Люляковите момичета

7. Керълайн
61
7. Керълайн

Декември 1939 година
През деня преди Бъдни вечер отидохме с Пол до ледената пързалка в Сентръл Парк до Пето Авеню. Много обичах Кънките. Бях се научила на пързалката „Бърд Понд“, близо до къщата ни в Кънектикът, но рядко се случваше да упражнявам наученото, защото избягвах занимания, които ме правеха още по-висока от нужното. Освен това все не се намираше с кого да се Пързалям. Бети по-скоро би гълтала живи пчели, отколкото да се Покаже пред хора на кънки. А аз си обещах да се възползвам колкото може повече от престоя на Пол в Ню Йорк.
Този ден времето беше идеално за кънки – ясно, мразовито И с режещ вятър, от който през нощта ледът беше станал гладък и лъскав като стъкло. Затова от замъка
„Белведере“ бяха издигнали флага, който всеки запален кънкьор бленуваше да види – червено кълбо на бяло поле. Портиерите по Пето Авеню разнасяха от уста на уста вестта, че ледът е готов, и скоро пързалката вече беше почерняла от народ.
Когато с Пол пристигнахме, най-напористите кънкьори бяха вече там. Мъжете, които бяха почти професионалисти, изпълняваха разнообразни пируети толкова усърдно, че чак брадите и носовете им бяха нашарени със стружките от леда. Дамите се движеха след тях, по две или по три, облечени в тежки палта, които ги теглеха по леда като издути платна. Пол нямаше много опит, но не след дълго се оказа, че се пързаля доста прилично, и скоро се носехме заедно, хванати под ръка из лабиринта от свързани пързалки. Никога преди не бих се движила сред толкова много хора, но сега устремено завладявах леда и двамата с Пол бързо налучкахме ритъм, при който бяхме в синхрон.
Изведнъж ми се прииска да опитам всички нови и непознати неща.
Носехме се под арките на мостовете под звуците на Бетовеновата „Лунна соната“ и
„Валс на кънкьора“ на Валдтойфел, които звучаха превъзходно дори и на дрънчащите тонколони в павилиона.
На леда се появяваха все повече и повече хора, затова решихме да се оттеглим към павилиона, от който се носеше дъх на горещи кестени. Тъкмо смятахме да поседнем и да свалим кънките, когато чух някой да вика името ми.
– Керълайн. Ехо, насам!
Дейвид Стокуел. Дойде до нас и се закова на място с рязък финт и бляскава усмивка, като че позираше за реклама на „Брукс Брадърс“
28
, разгърди палтото си с едно движение на скрития в ръкавицата юмрук. Как можеше да се държи, като че между нас нищо не се беше случило, като че беше съвсем нормално да ме залъгва в продължение на десет години и един ден да му скимне да се ожени за някаква позната?
– Я виж ти! Кой е господинът, Керълайн? – попита Дейвид.
Нотка на ревност ли долавях? Дейвид изглеждаше дребен в сравнение с Пол. Дали си мислеше, че с Пол имаме романтична връзка? Едва ли. Пол спазваше дистанция и издаваше само чисто приятелски сигнали, дори не стоеше много близо до мен. А какво би станало, ако покажеше пред Дейвид, че съм негова? Като се замислих по въпроса, ми се прииска да е истина.
Пол протегна ръка.
28
Марка луксозни облекла.

62

Mарта Хол Кели • Люляковите момичета
– Пол Родиер.
Дейвид стисна ръката му.
– Дейвид Стокуел. Познаваме се с Керълайн, откакто...
– Наистина трябва да тръгваме – казах аз.
– Сали е ей там, завързва си кънките. Много би се разочаровала наистина, ако не те види.
Бети, разбира се, ме беше предупредила за Сали. Нейната нова снаха беше миньонче, което госпожа Стокуел беше обсипала от главата до петите със сватбен тоалет и аксесоари от висшата мода с обща стойност, колкото половин Ню Йорк да се изхранва в продължение на година. Положих всички усилия, за да покажа на Дейвид с поглед, че много спешно трябва да тръгнем.
Той се обърна към Пол:
– Работя в Държавния департамент. Правим каквото можем, за да не се замесваме във войната. Чух за вашата реч на галавечерята. Изглежда, че вие с всички сили правите тъкмо обратното.
– Просто казах истината – отвърна Пол.
– Това беше най-успешното събитие – намесих се аз.
Пол дойде до мен и ме хвана под ръка.
– Да, скъпа, зашеметяващо беше, нали?
„Скъпа?“
Дейвид примигна, изненадан.
Аз се приближих до Пол.
– От овациите едва не оглушах. Ами даренията? Вече всички подкрепят Франция.
Сали Стокуел си проправи път през тълпата и дойде при нас. Трудно можех да се направя, че не забелязвам колко е дребничка, едва ли беше повече от метър и шейсет.
Беше издокарана в пълен костюм за пързаляне: клоширана пола от варена вълна, капитонирано тиролско палто и бели пухкави калцуни върху кънките. Помпонът на шапката, пристегната с връзчици под красивата ѝ брадичка, се мяткаше, докато се носеше към нас.
– Вие сигурно сте Керълайн – каза.
Протегна към мен ръка в ръкавица от бяла ангорска вълна. Здрависахме се.
Сали приличаше повече на Оливия де Хавиланд, отколкото на Вети Дейвис, и беше невъзможно да не ми стане симпатична: нейната обезоръжаваща откровеност караше всички да се чувстват неловко дори и при съвсем неангажиращ разговор.
– Дейвид ми е разказвал всякакви неща за вас. „Керълайн помага на френски дечица.
С Керълайн бяхме партньори в дебютните си главни роли“.
– Аз бях първият ѝ водещ партньор – добави Дейвид. – Играех Себастиян с нейната
Оливия.
Пол се усмихна.
– Те имат сцена с целувка, нали? Какви бяха отзивите?
– Хладни – отговорих аз.
Сали се приближи още малко.
– Понякога си мисля, че вие с Дейвид е трябвало да се ожените.
– Толкова се радвам да ви видя и двамата – казах. – Съжалявам, че така бързо си тръгваме, но се налага.
– Да, днес целия ден ще прекараме заедно, нали, мила – допълни Пол.

7. Керълайн
63
Малко преиграваше. Така вероятно щеше да долее масло в огъня на клюките, но това вече не ме притесняваше. Беше ми приятно да се чувствам обичана, макар и само по сценарий.
Сбогувахме се и помахахме на Сали и Дейвид, които се сляха с тълпата от двойки кънкьори. Колко мило беше Пол да се преструва на мой ухажор. Не беше мой и не можех да се перча с него, разбира се, но все пак беше добре, че има в живота ми някой, с когото мога да се фукам, особено пред Дейвид Стокуел, който напълно беше смазал егото ми.
След като приключихме с кънките, Пол отиде до „Уолдорф“ да се преоблече, а аз украсих кичестия смърч, който скъпата приятелка на майка, госпожа Гарднър, беше донесла от провинцията, и приготвих Coq au vin
29
. Серж беше изпратил за предястие богата зимна зеленчукова супа от Кънектикът, с много пащърнак, месести моркови и превъзходен сладък фенел.
Същата вечер снегът, който първо беше засипал Кънектикът, в яростния си устрем стигна и до Манхатън, а майка остана затворена със Серж в къщата ни в провинцията.
Пол се появи на вратата със снежинки по косата и раменете. Когато се приведе да ме целуне по бузите, усетих и мразовития допир на лицето му. Беше попрекалил с парфюма
Sumare, един от любимите аромати на татко. Бях надзърнала в тоалетното шкафче на
Пол в „Уолдорф“, когато се отбих да ползвам банята му, и видях шишенцето до синьото бурканче с Noxzema
30
Носеше бутилка бургундско и малък букет трендафили в бяла хартия. Налагаше се да внимавам да не си изгубя ума и да не прекалявам с виното. Зарадвах се, като видях, че се е издокарал с патладжаненото си сако, защото аз бях с рокля и копринени чорапи.
Той пъхна в ръцете ми тежката студена бутилка.
– Joyeux Noel!
31
Това е последната бутилка от кашона, който братовчед ми изпрати от неговата реколта. Дано не възразяваш, но оставих в „Уолдорф“ твоя номер, в случай че ме търсят спешно.
– Не, разбира се. За Рина ли се притесняваш?
– Постоянно, но това е само в краен случай. Чух се с нея тази сутрин и ѝ казах новините за визата. Според Роже ще има отговор до няколко дни.
Рина, естествено. Имах чувството, че е тук с нас.
Пол влезе в дневната.
– Тук можеш да приземиш самолет. Сами ли сме?
– В Кънектикът не могат дори пред вратата да излязат.
– Значи, ще трябва само аз да те забавлявам. Това е отговорна задача.
След като вечеряхме, оставих чиниите в мивката и седнах до Пол на неудобния диван с тапицерия от конска кожа да пийнем от татковия коняк. Този диван беше на майката на майка, която наричахме мама Улси. Вероятно го беше купила, за да не се заседяват твърде дълго ухажорите на майка.
Тъй като не отоплявахме много жилището, когато огънят намаля до жар, стана доста хладно. Пол сложи брезова цепеница и пламъците полудяха, вдигнаха се чак до горния капак, усетих внезапната топлина дори по лицето си. Изхлузих обувките си и подгънах крака под себе си на дивана.
29
Петел във вино, ястие от френската кухня.
30
Известна марка кремове за почистване и успокояване на кожата.
31
Весела Коледа! (фр.).

64

Изтегляне 2.11 Mb.

Сподели с приятели: