4. Участници в дистрибуционните канали
Всеки дистрибуционен канал започва с производителя и завършва с крайните потребители. Протичането на материалния поток може да бъде директно, т.е. без преминаването му през междинни пунктове и звена, или опосредствано, когато между производителя и потребителите се вместват допълнителни структури, наречени посредници, които съдействат със своя опит и възможности за по-бързото и по-надеждното появяване на продуктите в търговската мрежа или в самите потребители. В първия случай говорим за дистрибуция чрез изградени от самите производители канали, а във втория случайза участието в дистрибуционния процес на външни за производителя организационно-управленски структури.
4.1. Участници в собствените дистрибуционни канали
Вътрешнофирмен апарат
В зависимост от обема и от характера на дейността си фирматапроизводител може да обособи самостоятелно звено в организационно-управленската си структураслужба, кантора, отдел, дирекция и други, което да се занимава с дистрибуцията на произвежданите продукти на местния и на международните пазари.
Филиали, дъщерни предприятия, смесени фирми
Всички те, независимо от това дали са създадени и функционират на местния или на чуждестранните пазари, разширяват възможностите на фирматапроизводител, тъй като създават благоприятни условия за развитие и на други дейностипроизводствена, проучвателна, обслужваща, рекламна и др., които допринасят за повишаване на ефекта от самата дистрибуция. Специалистите в тази област оценяват много високо значението на смесените фирми (joint ventures), чрез които се преодоляват трудностите по учредяването и функционирането на чисто чуждестранни предприятия, улеснява се появяването на пазара на собствените продукти, използват се местни и чуждестранни капитали, разширяват се контактите с местните организации, ведомства и клиенти и други.
Борси и аукциони
Стоковите борси и аукциони се превръщат в елемент на дистрибуционния канал, когато са институционализирани за участващите в тях фирми на основата на капиталово участие. Те могат да се разглеждат и като своеобразни смесени предприятия, в които фирмата придобива дял чрез акционерно участие. За нечленуващите в тях производители борсите и аукционите са единствено различен вид посредници.
Комплексни форми на дистрибуция
Съвременното развитие на бизнеса предлага на фирмите и някои своеобразни възможности за създаване на дистрибуционни канали чрез влагането на собствени капитали в комплексни форми на дистрибуция. Поради техния дългосрочен характер на действие, сигурност и надеждност, както и дълбок траен взаимен интерес на участващите страни, такива сложни форми на реализация като субконтракт, лицензионно съглашение, компенсационно съглашение, франчайзинг и други успешно изпълняват функциите и на дистрибуционни канали. Субконтрактът например се характеризира с дългосрочни договори за поддоставка или подизпълнение на продукция в качеството й на интегрален елемент на друг полуготов или готов продукт, предлаган от контрактора (главната фирма) и произвеждан по негови спецификации и задания. Лицензионното съглашение също е предпоставка за дългосрочна дистрибуция на технологични елементи по усвояване на самата лицензия. Що се отнася до франчайзинга, той предлага широки възможности за коопериране с търговци, на които се вменяват определени права и задължения по дистрибуцията на собствени продукти.
4.2. Посредници в дистрибуционните канали
Техните структури и възможности се използват на договорна основа срещу съответно възнаграждение. Посредниците са традиционна и широко разпространена форма на достъп до пазара и клиента. Техните услуги са нужни на производителите най-често при излизане на нов пазар, при дистрибуция на нов продукт, както и при необходимост от оптимизиране на дистрибуционните разходи. От позицията на критерия право на собственост върху продукта, който пласират, посредническите фирми се разделят на две основни категории:
Търговци с право на препродажба
Те купуват продуктите на производителя на основата на посреднически договор с цел тяхната препродажба. Много често тези посредници изпълняват ролята на търговци на едро, което намира своя еквивалент в понятието дистрибутор. Услугите на търговците на едро се използват най-често при дистрибуцията на продукти с трайна употреба, автомобили, обзавеждане, сравнително скъпо струваща битова електроника и електротехника и други. Търговци по препродажба могат да бъдат и търговците на дребно (дилъри), които препродават от свое име и за своя сметка продуктите, закупени от производителя или от търговеца на едро, на крайните потребители.
Агенти
Втората голяма група посредници, наричани от някои автори функционални посредници (2, стр. 157), обединява в себе си разновидностите от агентите, които не придобиват право на собственост върху продуктите, които дистрибутират или купуват за своите доверители. Към тази група спадат комисионерите, консигнаторите, търговските представители, брокерите, факторите и други.
Комисионерските фирми купуват или дистрибутират от свое име, но за сметка на своя доверител, наречен комитент. Консигнаторът действа на същия принцип, но с един допълнителен, твърде съществен детайлпродуктите, които продава, се доставят предварително в т.н. консигнационен склад. Това означава, че консигнаторът поема и странични задължения, свързани с доставките, съхраняването, паричните преводи на акумулираните от продажбите суми, евентуалното връщане на продуктите и с други специфични особености.
Търговските представители, наричани още пълномощници, сключват сделки от името и за сметка на своите доверители, т.нар. принципали. Особен вид посредник е брокерът, чиято задача се свежда до осъществяване на контакти между потенциалните продавачи и купувачи. Брокерите посредничат не само при чисто търговските операции, но и при редица други дейностибанкови, застрахователни, лизингови, транспортни и други.
За разлика от търговците, които формират своята печалба от разликите в цените, по които купуват и продават продуктите, след съответно приспадане на направените разходи, посредниците, които не придобиват право на собственост върху купуваната или продаваната продукция, получават комисионни възнаграждения под формата на процент от стойността на продуктите или услугите, за чиято покупко-продажба съдействат.
Своеобразен вид посредници са факторите, откъдето идва и наименованието на извършваната от тях посредническа дейностфакторинг. Обектът на тяхната посредническа дейност е специфиченвалутно-финансовите, счетоводните и други финансови операции на доверителите. Факторите най-често обслужват търговския оборот на своите клиенти, като изкупуват техните задължения, водят счетоводството, контролират финансовите операции и други.
5. Функции и потоци в дистрибуционните канали
Дистрибуционните канали изпълняват редица функции, които съдействат за достигането на произведените продукти в най-удобното място и най-подходящото време за закупуването им от потребителите. Паралелно с това чрез тях се осъществява трансформиране на собствеността върху продуктите, т.е. прехвърлянето й от производителите през посредниците към купувачите.
5.1. Обработка на поръчките
При тази функция всеки от участниците в канала получава, обработва и изпълнява според възможностите си поръчките на потребителите. За търговците на дребно потребители са индивидуалните купувачи, за търговците на едродруги търговци на едро, индустриални клиенти и търговците на дребно, за дистрибуторните центроветърговците на едро и на дребно, за производителитетърговците на едро, дистрибуторните центрове и индустриални купувачи, за доставчиците на материални ресурсипроизводителите или обслужващите ги посредници. Обработката и изпълнението на поръчките са свързани с познаването на потребностите на потребителите, прилагането на специални техники за улесняване даването на поръчките, подготовката на договори за покупко-продажби, разработването на система от критерии за приоритети при изпълнението на поръчките, прогнозиране на очакваните изменения и пр.
5.2. Подпомагане на физическото придвижване
Осъществява се посредством изпълнението на функции като:
Складиране и съхранение на продуктитеосъществява се в складовите бази с цел бързото им насочване към потребителите, когато възникне търсене. За да намалят разходите за бърза доставка на малки количества продукти в отдалечени райони, търговците поддържат свои складове във всички по-важни географски пазари.
Управление на запаситете са предназначени да посрещнат търсенето и по този начин да създадат предпоставки за своевременно изпълнение на поръчките и по-добро обслужване на клиентите. Управлението на запасите се осъществява с методите за постоянно или периодично следене на наличностите. От особена важност са решенията за попълване на запасите.
Сортиране и пакетираневключва дейностите: разпределяне по видове и качестваголемите и хетерогенни доставки се разпределят по видове, качества и категории материални ресурси и продукти; формиране на партидиотделните малки, но сходни доставки се окрупняват в по-големи и относително по-хомогенни партиди, оптимални за транспортиране; разфасовкаголемите хомогенни партиди се разбиват на по-малки количества и опаковки в зависимост от предпочитанията на потребителите; пакетиранеот логистична гледна точка са важни здравината на опаковката и нейното маркиране с щрихкодове, които улесняват обработката на товарите.
Обслужване на потребителитепроизводителят търси подходящи търговци, на които да делегира правата по дистрибуцията на продукцията си. От своя страна търговците на едро търсят партньори между търговците на дребно, с които да установяват трайни взаимоотношения по дистрибуцията, а търговците на дребно определят кръга на потенциалните си клиенти, изучавайки техните предпочитания, желания и навици, и разполагат магазините си в най-удобните за тях места. Всичко това е от непосредствено значение за обслужването на потребителите, за които са важни не само цените, но и обработката на поръчките, минимизирането на времето за доставките, асортиментното покритие, сервиза и предлагането на широка гама от допълнителни услуги.
Организация на транспортиранетоизбор на вида на транспортното средство и на превозвачи, разработването на графици и маршрути за доставка, оперативно управление и контрол на транспортния трафик.
5.3. Намаляване броя на транзакциите
Голяма част от производителите предпочитат да възложат функциите по дистрибуция на посредници с оглед създаването на предпоставки за по-ефективното им изпълнение. Причините за такъв подход могат да се търсят в липсата на ресурси или опит, в желанието да се концентрира вниманието главно към производството и иновациите, а също така и в значителното намаляване по този начин на броя на търговските партньори и на сключените сделки. Така например ако осем потребители желаят да купуват продуктите на трима производители, са възможни следните два варианта:
I вариант: без посредникброят на сделките ще бъде: 3 производители 8 потребители = 24 сделки
II вариант: с посредникброят на сделките ще бъде: 3 производители 1 посредник + 8 потребители = 12 сделки. При това всеки производител ще сключва само по една сделка, което ще намали значително дистрибуционните разходи.
5.4. Намаляване противоречията между производителите и потребителите
Противоречията между производителите и потребителите се дължат не толкова на различни интереси, колкото на ограничените възможности на производителите, бързо променящите се изисквания на потребителите, отдалечеността им един от друг и др. Ето няколко примера за такива противоречия:
а) между произведените и търсените количестваза производителя е изгодно да произвежда колкото е възможно по-големи количества еднотипна продукция. Така той се специализира и постига икономия “от мащаба”, което резултира в намаляване на разходите за единица изделие и повишаване ефективността на производството. Потребителите обаче невинаги се нуждаят от такива големи количества продукти. Участниците в дистрибуционните канали съдействат за разрешаване на това противоречие, като задържат част от продукцията в складовите си бази, насочват друга част за експорт, а често, познавайки добре изискванията на пазара, отказват да изкупуват прекалено големи количества продукти и по този начин уравновесяват обема на производството с търсенето;
б) между търсения и предлагания асортиментобикновено потребителите се нуждаят от по-голямо разнообразие от продукти, отколкото им предлагат отделните производители. Посредниците разрешават този проблем, като предлагат широк асортимент от продукти на различни производители;
в) между моментите на производството и на потреблениетотакова противоречие възниква, когато потребителите се нуждаят от продукти, които все още не са произведени, или когато продуктите са произведени, но потребителите не се нуждаят от тях в момента. То се наблюдава не само при сезонни, но и при други по-краткотрайни колебания в търсенето и предлагането. Дистрибуционните канали създават и поддържат запаси от съответните продукти в своите структури, с помощта на които потребителите могат да бъдат задоволявани равномерно;
г) при възприемането на продуктитев резултат от различната ценностна система на производителите и потребителите. Чрез определянето на най-подходящата цена, опаковка, маркировка, реклама и т.н. посредниците разрешават до голяма степен това противоречие;
д) при дистрибуциятакогато произвежданите продукти не се разпространяват във всички географски райони, където се търсят. Причината може да бъде недостиг на ресурси и опит или лоша организация на производителя. Понякога някои локални пазари не са достатъчно атрактивни за производителите поради неголемия брой потребители в тях и те ги пропускат умишлено. Посредниците в дистрибуционните канали са тези, които чрез своите търговски мрежи достигат до всички потребители.
5.5. Подпомагане управлението на различните потоци, преминаващи през дистрибуционните канали
Oсновните потоци, в чието управление участват дистрибуционните канали, са представени на фиг. 3.8.
Потокът от поръчки отразява потребностите, които трябва да бъдат задоволени, потокът на договаряниятаброя на сделките, материалният потокдвижението на продуктите от мястото на тяхното производство до мястото на тяхното потребление, комуникационният потокпротичането на информация между участниците в дистрибуционния канал, и финансовият потоквзаимното подпомагане и плащанията.
Потокът на договарянията тече в две посокиот производителите през посредниците към потребителите и обратно. Участниците в каналите се договарят за количеството, качеството, опаковката, цената, отстъпките от цената, начините на доставка, графиците за доставка и т.н. Ако дистрибуционният канал е конструиран на принципите на доброволността и координираността, моментите на възникване на конфликти при договарянията се свеждат до минимум.
Комуникационният поток също протича в две посоки. От една страна, информацията за техническите особености и параметри, качеството, дизайна, цената и другите характеристики на продукта тръгва от производителите и преминава през посредниците, за да достигне до потребителите. От друга страна, оценките, предпочитанията, рекламациите и новите идеи на потребителите пряко или чрез посредниците достигат до производителите. Тази информация е особено ценна при взимането на решения за извършване на продуктова и технологична иновация, промяна на опаковката и т.н. Комуникационните връзки правят възможно оперативното управление на доставките и на запасите.
Финансовият поток може да се разглежда в два аспекта: първопоемайки функциите по дистрибуцията, посредниците спестяват значителна част от разходите на производителите за изграждането на собствени дистрибуторни мрежи, и второпонякога участниците в дистрибуцията се подпомагат взаимно, отпускайки си кредити за закупуване на продукти (отложени плащания, продажби на консигнация и други форми на кредитиране). В обратна посока тече потокът на плащанията. Потребителите и посредниците плащат за получените продукти и връщат получените кредити.4
Връзките и взаимоотношенията, които възникват между организационните структури, обслужващи основните потоци, протичащи през дистрибуционните канали, са показани на фиг. 3.9.
Мениджърите трябва да имат предвид и спомагателните потоци, преминаващи през дистрибуционните канали, тъй като в повечето случаи те са паралелни на основните потоци. Опитът показва, че познаването и овладяването на потока на собствеността, който отразява последователността на придобиване на собственост върху материалните ресурси или продуктите, и на потока на промоцията, свързан с представянето, рекламата, ценовата политика и стимулирането на продажбите, са от съществено значение за постигането на целите на дистрибуционния канал. Свое място в тези потоци има и рискът, който съпътства всяка сделка. Координацията на основните и спомагателните потоци е от съществено значение за организацията на дистрибуционния процес.
Колкото повече са участниците в един процес, толкова по-трудно е неговото управление. В нашия случай потребителите не могат да получат необходимия им продукт, преди той да е доставен там, където те ще имат достъп до него, и съхранен, докато придобият готовност да го купят. Всичко това поставя с особена острота проблема за интегриране и координиране на функциите и дейностите на участниците в дистрибуционния канал.
6. Управление на дистрибуционните канали
В условията на динамично изменяща се пазарна среда, характеризираща се с непрекъснато повишаващи се изисквания на потребителите, се наблюдава все по-трайна тенденция на обединяване усилията на заетите с физическото придвижване и дистрибуцията на продукти. Така съвсем съзнателно се конструират дистрибуционни канали като съвкупност от взаимозависими организации, ангажирани със задачата да направят желаните продукти и услуги налични за употреба от крайните потребители в точно определено място и точно определен момент.
Всяка фирма участва в един, няколко или във всички канали, по които се осъществява дистрибуцията на нейните продукти и услуги. В зависимост от това какви функции поема или делегира на други в този процес, на нея й се отреждат различна роля и място в дистрибуционната система. В някои случаи могат да й се възлагат координиращи и интегриращи функции, в други случаи тя може да изпълнява основни или съвсем нищожни по значимост функции. Ето защо тук ще разгледаме последователно системите за организация на дистрибуционните канали и взаимоотношенията между участниците в тях.
6.1. Системи за организация на дистрибуционните канали
Опитът на развитите в икономическо отношение страни показва, че използването на независими търговски посредници на краткосрочна договорна основа има много слабости. Дистрибуционните канали не са стабилни, липсва единство в стремежа към постигане на главните цели, слаби са координацията и взаимовръзките между отделните участници, налице са недостатъчен опит и специализация в реализацията на съответния продукт, често възникват конфликти. Тези дистрибуционни канали изискват големи разходи на средства и оскъпяват продукцията.
За да се преодолеят тези слабости, се използват различни системи за организация на дистрибуционните канали, чрез които се интегрират възможностите и усилията на участниците в тях за постигане на общите цели. Базовите системи на организация са две: вертикална и хоризонтална.
Вертикалната система на организация интегрира възможностите и усилията на участниците в дистрибуционните канали от различни нива (производителтърговец на едротърговец на дребнопотребител). Хоризонталната система интегрира възможностите и усилията на участници в едно от нивата на дистрибуционния канал (ниво търговци на едро, ниво търговци на дребно).
Особено ефективна е вертикалната система на организация на дистрибуционните канали. Тесните връзки между участниците в дистрибуцията, кооперирането за постигането на общите цели, диференциацията на функциите и дейностите, точното дефиниране на власт и подчинение, координацията на усилията им, конкурирането им с други подобни системи се отразяват положително на функционирането на канала и водят до по-добри икономически резултати.
Хоризонтално интегрираните стопански субекти са относително независими и като такива са преимуществено заети със собствената си финансова обезпеченост. Оперативните единици на това ниво трудно реализират системни икономии, тъй като са налице ниска лоялност между партньорите и лесен достъп до техните услуги. Ето защо участващите в хоризонтално интегрираните дистрибуционни системи обикновено се ангажират само с постигането на определена интензивност на дистрибуцията.
Координацията на възможностите и усилията на отделните участници в дистрибуционния канал се осъществява от един от тях, който има доминираща роля. Този участник е ключовата точка в канала, той е лидерът на канала. Такъв може да бъде производителят или търговецът на едро, но не са редки и случаите, когато тази роля се изпълнява от търговец на дребно, притежаващ голяма търговска мрежа и известно име в бизнеса. Понякога лидерските функции се изместват към потребителя.
Лидерството в дистрибуционните канали не се подарява или възлага. То се базира на силата на съответните участници в него. Тази сила може да се дължи на различни фактори като:
а) голям опит и знанияостаналите участници в канала очакват, че това ще им помогне да постигнат по-висока сигурност и да извлекат по-големи ползи за дейността си;
б) имидждобрата репутация и широко известното име на даден участник в канала често му осигурява лидерската позиция. Така например отличната репутация на IBM, BMW, Ford и др. компании ги прави лидери в съответните канали;
в) предоставянето на особени правакогато един от участниците в канала предлага на другите преференциални условия за съвместна дейност и по такъв начин им помага да постигнат по-лесно целите си. Такива са примерите за предоставяне на изключителни права за дистрибуция на продукцията от отделен производител на съответен търговец, за възлагането на доставките на един доставчик, за използването на известна търговска марка и др;
г) взаимна изгодапонякога участниците в канала разпределят ролите в координацията на съвместната им дейност и се споразумяват кой да изпълнява лидерските функции;
д) принуждаванеопасността от игнориране често принуждава участниците в канала да отстъпват лидерството на някоя по-голяма или по-силна фирма. Например производител монополист би могъл да откаже да предостави права за дистрибуция на своите продукти на даден посредник (особено актуални в това отношение са конфликтите между “Газпром”, “Булгаргаз”, “Топенерджи” и “Овъргаз”) или известен търговец на едро би могъл да откаже да снабдява отделни търговци на дребно, ако не му бъде призната доминираща роля в канала.
В практиката се прилагат три разновидности на вертикалните системи за организация на дистрибуционните канали. При корпоративната система собственик на целия канал е една фирма. Отделните участници в канала са силнозависими и могат да вземат самостоятелни решения само в рамките на дадените им правомощия. Характерно за административната система е наличието на достатъчно силен лидер в дистрибуционния канал, който може да интегрира усилията на останалите участници. Така например Xerox е административен лидер в своя дистрибуционен канал. При административната система действията на отделните участници в дистрибуционния канал се координират, без за това да се правят разходи, присъщи за корпоративната система. Договорната система на организация на дистрибуционния канал обвързва партньорите на договорна основа. Тя има три разновидности:
• организирана от търговец на едро дистрибуционна веригана базата на сключени договори с независими търговци на дребно се създава система, която използва общо име, купува продукти само от този търговец на едро и използва складовите си бази съобразно неговите изисквания. Ефектът, който се постига, е резултат от координирането на усилията и спестяването на разходи;
• кооператив на търговци на дребнотърговци на дребно поемат задължение да купуват от определен търговец на едро и кооперират възможностите и усилията си с него, като придобиват негови акции или дялов капитал, за да противостоят на конкуренцията;
• франчайзингпри който една фирма (производител или търговец на едро) делегира на договорна основа права на други по-малки фирми да продават нейните продукти, да използват нейното име, търговската й марка, собствените й технологии и ноу-хау. Франчайзните системи са основен компонент на дистрибуционната структура на развитите страни. Така например продажбите на продукти и услуги от франчайзирани компании в САЩ възлизат на близо $ 750 млрд., или на приблизително 33% от всички продажби на дребно.5
Напоследък се наблюдава тенденцията фирми, които са разработили нов продукт, но не разполагат със собствен канал за дистрибуция, да сключват споразумения с други фирми за използване на техните канали. Такъв е случаят с Apple Computer, който сключва споразумение за продажба на продуктите си в Южна и Централна Америка чрез каналите на Xerox (1, стр. 169).
6.2. Взаимоотношения между участниците в дистрибуционните канали
Различните системи за организация на дистрибуционните канали създават предпоставки за сближаване на интересите на участващите в тях, но не изключват възможността за възникване на конфликти помежду им. Най-често причини за конфликтите са:
• несъвпадение на целитекогато те са различни. Например производителят може да иска по-голяма площ за излагане на своите продукти в даден магазин, а това да не е изгодно за търговеца на едро, или пък търговецът да не е удовлетворен от високите цени, по които купува, или от вмешателството на производителите и търговците на едро при определянето на цените на дребно;
• несъответствия в действиятавсеки участник очаква от другите да изпълняват функциите си по определен начин. Всяка промяна, водеща до влошено изпълнение на функциите, поражда конфликти;
• комуникационни проблемивъзникват, когато един от участниците в канала не информира навреме другите за промяна в своите действия;
• различните оценки за конкретни ситуациивъзможно е потребителят да счита, че намаляват цените на използваните от него суровини, или пък да му се налага замяната им с други, но това да не удовлетворява доставчиците;
• различия в управленската философия и в ценностната системаводят до различия в начините за постигане на общите цели. Например търговецът на дребно може да е доста либерален към купувачите, докато производителят или търговецът на едро да не споделят неговото виждане, или обратното.
Туширането на конфликтите в дистрибуционните канали се вменява на лидерите. За целта те могат да изберат един от следните подходи: да потърсят изгодно за всички решение на проблема, да убедят спорещите участници да направят компромис и да предложат изменения в договореностите между участниците. Понякога, недоволни от намесата или безсилието на лидера, засегнатите от конфликта се обединяват в холдинг, асоциация или някаква друга организационна структура, за да променят съотношението на силите в канала в своя полза.
Една от най-важните цели на мениджмънта на канала е създаването на атмосфера на сътрудничество и партньорство между участниците. Партньорствата могат да се ръководят само при наличие на взаимен интерес и съвместна отговорност за успеха. Този процес може да се ускори чрез съвместно планиране и разработване на формални процедури за информационен обмен. Необходимо е също така да се предвидят редовни контакти между ключовите мениджъри.
Систематизацията на взаимоотношенията между партньорите в канала е изключително важен фактор за успешното му функциониране. Преминаването през този процес усилва степента на взискателност, която рядко се постига, когато вземането на решения не е структурирано. Постоянната обратна връзка и реалните цели са ключови фактори за успех. Критичната точка на партньорството е разположена във времето, предвидено за нарастване на доверието и развитие на взаимоотношенията. При несъобразени с реалностите очаквания съществува опасност от влошаване на отношенията.
Сподели с приятели: |