ГЛАВА 4 ФИ­ЗИ­ЧЕС­КА ДИС­Т­РИ­БУ­ЦИЯ

Във всич­ки ка­на­ли про­дук­тът тряб­ва да бъ­де дос­та­вен в пра­вил­но­то ко­ли­чес­т­во, в пра­вил­но­то вре­ме, на пра­вил­но­то мяс­то. Под уп­рав­ле­ние на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция се раз­би­ра най-об­що ка­за­но уп­рав­ле­ни­е­то на по­то­ка от про­дук­ти и ус­лу­ги от мяс­то­то на тях­но­то до­би­ва­не до мяс­то­то на тях­но­то пот­реб­ле­ние. От­дел­ни­те фир­ми, учас­т­ва­щи в дис­т­ри­бу­ци­он­ния ка­нал, тряб­ва да ор­га­ни­зи­рат фи­зи­чес­ко­то дви­же­ние на по­то­ка от про­дук­ти и да уп­рав­ля­ват свър­за­ния с не­го ин­фор­ма­ци­о­нен по­ток на два от­дел­ни, но вза­и­мос­вър­за­ни ета­па.

Су­ро­ви­ни­те и ма­те­ри­а­ли­те се дви­жат към фир­ма­та чрез про­це­са на по­ръч­ва­не (при­до­би­ва­не) и то­зи вхо­дящ във фир­ма­та по­ток тряб­ва да се уп­рав­ля­ва чрез ефек­тив­ни сис­те­ми, ко­и­то да включ­ват вът­ре­шен тран­с­порт и уп­рав­ле­ние на за­па­си­те. В по­ве­че­то фир­ми то­зи про­цес обик­но­ве­но се на­ри­ча ци­къл на уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те. Стра­те­ги­и­те за тран­с­пор­ти­ра­не и по­ръч­ва­не, про­ек­ти­ра­не­то и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на скла­до­ве­те и ме­то­ди­те за кон­т­ро­ли­ра­не на за­па­си­те се включ­ват към то­зи ци­къл на по- ефек­тив­но вли­за­не и из­пол­з­ва­не на ма­те­ри­ал­ни­те ре­сур­си във фир­ма­та. Из­пол­з­ва­ни­те ме­то­ди са пла­ни­ра­не пот­реб­ност­та от ма­те­ри­а­ли (MRP), сис­те­ми­те точ­но нав­ре­ме (JIT) и съв­мес­т­ни­те по­ръч­ки. Цел­та на то­зи вът­ре­шен ци­къл за уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те е ефек­тив­но по­ръч­ва­не, кон­т­рол на дос­тав­ки­те, ра­ци­о­нал­на упот­ре­ба на су­ро­ви­ни­те и уп­рав­ле­ние на за­па­си­те от по­лу­фаб­ри­ка­ти и го­то­ви про­дук­ти. Ма­те­ри­ал­ни­ят по­ток е свър­зан не са­мо с дос­тав­чи­ци­те и тър­гов­ци­те, но и с вът­реш­на­та дей­ност на фир­ма­та. Пла­ни­ра­не­то, кон­т­ро­ли­ра­не­то, ин­фор­ма­ци­он­ни­ят по­ток, ко­ор­ди­ни­ра­не­то и глад­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния с пос­ред­ни­ци­те и сис­те­ми­те за тран­с­пор­ти­ра­не са па­ра­мет­ри, ко­и­то га­ран­ти­рат рен­та­бил­ност­та. Прог­но­зи­те за тър­се­не­то на су­ро­ви­ни и дос­тав­ки­те са ба­зи­ра­ни на прог­ноз­ни­те гра­фи­ци за про­из­вод­с­т­во или дру­ги вът­реш­ни пла­но­ве. Те­зи прог­но­зи за тър­се­не­то да­ват въз­мож­ност за ви­со­ка сте­пен на ин­тег­ра­ция на про­це­са на уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те.

Тер­ми­нът фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция се из­пол­з­ва най-ве­че за из­ли­за­щия от фир­ма­та към пот­ре­би­те­ли­те ма­те­ри­а­лен по­ток чрез оп­ре­де­ле­на мре­жа от тран­с­пор­т­ни връз­ки и въз­ли за съх­ра­не­ние или дис­т­ри­бу­ция, на­ре­че­на мре­жа за дис­т­ри­бу­ция. Та­зи мре­жа мо­же да свър­же фир­ма­та с ин­ди­ви­ду­а­лен пот­ре­би­тел или с дру­ги фир­ми, ко­и­то или да из­пол­з­ват про­из­ве­де­ни­те про­дук­ти на дру­го про­из­вод­с­т­ве­но ни­во, или да иг­ра­ят ро­ля­та на тър­гов­ци на ед­ро или на дреб­но в дис­т­ри­бу­ци­я­та на про­дук­ти­те към дру­га гру­па пот­ре­би­те­ли. Та­ка ци­къ­лът на фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, раз­г­леж­дан от глед­на точ­ка на про­из­во­ди­те­ля на про­дук­та, пред­с­тав­ля­ва ци­къ­лът на уп­рав­ле­ние на про­дук­ти­те към пот­ре­би­те­ля и обик­но­ве­но се пов­та­ря ня­кол­ко пъ­ти в да­ден ка­нал за дис­т­ри­бу­ция. Мо­же би клю­чът към из­пол­з­ва­ни­те ме­то­ди за уп­рав­ле­ние на тран­с­пор­ти­ра­не­то, съх­ра­не­ни­е­то и кон­т­ро­ла на за­па­си­те в ци­къ­ла на фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция на фир­ма­та е ха­рак­те­рът на про­це­са на уп­рав­ле­ние на про­дук­ти­те. Ко­га­то про­дук­ти­те или ус­лу­ги­те се дис­т­ри­бу­ти­рат чрез мре­жа­та за дис­т­ри­бу­ция, под­чи­не­на на сто­хас­тич­но тър­се­не на пот­ре­би­те­ли­те, обик­но­ве­но за­па­си­те се уд­во­я­ват и в про­из­вод­с­т­во­то, и на дру­ги ни­ва и се уп­рав­ля­ват чрез тра­ди­ци­он­ни сис­те­ми за да­ва­не на пов­тор­ни по­ръч­ки. Ня­кои прог­ре­сив­ни фир­ми са въ­ве­ли и т.нар. сис­те­ми за пла­ни­ра­не пот­реб­нос­ти­те на дис­т­ри­бу­ци­я­та (DRP) за те­зи за­па­си.

Взе­ти за­ед­но, ци­къ­лът за уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те и ци­къ­лът за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция фор­ми­рат об­щия ло­гис­ти­чен ци­къл за фир­ма­та. Та­ка тер­ми­нът, уп­рав­ле­ние на ло­гис­ти­ка­та, об­х­ва­ща це­лия ма­те­ри­а­лен по­ток от до­би­ва­не­то на су­ро­ви­ни­те до дос­тав­ка­та на го­то­ви­те про­дук­ти до по­тен­ци­ал­ни­те пот­ре­би­те­ли и об­рат­ния по­ток от ин­фор­ма­ция, кой­то кон­т­ро­ли­ра и от­чи­та дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те и на про­дук­ти­те. На фиг. 4.1 са да­де­ни ком­по­нен­ти­те на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма, а фиг. 4.2 ни да­ва опе­ра­тив­на пред­с­та­ва за сис­те­ма­та. От съществено значение за управлението на физическата дистрибуция е познаването и оценяването на вза­и­мов­ръз­ка­та на фи­зи­чес­ки­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци (фиг. 4.3).

Еволюцията в управленските концепции се отразява пряко и косвено върху системите за физическа дистрибуция. Пър­во, ме­ни­д­жъ­ри­те раз­б­ра­ха, че по­доб­ря­ва­не­то на ефек­тив­ност­та на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те ло­гис­тич­ни дей­нос­ти ка­то про­из­вод­с­т­во, скла­ди­ра­не или тран­с­пор­ти­ра­не е без­с­мис­ле­но, ако ефек­тив­ност­та на те­зи ин­ди­ви­ду­ал­ни дей­нос­ти из­кар­ва сис­те­ма­та из­вън ба­ланс. Вто­ро, ло­гис­тич­на­та сис­те­ма се пре­вър­на във важ­но кон­ку­рен­т­но сред­с­т­во и е об­ласт, в ко­я­то се во­ди бор­ба кой ще кон­т­ро­ли­ра дис­т­ри­бу­ци­я­та. Тре­то, мно­го от тех­но­ло­ги­чес­ки­те но­вос­ти през пос­лед­ни­те 20 го­ди­ни са ори­ен­ти­ра­ни към сис­тем­ния под­ход и та­ка се раз­г­леж­да и ло­гис­тич­на­та сис­те­ма ка­то ця­ло. Нак­рая, ло­гис­ти­ка­та ве­че не е част от биз­не­са, в ко­я­то тряб­ва да се ми­ни­ми­зи­рат раз­хо­ди­те, а е важ­но стра­те­ги­чес­ко сред­с­т­во.

Из­пъл­не­ни­е­то на фун­к­ци­и­те по фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция изис­к­ва ви­со­ки раз­хо­ди. Из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че за раз­лич­ни­те фир­ми об­щи­те раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ция се дви­жат в гра­ни­ци­те от 8 до 30% от про­даж­би­те. Зна­че­ни­е­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция се по­ви­ша­ва и по­ра­ди об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че прид­виж­ва­не­то на про­дук­ти­те от мяс­то­то на тях­но­то про­из­вод­с­т­во до мяс­то­то на пот­реб­ле­нието стру­ва го­диш­но око­ло 14-22% от брут­ния на­ци­о­на­лен про­дукт (2, стр. 4-5).

Фун­к­ци­я­та по фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция пред­ла­га иде­ал­на­та въз­мож­ност за уве­ли­ча­ва­не на пе­чал­ба­та на фир­ма­та чрез минимализиране на разходите по доставката. Ис­ти­на­та е, че при мно­го про­из­вод­с­т­ва раз­хо­ди­те по дис­т­ри­бу­ция мо­гат да над­ви­ша­ват 25% от вся­ка про­даж­ба на ни­во про­из­вод­с­т­во, а не­об­хо­ди­ми­те за дис­т­ри­бу­ци­я­та ак­ти­ви мо­гат да въз­ли­зат на по­ве­че от 30% от кор­по­ра­тив­ни­те ак­ти­ви.

Чрез ин­тег­ри­ра­на сис­те­ма за управление на фи­зи­чес­ката дис­т­ри­бу­ция ви­ди­ми­те раз­хо­ди ка­то тран­с­пор­ти­ра­не, скла­ди­ра­не и поддържане на за­па­си­ мо­гат да бъ­дат на­ма­ле­ни.

Ос­вен то­ва, за да кон­т­ро­ли­ра ви­ди­ми­те раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ци­я­та, ме­ни­д­жъ­рът по фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция тряб­ва да е на­яс­но и със скри­ти­те раз­хо­ди. Те включ­ват намалени пе­чал­би по­ра­ди не­нав­ре­мен­на дос­тав­ка на про­дук­ти­те, раз­хо­ди по­ра­ди про­пус­на­ти про­даж­би, спре­ни по­ръч­ки и не­до­вол­с­т­во от стра­на на пот­ре­би­те­ли­те по­ра­ди де­фи­цит.

На те­о­рия уп­рав­ле­ни­е­то на те­зи раз­хо­ди е еле­мен­тар­но, но на прак­ти­ка е мно­го труд­но да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни скри­ти­те раз­хо­ди и да се фик­си­рат кон­т­ро­ли­ру­е­ми­те раз­хо­ди. Ос­вен то­ва вза­и­мо­за­ви­си­мост­та меж­ду ни­ва­та на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те и величината на те­зи раз­хо­ди ус­лож­ня­ва тях­но­то кон­т­ро­ли­ра­не (3, стр. 236).

С по­доб­ря­ва­не на ни­во­то на об­с­луж­ва­не на клиентите се увеличават разходите в сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция иоб­рат­но, на­ма­ля­ва­не­то на раз­хо­ди­те мо­же да по­ни­жи ни­во­то на об­с­луж­ва­не. Кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди е ба­за­та за пос­ти­га­не на кри­ти­чен ба­ланс меж­ду раз­хо­ди и ни­во на об­с­луж­ва­не в сис­те­ма­та.

2. Кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди

Кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди се ба­зи­ра на от­но­ше­ни­е­то раз­хо­ди-ни­во на об­с­луж­ва­не и на раз­г­леж­да­не­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция ка­то ин­тег­ри­ра­на мре­жа, чи­я­то цел е да се ми­ни­ми­зи­рат об­щи­те раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ция при да­де­но ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те. Че­ти­ри­те ос­нов­ни ком­по­нен­та на кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди са (1) схва­ща­не­то за об­щи раз­хо­ди, (2) раз­би­ра­не­то за вза­и­мнос­вър­за­ни не­съ­от­вет­с­т­вия меж­ду раз­хо­ди­те, (3) иде­я­та за ну­ле­во по­доп­ти­ми­зи­ра­не и (4) об­що­сис­тем­ният под­ход. Всич­ки те са дис­ку­ти­ра­ни нак­рат­ко по-до­лу.

Клю­­чът към то­­зи под­­­ход е ед­­­нов­­­ре­­мен­­­но­­то пла­ни­ра­не, от­­­чи­­та­­не и кон­т­ро­ли­ра­не на ви­­ди­­ми­­те и скри­­ти­­те раз­­­хо­­ди по осъ­щес­т­вя­ва­не на фи­­зи­­чес­­­ка­­та дис­­т­­­ри­­бу­­ция, ко­­га­­то се це­­ли пос­­­ти­­га­­не на оп­­­ре­­де­­ле­­но ни­­во на об­­с­­­луж­­­ва­­не. Тъй ка­­то всич­­­ки дей­­нос­­­ти, рес­пек­тив­но, по дис­­т­­­ри­­бу­­ци­я­та са вза­­и­­м­но­­за­­ви­­си­­ми, ня­­как­­­ва про­­мя­­на в ед­­­на от тях ще пов­­­лияе вър­­­ху ос­­­та­­на­ли­те. Уп­рав­ле­ни­е­то тряб­ва да се стре­ми да ми­ни­ми­зи­ра об­щи­те раз­хо­ди по фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, а не да ми­ни­ми­зи­ра от­дел­ни­те или им еле­мен­ти.

Проб­ле­мът е там, че на­ма­ля­ва­не­то на ед­ни раз­хо­ди се свър­з­ва с на­рас­т­ва­не­то на дру­ги раз­хо­ди, и об­рат­но­то. Та­зи про­ти­во­ре­чи­вост е илюс­т­ри­ра­на с при­ме­ра на фиг. 4.4. С уве­ли­ча­ва­не броя на скла­до­ве­те на­ма­ля­ват тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди и на­рас­т­ват раз­хо­ди­те по скла­ди­ра­не и об­ра­бот­ка на по­ръч­ки. Въп­ре­ки че да­де­ни раз­хо­ди мо­гат да на­рас­т­ват, а дру­ги да на­ма­ля­ват, же­ла­ни­ят ре­зул­тат, спо­ред кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди, е на­ма­ля­ва­не на об­щи­те раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ция.

При оп­ти­ми­зи­ра­не на ед­на от фун­к­ци­и­те по дис­т­ри­бу­ция ре­зул­та­тът ще е пов­ли­ян от дейс­т­ви­е­то и на дру­ги­те фун­к­ции по дис­т­ри­бу­ция. Це­ли­те на мре­жа­та за дис­т­ри­бу­ция тряб­ва да се оп­ре­де­лят, ка­то се има пред­вид то­ва, че пос­ти­га­не­то на це­ли­те в ед­на об­ласт на дис­т­ри­бу­ци­я­та мо­же да пов­лияе вър­ху пос­ти­га­не­то на це­ли­те в дру­ги об­лас­ти на дис­т­ри­бу­ци­я­та. Нап­ри­мер:

• на­ма­ля­ва­не­то на скла­до­ви­те раз­хо­ди чрез на­ма­ля­ва­не­то на ни­во­то на за­па­са мо­же да на­ма­ли и ни­во­то на об­с­луж­ва­не;

• на­ма­ля­ва­не­то на за­па­си­те мо­же да включ­ва на­ма­ля­ва­не на асор­ти­мен­та и та­ка да се по­ни­жи въз­мож­ност­та за сво­ев­ре­мен­но из­пъл­не­ние на по­ръч­ки­те;

• уве­ли­ча­ва­не­то на ско­рост­та на дос­тав­ка мо­же да уве­ли­чи и ни­во­то на об­с­луж­ва­не, но да изис­к­ва и по-ви­со­ки раз­хо­ди по тран­с­пор­ти­ра­не­то и сле­до­ва­тел­но по-ви­со­ки об­щи раз­хо­ди;

• оп­ре­де­ля­не­то на ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те мо­же да ре­зул­ти­ра в уве­ли­че­ние на за­па­си­те и на раз­хо­ди­те по тях­но­то под­дър­жа­не;

• на­ма­ля­ва­не­то на тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди мо­же да до­ве­де до уве­ли­ча­ва­не на за­па­си­те и на­ма­ля­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не;

Ко­га­то фун­к­ци­и­те по фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция са ко­ор­ди­ни­ра­ни и ин­тег­ри­ра­ни, вни­ма­ни­е­то на уп­рав­ле­ни­е­то тряб­ва да бъ­де на­со­че­но към ми­ни­ми­зи­ра­не на по­доп­ти­ми­за­ци­я­та или в иде­ал­ния слу­чайпос­ти­га­не на ну­ле­во по­доп­ти­ми­зи­ра­не. В съ­що­то вре­ме ло­гис­ти­ка­та е са­мо ед­на под­сис­те­ма във фир­ма­та и не би тряб­ва­ло да се оп­ти­ми­зи­ра за смет­ка на ос­та­на­ли­те дей­нос­ти на фир­ма­та. Ос­вен то­ва вся­ка фир­ма е учас­т­ник в ка­на­ла и не тряб­ва да се оп­ти­ми­зи­ра фир­ма­та за смет­ка на ефек­тив­ност­та в ка­на­ла.

То­зи под­ход е сър­це­ви­на на кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди и е клю­чът за уп­рав­ле­ни­е­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция. Той це­ли да се из­г­ла­дят про­ти­во­ре­чи­я­та меж­ду раз­хо­ди­те по из­пъл­не­ни­е­то на раз­лич­ни фун­к­ции в це­лия ка­нал за дис­т­ри­бу­ция, а не на от­дел­ни не­го­ви ни­ва.

За да внед­рят кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди, ме­ни­д­жъ­ри­те тряб­ва да про­ек­ти­рат и внед­рят та­ка­ва ло­гис­тич­на сис­те­ма, ко­я­то да ко­ор­ди­ни­ра ком­по­нен­ти­те на ця­ла­та сис­те­ма та­ка, че да се ми­ни­ми­зи­рат об­щи­те раз­хо­ди за да­де­но ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те, как­то е по­ка­за­но на фиг. 4.5. “Сър­це­ви­на­та” на сис­те­ма­та са ни­ва­та на об­с­луж­ва­не, по­ка­за­ни в сре­да­та на ди­аг­ра­ма­та. От­до­лу са петте ос­нов­ни ком­по­нен­та на сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, а от­го­реней­ни­те спо­ма­га­тел­ни ком­по­нен­ти.

Цел на мар­ке­тин­га: та­ка да прег­ру­пи­ра ре­сур­си­те към мар­ке­тинг-мик­са, че да мак­си­ми­зи­ра рен­та­бил­ност­та на фир­ма­та в дъл­гос­ро­чен ас­пект.

Цел на ло­гис­ти­ка­та: да ми­ни­ми­зи­ра об­щи­те раз­хо­ди при да­де­но ни­во на об­с­луж­ва­не къ­де­то,

Oб­щи­те раз­хо­ди

=
тран­с­пор­т­ни раз­хо­ди
+
скла­до­ви раз­хо­ди
+
раз­хо­ди за об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те и ин­фор­ма­ци­он­ни раз­хо­ди
+
раз­хо­ди за ми­ни­мал­на пар­ти­да
+
раз­хо­ди за под­дър­жа­не на за­па­си.

2.5. Въз­в­ръ­ща­е­мост на ин­вес­ти­ци­и­те

Раз­би­ра­не­то за об­щи­те раз­хо­ди е го­ля­ма стъп­ка нап­ред в убеж­да­ва­не­то на учас­т­ни­ци­те в ка­на­ла, че ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти са вза­и­мо­за­ви­си­ми. Цел­та на все­ки един учас­т­ник в ка­на­ла след­ва да бъ­де пос­ти­га­не­то на по-го­ля­ма въз­в­ръ­ща­е­мост на ин­вес­ти­ци­и­те, ко­е­то неви­на­ги е си­но­ним на на­ма­ля­ва­не­то на раз­хо­ди­те.

Ка­то наб­ля­га вър­ху въз­в­ръ­ща­е­мост­та на ин­вес­ти­ци­и­те при взи­ма­не­то на ло­гис­тич­ни ре­ше­ния, уп­рав­ле­ни­е­то тряб­ва да от­че­те пъл­но­то вли­я­ние на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма вър­ху ба­лан­са и от­че­та за при­хо­ди­те. За да е си­гур­но, че ло­гис­тич­на­та сис­те­ма доп­ри­на­ся за пос­ти­га­не­то на кор­по­ра­тив­ни­те це­ли, тряб­ва да се нап­ра­ви де­тайл­на оцен­ка на ней­но­то вли­я­ние вър­ху:

 при­хо­дитепо­зи­ци­о­ни­ра­не­то на про­дук­ти­те на мес­та, къ­де­то мо­гат да бъ­дат дос­та­вя­ни на­деж­д­но и бър­зо до пот­ре­би­те­ля, обик­но­ве­но во­ди до по-го­ле­ми при­хо­ди от про­даж­би;

 раз­хо­дитевсич­ки ге­не­ри­ра­щи раз­хо­ди дей­нос­ти и тях­на­та вза­и­мо­за­ви­си­мост тряб­ва да се раз­г­леж­дат на ба­за на кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди. Кри­тич­ни са тран­с­пор­ти­ра­не­то, скла­ди­ра­не­то и за­па­си­те. Взе­ти за­ед­но, те чес­то пред­с­тав­ля­ват 90% от об­щи­те ло­гис­тич­ни раз­хо­ди;

 ка­пи­та­ло­вите ин­вес­ти­циипо­доб­ря­ва­не­то на ни­во­то на об­с­луж­ва­не или на­ма­ля­ва­не­то на ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди, или и две­те за­ед­но мо­же да изис­к­ва до­пъл­ни­тел­ни ка­пи­тал­ни ин­вес­ти­ции. Тряб­ва да се нап­ра­ви оцен­ка на те­зи об­лас­ти, ин­вес­ти­ра­не­то в ко­и­то е най-из­год­нов обо­руд­ва­не за про­из­вод­с­т­во­то или раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на за­па­си­те в стра­те­ги­чес­ки пун­к­то­ве из ця­ла­та стра­на.

3. Об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те

Фор­му­ли­ра­не­то на ка­нал­на­та стра­те­гия за­поч­ва с оп­ре­де­ля­не пот­реб­нос­ти­те на кли­ен­ти­те, за да се оп­ре­де­ли съ­от­вет­но­то ни­во на об­с­луж­ва­не. Клю­чо­ви­те еле­мен­ти на ни­во­то на об­с­луж­ва­не, из­ве­де­ни от На­ци­о­нал­ния съ­вет по уп­рав­ле­ние на ло­гис­ти­ка­та в САЩ, са по­ка­за­ни на фиг. 4.6 и са гру­пи­ра­ни в три ка­те­го­рии: пре­ди сдел­ка­та, по вре­ме на сдел­ка­та и след нея.

Пър­ва­та стъп­ка при раз­ра­бот­ва­не­то на стан­дар­ти за ни­во на об­с­луж­ва­не е да се оп­ре­де­ли кои от еле­мен­ти­те на фиг. 4.6 са от най-го­ля­мо зна­че­ние за пот­ре­би­те­ли­те. Та­зи ин­фор­ма­ция мо­же да се по­лу­чи чрез въп­рос­ни­ци или про­уч­ва­ния. Ес­тес­т­ве­но зна­че­ни­е­то на все­ки един от те­зи еле­мен­ти е раз­лич­но за раз­лич­ни­те ви­до­ве про­дук­ти и до­ри за раз­лич­ни­те фир­ми.

След ка­то се оп­ре­де­лят важ­ни­те еле­мен­ти на ни­во­то на об­с­луж­ва­не, се пра­вят след­ни­те четири стъп­ки:

1. Оп­ре­де­ля­не на ко­ли­чес­т­ве­ни стан­дар­ти за из­пъл­не­ни­е­то на все­ки един еле­мент на ни­во­то на об­с­луж­ва­не.

2. Из­мер­ва­не на дейс­т­ви­тел­но­то из­пъл­не­ние на те­зи еле­мен­ти.

3. Ана­ли­зи­ра­не на ва­ри­а­ци­и­те меж­ду дейс­т­ви­тел­но пре­дос­та­вя­ни­те ус­лу­ги и оп­ре­де­ле­ния стан­дарт.

4. Ко­рек­тив­ни дейс­т­вия за на­ма­ля­ва­не на ва­ри­а­ци­и­те меж­ду ре­ал­но­то из­пъл­не­ние и оп­ре­де­ле­ния стан­дарт.

Стан­дар­ти­те тряб­ва да се оп­ре­де­лят в за­ви­си­мост от пот­реб­нос­ти­те на кли­ен­ти­те, а не в за­ви­си­мост от то­ва, как­ви тряб­ва да бъ­дат те спо­ред ме­ни­д­ж­мън­та. Най-нак­рая тряб­ва да се оп­ре­де­ли стра­те­гията за по­ви­ша­ва­не на ни­во­то на об­с­луж­ва­не, ко­я­то тряб­ва да бъ­де в съ­от­вет­с­т­вие с дъл­гос­роч­ни­те це­ли на ком­па­ни­я­та, свър­за­ни с пе­чал­ба­та и въз­в­ръ­ща­е­мост­та на ин­вес­ти­ци­и­те.

При нас­то­я­ща­та окол­на сре­да ни­во­то на об­с­луж­ва­не ста­ва мно­го ва­жен кон­ку­рен­тен фак­тор. Ни­во­то на тех­но­ло­ги­я­та, в ко­я­то да­ден учас­т­ник в ка­на­ла ис­ка да ин­вес­ти­ра, оказ­ва ди­рек­т­но вли­я­ние вър­ху ни­во­то на об­с­луж­ва­не.

Спо­ред ре­ди­ца из­с­лед­ва­ния ин­вес­ти­ци­и­те в но­ва ло­гис­тич­на ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­ма ще по­доб­рят из­пъл­не­ни­е­то на дей­нос­ти­те и най-ве­че на въз­мож­нос­ти­те на ин­фор­ма­ци­он­на­та сис­те­ма, на­лич­ност­та и вре­ме­то за из­пъл­не­ние на по­ръч­ки­те.

Ос­нов­ни­ят на­чин за пос­ти­га­не на же­ла­но­то ни­во на об­с­луж­ва­не е ин­тег­ри­ра­но­то уп­рав­ле­ние на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти. Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то е да се да­де на пот­ре­би­те­ли­те то­ва, ко­е­то те ис­кат, точ­но нав­ре­ме.

Ин­тег­ри­ра­не­то обик­но­ве­но включ­ва:

 из­пол­з­ва­не на мре­жо­ва ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­мафир­ми­те прид­виж­ват про­дук­ти­те по-бър­зо и са по-доб­ре ин­фор­ми­ра­ни;

 уп­рав­ле­ние по из­к­лю­че­ниеин­тег­ри­ра­ни­те сис­те­ми пре­дуп­реж­да­ват ме­ни­д­жъ­ри­те, ко­га­то не­що не е на­ред;

 мис­ле­не от дос­тав­чи­ка до пот­ре­би­те­лявсич­ки във ве­ри­га­та за дис­т­ри­бу­ция се ко­о­пе­ри­рат, за да се на­ма­лят раз­хо­ди­те и да се по­ви­ши точ­ност­та на прог­но­зи­те;

 въз­п­ри­е­ма­не на всич­ки ра­бо­ти ка­то на ни­во на об­с­луж­ва­неди­рек­т­ни­ят дос­тъп до ин­фор­ма­ци­я­та на­сър­ча­ва учас­т­ни­ци­те да нап­ра­вят всич­ко въз­мож­но, за да дос­та­вят на кли­ен­ти­те то­ва, ко­е­то те ис­кат;

 на­сър­ча­ва­не на ра­бот­ни­ци­те и лас­ка­е­не на ръ­ко­вод­с­т­во­то -то­ва по­ви­ша­ва ефек­тив­ност­та от ра­бо­та­та;

 пер­ма­нен­т­ни из­ме­не­ния в уп­рав­лен­с­ка­та струк­ту­рано­ви­те струк­ту­ри, а не раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на фун­к­ци­о­нал­ни об­лас­ти, “заг­лаж­дат” ма­те­ри­ал­ния по­ток.

Проб­ле­ми, свър­за­ни с не­а­дек­ват­но тран­с­пор­ти­ра­не и не­си­гур­ност на тран­с­пор­ти­ра­не­то, мо­гат да при­ну­дят фир­ма­та да дър­жи по­ве­че за­па­си, от­кол­ко­то са нуж­ди­те за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция. Те­зи проб­ле­ми на свой ред оказ­ват вли­я­ние вър­ху раз­хо­ди­те по под­дър­жа­не­то на за­па­си и сро­ка за въз­в­ръ­ща­е­мост на ка­пи­та­ла, ин­вес­ти­ран в за­пас. Из­бо­рът на под­хо­дящ тран­с­порт за оси­гу­ря­ва­не­то на ефек­тивен и на­деж­д­ен превоз е пред­пос­тав­ка за пос­ти­га­не­то на це­ли­те на дис­т­ри­бу­ци­я­та. Тук са опи­са­ни раз­лич­ни­те ва­ри­ан­ти за тран­с­пор­ти­ра­не и фун­к­ци­и­те, ко­и­то те из­пъл­ня­ват за учас­т­ни­ци­те в ка­на­ла за ус­ко­ря­ва­не дви­же­ни­е­то на про­дук­ти­те.

Пет­те ос­нов­ни на­чи­на на тран­с­пор­ти­ра­не са: железопътен, су­хо­пъ­тен, во­ден, въз­ду­шен и тръ­боп­ро­во­ден тран­с­порт. Ос­вен то­ва са въз­мож­ни и ре­ди­ца ком­би­на­ции меж­ду тяхжп-су­хо­пъ­тен, су­хо­пъ­тен-во­ден, су­хо­пъ­тен-въз­ду­шен и жп-во­ден. Прид­виж­ва­не­то на про­дук­та чрез един или ком­би­на­ция от ня­кол­ко тран­с­пор­та се ор­га­ни­зи­ра от раз­лич­ни тран­с­пор­т­ни аген­ции, в т.ч. спе­ди­то­ри, асо­ци­а­ции на дос­тав­чи­ци, ко­лет­ни служ­би и въз­ду­шен ек­с­п­рес. При взи­ма­не­то на ре­ше­ния от­нос­но на­чи­ни­те на тран­с­пор­ти­ра­не ме­ни­д­жъ­ри­те по ло­гис­ти­ка тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ват с раз­хо­ди­те, сте­пен­та на за­ви­си­мост и ве­ро­ят­ност­та от за­гу­би, свър­за­ни с те­зи на­чи­ни на тран­с­пор­ти­ра­не. В табл. 4.2 петте ос­нов­ни на­чи­на на тран­с­пор­ти­ра­не са ран­жи­ра­ни от гледна точка на раз­хо­ди­те и из­пъл­не­ни­е­то.

Жп тран­с­пор­тът си ос­та­ва во­дещ за на­сип­ни­те про­дук­ти, ко­и­то са с нис­ка стой­ност. Су­хо­път­ни­ят има из­вес­т­ни пре­дим­с­т­ва, тъй ка­то поз­во­ля­ва дос­тав­ки вра­та до вра­та и е гъв­кав от гледна точка на гра­фи­ка за дос­тав­ки. Вод­ни­ят тран­с­порт поз­во­ля­ва да се пре­воз­ват го­ле­ми обе­ми, но е зна­чи­тел­но ба­вен и е за­ви­сим от кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия. За­то­ва пък е ев­тин, има мал­ки раз­хо­ди и пов­ре­ди. Пре­дим­с­т­во на въз­душ­ния тран­с­порт е бър­зи­на­та на дос­тав­ка, но е зна­чи­тел­но скъп. Чрез тръ­боп­ро­во­ди се пре­воз­ват пре­дим­но спе­ци­а­ли­зи­ра­ни хо­мо­ген­ни то­ва­ри в ед­но нап­рав­ле­ние.

За учас­т­ни­ци­те в ка­на­ла има два ва­ри­ан­та на скла­до­ви ус­лу­ги: соб­с­т­вен и пуб­ли­чен склад. Най-об­що ка­за­но, час­т­ни­те скла­до­ве са по-гъв­ка­ви при про­ек­ти­ра­не­то, за да пос­рещ­нат спе­ци­фич­ни пот­реб­нос­ти за съх­ра­не­ние и ма­ни­пу­ли­ра­не, пред­ла­гат въз­мож­ност за по-го­лям кон­т­рол вър­ху ра­бо­та­та на скла­да, по-ефек­ти­вен об­мен на ин­фор­ма­ция и по-мал­ки раз­хо­ди на еди­ни­ца то­вар.

Пуб­лич­ни­те скла­до­ве от своя стра­на не изис­к­ват фик­си­ра­ни ин­вес­ти­ции от ком­па­ни­я­та; пред­ла­гат гъв­ка­вост на мес­то­раз­по­ло­же­ни­е­то и въз­мож­ност за уве­ли­ча­ва­не на скла­до­во­то прос­т­ран­с­т­во, за да се пок­ри­ят пи­ко­ви пот­реб­нос­ти; пред­ла­гат и по-нис­ки раз­хо­ди при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия ка­то се­зон­ни за­па­си. В таб­ли­ца 4.3 са син­те­зи­ра­ни ха­рак­те­рис­ти­ки­те на все­ки вид склад.

Ши­ро­ко при­ло­же­ние в прак­ти­ка­та на­ми­рат т.нар. дис­т­ри­бу­ци­он­ни цен­т­ро­ве, ко­и­то се раз­ли­ча­ват от час­т­ни­те скла­до­ве по то­ва, че в тях са по-цен­т­ра­ли­зи­ра­ни скла­до­ви­те опе­ра­ции. Дистрибуционните центрове:

 oб­с­луж­ват ре­ги­о­нал­ни па­за­ри;

 oб­ра­бот­ват и прег­ру­пи­рат про­дук­ти­те в по­ръч­ки на пот­ре­би­те­ли­те;

 под­дър­жат пъл­на га­ма от про­дук­ти за дис­т­ри­бу­ция до кли­ен­ти­те;

 kон­со­ли­ди­рат го­ле­ми дос­тав­ки от раз­лич­ни про­из­вод­с­т­ве­ни пун­к­то­ве;

 чес­то из­пол­з­ват ком­пю­т­ри­зи­ра­ни съ­о­ръ­же­ния за ма­ни­пу­ли­ра­не и са ви­со­коав­то­ма­ти­зи­ра­ни;

 обик­но­ве­но са об­шир­ни и ед­но­е­таж­ни.

То­ва, ко­е­то раз­г­ра­ни­ча­ва дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те цен­т­ро­ве от пуб­лич­ни­те скла­до­ве, е, че те се съз­да­ват, за да прид­виж­ват, а не да съх­ра­ня­ват про­дук­ти­те, т.е. цел­та е не да се съх­ра­ня­ват про­дук­ти­те в те­зи цен­т­ро­ве за дис­т­ри­бу­ция, а бър­зо да се об­ра­бот­ват и раз­п­ре­де­лят. Сле­до­ва­тел­но цел­та при раз­ра­бот­ва­не­то на един дис­т­ри­бу­ци­о­нен цен­тър е да се под­дър­жат про­дук­ти­те на фир­ма­та в кон­с­тан­тен и ефек­ти­вен по­ток от мо­мен­та, в кой­то про­дук­тът на­пус­ка про­из­вод­с­т­во­то, до де­ня, в кой­то той дос­ти­га сво­я­та дес­ти­на­ция. Дис­т­ри­бу­ци­он­ни цен­т­ро­ве, ка­то ин­тег­рал­на част от сво­и­те сис­те­ми за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, обик­но­ве­но под­дър­жат го­ле­ми­те фир­ми.

На­пос­ле­дък мно­го фир­ми с час­т­ни скла­до­ве за­поч­на­ха да пре­ос­мис­лят ико­но­ми­и­те от съх­ра­не­ни­е­то и да тър­сят но­ви на­чи­ни, един от ко­и­то е ши­ро­ко­то внед­ря­ва­не на ком­пю­тър­ни­те тех­но­ло­гии, чрез ко­и­то се пред­ла­га из­к­лю­чи­тел­но бър­за ус­лу­га на пот­ре­би­те­ли­те. По­доб­ре­ни­я­та в уп­рав­ле­ни­е­то на ин­фор­ма­ци­я­та и по-доб­ри­ят кон­т­рол на за­па­си­те на­ма­ли­ха не­об­хо­ди­мост­та от под­дър­жа­не­то на скла­до­ве в ка­на­ла; кол­ко­то по-мал­ко ин­фор­ма­ция имаш, тол­ко­ва е по-го­ля­ма не­об­хо­ди­мост­та от по­ве­че скла­до­ве.

Пуб­лич­ни­те скла­до­ве пред­ла­гат ре­ди­ца ус­лу­ги, ня­кои от ко­и­то са:

 под­дър­жа­не на за­па­си­те;

 пла­ни­ра­не на ок­руп­ня­ва­не­то на то­ва­ри­те;

 опа­ко­ва­не и мон­таж;

 пре­дос­та­вя­не на кре­дит­на ин­фор­ма­ция;

 тран­зит­но съх­ра­ня­ва­не на про­дук­ти­те;

 яр­до­во (двор­но) съх­ра­не­ние;

 ма­ни­пу­ли­ра­не и съх­ра­не­ние на ма­те­ри­а­ли в кон­тей­не­ри;

 по­пъл­ва­не на по­ръч­ки

 ма­ни­пу­ли­ра­не и съх­ра­не­ние на на­сип­ни то­ва­ри.

Час­т­ни­те дис­т­ри­бу­ци­он­ни цен­т­ро­ве раз­по­ла­гат с по-съв­ре­мен­ни и тех­но­ло­гич­но слож­ни съ­о­ръ­же­ния. В мно­го от слу­ча­и­те, в ре­зул­тат на по-доб­ра ор­га­ни­за­ция и по-нис­ки раз­хо­ди, те са пред­по­чи­та­ни от кли­ен­ти­те.

Оп­ре­де­ля­не­то на броя и мес­то­раз­по­ло­же­ни­е­то на скла­до­ве­те е ди­рек­т­но свър­за­но с оп­ре­де­ле­но­то от фир­ма­та ни­во на об­с­луж­ва­не и це­ли­те, ко­и­то се пред­по­ла­га, че ще прес­лед­ва скла­дът. Член на ка­на­ла, ко­йто има ви­со­ки изис­к­ва­ния за ни­во на об­с­луж­ва­не, обик­но­ве­но из­г­раж­да се­рия от скла­до­ве. Ако ма­те­ри­а­лът, кой­то ще се съх­ра­ня­ва в скла­да, тряб­ва да се об­ра­бот­ва, то скла­дът ще бъ­де раз­по­ло­жен бли­зо до за­во­да про­из­во­ди­тел. Ако пък скла­дът ще се из­пол­з­ва за съх­ра­не­ние на го­то­ви про­дук­ти, то той най-ве­ро­ят­но ще бъ­де раз­по­ло­жен в бли­зост до пот­ре­би­тел­с­кия па­зар. Ако се от­че­тат всич­ки про­мен­ли­ви, то скла­дът тряб­ва да се по­зи­ци­о­ни­ра та­ка, че да оси­гу­ря­ва ис­ка­но­то ни­во на об­с­луж­ва­не при ми­ни­мал­ни раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ция. Ни­во­то, при ко­е­то раз­хо­ди­те са най-нис­ки, е ин­ди­ви­ду­ал­но за от­дел­ни­те фир­ми по­ра­ди раз­ли­чи­я­та в стан­дар­ти­те за ни­во на об­с­луж­ва­не, раз­хо­ди­те по под­дър­жа­не­то на за­па­си, тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди и др. раз­хо­ди по фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция.

С уве­ли­ча­ва­не броя на скла­до­ве­те в сис­те­ма­та тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди на­ма­ля­ват, раз­хо­ди­те по скла­до­ве­те и за­па­си­те на­рас­т­ват с бързи тем­по­ве, а раз­хо­ди­те по об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те на­рас­т­ват с пос­то­ян­ни тем­по­ве. Сле­до­ва­тел­но, след ка­то се от­че­тат про­ти­во­ре­чи­вос­ти­те на раз­хо­ди­те в точ­ка­та, в ко­я­то две­те кри­ви се пре­си­чат, се на­ми­ра най-нис­ка­та точ­ка на об­щи­те раз­хо­ди в ло­гис­тич­на­та сис­те­ма.

5. Уп­рав­ле­ние на за­па­си­те и по­ръч­ки­те
За­па­си­те са най-го­ля­ма­та ин­вес­ти­ция в ак­ти­ви за по­ве­че­то про­из­во­ди­те­ли, тър­гов­ци на ед­ро и на дреб­но. Нап­ри­мер ин­вес­ти­ци­и­те в за­пас за про­из­во­ди­те­ли­те са око­ло 30% от об­щия раз­мер на ин­вес­ти­ци­и­те им в ак­ти­ви. За тър­гов­ци­те на ед­ро и на дреб­но та­зи циф­ра е по­ве­че от 50%.

Най-об­що ка­за­но, те­о­ри­я­та за кон­т­ро­ла на за­па­си­те се свеж­да до оп­ре­де­ля­не­то на оп­ти­мал­ни про­це­ду­ри за на­ба­вя­не на за­па­си от про­дук­ти за пос­ре­ща­не на бъ­де­що тър­се­не. Ре­ше­ни­е­то ко­га и кол­ко да се по­ръч­ва е въп­рос на ба­лан­си­ра­не на ре­ди­ца кон­ф­лик­т­ни раз­хо­ди по да­де­ни фун­к­ции. Цел­та е да се ми­ни­ми­зи­рат об­щи­те раз­хо­ди по за­па­си­те, ка­то се имат пред­вид ог­ра­ни­че­ни­я­та от стра­на на тър­се­не­то и ни­во­то на об­с­луж­ва­не. Ос­нов­ни­те раз­ход­ни фун­к­ции, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат ба­лан­си­ра­ни, са те­зи, свър­за­ни с под­дър­жа­не­то на за­па­си, по­ръч­ва­не­то на за­па­си и рис­ко­ви­те де­фи­ци­ти. На фиг. 4.7 са да­де­ни про­ти­во­ре­чи­я­та меж­ду съ­от­вет­ни­те раз­ход­ни фун­к­ции и тех­ни­те съ­от­вет­ни ком­по­нен­ти. Фун­да­мен­тал­на­та цел на вся­ка сис­те­ма за кон­т­рол на за­па­си­те е да ка­же на ком­па­ни­я­та кол­ко да по­ръч­ва от­но­во, ко­га да по­ръч­ва и как да кон­т­ро­ли­ра де­фи­ци­ти­те с най-нис­ки раз­хо­ди.

Тра­ди­ци­он­но­то раз­би­ра­не за уп­рав­ле­ние на за­па­си­те за дис­т­ри­бу­ция, ко­га­то тър­се­не­то е сто­хас­тич­но и не мо­же да бъ­де прог­но­зи­ра­но съв­сем точ­но, е кла­си­чес­ки­ят мо­дел за точ­ка­та на пов­тор­но по­ръч­ва­не. Та­зи те­о­рия из­пол­з­ва прог­но­зи­те за тър­се­не­то и за вре­ме­то за пов­тор­на дос­тав­ка, за да раз­ра­бо­ти ни­ва на за­па­си­те, при ко­и­то се ми­ни­ми­зи­рат об­щи­те про­мен­ли­ви раз­хо­ди за ин­вес­ти­ции в за­пас, под­чи­не­ни на оп­ре­де­ле­на мак­си­мал­на стой­ност на де­фи­ци­ти­те или про­пус­на­ти­те про­даж­би. За да пос­тиг­не те­зи це­ли, мо­де­лът използва три от­дел­ни ни­ва на за­па­си­те, всяко от ко­и­то пос­ти­га оп­ре­де­ле­на цел:

Ни­во на по­ръч­ва­не. То­ва е ни­во­то на за­па­са, ко­е­то след­ва да удов­лет­во­ри очак­ва­но­то тър­се­не в пе­ри­о­да меж­ду пов­тор­ни­те по­ръч­ки. То е ек­ви­ва­лен­т­но на ко­ли­чес­т­во­то за по­ръч­ва­не и се оп­ре­де­ля чрез стан­дар­т­но­то ико­но­мич­но ко­ли­чес­т­во на по­ръч­ка­та (Economic Order QuantityEOQ), с по­мощ­та на ко­е­то се пос­ти­га ба­ланс меж­ду раз­хо­ди­те за по­ръч­ва­не на про­дук­ти­те и раз­хо­ди­те за тях­но­то съх­ра­не­ние чрез на­ми­ра­не­то на най-нис­ка­та стой­ност на об­щи­те про­мен­ли­ви раз­хо­ди. Ко­га­то е не­об­хо­ди­мо да се нап­ра­ви пов­тор­на по­ръч­ка, ни­во­то на по­ръч­ка­та или ко­ли­чес­т­во­то на по­ръч­ка­та оп­ре­де­ля кол­ко ма­те­ри­ал (про­дук­ти) ще по­ръ­ча фир­ма­та.

Ни­вото на вре­ме­то за по­ръч­ва­не представлява ни­во­то на за­па­са, не­об­хо­дим за удов­лет­во­ря­ва­не на очак­ва­но­то пот­ре­би­тел­с­ко тър­се­не в пе­ри­о­да на очак­ва­но­то вре­ме за по­лу­ча­ва­не на по­ръч­ка­та. При пъл­на си­гур­ност (или пер­фек­т­на прог­но­за) ни­во­то на вре­ме­то за по­ръч­ва­не тряб­ва да се из­пол­з­ва, за да прив­ле­че вни­ма­ни­е­то на фир­ма­та за пов­тор­но по­ръч­ва­не и слу­жи ка­то точ­ка за пов­тор­но по­ръч­ва­не в сис­те­ма­та.

Га­ран­ци­он­ното ни­во е ни­во­то на за­па­са, не­об­хо­ди­мо за удов­лет­во­ря­ва­не на не­о­чак­ва­ни от­к­ло­не­ния или в пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не, или във вре­ме­то за пов­тор­но по­ръч­ва­не по вре­ме на ци­къ­ла за пов­тор­но по­ръч­ва­не. По­ня­ко­га на­ри­ча­ни бу­фер­ни за­па­си, га­ран­ци­он­ни­те за­па­си поз­во­ля­ват на фир­ма­та да уп­рав­ля­ва про­цен­та на де­фи­ци­та. В ком­би­на­ция с ни­во­то на вре­ме­то за по­ръч­ва­не чрез ни­во­то на га­ран­ци­он­ния за­пас се оп­ре­де­ля точ­ка­та на пов­тор­но по­ръч­ва­не в по­ве­че­то сис­те­ми. На­ли­чи­е­то на га­ран­ци­о­нен за­пас под­с­каз­ва, че по­ня­ко­га е труд­но да се прог­но­зи­ра тър­се­не­то на кли­ен­ти­те за раз­п­ре­де­ле­ние на за­па­си­те.

В съв­ре­мен­на­та ло­гис­тич­на сре­да раз­хо­ди­те при­нуж­да­ват фир­ми­те да раз­ра­бот­ват но­ва­тор­с­ки ал­тер­на­ти­ви на кла­си­чес­кия ме­тод за пов­тор­но по­ръч­ва­не, от ко­и­то най-по­пу­ляр­на е пла­ни­ра­не пот­реб­нос­ти­те на дис­т­ри­бу­ци­я­та (Distribution Requirements PlanningDRP).

За­да­ча­та на сис­те­ми­те DRP е да свър­жат про­це­са на про­из­вод­с­т­во (или ни­во­то на за­па­са в тър­го­ви­я­та на ед­ро) с дру­ги ни­ва на за­па­си­те, раз­по­ло­же­ни на­до­лу в ка­на­ла за дис­т­ри­бу­ция. DRP-ме­то­ди­те се при­ла­гат обик­но­ве­но за ре­ди­ца ни­ва на за­па­си­те в да­ден дис­т­ри­бу­ци­о­нен ка­нал, но обик­но­ве­но не се из­пол­з­ват за пот­реб­нос­ти­те от за­пас на най-нис­ко­то ни­во в тър­го­ви­я­та на дреб­но, ко­е­то ди­рек­т­но об­с­луж­ва пот­ре­би­те­ли­те. Сле­до­ва­тел­но пре­зум­пци­я­та в ед­на сис­те­ма DRP е, че за­па­си­те, ко­и­то се уп­рав­ля­ват, тряб­ва да по­пъл­ват дру­ги за­па­си. DRP-сис­те­ми­те от­чи­тат фак­та, че за­па­си­те на по-нис­ки­те ни­ва оп­ре­де­лят прог­ноз­но­то тър­се­не, вре­ме­то за по­ръч­ва­не и ко­ли­чес­т­ва­та за по­ръч­ва­не, за да се пла­ни­рат бъ­де­щи­те пот­реб­нос­ти. Сис­­­те­­ми­­те DRP не оп­ре­де­лят са­­мо пот­­­реб­­­нос­­­ти­­те от за­­па­­сите спо­­ма­­гат при пла­­ни­­ра­­не­­то, из­­­гот­­­вя­­не­­то на гра­­фи­­ци­­те и пре­­на­­соч­­­ва­­не­­то на дру­­ги важ­­­ни ло­­гис­­­тич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци, вклю­­чи­­тел­­­но и тран­­с­­­пор­­­ти­­ра­­не­­то и пер­­­со­­на­­ла, не­­об­­­хо­­ди­­ми за удов­­­лет­­­во­­ря­­ва­­не на изис­­к­­­ва­­ни­­я­­та на кли­­ен­­­ти­­те.

Ос­нов­на­та чер­та на сис­те­ми­те DRP е въз­мож­ност­та им неп­ре­къс­на­то да прог­но­зи­рат пот­реб­нос­ти­те от за­пас при про­мя­на на по­зи­ци­я­та на за­па­са на по-нис­ки­те ни­ва в дис­т­ри­бу­ци­он­ния ка­нал. Сле­до­ва­тел­но сис­те­ми­те DRP изис­к­ват мно­жес­т­во за­па­си да бъ­дат свър­за­ни по елек­т­ро­нен път и ме­ни­д­жъ­ри­те по за­па­си­те на по-ви­со­ки­те ни­ва да зна­ят тър­се­не­то, на­лич­ни­те за­па­си и пла­ни­ра­ни­те пов­тор­ни по­ръч­ки от­нос­но всич­ки пот­ре­би­те­ли на по-нис­ко­то ни­во на за­па­са. Ка­то има ин­фор­ма­ция за те­зи па­ра­мет­ри, ме­ни­д­жъ­рът на по-ви­со­ко­то ни­во на за­па­са мо­же да пла­ни­ра пот­реб­нос­ти­те от за­пас на да­де­но спе­ци­фич­но мяс­то, за да се удов­лет­во­ри спе­ци­фич­на пов­тор­на по­ръч­ка на пот­ре­би­те­ля. Пла­ни­ра­не­то на пот­реб­нос­ти­те от за­па­си във вре­ме­то оз­на­ча­ва, че не­об­хо­ди­мост­та ре­ал­но да се зам­ра­зи ма­те­ри­ал в за­пас на по-ви­со­ко­то ни­во е ми­ни­ми­зи­ра­на.

5.3. Прог­но­зи­ра­не

При всич­ки ме­то­ди за кон­т­рол на за­па­си­те точ­но­то прог­но­зи­ра­не на бъ­де­що­то тър­се­не е важ­на про­мен­ли­ва за ефек­тив­но­то уп­рав­ле­ние на за­па­си­те.

Най-об­що тър­се­не­то на кли­ен­ти­те мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но ка­то: ре­дов­но и с ви­со­ка пред­с­ка­зу­е­мост; не­ре­дов­но, но ма­те­ма­ти­чес­ки пред­с­ка­зу­е­мо и не­ре­дов­но и неп­ред­с­ка­зу­е­мо. Пър­ви­ят вид не изис­к­ва слож­ни сис­те­ми за прог­но­зи­ра­не на про­даж­би­те, вторият изис­к­ва ста­тис­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не, а третиятнай-ви­со­ка сте­пен на слож­ност при про­ек­ти­ра­не на сис­те­ми за кон­т­рол на за­па­си­те.

За по­ве­че­то от ви­до­ве­те пот­ре­би­тел­с­ко тър­се­не крат­кос­роч­на­та прог­но­за е най-ефек­тив­ни­ят на­чин за пра­ве­не на прог­но­зи за бъ­де­щи­те про­даж­би. При нея се из­пол­з­ва ми­на­ла ин­фор­ма­ция за ре­а­ли­зи­ра­ни­те про­даж­би и ме­то­ди за прог­но­зи­ра­не ка­то дви­же­щи сред­ни, пре­тег­ле­ни дви­же­щи сред­ни, рег­ре­си­он­но и ек­с­по­нен­ци­ал­но из­г­лаж­да­не.

Ако прог­но­зи­те за про­даж­би­те бя­ха пер­фек­т­но точ­ни, ня­ма­ше да има де­фи­цит. Но при вся­ка прог­но­за се по­лу­ча­ват греш­ки, ко­и­то тряб­ва да се ко­ри­ги­рат.

В иде­ал­ния слу­чай фир­ма­та не би тряб­ва­ло да има де­фи­цит, но под­дър­жа­не­то на 100% ни­во на об­с­луж­ва­не е твър­де скъ­по. Фир­ма­та тряб­ва да ба­лан­си­ра раз­хо­ди­те по под­дър­жа­не­то на же­ла­но­то ни­во на об­с­луж­ва­не и раз­хо­ди­те по де­фи­ци­та.

Ви­ди­ми­ят раз­ход по де­фи­ци­та е ди­рек­т­ни­ят про­пуск от ре­а­ли­зи­ра­не на пе­чал­ба. От зна­че­ние за ко­ри­ги­ра­не на де­фи­ци­та е да се знае ве­ро­ят­на­та греш­ка при прог­но­зи­ра­не­то, т.нар. стан­дар­т­на греш­ка.

В по­ве­че­то ор­га­ни­за­ции кон­т­ро­лът на про­из­вод­с­т­во­то, по­куп­ка­та и ма­ни­пу­ли­ра­не­то на су­ро­ви­ни­те вли­зат във фун­к­ци­я­та по уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те. Мал­ко са фир­ми­те, ко­и­то включ­ват те­зи дей­нос­ти ка­то ин­тег­ри­ра­на част от ед­на по-го­ля­ма ло­гис­тич­на ор­га­ни­за­ция. Ес­тес­т­ве­но има го­ля­ма вза­и­мов­ръз­ка меж­ду фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция, уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те, про­из­вод­с­т­во­то и мар­ке­тин­га, как­то е по­ка­за­но на фиг. 4.8.

Чес­то опе­ра­тив­на­та цел, оп­ре­де­ле­на от уп­рав­ле­ни­е­то за вся­ка ед­на от те­зи об­лас­ти, не съв­па­да. То­ва мо­же да до­ве­де до лип­са на ко­ор­ди­на­ция меж­ду дей­нос­ти­те по фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция ка­то ця­ло, ко­е­то на свой ред ще се от­ра­зи вър­ху ни­ва­та на об­с­луж­ва­не и/или об­щи­те раз­хо­ди по дис­т­ри­бу­ци­я­та. Сле­до­ва­тел­но, за да се под­дър­жа не­об­хо­ди­мо­то ни­во на об­с­луж­ва­не, кон­т­ро­лът на про­из­вод­с­т­во­то тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то ин­тег­рал­на част от мре­жа­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция. Ро­ля­та на про­из­вод­с­т­во­то в про­це­са на фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция е дво­я­ка. Про­из­вод­с­т­во­то оп­ре­де­ля кол­ко и как­ви ви­до­ве го­то­ви про­дук­ти се про­из­веж­дат, ко­е­то на свой ред оказ­ва вли­я­ние вър­ху то­ва, ко­га и как про­дук­ти­те се дис­т­ри­бу­ти­рат до пот­ре­би­те­ли­те. Ос­вен то­ва пот­реб­нос­ти­те на фир­ма­та от су­ро­ви­ни, ре­зер­в­ни час­ти и дру­ги ви­до­ве ма­те­ри­ал­ни ре­сур­си ди­рек­т­но се влияе от про­из­вод­с­т­во­то.

Фир­ми­те, ко­и­то при­е­мат кон­цеп­ци­я­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, ин­тег­ри­рат пла­ни­ра­не­то на пот­реб­нос­ти­те от су­ро­ви­ни, по­ръч­ва­не­то, по­лу­ча­ва­не­то, ма­ни­пу­ли­ра­не­то, кон­т­ро­ла на за­па­си­те, скла­ди­ра­не­то и по­ня­ко­га гра­фи­ка за про­из­вод­с­т­во под ръ­ко­вод­с­т­во­то на единедин­с­т­вен ме­ни­д­жър, кой­то от­го­ва­ря за пла­ни­ра­не­то, ор­га­ни­зи­ра­не­то, мо­ти­ви­ра­не­то и кон­т­ро­ли­ра­не­то на всич­ки те­зи дей­нос­ти и пер­со­нала, свър­за­ни с ма­те­ри­ал­ния по­ток във фир­ма­та. Обик­но­ве­но ме­ни­д­жъ­рът на ма­те­ри­а­ли­те от­го­ва­ря за след­ни­те ос­нов­ни дей­нос­ти:

1. Прог­но­зи­ра­не на пот­реб­нос­ти­те от ма­те­ри­а­ли

2. Раз­ра­бот­ва­не на план за удовлет-воряване на те­зи пот­реб­нос­ти от ма­те­ри­а­ли

3. По­лу­ча­ва­не на ма­те­ри­а­ли­те

4. Въ­веж­да­не на ма­те­ри­а­ли­те в ор­га­ни­за­ци­я­та

5. Сле­де­не със­то­я­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те ка­то те­кущ ак­тив

MRP е от зна­че­ние за ус­пеш­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те ка­то ком­пю­т­ри­зи­ра­на сис­те­ма за кон­т­рол на про­из­вод­с­т­во­то и за­па­си­те. Тя це­ли да се ми­ни­ми­зи­рат за­па­си­те при под­дър­жа­не на не­об­хо­ди­ми­те ма­те­ри­а­ли за про­це­са на про­из­вод­с­т­во.

MRP сис­те­ми­те осъ­щес­т­вя­ват връз­ка­та меж­ду тър­гов­ци­те и вът­реш­ния про­из­вод­с­т­вен про­цес във фир­ма­та. Ус­пе­хът на MRP за­ви­си от след­ни­те фак­то­ри:

 Пот­реб­нос­ти­те от ма­те­ри­а­ли на фир­ма­та тряб­ва да се ба­зи­рат на гра­фик за про­из­вод­с­т­во, кой­то га­ран­ти­ра ви­со­ка сте­пен на ста­бил­ност. Про­из­вод­с­т­ве­на­та дис­цип­ли­на е мно­го важ­на пред­пос­тав­ка за ефек­тив­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на MRP.

 Ин­ди­ви­ду­ал­ни­те пот­реб­нос­ти от час­ти, суб­ком­по­нен­ти, су­ро­ви­ни и т.н. тряб­ва да се оп­ре­де­лят спо­ред пла­ни­ра­ни­те ни­ва на про­из­вод­с­т­во на го­то­ви про­дук­ти. Те­зи вза­и­мов­ръз­ки обик­но­ве­но се под­дър­жат чрез т.нар. спи­сък от ма­те­ри­а­ли (Bill-Of-MaterialsBOM).

 Вре­ме­то за по­ръч­ва­не от дос­тав­чи­ка тряб­ва да е в рам­ки­те на вре­ме­то за пла­ни­ра­но­то про­из­вод­с­т­во и тряб­ва да е въз­мож­но най-точ­но оп­ре­де­ле­но.

Та­ка сис­те­ма­та MRP поз­во­ля­ва на фир­ма­та ефек­тив­но да из­вър­ш­ва вън­ш­ни дей­нос­ти, ка­то ми­ни­ми­зи­ра ин­вес­ти­ци­и­те във вхо­дящ и в про­цес на об­ра­бот­ка за­пас. Един ста­би­лен гра­фик за про­из­вод­с­т­во ни да­ва ба­за­та за тър­се­не­то, вър­ху ко­я­то да се ви­дят пот­реб­нос­ти­те от ма­те­ри­а­ли. При ста­бил­ни пе­ри­о­ди за по­лу­ча­ва­не на по­ръч­ка­та и за­ви­си­ми дос­тав­чи­ци се ели­ми­ни­ра или по­не ми­ни­ми­зи­ра не­об­хо­ди­мост­та от га­ран­ци­о­нен за­пас.

Нак­рат­кофун­к­ци­и­те, за ко­и­то от­го­ва­рят ме­ни­д­жъ­ри­те на ма­те­ри­а­ли­те, са по по­ръч­ва­не­то и дос­тав­ка­та, кон­т­рола на про­из­вод­с­т­во­то, вът­ре­шния тран­с­порт и тран­с­пор­ти­ра­нето, скла­ди­ра­нето и съх­ра­не­нието, уп­рав­ле­нието на ком­по­нен­ти­те на ин­фор­ма­ци­он­на­та сис­те­ма на фир­ма­та, пла­ни­ра­нето и кон­т­рол на за­па­си­те, ре­цик­ли­ра­нето. Дей­нос­ти­те по уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те са близ­ки до те­зи при дис­т­ри­бу­ци­я­та на го­то­ви­те про­дук­ти. Ме­ни­д­жъ­ри­те на ма­те­ри­а­ли­те се за­ни­ма­ват с кон­т­рола на за­па­си­те, скла­ди­ра­нето и съх­ра­не­нието, об­ра­бот­ката на по­ръч­ки­те, тран­с­пор­ти­ра­нето и поч­ти всич­ки ос­та­на­ли дей­нос­ти по дис­т­ри­бу­ци­я­та. Ос­нов­ни­те раз­ли­ки меж­ду уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те и дис­т­ри­бу­ци­я­та на го­то­ви­те про­дук­ти са, че ар­ти­ку­ли­те при уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те включ­ват всич­ки ви­до­ве су­ро­ви­ни, час­ти и др., без го­то­ви про­дук­ти, и те­хен по­лу­ча­тел е про­из­вод­с­т­во­то, а не край­ният пот­ре­би­тел.

5.6. Ло­гис­тич­ни сис­те­ми “Точ­но нав­ре­ме” (JIT)

Фи­ло­со­фи­я­та на JIT е твър­де прос­та: ма­те­ри­ал­ни­те ре­сур­си тряб­ва да се дви­жат през ло­гис­тич­на­та сис­те­ма та­ка, че да дос­тиг­нат в точ­ка­та на пот­реб­ле­ние точ­но нав­ре­ме. На те­о­рия сис­те­ма­та оси­гу­ря­ва пра­вил­ния ма­те­ри­ал, в пра­вил­но­то ко­ли­чес­т­во, в пра­вил­но­то вре­ме, без да е не­об­хо­дим за­пас. Го­то­ви­те про­дук­ти се про­из­веж­дат и дос­та­вят точ­но нав­ре­ме за про­даж­ба, час­ти­те точ­но нав­ре­ме за мон­таж и т.н. Кон­цеп­ци­я­та JIT изис­к­ва всич­ки ма­те­ри­а­ли да са ак­тив­нив про­цес на ра­бо­та (work-in-processWIP). Съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду ко­ли­чес­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и дос­тав­ка е приб­ли­зи­тел­но еди­ни­ца.

JIT изис­к­ва ин­тег­ри­ра­не на ин­же­не­рин­га, по­ръч­ва­не­то, про­из­вод­с­т­во­то, уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те и мар­ке­тин­го­ви­те сис­те­ми на дос­тав­чи­ка и ку­пу­ва­ча, за да има ефек­тив­но дви­же­ние на час­ти­те и ма­те­ри­а­ли­те. Та­ка сис­те­ми­те JIT ак­цен­ти­рат вър­ху дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те и зна­че­ни­е­то на мак­си­ми­зи­ра­не­то на рен­та­бил­ност­та.Ос­нов­на­та цел е да се ели­ми­ни­рат за­гу­би­те във всич­ки об­лас­ти на сис­те­ми­те за про­из­вод­с­т­во и дос­тав­ка в ка­на­ла. За­гу­ба­та мо­же да бъ­де де­фи­ни­ра­на ка­то не­що, ко­е­то над­ви­ша­ва ми­ни­мал­но­то ко­ли­чес­т­во съ­о­ръ­же­ния, ма­те­ри­а­ли, час­ти и труд, аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо за про­из­вод­с­т­во­то. JITсис­те­ми­те из­пол­з­ват всич­ки съв­ре­мен­ни тех­но­ло­гии за уп­рав­ле­ние на ин­фор­ма­ци­я­та и за ефек­тив­но ко­ор­ди­ни­ра­не на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци.

В дейс­т­ви­тел­ност сис­те­ми­те JIT са по­ве­че от сис­те­ми за кон­т­рол на за­па­си­те. Те оказ­ват вли­я­ние вър­ху по­ръч­ки­те, тран­с­пор­ти­ра­не­то, скла­ди­ра­не­то, про­из­вод­с­т­во­то, кон­т­ро­ла на ка­чес­т­во­то и об­ра­бот­ва­не­то на ин­фор­ма­ци­я­та във фир­ма­та. Във вся­ка ед­на от те­зи фун­к­ци­о­нал­ни об­лас­ти се изис­к­ва ко­ор­ди­на­ция, ко­я­то не е по си­ли­те на всич­ки фир­ми.

По­ръч­ва­не. При по­ръч­ва­не­то тряб­ва да се из­бе­рат ог­ра­ни­чен брой ви­со­кона­деж­д­ни дос­тав­чи­ци и да се съз­да­дат ра­бот­ни, вза­им­но­из­год­ни дъл­гос­роч­ни до­го­вор­ни от­но­ше­ния меж­ду тях. Дос­тав­чи­ци­те тряб­ва да са осо­бе­но сил­ни в за­ви­си­мост­та от вре­ме­то за из­пъл­не­ние на по­ръч­ки­те и ка­чес­т­во­то; тряб­ва да имат дос­тъп до ин­фор­ма­ци­я­та за пла­ни­ра­но­то про­из­вод­с­т­во и за­па­си, за да пла­ни­рат адек­ват­но соб­с­т­ве­но­то си про­из­вод­с­т­во. Ди­рек­т­ни­ят елек­т­ро­нен об­мен на ин­фор­ма­ция е по­ве­че от не­об­хо­дим.

Тран­с­пор­ти­ра­не. Тран­с­пор­ти­ра­не­то е ва­жен еле­мент на вся­ка сис­те­ма JIT. Ко­ли­чес­т­ва­та за дос­тав­ка са мал­ки, а чес­то­та­та на дос­тав­каго­ля­ма.

Скла­ди­ра­не. Сис­те­ми­те JIT наб­ля­гат вър­ху дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те, а не вър­ху тях­но­то съх­ра­не­ние. Сле­до­ва­тел­но ав­то­ма­ти­зи­ра­ни­те сис­те­ми за скла­ди­ра­не са от зна­чи­тел­но по-мал­ко зна­че­ние от въз­мож­ност­та ма­те­ри­а­ли­те да се дви­жат бър­зо и ефи­кас­но до точ­ка­та на пот­реб­ле­ние вът­ре в ор­га­ни­за­ци­я­та.

Кон­т­рол на за­па­си­те. Фун­к­ци­я­та по кон­т­ро­ли­ра­не­то на за­па­си­те (включ­ва­ща уп­рав­ле­ни­е­то на вхо­дя­щи­те за­па­си от су­ро­ви­ни, по­лу­фаб­ри­ка­ти и със­тав­ни час­ти; уп­рав­ле­ни­е­то на за­па­си­те в про­цес на об­ра­бот­ка; и уп­рав­ле­ни­е­то на го­то­ви­те про­дук­ти или за­па­си­те за дис­т­ри­бу­ция) е цен­т­ра­лен еле­мент в сис­те­ма­та JIT. Тра­ди­ци­он­ни­те схва­ща­ния, ко­и­то при­е­мат съ­щес­т­ву­ва­не­то на за­па­си от ма­те­ри­а­ли за съх­ра­не­ние, да­ват при­о­ри­тет на MRP и DRP, ко­и­то при­е­мат за­па­си­те в дви­же­ние. В иде­ал­ния слу­чай кон­цеп­ци­я­та JIT пред­виж­да гла­дък ма­те­ри­а­лен по­ток от ос­нов­ния из­точ­ник на су­ро­ви­ни до раз­лич­ни­те ета­пи на тран­с­фор­ми­ра­не, до ня­кои ни­ва на за­па­са, ко­и­то ди­рек­т­но имат връз­ка с пот­ре­би­те­ли­те, ко­и­то не мо­гат пряко да са свър­за­ни с по­то­ка.

Про­из­вод­с­т­во. Сис­те­ми­те JIT раз­чи­тат на мал­ки пар­ти­ди за про­из­вод­с­т­во, крат­ко вре­ме за про­из­вод­с­т­во и бър­за пре­нас­т­рой­ка на ма­ши­ни­те в гъв­ка­ви сис­те­ми за про­из­вод­с­т­во. В най-доб­рия слу­чай про­из­вод­с­т­во­то на все­ки един етап тряб­ва ди­рек­т­но да пос­ре­ща вхо­дя­щи­те пот­реб­нос­ти на след­ва­щия етап и да се ели­ми­ни­рат бу­фер­ни­те за­па­си от ма­те­ри­а­ли в про­цеса на об­ра­бот­ка.

Кон­т­рол на ка­чес­т­во­то. Тъй ка­то за­па­си­те се ели­ми­ни­рат в ло­гис­тич­на­та сис­те­ма, зна­че­ни­е­то на ка­чес­т­во­то рас­те про­пор­ци­о­нал­но. Проб­ле­ми­те в ка­чес­т­во­то до­веж­дат до пре­къс­ва­не на по­то­ка и в по­ве­че­то слу­чаи то­ва стру­ва дос­та скъ­по на фир­ма­та. По­доб­ря­ва­не­то на ка­чес­т­во­то на­ма­ля­ва ра­бот­ни­те ча­со­ве, не­об­хо­ди­ми за от­с­т­ра­ня­ва­не­то на де­фек­ти­те, и на­ма­ля­ва за­гу­ба­та от ма­те­ри­а­ли.

JIT ра­бо­ти най-доб­ре в пов­та­ря­що се про­из­вод­с­т­во, ко­е­то включ­ва по­не един от след­ни­те кри­те­рии: на­ли­це са зна­чи­тел­ни ни­ва на за­па­си­те, с ко­и­то да се за­поч­не; тър­се­не­то и про­из­вод­с­т­во­то мо­гат да се прог­но­зи­рат точ­но; и дос­тав­чи­ци­те са раз­по­ло­же­ни наб­ли­зо, про­из­веж­дат ка­чес­т­ве­ни час­ти и имат же­ла­ние за сът­руд­ни­чес­т­во.

В зак­лю­че­ниесис­те­ми­те JIT имат за цел да наб­лег­нат на фун­к­ци­о­нал­ни­те връз­ки в ло­гис­тич­ния по­ток, да из­ва­дят на по­вър­х­ност­та опе­ра­тив­ни­те ло­ши ре­зул­та­ти и да на­ма­лят раз­хо­ди­те по ло­гис­тич­ния про­цес. При­е­ма­не­то и въ­веж­да­не­то на JIT изис­к­ва неп­ре­къс­на­ти и пер­фек­т­но син­х­ро­ни­зи­ра­ни про­дук­то­ви по­то­ци, високо ка­чес­т­во на вхо­дя­щи­те час­ти и ма­те­ри­а­ли и крат­ки про­из­вод­с­т­ве­ни цик­ли.

По­­ръч­­­ка­­та на кли­­ен­­­та е съ­­об­­­ще­­ни­­е­­то (пос­­­ла­­ни­­е­­то), ко­­е­­то зад­­­виж­­­ва про­­це­­са на фи­­зи­­чес­­­ка дис­­т­­­ри­­бу­­ция, как­­­то е по­­ка­­за­­но на фиг. 4.9. Ци­­къ­­лът на кли­­ен­­т­­с­­­ка­­та по­­ръч­­­ка включ­­­ва об­­­що­­то вре­­ме за под­­­го­­тов­­­ка­­та и пре­­да­­ва­­не­­то, при­­е­­ма­­не­­то на по­­ръч­­­ка­­та, об­­­ра­­бот­­­ва­­не­­то на по­­ръч­­­ка­­та, взи­­ма­­не­­то и опа­­ко­­ва­­не­­то на про­­дук­­­та от скла­­да, тран­­с­­­пор­­­ти­­ра­­не­­то му и, дос­­­тав­­­ка­­та и раз­­­то­­вар­­­ва­­не­­то в пун­­к­­­та на пот­­­ре­­би­­те­­ля. Сле­­до­­ва­­тел­­­но про­­дъл­­­жи­­тел­­­ност­­­та на ци­­къ­­ла на кли­­ен­­т­­с­­­ка­­та по­­ръч­­­ка за­ви­си не са­­мо от ско­­рост­­­та на фи­­зи­­чес­­­ко­­то дви­­же­­ние на про­­дук­­­ти­­те, но и от ско­­рост­­­та и ефек­тив­ност­та опе­ра­тив­на­та на ин­­­фор­­­ма­­ци­я­.

Пла­ни­ра­не­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция е слож­на за­да­ча, изис­к­ва­ща ин­тег­ри­ра­не­то на всич­ки ком­по­нен­ти на сис­те­ма­та. Пла­ни­ра­не­то включ­ва оцен­ка на ал­тер­на­тив­ни­те кон­фи­гу­ра­ции на сис­те­мите за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, ко­и­то удов­лет­во­ря­ват пот­реб­нос­ти­те от определено ни­во на об­с­луж­ва­не при ми­ни­мал­ни раз­хо­ди за ця­ла­та сис­те­ма. Сле­до­ва­тел­но про­це­сът за­поч­ва с уточняването на це­ли­те и стра­те­ги­и­те за ни­во на об­с­луж­ва­не, как­то е по­ка­за­но на фиг. 4.10. Те от своя стра­на слу­жат ка­то ба­за за оп­ре­де­ля­не­то на стра­те­ги­и­те и прог­ра­ми­те за формиране на за­па­си, скла­ди­ра­не­то, тран­с­пор­ти­ра­не­то и об­ра­бот­ка­та на по­ръч­ки­те, как­то и за свър­за­ни­те с то­ва ин­вес­ти­ции в за­па­си, скла­до­ви и тран­с­пор­т­ни съ­о­ръ­же­ния, ин­фор­ма­ци­он­ни сис­те­ми за уп­рав­ле­ние. След­ва­ща­та стъп­ка е оп­ре­де­ля­не­то на сис­те­ми­те и про­це­ду­ри­те, свър­за­ни с фи­зи­чес­ката дис­т­ри­бу­ция, ко­и­то се ба­зи­рат на протичащите фи­зи­чес­ки­те и ин­фор­ма­ци­он­ни по­то­ци. Най-нак­рая се раз­ра­бот­ват ор­га­ни­за­ци­он­ни­те стра­те­гии от гледна точка на чо­веш­ки ре­сур­си, не­об­хо­ди­ми за внед­ря­ва­не на сис­те­ма­та за физическа дистрибуция.

След ка­то се раз­ра­бо­ти стра­те­ги­чес­кият план за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, тряб­ва да се оп­ре­де­лят ме­то­ди­те за неговото ре­а­ли­зи­ра­не и кри­те­ри­и­те за из­бор на от­дел­ни­те учас­т­ни­ци в ка­на­ла. Ра­бо­та­та на сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция тряб­ва да се оце­ня­ва пе­ри­о­дич­но и да се пред­п­ри­е­мат дейс­т­вия за ней­но­то по­доб­ря­ва­не, ако тя е под оп­ре­де­ле­ни­те стан­дар­ти.

Въп­ро­сът, кой­то чес­то се за­да­ва от ме­ни­д­ж­мън­та, е ко­га да се нап­ра­ви пре­о­цен­ка на фир­ме­на­та стра­те­гия за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция. Ана­ли­зът по­каз­ва, чеза пре­о­цен­ка на стра­те­ги­я­та мо­гат да сиг­на­ли­зи­рат зна­чи­тел­ни из­ме­не­ния в след­ни­те фак­то­ри:

1. Тър­се­нена­рас­т­ва­не­то или на­ма­ля­ва­не­то му е при­чи­на за пре­раз­г­леж­да­не на стра­те­ги­я­та.

2. Ни­во на об­с­луж­ва­невъз­п­ри­е­ма­но обик­но­ве­но ка­то на­лич­ност на за­па­са и ско­рост на дос­тав­ка. С повишаване ни­во­то на об­с­луж­ва­не на­рас­т­ват неп­ро­пор­ци­о­нал­но и раз­хо­ди­те по тран­с­пор­ти­ра­не, скла­ди­ра­не, под­дър­жа­не на за­па­си­те и об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те.

Преоценка на стратегията се налага при про­мя­на в ни­во­то на об­с­луж­ва­не в ре­зул­тат на кон­ку­рен­т­ни си­ли, нови моменти в дистрибуционната по­ли­ти­ка­ и т.н. При сла­би про­ме­ни в ни­во­то на об­с­луж­ва­не не е не­об­хо­ди­мо да се пра­ви пов­тор­но пла­ни­ра­не.

3. Ха­рак­те­рис­ти­ки на про­дук­тадис­т­ри­бу­ци­он­ни­те раз­хо­ди са чув­с­т­ви­тел­ни към тег­ло­то, обе­ма и рис­ка, свър­за­ни с про­дук­та. В ка­на­ла те­зи ха­рак­те­рис­ти­ки мо­гат да се ко­ри­ги­рат чрез опа­ков­ка­та.

4. Дис­т­ри­бу­ци­он­ни раз­хо­дито­ва, кол­ко па­ри да­ва фир­ма­та за дис­т­ри­бу­ция, чес­то оп­ре­де­ля кол­ко чес­то ще се пре­раз­г­леж­да стра­те­ги­я­та й. При мно­го ви­со­ки раз­хо­ди до­ри и мал­ки­те про­ме­ни в лих­ве­ни­те про­цен­ти и це­на­та на пет­ро­ла мо­гат да пре­диз­ви­кат пов­тор­но фор­му­ли­ра­не на дис­т­ри­бу­ци­он­на­та стра­те­гия.

5. Це­но­ва по­ли­ти­каня­кои дос­тав­чи­ци прех­вър­лят от­го­вор­ност­та и раз­хо­ди­те по тран­с­пор­ти­ра­не­то вър­ху ку­пу­ва­ча и та­ка се ос­во­бож­да­ват от ня­кои от еле­мен­ти­те на дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те раз­хо­ди (та­ка­ва по­ли­ти­ка е нап­ри­мер F.O.B.).

За ефек­тив­но­то и ефи­кас­но уп­рав­ле­ние на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция се из­пол­з­ва кон­цеп­ци­я­та за об­щи­те раз­хо­ди, ко­я­то от­чи­та съ­от­но­ше­ни­е­то раз­хо­дини­во на об­с­луж­ва­не, ка­то цел­та е да се ми­ни­ми­зи­рат дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те раз­хо­ди при за­да­де­но ни­во на об­с­луж­ва­не. То­ва мо­же да се пос­тиг­не са­мо чрез ко­ор­ди­ни­ра­на мре­жа за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция.

Раз­ра­бот­ва­не­то на сис­те­ма за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция за­поч­ва с оп­ре­де­ля­не­то на стан­дар­ти за ни­во на об­с­луж­ва­не. То­ва тряб­ва да се пра­ви съобразно изис­к­ва­ни­я­та на кли­ен­та и възможностите на доставчика . След то­ва се оп­ре­де­лят ко­ли­чес­т­ве­ни стан­дар­ти за из­пъл­не­ние за все­ки един от еле­мен­ти­те на ни­во­то на об­с­луж­ва­не, за да се из­ме­ри дейс­т­ви­тел­но­то из­пъл­не­ние, да се срав­ни то със стан­дар­та и да се взе­мат съ­от­вет­ни­те ко­рек­тив­ни мер­ки. Пос­ле се прис­тъп­ва към из­бор на по­ли­ти­ка, свър­за­на с тран­с­пор­ти­ра­не­то, скла­ди­ра­не­то, за­па­си­те и про­из­вод­с­т­во­то. Проб­ле­ми в тран­с­пор­ти­ра­не­то мо­гат да ока­жат вли­я­ние вър­ху под­дър­жа­не­то на це­ле­съ­об­раз­ни ни­ва на за­па­си­те и вър­ху ни­во­то на об­с­луж­ва­не.

Тран­с­пор­т­ни­те ре­ше­ния оказ­ват съ­щес­т­ве­но вли­я­ние вър­ху сис­те­ми­те за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция. Из­бо­рът на под­хо­дящ тран­с­порт е пред­пос­тав­ка за ефек­ти­вен и на­деж­ден пре­воз и за пос­ти­га­не це­ли­те на дис­т­ри­бу­ци­я­та.

Две­те ос­нов­ни ка­те­го­рии скла­до­ве са час­т­ни­те и пуб­лич­ни­те. Из­бо­рът на един от тях означава отчитане на про­ти­во­ре­чията меж­ду уп­рав­лен­с­кия кон­т­рол, от ед­на стра­на, и ка­пи­та­ло­ви­те ин­вес­ти­ции, от дру­га. Ши­ро­ко­то из­пол­з­ва­не на тех­но­ло­гия за об­ра­бот­ка на ин­фор­ма­ци­я­та да­ва въз­мож­ност да се из­пъл­ня­ват всич­ки опе­ра­ции по скла­ди­ра­не­то та­ка, че да се удов­лет­во­рят пот­реб­нос­ти­те на фир­ма­та. Пред ме­ни­д­жъ­ри­те стои проб­ле­мът за оп­ре­де­ля­не­то на броя и мес­то­раз­по­ло­же­ни­е­то на скла­до­ве­те. Тук съ­що се из­пол­з­ва кон­цеп­ци­я­та за управление на об­щи­те раз­хо­ди.

За­­па­­си­­те са най-го­­ля­­ма­­та ин­­­вес­­­ти­­ция за по­­ве­­че­­то про­­из­­­во­­ди­­те­­ли и дис­­т­­­ри­­бу­­то­­ри. Цел­­­та на кон­­т­­­ро­­ли­­ра­­не­­то на за­­па­­си­­те е ми­­ни­­ми­­зи­­ра­­не на об­­­щи­­те раз­­­хо­­ди по за­­па­­си­­те. Съв­ре­ме­нен под­­­ход към уп­рав­ле­ни­е­то на за­­па­­си­­те пред­ла­гат сис­те­ми­те MRP, DRP и JIT.

От го­ля­мо зна­че­ние от­нос­но това, ко­га и кол­ко да се по­ръ­ча е точ­но­то прог­но­зи­ра­не на про­даж­би­те. Мо­де­лът за прог­но­зи­те за­ви­си от то­ва, да­ли тър­се­не­то на кли­ен­ти­те е ре­гу­ляр­но и с го­ля­ма ве­ро­ят­ност на прог­но­за, не­ре­дов­но, но ма­те­ма­ти­чес­ки оп­ре­де­ле­но, или не­ре­гу­ляр­но и неп­ред­ви­ди­мо. Тъй ка­то при прог­но­зи­ра­не­то на про­даж­би­те се до­пус­кат и греш­ки, тряб­ва да се упражнява кон­т­рол, за да не се сти­га до по­ни­жа­ва­не на стан­дар­ти­те за ни­во на об­с­луж­ва­не.

Кон­т­ро­лът на про­из­вод­с­т­во­то е ва­жен еле­мент на сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция. То­ва е са­мо ед­на от фун­к­ци­и­те, ко­и­то из­пъл­ня­ва ме­ни­д­жъ­рът на ма­те­ри­а­ли­те. Ко­га и как го­то­ви­те про­дук­ти да се дис­т­ри­бу­ти­рат до пот­ре­би­те­ли­те за­ви­си от то­ва, кол­ко и как­ви ви­до­ве про­дук­ти про­из­веж­да фир­ма­та, а то­ва са ре­ше­ния, свър­за­ни с про­из­вод­с­т­во­то, ко­и­то вли­я­ят вър­ху ни­во­то на об­с­луж­ва­не.

Пла­ни­ра­не­то за дей­ност­та на сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция е слож­на за­да­ча, изис­к­ва­ща ин­тег­ри­ра­не­то на всич­ки ком­по­нен­ти на сис­те­ма­та. Оцен­ка­та на ал­тер­на­тив­ни­те кон­фи­гу­ра­ции на дис­т­ри­бу­ци­он­на­та ка­на­ли, ко­и­то удов­лет­во­ря­ват пот­реб­нос­ти­те на оп­ре­де­ле­но ни­во на об­с­луж­ва­не с ми­ни­мал­ни раз­хо­ди, е в ос­но­ва­та на стра­те­ги­чес­ко­то пла­ни­ра­не на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция. Про­це­сът на стра­те­ги­чес­ко пла­ни­ра­не на сис­те­ма­та за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция е пред­с­та­вен схе­ма­тич­но на фиг. 4.10, стр. 143. За пре­о­цен­ка на стра­те­ги­я­та сиг­на­ли­зи­рат из­ме­не­ни­я­та в тър­се­не­то, ни­во­то на об­с­луж­ва­не, ха­рак­те­рис­ти­ки­те на про­дук­та, дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те раз­хо­ди и це­но­ва­та по­ли­ти­ка.

ИЗ­ПОЛ­З­ВА­НА ЛИ­ТЕ­РА­ТУ­РА

2. Stock, J., D. Lambert, Strategic Logistics Management, Homewood, Ill.: Richard D. Irwin, 1987

3. Maqee, J., W. Copacino, D., Rosenfield, Modern Logistics Management, New York: John Wiley and Sons, Inc., 1985

4. Ballou, R., Basic Business Logistics, Prentice-Hall, Inc., 1987

5. Coyle, J., E. Bardi, J. Langley, The Management of Business Logistics, West Publishing Company, 1992