Перспективи за развитие на франчайзинга. Приложението му в международния бизнес

Перспективи за развитие на франчайзинга. Приложението му в международния бизнес

Франчайзингът исторически е доказал смисъла на своето съществуване. Приложението му в особено в областта на производството на лицензирани продукти и в сферата на услугите е огромно и трудно заменимо с друга форма на фирмено сътрудничество. Това, което го прави предпочитана форма на коопериране са предимствата, реализирани както от франчезьора, така и от франчезанта. Възможността за разделяне на риска между партньорите, както и потенциала за взаимноизгодно сътрудничество в областта на инвестициите, пазарната експанзия, установяването на лидерска позиция и минимизирането на разходите, гарантират до голяма степен успеха на общия бизнес.

В международен аспект франчайзингът предлага алтернативи за завладяване на задгранични рискови пазари, на които съществуването на търговската марка е добре познато, но без поемане на финансов, политически¹² или икономически¹³ риск. Възможностите за местните фирми се изразяват в придобиването на печеливш бизнес с големи шансове за успех на приемлива цена и при взаимноизгодни условия. Самите икономики на реформиращи се държави, както и на развиващи се страни печелят от направените инфраструктурни, технологични и капиталови инвестиции, както и от новооткритите работни места.

Безспорни са придобивките и за потребителите, които печелят от по-доброто обслужване и приемливите цени в резултат на острата конкуренция между съперничещите си на местния пазар франчезьори. Потребителите в държавите в преход и в развиващите се страни имат възможност да се почувстват равнопоставени на потребителите от развитите икономики при контактите си със световните лидери-франчезьори. Посредством франчайзингът страната-домакин привлича не само чуждестранни инвестиции и ноу-хау, но и получава възможност за развитието на една нова потребителска култура у населението.

През ХІХ в. то е определяло комерсиалното използване на разрешително и чужди права. Франчайзингът всъщност се заражда като форма на пласмент. Така например фирмата за шевни машини Сингер през 1860 г. е разрешила на своите търговски пътници да продават тази марка. В началото на века няколко автомобилостроители създават пласментна мрежа с договорно обвързани търговци. Тази форма на франчайзинг се практикува и от производителите на напитки като Кока-Кола под формата на стокова дистрибуция.

Едно от нещата, които правят света на франчайзинга толкова вълнуващ, е безкрайния поток от идеи. Ако си зададем въпроса, какво е новото във франчайзинга, то отговори се появяват всеки ден – многобройни и от различно естество. Франчайзингът заедно с маркетинга, комуникациите, рекламата и публичната администрация следват една обща цел – да информират обществеността за дейността на фирмата и нейния продукт.

3. 
   Прилики и разлики между франчайзинг и търговско дистрибуторство
   

И в двата случая се предоставя право за извършване на специфична търговска дейност от страна на възлагащото предприятие (производител - франчайзьор) на друго самостоятелно предприятие (дистрибутор - франчайзант). Без съмнение съществуват няколко общи точки между дистрибуторството и франчайзинга, когато става дума за производство и продажба на стоки и за наличието на клауза за изключителност, поне що се отнася до франчайзинга. Това е характерно за франчайзинга на автомобили, хранителни продукти, домашни електроуреди и в някои други отрасли.

Една от характерните черти на франчайзинга, която ясно го отличава от дистрибуторството, е много по-точното регламентиране на отношенията между страните - франчайзантът трябва не само винаги да използва търговската марка на франчайзьора, но и характерните за него знаци или отличителни елементи, както и да следва инструкциите на последния. Франчайзингът е форма на точно регламентирано сътрудничество между две различни предприятия, при което се извършва разпространение на стоки или оказване на услуги между тях. Той е една по-строга форма на коопериране, на обединяване. Понякога тази строго регламентирана форма на сътрудничество може да се доближи до или даже да придобие смисъл на трудовоправно отношение макар и под формата на договор с условия, типични за франчайзинга.

Докато изключителните дистрибуторски споразумения се осъществяват само в сферата на производството, продажбите или разпространението на стоки, то франчайзинг означава просто използване на търговската марка или търговската формула или оказване на услуги. Макар и рядко, съществува и друг тип франчайзинг, при който на франчайзанта се предоставя правото да произвежда и разпространява стоките на франчайзьора. Фирми като Coca Cola от САЩ и Yoplait от Франция предоставят на франчайзанта и правото на ползване на патент на производителя.

Според италианската теория, разликата между франчайзинга и дистрибуторсвото в областта на услугите, се обуславя от същността на франчайзинга като предоставяне на поредица от услуги.

Икономическите предимства на договора за франчайзинг се изразяват за франчайзьора - във възможността той да реши проблема с пазарната реализация на своите стоки и услуги, а за франчайзанта - да осъществява предприемаческа дейност с ограничен риск. От своя страна потребителите могат да получат стоки или услуги на достъпни цени при добро качество на обслужването.

Лицензирането на търговска марка е в центъра на договора за франчайзинг. В договорите за франчайзинг степента на контрол на притежателя на търговската марка обикновено е по-висока от тази в стандартните договори за лицензиране на търговски марки. При франчайзинга франчайзодателят разрешава на друго лице (франчайзополучателя) да използва неговия начин на водене на бизнеса (включително търговски марки, ноу-хау, обслужване на клиентите, софтуер, декорация на магазина и т.н.) в съответствие с определени предписания и срещу компенсация или лицензионно възнаграждение.

0. 
   Области на приложение на франчайзинга
   

В последните десетилетия франчайзингът се утвърди като сполучлива формула за свръхефективна продажба на стоки и услуги чрез децентрализирана мрежа от търговски обекти. Франчайзинговите вериги обхващат вече над 65 вида дейности с годишен оборот около 800 милиарда щатски долара.

Освен във вече споменатите в настоящата разработка отрасли на автомобилостроенето, хранително-вкусовата промишленост и домашните електроуреди, франчайзингът прониква през последните години и в търговията с облекла и автопринадлежности, експлоатацията на перални за самообслужване и туристически агенции.

С помощта на франчайзингови фирми се продават и купуват жилища. Същите жилища се чистят, боядисват, обзавеждат и продават от дружества, занимаващи се с франчайзинг. Автомобили също могат да се купуват, обслужват сервизно и мият посредством франчайзингови фирми.

В областта на услугите франчайзинг се използва и за услуги като химическо чистене, фризьорство, туристически пътувания, хотелиерство, ресторантьорство, предоставянето на коли под наем.

Франчайзингът по света

За ролята на франчайзинга в съвременния свят може да се съди по следните няколко факта. Един от всеки три долара, влагани от американците за стоки и услуги, се изразходва в сферата на франчайзинга. На всеки 8 минути през работните дни се разкрива нов франчайзинг. Франчайзингът се утвърждава като най-успешната маркетингова концепция на всички времена. За динамиката в развитието на франчайзинга говори фактът, че ако през 1980 г. в САЩ е имало приблизително 1500 франчайзодатели и над 400 000 франчайзополучатели, днес техният брое е съответно 3500 и над 550 000 фирми. Продажбите в сферата на франчайзинга годишно надхвърлят 800 млрд. долара, което представлява около 40 % от цялата търговия на дребно в страната и ангажира 7.2 млн. души в около 70 отрасъла на икономиката. Съгласно предвижданията на Американската франчайзингова асоциация през 2010 г. две трети от БНП на САЩ ще се сформира в сферата на франчайзинга.

В света съществуват около 40 крупни международни и национални франчайзингови организации. Най-голяма, с най-много членове е Международната франчайзингова организация. Нейното седалище е във Вашингтон, САЩ. На второ място би могла да бъде поставена Европейската франчайзингова федерация, чието седалище е в Париж. Между националните франчайзингови асоциации по-голямо внимание заслужават американската, канадската, бразилската, японската, австралийската, френската, германската, британската, италианската, мексиканската и холандската. Броят на франчайзодателите през 1996 г. в тях е бил както следва: САЩ - 3000; Канада - 1000; Бразилия - 932; Япония - 714; Австралия - 600; Франция - 520; Германия - 500; Британия - 414; Италия - 400; Мексико - 375; Холандия - 341. На фона на тези цифри по-съществен интерес представляват данните за броя на франчайзодателите в някои от посочените по-горе страни, които франчизират извън своята страна. Най-голям, както и следва да се очаква, е броят на франчизиращите в чужбина франчайзодатели в САЩ - 400. На второ място е Франция със 150 франчайзодатели, на трето - Англия със 100. По-нататък се нареждат Мексико - 75, Австрия - 57, Италия и Австралия - 40 и т.н.

Общо по света се предлагат над 10 000 франчайзинга, като безспорно най-голям е техния брой в САЩ. За илюстриране на възможностите, които предлага франчайзингът, могат да се приведат следните данни. Само в САЩ и Канада франчайзингов лиценз се предоставя от над 1200 фирми, съсредоточени в около 62 сектора на икономиката. В Германия, Швейцария и Австрия има общо над 440 фирми франчайзодатели предлагащи франчайзингов лиценз в 33 различни сфери. Малко по-малък е броят на италианските франчайзодатели - 430 фирми, които предоставят лиценз в 105 различни области. 98 франчайзодателя от Франция предлагат лиценз в 46 различни сфери.

Каталозите на най-големите франчайзингови асоциации дават възможност да се проучат предоставяните фрначайзингови лицензи от техните членове, да се намери най-подходящия франчайзодател и се влезе във връзка с него, да се изиска франчайзинговият му пакет и да се адаптира към условията в България.

Някои примери за франчайзинг в Европа са: веригата от ресторанти Wimpy във Великобритания, магазините за риба Nordsee и веригата от магазини Seifenplatz в Германия, магазините Prenatal и верига от хотели Novotel във Франция. При споменатите примери има отношения между партньори от една и съща страна. Като пример за франчайзинг като форма на международното фирмено сътрудничество могат да бъдат посочени фирмите франчайзингодатели: Coca Cola, веригата от хотели Hilton, Herz и др. Най-търсени в областта на франчайзинга са договорите за бутилиране на газирани напитки и дистрибуция на бира. Освен това франчайзингът намира голямо приложение и при заведенията за бързо хранене, автосервизите и др.

В България има вече доста примери за франчайзинга в системата на международно фирмено сътрудничество, независимо от икономическата и политическа обстановка в страната през последните години. В България няма никакви облекчения за франчайзинговите фирми - за сравнение в страни като Полша, Румъния, Унгария се дават данъчни преференции за франчайзантите, когато инвестициите им са над определена граница.

Все пак франчайзингът е изключително перспективна дейност за страни с реформиращи се икономики. Той дава възможност за бързо формиране на нов начин на мислене и работа на освободените служители, превръщането им в самостоятелни бизнесмени.

Вече нараства броят на чуждите фирми, търсещи сътрудничество с български търговски дружества под формата на франчайзинг. Примери за такива фирми са:

• 
  в областта на производството на стоки:
  

• 
  в областта на предоставянето на коли под наем:
  

“HERZ”

• 
  в областта на хотелиерството:
  

• 
  в областта на ресторантьорството:
  

“KENTUCKY FRIED CHICKEN” и “DUNKIN’ DONUTS”, чиито франчайзант в България е фирма “САМЕКС”

“PIZZA HUT”.

• 
  в областта на приватизацията:
  

За България франчайзингът е средство за привличане на чужд опит и капитал в страната. Като форма на бизнес, той има голямо значение за повишаване качеството на обслужването в цели сектори на икономиката, добиването на ноу-хау и доближаване до световните стандарти.

“Когато през 1992 г. решихме да докараме веригата от ресторанти KFC в България, първо трябваше да издирим нейния собственик. Помогнаха ни в търговската служба на посолството на САЩ. Не знаехме също начина, по който работи KFC. Предполагахме, че е лиценз. Оказа се франчайзинг”, спомня си Йоланда Кюртева, генерален директор на фирма “Самекс” - франчайз за България на KFC и DUNKIN’ DONUTS. Наложително било да се ограмотят. Заровили се в дебелите учебници, потърсили съветите на водещи адвокати.

Йоланда Кюртева пише писмо до САЩ, а оттам я препращат към европейския офис на KFC в Лондон. От Лондон отхвърлят три пъти предложението за франчайз в България. “Съобщаваха ни, че плановете на фирмата не предвиждат подобна стъпка засега и че ще ни потърсят на по-късен етап”, разказва г-жа Кюртева. Междувременно тя се свързва с една американска фондация - IESC, специализирана да оказва помощ при стартиране на нов бизнес. От фондацията изпратили свой консултант. Джон Ман работил 30 години във веригата KFC. Той останал един месец в България и помогнал при подготовката на бизнес плана, с който сломили съпротивата на Лондон. “Подходихме агресивно и изместихме Италия и Португалия в плановете на KFC за франчайзинг”, твърди Йоланда Кюртева. През 1994 г. в София е отворен първият ресторант. В края на същата тази 1994 г. от DUNKIN’ DONUTS сами потърсили САМЕКС, за да им предложат франчайз. Днес САМЕКС осигурява работа на 500 души и планира откриване на нови ресторанти в Пловдив и Врана.

Франчайзингът е една от най-успешните форми на работа. Българската фирма просто се вписва в една вече утвърдена структура. Българският принос към вече направеното е системата за финансов контрол. “Не е тайна, че в годините на голямата криза у нас ние имахме точна информация за това колко пари губим буквално всеки час. Към нашата интегрираната система за контрол на паричния поток проявиха интерес и франчайзодателите”, твърди г-жа Кюртева.

Преди време българската фирма НЕОСТИЛ стана франзайзополучател на гръцката NEOSET. “Не беше нужно да тръгваме от нулата. Мебелите с марката на NEOSET вече са познати на родния потребител. Клиентите знаят какво търсят”, разказва арх. Невена Ангелова, собственик на НЕОСТИЛ. Тя работила две години и половина в NEOSET. Идеята за бизнес под чадър дошла съвсем естествено заедно с желанието за самостоятелна изява. “Минусите на франчайза са известни – не може да се проявява фантазия. Правилата на франчайзодателя трябва да се спазват стриктно. Не се допуска никакво отклонение в качеството на услугата. Ако нашите служители не си вършат работата както трябва, франчайзодателят може да ни задължи да ги уволним. Но в крайна сметка всички тези минуси са плюсове за клиентите”, обобщава арх. Ангелова.

Варненската фирма ПОЛИКОНТАКТ пък търси франчайзополучатели. Фирмата е от шест години посредник на трудовия пазар. За шестте години от съществуването си е осъществила контакт с 12 600 работодатели. “Чрез дружеството са обявени 22 960 работни места. На ден 14-те служители консултират средно по 394 души, от които 115 лично посещават офиса, твърди д-р Пенка Атанасова, собственик на ПОЛИКОНТАКТ.

Финансовата страна на договора с всеки франчайзополучател е въпрос на конкретна договорка. “Готова съм да направя компромис, да проявя гъвкавост според конкретната ситуация - зависи например дали фирмата е в регион с голяма безработица или не”, заявява д-р Атанасова. Хората, които са подходящи, трябва да имат желание за собствена инвестиция за собствения си бизнес. Да са инициативни, лоялни, комуникативни. Да се придържат към стандартите на фирмата, изброява президентката на ПОЛИКОНТАКТ. Изборът се прави след поредица от срещи и след преминаване през специални тестове. Плюсовете - франчайзополучателят ще осигури работа за себе си и за своето семейство. И ще печели.

Друг пример за франчайзинг в областта на услугите, и по точно в областта на човешките ресурси, но изграден изцяло на база на чуждестранен лиценз е фирмата SNELLING. Фирмата е възникнала преди 50 години в САЩ като типично семейна фирма - двама съпрузи от Филаделфия решили да се занимават с набиране и подбор на персонала. Тяхна основна идея е била да помогнат на американеца да реализира мечтата си. В момента пето поколение управлява фирмата.

SNELLING се е разраснала изключително много. На базата на франчайзинга фирмата има офиси в цяла Америка. Установили са се и в големите държави на Латинска Америка. От началото на 90-те години откриват офиси в Източна Европа. Първият е в Букурещ, през 1994 г. стъпват и в София.

В началото фирмата-майка дава името си на софийския офис. Това е от изключителна важност, защото в света на човешките ресурси SNELLING е символ на качество. Те предоставят и всички процедури за подбор, ноу-хау, информационна система, която е уникална за страната. Дадени са и всички способи за набиране и обучение на консултантите, за контрол на качеството, подход за отношение към клиентите. Във същото време те оставят възможност на българския франчайзополучател да развива самостоятелно редица услуги в сферата на човешките ресурси, които или не са толкова популярни, или не са основен бизнес на фирмата-майка. Никой не налага какво и как да се продава. Единственото важно условие е да не се излиза извън рамките на фирмената философия и цялата дейност да отговаря на високите критерии за качество.

В заключение може да се каже, че за нашата страна франчайзингът е сравнително нова концепция за правене на бизнес, но с изключително добра перспектива за навлизане в българската икономика.

Наред с това всяка българска фирма, която притежава определено ноу-хау и отговаря на съответните условия за франчизиране на своя бизнес, може да създаде изискващия се франчайзингов пакет и да го предоставя за реализация на свои клиенти в страната и чужбина, така че фирмата да стане франчайзодател.

Марката “Санита” се ражда през 1992 година, когато в град Варна стартира първата аптека “Санита”. В този период се чувства недостиг на лекарства, а частният бизнес все още е в начален етап на развитие. Още същата година успешният бизнес води до разкриването на втора аптека “Санита”. В периода от 1991 г. до 2000 г. във Варна и близките курортни комплекси се откриват осем аптеки “Санита”. Те са просторни, модерно оборудвани, технически обезпечени. В края на 2004 г. в страната действат 60 аптеки “Санита” в големите градове. През годините броят на аптеки “Санита” в цялата страна нараства непрекъснато и от фамилен бизнес “Санита” се превръща в семейство от независими компании.

През 1993 година започва да функционира “Санита Трейдинг” - дистрибутор на лекарства, медицински продукти и санитарно-хигиенни материали. От 2002 година стартира дейността си “Санита Франчайзинг”, чиято основна цел е да създава, внедрява, развива и разпространява високи стандарти на организация и работа на аптеките “Санита” за развитието им като най-добрите аптеки в България. Основното послание на марката “Санита”, което обединява тези организации, е “качество, коректност, компетентност”. От 1993 г. досега цялата печалба от семейния бизнес се реинвестира. Само за 2002 г. приходите от дейностите на “Санита” като търговец на едро, търговец на дребно и франчайзодател възлизат на 82 млн. лв., а чистата печалба надхвърля един милион. В момента "Санита" работи с 3280 клиенти, от които 186 болници, 2868 частни аптеки и 226 търговци на едро. Компанията предлага над 6000 позиции лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и козметика, а годишните й директни продажби надхвърлят 420 хил. лв.

Всеки елемент от дейността на “Санита” показва това, което определя философията на бизнеса - човека. За мениджърите на "Санита" уважението към човешката личност е основна ценност – правило, под което официално стои подписът на собственика. Това красноречиво говори, че в България вече си пробива път една нова, европейска култура на бизнеса, основана на общочовешките ценности. В същото време най-големите проблеми на “Санита” произтичат от нелоялната конкуренция, липсата на контрол върху фармацевтичния бизнес в България и от персонала. Трудно се намират добри мениджъри (за собствените обекти) и франчайзополучатели. Това от своя страна е свързано с още един много важен проблем – развитието на фирмената дейност, което неминуемо се налага, за да се организират и управляват обектите по стандартите на “Санита”.

Огромният успех на първите аптеки “Санита” ги прави естествена база за развитие на франчайзинг. Концепцията за франчайзинг в областта на аптечния бизнес се заражда през 2000 г. Развитието на аптеки “Санита” и проекта за франчайзинг на територията на цялата страна налагат стандартизиране на дейностите, свързани с изграждането и функционирането на аптеките.

„Санита франчайзинг“ е най-динамично развиващата се структура в семейството на “Санита”. Тя предоставя първия опит за франчизиране на ноу-хау в аптечния бизнес в България на основа на стандарта за качество ISO9001:2000. Днес “Санита франчайзинг” е един от най-големите франчайзодатели в България, който предлага изцяло български франчайзингов продукт.

Подобно на други франчайзи, “Санита” предоставя пакет от услуги на франчайзополучателите, за които съответно получава франчайзингови такси. Конкретни услуги от “Санита франчайзинг” АД на аптеки “Санита” са: анализ на местоположението на аптеките; помощ при наемане или закупуване на обекти; визуализация на аптеките; план-схема за оборудване и закупуване на оборудване; централизирано снабдяване на аптеките; обучение на персонала на всички нива; дейности, насочени към популяризирането на аптеките; стандартизация на дейностите в аптеките; финансов мениджмънт; постоянна подкрепа в цялостната оперативна аптечна дейност.

По отношение на така структурирания франчайз пакет, франчайзодателят “Санита” изисква следната франчайз цена:

• 
  От франчайзополучателите се изисква самостоятелно изграждане на обекта по стандартите на “Санита”, след като той се оценява по предварителните критерии, което означава, че франчайзодателят не извършва разходи за самото изграждане и визуализация на аптеката. За предоставените права на интелектуална собственост обаче е определено възнаграждение от 3000 лв.
  
• 
  Периодичните отчисления (роялти) представляват 1,5 % от реализираните приходи от франчайзополучателите. Това ниво може да се определи като приемливо за франчайзополучателите – знае се, че обикновено във фармацевтичната промишленост процентът на роялти е между 3 и 5%. Оказва се, че този процент е приемлив и за франчайзодателя, като се има предвид огромната конкуренция в аптечния бизнес, граничеща с нелоялни средства – нещо, което също вече беше казано.
  

Използвайки емпирични данни от “Санита” АД–Варна и адаптиран модел за оценка на ефективността, можем да представим основните индикатори за състоянието на предприятието през периода 2001-2004 г., да анализираме получените резултати и да изведем съответните препоръки. Последователно представяме резултатите от извършеното изследване.

Сравнително детайлна информация за финансовия анализ на състоянието на “Санита” се получава от анализа на относителните показатели, чрез които се обвързва влиянието на няколко фактора. Насочвайки изложението в тази насока, представяме анализа на резултатите от изчислените показатели.

Анализът започва с индикаторите, свързани с приходите на “Санита” (вж. таблица 1).

Относителният дял на продажбите на лекарства от “Санита” спрямо общия на обем на реализираните приходи от аптеките в България е както следва: 1,9 % през 2001 г; 6,6 % - 2002 г.; 7,1 % - 2003 г. и 8,3 % - 2004 г.

По отношение на показателя “критична точка на продажбите” следва да обобщим необходимите променливи за неговото изчисляване, а именно:

• 
  Постоянни разходи на франчайзодателя – те се формират от разходите за възнаграждение и социални осигуровки на лицата, които отговарят за дейността на франчайзинговите обекти. В “Санита” АД – Варна двама души от персонала са с постоянно трудово възнаграждение за обучението, контрола и консултациите на обектите на франчайзинг, заедно с един външен консултант с постоянно възнаграждение по граждански договор. Към постоянните разходи се отнасят и разходите за реклама, които заемат значителен дял в разходите за външни услуги през изследвания период.
  
• 
  Променливи разходи на франчайзодателя – формират се от разходите за осигуряване на лекарствата, които се доставят на франчайзополучателите, разходи за материали и други разходи за външни услуги (различни от разходите за реклама), които по обем са променлива величина съобразно изменението в броя на обектите на франчайзинг.
  
• 
  Цена на франчайз пакета – тя се формира от първоначалната такса, сумата на роялтите и таксата, която франчайзополучателите заплащат за доставените лекарства.
  

Критичният обем на продажбите на франчайз пакети през 2002 г. е 7 пакета. Броят на франчайзополучателите през същата година е 14, което е два пъти повече от критичната точка, при която печалбата на франчайзодателя е на нулево ниво. Този факт ясно показва, че франчайзингът още в първата си година от внедряването от “Санита” осигурява ниво на финансовия резултат, значително по-високо от критичния минимум.

Резултатът показва критично ниво на продажбите на франчайз пакети – 9 броя през 2003 г. Действителният брой франчайзополучатели през 2003 г. е 22 – 14 за 2002 г. и продадени още 8 броя франчайз пакети през 2003 г. Това означава, че 13 франчайз пакета над критичните 9 броя осигуряват на франчайзодателя печалба над критичния минимум.

Нивото на постоянните и променливите разходи, както и на франчайз цената на “Санита” показва, че през 2004 г. франчайзодателят следва да реализира минимум 10 франчайз пакета, за да не работи на загуба. Действителният брой франчайзополучатели през същата година е 33 – 22 от предходни години и 11 за текущата година. По този начин “Санита” осигурява положителен финансов резултат чрез 23 допълнителни над критичните 10 обекта.

Продължавайки изчисленията, свързани с приходите от продажби, отделяме внимание на показателя “темп на изменение на приходите от продажби”. Приходите от продажби са основен индикатор за дейността на всяко предприятие, а темпът на прираст е основен статистически показател за установяване на динамика в изменението на даден резултат. Изхождайки от конкретните данни на базисното предприятие, установяваме значително положително изменение на приходите от продажби (табл. 2).

Поради факта, че “Санита”АД притежава самостоятелно управлявани и обекти на франчайзинг предлагаме апробация чрез сравнителни таблици относно двата вида обекти. Значително по-надежден подход е извършването на предложените изчисления помесечно и по отделни обекти. Допустимо е отделни обекти (или повечето от тях) през определени месеци да показват незадоволителен финансов резултат, но ако тази тенденция се запази повече от 3-4 месеца, мениджмънтът на “Санита” АД следва да предприеме мероприятия по проучване и решаване на проблемите, ако е необходимо и затваряне на обекти, независимо от вида собственост.

През 2001 г. “Санита” АД е разполагала само с обекти, управлявани самостоятелно. Тук не можем да направим сравнение, но изчисленията са необходими с оглед на съпоставяне със следващите години от изследването.

Съпоставката между двата вида обекти е възможна през 2002 г., когато стартира франчайз програмата на “Санита”, и то доста успешно, както може да се проследи от таблица 4.