ГЛАВА 5
ВНОС И ДИСТРИБУЦИЯ
1. Варианти за внос и дистрибуция
Част от проблемите по вноса и дистрибуцията бяха разгледани в глава трета. Тук ще разширя материята, за да съм максимално полезен на читателите при ползването на тази книга за взимането на управленски решения в областта на вноса и дистрибуцията.
И при внос, и при износ фирмата е принудена да се съобразява с редица ограничения от разрешителен, транспортен, митнически, данъчен, конюнктурен и друг характер. Решението да се внася или изнася определен продукт е до голяма степен функция от познаването на тези ограничения, тъй като преодоляването на всяко от тях е свързано не само с разходи, но и с преминаването през куп от формалностилицензи, гаранции, договори и т.н. Така или иначе обаче, веднъж озовали се на определен пазар, внесените или изнесените от фирмата продукти трябва да достигнат по някакъв начин до крайните потребители, за които са предназначени. Измежду най-често използваните варианти за дистрибуция на внесените продукти са тези чрез собствена дистрибуционна мрежа, препродажба, комисиониране и консигнация, брокери, агенти, реекспорт, лизинг и франчайзиране.
Вариант 1. Внос и дистрибуция чрез собствена дистрибуционна мрежа
При този вариант вносителят разполага със собствена дистрибуционна мрежа, към която насочва внесените продукти. Това могат да бъдат складове или магазини, от които потребителите купуват директно. Всички въпроси, свързани с начина на доставка на продуктите до клиентите, организацията на сервиза, рекламата и ценовата политика, се решават от вносителя. Негово е и задължението за документалното оформяне на вноса и плащането на дължимите мита, данъци и такси.
Вариант 2. Внос и дистрибуция чрез препродажба
При този вид операции вносителят купува продукта от свое име и за своя сметка и го препродава на друг купувач пак от свое име и за своя сметка. В зависимост от характера на договора, сключван между вносителя и износителя, различаваме две основни разновидности на тези операции:
когато взаимоотношенията между вносителя и износителя се уреждат въз основа на договор за покупко-продажба. Вносителят реализира закупения от него продукт, на който пазар пожелае и при условия, които той намира за добри. С изпълнението на договора за покупко-продажба отношенията между него и износителя прекъсват, т.е. износителят не се интересува от препродажбата и не поставя никакви условия в това отношение;
когато взаимоотношенията между вносителя и износителя се уреждат с договор за предоставяне права за дистрибуция и продажби с дългосрочен характер. Този договор регламентира общите условия по препродажбата и предполага сключването и реализацията на поредица от сделки по покупко-продажба в рамките на срока на неговата валидност. Последващите отношения между вносителя и купувачите се уреждат в съответствие с ограниченията и правомощията, предоставени на вносителя (дистрибутора) с договора, сключен между него и износителя.
Правото на продажба може да бъде просто, изключително или изключително с ограничения:
просто правопри него износителят си запазва правото да реализира своя продукт на определена територия освен чрез вносителя сам или чрез други посредници;
изключително правов този случай вносителят по договора единствен продава определени продукти на договорената територия. Той разполага с максимално допустима свобода и самостоятелност, но в същото време е длъжен да обслужва комплексно клиентите и системно да информира износителя за хода на продажбите. В редица случаи търговецът вносител поема задължението да включва в договорите за продажба на същите продукти клауза за забрана на тяхната следваща препродажба;
изключително право с ограничениясреща се, когато износителят си запазва правото на пряка продажба на продуктите на договорената територия в определени случаи, уточнени с договора за продажба:
при съвместно производство (когато внасяните изделия са комплектуваща част от машини и съоръжения);
при отношения на субконтракт (поддоставка, подизпълнение);
когато продуктите се продават на държавни организации;
ако вносителят по договора откаже да купи по цените и условията, предложени от продавача износител. Това става обикновено в случаите, когато износителят е поел задължение да предлага всяка първа оферта на търговеца вносител и ако той откаже да купи при посочените условия, износителят има правото да установи контакт с други контрагенти от същия пазар.
Към договора за предоставяне правото на продажба може да се приложи споразумение за консигнационна търговия. Както по-нататък ще бъде изяснено, за разлика от обичайния консигнационен договор тук търговецът вносител има правото да определя сам цените, по които ще продава продуктите на трети лица. С изтичане на срока на консигнация вносителят е длъжен да заплати на износителя продуктите, независимо от това дали те са реализирани.
Вариант 3. Внос и дистрибуция чрез комисиониране
Комисионерът е лице или фирма, което по поръчение на друго лице или фирма, наречено комитент, сключва сделки от свое име, но за сметка на комитента. Комисионерът не купува продуктите от комитента, а само извършва необходимото за тяхната покупко-продажба за сметка на комитента, който остава техен собственик до предаването им в разпореждане на купувача. Този принцип не се нарушава дори в случаите, когато продажбата чрез комисионер се предшества от предварително предаване на продуктите във владение на комисионера. И тогава те остават собственост на комитента. Комисионерът е длъжен да вземе мерки и положи усилия за опазване на поверените му продукти и отговаря за повредите или липсите, ако те са предизвикани по негова вина.
Комисионерът влиза в отношения с трети лица като самостоятелно юридическо лице, но строго спазва поетите с комисионния договор задължения спрямо комитента и спазва неговите указания в оперативен план. Следователно комисионерът е посредник за комитента и страна по договора за покупко-продажба, поради което невинаги разкрива това свое качество пред купувача.
Комисионното възнаграждение може да бъде изчислено като:
процент върху стойността на продадените (закупените) продукти;
глобална сума плюс допълнително възнаграждение в процент;
разлика в лимитните цени, установени в договора и цените, по които комисионерът продава продуктите.
Комисионното възнаграждение се увеличава, ако:
комисионерът кредитира сделката или гарантира плащането й;
комисионерът продаде продуктите по по-високи или закупи по по-ниски цени от договорените в комисионния договор;
комисионерът продаде в рамките на договорения срок по-големи количества продукти от максимално уточнените с договора;
при специални споразумения за въвеждане на нови продукти на пазара, разширяване на пазарния сегмент, проникване на съседни или трудно достъпни пазари и др.
Вариант 4. Внос и дистрибуция чрез продажби на консигнация
При консигнационната сделка вносителят, наричан консигнатор, поддържа собствен или нает склад, който попълва периодично с доставяните продукти с цел тяхната продажба в определен срок, наречен консигнационен срок, срещу известно възнаграждение. Отношенията между консигнанта (износителя) и консигнатора (вносителя) се уреждат с консигнационен договор, подчиняващ се на законодателните норми на комисионния договор. Макар и разновидност на комисионния, консигнационният договор притежава собствена специфика. В него трябва:
да са изяснени т.нар. търговски условия, т.е. условията, при които продуктът се доставя до консигнационния склад. По същество става дума за умело използване и отразяване в договора на условията “Инкотермс” относно транспортирането, застраховането и риска от погиването или повреждането на продуктите;
да са конкретизирани условията, при които консигнаторът е длъжен да продава продукта на трети лица;
да са определени методите и формите за изчисляване възнаграждението на консигнатора и сроковете за изплащането му;
да е разпределено участието на консигнанта и консигнатора в разходите по организацията и осъществяването на консигнационните сделки, както и в случаите, когато се налага непродадените количества да се върнат обратно в страната на консигнанта.
Срокът, в рамките на който оставените на консигнация продукти следва да бъдат продадени, обикновено се движи между шест и двадесет и четири месеца в зависимост от естеството на продуктите, конюнктурата на пазара и др. Срокът на действие обаче на консигнационния договор може да достигне и пет години. С изтичането на срока на консигнационния договор неговите клаузи остават действителни за всички партиди продукти, намиращи се на консигнация, т.е. все още непродадени или неплатени.
Консигнаторът превежда по сметка на консигнанта в определена валута и в посочена в договора банка сумите, постъпващи от продажбите на продуктите, след като е отчел направените разходи и е удържал своето възнаграждение съобразно постигнатата договореност в определен брой дни след плащането от страна на купувача. Възнаграждението се определя в процент върху сумата на продадените от консигнационния склад продукти или като разлика между лимитната (минималната) и реализираната цена.
Специфичните задължения на консигнатора включват:
наемане, оборудване и поддържане на подходящ склад съобразно естеството на съхраняваните в него продукти, осигуряване на свободното и своевременно придвижване на продуктите от производителя (износителя) до консигнационния склад и последващото им движение до купувача, което означава получаване на разрешение за внос и оформяне на необходимите митнически, застрахователни, складови и други документи;
гарантиране запазването на продуктите и тяхното качество в консигнационния склад и възмездяване на консигнанта на всички загуби, произтичащи от неспазване на това задължение;
заплащане на всички разходи (наем, работни заплати, застраховки, поддържане и др.), свързани с функционирането на консигнационния склад и демонстрационните (изложбените) зали към него;
застраховане на продуктите в консигнационния склад в договорената (или в първокласна) застрахователна компания на името на консигнанта в качеството му на собственик;
подготвяне и провеждане на рекламна дейност с цел разширяване на продажбите и утвърждаване имиджа на продуктите;
предлагане на широк кръг от услуги за клиентите, гарантиращи ефективната експлоатация на продаваните продукти;
предоставяне на консигнанта на надлежна банкова гаранция за добросъвестна работа;
системно информиране на консигнанта относно динамиката на пазара, изискванията на клиентите и др.
Консигнацията се практикува при продажбата на нестандартни продукти, при излизането на нови пазари, при предлагането на нови продукти, при необходимост от бързи доставки и редовно снабдяване с резервни части и организация на квалифицирано техническо обслужване на продаваната продукция. Консигнационната търговия се улеснява от наличието на свободни зони и пристанища, в които могат да се използват при свободен режим или при минимални митнически и други формалности наличната база, опитът и услугите на утвърдени търговско-посреднически фирми.
Вариант 5. Внос и дистрибуция чрез брокери
Брокерите са физически или юридически лица, които установяват контакт между страните по сделкатапродавач, купувач, застраховател и застраховащ, корабовладелец и фрахтовател и т.н. Независимо от конкретната дейност, която изпълняват, и от това, кого ще представляват, брокерите винаги действат като посредници в тесен юридически смисъл, което означава, че те не са страна по договор, а участват единствено с цел да свържат участниците в сделката. Ето защо твърде често се казва, че брокерът е комисионер, който продава информация.
Брокерът не е представител, не влиза в договорни отношения с нито една от страните по сделката и действа на основата на еднократни самостоятелни поръчения. За всяка сделка той получава специални пълномощия,извън рамките на които не може да излиза.
Брокерите се специализират по количествено и качествено предаване и приемане на отделни видове продукти, застраховане, фрахтуване, финансово обслужване на сделките и др. Солидните във финансово отношение брокерски къщи извършват услуги и по кредитиране на купувачите, поемане на кредитния риск или гарантиране на плащането, за което получават допълнително възнаграждение. Някои от тях осъществяват по поръчение на своите доверители и маркетингови проучвания.
Вариант 6. Внос и дистрибуция чрез агенти
В повечето от случаите агентът е самостоятелно юридическо лице, което извършва фактически и юридически действия, свързани с покупка или продажба на продукти за сметка и от името на доверителя на основата на дългосрочен договор помежду им. За разлика от търговците и комисионерите агентът само съдейства за сключването на сделката и нейната реализация, но не участва като страна по договора с купувача на продукта. Юридически са неговите действия, когато той сключва договора или осъществява други юридически действия от името и за сметка на своя доверител, а фактическикогато той установява контакти между контрагентите, предава информация, рекламира и др., но не представлява доверителя си в юридически действия като подписване на договори, издаване на документи и т.н. Следователно агентът може да бъде определен като независим посредник, на който се възлага дългосрочно задължение да провежда преговори по покупко-продажба или да води преговори и сключва сделки от името и за сметка на друго лице, наречено доверител.
Основните задължения на агента се свеждат до :
въздържане от действия, които увреждат интересите и конкурентоспособността на доверителя (няма право да предлага, купува или продава, както и да рекламира продукти, конкуриращи продуктите на доверителя; не може пряко или косвено да представлява фирмиконкуренти на доверителя; длъжен е да не издава производствените и други секрети на доверителя по времето и след приключване срока на действие на договора; няма право да инвестира капитал в конкурентни на доверителя начинания и др.);
посредничество в сключването на сделки по покупко-продажба в определен обем и стойност. Това са т.нар. минимални квоти, които се уточняват с договора между доверителя и агента;
организиране и провеждане на рекламата на продуктите на доверителя съгласно неговите инструкции;
съдействие за уреждане на взаимоотношенията между преките контрагенти в процеса на реализация на сделките;
поддържане на необходимата материално-техническа база, информационно осигуряване и сервизно обслужване на клиентите, когато доверителят изисква това;
представяне на банкова гаранция, препоръки или други документи, потвърждаващи добросъвестността му.
За отбелязване е, че при този вид сътрудничество доверителят си запазва правото да изменя цените, по които агентът сключва договорите за покупко-продажба, да регистрира търговските марки на продуктите, дистрибутирани чрез агента, и др.
Възнаграждението на агента обикновено се определя като процент върху цената, която купувачът заплаща по условията на сключения договор за покупко-продажба. Възможно е то да се изчислява върху нето сумите, получавани от доверителя за продадените продукти, т.е. като се приспаднат разходите за опаковка, транспорт, застраховка, мита, данъци, комисионни възнаграждения за трети лица, отреагиране на рекламации и др. Величината на агентското възнаграждение е в пряка зависимост от обема и характера на функциите, които изпълнява агентът, от естеството и търсенето на продуктите, от моментната конюнктура на пазара и др. Естествено е агентите, които само посредничат, без да сключват сделки, да получават по-малки възнаграждения от агентите, които предоставят допълнителни услуги от рода на кредитиране и застраховане, организиране и осъществяване на техническо обслужване при дистрибуцията на машини и съоръжения, провеждане на рекламни мероприятия, предлагане на специализирана информация и пр.
Вариант 7. Внос и дистрибуция чрез реекспорт
Класическият реекспорт представлява покупка и внос на продукти в една страна с цел тяхната препродажба в друга (чужда за реекспортьора) страна, без продуктите да се подлагат на съществена преработка. Обичайно реекспортните операции се осъществяват в конвертируема валута, като печалбата е резултат на разликата в цените, по които реекспортьорът закупува продуктите и цените, по които ги продава в трета страна. Несъществената обработка на продуктите може да се изрази в извършването на операции като разфасовка, смяна на амбалажа и опаковката, смяна на етикетите и маркировката и др. Тези дейности се осъществяват по пътя на придвижването на продуктите от продавача до тяхното местоназначение в склад на реекспортьора, свободни зони, пристанища и др. от самия реекспортьор или по договор с транспортно-спедиторски, посреднически и др. фирми.
Реекспортната операция носи характера на еднократна сделка по препродажба, тъй като не почива на дългосрочна договореност между участващите страни. Инициативата за нея принадлежи на реекспортьора, който изхожда единствено от собствените си интереси.
В практиката се използват различни разновидности на реекспортната сделка.
Срочни реекспортни сделки
При тях внесените продукти престояват в склад на реекспортьора, в свободна зона или другаде известно временяколко дни, месец, три месеца и повече. През това време реекспортьорът изчаква по-благоприятни условия за осъществяване на препродажбатаувеличаване на цените, промени във валутните курсове, изменения в действащите ограничения по износа, намаление на транспортните тарифи и др. Целесъобразността на срочните реекспортни сделки се обуславя от степента на сигурност и риск за получаване на добра печалба, от величината на неизбежните разходи за наем, отговорно пазене, съхраняване, претоварване и от влиянието на някои други фактори.
Пример за срочен реекспорт:
Българска фирма закупува 500 кg лекарствена субстанция от Германия по 1000 DEМ за килограм и след 1 месец я препродава на сръбска фармацевтична фирма по 1250 DEМ за килограм. Реализираната печалба от 250 DEМ/кg фактически е по-малка, тъй като от нея следва да се приспаднат разходите за съхраняване на субстанцията, за представянето на банкова гаранция, покриваща времето от нейното освобождаване от митницата до напускането на държавната граница, за транспортиране, както и загубите от лихви за посочения едномесечен период. Сделката има смисъл, ако процентът на печалбата е по-висок от лихвения процент и е достатъчен, за да се покрият всички разходи.
Реекспорт за собствена сметка
Реекспортьорът купува и продава от свое име и за своя сметка. Успехът му е функция от степента на познаване на условията на международните пазари, от способността за бързо и адекватно реагиране на измененията, от информационното осигуряване на дейността му, от взаимоотношенията му с кредиторите, посредниците, митниците и други институции и организации, имащи отношение към осъществяването на външнотърговските операции.
Реекспорт за чужда сметка
При реекспорта за чужда сметка реекспортьорът по същество изпълнява функциите на обикновен посредниккомисионер или агент. Най-често сделката се договаря директно между продавача и купувача, а фирмата реекспортьор поема задължения да извърши допълнителни дейности, свързани с налагаща се обработка на продуктите и на документите: разфасовка, етикетировка, маркировка, подмяна на транспортните документи, освобождаване от митницата и превозване на продуктите до купувача и др. По-малкият риск за реекспортьора при този вариант е причина за получаването на по-ниска печалба.
Обикновена реекспортна сделка
Когато в една реекспортна сделка участва по една фирма съответно от страните на продавача, реекспортьора и купувача, тя се нарича обикновена реекспортна операция. Този вид сделки са широко разпространени и изискват кратки срокове за подготовка и реализация на операцията. Обикновеният вариант на реекспортната операция се предпочита от реекспортьора, когато той желае да скрие действителния характер на операцията от продавача и/или купувача.
Сложна реекспортна сделка
Сложната реекспортна операция предполага един реекспортьор, но възможности за повече продавачи и/или купувачи, а следователно и повече различни по вид продукти. Разбира се, разширяването на възможностите за маневриране на реекспортьора с цел увеличаване на печалбата е свързано и с неизбежно повишаване на риска. Сложните реекспортни операции изискват богата информация за пазара и неговите изненади, стабилни връзки и взаимоотношения с други фирми, собствена дистрибуционна мрежа и силни финансови позиции.
Многостранна реекспортна сделка
В нея участват повече от три страни, като ролята на реекспортьор последователно се изпълнява от две или повече фирми, срещу които стоят повече продавачи и купувачи. Когато тази сделка се осъществява в едно и също направление, тя се нарича еднопосочна, а при реализирането й в противоположни направлениядвупосочна реекспортна операция.
Пример за еднопосочна реекспортна операция:
Реекспортьор от България закупува продукти от Германия и ги изнася в Македония. Купувачът от Македония реекспортира същите продукти в Албания или в друга, неучаствала на предшестващите етапи страна, и т.н.
Пример за двупосочна реекспортна операция:
Реекспортьор от България закупува продукти от Италия и ги изнася в Македония. Купувачът от Македония реекспортира същите продукти в Сърбия, а тамошният купувач осъществява също реекспорт, но в Македония или в Италия, т.е. продуктите правят обратно движение, като естествено е желателно насрещният купувач да бъде фирма, нямаща връзка с предшестващия продавач.
Многостранните реекспортни операции са възможни и оправдани в периоди на рязко променяща се пазарна конюнктура, която позволява бързо и значително покачване на цените, стоящо в основата на интереса на всеки последващ реекспортьор.
Вариант 8. Внос и дистрибуция чрез лизинг
Лизингът е външноикономическа операция, при която едната странализингодателят (наемодателят), предоставя на другата странализингополучателя (наемателя), правото да ползва определен обектмашини, съоръжения, транспортни средства и др., срещу заплащане на периодични вноски (наем), разпределени по време в рамките на срока на лизинговия договор. По същество лизинговите операции са начин или вариант за финансиране на инвестиционна и производствена дейност от позицията на лизингополучателя и кредитна операция от позицията на лизингодателя.
Тъй като за нашите условия лизингът е една перспективна форма за замяна на остаряло оборудване с ново и за стартиране на нов бизнес, ще се спра по-подробно на същността и особеностите на лизинговата сделка, видовете лизингови операции, структурата на системата за организация на лизинговите операции и факторите, които стимулират неговото развитие.
В икономическата практика се използват две основни форми на лизинга: финансов лизинг и оперативен лизинг. Техни разновидности са: лизинг от първа ръка, когато машината не е експлоатирана преди отдаването й под наем, и лизинг от втора ръказа вече експлоатирани машини; лизинг на средства за производство и лизинг на предмети за потребление. Лизингът на средства за производство се дели от своя страна на такъв, при който наемателят поема всички задължения, свързани с нормалното им функциониране, т.е. тяхното обслужване, и лизинг, при който тези задължения се поемат от наемодателя.
Финансов лизинг
При него лизингодателят се задължава да достави и предостави на лизингополучателя оборудване, машини или цяло предприятие, съгласно съгласувани помежду им спецификации, задания, описания и др. условия. Лизингополучателят заплаща ползването им чрез периодични вноски, величината на които се разпределя в границите на лизинговия срок, след чието изтичане лизингополучателят може да закупи използвания обект.
В договора за финансов лизинг се предвижда един начален период, наречен още неотменяем (irrevocable), в течение на който нито една от договарящите се страни няма право да го анулира, дори и ако лизингополучателят реши, че не се нуждае от обекта на лизинга по определени причини. Началният период се определя така, че лизингодателят да може да си осигури възвръщане на първоначално вложените инвестиции за покупка на обекта на лизинга, финансовите разходи по операцията (вкл. лихви и др.) и печалба под формата на съвкупността от всички вноски по наема в рамките на лизинговия период.
Предоставяйки обекта на лизинга за ползване на лизингополучателя, лизингодателят фактически го кредитира във веществена форма, като получава стойността на кредита заедно с лихвите по него под формата на периодично изплащани вноски. По предварително зададени от лизингополучателя спецификации лизингодателят закупува обекта на лизинга, за да го отдаде под наем. Това обяснява факта, че при финансовия лизинг в качеството на лизингодател най-често функционират финансови институции: банки, застрахователни организации, смесени фирми с участие на банки, дъщерни фирми и т.н., както и специализирани лизингови фирми, поддържащи най-тесни връзки с банки и други финансови институции. Оттук идва и самото наименование на тази лизингова операция, тъй като по същество тя е финансова сделка, осъществявана винаги при непосредственото или индиректното, но съществено участие на банките. Освен това сделката за финансов лизинг е във функционална зависимост от развитието на кредитния пазар, от движението на лихвените проценти и т.н. Това обяснява още защо всички големи банки създават специализирани поделения или изградени юридически напълно самостоятелни фирми за извършване на лизингови операции.
Лизингодателят осъществява лизинговата операция в качеството си на собственик на обекта, т.е. той финансира, като предварително закупува отдаваните под наем машини. Между доставчика (производителя) на машините и лизингополучателя не съществува пряка юридическа връзка, освен ако тя чрез цесия не се прехвърли от лизингодателя върху лизингополучателя за някои от сервизните операцииобслужване, монтаж и др., но не и за собствеността. Обикновено фирмата лизингодател не се намесва в техническите аспекти на сделката. Чрез договора за покупко-продажба и чрез специално пълномощно лизингодателят прехвърля тези компетенции на лизингополучателя. Ето защо всички разходи, рискове и задължения, свързани със застраховка, поддържане на обекта на лизинга и т.н., са за сметка на лизингополучателя.
Лизингополучателят поема всички разходи, рискове и отговорности, свързани с експлоатацията и поддържането на обекта на лизинга, включително и заплащането на всички данъци, такси, застраховки, глоби и т.н., свързани с обекта на лизинга. Лизингополучателят се задължава също така по време на експлоатацията на обекта да не осъществява каквито и да било действия, които биха намалили стойността на този обект или биха внесли изменения в него в резултат на несъответстваща на изискванията експлоатация, нововъведения, преместване на обекта и др. За целта лизингодателят си запазва правото на контрол и наблюдение по всяко време на действие на договора.
С изтичането на неотменяемия период лизингополучателят може да избере един от следните варианти:
да върне обекта на лизинга на собственика му, който от своя страна да реши дали да го препродаде като употребявано оборудване, или да го превърне във вторични суровини;
да стане собственик на обекта на лизинга, като заплати на лизингодателя остатъчната му стойност;
да пожелае продължаване на срока на лизинга при вече намалени ставки на наема и с право да прекрати лизинговите взаимоотношения във всеки момент.
Оперативен лизинг
Лизингодател при оперативния лизинг по правило е самият производител, специализирана лизингова фирма и по изключение финансова институция. Срокът на действие на договора за оперативен лизинг се движи от няколко часа до максимум 3 години. Ето защо тук не съществува условието за неотменяем период, характерно за финансовия лизинг и следователно отсъстват всички последствия от него.
Оперативният лизинг често се мотивира от съображения за използване на висококвалифицирано обслужване и съдействие при експлоатацията от страна на лизингодателя. Конкретното разпределение на дейностите по обучението на персонала, който ще експлоатира обекта на лизинга, пускането в експлоатация и самата експлоатация на обекта, включително и сервиза, се уточнява с договора за лизинг. По същия начин се решава и въпросът за застраховката, риска от повреждане и погиване и т.н., тъй като в някои случаи лизингополучателят ползва съответното съоръжение или друг обект на територията на лизингодателя (например лабораторно оборудване, електронноизчислителна техника и др.) в рамките само на няколко часа или дни, необходими му за изпълнението на конкретна задача.
Оперативният лизинг предлага различни възможности пред лизингополучателя при приключването на договора. Той може да върне наетия обект на неговия собственик или да продължи срока на лизинга, ако лизингодателят е съгласен на това. От своя страна лизингодателят има право да иска завишени ставки за новия период. Заслужава внимание и обстоятелството, че за разлика от финансовия лизинг, тук е налице възможността за предсрочно прекратяване на договора при спазване на определени условияпредизвестие, лошо стопанисване, непостигане на очакваните резултати и др.
Посочените по-горе различия обуславят и сериозните различия в самите цели на тези две основни лизингови операции. Докато за финансовия лизинг приоритетна цел са изгодните инвестиции, то при оперативния лизинг на преден план са ускореното въвеждане в производството на научно-техническите постижения, висококвалифицираното обслужване на отдаваните под наем машини и др. Рискът за моралното остаряване при оперативния лизинг остава за собственика на обекта, докато при финансовия лизинг както за физическото, така и за моралното остаряване, рискът се носи изцяло от лизингополучателя, тъй като срокът на лизинга покрива икономическия живот на наетия обект.
Организация на лизинговите операции
Към лизинг прибягват фирми, които не разполагат с достатъчно финансови средства, за да обновят технологичния си парк или да разширят производствения си капацитет. Основният ефект от лизинговите операции се изразява във възможността за отчисляване на лизинговите вноски от печалбата, реализирана в процеса на експлоатация на наеманите машини и съоръжения. По този начин се открива по-широко поле за използване на собствения капитал не само за инвестиции, но и за усъвършенстване управлението на фирмата, разширяване на научно-техническите изследвания и др.
Най-често към ползване на машини на лизинг се ориентират:
фирми, върху чието функциониране оказва голямо влияние научно-техническият прогрес. За да противостоят на конкуренцията, те са принудени да подменят периодично наетите машини;
фирми, които имат широко разклонена мрежа от задгранични дъщерни предприятия и филиали. Строгата финансова дисциплина, налагана от централата, прави по-изгодно, а в определени случаи и единствено възможно, използването на лизинга за разширяване на производствения капацитет на задграничните поделения;
големи производствени фирми, които по съображения от данъчно или друго естество предпочитат да разширяват дейността си чрез лизинга вместо да увеличават собствения си капитал;
нови фирми със сравнително скромни финансови възможности. В периода на утвърждаването им лизингът може да допринесе за бързо разширяване на производството и реализацията.
В качеството на лизингодатели на международните пазари се проявяват освен самите производители на търсените машини и посредници (брокери) или специализирани лизингови фирми.
Производителите имат интерес от сключване на договори за отдаване под наем на произвежданата от тях продукция, тъй като по този начин разширяват пазарите си. Подобна практика е особено ефективна при лизинговането на скъпоструващи и/или уникални машини и съоръжения, чието ползване е зависимо до голяма степен от техническото обслужване с участието на самия производител. Така например фирма “Щол”, Германия, е водещ производител в света на плетачна техника. Освен че обучава работещите с плетачните машини от чуждестранните фирми, явяващи се лизингополучатели, “Щол” им предлага техническо и сервизно обслужване , както и осигуряване с поръчки за целия лизингов период.
Брокерите са посредници между лизингополучателя и финансовата институция, която осигурява чрез заем или пряко покупката на отдаваната под наем машина. Лизингополучателят сам избира и специфицира необходимите му машини. Брокерът само го свързва с финансовата институция, която се явява и собственик на внесените машини. При международния лизинг ролята на брокер може да се изпълнява и от специализирана лизингова фирма, която представлява чужда лизингова фирма пред национални лизингополучатели.
Специализираните лизингови фирми закупуват непосредствено от производителите или от посредници машини и съоръжения и ги отдават под наем като техни собственици. За целта специализираните лизингови фирми действат по един от следните два начина:
закупуват машини и съоръжения по своя инициатива и избор, съобразно търсенето на пазара;
закупуват машини и съоръжения след обработване на заявките на бъдещите им клиенти и съвместно съгласуване с тях на спецификациите и др. условия.
Специализираните лизингови фирми се създават под формата на самостоятелно действащи юридически лица, дъщерни предприятия на производствени фирми или финансови институции. Собствеността върху наеманите машини и съоръжения предоставя на специализираните лизингови фирми възможността да ползват заеми от различни финансови институции.
Независимо от това дали лизинговат определени по вид машини, или предлагат лизингови услуги по широка номенклатура от продукти, лизинговите фирми могат да ограничат дейността си в рамките на една страна (като отдават под наем стандартни машини и съоръженияселскостопански машини, пътно-строително оборудване и др.) или да я разпрострат и върху чужди територии. За целта се създават дъщерни предприятия, което предполага по-благоприятни условия за организация на дейността, за установяване на непосредствени контакти с лизингополучателите, за по-ефективно осъществяване на техническото обслужване, за преки впечатления от условията, при които се ползват наетите машини и съоръжения, и др.
Основните предимства на лизинга, в сравнение с другите форми и средства за реализация, се изразяват в следното:
лизингът предполага по-благоприятни условия за ползване на финансови средства. Договорите за лизинг не изискват солидни обезпечения (ипотеки, залози и др.), каквито са необходими за получаването на банкови кредити. Лизингът дава възможност за дългосрочно финансиране на 100% от стойността, като първоначалната лизингова вноска по правило е по-ниска от тази при покупката на кредит;
лизинговата сделка се обработва сравнително по-леко и бързо в сравнение със сделките за получаване на кредит. Изплащането на лизинговата стойност чрез периодично внасяни суми предлага по-добри възможности за маневриране, а освен това и за съкращаване на срока на изплащане при добра организация на ползването на лизингованата машина. Не е без значение и обстоятелството, че лизинговият договор може да бъде прекратен при известни условия;
лизингът е по-изгоден от покупката (това е особено характерно за оперативното лизинговане), тъй като се съкращават сроковете на морална амортизация на машините и съоръженията и по този начин се разкриват възможности за бързо внедряване на научно-техническите постижения. Това положително качество на лизинговите операции позволява на фирмите не само да обновяват, но и да увеличават машинния си парк съобразно измененията в конюнктурата на пазара;
лизингът предполага по-благоприятни условия за експлоатиране и техническо обслужване на наеманите машини и съоръжения. Така например данъците и таксите за наетия машинен парк са значително по-ниски от тези за собствения, наемът за ползваните на лизинг машини се приспада от сумите, подлежащи на облагане с данъци, за внесените машини се прилага режимът на временен внос, т.е. не се плащат митни сборове и т.н. Съществено предимство в тази връзка е поемането на техническото и сервизното обслужване за целия период на използване на машините от лизингодателя. Много често лизингодателят поема и задължението да подменя предоставяните машини с новопроизведените по-съвършени такива;
лизингът е ефективно средство за тестване на технико-икономическите възможности на дадена машина или съоръжение с цел последващата им покупка. Това разширява възможностите за избор на най-подходящата машина за конкретни условия. От друга страна, лизингодателят си прави реклама на своята продукция, без да инвестира за тази цел допълнителни средства;
стойността на лизингованите машини не се отразява върху баланса на фирмата, следователно не ограничава нейната платежоспособност и което е особено важно, не се ограничава възможността й за получаване на банкови кредити.
Тези предимства на лизинга го правят предпочитан и от двете страни. Лизингодателят разширява пазарните си позиции, а лизингополучателят разширява машинния си парк, пести средства и е в крак с научно-техническия прогрес.
Вариант 9. Внос и дистрибуция чрез франчайзиране
Франчайзингът е специфичен начин за навлизане в даден бизнес. При продуктовия франчайзинг някой (обикновено производител или търговец на едро) франчайзира (оторизира) търговци на дребно или дилъри да са част от неговата система за дистрибуция. Източник на приходи за организатора на системата са обикновено брутните маржове, получени от продажбата на продукта от “оторизираните обекти за франчайзинг”. Търговците на дребно, на които е предоставено това право, запазват своята независимост. Специфичните им задължения се уточняват с договорите за франчайзинг (табл. 5.1).
При оторизираните системи за франчайзинг франчайзерът упълномощава дистрибуторите (търговците на едро и/или на дребно) да продават продукта или продуктовата линия, като използват неговото търговско име за промоционални цели. Акцентът при продуктовия франчайзинг е върху това, какво е продадено.
Франчайзинг-системите ускоряват потока от важна пазарна информация между франчайзерите и франчайзираните така, че претенциите, възраженията и намеренията на купувачите по-бързо да рефлектират върху планирането на маркетинга и производството.
Тенденциите, които обуславят изключително бързото развитие на франчайзинга в международен мащаб, намират израз в:
1. Преходът от икономика, базирана на производството, към икономика на услугите.
2. Предлаганите преференции на потребителите за удобство и качестводве от основните силни страни на франчайзинга.
3. Нарастващите изисквания от страна на потребителите на специални продукти към сроковете за доставка.
4. Превръщането на франчайзинга зад граница в експортен бизнес.
Всички франчайзирани трябва да поддържат постоянен пазар за продукта или услугата на франчайзера. Те осигуряват на франчайзера приходи от:
първоначални такси за франчайзингмного от франчайзерите взимат тази първоначална такса от новите франчайзирани. Те покриват разходите на франчайзера за обучение, контрол и т.н.;
авторски такси или комисионибазирани са на брутната стойност на обема на продажбите на франчайзирания. Най-често използваният процент е 5%.
рекламни таксифранчайзерът трябва да рекламира и средствата за това се събират от франчайзирания под формата на рекламна такса;
продажби на продуктинякои от франчайзерите функционират като търговци на едро, тъй като те снабдяват франчайзираните със суровини и готови продукти. Други франчайзери произвеждат и доставят продуктите си на франчайзираните;
такси за наеми и лизингфранчайзинговата компания често наема сгради и съоръжения и ги предоставя на франчазираните за ползване.
такси за лицензпонякога франчайзираният трябва да плаща за използването и показването на търговската марка на франчайзера;
такса за управлениемакар и много рядко, франчайзираните заплащат такси за консултантски услуги.
2. Съображения при избор на вариант за внос и дистрибуция
При пресичане на държавната граница внасяните продукти трябва да получат митническо направление, което може да бъде:
а) поставяне на продуктите под митнически режим;
б) внасяне на продуктите в свободна зона или свободен склад;
в) реекспортиране на продуктите;
г) унищожаване на продуктите (когато са негодни или вредни за здравето);
д) оставяне на продуктите в полза на държавата (когато вносителят прецени, че няма изгода да плати митата, и при конфискуване на продуктите, ако те се внасят в нарушение на правилата).
Параграф 1, т.10 от Допълнителните разпореждания на новия Закон за митниците определя, че митническият режим може да бъде:
а) внос;
б) транзит;
в) митническо складиране;
г) активно усъвършенстване;
д) обработка под митнически контрол;
е) временен внос;
ж) пасивно усъвършенстване;
з) износ;
и) временен износ.
Внасяните продукти се подразделят на две групи. В първата попадат тези, които имат вече установен пазар, а във вторатановите продукти, на които трябва тепърва да се намери ниша в пазара. Докато за продуктите от първата група съществува някаква дистрибуционна мрежа, то за вторите нейното изграждане предстои.
Процедурите, през които се минава при вноса и дистрибуцията на продуктите от двете групи, са описани накратко в табл. 5.2.
Режим “внос” се прилага за продукти, които придобиват след влизането в страната статут на местни продукти. Документите, които се представят към митническата декларация за поставяне под режим внос, според Правилника за прилагане на Закона за митниците, са:
фактура, въз основа на която е декларирана митническата стойност, проформа-фактура или друг вид фактура за митнически цели;
декларация за стойността, когато това се изисква;
документи, изисквани за прилагане на преференциални тарифни мерки или други мерки, водещи до отклонение от общите правила за прилагане, по отношение на декларираните продукти (сертификат за произход, сертификат за движение на продуктитет.н. ЕВРО 1, становища и др.);
превозни документи, когато продуктите се превозват като непридружавани пратки и/или документи за предходния митнически режим;
застрахователна полица, ако продуктите са застраховани;
спецификация, опаковъчен лист или равностоен документ с описание на съдържанието (при необходимост);
документ, издаден от компетентен държавен орган, когато продуктите са предмет на специален режим за внос;
ветеринарен, фитосанитарен или друг сертификат съответно за продукти от животински, растителен или друг произход;
документ за прехвърляне на права (цесия).
За прилагане на разпоредбите за поставяне на декларираните продукти под режим внос митническите органи могат да изискват и други документи, в т.ч. търговски договори, лабораторни анализи, разходни норми и други подобни.
Общо взето, срокът на експлоатация на внасяните продукти независимо дали това са средства за производство, или предмети за потребление, е паднал в рамките на 3 до 5 години, което означава, с малки изключения, че това е времевият отрязък, в който те се произвеждат. Като се има предвид, че резервни части за тях се произвеждат до 2-3 години след спирането на производството, то доставките трябва да се планират така, че количеството внасяни продукти да се обвърже с количеството на резервните части.
Нека да предположим, че внасяме телевизори. Обикновено със сделката за 1000 бр. продавачът предоставя на вносителя 3-5 телевизора за поддръжка в гаранционния срок. При тяхното разглобяване обаче остават части като кутиите например, които не се използват по предназначение и по тази причина трябва да се калкулират в цената на другите резервни части. Ако пък се внесат отделно резервни части, те са много скъпи. Ето защо се налага съпоставяне на двата варианта и избор на по-изгодния от тях. Тук вече е от значение и обстоятелството, че част от телевизорите (над 21 инча) са акцизни, а резервните части за тях не са. Така че ако внасяме такива телевизори, трябва да се съобразим и с тази особеност, за да преценим при кой от вариантите поддръжката ще е по-евтина.
Да приемем, че внасяме 560 цветни телевизора с диагонал 21 инча, с разбивка над 625 реда и вертикална разделителна способност, по-голяма от 700 реда (колкото по-наситен е екранът, толкова по-добър е образът). Тарифната позиция е 852812180, а общата тарифна ставка20%1 .
Ако внасяме телевизорите с цел реекспорт митните сборове в размер на
83 691 680 лв. не се заплащат ефективно, а се обезпечават пред митницата с банкова гаранция, която се освобождава след приключване на реекспортната операция.
При внос за продажба на консигнация може да се процедира по два начина:
• Tелевизорите пътуват до границата с проформафактура. При пристигането им на граничния пункт се иска направление до митническото учреждение, на територията на което се намира складът, в който ще бъдат разтоварени. Този склад трябва да бъде лицензиран от митницата като склад под митнически контрол (за целта може да бъде използван и публичен склад под митнически контрол, ако в района има удобен такъв). След това телевизорите се декларират пред митницата под режим продукти на склад. Когато се появи купувач, консигнаторът пуска срещу консигнанта ефективна фактура, въз основа на която консигнантът извършва обмитяване в митническото учреждение под режим внос и прехвърля закупените телевизори на клиента с вътрешна фактура. Получената от продажбата сума се разпределя между консигнатора и консигнанта според условията на договора.
• Tелевизорите пътуват с проформа фактура. В граничното митническо учреждение се иска направление свободна зона или свободен склад, или пратката се поставя под режим транзит до свободна зона или свободен склад. В свободната зона или в свободния склад телевизорите могат да бъдат продавани на клиентите с фактура, издадена от консигнанта на бланка на консигнатора. Всеки клиент има задължение да обмити закупеното пред митническото учреждение. Това може да стане по два начина: като подаде митническа декларация в митническото учреждение, обслужващо зоната или свободния склад и поставяйки закупеното под режим внос си плати всичко, и постави закупеното под режим “транзит” до вътрешно митническо учреждение, където се намира седалището му и там го оформи под режим внос.
Режимът “Митническо складиране” е неограничен по време. Оформя се чрез подаване на митническа декларация, след което вносителят не може да смени собствеността така, както може да го направи в свободен склад или свободна зона, откъдето да джироса задълженията по плащане на митните сборове на клиентите. Трябва да се има предвид, че митницата е в правото си да определи срок (примерно 6 месеца), през който вносителят да реализира продуктите или да им смени режима. След неговото изтичане тя може да се разпореди с тях като с държавна собственост, т.е. да ги конфискува. Презумпцията за поставянето на такъв срок е съмнение за складиране на продуктите с непочтена цел (разваляне, кражба и др.).
Режимът “Активно усъвършенстване” 2 включва преработка или дообработка на продуктите и ишлеме. Тук са възможни следните варианти:
а) Система с отложено плащанеприлага се, когато се гарантира, че основният продукт, който се получава, ще бъде изнесен. Това става чрез спазване на условията, залегнали в чл. 121, т. 2 на Закона за митниците, според които:
собственик на продуктите през цялото време е чуждестранното лице, което ги е предоставило с договор за изработка на ишлеме по поръчка, или с договор за поправка (ремонт, настройка, доокомплектоване и др.);
обичайните операции, имащи за цел запазване на продуктите, подобряване на външния им вид и качество, или подготовката им за дистрибуция, не бива: да довеждат до промяна на тарифната им позиция и да променят произхода им.
Следователно предмет на системата с отложено плащане са онези продукти, които действително ще бъдат реекспортирани. Това са т.нар. основни компенсаторни продукти, които са вече дообработени или доокомплектовани с български изделия (примерно костюми, ушити от внесения плат с влагането на български копчета, конци и т.н.) и второстепенни компенсаторни продукти, които се получават в процеса на преработка. Така например, ако се внесе сурова мед с чистота 92%, то след преработката й (електролизата) този процент отива до 99%. Примесите, които се получават по време на електролизата, са резултат на технологията. Те не са били цел на преработката. Тя е да се получи мед с чистота 99%, която да се използва по-нататък в електрониката, космическите технологии и др. Системата с отложено плащане допуска оставането на второстепенните компенсаторни продукти в страната.
б ) Система без отложено плащанеприлага се за всички останали случаи на дообработка и преработка, при които вносителят не получава живи пари за извършването на тези операции.
Примери:
А. Внасят се за дообработка 100 t сурова мед. По технологията на вносителя от тях могат да се получат 88 t чиста мед, 10 t други примеси (сребро, цинк, алуминий и др.) и
2 t технологични загуби. Вносителят и износителят са се договорили за първия да останат 18 t от чистата електролитна мед, а вторият да получи обратно останалите
70 t, без да заплаща за дообработката и стотинка. Това е масова практика за всичко, което се внася за дообработка или преработка и за което няма задължение за обратен износ.
Б. Внасят се за преработка 120 t мрамор с цел производство на вази, полилеи, пепелници и статуетки. След преработката камъкът придобива съвсем друг вид. Този, който доставя мрамора, не остава негов собственик, тъй като в изработените изделия се влагат и други материали (дръжки, лайстни, бои) от местно производство или от внос, осигурени от извършващия преработката. Част от готовите изделия може да остане в страната, а друга част да бъде изнесена обратно.
Забележка: При активно усъвършенстване пред митницата трябва да бъде представена спецификация, с която се уточнява какво ще се получи от внасяните суровини.
в) Система с възстановяванекогато в готовата продукция се влагат освен продукта, предоставен от този, който иска дообработката или преработката, но и други продукти, набавени чрез внос. Тяхното количество се изчислява с помощта на коефициент, определен по метода на количествените съотношения (в 1 кg готов продукт се съдържат примерно 200 gr от продукта Х и 120 gr от продукта У). Нарича се метод на възстановяване, защото за вложените допълнително продукти вносителите могат да поискат възстановяване или опрощаване на митните сборове.
Разновидностите на режима “Временен внос” са три:
а) С пълно освобождаване от митни сборове.
По този режим се внасят:
камери, техника и друго професионално оборудване, внасяни от представители на чужди организации за извършване на конкретна дейност на територията на Българияанализ, замерване, репортаж и др;
продукти, предназначени за показване на панаири, изложби и други промоционални мероприятия;
педагогически материали и научно оборудване, включително и резервни части за тях (във връзка с научни изследвания, професионална подготовка или обучение). Внасят се от одобрени институции с нетърговска цел и в разумни количества за определен период от време (до 12 месеца). През този период те остават собственост на чуждестранното лице, което ги е предоставило;
медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване, предназначено за извършване на сложни хирургически операции, на анализ във връзка със съвместни изследвания и др., срокдо 24 месеца;
материали за ликвидиране на последствията от природни бедствия;
апаратура за търсене на затрупани, прибори за измерване на радиационния фон и др., срокминимум 12 месеца, или по-къс, ако предоставилият ги е поставил такова условие;
опаковки, предназначени за продукти, които ще бъдат реекспортирани, срокдо 6 месеца;
другиматрици, леярски форми, инструменти за измерване, проверка и изпитание (само при положение, че 75% от произведените с тях продукти ще бъдат изнесени).
б) С частично освобождаване от митни сборовев този режим се включват онези продукти, които са собственост на чуждестранно лице, но не отговарят на всички условия за прилагането на предишния режим. За тях митницата изисква някакво обезпечение. Това са:
консумативи, включително и хранителни продукти;
продукти, които могат да имат негативно отражение върху икономиката на страната;
продукти, които могат да окажат негативно влияние върху екологията на страната.
в) За всички продукти, които не отговарят на условия а и б, се изисква пълно гарантиране на митните сборове.
Лизингът влиза в общите режими на временен внос с пълно гарантиране на митните сборове. Максималният срок на този режим, определен в чл.142, ал.2 на Закона за митниците, е 24 месеца. В изключителни случаи той може да бъде удължен от митническите органи по искане на заинтересованото лице. Този, който иска да внесе машина на лизинг, прави писмено искане по образец до митницата, посочва къде ще бъде използвана, за каква цел, кой ще бъде входящият митнически пункт, кое ще бъде надзорното митническо учреждение, в което машината ще бъде под режим, и кое ще бъде митническото учреждение, приключващо режима. Възможно е да бъде приложен и чл.145 от Закона за митниците, като всеки месец се заплащат ефективно 5% от дължимите митни сборове, с което се намалява гаранцията пред митницата и се дава възможност на лизингополучателя да изплати за 20 месеца всичките 100%. Ако не се приложи този член и след изтичането на срока на временния внос бъде заплатена крайната вноска, местният търговец става собственик на машината, подава нова митническа декларация в митническото учреждение, приключващо режима, и поставя машината на режим внос, като заплаща пълните митни сборове по лизинговата стойност, преизчислена по курса в деня на плащането.
Режимът “Обработка под митнически контрол” (чл.133 от ЗМ) разрешава допускането на митническата територия на РБългария на чуждестранни продукти за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Според чл.476 от Правилника за прилагане на ЗМ дължимите митни сборове за вносните продукти, поставени под режим обработка под митнически контрол, се обезпечават в размер 10 на сто пред надзорното митническо учреждение. Обезпечението се освобождава от надзорното митническо учреждение след приключване на режима.
Сподели с приятели: |