Председателят проверява дали са се явили всички лица и дали са редовно призовани

1) т.1 – прокурорът. Трябва да се отчита,че прокурорът не участва по дела от частен х-р, освен в случаите на чл.48,49,50, НПК. Т.е. в тази хипотеза става въпрос за престъпления от общ х-р : чл.268 – участието на прокурора по такива дела е задължително.

2) т.2 – подсъдимият. Делото се отлага, когато не се яви, ако явяването му е задължително, , освен в случаите на чл.269,ал.3. Ако е редовно призован, но не се яви? Трябва съдът да си постави въпроса по какви причини не се е явил – ако са уважителни, делото ще се отложи, за да му се гарантира правото на защита. Ако не са уважителни? Задължително ли е участието му? Чл.269 казва кога е задължително участието му :

- при дела за тежки престъпления (независимо дали са от общ или от частен х-р);

- при леки престъпления, само по чл.269,ал.2 е задължително участието му- когато съдът разпореди подсъдимият да се яви, когато това е необходимо за разкриване на обект. истина.

=> Ако участието му не е задължително, делото не се отлага. Ако е редовно призован, има уважителни причини и не се е явил, делото се отлага.

Изключения : чл.269, ал.3 : Когато това няма да попречи за разкриване на ОИ, делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия , ако:

т.1 – Не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия , без да уведоми съответния орган – Основно изискване за всяка МН е да се уведомява органа, ако сменя адреса си.

т.2 – Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Т.е. тези две условия трябва кумулативно да са налице. Съдът е длъжен да провери пак, въпреки че прокурорът го е направил. Ако не го направи, присъдата се минира. Какво означава “щателно”? – Да провери не само на адреса по Л.К., но и на всички други адреси, за които има макар и оперативна информация; по затворите; дали е напускал страната да се провери по информация на органите на МВР; правят се справки за променена адресна регистрация. Обикновено се обявява за общодържавно издирване.

т.3 – Когато се намира извън пределите на РБ и :

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Тези три точки са три хипотези на задочно производство.

3) т. 3 на 271 / 2- защитник. Делото се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Замяна на защитник може да стане само по искане или със съгласието на О. – чл.96.ал.2.

Новото в НПК е ал.3 на чл.271 – Ако защитниците са повече от 1, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Това се въведе, за да не могат многократно да се отлагат съдебните заседания.

4) чл.271, ал.4 – частен тъжител. Ако не се яви, без уважителни причини, нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява. Ако той е упълномощил повереник и той се яви вместо него, тази разпоредба не се прилага, т.к. явно ЧТ има интерес и не може да се говори за мълчаливо оттегляне на частната тъжба.

Но по новия НПК повереникът не е страна. Т.е. няма да има страна по обвинението – но това е чисто теоритичен спор.

5) чл.271,ал.5 – След като провери присъствието и причините за отсъствието на тези страни, съдът преминава към проверка на явяването на пострадалия и наследниците му. Пострадалият е само ФЛ. СЗ не се отлага , ако те не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване. Ако са се явили, съдът ги запитва дали искат да се конституират като ЧО или ГИ ( постр. или ощетеното ЮЛ, т.е. претърпелите вреди). Съдът се произнася с определение по направените искания за конституиране на нови страни. Ако допусне конституирането им като ЧО/ГИ, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване – ТР 2/ 2004г. Когато бъде постановена присъдата, може да се обжалва тя, като се посочи и това като съществено процесуално нарушение. Ако определението е за отказ :

- ако се отказва да се конституира като ЧО – частна жалба / протест – чл.271, ал.6, изр.2

- ако се отказва да се конституира като ГИ – определението не подлежи на обжалване отделно от присъдата – ТР 2/ 2004г. Така е , т.к. лицето не губи възможността да предяви претенцията си по граждански ред – аргумент на ТР.

Новото в чл.272 е ал. 2 – При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификация може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. – Най- често при нелегално преминаване на граница на лица с неустановена самоличност, без документи.

Свидетелите – те винаги се запитват за родство с подсъдимия и се предупреждават са наказателната отг. , която носят при лъжесвидетелстване.

Чл. 273,ал.1 – Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват като ЧО, ГИ и ГО. Ако бъде нарушена тази разпоредба или се установи за някой , който не е бил посочен като свидетел, че е присъствал по време на цялото СЗ, а се наложи да бъде разпитан, то в тези случаи : Според практиката ще могат да бъдат разпитани, но техните показания трябва да се оценяват много внимателно.

4. Чл. 274 – Отводи.

5. Чл. 275, ал1.- Възможност на страните да правят нови искания по доказателствата.(нови доказателства). Тази разпоредба трябва винаги да се тълкува с принципната разпоредба на чл.107, ал.4 – Не може да се откаже събирането на док-ва, само защото искането не е направено в определен срок.

Обща разпоредба на чл.270, ал.1 – Могат да се правят искания за изменение на МН по всяко време.

-ал.3- Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Тези текстове в тази последователност са задължителни.

2. Събиране и проверка на док. материал. : НПК не предвижда неизменен ред за това. Традиционно се започва със събиране на гласни ДС и конкретно с :

1) Разпит на подсъдимия – чл.277, ал1.- Председателят го поканва да даде обяснения по обвинението.

ал.2 – Може да дава обяснения във всеки момент на съд следствие- Веднага, щом пожелае да даде обяснения – Това правило го има и в чл.115, ал.3. Ако подсъдимият пожелае по конкретен повод да даде обяснения, обикновено в практиката председателят казва, че ще му даде думата по- късно.

ал.3 – Ред за задаване на въпроси.

ал.4 – председателят и др. членове на съд. с-в могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите на страните. Това е тенденция от доста време – съдът проявява активност по изключение ( състезателност – но , само ако страните не са се справили и ако ще се попречи за разкриване на ОИ, тогава съд. с-в задава въпроси- Т.е. на ОИ се дава предимство за сметка на състезателността ).

Чл. 278 допуска разпит на подсъдимия да се проведе в отсъствието на другите подсъдими, ако има такива, когато това се налага за разкриване на ОИ. Това допускане е правомощие на съда във връзка с нормалното протичане на п-са. А чл. 267 е санкция за неправомерно поведение.

- чл.278,ал.2 – Когато се върне , му се прочита протокола.

• 
  т.1 – Лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими.
  
• 
  т.2 – Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
  
• 
  т.3 – между обяснения, дадени в ДП, и на съдебното следствие има съществено противоречие.
  
• 
  т.4 – подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нищо.
  

чл. 279 говори за “обяснения”- Не може да е разпитван като свидетел в ДП и да си е признал всичко – трябва да е разпитван като О.

Стига се до изчерпване на док. материали – чл. 286 - края на съд следствие. Това не означава, че повече не могат да се събират док. материали.

1. 
   Приема се ,че откритото и състезателно съд. производство дава много по-големи възможности за правото на защита и разкриване на ОИ.
   
2. 
   Бързината е от голямо значение – недопустимо е излишно връщане на делата.
   
3. 
   Връщането облагодетелства прокурора, давайки му възможност да поправи грешки.
   

1) В диспозитива на присъдата съдът не се произнася по първоначалното обвинение.

2) чл.336, ал.1, т.1 и чл.354, ал.2, т.4 не визират изоставеното обвинение чрез института на изменение на обвинението.

5. Да отговаря на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
ІІІ. Особености : ал.1 гласи : Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на ДП, прокурорът повнига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

1. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – Когато в съд. сл. се установят обстоятелства, които не са включени в обвинителния акт, има изменение, но когато е съществено : ТР 57 / 1984г.- “Съществено” е, когато новите обстоятелства изменят ФС на описаното в обвинителния акт деяние. Напр. установява се , че не е имало превишена скорост, а несъобразена скорост.

Теорията смята, че определението на ТР не правилно, т.к. НПК говори за изменение на обстоятелствената част, а не на ФС. Следва да се имат предвид и всички нови обстоятелства, които влияят в/у отг. на О. ( отегчаващи).

Практиката също се ориентира в тази посока – 723 / 1992 на І-во нак. отделение.

Има съществено изменение, винаги когато обстоятелствата, на които се основава обвинението :

1. 
   влошават положението на О.
   
2. 
   и/или поставят нови задачи пред защитата.
   

* При еднакъв минимум и различен максимум – по-тежко е това с по-високия максимум. Обратно – по-тежко е това с по-високия минимум.

* Ако има кумулативни и самостоятелна санкция – по-тежко е това с кумулативната санкция.

* Ако минимумът е по-висок от минимумът на другата санкция, а максимумът е по-нисък от максимума на другата.- В този случай следва да се прецени дали обвинението се поддържа в превес на смекчаващите или в превес на отегчаващите отг. обстоятелства. В превес на смекчаващите – санкцията с по – висок минимум е по-тежка. В превес на отегчаващите – тази с по- висок максимум е по-тежка.

Ако някой от тези критерии не може да се приложи :

3. Закон за еднакво наказуемо престъпление.

4.Закон за по-леко наказуемо престъпление – обратното на разгледаното.

5.Закон за същото наказуемо престъпление. – Използва се само в чл.337, ал.1, т.1. Проф. Чинова смята, че същото наказуемо =еднакво наказуемо – синоними са.

Друго виждане – Правната квалификация остава идентична, но се променя обстоятелствената част на обвинението. При съществена промяна – трябва да се измени обвинението.

Друга хипотеза : Правната квалификация се променя в по-тежка, но вида на престъплението е същия и санкцията остава в същите рамки ( умишлено- включва се после и особено мъчителен начин). В този случай има ли закон за по-тежко наказуемо престъпление? Акад. Павлов смята , че има. Проф. Чинова смята, че в случая няма, но това не е справедливо и счита, че трябва да се промени редакцията. Чинова смята, че трябва не само да се променя пр. квалификация, но и се променя в нов вид престъпление и то е с по-тежка санкция – тогава ще има закон за по-тежко нак. прест-е.

ІV. Изменение на обвинението – уредба – чл.287, НПК:

1. Изменение е допустимо, само когато новите обстоятелства не са били известни на органа на ДП – ал.1. Трябва за пръв път да са били установени в съдебното следствие. Това е новост в НПК. Съдът трябва да прецени допустимостта , дали са били известни новите обстоятелства. Ако да, изменението ще е недопустимо.

Ново обвинение се повдига, ако е налице или съществено изменение , или закона за по-тежко наказание.

СЗ се изменя и се предявява ново обвинение, а не се връща делото в ДП. Изключение : чл.287, ал.2 – Новото обвинение е за престъпление, което е подсъдно на по-горен или военен съд – тогава съдът прекратява съд. производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Отпада от НПК възможността да се върне в ДП, когато е било необходимо разследване от следовател, а е извършено от дознател.

1) чл.287, ал.3- Съдът отлага СЗ, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение – Така е , т.к. те са поставени пред нови факти или нова пр. квалификация.

2) чл. 287, ал.4- Когато съществено е изменена обстоят. част на обвинението, обясненията на О., дадени до момента на изменението , не могат да се ползват.

3. Процедура – НПК не казва нищо, а ТР не е актуално вече.

1) Повдигането на новото обв. от прокурора - устно в СЗ го формулира и се вписва в протокола.

2) Съдебният с-в с определение приема обвинението. Пита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Прокурорът трябва да формулира обвинението максимално ясно, за да се запише в протокола. Не трябва да се променя формулировката от съда, защото ще се получи все едно съдът е формулирал обвинението, което би било съществено процесуално нарушение.

Може ли съдът да откаже да приеме новото обвинение? Може,когато при съпоставяне на материалите от ДП с тези в съдебното установи, че обстоятелствата са били известни на органите на ДП. Преди не е можело , но изискването на ал.1 на чл.287 е новост в НПК и =>сега може. ТР от 1984г. не е актуално.

1) чл. 336, ал.1, т.1 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първа инстанция.

2) т.2 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в І инстанция. За да има съответно обвинение в І инст. , това означава, че обвинението трябва да е по същите фактически обстоятелства и със същата правна квалификация.

3) чл. 337, ал.1, т.2 – Въззивният съд може да приложи закон за същото , еднакво или по-леко наказуемо престъпление. – Тук няма “ако е имало съответно обвинение в І инст.”- сериозно се критикува.