Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част
Предпоставките за изготвяне на ОА са изчерпателно посочени в чл. 246,ал.1
Изтегляне 2.17 Mb.
|
6. Предпоставките за изготвяне на ОА са изчерпателно посочени в чл. 246,ал.1 и са една положителна и две отрицателни: 1) положителна – Когато прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. 2) отрицателните – Когато няма основание за прекратяване или за спиране. В тази връзка могат да се формулират поне две съществени различия между фактическите предпоставки за привличане на обвиняем и тези за изготвяне на ОА. 1) От обективна страна : -ОА се изготвя , когато е завършено разследването, когато са извършени всички действия, когато са събрани всички доказателства и е разкрита обективната истина. - Привличането на О. обективно се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и преди да са събрани всички доказателства. 2) От субективна страна : - ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, че е извършено престъплението и вината е на извършителя. “Убеден” означава абсолютна увереност , който изключва всякакво съмнение за извършеното престъпление и вината на извършителя – чл.264,ал1. - Докато, когато се привлича О., НПК не изисква , а и не може да изисква убеждение, че лицето е извършило престъплението. Достатъчно е да се направи предположение – извод, т.е. основателно предположение за вината на лицето за извършеното престъпление. След като е внесен ОА в съда, не може да се откаже образуването на съдебно производство. Така е , защото внасянето на ОА е конституционно правомощие, което е предоставено само на прокурора, а съдът не е орган, който има правомощието да привлича към нак. отг. лицата. 7. В чл. 246, ал.2 ,НПК са посочени задължителните реквизити на обстоятелствената част на ОА. Според ТР 2/2002г. от тези реквизити не са задължителни само два : 1) Да се посочват смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и 2) Да се посочват условията за прилагане на чл.53, НК. Липсата на всеки друг реквизит според ВКС винаги ще означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което делото ще бъде върнато на ДП за допълнително разследване. В чл.246, ал.3 се сочат задължителните реквизити на заключителната част на ОА и от тях според ТР 2/2002г. не е задължително посочването само на : - има ли основание за прилагането на чл.53, НК. Въпрос 6 : Прекратяване и спиране на ДП I. Обща характеристика на прекратяването – Важи всичко, което е изучено по Въпрос 9 от Общата част на конспекта. II. Основания за прекратяване – чл.243, ал.1 – От текста е видно, че т.1 препраща към общите основания за прекратяване по чл.24, ал2, а т.2 установява едно специфично, изключително основание, на което само прокурорът може да прекрати делото. От общите основания за прекратяване по чл.24 единственото реабилитиращо основание е по чл.24,ал.1, т.1, а всички други са нереабилитиращи, защото прилагането им е свързано с условието за доказване на вината на извършителя и с доказването на деянието. т. 1 гласи “деянието не съставлява престъпление”. Ако деянието е извършено в състояние на невменяемост, основанието за прекратяване е по т.1, а ако става невменяем след деянието – по т.5. Ако се докаже в хода на разследването, че такова деяние не е извършено – има празнота в закона. С аргумент на по- силното основание се преодолява. Основанието за прекратяване ще е по т.1 . т.7 касае т.нар. частно-публични дела. Прокурорът не може да образува такова дело без тъжба на пострадалия. От частно- публичен х-р са около 20 престъпления и се разглеждат като частно- публично обвинение. т.8 – единствено за чл. 61 , НК става дума. т.9 – Това са делата от публично-частен х-р. Случаите на публично-частно обвинение са два : чл.343 ( Не е сигурна Чинова, че са два). т.10 – чл. 479 и чл. 480, НПК т.11 – Няма как да се приложи, ако не се допълни НК. III. Характеристика на прекратяването като процесуално действие : 1. Извършва се с постановление, което се издава във втория стадий на съдебната фаза. 2. Това постановление трябва да съдържа общите реквизити по чл. 199, ал.2 и специалните по чл. 243,ал2. 3. Препис от това постановление задължително се изпраща на О., пострадалия и ощетеното ЮЛ, защото това са изчерпателно изброените граждани, които могат да обжалват постановлението на прокурора. IV. Съдебният контрол при прекратяването. – Процедурата е посочена в чл.243, ал.4 -7 вкл. и от тези текстове могат да се направят следните изводи: 1. Съдебният контрол е двустепенен, защото постановлението може да се обжалва пред първоинстанционен съд, а определението на 1-инстанционния съд- пред въззивния. След което постановлението влиза в сила и е окончателно. 2. След като е предвиден съдебен контрол, принципът е актовете да не могат да се обжалват по общия ред на чл.200 пред горестоящата прокуратура. 3. Делото при подадена жалба срещу постановлението за прекратяване се разглежда в закрито заседание , поради което лицето, което обжалва, няма възможност да вземе участие. 4. Съдебният контрол не е по същество, а е контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението. 5. Съдът е вярно, че може да отмени и обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, както е вярно, че при това връщане може да дава задължителни указания. По- важно е , че задължителните указания не могат да са по същество, а трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона ( НК и НПК). 6. Съдът не може да дава указания кое лице да бъде привлечено като О., за какво престъпление, при каква правна квалификация, какъв да е обемът на обвинението, какви действия по разследването да се извършат. Какви изводи могат да се направят при тълкуването на чл.243, ал9 – - Докато не е изтекъл срокът за обжалване, О. и пострадалият не могат да обжалват постановлението по общите правила на чл. 200, т. е пред горестоящият прокурор, а могат само пред съд. - След като изтече срокът за обжалване, О. и пострадалият също не могат да обжалват пред горестоящият прокурор по правилата на чл.200. - След като изтече срокът за обжалване е вярно, че постановлението за прекратяване може да се отмени от горестоящия прокурор, но това, както следва от ал.9, става служебно. Служебно означава, че прокурорът може да отмени постановлението, когато по собствена инициатива е предприел проверка или след получен сигнал на О., постр. или др. лице. Когато постановлението на прокурора е било потвърдено от съда, то влиза в сила, има законна сила и не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възстановяване на нак. дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства. Когато постановлението не е било обжалвано, то макар и да влиза законно в сила, няма сила на пресъдено нещо, защото на основание ал.9 всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът ще е окаже отново висящ , при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението. Интересът на О. е да се обжалва делото пред съд. Проблемът е , че ако О. обжалва, за да се сдобие със силата на пресъдено нещо, той трябва да има правен интерес, защото в противен случай жалбата му няма да бъде допусната. О. обжалва – ако е прекратено по т. 1, не може да обжалва, а ако е по някоя друга точка – може да обжалва- това е неговият интерес.
Понятието първоинстанционно производство не е легално. Но няма съмнение, че първоинстанционното производство включва :
Понятието съдебно заседание на първа инстанция е легално и обхваща цялата дейност , свързана с разглеждане и решаване на делото по същество. И така Въпрос 7 означава да се посочи най-вече общата характеристика на съдебното заседание на първа инстанция.
1) Всички стадии, които предшестват СЗПИ не решават делото по същество, а единствено подготвят СЗПИ. Стадиите на досъдебната фаза имат за непосредствена цел не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят всички доказателства, които са необходими, за да се повдигне обвинение пред съд. Първият стадий, който предшества СЗПИ, също не решава въпросите по същество, а има за цел да се образува съдебното производство, да се предаде О. на съд и да се подготви провеждането на СЗПИ, за да се проведе успешно и срочно, без отлагане на същото. Всички стадии, които се провеждат след СЗПИ, имат за непосредствена цел да се провери правилно ли е протекла дейността в СЗПИ и правилна ли е постановената присъда. Тези стадии имат контролен характер. Прави се оценка за законосъобразност. Извод: От изложеното е очевидно, че само СЗПИ има изключителната задача делото да се разгледа и реши по същество. Стадиите , които предхождат СЗПИ го подготвят, а тези, които се извършват след СЗПИ , проверяват извършената дейност и постановените актове. 2) Само в СЗПИ делото се решава по същество, което означава, че съдът се произнася за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, които приема за установени, правната квалификация, извършителя и вината му, има ли наказателна отговорност и ако има , какъв да бъде размерът на наказанието. 3) Този стадий обикновено приключва с присъда, която се издава в името на народа. Въззивната инстанция също може да постанови присъда, но това е изключение и хипотезите, при които е възможно да стане това са три и са изчерпателно посочени в закона- чл.336,ал.1. Касационната инстанция също може да постанови присъда, но само в един случай, и то оправдателна- чл.354, ал.1, т.2. В същото време СЗПИ може да приключи не с присъда, а с определение или разпореждане за прекратяване, спиране на производството или за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване. 4) Пределите на СЗПИ се определят от правилото , че съдът проверява само деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и само за лицето, срещу което е изготвен обвинителният акт. 5) СЗПИ е единственият стадий , в който намират най-пълно проявление, при това всички основни принципи на НП-с. Само за СЗПИ намира пълно проявление и принципът за непосредственост и устност. И в тази връзка само съдебните органи са неизменни в своята дейност и не могат да бъдат заменяни в хода на п-са. Това правило не важи за прокурорските и органите по разследването. 6) Само при извършването на дейността в СЗПИ се събират по едно и също време и на едно и също място всички участници в процеса. 7) В СЗПИ по делата от общ характер присъствието на прокурора е винаги задължително и няма изключение от това правило – чл. 268. 8) Присъствието на подсъдимия в този стадий е също задължително, но само когато става въпрос за повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът може да се разпореди подсъдимият да се яви и в други хипотези, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина. Чл. 269, ал.1,2 НПК има предвид дефиницията, дадена за тежко престъпление в чл. 93, НК : Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. * Изразът “повече от” се различава от изразите “ не по-малко от” и “над 5г. напр.”, които от своя страна са равнозначни. Последните два означават, че минимумът , предвиден в закона , трябва да е 5 години . ( напр. 5 - 15г.). А при “повече от 5г.” трябва 5г. да се включва в санкцията, но не и да е минимумът ( напр. наказание 3 – 8г. е “повече от 5г.”). Провеждането на СЗПИ по правилата на задочното производство е изключение, защото макар и да са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1-3, съдът може да не проведе задочен процес, ако реши, че отсъствието на подсъдимия ще затрудни разкриването на истината в конкретния случай. Задочен процес означава, че има подсъдим, но той не участва – не е установено местоживеенето му и не може да се призове.
1) В този стадий се образува съдебното производство. 2) В този стадий О. се предава на съд. 3)В този стадий се извършват всички онези технически подготвителни действия за успешното започване и приключване на СЗПИ. 4) Този стадий е абсолютно неизбежен, винаги задилжителен, когато е внесен обвинителен акт по делата от общ характер или е подадена тъжба от пострадалия по делата от частен х-р. Нещо повече – в този стадий може да се приключи и самият НП-с, когато напр. именно на този стадий делото се прекрати поради смърт, давност и др.
1) По време на този стадий не могат да се извършват следствени действия, което означава, че не могат да се събират и проверяват доказателства. 2) В този стадий не може да се и оценява събраният и проверен по делото доказателствен материал. При това не може да се оценява нито от гледна точка на неговата достатъчност ( дали разследването е обективно, всестранно и пълно или не е), нито пък от гл.т. на неговата достоверност.
1) Председателят на съда (не на състава), който образува съдебното производство и разпределя делото на съдия – докладчик. 2) Съдията -докладчик , който извършва цялата дейност в този стадий след образуване на производството. 3) Обвиняемият, който може да прави различни искания, по-важните от които са : - да се измени МН “задържане под стража” - да даде отговор на връчения му препис от обвинителния акт и да излижи своите възражения, както и да направи искания. 4) Пострадалият и ощетеното ЮЛ в хода на този стадий могат да правят искания, да се конституират като ЧО и/или ГИ.
1) абсолютно продължително действие 2) редът и предпоставките са в чл.247 3) Съдебното производство се образува или когато е внесен обвинителен акт по дело от общ характер, или е внесена тъжба по дело от частен х-р. 4) Съдебното производство, както по обвинителен акт, така и по тъжба на пострадалия, се образува от председателя на съда с разпореждане и този извод следва от граматическото тълкуване на чл.247,ал.1, т.1 и 2 и по-точно от съюза “и”. 5) Председателят на съда не може да откаже да образува съд. производство (СП) при внесен обвинителен акт и това следва per argumentum a contrario от чл.247,ал.2. 6) Единствената предпоставка , при която се образува СП по дела от общ х-р, е внесен обвинителен акт. Внесен обв. акт означава обвинителният акт да отговаря на всички формални задължителни реквизити, които са условие за неговата валидност : компетентен орган ( само прокурор) , името на лицето, което се привлича като О. и формулираното обвинение. Ако се има предвид ТР 2/2002г., може да се направи извод, че подписът не е елемент от обвинителния акт, който може да го направи невалиден, ако липсва. Липсата на подпис е обикновено въпрос на технически пропуск и може да се поправи , като прокурорът подпише обвинителния акт, без да се връща делото за допълнително разследване ( така е според ТР2/2002г.) 7) Внасянето на обв.акт в съда по своята същност, според понятийния апарат на НПК, е : “повдигане на обвинение пред съд”, а според понятийния апарат на КРБ е :“привличане към нак.отг – равнозначни са. Председателят на съда не може да откаже да образува СП при внесен обв. акт именно поради това. Обратното би означавало съдът да изземе правомощия от прокурора, при това предоставени му с КРБ. 2. Предаване на съд : 1) Преди да реши въпроса за предаването на съд, съдията-докладчик, на когото е разпределено делото от председателя на съда по правилата на чл.248,ал1, трябва да провери въпросите така, като са подробно описани в чл.248,ал.2: т.1 : Подсъдно ли е делото на този съд. При тази проверка, ако констатира, че делото не е подсъдно на съда, на друго основание, ще прекрати СП и ще изпрати делото на компетентния съд : чл.249, ал.1, който препраща към т.1 на ал.2. т.2 : Проверява има ли основания за прекратяване на нак. производство. Когато приеме, че има такива, на друго основание, чл.250 – прекратява нак.производство. - От тази разпоредба е видно, че съдията- докладчик на първо място може да прекрати нак. производство при наличие на една от общите предпоставки за прекратяване по чл.24 , НПК – чл.250,ал.1,т.1. - От тази разпоредба е видно, че съдията-докладчик не може да прекрати нак.произв. , ако става въпрос за чл.24,ал.1,т.1,5,11. Това е така, защото това са основания, свързани с решаване на въпроси по същество, а в този стадий не могат да се решават въпроси по същество. => В тези случаи той ще насрочи СЗ, т.к. той не може да прекрати производството. В СЗ също е невъзможно делото да се прекрати, поради това че деянието не съставлява престъпление(чл.24,ал1,т.1), затова в тази хипотеза съдът ще постанови оправдателна присъда – чл.289,ал.1. - Съдията –докладчик може да прекрати делото и на едно строго конкретно основание, което не се съдържа нито в общите правила за прекратяване но чл.24, нито за който и да било друг стадий на п-са : чл.250,ал1,т.2 – Деянието така, както е описано в обвинителния акт, не е съставомерно. (Напр. лицето, с/у което се внася обв. акт, е на 13г., малолетен- но това не е взето предвид от прокурора и преди това от разследващите органи). Деянието, така, както е описано не съставлява престъпление, а не, че не е съставомерно, защото събраните доказателства водят до това. Въпрос 9 : Действия по даване ход на делото в съдебно заседание В съдебната фаза има два стадия: 1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в СЗ. 2) СЗ в първа инстанция.
НПК не казва в какво точно се състои откриването на СЗ. Според практиката се изразява в следното : влиза председателят на състава, вижда дали всички членове на състава са налице; когато установи, че са налице, обявява, че се открива СЗ по нак. дело от общ / частен характер, номер, година, по кой член на НК. Поканват се лицата от коридора. Оттам нататък следват законно регламентираните действия на съдебния състав. * В подготвителните действия за разглеждане на делото в СЗ – съдия- докладчик, а тук – вече съдебен състав.
Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|