Логистичният подход в управлението на фирмата Същност на логистиката

Част от проб­ле­ми­те по вно­са и дис­т­ри­бу­ци­я­та бя­ха раз­г­ле­да­ни в глава тре­та. Тук ще раз­ши­ря ма­те­ри­я­та, за да съм мак­си­мал­но по­ле­зен на чи­та­те­ли­те при пол­з­ва­не­то на та­зи кни­га за взи­ма­не­то на уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния в об­ласт­та на вно­са и дис­т­ри­бу­ци­я­та.

И при внос, и при из­нос фир­ма­та е при­ну­де­на да се съ­об­ра­зя­ва с ре­ди­ца ог­ра­ни­че­ния от раз­ре­ши­те­лен, тран­с­пор­тен, мит­ни­чес­ки, да­нъ­чен, ко­нюнк­ту­рен и друг ха­рак­тер. Ре­ше­ни­е­то да се вна­ся или из­на­ся оп­ре­де­ле­н продукт е до го­ля­ма сте­пен фун­к­ция от поз­на­ва­не­то на те­зи ог­ра­ни­че­ния, тъй ка­то пре­о­до­ля­ва­не­то на вся­ко от тях е свър­за­но не са­мо с раз­хо­ди, но и с пре­ми­на­ва­не­то през куп от фор­мал­нос­тили­цен­зи, га­ран­ции, до­го­во­ри и т.н. Та­ка или ина­че оба­че, вед­нъж озо­ва­ли се на оп­ре­де­лен па­зар, вне­се­ни­те или из­не­се­ни­те от фир­ма­та про­дук­ти тряб­ва да дос­тиг­нат по ня­ка­къв на­чин до край­ни­те пот­ре­би­те­ли, за ко­и­то са пред­наз­на­че­ни. Из­меж­ду най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те ва­ри­ан­ти за дис­т­ри­бу­ция на вне­се­ни­те про­дук­ти са те­зи чрез соб­с­т­ве­на дис­т­ри­бу­ци­он­на мре­жа, преп­ро­даж­ба, ко­ми­си­о­ни­ра­не и кон­сиг­на­ция, бро­ке­ри, аген­ти, ре­ек­с­порт, ли­зинг и фран­чайзи­ра­не.

Ва­ри­ант 1. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез соб­с­т­ве­на дис­т­ри­бу­ци­он­на мре­жа

При то­зи ва­ри­ант вно­си­те­лят раз­по­ла­га със соб­с­т­ве­на дис­т­ри­бу­ци­он­на мре­жа, към ко­я­то на­соч­ва вне­се­ни­те про­дук­ти. То­ва мо­гат да бъ­дат скла­до­ве или ма­га­зи­ни, от ко­и­то пот­ре­би­те­ли­те ку­пу­ват ди­рек­т­но. Всич­ки въп­ро­си, свър­за­ни с на­чи­на на дос­тав­ка на про­дук­ти­те до кли­ен­ти­те, ор­га­ни­за­ци­я­та на сер­ви­за, рек­ла­ма­та и це­но­ва­та по­ли­ти­ка, се ре­ша­ват от вно­си­те­ля. Не­го­во е и за­дъл­же­ни­е­то за до­ку­мен­тал­но­то офор­мя­не на вно­са и пла­ща­не­то на дъл­жи­ми­те ми­та, да­нъ­ци и так­си.

Ва­ри­ант 2. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез преп­ро­даж­ба

При то­зи вид опе­ра­ции вно­си­те­лят ку­пу­ва про­дук­та от свое име и за своя смет­ка и го преп­ро­да­ва на друг ку­пу­вач пак от свое име и за своя смет­ка. В за­ви­си­мост от ха­рак­те­ра на до­го­во­ра, сключ­ван меж­ду вно­си­те­ля и из­но­си­те­ля, раз­ли­ча­ва­ме две ос­нов­ни раз­но­вид­нос­ти на те­зи опе­ра­ции:

 ко­га­то вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду вно­си­те­ля и из­но­си­те­ля се уреж­дат въз ос­но­ва на до­го­вор за по­куп­ко-про­даж­ба. Вно­си­те­лят ре­а­ли­зи­ра за­ку­пе­ния от не­го про­дукт, на кой­то па­зар по­же­лае и при ус­ло­вия, ко­и­то той на­ми­ра за доб­ри. С из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ра за по­куп­ко-про­даж­ба от­но­ше­ни­я­та меж­ду не­го и из­но­си­те­ля пре­къс­ват, т.е. из­но­си­те­лят не се ин­те­ре­су­ва от преп­ро­даж­ба­та и не пос­та­вя ни­как­ви ус­ло­вия в то­ва от­но­ше­ние;

 ко­га­то вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду вно­си­те­ля и из­но­си­те­ля се уреж­дат с до­го­вор за пре­дос­та­вя­не пра­ва за дис­т­ри­бу­ция и про­даж­би с дъл­гос­ро­чен ха­рак­тер. То­зи до­го­вор рег­ла­мен­ти­ра об­щи­те ус­ло­вия по преп­ро­даж­ба­та и пред­по­ла­га сключ­ва­не­то и ре­а­ли­за­ци­я­та на по­ре­ди­ца от сдел­ки по по­куп­ко-про­даж­ба в рам­ки­те на сро­ка на не­го­ва­та ва­лид­ност. Пос­лед­ва­щи­те от­но­ше­ния меж­ду вно­си­те­ля и ку­пу­ва­чи­те се уреж­дат в съ­от­вет­с­т­вие с ог­ра­ни­че­ни­я­та и пра­во­мо­щи­я­та, пре­дос­та­ве­ни на вно­си­те­ля (дис­т­ри­бу­то­ра) с до­го­во­ра, склю­чен меж­ду не­го и из­но­си­те­ля.

Пра­во­то на про­даж­ба мо­же да бъ­де прос­то, из­к­лю­чи­тел­но или из­к­лю­чи­тел­но с ог­ра­ни­че­ния:

 прос­то пра­вопри не­го из­но­си­те­лят си за­паз­ва пра­во­то да ре­а­ли­зи­ра своя про­дукт на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия ос­вен чрез вно­си­те­ля сам или чрез дру­ги пос­ред­ни­ци;

 из­к­лю­чи­тел­но пра­вов то­зи слу­чай вно­си­те­лят по до­го­во­ра един­с­т­вен про­да­ва оп­ре­де­ле­ни про­дук­ти на до­го­во­ре­на­та те­ри­то­рия. Той раз­по­ла­га с мак­си­мал­но до­пус­ти­ма сво­бо­да и са­мос­то­я­тел­ност, но в съ­що­то вре­ме е длъ­жен да об­с­луж­ва ком­п­лек­с­но кли­ен­ти­те и сис­тем­но да ин­фор­ми­ра из­но­си­те­ля за хо­да на про­даж­би­те. В ре­ди­ца слу­чаи тър­го­ве­цът вно­си­тел по­е­ма за­дъл­же­ни­е­то да включ­ва в до­го­во­ри­те за про­даж­ба на съ­щи­те про­дук­ти кла­у­за за заб­ра­на на тях­на­та след­ва­ща преп­ро­даж­ба;

 из­к­лю­чи­тел­но пра­во с ог­ра­ни­че­ниясре­ща се, ко­га­то из­но­си­те­лят си за­паз­ва пра­во­то на пря­ка про­даж­ба на про­дук­ти­те на до­го­во­ре­на­та те­ри­то­рия в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи, уточ­не­ни с до­го­во­ра за про­даж­ба:

 при съв­мес­т­но про­из­вод­с­т­во (ко­га­то вна­ся­ни­те из­де­лия са ком­п­лек­ту­ва­ща част от ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния);

 при от­но­ше­ния на суб­кон­т­ракт (под­дос­тав­ка, по­диз­пъл­не­ние);

 ко­га­то про­дук­ти­те се про­да­ват на дър­жав­ни ор­га­ни­за­ции;

 ако вно­си­те­лят по до­го­во­ра от­ка­же да ку­пи по це­ни­те и ус­ло­ви­я­та, пред­ло­же­ни от про­да­ва­ча из­но­си­тел. То­ва ста­ва обик­но­ве­но в слу­ча­и­те, ко­га­то из­но­си­те­лят е по­ел за­дъл­же­ние да пред­ла­га вся­ка пър­ва офер­та на тър­го­ве­ца вно­си­тел и ако той от­ка­же да ку­пи при по­со­че­ни­те ус­ло­вия, из­но­си­те­лят има пра­во­то да ус­та­но­ви кон­такт с дру­ги кон­т­ра­ген­ти от съ­щия па­зар.

Към до­го­во­ра за пре­дос­та­вя­не пра­во­то на про­даж­ба мо­же да се при­ло­жи спо­ра­зу­ме­ние за кон­сиг­на­ци­он­на тър­го­вия. Как­то по-на­та­тък ще бъ­де изяс­не­но, за раз­ли­ка от оби­чай­ния кон­сиг­на­ци­о­нен до­го­вор тук тър­го­ве­цът вно­си­тел има пра­во­то да оп­ре­де­ля сам це­ни­те, по ко­и­то ще про­да­ва про­дук­ти­те на тре­ти ли­ца. С из­ти­ча­не на сро­ка на кон­сиг­на­ция вно­си­те­лят е длъ­жен да зап­ла­ти на из­но­си­те­ля про­дук­ти­те, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли те са ре­а­ли­зи­ра­ни.

Ва­ри­ант 3. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез ко­ми­си­о­ни­ра­не

Ко­ми­си­о­не­рът е ли­це или фир­ма, ко­е­то по по­ръ­че­ние на дру­го ли­це или фир­ма, на­ре­че­но ко­ми­тент, сключ­ва сдел­ки от свое име, но за смет­ка на ко­ми­тен­та. Ко­ми­си­о­нерът не ку­пу­ва про­дук­ти­те от ко­ми­тен­та, а са­мо из­вър­ш­ва не­об­хо­ди­мо­то за тях­на­та по­куп­ко-про­даж­ба за смет­ка на ко­ми­тен­та, кой­то ос­та­ва те­хен соб­с­т­ве­ник до пре­да­ва­не­то им в раз­по­реж­да­не на ку­пу­ва­ча. То­зи прин­цип не се на­ру­ша­ва до­ри в слу­ча­и­те, ко­га­то про­даж­ба­та чрез ко­ми­си­о­нер се пред­шес­т­ва от пред­ва­ри­тел­но пре­да­ва­не на про­дук­ти­те във вла­де­ние на ко­ми­си­о­не­ра. И то­га­ва те ос­та­ват соб­с­т­ве­ност на ко­ми­тен­та. Ко­ми­си­о­не­рът е длъ­жен да взе­ме мер­ки и по­ло­жи уси­лия за опаз­ва­не на по­ве­ре­ни­те му про­дук­ти и от­го­ва­ря за пов­ре­ди­те или лип­си­те, ако те са пре­диз­ви­ка­ни по не­го­ва ви­на.

Ко­ми­си­о­не­рът вли­за в от­но­ше­ния с тре­ти ли­ца ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко ли­це, но стро­го спаз­ва по­е­ти­те с ко­ми­си­он­ния до­го­вор за­дъл­же­ния спря­мо ко­ми­тен­та и спаз­ва не­го­ви­те ука­за­ния в опе­ра­ти­вен план. Сле­до­ва­тел­но ко­ми­си­о­не­рът е пос­ред­ник за ко­ми­тен­та и стра­на по до­го­во­ра за по­куп­ко-про­даж­ба, по­ра­ди ко­е­то неви­на­ги раз­к­ри­ва то­ва свое ка­чес­т­во пред ку­пу­ва­ча.

Ко­ми­си­он­но­то въз­наг­раж­де­ние мо­же да бъ­де из­чис­ле­но ка­то:

 про­цент вър­ху стой­ност­та на про­да­де­ни­те (за­ку­пе­ни­те) про­дук­ти;

 гло­бал­на су­ма плюс до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент;

 раз­ли­ка в ли­мит­ни­те це­ни, ус­та­но­ве­ни в до­го­во­ра и це­ни­те, по ко­и­то ко­ми­си­о­не­рът про­да­ва про­дук­ти­те.

Ко­ми­си­он­но­то въз­наг­раж­де­ние се уве­ли­ча­ва, ако:

 ко­ми­си­о­не­рът кре­ди­ти­ра сдел­ка­та или га­ран­ти­ра пла­ща­не­то й;

 ко­ми­си­о­не­рът про­да­де про­дук­ти­те по по-ви­со­ки или за­ку­пи по по-нис­ки це­ни от до­го­во­ре­ни­те в ко­ми­си­он­ния до­го­вор;

 ко­ми­си­о­не­рът про­да­де в рам­ки­те на до­го­во­ре­ния срок по-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва про­дук­ти от мак­си­мал­но уточ­не­ни­те с до­го­во­ра;

 при спе­ци­ал­ни спо­ра­зу­ме­ния за въ­веж­да­не на но­ви про­дук­ти на па­за­ра, раз­ши­ря­ва­не на па­зар­ния сег­мент, про­ник­ва­не на съ­сед­ни или труд­но дос­тъп­ни па­за­ри и др.

Ва­ри­ант 4. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез про­даж­би на кон­сиг­на­ция

При кон­сиг­на­ци­он­на­та сдел­ка вно­си­те­лят, на­ри­чан кон­сиг­на­тор, под­дър­жа соб­с­т­вен или на­ет склад, кой­то по­пъл­ва пе­ри­о­дич­но с дос­та­вя­ни­те про­дук­ти с цел тях­на­та про­даж­ба в оп­ре­де­лен срок, на­ре­чен кон­сиг­на­ци­о­нен срок, сре­щу из­вес­т­но въз­наг­раж­де­ние. От­но­ше­ни­я­та меж­ду кон­сиг­нан­та (из­но­си­те­ля) и кон­сиг­натора (вно­си­те­ля) се уреж­дат с кон­сиг­на­ци­о­нен до­го­вор, под­чи­ня­ващ се на за­ко­но­да­тел­ни­те нор­ми на ко­ми­си­он­ния до­го­вор. Ма­кар и раз­но­вид­ност на ко­ми­си­он­ния, кон­сиг­на­ци­он­ни­ят до­го­вор при­те­жа­ва соб­с­т­ве­на спе­ци­фи­ка. В не­го тряб­ва:

 да са изяс­не­ни т.нар. тър­гов­с­ки ус­ло­вия, т.е. ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то про­дук­тът се дос­та­вя до кон­сиг­на­ци­он­ния склад. По съ­щес­т­во ста­ва ду­ма за уме­ло из­пол­з­ва­не и от­ра­зя­ва­не в до­го­во­ра на ус­ло­ви­я­та “Ин­ко­термс” от­нос­но тран­с­пор­ти­ра­не­то, зас­т­ра­хо­ва­не­то и рис­ка от по­ги­ва­не­то или пов­реж­да­не­то на про­дук­ти­те;

 да са кон­к­ре­ти­зи­ра­ни ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то кон­сиг­на­то­рът е длъ­жен да про­да­ва про­дук­та на тре­ти ли­ца;

 да са оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди­те и фор­ми­те за из­чис­ля­ва­не въз­наг­раж­де­ни­е­то на кон­сиг­на­то­ра и сро­ко­ве­те за из­п­ла­ща­не­то му;

 да е раз­п­ре­де­ле­но учас­ти­е­то на кон­сиг­нан­та и кон­сиг­на­то­ра в раз­хо­ди­те по ор­га­ни­за­ци­я­та и осъ­щес­т­вя­ва­не­то на кон­сиг­на­ци­он­ни­те сдел­ки, как­то и в слу­ча­и­те, ко­га­то се на­ла­га неп­ро­да­де­ни­те ко­ли­чес­т­ва да се вър­нат об­рат­но в стра­на­та на кон­сиг­нан­та.

Сро­кът, в рам­ки­те на кой­то ос­та­ве­ни­те на кон­сиг­на­ция про­дук­ти след­ва да бъ­дат про­да­де­ни, обик­но­ве­но се дви­жи меж­ду шест и два­де­сет и че­ти­ри ме­се­ца в за­ви­си­мост от ес­тес­т­во­то на про­дук­ти­те, ко­нюн­к­ту­ра­та на па­за­ра и др. Сро­кът на дейс­т­вие оба­че на кон­сиг­на­ци­он­ния до­го­вор мо­же да дос­тиг­не и пет го­ди­ни. С из­ти­ча­не­то на сро­ка на кон­сиг­на­ци­он­ния до­го­вор не­го­ви­те кла­у­зи ос­та­ват дейс­т­ви­тел­ни за всич­ки пар­ти­ди про­дук­ти, на­ми­ра­щи се на кон­сиг­на­ция, т.е. все още неп­ро­да­де­ни или неп­ла­те­ни.

Кон­сиг­на­то­рът пре­веж­да по смет­ка на кон­сиг­нан­та в оп­ре­де­ле­на ва­лу­та и в по­со­че­на в до­го­во­ра бан­ка су­ми­те, пос­тъп­ва­щи от про­даж­би­те на про­дук­ти­те, след ка­то е от­чел нап­ра­ве­ни­те раз­хо­ди и е удър­жал сво­е­то въз­наг­раж­де­ние съ­об­раз­но пос­тиг­на­та­та до­го­во­ре­ност в оп­ре­де­лен брой дни след пла­ща­не­то от стра­на на ку­пу­ва­ча. Въз­наг­раж­де­ни­е­то се оп­ре­де­ля в про­цент вър­ху су­ма­та на про­да­де­ни­те от кон­сиг­на­ци­он­ния склад про­дук­ти или ка­то раз­ли­ка меж­ду ли­мит­на­та (ми­ни­мал­на­та) и ре­а­ли­зи­ра­на­та це­на.

Спе­цифич­ни­те за­дъл­же­ния на кон­сиг­на­то­ра включ­ват:

 на­е­ма­не, обо­руд­ва­не и под­дър­жа­не на под­хо­дящ склад съ­об­раз­но ес­тес­т­во­то на съх­ра­ня­ва­ни­те в не­го про­дук­ти, оси­гу­ря­ва­не на сво­бод­но­то и сво­ев­ре­мен­но прид­виж­ва­не на про­дук­ти­те от про­из­во­ди­те­ля (из­но­си­те­ля) до кон­сиг­на­ци­он­ния склад и пос­лед­ва­що­то им дви­же­ние до ку­пу­ва­ча, ко­е­то оз­на­ча­ва по­лу­ча­ва­не на раз­ре­ше­ние за внос и офор­мя­не на не­об­хо­ди­ми­те мит­ни­чес­ки, зас­т­ра­хо­ва­тел­ни, скла­до­ви и дру­ги до­ку­мен­ти;

 га­ран­ти­ра­не за­паз­ва­не­то на про­дук­ти­те и тях­но­то ка­чес­т­во в кон­сиг­на­ци­он­ния склад и въз­мез­дя­ва­не на кон­сиг­нан­та на всич­ки за­гу­би, про­из­ти­ча­щи от нес­паз­ва­не на то­ва за­дъл­же­ние;

 зап­ла­ща­не на всич­ки раз­хо­ди (на­ем, ра­бот­ни зап­ла­ти, зас­т­ра­хов­ки, под­дър­жа­не и др.), свър­за­ни с фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на кон­сиг­на­ци­он­ния склад и де­мон­с­т­ра­ци­он­ни­те (из­лож­бе­ни­те) за­ли към не­го;

 зас­т­ра­хо­ва­не на про­дук­ти­те в кон­сиг­на­ци­он­ния склад в до­го­во­ре­на­та (или в пър­вок­лас­на) зас­т­ра­хо­ва­тел­на ком­па­ния на име­то на кон­сиг­нан­та в ка­чес­т­во­то му на соб­с­т­ве­ник;

 под­гот­вя­не и про­веж­да­не на рек­лам­на дей­ност с цел раз­ши­ря­ва­не на про­даж­би­те и ут­вър­ж­да­ва­не ими­д­жа на про­дук­ти­те;

 пред­ла­га­не на ши­рок кръг от ус­лу­ги за кли­ен­ти­те, га­ран­ти­ра­щи ефек­тив­на­та ек­с­п­ло­а­та­ция на про­да­ва­ни­те про­дук­ти;

 пре­дос­та­вя­не на кон­сиг­нан­та на над­леж­на бан­ко­ва га­ран­ция за доб­ро­съ­вес­т­на ра­бо­та;

 сис­тем­но ин­фор­ми­ра­не на кон­сиг­нан­та от­нос­но ди­на­ми­ка­та на па­за­ра, изис­к­ва­ни­я­та на кли­ен­ти­те и др.

Кон­сиг­на­ци­я­та се прак­ти­ку­ва при про­даж­ба­та на нес­тан­дар­т­ни про­дук­ти, при из­ли­за­не­то на но­ви па­за­ри, при пред­ла­га­не­то на но­ви про­дук­ти, при не­об­хо­ди­мост от бър­зи дос­тав­ки и ре­дов­но снаб­дя­ва­не с ре­зер­в­ни час­ти и ор­га­ни­за­ция на ква­ли­фи­ци­ра­но тех­ни­чес­ко об­с­луж­ва­не на про­да­ва­на­та про­дук­ция. Кон­сиг­на­ци­он­на­та тър­го­вия се улес­ня­ва от на­ли­чи­е­то на сво­бод­ни зо­ни и прис­та­ни­ща, в ко­и­то мо­гат да се из­пол­з­ват при сво­бо­ден ре­жим или при ми­ни­мал­ни мит­ни­чес­ки и дру­ги фор­мал­нос­ти на­лич­на­та ба­за, опи­тът и ус­лу­ги­те на ут­вър­де­ни тър­гов­с­ко-пос­ред­ни­чес­ки фир­ми.

Ва­ри­ант 5. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез бро­ке­ри

Бро­ке­ри­те са фи­зи­чес­ки или юри­ди­чес­ки ли­ца, ко­и­то ус­та­но­вя­ват кон­такт меж­ду стра­ни­те по сдел­ка­тапро­да­ва­ч, ку­пу­ва­ч, зас­т­ра­хо­ва­те­л и зас­т­ра­хо­ва­щ, ко­ра­бов­ла­де­ле­ц и фрах­то­ва­те­л и т.н. Не­за­ви­си­мо от кон­к­рет­на­та дей­ност, ко­я­то из­пъл­ня­ват, и от то­ва, ко­го ще пред­с­тав­ля­ват, бро­ке­ри­те ви­на­ги дейс­т­ват ка­то пос­ред­ни­ци в те­сен юри­ди­чес­ки сми­съл, ко­е­то оз­на­ча­ва, че те не са стра­на по до­го­вор, а учас­т­ват един­с­т­ве­но с цел да свър­жат учас­т­ни­ци­те в сдел­ка­та. Ето за­що твър­де чес­то се каз­ва, че бро­ке­рът е ко­ми­си­о­нер, кой­то про­да­ва ин­фор­ма­ция.

Бро­ке­рът не е пред­с­та­ви­тел, не вли­за в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с ни­то ед­на от стра­ни­те по сдел­ка­та и дейс­т­ва на ос­но­ва­та на ед­нок­рат­ни са­мос­то­я­тел­ни по­ръ­че­ния. За вся­ка сдел­ка той по­лу­ча­ва спе­ци­ал­ни пъл­но­мо­щия,из­вън рам­ки­те на ко­и­то не мо­же да из­ли­за.

Бро­ке­ри­те се спе­ци­а­ли­зи­рат по ко­ли­чес­т­ве­но и ка­чес­т­ве­но пре­да­ва­не и при­е­ма­не на от­дел­ни ви­до­ве про­дук­ти, зас­т­ра­хо­ва­не, фрах­ту­ва­не, фи­нан­со­во об­с­луж­ва­не на сдел­ки­те и др. Со­лид­ни­те във фи­нан­со­во от­но­ше­ние бро­кер­с­ки къ­щи из­вър­ш­ват ус­лу­ги и по кре­ди­ти­ра­не на ку­пу­ва­чи­те, по­е­ма­не на кре­дит­ния риск или га­ран­ти­ра­не на пла­ща­не­то, за ко­е­то по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние. Ня­кои от тях осъ­щес­т­вя­ват по по­ръ­че­ние на сво­и­те до­ве­ри­те­ли и мар­ке­тин­го­ви про­уч­ва­ния.

Ва­ри­ант 6. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез аген­ти

В по­ве­че­то от слу­ча­и­те аген­тът е са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко ли­це, ко­е­то из­вър­ш­ва фак­ти­чес­ки и юри­ди­чес­ки дейс­т­вия, свър­за­ни с по­куп­ка или про­даж­ба на про­дук­ти за смет­ка и от име­то на до­ве­ри­те­ля на ос­но­ва­та на дъл­гос­ро­чен до­го­вор по­меж­ду им. За раз­ли­ка от тър­гов­ци­те и ко­ми­си­о­не­ри­те аген­тът са­мо съ­дейс­т­ва за сключ­ва­не­то на сдел­ка­та и ней­на­та ре­а­ли­за­ция, но не учас­т­ва ка­то стра­на по до­го­во­ра с ку­пу­ва­ча на про­дук­та. Юри­ди­чес­ки са не­го­ви­те дейс­т­вия, ко­га­то той сключ­ва до­го­во­ра или осъ­щес­т­вя­ва дру­ги юри­ди­чес­ки дейс­т­вия от име­то и за смет­ка на своя до­ве­ри­тел, а фак­ти­чес­кико­га­то той ус­та­но­вя­ва кон­так­ти меж­ду кон­т­ра­ген­ти­те, пре­да­ва ин­фор­ма­ция, рек­ла­ми­ра и др., но не пред­с­тав­ля­ва до­ве­ри­те­ля си в юри­ди­чес­ки дейс­т­вия ка­то под­пис­ва­не на до­го­во­ри, из­да­ва­не на до­ку­мен­ти и т.н. Сле­до­ва­тел­но аген­тът мо­же да бъ­де оп­ре­де­лен ка­то не­за­ви­сим пос­ред­ник, на кой­то се въз­ла­га дъл­гос­роч­но за­дъл­же­ние да про­веж­да пре­го­во­ри по по­куп­ко-про­даж­ба или да во­ди пре­го­во­ри и сключ­ва сдел­ки от име­то и за смет­ка на дру­го ли­це, на­ре­че­но до­ве­ри­тел.

Ос­нов­ни­те за­дъл­же­ния на аген­та се свеж­дат до :

 въз­дър­жа­не от дейс­т­вия, ко­и­то ув­реж­дат ин­те­ре­си­те и кон­ку­рен­т­ос­по­соб­ност­та на до­ве­ри­те­ля (ня­ма пра­во да пред­ла­га, ку­пу­ва или про­да­ва, как­то и да рек­ла­ми­ра про­дук­ти, кон­ку­ри­ра­щи про­дук­ти­те на до­ве­ри­те­ля; не мо­же пря­ко или кос­ве­но да пред­с­тав­ля­ва фир­микон­ку­рен­ти на до­ве­ри­те­ля; длъ­жен е да не из­да­ва про­из­вод­с­т­ве­ни­те и дру­ги сек­ре­ти на до­ве­ри­те­ля по вре­ме­то и след прик­люч­ва­не сро­ка на дейс­т­вие на до­го­во­ра; ня­ма пра­во да ин­вес­ти­ра ка­пи­тал в кон­ку­рен­т­ни на до­ве­ри­те­ля на­чи­на­ния и др.);

 пос­ред­ни­чес­т­во в сключ­ва­не­то на сдел­ки по по­куп­ко-про­даж­ба в оп­ре­де­лен обем и стой­ност. То­ва са т.нар. ми­ни­мал­ни кво­ти, ко­и­то се уточ­ня­ват с до­го­во­ра меж­ду до­ве­ри­те­ля и аген­та;

 ор­га­ни­зи­ра­не и про­веж­да­не на рек­ла­ма­та на про­дук­ти­те на до­ве­ри­те­ля съг­лас­но не­го­ви­те ин­с­т­рук­ции;

 съ­дейс­т­вие за уреж­да­не на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду пре­ки­те кон­т­ра­ген­ти в про­це­са на ре­а­ли­за­ция на сдел­ки­те;

 под­дър­жа­не на не­об­хо­ди­ма­та ма­те­ри­ал­но-тех­ни­чес­ка ба­за, ин­фор­ма­ци­он­но оси­гу­ря­ва­не и сер­виз­но об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те, ко­га­то до­ве­ри­те­лят изис­к­ва то­ва;

 пред­с­та­вя­не на бан­ко­ва га­ран­ция, пре­по­ръ­ки или дру­ги до­ку­мен­ти, пот­вър­ж­да­ва­щи доб­ро­съ­вес­т­ност­та му.

За от­бе­ляз­ва­не е, че при то­зи вид сът­руд­ни­чес­т­во до­ве­ри­те­лят си за­паз­ва пра­во­то да из­ме­ня це­ни­те, по ко­и­то аген­тът сключ­ва до­го­во­ри­те за по­куп­ко-про­даж­ба, да ре­гис­т­ри­ра тър­гов­с­ки­те мар­ки на про­дук­ти­те, дис­т­ри­бу­ти­ра­ни чрез аген­та, и др.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то на аген­та обик­но­ве­но се оп­ре­де­ля ка­то про­цент вър­ху це­на­та, ко­я­то ку­пу­ва­чът зап­ла­ща по ус­ло­ви­я­та на склю­че­ния до­го­вор за по­куп­ко-про­даж­ба. Въз­мож­но е то да се из­чис­ля­ва вър­ху не­то су­ми­те, по­лу­ча­ва­ни от до­ве­ри­те­ля за про­да­де­ни­те про­дук­ти, т.е. ка­то се прис­пад­нат раз­хо­ди­те за опа­ков­ка, тран­с­порт, зас­т­ра­хов­ка, ми­та, да­нъ­ци, ко­ми­си­он­ни въз­наг­раж­де­ния за тре­ти ли­ца, от­ре­а­ги­ра­не на рек­ла­ма­ции и др. Ве­ли­чи­на­та на аген­т­с­ко­то въз­наг­раж­де­ние е в пря­ка за­ви­си­мост от обе­ма и ха­рак­те­ра на фун­к­ци­и­те, ко­и­то из­пъл­ня­ва аген­тът, от ес­тес­т­во­то и тър­се­не­то на про­дук­ти­те, от мо­мен­т­на­та ко­нюн­к­ту­ра на па­за­ра и др. Ес­тес­т­ве­но е аген­ти­те, ко­и­то са­мо пос­ред­ни­чат, без да сключ­ват сдел­ки, да по­лу­ча­ват по-мал­ки въз­наг­раж­де­ния от аген­ти­те, ко­и­то пре­дос­та­вят до­пъл­ни­тел­ни ус­лу­ги от ро­да на кре­ди­ти­ра­не и зас­т­ра­хо­ва­не, ор­га­ни­зи­ра­не и осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­ни­чес­ко об­с­луж­ва­не при дис­т­ри­бу­ци­я­та на ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния, про­веж­да­не на рек­лам­ни ме­роп­ри­я­тия, пред­ла­га­не на спе­ци­а­ли­зи­ра­на ин­фор­ма­ция и пр.

Ва­ри­ант 7. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез ре­ек­с­порт

Кла­си­чес­ки­ят ре­ек­с­порт пред­с­тав­ля­ва по­куп­ка и внос на про­дук­ти в ед­на стра­на с цел тях­на­та преп­ро­даж­ба в дру­га (чуж­да за ре­ек­с­пор­тьо­ра) стра­на, без про­дук­ти­те да се под­ла­гат на съ­щес­т­ве­на пре­ра­бот­ка. Оби­чай­но ре­ек­с­пор­т­ни­те опе­ра­ции се осъ­щес­т­вя­ват в кон­вер­ти­ру­е­ма ва­лу­та, ка­то пе­чал­ба­та е ре­зул­тат на раз­ли­ка­та в це­ни­те, по ко­и­то ре­екс­пор­тьо­рът за­ку­пу­ва про­дук­ти­те и це­ни­те, по ко­и­то ги про­да­ва в тре­та стра­на. Не­съ­щес­т­ве­на­та об­ра­бот­ка на про­дук­ти­те мо­же да се из­ра­зи в из­вър­ш­ва­не­то на опе­ра­ции ка­то раз­фа­сов­ка, смя­на на ам­ба­ла­жа и опа­ков­ка­та, смя­на на ети­ке­ти­те и мар­ки­ров­ка­та и др. Те­зи дей­нос­ти се осъ­щес­т­вя­ват по пъ­тя на прид­виж­ва­не­то на про­дук­ти­те от про­да­ва­ча до тях­но­то мес­то­наз­на­че­ние в склад на ре­ек­с­пор­тьо­ра, сво­бод­ни зо­ни, прис­та­ни­ща и др. от са­мия ре­ек­с­пор­тьор или по до­го­вор с тран­с­пор­т­но-спе­ди­тор­с­ки, пос­ред­ни­чес­ки и др. фир­ми.

Ре­ек­с­пор­т­на­та опе­ра­ция но­си ха­рак­те­ра на ед­нок­рат­на сдел­ка по преп­ро­даж­ба, тъй ка­то не по­чи­ва на дъл­гос­роч­на до­го­во­ре­ност меж­ду учас­т­ва­щи­те стра­ни. Ини­ци­а­ти­ва­та за нея при­над­ле­жи на ре­ек­с­пор­тьо­ра, кой­то из­хож­да един­с­т­ве­но от соб­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си.

В прак­ти­ка­та се из­пол­з­ват раз­лич­ни раз­но­вид­нос­ти на ре­ек­с­пор­т­на­та сдел­ка.

Сроч­ни ре­ек­с­пор­т­ни сдел­ки

При тях вне­се­ни­те про­дук­ти прес­то­я­ват в склад на ре­ек­с­пор­тьо­ра, в сво­бод­на зо­на или дру­га­де из­вес­т­но вре­меня­кол­ко дни, ме­сец, три ме­се­ца и по­ве­че. През то­ва вре­ме ре­ек­с­пор­тьо­рът из­чак­ва по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за осъ­щес­т­вя­ва­не на преп­ро­даж­ба­тауве­ли­ча­ва­не на це­ни­те, про­ме­ни във ва­лут­ни­те кур­со­ве, из­ме­не­ния в дейс­т­ва­щи­те ог­ра­ни­че­ния по из­но­са, на­ма­ле­ние на тран­с­пор­т­ни­те та­ри­фи и др. Це­ле­съ­об­раз­ност­та на сроч­ни­те ре­ек­с­пор­т­ни сдел­ки се обус­ла­вя от сте­пен­та на си­гур­ност и риск за по­лу­ча­ва­не на доб­ра пе­чал­ба, от ве­ли­чи­на­та на не­из­беж­ни­те раз­хо­ди за на­ем, от­го­вор­но па­зе­не, съх­ра­ня­ва­не, пре­то­вар­ва­не и от вли­я­ни­е­то на ня­кои дру­ги фак­то­ри.

Бъл­гар­с­ка фир­ма за­ку­пу­ва 500 кg ле­кар­с­т­ве­на суб­с­тан­ция от Гер­ма­ния по 1000 DEМ за ки­лог­рам и след 1 ме­сец я преп­ро­да­ва на сръб­с­ка фар­ма­цев­тич­на фир­ма по 1250 DEМ за ки­лог­рам. Ре­а­ли­зи­ра­на­та пе­чал­ба от 250 DEМ/кg фак­ти­чес­ки е по-мал­ка, тъй ка­то от нея след­ва да се прис­пад­нат раз­хо­ди­те за съх­ра­ня­ва­не на суб­с­тан­ци­я­та, за пред­с­та­вя­не­то на бан­ко­ва га­ран­ция, пок­ри­ва­ща вре­ме­то от ней­но­то ос­во­бож­да­ва­не от мит­ни­ца­та до на­пус­ка­не­то на дър­жав­на­та гра­ни­ца, за тран­с­пор­ти­ра­не, как­то и за­гу­би­те от лих­ви за по­со­че­ния ед­но­ме­се­чен пе­ри­од. Сдел­ка­та има сми­съл, ако про­цен­тът на пе­чал­ба­та е по-ви­сок от лих­ве­ния про­цент и е дос­та­тъ­чен, за да се пок­ри­ят всич­ки раз­хо­ди.

Ре­ек­с­пор­тьо­рът ку­пу­ва и про­да­ва от свое име и за своя смет­ка. Ус­пе­хът му е фун­к­ция от сте­пен­та на поз­на­ва­не на ус­ло­ви­я­та на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри, от спо­соб­ност­та за бър­зо и адек­ват­но ре­а­ги­ра­не на из­ме­не­ни­я­та, от ин­фор­ма­ци­он­но­то оси­гу­ря­ва­не на дей­ност­та му, от вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та му с кре­ди­то­ри­те, пос­ред­ни­ци­те, мит­ни­ци­те и дру­ги ин­с­ти­ту­ции и ор­га­ни­за­ции, има­щи от­но­ше­ние към осъ­щес­т­вя­ва­не­то на вън­ш­но­тър­гов­с­ки­те опе­ра­ции.

При ре­ек­с­пор­та за чуж­да смет­ка ре­ек­с­пор­тьо­рът по съ­щес­т­во из­пъл­ня­ва фун­к­ци­и­те на обик­но­вен пос­ред­никко­ми­си­о­нер или агент. Най-чес­то сдел­ка­та се до­го­ва­ря ди­рек­т­но меж­ду про­да­ва­ча и ку­пу­ва­ча, а фир­ма­та ре­ек­с­пор­тьор по­е­ма за­дъл­же­ния да из­вър­ши до­пъл­ни­тел­ни дей­нос­ти, свър­за­ни с на­ла­га­ща се об­ра­бот­ка на про­дук­ти­те и на до­ку­мен­ти­те: раз­фа­сов­ка, ети­ке­ти­ров­ка, мар­ки­ров­ка, под­мя­на на тран­с­пор­т­ни­те до­ку­мен­ти, ос­во­бож­да­ва­не от мит­ни­ца­та и пре­воз­ва­не на про­дук­ти­те до ку­пу­ва­ча и др. По-мал­ки­ят риск за ре­ек­с­пор­тьо­ра при то­зи ва­ри­ант е при­чи­на за по­лу­ча­ва­не­то на по-нис­ка пе­чал­ба.

Ко­га­то в ед­на ре­ек­с­пор­т­на сдел­ка учас­т­ва по ед­на фир­ма съ­от­вет­но от стра­ни­те на про­да­ва­ча, ре­ек­с­пор­тьо­ра и ку­пу­ва­ча, тя се на­ри­ча обик­но­ве­на ре­ек­с­пор­т­на опе­ра­ция. То­зи вид сдел­ки са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни и изис­к­ват крат­ки сро­ко­ве за под­го­тов­ка и ре­а­ли­за­ция на опе­ра­ци­я­та. Обик­но­ве­ни­ят ва­ри­ант на ре­ек­с­пор­т­на­та опе­ра­ция се пред­по­чи­та от ре­ек­с­пор­тьо­ра, ко­га­то той же­лае да скрие дейс­т­ви­тел­ния ха­рак­тер на опе­ра­ци­я­та от про­да­ва­ча и/или ку­пу­ва­ча.

Слож­на­та ре­ек­с­пор­т­на опе­ра­ция пред­по­ла­га един ре­ек­с­пор­тьор, но въз­мож­нос­ти за по­ве­че про­да­ва­чи и/или ку­пу­ва­чи, а сле­до­ва­тел­но и по­ве­че раз­лич­ни по вид про­дук­ти. Раз­би­ра се, раз­ши­ря­ва­не­то на въз­мож­нос­ти­те за ма­нев­ри­ра­не на ре­ек­с­пор­тьо­ра с цел уве­ли­ча­ва­не на пе­чал­ба­та е свър­за­но и с не­из­беж­но по­ви­ша­ва­не на рис­ка. Слож­ни­те ре­ек­с­пор­т­ни опе­ра­ции изис­к­ват бо­га­та ин­фор­ма­ция за па­за­ра и не­го­ви­те из­не­на­ди, ста­бил­ни връз­ки и вза­и­мо­от­но­ше­ния с дру­ги фир­ми, соб­с­т­ве­на дис­т­ри­бу­ци­он­на мре­жа и сил­ни фи­нан­со­ви по­зи­ции.

В нея учас­т­ват по­ве­че от три стра­ни, ка­то ро­ля­та на ре­ек­с­пор­тьор пос­ле­до­ва­тел­но се из­пъл­ня­ва от две или по­ве­че фир­ми, сре­щу ко­и­то сто­ят по­ве­че про­да­ва­чи и ку­пу­ва­чи. Ко­га­то та­зи сдел­ка се осъ­щес­т­вя­ва в ед­но и съ­що нап­рав­ле­ние, тя се на­ри­ча ед­но­по­соч­на, а при ре­а­ли­зи­ра­не­то й в про­ти­во­по­лож­ни нап­рав­ле­ниядву­по­соч­на ре­ек­с­пор­т­на опе­ра­ция.

Ре­ек­с­пор­тьор от Бъл­га­рия за­ку­пу­ва про­дук­ти от Гер­ма­ния и ги из­на­ся в Ма­ке­до­ния. Ку­пу­ва­чът от Ма­ке­до­ния ре­ек­с­пор­ти­ра съ­щи­те про­дук­ти в Ал­ба­ния или в дру­га, не­у­час­т­ва­ла на пред­шес­т­ва­щи­те ета­пи стра­на, и т.н.

Ре­ек­с­пор­тьор от Бъл­га­рия за­ку­пу­ва про­дук­ти от Ита­лия и ги из­на­ся в Ма­ке­до­ния. Ку­пу­ва­чът от Ма­ке­до­ния ре­ек­с­пор­ти­ра съ­щи­те про­дук­ти в Сър­бия, а та­мош­ни­ят ку­пу­вач осъ­щес­т­вя­ва съ­що ре­ек­с­порт, но в Ма­ке­до­ния или в Ита­лия, т.е. про­дук­ти­те пра­вят об­рат­но дви­же­ние, ка­то ес­тес­т­ве­но е же­ла­тел­но нас­рещ­ни­ят ку­пу­вач да бъ­де фир­ма, ня­ма­ща връз­ка с пред­шес­т­ва­щия про­да­вач.

Мно­гос­т­ран­ни­те ре­ек­с­пор­т­ни опе­ра­ции са въз­мож­ни и оп­рав­да­ни в пе­ри­о­ди на ряз­ко про­ме­ня­ща се па­зар­на ко­нюнк­ту­ра, ко­я­то поз­во­ля­ва бър­зо и зна­чи­тел­но по­кач­ва­не на це­ни­те, сто­я­що в ос­но­ва­та на ин­те­ре­са на все­ки пос­лед­ващ ре­ек­с­пор­тьор.

Ва­ри­ант 8. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез ли­зинг

Ли­зин­гът е вън­ш­но­и­ко­но­ми­чес­ка опе­ра­ция, при ко­я­то ед­на­та стра­нали­зин­го­да­те­лят (на­е­мо­да­те­лят), пре­дос­та­вя на дру­га­та стра­нали­зин­го­по­лу­ча­те­ля (на­е­ма­те­ля), пра­во­то да пол­з­ва оп­ре­де­лен обектма­ши­ни, съ­о­ръ­же­ния, тран­с­пор­т­ни сред­с­т­ва и др., сре­щу зап­ла­ща­не на пе­ри­о­дич­ни внос­ки (на­ем), раз­п­ре­де­ле­ни по вре­ме в рам­ки­те на сро­ка на ли­зин­го­вия до­го­вор. По съ­щес­т­во ли­зин­го­ви­те опе­ра­ции са на­чин или ва­ри­ант за фи­нан­си­ра­не на ин­вес­ти­ци­он­на и про­из­вод­с­т­ве­на дей­ност от по­зи­ци­я­та на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля и кре­дит­на опе­ра­ция от по­зи­ци­я­та на ли­зин­го­да­те­ля.

Тъй ка­то за на­ши­те ус­ло­вия ли­зин­гът е ед­на пер­с­пек­тив­на фор­ма за за­мя­на на ос­та­ря­ло обо­руд­ва­не с но­во и за стар­ти­ра­не на нов биз­нес, ще се спра по-под­роб­но на същ­ност­та и осо­бе­нос­ти­те на ли­зин­го­ва­та сдел­ка, ви­до­ве­те ли­зин­го­ви опе­ра­ции, струк­ту­ра­та на сис­те­ма­та за ор­га­ни­за­ция на ли­зин­го­ви­те опе­ра­ции и фак­то­ри­те, ко­и­то сти­му­ли­рат не­го­во­то раз­ви­тие.

В ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка се из­пол­з­ват две ос­нов­ни фор­ми на ли­зин­га: фи­нан­сов ли­зинг и опе­ра­ти­вен ли­зинг. Тех­ни раз­но­вид­нос­ти са: ли­зинг от пър­ва ръ­ка, ко­га­то ма­ши­на­та не е ек­с­п­ло­а­ти­ра­на пре­ди от­да­ва­не­то й под на­ем, и ли­зинг от вто­ра ръ­каза ве­че ек­с­п­ло­а­ти­ра­ни ма­ши­ни; ли­зинг на сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во и ли­зинг на пред­ме­ти за пот­реб­ле­ние. Ли­зин­гът на сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во се де­ли от своя стра­на на та­къв, при кой­то на­е­ма­те­лят по­е­ма всич­ки за­дъл­же­ния, свър­за­ни с нор­мал­но­то им фун­к­ци­о­ни­ра­не, т.е. тях­но­то об­с­луж­ва­не, и ли­зинг, при кой­то те­зи за­дъл­же­ния се по­е­мат от на­е­мо­да­те­ля.

Фи­нан­сов ли­зинг

При не­го ли­зин­го­да­те­лят се за­дъл­жа­ва да дос­та­ви и пре­дос­та­ви на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля обо­руд­ва­не, ма­ши­ни или ця­ло пред­п­ри­я­тие, съг­лас­но съг­ла­су­ва­ни по­меж­ду им спе­ци­фи­ка­ции, за­да­ния, опи­са­ния и др. ус­ло­вия. Ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят зап­ла­ща пол­з­ва­не­то им чрез пе­ри­о­дич­ни внос­ки, ве­ли­чи­на­та на ко­и­то се раз­п­ре­де­ля в гра­ни­ци­те на ли­зин­го­вия срок, след чи­е­то из­ти­ча­не ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят мо­же да за­ку­пи из­пол­з­ва­ния обект.

В до­го­во­ра за фи­нан­сов ли­зинг се пред­виж­да един на­ча­лен пе­ри­од, на­ре­чен още не­от­ме­ня­ем (irrevocable), в те­че­ние на кой­то ни­то ед­на от до­го­ва­ря­щи­те се стра­ни ня­ма пра­во да го ану­ли­ра, до­ри и ако ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят ре­ши, че не се нуж­дае от обек­та на ли­зин­га по оп­ре­де­ле­ни при­чи­ни. На­чал­ни­ят пе­ри­од се оп­ре­де­ля та­ка, че ли­зин­го­да­те­лят да мо­же да си оси­гу­ри въз­в­ръ­ща­не на пър­во­на­чал­но вло­же­ни­те ин­вес­ти­ции за по­куп­ка на обек­та на ли­зин­га, фи­нан­со­ви­те раз­хо­ди по опе­ра­ци­я­та (вкл. лих­ви и др.) и пе­чал­ба под фор­ма­та на съв­куп­ност­та от всич­ки внос­ки по на­е­ма в рам­ки­те на ли­зин­го­вия пе­ри­од.

Пре­дос­та­вяй­ки обек­та на ли­зин­га за пол­з­ва­не на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля, ли­зин­го­да­те­лят фак­ти­чес­ки го кре­ди­ти­ра във ве­щес­т­ве­на фор­ма, ка­то по­лу­ча­ва стой­ност­та на кре­ди­та за­ед­но с лих­ви­те по не­го под фор­ма­та на пе­ри­о­дич­но из­п­ла­ща­ни внос­ки. По пред­ва­ри­тел­но за­да­де­ни от ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля спе­ци­фи­ка­ции ли­зин­го­да­те­лят за­ку­пу­ва обек­та на ли­зин­га, за да го от­да­де под на­ем. То­ва обяс­ня­ва фак­та, че при фи­нан­со­вия ли­зинг в ка­чес­т­во­то на ли­зин­го­да­тел най-чес­то фун­к­ци­о­ни­рат фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции: бан­ки, зас­т­ра­хо­ва­тел­ни ор­га­ни­за­ции, сме­се­ни фир­ми с учас­тие на бан­ки, дъ­щер­ни фир­ми и т.н., как­то и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ли­зин­го­ви фир­ми, под­дър­жа­щи най-тес­ни връз­ки с бан­ки и дру­ги фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции. От­тук ид­ва и са­мо­то на­и­ме­но­ва­ние на та­зи ли­зин­го­ва опе­ра­ция, тъй ка­то по съ­щес­т­во тя е фи­нан­со­ва сдел­ка, осъ­щес­т­вя­ва­на ви­на­ги при не­пос­ред­с­т­ве­но­то или ин­ди­рек­т­но­то, но съ­щес­т­ве­но учас­тие на бан­ки­те. Ос­вен то­ва сдел­ка­та за фи­нан­сов ли­зинг е във фун­к­ци­о­нал­на за­ви­си­мост от раз­ви­ти­е­то на кре­дит­ния па­зар, от дви­же­ни­е­то на лих­ве­ни­те про­цен­ти и т.н. То­ва обяс­ня­ва още за­що всич­ки го­ле­ми бан­ки съз­да­ват спе­ци­а­ли­зи­ра­ни по­де­ле­ния или из­г­ра­де­ни юри­ди­чес­ки на­пъл­но са­мос­то­я­тел­ни фир­ми за из­вър­ш­ва­не на ли­зин­го­ви опе­ра­ции.

Ли­зин­го­да­те­лят осъ­щес­т­вя­ва ли­зин­го­ва­та опе­ра­ция в ка­чес­т­во­то си на соб­с­т­ве­ник на обек­та, т.е. той фи­нан­си­ра, ка­то пред­ва­ри­тел­но за­ку­пу­ва от­да­ва­ни­те под на­ем ма­ши­ни. Меж­ду дос­тав­чи­ка (про­из­во­ди­те­ля) на ма­ши­ни­те и ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля не съ­щес­т­ву­ва пря­ка юри­ди­чес­ка връз­ка, ос­вен ако тя чрез це­сия не се прех­вър­ли от ли­зин­го­да­те­ля вър­ху ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля за ня­кои от сер­виз­ни­те опе­ра­цииоб­с­луж­ва­не, мон­таж и др., но не и за соб­с­т­ве­ност­та. Обик­но­ве­но фир­ма­та ли­зин­го­да­тел не се на­мес­ва в тех­ни­чес­ки­те ас­пек­ти на сдел­ка­та. Чрез до­го­во­ра за по­куп­ко-про­даж­ба и чрез спе­ци­ал­но пъл­но­мощ­но ли­зин­го­да­те­лят прех­вър­ля те­зи ком­пе­тен­ции на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля. Ето за­що всич­ки раз­хо­ди, рис­ко­ве и за­дъл­же­ния, свър­за­ни със зас­т­ра­хов­ка, под­дър­жа­не на обек­та на ли­зин­га и т.н., са за смет­ка на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля.

Ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят по­е­ма всич­ки раз­хо­ди, рис­ко­ве и от­го­вор­нос­ти, свър­за­ни с ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та и под­дър­жа­не­то на обек­та на ли­зин­га, вклю­чи­тел­но и зап­ла­ща­не­то на всич­ки да­нъ­ци, так­си, зас­т­ра­хов­ки, гло­би и т.н., свър­за­ни с обек­та на ли­зин­га. Ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят се за­дъл­жа­ва съ­що та­ка по вре­ме на ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та на обек­та да не осъ­щес­т­вя­ва как­ви­то и да би­ло дейс­т­вия, ко­и­то би­ха на­ма­ли­ли стой­ност­та на то­зи обект или би­ха внес­ли из­ме­не­ния в не­го в ре­зул­тат на не­съ­от­вет­с­т­ва­ща на изис­к­ва­ни­я­та ек­с­п­ло­а­та­ция, но­во­въ­ве­де­ния, пре­мес­т­ва­не на обек­та и др. За цел­та ли­зин­го­да­те­лят си за­паз­ва пра­во­то на кон­т­рол и наб­лю­де­ние по вся­ко вре­ме на дейс­т­вие на до­го­во­ра.

С из­ти­ча­не­то на не­от­ме­ня­е­мия пе­ри­од ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят мо­же да из­бе­ре един от след­ни­те ва­ри­ан­ти:

 да вър­не обек­та на ли­зин­га на соб­с­т­ве­ни­ка му, кой­то от своя стра­на да ре­ши да­ли да го преп­ро­да­де ка­то упот­ре­бя­ва­но обо­руд­ва­не, или да го пре­вър­не във вто­рич­ни су­ро­ви­ни;

 да ста­не соб­с­т­ве­ник на обек­та на ли­зин­га, ка­то зап­ла­ти на ли­зин­го­да­те­ля ос­та­тъч­на­та му стой­ност;

 да по­же­лае про­дъл­жа­ва­не на сро­ка на ли­зин­га при ве­че на­ма­ле­ни став­ки на на­е­ма и с пра­во да прек­ра­ти ли­зин­го­ви­те вза­и­мо­от­но­ше­ния във все­ки мо­мент.

Ли­зин­го­да­тел при опе­ра­тив­ния ли­зинг по пра­ви­ло е са­мият про­из­во­ди­тел, спе­ци­а­ли­зи­ра­на ли­зин­го­ва фир­ма и по из­к­лю­че­ние фи­нан­со­ва ин­с­ти­ту­ция. Сро­кът на дейс­т­вие на до­го­во­ра за опе­ра­ти­вен ли­зинг се дви­жи от ня­кол­ко ча­са до мак­си­мум 3 го­ди­ни. Ето за­що тук не съ­щес­т­ву­ва ус­ло­ви­е­то за не­от­ме­ня­ем пе­ри­од, ха­рак­тер­но за фи­нан­со­вия ли­зинг и сле­до­ва­тел­но от­със­т­ват всич­ки пос­лед­с­т­вия от не­го.

Опе­ра­тив­ни­ят ли­зинг чес­то се мо­ти­ви­ра от съ­об­ра­же­ния за из­пол­з­ва­не на ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­но об­с­луж­ва­не и съ­дейс­т­вие при ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та от стра­на на ли­зин­го­да­те­ля. Кон­к­рет­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на дей­нос­ти­те по обу­че­ни­е­то на пер­со­на­ла, кой­то ще ек­с­п­ло­а­ти­ра обек­та на ли­зин­га, пус­ка­не­то в ек­с­п­ло­а­та­ция и са­ма­та ек­с­п­ло­а­та­ция на обек­та, вклю­чи­тел­но и сер­ви­за, се уточ­ня­ва с до­го­во­ра за ли­зинг. По съ­щия на­чин се ре­ша­ва и въп­ро­сът за зас­т­ра­хов­ка­та, рис­ка от пов­реж­да­не и по­ги­ва­не и т.н., тъй ка­то в ня­кои слу­чаи ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят пол­з­ва съ­от­вет­но­то съ­о­ръ­же­ние или друг обект на те­ри­то­ри­я­та на ли­зин­го­да­те­ля (нап­ри­мер ла­бо­ра­тор­но обо­руд­ва­не, елек­т­рон­ноиз­чис­ли­тел­на тех­ни­ка и др.) в рам­ки­те са­мо на ня­кол­ко ча­са или дни, не­об­хо­ди­ми му за из­пъл­не­ни­е­то на кон­к­рет­на за­да­ча.

Опе­ра­тив­ни­ят ли­зинг пред­ла­га раз­лич­ни въз­мож­нос­ти пред ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля при прик­люч­ва­не­то на до­го­во­ра. Той мо­же да вър­не на­е­тия обект на не­го­вия соб­с­т­ве­ник или да про­дъл­жи сро­ка на ли­зин­га, ако ли­зин­го­да­те­лят е съг­ла­сен на то­ва. От своя стра­на ли­зин­го­да­те­лят има пра­во да ис­ка за­ви­ше­ни став­ки за но­вия пе­ри­од. Зас­лу­жа­ва вни­ма­ние и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че за раз­ли­ка от фи­нан­со­вия ли­зинг, тук е на­ли­це въз­мож­ност­та за пред­с­роч­но прек­ра­тя­ва­не на до­го­во­ра при спаз­ва­не на оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вияпре­диз­вес­тие, ло­шо сто­па­нис­ва­не, не­пос­ти­га­не на очак­ва­ни­те ре­зул­та­ти и др.

По­со­че­ни­те по-го­ре раз­ли­чия обус­ла­вят и се­ри­оз­ни­те раз­ли­чия в са­ми­те це­ли на те­зи две ос­нов­ни ли­зин­го­ви опе­ра­ции. До­ка­то за фи­нан­со­ви­я ли­зинг при­о­ри­тет­на цел са из­год­ни­те ин­вес­ти­ции, то при опе­ра­тив­ния ли­зинг на пре­ден план са ус­ко­ре­но­то въ­веж­да­не в про­из­вод­с­т­во­то на на­уч­но-тех­ни­чес­ки­те пос­ти­же­ния, ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­но­то об­с­луж­ва­не на от­да­ва­ни­те под на­ем ма­ши­ни и др. Рис­кът за мо­рал­но­то ос­та­ря­ва­не при опе­ра­тив­ния ли­зинг ос­та­ва за соб­с­т­ве­ни­ка на обек­та, до­ка­то при фи­нан­со­вия ли­зинг как­то за фи­зи­чес­ко­то, та­ка и за мо­рал­но­то ос­та­ря­ва­не, рис­кът се но­си из­ця­ло от ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля, тъй ка­то сро­кът на ли­зин­га пок­ри­ва ико­но­ми­чес­кия жи­вот на на­е­тия обект.

Ор­га­ни­за­ция на ли­зин­го­ви­те опе­ра­ции

Към ли­зинг при­бяг­ват фир­ми, ко­и­то не раз­по­ла­гат с дос­та­тъч­но фи­нан­со­ви сред­с­т­ва, за да об­но­вят тех­но­ло­гич­ния си парк или да раз­ши­рят про­из­вод­с­т­ве­ния си ка­па­ци­тет. Ос­нов­ни­ят ефект от ли­зин­го­ви­те опе­ра­ции се из­ра­зя­ва във въз­мож­ност­та за от­чис­ля­ва­не на ли­зин­го­ви­те внос­ки от пе­чал­ба­та, ре­а­ли­зи­ра­на в про­це­са на ек­с­п­ло­а­та­ция на на­е­ма­ни­те ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния. По то­зи на­чин се от­к­ри­ва по-ши­ро­ко по­ле за из­пол­з­ва­не на соб­с­т­ве­ния ка­пи­тал не са­мо за ин­вес­ти­ции, но и за усъ­вър­шен­с­т­ва­не уп­рав­ле­ни­е­то на фир­ма­та, раз­ши­ря­ва­не на на­уч­но-тех­ни­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния и др.

Най-чес­то към пол­з­ва­не на ма­ши­ни на ли­зинг се ори­ен­ти­рат:

 фир­ми, вър­ху чи­е­то фун­к­ци­о­ни­ра­не оказ­ва го­ля­мо вли­я­ние на­уч­но-тех­ни­чес­кият прог­рес. За да про­ти­вос­то­ят на кон­ку­рен­ци­я­та, те са при­ну­де­ни да под­ме­нят пе­ри­о­дич­но на­е­ти­те ма­ши­ни;

 фир­ми, ко­и­то имат ши­ро­ко раз­к­ло­не­на мре­жа от зад­г­ра­нич­ни дъ­щер­ни пред­п­ри­я­тия и фи­ли­а­ли. Стро­га­та фи­нан­со­ва дис­цип­ли­на, на­ла­га­на от цен­т­ра­ла­та, пра­ви по-из­год­но, а в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи и един­с­т­ве­но въз­мож­но, из­пол­з­ва­не­то на ли­зин­га за раз­ши­ря­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­ния ка­па­ци­тет на зад­г­ра­нич­ни­те по­де­ле­ния;

 го­ле­ми про­из­вод­с­т­ве­ни фир­ми, ко­и­то по съ­об­ра­же­ния от да­нъч­но или дру­го ес­тес­т­во пред­по­чи­тат да раз­ши­ря­ват дей­ност­та си чрез ли­зин­га вмес­то да уве­ли­ча­ват соб­с­т­ве­ния си ка­пи­тал;

 но­ви фир­ми със срав­ни­тел­но скром­ни фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти. В пе­ри­о­да на ут­вър­ж­да­ва­не­то им ли­зин­гът мо­же да доп­ри­не­се за бър­зо раз­ши­ря­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то и ре­а­ли­за­ци­я­та.

В ка­чес­т­во­то на ли­зин­го­да­те­ли на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри се про­я­вя­ват ос­вен са­ми­те про­из­во­ди­те­ли на тър­се­ни­те ма­ши­ни и пос­ред­ни­ци (бро­ке­ри) или спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ли­зин­го­ви фир­ми.

Про­из­во­ди­те­ли­те имат ин­те­рес от сключ­ва­не на до­го­во­ри за от­да­ва­не под на­ем на про­из­веж­да­на­та от тях про­дук­ция, тъй ка­то по то­зи на­чин раз­ши­ря­ват па­за­ри­те си. По­доб­на прак­ти­ка е осо­бе­но ефек­тив­на при ли­зин­го­ва­не­то на скъ­пос­т­ру­ва­щи и/или уни­кал­ни ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния, чи­е­то пол­з­ва­не е за­ви­си­мо до го­ля­ма сте­пен от тех­ни­чес­ко­то об­с­луж­ва­не с учас­ти­е­то на са­мия про­из­во­ди­тел. Та­ка нап­ри­мер фир­ма “Щол”, Гер­ма­ния, е во­дещ про­из­во­ди­тел в све­та на пле­тач­на тех­ни­ка. Ос­вен че обу­ча­ва ра­бо­те­щи­те с пле­тач­ни­те ма­ши­ни от чуж­дес­т­ран­ни­те фир­ми, явя­ва­щи се ли­зин­го­по­лу­ча­те­ли, “Щол” им пред­ла­га тех­ни­чес­ко и сер­виз­но об­с­луж­ва­не , как­то и оси­гу­ря­ва­не с по­ръч­ки за це­лия ли­зин­гов пе­ри­од.

Бро­ке­ри­те са пос­ред­ни­ци меж­ду ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля и фи­нан­со­ва­та ин­с­ти­ту­ция, ко­я­то оси­гу­ря­ва чрез за­ем или пря­ко по­куп­ка­та на от­да­ва­на­та под на­ем ма­ши­на. Ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят сам из­би­ра и спе­ци­фи­ци­ра не­об­хо­ди­ми­те му ма­ши­ни. Бро­ке­рът са­мо го свър­з­ва с фи­нан­со­ва­та ин­с­ти­ту­ция, ко­я­то се явя­ва и соб­с­т­ве­ник на вне­се­ни­те ма­ши­ни. При меж­ду­на­род­ния ли­зинг ро­ля­та на бро­кер мо­же да се из­пъл­ня­ва и от спе­ци­а­ли­зи­ра­на ли­зин­го­ва фир­ма, ко­я­то пред­с­тав­ля­ва чуж­да ли­зин­го­ва фир­ма пред на­ци­о­нал­ни ли­зин­го­по­лу­ча­те­ли.

Спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ли­зин­го­ви фир­ми за­ку­пу­ват не­пос­ред­с­т­ве­но от про­из­во­ди­те­ли­те или от пос­ред­ни­ци ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния и ги от­да­ват под на­ем ка­то тех­ни соб­с­т­ве­ни­ци. За цел­та спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ли­зин­го­ви фир­ми дейс­т­ват по един от след­ни­те два на­чи­на:

 за­ку­пу­ват ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния по своя ини­ци­а­ти­ва и из­бор, съ­об­раз­но тър­се­не­то на па­за­ра;

 за­ку­пу­ват ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния след об­ра­бот­ва­не на за­яв­ки­те на бъ­де­щи­те им кли­ен­ти и съв­мес­т­но съг­ла­су­ва­не с тях на спе­ци­фи­ка­ци­и­те и др. ус­ло­вия.

Спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ли­зин­го­ви фир­ми се съз­да­ват под фор­ма­та на са­мос­то­я­тел­но дейс­т­ва­щи юри­ди­чес­ки ли­ца, дъ­щер­ни пред­п­ри­я­тия на про­из­вод­с­т­ве­ни фир­ми или фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции. Соб­с­т­ве­ност­та вър­ху на­е­ма­ни­те ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния пре­дос­та­вя на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ли­зин­го­ви фир­ми въз­мож­ност­та да пол­з­ват за­е­ми от раз­лич­ни фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции.

Не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли ли­зин­го­ват оп­ре­де­ле­ни по вид ма­ши­ни, или пред­ла­гат ли­зин­го­ви ус­лу­ги по ши­ро­ка но­мен­к­ла­ту­ра от про­дук­ти, ли­зин­го­ви­те фир­ми мо­гат да ог­ра­ни­чат дей­ност­та си в рам­ки­те на ед­на стра­на (ка­то от­да­ват под на­ем стан­дар­т­ни ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ниясел­с­кос­то­пан­с­ки ма­ши­ни, път­но-стро­и­тел­но обо­руд­ва­не и др.) или да я раз­п­рос­т­рат и вър­ху чуж­ди те­ри­то­рии. За цел­та се съз­да­ват дъ­щер­ни пред­п­ри­я­тия, ко­е­то пред­по­ла­га по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ор­га­ни­за­ция на дей­ност­та, за ус­та­но­вя­ва­не на не­пос­ред­с­т­ве­ни кон­так­ти с ли­зин­го­по­лу­ча­те­ли­те, за по-ефек­тив­но осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­ни­чес­ко­то об­с­луж­ва­не, за пре­ки впе­чат­ле­ния от ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то се пол­з­ват на­е­ти­те ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния, и др.

Ос­нов­ни­те пре­дим­с­т­ва на ли­зин­га, в срав­не­ние с дру­ги­те фор­ми и сред­с­т­ва за ре­а­ли­за­ция, се из­ра­зя­ват в след­но­то:

 ли­зин­гът пред­по­ла­га по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за пол­з­ва­не на фи­нан­со­ви сред­с­т­ва. До­го­во­ри­те за ли­зинг не изис­к­ват со­лид­ни обез­пе­че­ния (ипо­те­ки, за­ло­зи и др.), как­ви­то са не­об­хо­ди­ми за по­лу­ча­ва­не­то на бан­ко­ви кре­ди­ти. Ли­зин­гът да­ва въз­мож­ност за дъл­гос­роч­но фи­нан­си­ра­не на 100% от стой­ност­та, ка­то пър­во­на­чал­на­та ли­зин­го­ва внос­ка по пра­ви­ло е по-нис­ка от та­зи при по­куп­ка­та на кре­дит;

 ли­зин­го­ва­та сдел­ка се об­ра­бот­ва срав­ни­тел­но по-ле­ко и бър­зо в срав­не­ние със сдел­ки­те за по­лу­ча­ва­не на кре­дит. Из­п­ла­ща­не­то на ли­зин­го­ва­та стой­ност чрез пе­ри­о­дич­но вна­ся­ни су­ми пред­ла­га по-доб­ри въз­мож­нос­ти за ма­нев­ри­ра­не, а ос­вен то­ва и за сък­ра­ща­ва­не на сро­ка на из­п­ла­ща­не при доб­ра ор­га­ни­за­ция на пол­з­ва­не­то на ли­зин­го­ва­на­та ма­ши­на. Не е без зна­че­ние и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ли­зин­го­вият до­го­вор мо­же да бъ­де прек­ра­тен при из­вес­т­ни ус­ло­вия;

 ли­зин­гът е по-из­го­ден от по­куп­ка­та (то­ва е осо­бе­но ха­рак­тер­но за опе­ра­тив­но­то ли­зин­го­ва­не), тъй ка­то се сък­ра­ща­ват сро­ко­ве­те на мо­рал­на амор­ти­за­ция на ма­ши­ни­те и съ­о­ръ­же­ни­я­та и по то­зи на­чин се раз­к­ри­ват въз­мож­нос­ти за бър­зо внед­ря­ва­не на на­уч­но-тех­ни­чес­ки­те пос­ти­же­ния. То­ва по­ло­жи­тел­но ка­чес­т­во на ли­зин­го­ви­те опе­ра­ции поз­во­ля­ва на фир­ми­те не са­мо да об­но­вя­ват, но и да уве­ли­ча­ват ма­шин­ния си парк съ­об­раз­но из­ме­не­ни­я­та в ко­нюнк­ту­ра­та на па­за­ра;

 ли­зин­гът пред­по­ла­га по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ек­с­п­ло­а­ти­ра­не и тех­ни­чес­ко об­с­луж­ва­не на на­е­ма­ни­те ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния. Та­ка нап­ри­мер да­нъ­ци­те и так­си­те за на­е­тия ма­ши­нен парк са зна­чи­тел­но по-нис­ки от те­зи за соб­с­т­ве­ния, на­е­мът за пол­з­ва­ни­те на ли­зинг ма­ши­ни се прис­па­да от су­ми­те, под­ле­жа­щи на об­ла­га­не с да­нъ­ци, за вне­се­ни­те ма­ши­ни се при­ла­га ре­жи­мът на вре­ме­нен внос, т.е. не се пла­щат мит­ни сбо­ро­ве и т.н. Съ­щес­т­ве­но пре­дим­с­т­во в та­зи връз­ка е по­е­ма­не­то на тех­ни­чес­ко­то и сер­виз­но­то об­с­луж­ва­не за це­лия пе­ри­од на из­пол­з­ва­не на ма­ши­ни­те от ли­зин­го­да­те­ля. Мно­го чес­то ли­зин­го­да­те­лят по­е­ма и за­дъл­же­ни­е­то да под­ме­ня пре­дос­та­вя­ни­те ма­ши­ни с но­воп­ро­из­ве­де­ни­те по-съ­вър­ше­ни та­ки­ва;

 ли­зин­гът е ефек­тив­но сред­с­т­во за тес­т­ва­не на тех­ни­ко-ико­но­ми­чес­ки­те въз­мож­нос­ти на да­де­на ма­ши­на или съ­о­ръ­же­ние с цел пос­лед­ва­ща­та им по­куп­ка. То­ва раз­ши­ря­ва въз­мож­нос­ти­те за из­бор на най-под­хо­дя­ща­та ма­ши­на за кон­к­рет­ни ус­ло­вия. От дру­га стра­на, ли­зин­го­да­те­лят си пра­ви рек­ла­ма на сво­я­та про­дук­ция, без да ин­вес­ти­ра за та­зи цел до­пъл­ни­тел­ни сред­с­т­ва;

 стой­ност­та на ли­зин­го­ва­ни­те ма­ши­ни не се от­ра­зя­ва вър­ху ба­лан­са на фир­ма­та, сле­до­ва­тел­но не ог­ра­ни­ча­ва ней­на­та пла­те­жос­по­соб­ност и ко­е­то е осо­бе­но важ­но, не се ог­ра­ни­ча­ва въз­мож­ност­та й за по­лу­ча­ва­не на бан­ко­ви кре­ди­ти.

Те­зи пре­дим­с­т­ва на ли­зин­га го пра­вят пред­по­чи­тан и от две­те стра­ни. Ли­зин­го­да­те­лят раз­ши­ря­ва па­зар­ни­те си по­зи­ции, а ли­зин­го­по­лу­ча­те­лят раз­ши­ря­ва ма­шин­ния си парк, пес­ти сред­с­т­ва и е в крак с на­уч­но-тех­ни­чес­кия прог­рес.

Ва­ри­ант 9. Внос и дис­т­ри­бу­ция чрез фран­чайзи­ра­не

Фран­чай­зин­гът е спе­ци­фи­чен на­чин за нав­ли­за­не в да­ден биз­нес. При про­дук­то­вия фран­чай­зинг ня­кой (обик­но­ве­но про­из­во­ди­тел или тър­го­вец на ед­ро) фран­ча­йзи­ра (ото­ри­зи­ра) тър­гов­ци на дреб­но или ди­лъ­ри да са част от не­го­ва­та сис­те­ма за дис­т­ри­бу­ция. Из­точ­ник на при­хо­ди за ор­га­ни­за­то­ра на сис­те­ма­та са обик­но­ве­но брут­ни­те мар­жо­ве, по­лу­че­ни от про­даж­ба­та на про­дук­та от “ото­ри­зи­ра­ни­те обек­ти за фран­чай­зинг”. Тър­гов­ци­те на дреб­но, на ко­и­то е пре­дос­та­ве­но то­ва пра­во, за­паз­ват сво­я­та не­за­ви­си­мост. Спе­ци­фич­ни­те им за­дъл­же­ния се уточ­ня­ват с до­го­во­ри­те за фран­чай­зинг (табл. 5.1).

При ото­ри­зи­ра­ни­те сис­те­ми за фран­чай­зинг фран­чай­зе­рът упъл­но­мо­ща­ва дис­т­ри­бу­то­ри­те (тър­гов­ци­те на ед­ро и/или на дреб­но) да про­да­ват про­дук­та или про­дук­то­ва­та ли­ния, ка­то из­пол­з­ват не­го­во­то тър­гов­с­ко име за про­мо­ци­о­нал­ни це­ли. Ак­цен­тът при про­дук­то­вия фран­чай­зинг е вър­ху то­ва, как­во е про­да­де­но.

Фран­чай­зинг-сис­те­ми­те ус­ко­ря­ват по­то­ка от важ­на па­зар­на ин­фор­ма­ция меж­ду фран­чай­зе­ри­те и фран­ча­йзи­ра­ни­те та­ка, че пре­тен­ци­и­те, въз­ра­же­ни­я­та и на­ме­ре­ни­я­та на ку­пу­ва­чи­те по-бър­зо да реф­лек­ти­рат вър­ху пла­ни­ра­не­то на мар­ке­тин­га и про­из­вод­с­т­во­то.

Тен­ден­ци­и­те, ко­и­то обус­ла­вят из­к­лю­чи­тел­но бър­зо­то раз­ви­тие на фран­чай­зин­га в меж­ду­на­ро­ден ма­щаб, на­ми­рат из­раз в:

Всич­ки фран­ча­йзи­ра­ни тряб­ва да под­дър­жат пос­то­я­нен па­зар за про­дук­та или ус­лу­га­та на фран­чай­зе­ра. Те оси­гу­ря­ват на фран­чай­зе­ра при­хо­ди от:

 пър­во­на­чал­ни так­си за фран­чай­зингмно­го от фран­чай­зе­ри­те взи­мат та­зи пър­во­на­чал­на так­са от но­ви­те фран­чай­зи­ра­ни. Те пок­ри­ват раз­хо­ди­те на фран­чай­зе­ра за обу­че­ние, кон­т­рол и т.н.;

 ав­тор­с­ки так­си или ко­ми­си­он­иба­зи­ра­ни са на брут­на­та стой­ност на обе­ма на про­даж­би­те на фран­ча­йзи­ра­ния. Най-чес­то из­пол­з­ва­ни­ят про­цент е 5%.

 рек­лам­ни так­сифран­чай­зе­рът тряб­ва да рек­ла­ми­ра и сред­с­т­ва­та за то­ва се съ­би­рат от фран­ча­йзи­ра­ния под фор­ма­та на рек­лам­на так­са;

 про­даж­би на про­дук­тиня­кои от фран­чай­зе­ри­те фун­к­ци­о­ни­рат ка­то тър­гов­ци на ед­ро, тъй ка­то те снаб­дя­ват фран­ча­йзи­ра­ни­те със су­ро­ви­ни и го­то­ви про­дук­ти. Дру­ги фран­чай­зе­ри про­из­веж­дат и дос­та­вят про­дук­ти­те си на фран­ча­йзи­ра­ни­те;

 так­си за на­е­ми и ли­зингфран­чай­зин­го­ва­та ком­па­ния чес­то на­е­ма сгра­ди и съ­о­ръ­же­ния и ги пре­дос­та­вя на фран­ча­зи­ра­ни­те за пол­з­ва­не.

 так­си за ли­цензпо­ня­ко­га фран­ча­йзи­ра­ни­ят тряб­ва да пла­ща за из­пол­з­ва­не­то и по­каз­ва­не­то на тър­гов­с­ка­та мар­ка на фран­чай­зе­ра;

 так­са за уп­рав­ле­ниема­кар и мно­го ряд­ко, фран­ча­йзи­ра­ни­те зап­ла­щат так­си за кон­сул­тан­т­с­ки ус­лу­ги.

2. Съ­об­ра­же­ния при из­бор на ва­ри­ант за внос и дис­т­ри­бу­ция

При пре­си­ча­не на дър­жав­на­та гра­ни­ца вна­ся­ни­те про­дук­ти тряб­ва да по­лу­чат мит­ни­чес­ко нап­рав­ле­ние, ко­е­то мо­же да бъ­де:

а) пос­та­вя­не на про­дук­ти­те под мит­ни­чес­ки ре­жим;

б) вна­ся­не на про­дук­ти­те в сво­бод­на зо­на или сво­бо­ден склад;

в) ре­ек­с­пор­ти­ра­не на про­дук­ти­те;

г) уни­що­жа­ва­не на про­дук­ти­те (ко­га­то са не­год­ни или вред­ни за здра­ве­то);

д) ос­та­вя­не на про­дук­ти­те в пол­за на дър­жа­ва­та (ко­га­то вно­си­те­лят пре­це­ни, че ня­ма из­го­да да пла­ти ми­та­та, и при кон­фис­ку­ва­не на про­дук­ти­те, ако те се вна­сят в на­ру­ше­ние на пра­ви­ла­та).

Па­раг­раф 1, т.10 от До­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­реж­да­ния на но­вия За­кон за мит­ни­ци­те оп­ре­де­ля, че мит­ни­чес­ки­ят ре­жим мо­же да бъ­де:

а) внос;

в) мит­ни­чес­ко скла­ди­ра­не;

г) ак­тив­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не;

д) об­ра­бот­ка под мит­ни­чес­ки кон­т­рол;

е) вре­ме­нен внос;

ж) па­сив­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не;

з) из­нос;

и) вре­ме­нен из­нос.

Вна­ся­ни­те про­дук­ти се под­раз­де­лят на две гру­пи. В пър­ва­та по­па­дат те­зи, ко­и­то имат ве­че ус­та­но­вен па­зар, а във вто­ра­тано­ви­те про­дук­ти, на ко­и­то тряб­ва те­пър­ва да се на­ме­ри ни­ша в па­за­ра. До­ка­то за про­дук­ти­те от пър­ва­та гру­па съ­щес­т­ву­ва ня­как­ва дис­т­ри­бу­ци­он­на мре­жа, то за вто­ри­те ней­но­то из­г­раж­да­не пред­с­тои.

Про­це­ду­ри­те, през ко­и­то се ми­на­ва при вно­са и дис­т­ри­бу­ци­я­та на про­дук­ти­те от две­те гру­пи, са опи­са­ни нак­рат­ко в табл. 5.2.

Ре­жим “внос” се при­ла­га за про­дук­ти, ко­и­то при­до­би­ват след вли­за­не­то в стра­на­та ста­тут на мес­т­ни про­дук­ти. До­ку­мен­ти­те, ко­и­то се пред­с­та­вят към мит­ни­чес­ка­та дек­ла­ра­ция за пос­та­вя­не под ре­жим внос, спо­ред Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за мит­ни­ци­те, са:

 фак­ту­ра, въз ос­но­ва на ко­я­то е дек­ла­ри­ра­на мит­ни­чес­ка­та стой­ност, про­фор­ма-фак­ту­ра или друг вид фак­ту­ра за мит­ни­чес­ки це­ли;

 дек­ла­ра­ция за стой­ност­та, ко­га­то то­ва се изис­к­ва;

 до­ку­мен­ти, изис­к­ва­ни за при­ла­га­не на пре­фе­рен­ци­ал­ни та­риф­ни мер­ки или дру­ги мер­ки, во­де­щи до от­к­ло­не­ние от об­щи­те пра­ви­ла за при­ла­га­не, по от­но­ше­ние на дек­ла­ри­ра­ни­те про­дук­ти (сер­ти­фи­кат за про­из­ход, сер­ти­фи­кат за дви­же­ние на про­дук­ти­тет.н. ЕВ­РО 1, ста­но­ви­ща и др.);

 пре­воз­ни до­ку­мен­ти, ко­га­то про­дук­ти­те се пре­воз­ват ка­то неп­рид­ру­жа­ва­ни прат­ки и/или до­ку­мен­ти за пред­ход­ния мит­ни­чес­ки ре­жим;

 зас­т­ра­хо­ва­тел­на по­ли­ца, ако про­дук­ти­те са зас­т­ра­хо­ва­ни;

 спе­ци­фи­ка­ция, опа­ко­въ­чен лист или рав­нос­то­ен до­ку­мент с опи­са­ние на съ­дър­жа­ни­е­то (при не­об­хо­ди­мост);

 до­ку­мент, из­да­ден от ком­пе­тен­тен дър­жа­вен ор­ган, ко­га­то про­дук­ти­те са пред­мет на спе­ци­а­лен ре­жим за внос;

 ве­те­ри­на­рен, фи­то­са­ни­та­рен или друг сер­ти­фи­кат съ­от­вет­но за про­дук­ти от жи­во­тин­с­ки, рас­ти­те­лен или друг про­из­ход;

 до­ку­мент за прех­вър­ля­не на пра­ва (це­сия).

За при­ла­га­не на раз­по­ред­би­те за пос­та­вя­не на дек­ла­ри­ра­ни­те про­дук­ти под ре­жим внос мит­ни­чес­ки­те ор­га­ни мо­гат да изис­к­ват и дру­ги до­ку­мен­ти, в т.ч. тър­гов­с­ки до­го­во­ри, ла­бо­ра­тор­ни ана­ли­зи, раз­ход­ни нор­ми и дру­ги по­доб­ни.

Об­що взе­то, сро­кът на ек­с­п­ло­а­та­ция на вна­ся­ни­те про­дук­ти не­за­ви­си­мо да­ли то­ва са сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во, или пред­ме­ти за пот­реб­ле­ние, е пад­нал в рам­ки­те на 3 до 5 го­ди­ни, ко­е­то оз­на­ча­ва, с мал­ки из­к­лю­че­ния, че то­ва е вре­ме­вият от­ря­зък, в кой­то те се про­из­веж­дат. Ка­то се има пред­вид, че ре­зер­в­ни час­ти за тях се про­из­веж­дат до 2-3 го­ди­ни след спи­ра­не­то на про­из­вод­с­т­во­то, то дос­тав­ки­те тряб­ва да се пла­ни­рат та­ка, че ко­ли­чес­т­во­то вна­ся­ни про­дук­ти да се об­вър­же с ко­ли­чес­т­во­то на ре­зер­в­ни­те час­ти.

Не­ка да пред­по­ло­жим, че вна­ся­ме те­ле­ви­зо­ри. Обик­но­ве­но със сдел­ка­та за 1000 бр. про­да­ва­чът пре­дос­та­вя на вно­си­те­ля 3-5 те­ле­ви­зо­ра за под­дръж­ка в га­ран­ци­он­ния срок. При тях­но­то раз­г­ло­бя­ва­не оба­че ос­та­ват час­ти ка­то ку­ти­и­те нап­ри­мер, ко­и­то не се из­пол­з­ват по пред­наз­на­че­ние и по та­зи при­чи­на тряб­ва да се кал­ку­ли­рат в це­на­та на дру­ги­те ре­зер­в­ни час­ти. Ако пък се вне­сат от­дел­но ре­зер­в­ни час­ти, те са мно­го скъ­пи. Ето за­що се на­ла­га съ­пос­та­вя­не на два­та ва­ри­ан­та и из­бор на по-из­год­ния от тях. Тук ве­че е от зна­че­ние и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че част от те­ле­ви­зо­ри­те (над 21 ин­ча) са ак­циз­ни, а ре­зер­в­ни­те час­ти за тях не са. Та­ка че ако вна­ся­ме та­ки­ва те­ле­ви­зо­ри, тряб­ва да се съ­об­ра­зим и с та­зи осо­бе­ност, за да пре­це­ним при кой от ва­ри­ан­ти­те под­дръж­ка­та ще е по-ев­ти­на.

Да при­е­мем, че вна­ся­ме 560 цвет­ни те­ле­ви­зо­ра с ди­а­го­нал 21 ин­ча, с раз­бив­ка над 625 ре­да и вер­ти­кал­на раз­де­ли­тел­на спо­соб­ност, по-го­ля­ма от 700 ре­да (кол­ко­то по-на­си­тен е ек­ра­нът, тол­ко­ва по-до­бър е об­ра­зът). Та­риф­на­та по­зи­ция е 852812180, а об­ща­та та­риф­на став­ка20%¹ .

Ако вна­ся­ме те­ле­ви­зо­ри­те с цел ре­ек­с­порт мит­ни­те сбо­ро­ве в раз­мер на
83 691 680 лв. не се зап­ла­щат ефек­тив­но, а се обез­пе­ча­ват пред мит­ни­ца­та с бан­ко­ва га­ран­ция, ко­я­то се ос­во­бож­да­ва след прик­люч­ва­не на ре­ек­с­пор­т­на­та опе­ра­ция.

При внос за про­даж­ба на кон­сиг­на­ция мо­же да се про­це­ди­ра по два на­чи­на:

• Tе­ле­ви­зо­ри­те пъ­ту­ват до гра­ни­ца­та с про­фор­мафак­ту­ра. При прис­ти­га­не­то им на гра­нич­ния пункт се ис­ка нап­рав­ле­ние до мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние, на те­ри­то­ри­я­та на ко­е­то се на­ми­ра скла­дът, в кой­то ще бъ­дат раз­то­ва­ре­ни. То­зи склад тряб­ва да бъ­де ли­цен­зи­ран от мит­ни­ца­та ка­то склад под мит­ни­чес­ки кон­т­рол (за цел­та мо­же да бъ­де из­пол­з­ван и пуб­ли­чен склад под мит­ни­чес­ки кон­т­рол, ако в ра­йо­на има удо­бен та­къв). След то­ва те­ле­ви­зо­ри­те се дек­ла­ри­рат пред мит­ни­ца­та под ре­жим про­дук­ти на склад. Ко­га­то се по­я­ви ку­пу­вач, кон­сиг­на­то­рът пус­ка сре­щу кон­сиг­нан­та ефек­тив­на фак­ту­ра, въз ос­но­ва на ко­я­то кон­сиг­нан­тът из­вър­ш­ва об­ми­тя­ва­не в мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние под ре­жим внос и прех­вър­ля за­ку­пе­ни­те те­ле­ви­зо­ри на кли­ен­та с вът­реш­на фак­ту­ра. По­лу­че­на­та от про­даж­ба­та су­ма се раз­п­ре­де­ля меж­ду кон­сиг­на­то­ра и кон­сиг­нан­та спо­ред ус­ло­ви­я­та на до­го­во­ра.

• Tе­ле­ви­зо­ри­те пъ­ту­ват с про­фор­ма фак­ту­ра. В гра­нич­но­то мит­ни­чес­ко уч­реж­де­ние се ис­ка нап­рав­ле­ние сво­бод­на зо­на или сво­бо­ден склад, или прат­ка­та се пос­та­вя под ре­жим тран­зит до сво­бод­на зо­на или сво­бо­ден склад. В сво­бод­на­та зо­на или в сво­бод­ния склад те­ле­ви­зо­ри­те мо­гат да бъ­дат про­да­ва­ни на кли­ен­ти­те с фак­ту­ра, из­да­де­на от кон­сиг­нан­та на блан­ка на кон­сиг­на­то­ра. Все­ки кли­ент има за­дъл­же­ние да об­ми­ти за­ку­пе­но­то пред мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние. То­ва мо­же да ста­не по два на­чи­на: ка­то по­да­де мит­ни­чес­ка дек­ла­ра­ция в мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние, об­с­луж­ва­що зо­на­та или сво­бод­ния склад и пос­та­вяй­ки за­ку­пе­но­то под ре­жим внос си пла­ти всич­ко, и пос­та­ви за­ку­пе­но­то под ре­жим “тран­зит” до вът­реш­но мит­ни­чес­ко уч­реж­де­ние, къ­де­то се на­ми­ра се­да­ли­ще­то му и там го офор­ми под ре­жим внос.

Ре­жи­мът “Мит­ни­чес­ко скла­ди­ра­не” е не­ог­ра­ни­чен по вре­ме. Офор­мя се чрез по­да­ва­не на мит­ни­чес­ка дек­ла­ра­ция, след ко­е­то вно­си­те­лят не мо­же да сме­ни соб­с­т­ве­ност­та та­ка, как­то мо­же да го нап­ра­ви в сво­бо­ден склад или сво­бод­на зо­на, от­къ­де­то да джи­ро­са за­дъл­же­ни­я­та по пла­ща­не на мит­ни­те сбо­ро­ве на кли­ен­ти­те. Тряб­ва да се има пред­вид, че мит­ни­ца­та е в пра­во­то си да оп­ре­де­ли срок (при­мер­но 6 ме­се­ца), през кой­то вно­си­те­лят да ре­а­ли­зи­ра про­дук­ти­те или да им сме­ни ре­жи­ма. След не­го­во­то из­ти­ча­не тя мо­же да се раз­по­ре­ди с тях ка­то с дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, т.е. да ги кон­фис­ку­ва. Пре­зум­пци­я­та за пос­та­вя­не­то на та­къв срок е съм­не­ние за скла­ди­ра­не на про­дук­ти­те с не­поч­те­на цел (раз­ва­ля­не, краж­ба и др.).

Ре­жи­мът “Ак­тив­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не” ²  включ­ва пре­ра­бот­ка или до­об­ра­бот­ка на про­дук­ти­те и иш­ле­ме. Тук са въз­мож­ни след­ни­те ва­ри­ан­ти:

а) Сис­те­ма с от­ло­же­но пла­ща­непри­ла­га се, ко­га­то се га­ран­ти­ра, че ос­нов­ни­ят про­дукт, кой­то се по­лу­ча­ва, ще бъ­де из­не­сен. То­ва ста­ва чрез спаз­ва­не на ус­ло­ви­я­та, за­лег­на­ли в чл. 121, т. 2 на За­ко­на за мит­ни­ци­те, спо­ред ко­и­то:

 соб­с­т­ве­ник на про­дук­ти­те през ця­ло­то вре­ме е чуж­дес­т­ран­но­то ли­це, ко­е­то ги е пре­дос­та­ви­ло с до­го­вор за из­ра­бот­ка на иш­ле­ме по по­ръч­ка, или с до­го­вор за поп­рав­ка (ре­монт, нас­т­рой­ка, до­о­ком­п­лек­то­ва­не и др.);

 оби­чай­ни­те опе­ра­ции, има­щи за цел за­паз­ва­не на про­дук­ти­те, по­доб­ря­ва­не на вън­ш­ния им вид и ка­чес­т­во, или под­го­тов­ка­та им за дис­т­ри­бу­ция, не би­ва: да до­веж­дат до про­мя­на на та­риф­на­та им по­зи­ция и да про­ме­нят про­из­хо­да им.

Сле­до­ва­тел­но пред­мет на сис­те­ма­та с от­ло­же­но пла­ща­не са оне­зи про­дук­ти, ко­и­то дейс­т­ви­тел­но ще бъ­дат ре­ек­с­пор­ти­ра­ни. То­ва са т.нар. ос­нов­ни ком­пен­са­тор­ни про­дук­ти, ко­и­то са ве­че до­об­ра­бо­те­ни или до­о­ком­п­лек­то­ва­ни с бъл­гар­с­ки из­де­лия (при­мер­но кос­тю­ми, уши­ти от вне­се­ния плат с вла­га­не­то на бъл­гар­с­ки коп­че­та, кон­ци и т.н.) и вто­рос­те­пен­ни ком­пен­са­тор­ни про­дук­ти, ко­и­то се по­лу­ча­ват в про­це­са на пре­ра­бот­ка. Та­ка нап­ри­мер, ако се вне­се су­ро­ва мед с чис­то­та 92%, то след пре­ра­бот­ка­та й (елек­т­ро­ли­за­та) то­зи про­цент оти­ва до 99%. При­ме­си­те, ко­и­то се по­лу­ча­ват по вре­ме на елек­т­ро­ли­за­та, са ре­зул­тат на тех­но­ло­ги­я­та. Те не са би­ли цел на пре­ра­бот­ка­та. Тя е да се по­лу­чи мед с чис­то­та 99%, ко­я­то да се из­пол­з­ва по-на­та­тък в елек­т­ро­ни­ка­та, кос­ми­чес­ки­те тех­но­ло­гии и др. Сис­те­ма­та с от­ло­же­но пла­ща­не до­пус­ка ос­та­ва­не­то на вто­рос­те­пен­ни­те ком­пен­са­тор­ни про­дук­ти в стра­на­та.

б ) Сис­те­ма без от­ло­же­но пла­ща­непри­ла­га се за всич­ки ос­та­на­ли слу­чаи на до­об­ра­бот­ка и пре­ра­бот­ка, при ко­и­то вно­си­те­лят не по­лу­ча­ва жи­ви па­ри за из­вър­ш­ва­не­то на те­зи опе­ра­ции.

При­ме­ри:

А. Вна­сят се за до­об­ра­бот­ка 100 t су­ро­ва мед. По тех­но­ло­ги­я­та на вно­си­те­ля от тях мо­гат да се по­лу­чат 88 t чис­та мед, 10 t дру­ги при­ме­си (среб­ро, цинк, алу­ми­ний и др.) и

Б. Вна­сят се за пре­ра­бот­ка 120 t мра­мор с цел про­из­вод­с­т­во на ва­зи, по­ли­леи, пе­пел­ни­ци и ста­ту­ет­ки. След пре­ра­бот­ка­та ка­мъ­кът при­до­би­ва съв­сем друг вид. То­зи, кой­то дос­та­вя мра­мо­ра, не ос­та­ва не­гов соб­с­т­ве­ник, тъй ка­то в из­ра­бо­те­ни­те из­де­лия се вла­гат и дру­ги ма­те­ри­а­ли (дръж­ки, лайс­тни, бои) от мес­т­но про­из­вод­с­т­во или от внос, оси­гу­ре­ни от из­вър­ш­ва­щи­я пре­ра­бот­ка­та. Част от го­то­ви­те из­де­лия мо­же да ос­та­не в стра­на­та, а дру­га част да бъ­де из­не­се­на об­рат­но.

в) Сис­те­ма с въз­с­та­но­вя­ва­неко­га­то в го­то­ва­та про­дук­ция се вла­гат ос­вен про­дук­та, пре­дос­та­вен от то­зи, кой­то ис­ка до­об­ра­бот­ка­та или пре­ра­бот­ка­та, но и дру­ги про­дук­ти, на­ба­ве­ни чрез внос. Тях­но­то ко­ли­чес­т­во се из­чис­ля­ва с по­мощ­та на ко­е­фи­ци­ент, оп­ре­де­лен по ме­то­да на ко­ли­чес­т­ве­ни­те съ­от­но­ше­ния (в 1 кg го­тов про­дукт се съ­дър­жат при­мер­но 200 gr от про­дук­та Х и 120 gr от про­дук­та У). На­ри­ча се ме­тод на въз­с­та­но­вя­ва­не, за­що­то за вло­же­ни­те до­пъл­ни­тел­но про­дук­ти вно­си­те­ли­те мо­гат да по­ис­кат въз­с­та­но­вя­ва­не или оп­ро­ща­ва­не на мит­ни­те сбо­ро­ве.

Раз­но­вид­нос­ти­те на ре­жи­ма “Вре­ме­нен внос” са три:

а) С пъл­но ос­во­бож­да­ва­не от мит­ни сбо­ро­ве.

По то­зи ре­жим се вна­сят:

 ка­ме­ри, тех­ни­ка и дру­го про­фе­си­о­нал­но обо­руд­ва­не, вна­ся­ни от пред­с­та­ви­те­ли на чуж­ди ор­га­ни­за­ции за из­вър­ш­ва­не на кон­к­рет­на дей­ност на те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рияана­лиз, за­мер­ва­не, ре­пор­таж и др;

 про­дук­ти, пред­наз­на­че­ни за по­каз­ва­не на па­на­и­ри, из­лож­би и дру­ги про­мо­ци­о­нал­ни ме­роп­ри­я­тия;

 пе­да­го­ги­чес­ки ма­те­ри­а­ли и на­уч­но обо­руд­ва­не, вклю­чи­тел­но и ре­зер­в­ни час­ти за тях (във връз­ка с на­уч­ни из­с­лед­ва­ния, про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка или обу­че­ние). Вна­сят се от одоб­ре­ни ин­с­ти­ту­ции с не­тър­гов­с­ка цел и в ра­зум­ни ко­ли­чес­т­ва за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме (до 12 ме­се­ца). През то­зи пе­ри­од те ос­та­ват соб­с­т­ве­ност на чуж­дес­т­ран­но­то ли­це, ко­е­то ги е пре­дос­та­ви­ло;

 ме­ди­цин­с­ко, хи­рур­ги­чес­ко и ла­бо­ра­тор­но обо­руд­ва­не, пред­наз­на­че­но за из­вър­ш­ва­не на слож­ни хи­рур­ги­чес­ки опе­ра­ции, на ана­лиз във връз­ка със съв­мес­т­ни из­с­лед­ва­ния и др., срокдо 24 ме­се­ца;

 ма­те­ри­а­ли за лик­ви­ди­ра­не на пос­лед­с­т­ви­я­та от при­род­ни бед­с­т­вия;

 апа­ра­ту­ра за тър­се­не на зат­ру­па­ни, при­бо­ри за из­мер­ва­не на ра­ди­а­ци­он­ния фон и др., срокми­ни­мум 12 ме­се­ца, или по-къс, ако пре­дос­та­ви­ли­ят ги е пос­та­вил та­ко­ва ус­ло­вие;

 опа­ков­ки, пред­наз­на­че­ни за про­дук­ти, ко­и­то ще бъ­дат ре­ек­с­пор­ти­ра­ни, срокдо 6 ме­се­ца;

 дру­гимат­ри­ци, ле­яр­с­ки фор­ми, ин­с­т­ру­мен­ти за из­мер­ва­не, про­вер­ка и из­пи­та­ние (са­мо при по­ло­же­ние, че 75% от про­из­ве­де­ни­те с тях про­дук­ти ще бъ­дат из­не­се­ни).

б) С час­тич­но ос­во­бож­да­ва­не от мит­ни сбо­ро­вев то­зи ре­жим се включ­ват оне­зи про­дук­ти, ко­и­то са соб­с­т­ве­ност на чуж­дес­т­ран­но ли­це, но не от­го­ва­рят на всич­ки ус­ло­вия за при­ла­га­не­то на пре­диш­ния ре­жим. За тях мит­ни­ца­та изис­к­ва ня­как­во обез­пе­че­ние. То­ва са:

 кон­су­ма­ти­ви, вклю­чи­тел­но и хра­ни­тел­ни про­дук­ти;

 про­дук­ти, ко­и­то мо­гат да имат не­га­тив­но от­ра­же­ние вър­ху ико­но­ми­ка­та на стра­на­та;

 про­дук­ти, ко­и­то мо­гат да ока­жат не­га­тив­но вли­я­ние вър­ху еко­ло­ги­я­та на стра­на­та.

в) За всич­ки про­дук­ти, ко­и­то не от­го­ва­рят на ус­ло­вия а и б, се изис­к­ва пъл­но га­ран­ти­ра­не на мит­ни­те сбо­ро­ве.

Ли­зин­гът вли­за в об­щи­те ре­жи­ми на вре­ме­нен внос с пъл­но га­ран­ти­ра­не на мит­ни­те сбо­ро­ве. Мак­си­мал­ни­ят срок на то­зи ре­жим, оп­ре­де­лен в чл.142, ал.2 на За­ко­на за мит­ни­ци­те, е 24 ме­се­ца. В из­к­лю­чи­тел­ни слу­чаи той мо­же да бъ­де удъл­жен от мит­ни­чес­ки­те ор­га­ни по ис­ка­не на за­ин­те­ре­со­ва­но­то ли­це. То­зи, кой­то ис­ка да вне­се ма­ши­на на ли­зинг, пра­ви пис­ме­но ис­ка­не по об­ра­зец до мит­ни­ца­та, по­соч­ва къ­де ще бъ­де из­пол­з­ва­на, за как­ва цел, кой ще бъ­де вхо­дя­щият мит­ни­чес­ки пункт, кое ще бъ­де над­зор­но­то мит­ни­чес­ко уч­реж­де­ние, в ко­е­то ма­ши­на­та ще бъ­де под ре­жим, и кое ще бъ­де мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние, прик­люч­ва­що ре­жи­ма. Въз­мож­но е да бъ­де при­ло­жен и чл.145 от За­ко­на за мит­ни­ци­те, ка­то все­ки ме­сец се зап­ла­щат ефек­тив­но 5% от дъл­жи­ми­те мит­ни сбо­ро­ве, с ко­е­то се на­ма­ля­ва га­ран­ци­я­та пред мит­ни­ца­та и се да­ва въз­мож­ност на ли­зин­го­по­лу­ча­те­ля да из­п­ла­ти за 20 ме­се­ца всич­ки­те 100%. Ако не се при­ло­жи то­зи член и след из­ти­ча­не­то на сро­ка на вре­мен­ния внос бъ­де зап­ла­те­на край­на­та внос­ка, мес­т­ни­ят тър­го­вец ста­ва соб­с­т­ве­ник на ма­ши­на­та, по­да­ва но­ва мит­ни­чес­ка дек­ла­ра­ция в мит­ни­чес­ко­то уч­реж­де­ние, прик­люч­ва­що ре­жи­ма, и пос­та­вя ма­ши­на­та на ре­жим внос, ка­то зап­ла­ща пъл­ни­те мит­ни сбо­ро­ве по ли­зин­го­ва­та стой­ност, пре­из­чис­ле­на по кур­са в де­ня на пла­ща­не­то.

Ре­жи­мът “Об­ра­бот­ка под мит­ни­чес­ки кон­т­рол” (чл.133 от ЗМ) раз­ре­ша­ва до­пус­ка­не­то на мит­ни­чес­ка­та те­ри­то­рия на РБъл­га­рия на чуж­дес­т­ран­ни про­дук­ти за об­ра­бот­ка с цел про­мя­на на ви­да или със­то­я­ни­е­то им, без да се об­ла­гат с внос­ни мит­ни сбо­ро­ве или да се под­ла­гат на мер­ки­те на тър­гов­с­ка­та по­ли­ти­ка. По­лу­че­ни­те в ре­зул­тат на об­ра­бот­ка­та про­дук­ти се офор­мят за внос в стра­на­та след зап­ла­ща­не на дъл­жи­ми­те за тях внос­ни мит­ни сбо­ро­ве. Спо­ред чл.476 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на ЗМ дъл­жи­ми­те мит­ни сбо­ро­ве за внос­ни­те про­дук­ти, пос­та­ве­ни под ре­жим об­ра­бот­ка под мит­ни­чес­ки кон­т­рол, се обез­пе­ча­ват в раз­мер 10 на сто пред над­зор­но­то мит­ни­чес­ко уч­реж­де­ние. Обез­пе­че­ни­е­то се ос­во­бож­да­ва от над­зор­но­то мит­ни­чес­ко уч­реж­де­ние след прик­люч­ва­не на ре­жи­ма.