9. Оценка на дейността на канала
За оценка на дейността на дистрибуционния канал могат да се използват успешно показателите ефективност, равнопоставеност и ефикасност. Ефективността се дефинира като възможността на канала да доставя продуктите и услугите, необходими на крайните потребители, с най-ниски разходи. Равнопоставеността се отъждествява с достъпа до дистрибуционния канал на всички желаещи да ползват неговите услуги, а ефикасността отразява използването на ресурсите, с които разполага каналът, за постигането на определени цели. Тези показатели обаче дават твърде обща представа за дейността на дистрибуционния канал. Дотолкова, доколкото могат да бъдат определени точно, те представляват интерес преди всичко за фирми и институции, които са извън структурите на канала, но се интересуват от неговите възможности, било то като потенциални клиенти, или като потенциални участници в него.
За да се адаптират към динамично изменящите се изисквания на пазара, обединилите своите усилия, опит и възможности в дистрибуционния канал фирми следят постоянно скъпо ли струва дистрибуцията и кои са оскъпяващите я операции; има ли някои, било то от участниците в канала или от потребителите, които да са недоволни от създадената система за дистрибуция; каква е рентабилността на един зает в отделните нива на канала и дали рентабилността нараства по-бързо в производството или търговията. Отговорът на тези въпроси изисква прецизна оценка на дейността на канала в следните три области: 1) финансовата дейност на участниците;
2) приносът на участниците за цялата дейност на канала; 3) сравняване дейността на различни канали.
9.1. Оценка на финансовата дейност на участниците в канала
Финансовата дейност на участниците в канала, като се започне от производителя, премине се през посредниците (търговците на едро и на дребно) и се завърши с потребителите, изисква изследване на:
• рентабилността или възвръщаемостта на инвестициите;
• ликвидността или възможността за посрещане на финансовите задължения в рамките на определен период от време;
• структурата на капитала;
• ръста на продажбите и печалбата;
• потенциала на растеж на продажбите и печалбата.
Моделът за стратегическата печалба (SPMstrategic profit model) е разработен от компанията Du Pont за оценка и диагностика на проблемите на рентабилността и е показан на фиг. 3.13. Du Pont първа изследва в детайли взаимозависимостта на различните финансови отношения и при планирането на дейностите си разработва и използва известните “графики на Du Pont”, които илюстрират взаимовръзката между обращаемостта на активите и нетната печалба като процент от продажбите. SPM включва умножаване маржа на печалбата на фирмата с ръста на обращаемост на активите и със структурата на капитала (ливъриджа), за да се получи степента на възвръщаемост на нетната стойност (цена). Нека накратко да разгледаме всеки един от компонентите на модела.
Нетни печалби/нетни продажби (марж на печалбата)
Взаимоотношението между нетната печалба и продажбите показва възможността на ръководството да покрие разходите по продукта или услугата, оперативните разходи и разходите по взетите назаем средства от генерираните за определен период приходи. Отношението нетна печалба/продажби изразява ефективността на операцията от гледна точка разходи/цена. Брутният марж и оперативните разходи са основните елементи за получаване маржа на печалбата. Точното влияние на брутния марж зависи до голяма степен от структурата на разходите на фирмата (6, стр. 169).
Предизвикателство за търговците на дребно е да генерират колкото се може по-високи брутни маржове, без да подценяват ценовата конкуренция. Основното е да се мисли не само за цената, а и за планирането на брутните маржове.
Известни са множество начини за увеличаване на брутния марж:
• по-ефективно поръчване, специално чрез консолидиране на доставчиците;
• контрол на понижаването на цените;
• продажбен микс, акцент върху продукти с високи маржове чрез демонстрации и др. методи.
На базата на редица изследвания се е стигнало до извода, че спредът между съотношението на брутния марж и на оперативната печалба е критичен елемент при определяне възвръщаемостта на инвестициите.
Макар че маржът на нетната печалба показва доколко добре действа фирмата при зададено ниво на продажбите, то той не дава представа доколко добре тя използва ресурсите. Нетната печалба може да е напълно задоволителна от гледна точка на обема на продажбите, но последният може да е недостатъчен в сравнение с капацитетаколичеството капитал, инвестиран в активи, използвани за генерирането на продажбите.
Нетни продажби/общо активи (обращаемост на активите)
Това съотношение е мярка за ефективността на управленското използване на капитала и може да покаже дали е налице тенденция към свръхинвестиране в активи, по-специално в запас при търговците на едро и на дребно. Показва размера на активите, необходими за дадено ниво на продажбите, или обратноприходите от продажби, генерирани за всеки лев (долар) инвестиция.
Нетни печалби/общо активи
(възвръщаемост на активите)
Възвръщаемостта на активите (ROAreturn on assets) е добро измерение за оперативната ефикасност. Подобряването на ROA или печелившата сила на една фирма резултира, ако е налице увеличение на обращаемостта на съществуващите активи, увеличение на маржа на нетната печалба или на двете. Две фирми с различна обращаемост на активите и маржове на нетна печалба могат да имат еднаква печеливша сила. Например, ако търговец на едро А има обращаемост на активите 4:1 и марж на нетна печалба 3%, а търговец на едро Б има обращаемост на активите 1.5:1 и марж на нетна печалба 8%, и двамата имат еднаква печеливша сила12%, независимо от големите различия. Следователно печелившата сила може да нараства с нарастването приходите от продажби чрез по-високи цени (и вероятно по-малки обеми) или големи обеми (вероятно при по-ниски цени). Това може да увеличи и маржа на печалбата, и обращаемостта. Разходите могат да се намалят до точката, в която те не оказват влияние върху качеството, а маржът на печалбата може да се разшири чрез подобряване на контрола. Количеството на използвания капитал може да се намали чрез увеличаване на обращаемостта на запаса и по-ефикасното използване на фиксираните активи.
Общо активи/нетна стойност (ливъридж)
Това съотношение показва колко надеждна е фирмата по отношение на заетите средства за дългосрочни и краткосрочни цели. Заетият капитал изисква плащането на фиксирани лихви и носи със себе си заплаха от правни действия на кредиторите при необслужване на дълга. Собственият капитал обикновено пък е по-скъп от наетия. Агресивният мениджмънт често разчита предимно на нает капитал, тъй като ако има различия между тези две стойности при голяма инвестиционна база, мениджмънтът може да увеличи приходите на единица дял, без да се налага да увеличи броя на обикновените дялове.
Нетни печалби/нетна стойност (възвръщаемост на инвестициите или възвръщаемост на нетната печалба)
Това съотношение ни показва степента, до която целта да се реализира задоволителна нетна печалба е постигната. Ниско съотношение може да означава, че дейността не е много успешна поради редица причини като недостатъчно и неефективно производство, лоша дистрибуция или управление на финансите, неблагоприятни бизнес условия, свръхинвестиции в активи.
Моделът на стратегическата печалба преследва 4 важни управленски цели:
1. Показва, че принципната финансова цел на една фирма е да постигне адекватна или целева степен на възвръщаемост на нетната стойност.
2. Специфицира трите “пътя на печалба” за едно предприятие. Тоест фирма с адекватна степен на възвръщаемост на нетната стойност може да подобри дейността си, като увеличи маржа на печалбата или има по-висок ливъридж, предполагайки, че бъдещите парични потоци са достатъчни да покрият допълнително заети средства.
3. Разкрива принципните области за взимане на решения във фирматауправление на капитала, на маржовете и финансов мениджмънт.
4. Дава полезна възможност за оценка на финансовите стратегии, използвани в различните фирми за постигане на целевите степени на възвръщаемост на нетната стойност.
9.2. Оценка на приноса на участниците в канала
За целта се използват три основни подхода (6, стр. 171-175):
1. Оценка на дейността на участника в канала (channel member performance assessmentCMPA)акцентира се върху оценката от страна на доставчика на членовете на канала
2. Възвръщаемост на активите от членовете на канала (channel member return on assetsCMRA)средство за определяне колко са съответните разходите на доставчика. Базира се на счетоводната информация и директните разходи.
3. Директна печалба от продукта (direct product profitDPP)също се базира на счетоводна информация и директните разходи.
Оценка на дейността на участниците в канала
Всеки опит за измерване и анализ на работата на даден член на канала от гледна точка на доставчика трябва да започне с изследване на това, което доставчикът иска за себе си, т.е. неговия критерий за ефективност на организацията на дистрибуцията. Традиционно организационната ефективност се разбира като синоним на постигането на целите и се изразява чрез продуктивността, нетната печалба или ефикасността.
Целта на доставчика е да поддържа интегритета и непрекъснатостта на фирмата си като социалноактивна система, като с последната следва да се преследват четири независими функционални критерия: постигане на целите, поддържане на тенденциите, интеграция и адаптация. Постигането на целите означава, че всяка социалноактивна система трябва да дефинира целта за съществуването си и да се движи към нейното постигане. Поддържането на тенденцията предполага намирането на средства за постигане на целта, интеграция и адаптация, без да се създава голяма доза вътрешно напрежение. Интеграцията се свързва с намирането на начини за коордиране на действията, а адаптацията е процес на усвояване на необходимите ресурси от околната среда на фирмата, за да може системата да постигне целите си и да поддържа тенденцията си. Членовете на канала трябва да бъдат оценени от гледна точка на приноса им към доставчика, който да посрещне тези четири функционални критерия.
Критериите водят до четири различни модела за организационна ефективност: рационални системи; бихейвиористки системи; вътрешен процес и отворени системи. Всеки модел предполага различни дименсии за изпълнение, които са представени на фиг. 3.14. в най-дясната колона. Изводът е, че ако един доставчик иска да оцени дейността на даден участник в канала, то той трябва да включи в оценката си измерители като финансова дейност, продажби, компетентност при продажбите на продуктите на доставчика, съответствие с програмите и политиката на доставчика, нарастване продажбите на продукти на доставчика, адаптивност при приемане на нови продукти и нови предизвикателства на пазара, удовлетворяване потребностите на потребителите. За достоверност на изводите е добре да се събира информация поне от двама членове на дистрибуторната верига на доставчика, които са близки (като характеристика) с този член на канала, който ще се оценява.
Възвръщаемост на активите от участник в канала
От счетоводна гледна точка доставчиците винаги оценяват работата на членовете на канала чрез продажбите или брутните маржове, които те могат да генерират за тях. Практичен начин за оценка на дейността на член на канала е приспадането от брутния марж на директните разходи по продажби, маркетинг, пощенски разходи и дистрибуция (фиг. 3.15).
Директна печалба от продукта
Друг подход при оценка на дейността на един член на канала е директната печалба от продукта (DPP), която дава представа за индивидуалната печалба или загуба на всеки един отделен продукт. Методът се базира на анализ на разходите по транзакцията и изисква детайлизирана счетоводна информация.
DPP за търговците на едро и на дребно е по-точен измерител на приноса на даден продукт към тяхната печалба, отколкото традиционните измерители като брутен марж, брутна печалба и брутна печалба за единица площ. DPP акцентира само върху директните разходи. Друг вид разходи, които са относително фиксирани, се изключват.
Познаването на DPP може да спомогне за определянето на продуктите и дейностите, поглъщащи големи разходи, които могат да се рационализират чрез съвместна дейност от страна на производители и дистрибутори. Освен това DPP помага на последните да увеличат рентабилността си. DPP оказва влияние и върху продажбените стратегии и програми на производителите.
Но и DPP си има своите недостатъци. Времето и нервите за внедряването му са големи, а и много мениджъри смятат, че могат да достигнат до същите резултати със сега действащите системи. Много време и разходи отнема и събирането и обработването на информацията, необходима за DPP.
9.3. Сравняване дейността на различни канали
Всички подходи за сравнение са доста сложни. Те включват ревизия (одитинг) на каналните потоци, анализ на разходите за дистрибуция и сравняване на някои количествени измерители.
Матричен анализ за одитинг на каналните потоци
Всеки участник в канала получава съответно възнаграждение на база на приноса си в цялостната работа на канала. Това, което е необходимо за определяне на подходяща структура на възнагражденията за обслужване на протичащите в канала потоци, е одитинг на канала, който трябва да доведе до елиминиране на дублирането на разходите и следователно да резултира в намаляване на цените за крайните потребители. Началото на един одитинг на канала може да включва конструирането на матрица на взаимовръзките в системата. В такава матрица институциите и агенциите в даден канал могат да се разглеждат като компоненти на системата. Така се вижда структурата на различните взаимовръзки вътре в каналната система и между компонентите на системата и околната среда.
Ако матрицата е пълна, то тя трябва да включва всички фирми в канала. Например един канал може да съдържа 500 фирми, които изискват 250 000 клеткиматрица, която много трудно може да се представи. Ето защо е по-важно да се представят нивата в канала, а не отделните фирми в него.
Одитинг на качеството на продукта и услугата
Тъй като основната задача на дистрибуционните канали е доставянето на продукти и услуги, потребни за клиентите, важно е периодично да се прави оценка на качеството на доставяните продукти и услуги.
Одитинг на околната среда, структура и политика на канала
Дейността на един канал против друг е условна и зависи от околната среда на канала, поведението и дейността на останалите членове на каналната система и дистрибуционната политика, приета от целия канал. Тези взаимовръзки са показани на фиг. 3.16. Трябва да се разбере, че независимите променливи, които оказват влияние върху дейността на канала, са динамични. Така например променливите по проектирането (структурно) и управлението (бихейвиориско) на канала, както и неговата политика определят дейността на каналната система. А условията на околната среда, като например състояние на икономиката, технологията, законодателството, равнището на конкуренция и наличността на капитали, оказват значимо влияние върху проектирането, управлението и политиката.
Анализ на разходите по
дистрибуция
Обикновено се прави от производителя или истинския доставчик на определен продукт или услуга, тъй като тези членове на канала имат най-голям интерес от реализирането на продукта или услугата през канала.
Най-напред счетоводната информация се категоризира по категории потоци. Първата стъпка е да се покаже как всеки един от елементите на естествените разходи се генерира във всеки един от потоците. Примерна разбивка е дадена в табл. 3.3.
Втората стъпка при анализа на разходите по дистрибуция е свързана директно с решенията на дистрибуционните канали относно това, каква част от дейността е отишла за обслужването на различните канали, използвани от фирмата. Третата стъпка при анализа на разходите по дистрибуция е изготвянето на справка за печалбата и загубата на всеки един канал. Добре е да се направи анализ и на продуктовата линия и да се изследват взаимните ефекти между канала и рентабилността на продукта.
Анализът на продуктовата линия, одитинга на канала, измерването качеството на услугата, CMPA и CMRA, становищата на членовете на канала за маркетинговите програми и анализът на модела на стратегическата печалба позволяват да се направят съответните изводи. Важно е и да се отделят фиксираните разходи от променливите.
Има и други подобни подходи за оценка на разходите по дистрибуция. Леви и Ван Бреда например предлагат парадигма на остатъчния приход (residual incomeRI), за да определят относителната рентабилност на различните функционални конфигурации в канала (6, стр. 524). Остатъчният приход е разликата от нетните печалби и капиталовите разходи. Комбинацията на функции в канала, която дава най-голям RI, е оптимална от финансова гледна точка, когато:
RI = GM + QDPICCFICCTESEOE,
където:
RI остатъчен приход;
GM брутен марж (gross margin);
QD дискаунт върху количеството покупки (quantity discounts on purchases);
PICC разходи по физическото поддържане на запаси (physical inventory carrying costs);
FICC разходи по финансовото поддържане на запаси (financial inventory carrying costs);
TE разходи за транспортиране (transportation expenses);
SE разходи за сервиз (service expenses);
OE разходи по даване и обработване на поръчки;
Така остатъчният доход е директно повлиян от измененията във времето за изпълнение на поръчките, вариациите в това време, нивото на обслужване на доставчика, разходите по фактура, дискаунтите за количество и т.н.
Стърн и Ансари правят сполучлив опит за систематизиране на някои показатели, които да служат като количествени измерители на дейността на канала (6, стр. 526).
Схема на количествени измерители на дейността на канала:
1. Общо разходи по дистрибуция;
2. Транспортни разходи на единица;
3. Складови разходи на единица;
4. Производствени разходи на единица;
5. Разходи, свързани с елиминиране на дефицит;
6. Процент на дефицитни продукти;
7. Процент на неупотребявани запаси;
8. Процент на лоши дългове;
9. Ниво на обслужване на потребителите по продукти и пазарни сегменти;
10. Точност на прогнозите за продажбите;
11. Брой грешки при попълването на поръчките;
12. Брой на новите пазари;
13. Процент на обема на продажбите на тези нови пазари;
14. Процент на обема на брака;
15. Брой и процент на изключените канални посредници;
16. Брой и процент на новите дистрибутори;
17. Процент на повредени продукти;
18. Процент на загубени доставки;
19. Размер на поръчките;
20. Възможност за поддържане на нова технология;
21. Процент на доставките;
22. Енергийни разходи;
23. Брой на недоволствата от страна на потребителите;
Тези показатели могат да бъдат използвани комплексно или частично (подборно) в зависимост от преследваните цели.
Заключения и изводи
От особена важност за фирмата са каналите, по които тя получава необходимите си материални ресурси (снабдителните канали), и каналите, чрез които реализира продукцията (дистрибуционните канали). Тези канали се формират от всички участващи пряко или косвено във физическото придвижване на материалните ресурси до фирмата и на произведените от тях или чрез тях продукти до крайните потребители. Подредената съвкупност от юридически, а понякога и физически лица, изпълняващи функциите по разпределение и разпространение на произведените продукти, тяхното физическо разместване, предвижване, доставка и предоставяне при определени условия на потребителите, формира дистрибуционните канали на фирмата.
Като потребител фирмата е крайна, а като доставчикначална точка на дистрибуционния процес. Средство за осъществяване на този процес са маркетинговите и логистичните дейности. Маркетинговите дейности подпомагат фирмата при пазарната й ориентация и насочването на нейните продукти и услуги към подходящи сектори от пазара, а логистичните дейности правят възможен достъпа на потребителите до предпочитаните от тях продукти и услуги. Докато маркетинговите дейности информират двустранно продавачите и купувачите относно възможностите им да предлагат и да купуват, логистичните дейности организират и осъществяват на практика физическото преместване и доставката на продуктите до потребителите.
В икономическата теория и практика са познати различни видове дистрибуционни канали. Съобразно определени признаци те се подразделят на собствени и чужди, специализирани и универсални, вътрешни и международни, контролирани от производителя, търговците на едро или дребно или от потребителя, на преки, опосредствани или хибридни, капиталови и некапиталови и за потребление на продукти с широко или инвестиционно предназначение. Решаващ за съвременната фирма е глобалният, комплексният подход към изграждането на дистрибуционни канали, което означава обвързване в единно цяло на вътрешната и външната дистрибуция с оглед получаването на най-висока печалба от продажбата на собствените продукти на избраните пазари.
Всеки дистрибуционнен канал започва с производителя и завършва с крайните потребители. Участници в изградените от самия производител канали са вътрешнофирмен апарат, филиали, дъщерни предприятия и смесени фирми, борси и аукциони и комплексни форми като субконтракт, лицензионно съглашение, компенсационно съглашение, франчайзинг и други. Посредници в дистрибуционните канали са търговците с право на препродажба (търговци на едро и дребно) и агентите (комисионери, търговски представители, брокери, фактори и др.)
Основните функции на дистрибуционните канали са обработка на поръчките, подпомагане на физическото предвижване (складиране и съхранение на продуктите, управление на запасите, сортиране и пакетиране, обслужване на потребителите, организация на транспортирането), намаляване броя на транзакциите, намаляване противоречията между производителите и потребителите (между произведените и търсените количества, между търсения и предлагания асортимент, между моментите на производството и потреблението, при възприемане на продуктите, при дистрибуцията и др.). Основните потоци, които протичат през дистрибуционните канали, са тези от поръчки, договаряния, продукти (материали), комуникации и финанси. Освен тях през каналите протичат и потоци на собствеността, потоци на промоцията и други.
Базовите системи за организация на дистрибуционните канали са две: вертикална и хоризонтална. Лидерството в тях се извоюва под влиянието на фактори като голям опит и знания, имидж, предоставяне на особени права, взаимна изгода, икономическа принуда и други. Най-честите причини за конфликти между участниците в дистрибуционните канали са несъвпадение в целите, несъответствия в действията, комуникационни проблеми, различни оценки на конкретни ситуации, различия в управленската философия и в ценностната система. Една от най-важните цели на мениджмънта на канала е създаването на атмосфера на сътрудничество и партньорство.
Проектирането на дистрибуционните канали и разработването на цялостен план за тяхното функциониране са важни елементи на дистрибуционната стратегия и политика. Изграждането на дистрибуционна система цели минимизиране на разходите за дистрибуция, намаляване на цикъла за изпълнение на поръчките, повишаване надеждността на доставките. С най-голямо значение измежду факторите, определящи мястото и ролята на фирмата в дистрибуционния канал, са фактори, характеризиращи фирмата; фактори характеризиращи целевия пазар; фактори характеризиращи продавания продукт; фактори характеризиращи партньорите в канала и фактори, характеризиращи конкуренцията. Всяка фирма, съобразно тези фактори и собствените си цели, взема решения за участието си в един или няколко канала за дистрибуция. Самото проектиране на дистрибуционните канали преминава през няколко етапа.
Участниците в канала, които ефективно използват новите технологии в областта на каналните комуникации, си осигуряват здрава и конкурентна позиция на пазара. Проектирането на система за комуникации в канала е свързано с дейностите по управление на запасите, складиране, транспортиране, промоция. Проблемите при запасите са пряко свързани с процесите на поръчване и доставка. Първата стъпка при тяхното разрешаване е разработване на ефективна междуорганизационна информационна система, чрез която се ускорява и улеснява последователността на междуорганизационните послания относно управлението и контрола на запасите, както и получаването на обратна информация.
При оценката на дейността на дистрибуционния канал се взимат предвид финансовите резултати на всеки член от канала, приноса на участниците в канала за постигането на крайните цели и дейността на целия канал, съпоставена с дейността на сродни канали. Основно средство за оценка дейността на канала от финансова гледна точка е моделът на стратегическата печалба, при който се поставя акцент на управлението на маржа, управлението на капитала или активите и управлението на финансите. При определяне приноса на отделните членове на канала се обръща внимание на продажбите, финансовите показатели, компетентността, оплакванията, растежа, адаптивността, удовлетворението на потребителите, възвръщаемостта на активите и директната продуктова рентабилност. Крайната задача е най-трудна, защото изисква оценка на дейността на целия канал. За целта се прави ревизия (одитинг) на каналните потоци, анализират се разходите за дистрибуция и се сравняват някои количествени измерители.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Колектив, Икономика на фирмата, Отворено общество, С., 1995
2. У. Прайд, О. Феръл, Маркетинг: концепции и стратегии, Форком, С.,1994
3. Ф. Котлер, Основы маркетинга, Прогрес, М., 1992
4. Л. Каракашева, Пласментна политика, НБУ, С., 1996
5. J. Ewans, B. Berman, Marketing, MacMillan Publishing Company, New York, 1990
6. L. Stern, A. Ansary, Marketing Channels, Prentice-Hall International, Inc., 1995
7. Д. Гаторна, Основи на логистиката и дистрибуцията, Делфин прес, Б., 1996
8. A. Bates, Pricing for Profit, Arthur Andesren Retaling Issues Letter, vol.2, 1990
Ф. Тодоров, Търговски връзки на промишлените фирми, Университетско издателство “Стопанство”, С., 1992
Сподели с приятели: |