Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част

І – Дали използваните ДС са допустими, т.е. дали са предвидени в НПК.

ІІ – Кои от ДС са достоверни, т.е. правилно възпроизвеждат факти от обективната действителност.

ІІІ – Въззивният съд проверява обсъдени ли са противоречията в доказателствения материал.

ІV – Обсъдени ли са всички събрани по делото ДС.

V - Дали някои от ДС не са изопачени.

VІ - Проверява мотивите на І инст. и аргументите на съда защо е дал вяра на едни ДС, а не на други; има ли противоречия м/у мотиви и диспозитив и т.н.

19. След като оцени по описания начин събраните по делото док. материали, въззивният съд има неограничени правомощия да оцени и фактическите констатации . В тази връзка по-конкретно може :

1) Да приеме за установен един факт, който І инст. е приела за неустановен.

2) Да приеме за неустановен факт, който І инст. е приела за установен.

3) Да приеме други фактически положения, различни от приетите от І инст.

- Да приеме, че трябва да се приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление и да измени присъдата.

- Да приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и ако е имало обвинение в І инст., да отмени присъдата и да постанови нова ; а ако е нямало, да потвърди присъдата.

Въззивният съд може още:

• 
  Да приеме, че едно обстоятелство е отегчаващо, макар в І инст. да е прието , че е смекчаващо и обратно.
  
• 
  Да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно.
  
• 
  Да приеме, че е налице довършено престъпление, а не опит и обратно.
  
• 
  Да приеме, че е налице маловажен случай или големи, особено големи размери и т.н.
  

1- Гражданите, страни в процеса, имат право да атакуват присъдата при условие, че е накърнен техен личен интерес или интерес на страната, която представляват.

2- Прокурорът има право да атакува неправилна присъда, независимо чий интерес е накърнен – личен или обществен.

3) За да се образува ВП, е необходим и конкретен субект на правото, който да атакува присъдата.

1- !!!!!- По нашето право жалбата и протестът не са предпоставка за конституирането на даден участник като страна във ВП. Жалбата и протестът се явяват само основание да се пренесе разглеждането на делото от първата във ВИ. Т.е. ако има протест от прокурорът напр. , с това той не се конституира като страна във ВИ. А след като се пренесе разглеждането на делото от І инст. във ВИ, страните са същите като в І инст.

2- Субект на правото да се протестира присъдата е прокурорът. Но това означава , че може да атакува присъдата всеки прокурор от съответната прокуратура, а не само този, който е участвал в СЗ и след това е постановена присъдата. Може да протестира присъдата и всеки горестоящ прокурор. * Само съдиите са неизменни в своята дейност, е прокурорите са взаимозаменяеми в дейността си.

3- Гражданите могат да обжалват присъдата и това им право не зависи от това дали са взели или не участие при разглеждане на делото в І инст.

4) Срокът за обжалване / протестиране на присъдата (атакуване е общият термин) е по чл.319 – 15-дневен от обявяване на присъдата. Тук е важен въпросът какъв е характерът на срока – преклузивен или инструктивен? Той е преклузивен и това е очевидно от разпоредбата на чл.323, ал.1, т.2, според която жалбата и протестът се връщат, ако не са подадени в този срок.

5) По нашето право е недопустим отказ от право на обжалване. Такъв отказ, дори да е направен и независимо как е направен, не може да породи правни последици. Въпреки направения отказ, ако не е изтекъл срокът за обжалване, страната може да обжалва/протестира.

6) По нашето право е допустимо оттегляне на веднъж подадена жалба / протест, като срокът за това е до началото на съдебното следствие. Правилата за оттегляне са по чл. 324- виж.
2. Конкретното право на страните да атакуват присъдата :

1) Прокурор – чл.318, ал.2 :

1- Правилото на ал.2 на първо място означава, че прокурорът може да протестира всяка присъда, на всяко основание, във всичките й части и по отношение на всички лица.

2- Прокурорът може да обжалва както оправдателна, така и осъдителна присъда.

3- Прокурорът може да протестира както в полза на обвинението, така и искане да се облекчи положението на подсъдимия.

4- С новия НПК обаче правото на прокурора да протестира присъдата е ограничено чрез установяване на преклудиране на неговите искания. Тук правилото е : Прокурорът не може да протестира присъда, ако тя е постановена в съответствие с неговите искания. Исканията на прокурора могат да се отнасят до (според Чинова) :

1. допуснато СПН;

2. допусната непълнота на доказателствения материал;

3. фактически положения, при които е прието , че е извършено престъпно деяние;

4. вината;

5. наказанието;

Примери:

- Ако при разглеждане на делото е допуснато СПН, а прокурорът не е направил искане за отстраняване на същото, той не може да атакува присъдата поради допуснато СПН. Ако прокурорът е направил искане за допуснато СПН, но съдът не го е уважил, прокурорът може да атакува присъдата на това основание, т.к. тя не е постановена в съответствие с исканията му.

- Ако прокурорът не е направил искане за събиране на доказателства и след постановяване на присъдата той констатира, че е постановена при непълнота на доказателствата, не може да протестира присъдата на това основание. Но ако е правил искане за събиране на нови док-ва и съдът не го е уважил- може.

- Ако присъдата е постановена при тази пр. квалификация, при която прокурорът е пледирал, не може на това основание да я атакува.

- Прокурорът не сочи наказанието в абсолютни цифри. Сочи задължително минимум или максимум, има ли чл. 66, има ли чл.64. Обикновено казва : да се наложи наказание при превес на смекчаващи / отегчаващи вината обстоятелства или при баланс. Ако е искал наказание при превес на смекчаващи, а съдът е наложил наказание при превес на отегчаващи, може да атакува присъдата, т.к. не е в съответствие с исканията му.

Според друго мнение в теорията изр.2 на чл. 318, ал.2 включва в израза “исканията на прокурора” само тези за правната квалификация и наказанието. Чинова не съгласна с това.

2- Принципно правило е , че подсъдимият не може да обжалва оправдателна присъда, но има две хипотези, когато това е възможно:

1. По делото е предявен граждански иск, присъдата е с оправдателен диспозитив, но е осъдителна в гражданската й част. Подсъдимият ще обжалва именно тази част на оправдателната присъда.

2. Не е предявен граждански иск, а присъдата е оправдателна. В тази хипотеза подсъдимият може да обжалва мотивите и основанията за оправдаването му, когато съдът е приел, че извършеното деяние не е престъпление, но е граждански деликт. Неговият правен интерес в този случай е, че пострадалият ще изчака присъдата да влезе в сила и ще заведе граждански иск пред гр. съд. А присъдата е задължителна за гр. съд относно това дали е извършено деяние, дали е виновно, дали са причинени вреди и има ли причинна връзка м/у деянието и причинените вреди. Подсъдимият обжалва напр. , че деянието е случайно, а случайното деяние не е и деликт.

3- Задочно осъдения подсъдим също има право да обжалва присъдата.

4- Свободата на подсъдимия да обжалва е гарантирана със забраната да се влошава положението му.

2- Когато защитникът счита, че присъдата е правилна и няма основание, на което да бъде обжалвана, а подсъдимият настоява да се обжалва присъдата: единият вариант е подсъдимият да оттегли пълномощното и да си търси друг защитник. Другият вариант, ако не го е оттеглил, е : За да остане защитникът самостоятелна страна, но и да не престане да бъде защитник, той ще помогне фактически за написването на жалбата, но няма да я подпише. Ще започне ВП, а адвокатът не може да откаже да участва във ВИ , ако не е съгласен с жалбата, т.к. страните се конституират същите като от І инстанция след подаване на жалбата.

В тази хипотеза, за да не се накърни самостоятелното право на защитника да обжалва, но за да може в същото време той да не напусне позицията за защитник, ще е длъжен да помогне на подсъдимият да изготви жалбата, а във ВИ ще участва като страна.

3- За повдигане на жалба от защитника не е необходимо изрично пълномощно, достатъчно е общото пълномощно за този стадий.

4- Редовно упълномощения защитник може да подава жалба, независимо че не е взел участие в І- инст. производство.

5- Защитникът има пр. да обжалва , но това му право е ограничено, т.к. има пр. да обжалва само в интерес на подсъдимия.

6- Защитникът няма право да оттегля подадена жалба без съгласието на подсъдимия – чл.324, ал.2.

4) Частен обвинител – чл. 318, ал.4:

1- ЧО може да обжалва всяка присъда, на всички основания и във всичките й части , при условие, че са накърнени негови права и законни интереси.

2- С новия НПК обаче правото на ЧО да обжалва е преклудирано по същия начин, както за прокурора и тук важат същите правила.

2- Тези лица не могат да обжалват присъдата във връзка с наказателната отг., вината и наказанието.

3- ГИ и ГО могат да обжалват присъдата в гражданската й част, независимо дали тя е осъдителна или оправдателна.
ІІ. Д О К А З А Т Е Л С Т В А П Р Е Д В И .
1. Според чл.315, НПК във ВИ се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани и проверени по реда на НПК. Тази разпоредба означава:

Употребената дума “доказателства” не трябва да се тълкува буквално, защото в случая не става въпрос за доказателства, а за някакви материали, които биха могли да послужат като доказателства, но след като приключи СЗ и ВИ ги събере и провери по реда на НПК. Става въпрос за възможност да се представят всякакви вещи , предмети, книжа, които след като бъдат събрани и проверени, ще послужат като веществени доказателства; да се представят документи, които след като се съберат и проверят, ще послужат като писмени ДС; става въпрос да се направят искания за нови следствени действия – разпити, експертизи и т.н.

1) Доказателствата се допускат в закрито СЗ, при това от същия с-в на съда, който ще разглежда делото по същество.

2) В това закрито СЗ, независимо дали е направено искане или не, съдът трябва да реши дали се налага повторен разпит на подсъдим. Така е , т.к. чл.327, ал.2 е императивна ПН.

3) В това СЗ съдът трябва да реши дали се налага разпит на нови свидетели и назначаване на нови експертизи по правилата на чл.327, ал.4.

4) В това СЗ съдът решава дали се налага повторен разпит на свидетел и експерти – чл.327, ал.3.

5) Допускането на док. материал във ВИ става по същите правила, като при І-та инстанция. ДС се допускат, при условие че са допустими, т.е. предвидени в НПК, а доказателства- при условие че са относими , т.е. имат връзка с предмета на доказване и могат да допринесат за изясняването му.

6) На практика се поставя важният въпрос: Въззивният съд може ли да допуска нови док-ва служебно, без да са му били поискани от страните? Отговорът е може и това следва от разпоредбата на чл.107, ал.2, НПК, който текст се намира в общата част на закона. Това означава, че намира приложение във всички стадии на НП-с, ако друго не е предвидено,а за ВИ друго не е предвидено.

7) За представяне на док-ва пред ВИ има два срока :

1- по чл.320, ал.1, който текст сочи, че доказателствата се представят с жалбата и протеста.

2- по чл.327, ал.5, който текст сочи, че писмени и веществени доказателства се представят до даване ход на делото във ВИ.

Големият проблем е какъв е характерът на тези срокове и може ли, ако доказателствата не са представени с жалбата / протеста или до даване ход на делото, да бъдат представени по време на съдебното следствие или след приключването му- по време на съд. прения или последната дума на подсъдимия. Сроковете са инструктивни заради правилото на чл.197, ал.4- Каквито и срокове да са предвидени в НПК за представяне на док-ва, независимо че са пропуснати, не може да се откаже събирането им.
Въпрос 16 : Ред за разглеждане на делото от въззивната инстанция

І. Процедурата, която се осъществява пред І инстанция при подадена жалба / протест:

1. Жалбата / протестът се подават чрез съда, постановил присъдата – чл.319,ал.2.

2. Какво трябва да съдържат е подробно описано в чл.320, ал.1 и 2.-виж. Проблемът е липсата на някой от тези задължителни реквизити означава ли , че жалната е невалидна? Отг. на въпроса се съдържа в чл.323, ал.1, т.1, според който жалбата и протестът се връщат, ако не отговарят или ако не съдържат задължителните реквизити по чл.319, ал.1 и 2 и ако в 7-дн. срок недостатъкът не е поправен. Очевидно, че жалбата / протестът, ако не съдържат всички задълж. реквизити, са невалидни и ВП няма да бъде образувано. Но практиката на ВКС е друга : Жалбата и протестът не следва да се връщат, ако не съдържат доказателствата; ако не съдържат конкретно искане, дори ако не се посочва кои са онези конкретно обстоятелства , останали неизяснени.

3. Към жалбата / протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни – чл.320, ал.4.

4. Първоинстанционният съд съобщава на заинтересованите страни за постъпилите жалби и протести и им изпраща препис- чл.321.

5. До даване ход на делото в СЗ страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на жалбата / протеста. – чл.320, ал.3.

6. След изтичане сроковете за обжалване делото, заедно с постъпилите жалби, се изпраща на ВИ. – чл.325.
ІІ. Ред за разглеждане на делото в СЗ:

1. СЗ е публично и не е задължително провеждането на съдебно следствие.

2. Призоваването на страните става по същите правила както в І инст.- чл.328.

3. Участието на прокурора в СЗ е задължително и неучастието му, независимо причините, е винаги СПН.

4. Участието на другите страни, вкл. подсъдимия, никога не е задължително. ВКС тук има константна практика :

1) Ако страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход, допуснато е СПН.

2) Ако страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини за неявяването си и въпреки това съдът е разгледал делото, допуснато е СПН.

5. СЗ на въззивния съд също има 5 етапа:

1) Действия по даване ход на делото – чл.330.

2) Съдебно следствие- чл.331, ал.2, 3 и чл.332. Чл. 332 се тълкува във връзка с чл.317 => Важат правилата за І инст.

3) Съдебни прения – чл.333, ал.1.

4) Последна дума на подсъдимия – чл.333, ал.2.

5) Постановяване и обявяване на присъдата и решението – чл.339 и чл.340.

-разпорежданията- постановяват се еднолично.

1) Определенията,които се атакуват точно както присъдите, по правилата на редовното ВП, посочени в чл.341, ал.1.

2) Определенията, които се атакуват по реда на извънредното ВП по гл.22 чрез частни жалби и протест. Тук правилото е : На съответното място в НПК самият НПК винаги и изчерпателно сочи, че въпросното определение се атакува с частна жалба / протест по реда на гл.22. Напр. чл.247, ал2 ; чл.251, ал.4 ; чл.256, ал.2 и 4; чл.270, ал.4. В чл.341, ал2 се потвърждава казаното дотук.

3) Всички други определения, извън тези по ал.1 и ал.2 на чл.341, не подлежат на обжалване и протест- чл.341, ал.3.

Според КРБ у нас съдебната система е изградена от 4 звена и допуска три-инстанционно съдебно разглеждане на делата. А в същото време НПК, извън тази редовна три-инстанционна система на разглеждане на делата, предвижда и т.нар. извънредни способи за изменяне и отменяне на съдебните актове. Те са извънредни, поради няколко причини :

1. 
   Не са включени в редовната 3-инстанционна система за разглеждане на делата, а в този смисъл те се наричат още и ивънинстанционни способи.
   
2. 
   Те се поставят в действие не от страна в процеса, а от оторизиран за това държавен орган.
   
3. 
   По- голямата част от основанията за такова производство са основания, които се намират извън кориците на наказателното дело. В този случай неправилността на присъдата / решението идва не от събрания доказателствен материал, а от обстоятелства, които или не са били известни на органа, или даже не са били възникнали.
   

Има две форми на възобновяване на нак. производство :

1) Влезлите в сила присъди и решения – извънреден способ е , т.к. за разлика от редовните 3 инстанции, в които е налице висящност на НП-с, тук има влязъл в сила съдебен акт.

2) Определенията на съда, с които е одобрено споразумението.

3) Определенията на съда, с които е прекратено ДП.

4) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява нак. производство.

5) Особена група актове, при които нак. производство подлежи на възобновяване, са определенията, с които съдът се произнася по молба за разглеждане на делото по искане на обвиняемия – Гл.26.

По тези три обстоятелства компетентен да направи предложението е окръжния и съответно военен прокурор.

Това, че част от доказателствата са неистински или че е извършено престъпление ( т.е. обстоятелствата по т.1 и т.2), се установява с влязла в сила присъда , а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване. На практика ще има 2 наказателни процеса – единият е този, по който ще се иска възобновяване и вторият е този, който установява обстоятелствата, които са предпоставка за възобновяване. Сроковете започват да текат от момента на установяване на тези обстоятелства. В определени случаи е възможно да има причина, която да не даде възможност да се стигне до присъда – напр. съдебен следовател, който е водил делото е починал. В тези случаи обстоятелствата отново трябва да бъдат установени чрез разследване. То става единствено и само по реда на НПК. В случая обстоятелството, което ще е предпоставка за възобновяването, следва да бъде отразено във възможно най-крайния процесуален акт, с който с прекратено нак. производство. Ако следователят е починал в рамките на ДП – постановлението на прокурора за прекратяване на ДП. Ако е починал в рамките на съдебното производство – определението за прекратяване на съда.

За следващите три основания – компетентен е главният прокурор.

- Актове, които не са преминали през касационно разглеждане. ВКС се е произнесъл с ТР 1 / 2003г. по въпроса какво е “касационно разглеждане”. Дали става въпрос за случаите, когато по принцип подлежи на касационно разглеждане и такова не е имало или обхваща всички актове, независимо дали подлежат на касационно разглеждане или не. ВКС е възприел, че по този ред може да се иска възобновяване на всички дела, независимо дали те са обхванати и могат да преминат да пред касационно разглеждане. С това решение се гарантира равенството на гражданите дотолкова, доколкото независимо от това дали подлежи на касац. разглеждане, всяко едно нак. дело при определени предпоставки може да стигне до висшата съдебна инстанция.

В текста на т.5 на чл.422, ал.1 се говори за съществени нарушения, което трудно кореспондира с касационните основания: Излиза, че става въпрос за “съществено нарушение на материалния закон”, а не може едно нарушение на материалния закон да бъде несъществено; или излиза “ съществено съществено процесуално нарушение”.

Във всички случаи искането за възобновяване поради новооткрити обстоятелства се разглежда от ВКС в състав от 3-ма съдии и участие на прокурор в открито съдебно заседание.

ВКС в случая има няколко възможности :

1. 
   Да не уважи искането;
   
2. 
   Да отмени акта, по който се иска възобновяване на делото и да го върне за ново разглеждане, като задължително посочва от кой стадий следва да започне разглеждането на делото;
   
3. 
   Да отмени съответния акт, за който се иска възобновяването, да прекрати или спре нак. производство, а когато това е възможно при установените фактически обстоятелства, да оправдае подсъдимия, когато деянието не съставлява престъпление.
   
4. 
   Да измени присъдата или решението, когато това е в полза на подсъдимия. А ако става въпрос за задочно осъждане, то делото се връща на този стадий, до който той е участвал.
   

В това производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на касационното производство.

1) Лицето е заловено при или непосредствено след извършване на прест.

2) В/у тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението.

3) Лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признания за извършеното престъпление.

4) Очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

2. Образуване – Липсва формалното начало за образуване на нак. п-с. Образуването става винаги с първото действие. Липсва и формализацията на повдигане на обвинението.

3. Разследване – Срокът на разследването е 7-дневен , за разлика от 2-месечния в общия случай на ДП. Разследването се предявява без участието на пострадалия.

4. Действията на прокурора след приключване на разследването – Фиксиран е 7-дневен срок, в който се произнася, а правомощията му са както в другите случаи. Когато делото представлява фактическа или правна сложност разглеждането му може да се извърши по общия ред.

5. Действия на съдията-докладчик – В 7-дневен срок трябва да бъдат извършени действията му; има същите правомощия. Ако се насрочи делото, веднага се връчва препис от обвинителния акт на О. За разлика от общия ред (7-дневен срок), тук О. има право да направи възражения в 3-дневен срок ор връчването на преписа от обвинителния акт.

6. Разглеждане на делото – Съдът се произнася по принцип с мотиви, но ако делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни.

7. По- кратък срок за подаване на жалбата и протеста- в 7-дневен срок от обявяването на присъдата , а когато изготвянето на мотивите е изготвено- в 15-дневен.

=> Ускоряването тук е в сроковете.

Това е оригинален български модел. Предвиди се с реформата на стария НПК от 2003г.- О. може да влияе в/у развитието на нак. производство :

Как се стига дотук?

• 
  Прокурорът може многократно да изменя обвинението.
  
• 
  Прокурорът може да не иска да повдига обвинението и да иска да се продължи разследването.
  

В случай че има допуснато процесуално нарушение, съдът може да върне делото- то трябва да бъде отстранено в 1-мес. срок и делото отново да бъде внесено в съда.

Произнасянето на съда не би трябвало да има такъв формален характер- произнася се само за сроковете. Би трябвало да е по-гъвкава уредбата – да дава напр. допълнителен срок за разследване.

Въпрос 34 : Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция
Взаимствано е от англ.-саксонската пр. система : Възможност за предварително изслушване за ограничаване на съдебното следствие. Този институт цели ограничаване на процесуално-следствените действия в рамките на съдебното следствие, като се разчита на съдраните док. материали от ДП.

1. Решението за това става или служебно, или по искане на подсъдимия.

2. Основанията за това са в чл.371, НПК.-виж

3. Ред : Съдът разяснява на подсъдимия правата му, като има задължително участие на защитник, ако се влезе в тази процедура.

След като се решат въпросите по чл.372, тези процесуални действия от ДП няма да бъдат отново извършени.

В случая присъдата ще бъде постановена при условията на чл.55, НК – многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства, без те да са налице. От това се мотивира подсъдимия.
Въпрос 38 : Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни
1.Разследването се извършва от специализирано лице – орган на разследването.

2. Задължително участие на защитник.

3. Особени мерки за неотклонение.

4. Особено място на родителя в нак. производство. Той има права да да участва в някои процесуални действия : Призовава се за предявяването на разследването и са съдебното заседание. Т.е. има особено процесуално положение.

5. Съдебното заседание е при закрити врати.

6. Съставът на съда е винаги със съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.

7. Не се допуска ЧО.

8. Във всички случаи трябва да се вземат мерки за възпитателното въздействие на НП-с.

Оттук може да се направи и друг извод : Нашето КП не е чиста, класическа касация, при която не могат да се решават въпроси по същество. При чистата касация касационният съд единствено може или да потвърди съдебния акт, или да го отмени и да върне делото за ново разглеждане. Затова верен е изводът, че касационната процедура е смесена наказателна процедура, при която се преплитата и допълват класически касационни правомощия, свързани с отменянето на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, и класически въззивни правомощия, свързани с решаването на делото по същество.

Във въззивното призводство има следния текст – Когато в тази глава няма особено правила, се прилагат правилата за І инстанция. В КП няма такъв текст => не можем да приложим правила за друго производство.

=> Не може да се приложи за КП текстът от ВП, гласящ че, ако присъдата не може да се отмени или измени, присъдата се потвърждава. Но – виж чл.354 – По пътя на изключването (изключеното трето) стигаме до този същия извод, че присъдата в такъв случай се потвърждава : Казано е в чл.354 кога се изменя присъдата, кога се отменя и т.н – ал.1, 2, 3.=> В останалите случаи ВКС ще потвърди присъдата.

11. Когато касационният съд установи, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в І инстанция, хипотезите за две :

1) Ако с прилагането на закона за по-тежко наказуемото престъпление, ще трябва и да се увеличи наказанието, правомощието на ВКС е да потвърди присъдата. Този извод следва от систематическото тълкуване на чл.354, ал. 2 и 3, след което по аргумент на противното – от чл.354, ал2, т.4.

2) Когато КИ трябва да приложи закон за по-тежко нак. престъпление, за което е имало обвинение в І инст. и прилагането на по-тежката правна квалификация не е свързано с увеличаване на наказанието – В тази хипотеза правомощието на ВКС е да измени присъдата – чл.354, ал.2, т.4.

( Как се съотнася правилото на чл.354, ал.2, т.4 с чл.354, ал.3, т.1 ? Трябва да се уточни , че едно е правна квалификация, а друго е наказанието!

В случая на чл.354, ал.2, т.4 – Наказанието си остава същото, но ще се промени правната квалификация - това е единият вариант. В чл.354, ал.3, т.1 – Това е хипотеза, когато правната квалификация не се променя, но в рамките на правната квалификация трябва да се увеличи наказанието. Ще върне делото за ново разглеждане.

Но ако се приложи закон за същото или по-леко нак. престъпление – променя се правната квалификация, ВКС ще измени присъдата. Но ако изменяйки присъдата се наложи в този случай да се увеличи наказанието, ВКС ще отмени присъдата в тази част и ще върне делото за ново разглеждане, но то ще се разгледа само в тази част – частта във връзка с наказанието. )

12. В текстовете, които регламентират КП, няма изрично формулирана забрана да се утежнява положението на подсъдимия така, както в във ВП. Но такава забрана съществува и този извод може да се направи при тълкуването на чл.355, ал.2,3. Те регламентират забрана да се влошава положението на подсъдимия при връщането на делото за ново разглеждане от нов състав.

( След ал.3, т.1 на чл.354 няма уговорка , както я има във ВИ – ВКС ще отмени присъдата , когато няма протест / жалба. Но ВКС , ако тълкува систематически с чл.355, ал2 и 3, ще я потвърди , т.к. връщането става безпредметно.)

Ако за ВКС е очевидно , че ако отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, съдът , на който е върнато, не може да влоши положението заради чл.355, ал2, 3 – Отмяната на присъдата и връщането на делото е безпредметно, поради което ВКС ще потвърди присъдата.

13. На КП не е познат институтът на преклудиране на исканията, бележките и възраженията, защото в текстовете за КП няма правило, че прокурорът или ЧО не могат да подават касационен протест, ако актът на ВИ е постановен в съответствие с техните искания.

14. На практика се поставя важен въпрос – Може ли в КИ да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства? Доказателства се събират само там, където се проверяват и установяват факти. От тях могат да се правят само фактически, но не и правни изводи.

В тази връзка е и указанието по чл.351, ал1, според което в жалбата / протеста се посочват ”данните, които го подкрепят”. Става въпрос за материали, които ще послужат като доказателства, но не във връзка с материалите по делото, а които ще послужат като доказателства за самото касационно основание . В КИ могат да се искат и допускат само писмени и веществени материали, които ще послужат като доказателства за касационното основание. В КИ не могат да се представят материали, за чиято проверка е необходимо да се извършват следствени действия, защото тази инстанция не проверява фактите, затова не може да се извършват следствени действия.

Когато става въпрос за предмет на КО – чл. 346. Всички присъди с изключение на тези по чл.78а НК и всички решения, с изключение на тези, с които се отменя присъдата и се връща за ново разглеждане.

На ОС на касация подлежат само присъдите, с изключение само на тези по чл. 78а НК. Решенията не подлежат на касация
Предели на касационна проверка – чл. 347 ???

- даден е легален израз на ревизионното начало

Къде намира приложение ревизионното начало?:

• 
  ревизионното начало не намира приложение по отношение на частите на присъдата, щото според чл. 347 ал. 1 касац съд проверява само в обжалваната част, от което няма изключение
  
• 
  по отношение лицата, подали жалбата също не намира приложение, щото според чл. 347 ал. 1, ВКС отменя присъдата само по отношение на лицата подали жалба, но от това има изключение в ал. 2. ВКС може да отмени присъдата и по отношение на лице, което не е подало жалба, ако е в негов интерес.
  
• 
  В НПК няма изричен текст, но по аргумент за противното от чл. 347 ал. 1 се извежда, че ВКС може да проверява присъдите и на непосочено основание
  

След установяване на касационното производство ВКС приемаше, че ревизионното начало не намира приложение и по отношение на основанията и се смяташе, че ВКС не може да отменя присъдата на непосочено основание. Сега може да се отменят съд актове и на непосочени основания само когато непосоченото основание е Абсолютно ПН.

- подаване на касационна жалба и протест – чл. 350 ал. 3,4

- съдържание на жалбата и протеста – чл. 354 ал. 1,2

- оттегляне – чл. 352

- ред за разглеждане на жалбата/ протеста – чл. 353

- няма съд следствие, съдебните прения се определят от съда, не то закона. Няма разпоредба за последна дума на подсъдимия.

- няма разпоредба за препращане при липса на особените правила

- страните не са задължени да присъстват, но е задължително да са редовно призовани.

3 са – чл. 348.

1. 
   нарушение на закона
   

• 
  не е приложен законът, които трябва да бъде приложен: означава отменена норма или още не влязла в сила
  
• 
  нарушението на закона като основание има предвид винаги материален закон
  
• 
  материален закон се разбира НК или всеки друг материален закон към който бланкетна норма на НК препраща
  
• 
  може да е и подзаконов нормативен акт, ако НК препраща към него
  
• 
  като не е приложен или неправилно е приложено тълкувателно решение на ВКС
  
• 
  касационната инстанция проверява дали е правилно приложен закона, но само на базата на установените фактически положения такива, каквито са, без да проверява правилността им
  
• 
  нарушаването на закона не може да е съществено или несъществено. Щом е нарушен материалния закон, това винаги е основание за отменение, изменение, постановяване на присъда
  
• 
  същественото процесуално нарушение е основание, но само да се отмени присъдата, а при нарушение на закона може да се измени или постави нова
  
• 
  чл.348, ал. 2 – двете хипотези на нарушаване на закона:
  

1. 
   законът е приложен неправилно – случаите, при които ще е налице нарушение на закона, са 4: 1. правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й, очертаваща законния състав на диспозицията. Става въпрос за класически случай на грешка в правната квалификация; 2. правна норма от общата част на НК, от раздел престъпления, е изтълкувана и приложена неправилно. Става въпрос за правни норми, които установяват повторно престъпление, опасен рецидив, съучастие, съвкупност и т.н.; 3. правни норми от особената част на НК не са изтълкувани и приложени правилно в санкционната й част – приложена е извън рамките на санкцията на нормата; при самото налагане на наказанието, защото то е определено извън пределите на санкцията на нормата. Когато е правилно наложено в рамките на санкцията, но не е правилно индивидуализирано, е налице основание номер 3; 4. правна норма от общата част на НК, раздел „наказание” не е изтълкувана и приложена правилно – погасяване на нак. Отг., реабилитация, условно осъждане, освобождаване от наказателна отговорност.
   
2. 
   не е приложен законът, които е трябвало да бъде приложен. На практика случаите се обособяват: 1. приложен е недействителен НК; 2. приложен е действащ НК, но разпоредба, която е отменена; 3. приложен е действащ НК, но разпоредбата, която се прилага е изменена, 4. приложен е материален наказателен закон, към който бланкетна норма не препраща; 5. приложен е закон, към който бланкетна норма препраща, но е изменена или отменена
   

2. 
   Съществено процесуално нарушение
   

Чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 4

• 
  тук става въпрос за нарушение на НПК. Нарушението е когато конкретна разпоредба, макар и императивна, не е приложена, или е изтълкувана и приложена неправилно
  
• 
  нарушението на НПК, за разлика от нарушението на НК, може да е съществено и несъществено. Законът отдава значение и свързва с правни последици единствено същественото процесуално нарушение
  
• 
  от анализа на чл. 348, ал. 3, следва, че съществено процесуално нарушение са 2 групи – абсолютни и условни (относителни)
  

1) Нарушен е НК.

2) Нарушен е всеки друг материален закон, към който препраща бланкетна норма на НК.

3) Нарушение на закона има, когато е нарушен всеки друг подзаконов НА, към който препраща бланкетна ПН. (Напр. НК в свои разпоредби препраща към Закона за движение по пътищата и ПП )

4) Ще е налице това КО и когато не е приложено или е приложено неправилно тълкувателно решение на Пленума на ВКС.

3. Касационният съд решава дали правилно е приложен законът, но единствено на базата на фактическите положения такива, каквито са установени – така, както са написани фактическите обстоятелства по делото и така, както ги е потвърдил въззивният съд – това, което е написано, не е кражба, а обсебване напр.

4. Нарушението на закона, като основание за касация, не може да е съществено или несъществено. Щом е нарушен НК, винаги ще е налице или основание за изменение на присъдата, или основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане.

Когато е допуснато СПН , то винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане. Докато когато е нарушен материалният закон, това нарушение може да се поправи и чрез изменение на присъдата, и чрез постановяване на нова.

-1- Правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й, очертаваща законния състав на диспозицията. Това е т.нар. “грешка в правната квалификация”.

-1- Приложен е НК, който е отменен.

-2- Приложена е разпоредба на действащия НК, която е отменена.

-3- приложена е разпоредба на НК, която към момента на прилагането й е вече изменена.

-4- Приложена е разпоредба на НК, която е приета и обнародвана в ДВ, но не е влязла в сила (напр. пробацията)
ІІ. Съществено процесуално нарушение (СПН) – чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3 и ал.4.

1. При прилагане на това КО става въпрос за НПК. НПК е нарушен, когато конкретна негова разпоредба не е приложена или е приложена неправилно ( напр. не са участвали изобщо поемни лица или е участвало едно поемно лице).

2. При допуснато СПН правомощието на ВКС е винаги да се отмени постановеният акт и делото да се върне за ново разглеждане.

3. В НП-с значение има не всяко нарушение на НПК, а само същественото. Затова, макар и да е нарушен НПК , ако органът, който прилага нормата, прецени, че нарушението не е съществено, няма правни последици. Делото продължава и не се отменя.

4. От правилния анализ на чл.348, ал3 ще се направи изводът, че нашият НПК познава два вида процесуални нарушения : абсолютно СПН и относително, условно СПН.

1) Абсолютно процесуални нарушенияІ