Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата



страница9/10
Дата05.10.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 - Принципи за защита на
лица с психична болест



Принципи за защита на лица с психична болест

Приети с резолюция 46/119 от 17 декември 1991 г. на Генералната асамблея на ООН

Генералната асамблея,


Вземайки предвид разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и други международни актове в материята, като Декларацията за правата на лицата с увреждания, както и Принципите за защита на всички лица, задържани под каквато и да е форма, или затворници,
Припомняйки своята Резолюция 33/53 от 14 декември 1978 г., в която се изисква от Комисията по правата на човека да изиска от Подкомисията по предотвратяване на дискриминацията и защитата на малцинствата да приеме като първостепенна задача проучването на въпроса за защитата на задържаните въз основа на психичната им болест, за да формулира ръководни начала,
Припомняйки също своята Резолюция 45/92 от 14 декември 1990 г., в която приветства напредъка, постигнат от работната група на Комисията по правата на човека в изработването на проект за принципите за защита на лицата с психична болест и за подобряване на грижите за психичното здраве, въз основа на проект, представен пред Комисията от Подкомисията за предотвратяване на дискриминацията и защитата на малцинствата,
Съобразявайки се с Резолюция 1991/46 от 5 март 1991 г. на Комисията по правата на човека, с която последната одобри проекта за принципи, който й е бил представен от работната група и е решила също така да го предаде като доклад на работната група до Генералната асамблея през Икономическия и социален съвет,
Съобразявайки се също с Резолюция 1991/29 от 31 май 1991 г. на Икономическия и социален съвет, с която на Генералната асамблея се представя проектът на принципите и докладът на работната група,
Приемайки освен това препоръките на Комисията по правата на човека в Резолюция 1991/46 и на Икономическия и социален съвет, в Резолюция 1991/29, и факта, че пълният текст на приетия от Генералната асамблея проект на принципите трябва да получи възможно най-широко разпространение и въведението към принципите трябва да се публикува като придружаващ документ, в интерес на правителствата и широката общественост,
Приемайки освен това бележките на Генералния секретар, които в приложението си съдържат проекта на принципите и въведението към тях,


  1. Приема Принципи за защита на лицата с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ, текстът на които се съдържа в приложението на настоящата резолюция;




  1. Изисква от Генералния секретар да включи текста на Принципите, заедно с въведението, в предстоящото издание “Права на човека: Сборник от международни инструменти”;




  1. Изисква от Генералния секретар да предостави за възможно най-широко разпространение Принципите и да осигури въведението да се публикува в същото време като съпровождащ документ за ползване от правителствата и широката общественост.



ПРИЛОЖЕНИЕ
Принципи за защита на лицата с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ

Приложно поле
Тези Принципи трябва да се прилагат без дискриминация от какъвто и да вид, основана на увреждания, расов произход, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален, етнически или социален произход, правен или социален статус, възраст, имотно състояние или раждане.

Определения
В настоящите Принципи:
(а) “Адвокат” означава правен или друг квалифициран представител;

(б) “Независим орган” означава компетентна и независима институция, определена от местния закон;

(в) “Психичноздравна помощ” включва анализиране и диагности-циране на психичното състояние на дадено лице, както и лечение, грижи и рехабилитация на психичната болест или на предполагаема психична болест;

(г) “Психиатрично заведение” означава всяко заведение или негово отделение, чиято основна функция е да предоставя психичноздравна помощ;

(д) “Медицински работник в областта на психично здраве” означава лекар, клиничен психолог, медицинска сестра, социален работник или друго лице с подходящо обучение, квалификация и умения в областта на психичното лечение.

(е) “Пациент” е лице, което получава психичноздравна помощ и включва всички лица, приети в психиатричното заведение;

(ж) “Законен представител” означава лице, упълномощено по закон да представлява интересите на пациента по всички въпроси и да упражнява права от негово име, включително родителки права и законно настойничество и попечителство над малолетни и непълнолетни, освен когато местното законодателство предвижда друго;

(з) “Орган на прегледа” е орган, оправомощен в съответствие с принцип 17 да преразглежда принудителното настаняване или задържане на пациент в психиатрично заведение.



Обща ограничителна клауза
Упражняването на правата, прогласени в тези Принципи права, не подлежи на никакви ограничения освен в случаите, предвидени в закона и необходими за защита на здравето и сигурността на засегнатото лице или околните, обществената сигурност, реда, здравето и морала, както и на основните права и свободи на другите.
Принцип 1

Основни права и свободи

  1. Всеки има право на най-добрата налична психичноздравна помощ, която трябва да бъде част от системата за здравеопазване и социални грижи.

  2. Всички лица с психична болест, или които се приемат за такива, трябва да бъдат третирани с човечност и зачитане на достойнството им, присъщо на човешката личност.

  3. Всички лица с психична болест, или които се приемат за такива, имат право на защита от икономическа, сексуална или друга форма на експлоатация, физическо или друго малтретиране и унизително отнасяне.

  4. Не трябва да съществува дискриминацията, основана на психична болест. “Дискриминация” означава всяко различно разграничаване, изключване или предпочитане, които могат да доведат до обезсилване или нарушаване на еднаквото ползване на правата. Специални мерки, предназначени единствено за защита на правата или за подпомагане на лица с психична болест, не трябва се считат за дискриминационни. Дискриминацията не включва каквото и да е разграничение, изключване или предпочитание, предприети в съгласие с разпоредбите на тези Принципи, които са необходими за защита правата на човешките права на лица с психична болест или на други лица.

  5. Всяко лице с психична болест трябва да има правото да упражнява всички граждански, политически, икономически, социални и културни права, така както са приети с Всеобщата декларация за човешките права, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права и други съответни инструменти като Декларацията за правата на инвалидите и Принципите за защита на всички лица, подложени на каквито и да са форми на задържане или затвор.

  6. Всяко решение, че дадено лице се лишава от годността да извършва правни актове (правна годност, компетентност пред закона, legal capacity), на основание на неговата психична болест, както и всяко решение да му бъде назначен личен представител, поради тази некомпетентност, трябва да бъдат вземани само след изслушването му в открито заседание от независим и непредубеден трибунал, определен от местния закон. Лицето, чиято правна годност е под въпрос, има право да бъде представено от съветник. В случай че лицето, чиято компетентност пред закона е под въпрос, не може само да си осигури такъв представител, той трябва да бъде осигурен без заплащане до размера, в който лицето няма достатъчно средства да заплати. В същата процедура, съветникът не трябва да представлява психичноздравна служба или нейния персонал, както и членовете на семейството на лицето, чиято правна годност е под въпрос, освен ако трибуналът е убеден, че няма конфликт на интересите. Решенията относно и необходимостта от личен представител на лицето трябва да бъдат преразглеждани през разумни интервали, предписани от местния закон. Лицето, чиято правна годност е под въпрос, неговият личен представител, ако има такъв, и всяко друго заинтересувано лице трябва да имат право на обжалване на всяко решение пред по-горната съдебна инстанция.

7. Когато съдът или друг компетентен трибунал намери, че лице с психична болест не е способно да се грижи за своите собствени работи, трябва да бъдат взети мерки за осигуряване на защитата на неговите интереси, която е необходима и подходяща в зависимост от състоянието на лицето.
Принцип 2

Защита на малолетни и непълнолетни
С оглед преследваните в Принципите и вътрешното законодателство цели специално внимание трябва да се обърне на защита правата на малолетните и непълнолетните, включително на назначаването на представител, различен от членовете на техните семейства, когато е необходимо.
Принцип 3

Живот в общността
Всяко лице с психична болест има право, доколкото е възможно, да живее и работи в общността.
Принцип 4

Установяване на психичната болест


  1. Установяването, че дадено лице има психична болест, трябва да е в съответствие на международно приетите медицински стандарти.

  2. Установяването на психичната болест никога не трябва да се извършва на основата на политическия, икономическия или социален статус, принадлежност към културна, расова или религиозна група или по каквато и да друга причина без пряка връзка с психичното състояние.

  3. Семейните или професионални конфликти или несъгласието с морални, социални, културни или политически ценности или религиозни убеждения не трябва никога да са решаващ фактор при диагностициране на психичната болест.

  4. Наличието на предходно лечение или хоспитализация не може само по себе си да обоснове установяването на настоящо или бъдещо душевно заболяване.

  5. Никое лице или орган на власт не може да регистрира дадено лице с психична болест или по друг начин да укаже, че има психична болест, освен за цели, пряко свързани с психичната болест или с последица на психичната болест.


Принцип 5

Медицински преглед
Никое лице не може да бъде подложено принудително на медицински преглед за установяване наличието на психична болест, освен съгласно регламентирани от вътрешно законодателство процедури.
Принцип 6

Поверителност
Трябва да се зачита правото на поверителност на информацията относно всички лица, за които се прилагат тези Принципи.
Принцип 7

Роля на общността и културата


  1. Всеки пациент има правото на лечение и грижи, доколкото е възможно, в общността, в която живее.

  2. Когато лечението се осъществява в психиатрично заведение, пациентът има правото, доколкото е възможно, да бъде лекуван близко до своя дом или до дома на неговите роднини или приятели, както и има правото да се върне в общността колкото е възможно по-скоро.

  3. Всеки пациент има право на лечение, съобразено с културата на общността, към която принадлежи.


Принцип 8

Стандарт на полаганите грижи


  1. Всеки пациент има право да получава здравна и социална помощ, която да отговаря на неговите здравни потребности, както и право на лечение и грижи в съответствие със същите стандарти, както и другите болни лица.

  2. Всеки пациент се ползва със закрила срещу вреди, включително от необосновано приложение на медикаменти, малтретиране от други пациенти, от персонала или от трети лица или от други действия, които причиняват душевно страдание или физически неудобства.


Принцип 9

Лечение


  1. Всеки пациент има право да бъде лекуван в обстановка с най-малко ограничения и с най-малко ограничителни и инвазивни методи на лечение, които съответстват на неговите здравни потребности и необходимостта от защита на физическата сигурност на другите.

  2. Лечението и грижите за всеки пациент се основават на индивидуален план, обсъден с пациента, редовно преразглеждан, изменян, ако е необходимо, и осъществяван от квалифициран персонал.

  3. Психичноздравната помощ трябва винаги да бъде предоставяна в съгласие с приложимите етични стандарти на психичноздравните професионалисти, включващи международно приети стандарти като Принципите на медицинската етика, приети от Генералната асамблея на ООН. Никога не трябва да се злоупотребява със знанията и уменията в областта на психичното здраве.

  4. Лечението трябва да бъде насочено към защита и разширяване на личната автономия на всеки пациент.


Принцип 10

Медикаменти


  1. Медикаментите трябва да отговарят на действителните нужди на пациента, да се предписват само за лечебни или диагностични цели и в никакъв случай да не се прилагат наказание или за удобство на околните. Психичноздравните професионалисти трябва да предписват само медикаменти с известна и доказана ефикасност на тези, за които се отнася параграф 15 на Принцип 11.

  2. Всички медикаменти се предписват от психичноздравен професионалист, който има това право по закон, и да бъде отразено в медицинската документация на пациента.


Принцип 11

Съгласие за лечение

  1. Никакво лечение не трябва да бъде прилагано на пациент без неговото информирано съгласие, освен в случаите, предвидени по-долу в параграфи 6, 7, 8, 13 и 15.

  2. Информирано е съгласието, получено свободно, без заплаха или неуместни форми на убеждаване, след разкриването на достатъчна и разбираема информация на пациента във форма и на език, който той разбира, относно:

(а) диагностичната оценка на състоянието му;

(б) целта, метода, вероятната продължителност и очакваната полза от предлаганото лечение;

(в) алтернативните методи за лечение, включително такива, които са по-слабо принудителни;

(г) възможно усещане за болка или неудобство, опасности и странични ефекти на предлаганото лечение.



  1. По време на процедурата за предоставяне на съгласие пациентът може да поиска присъствието на лице или лица по свой избор.

  2. Пациентът има право да откаже или прекрати лечението, освен в случаите, предвидени по-долу в параграфи 6, 7, 8, 13 и 15. Последиците от отказа или прекратяването на лечението трябва да бъдат обяснени на пациента.

  3. Пациентът не бива да се приканва или убеждава да се откаже от правото си на информирано съгласие. Ако пациентът потърси такава възможност, е необходимо да му се обясни, че лечение не може да му се окаже в отсъствието на информирано съгласие.

  4. Освен в случаите съгласно ал. 7, 8, 12, 13, 14 и 15 от настоящия принцип, на пациента може да се предостави план-предложение за провеждане на лечение в отсъствието на информираното му съгласие ако са налице следните условия:

(а) Пациентът, за съответен период от време, е задържан принудително;

(б) Пациентът необосновано отказва да даде такова съгласие, но независим орган, имащ на свое разположение цялата необходима информация, включително посочената по-горе в параграф 2, е убеден, че за съответен период от време при пациента липсва годността да дава или да откаже информирано съгласие за предложения лечебен план или ако местният закон предвижда това, с оглед грижата за собствената сигурност на пациента или сигурността на другите; и



(в) Независимият орган е преценил, че предлаганият лечебен план е в най-добрия здравен интерес на пациента.

  1. Параграф 6 по-горе не се прилага за пациент с представител, овластен от закона да даде съгласие за лечение от името на пациента. Следователно такъв пациент може да бъде лекуван без неговото информирано съгласие, с изключение на случаите, предвидени по-долу в параграфи 12, 13, 14 и 15, ако законният представител, след като е получил информацията, описана по-горе в параграф 2, даде съгласието си от името на пациента.

  2. Освен в случаите, посочени по-долу в параграфи 12, 13, 14 и 15, лечение може да се окаже на всеки пациент, без информираното му съгласие, ако квалифициран медицински работник в областта на душевното здраве прецени, че същото е от спешна необходимост, с оглед предотвратяването на непосредствено или предстоящо увреждане на пациента или други лица. Такова лечение не се продължава след срока, за който се е оказало строго необходимо с оглед постигане на посочените цели.

  3. Дори когато лечението е разрешено без информираното съгласие на пациента, следва да бъдат направени всички усилия той да бъде осведомен за характера на лечението и за всички възможни алтернативи и да бъде включен, доколкото това е практически възможно, в осъществяването на лечебния план.

  4. Цялото лечение трябва да бъде веднага регистрирано в медицинския картон на пациента, като се посочи дали е доброволно или принудително.

  5. Физически ограничения или принудителна изолация на пациента не следва да бъдат използвани освен в съответствие с официално утвърдените процедури на психиатричното заведение и само тогава, когато това са единствените средства, с които се разполага, за да се предотврати непосредствената или неизбежна увреда на пациента или на други лица. Всички случаи на физическо ограничение или принудителна изолация, основанията за тях, характера и размера им трябва да бъдат регистрирани в медицинския картон на пациента. Пациентът, спрямо когото са приложени ограничения или изолация, следва да бъде държан при човечни условия, да му се оказва помощ и да бъде отблизо и редовно наблюдаван от квалифициран член на персонала. Неговият законен представител, ако има такъв и той е овластен за такива случаи, трябва незабавно да бъде уведомен за каквито и да са физически ограничения или принудителна изолация.

  6. При никакви условия не се допуска стерилизация за лечение на психична болест.

  7. При лица с психична болест могат да бъдат извършвани големи медицински или хирургични процедури, само когато това е разрешено от местния закон, когато се прецени, че това удовлетворява в най-пълна степен здравните потребности на пациента и когато пациентът дава информирано съгласие. По изключение, когато пациентът не е способен да даде информирано съгласие, процедурата трябва да бъде разрешена само след независимо преразглеждане на решението за нея.

  8. Психохирургията и другите инвазивни лечебни методи за психична болест, водещи до необратими промени, никога не трябва да се провеждат при пациент, който се лекува принудително в психиатрично заведение. Тези методи могат да бъдат прилагани при всички други пациенти, доколкото местният закон разрешава това, но само когато пациентът е дал информирано съгласие и независим външен орган сам се е уверил, че има действително информирано съгласие и лечението в най-пълна степен удовлетворява здравните потребности на пациента.

  9. Клинични изпитания и експериментално лечение се провеждат единствено при наличието на информирано съгласие, а в случаите когато той не е в състояние да даде такова, е необходимо одобрението на компетентен, независим и специално създаден специално за тази цел.

  10. В случаите, посочени по-горе в параграфи 6, 7, 8, 13, 14 и 15, пациентът или неговият представител или всяко заинтересувано лице имат право да обжалват пред съдебен или друг независим орган определеното лечение.

Принцип 12

Уведомяване за правата


  1. Във възможно най-кратък срок след настаняването му в психиатричното заведение, пациентът трябва да бъде запознат, по начин и на език, разбираеми за него, за всички негови права съгласно тези Принципи и местния закон. Информацията следва да съдържа обяснение на тези права и как да бъдат упражнявани.

  2. В случай, че пациентът не е способен да разбере тази информация и докато е в това състояние, правата на пациента трябва да се прехвърлят върху неговия законен представител, ако има такъв и той е овластен за този случай или върху едно или повече лица, които най-добре могат да представляват неговите интереси и желаят да правят това.

  3. Пациент, който има необходимата дееспособност, има правото да посочи лицето, което трябва да бъде информирано от негово име, както и лицето, което да представлява неговите интереси пред ръководството на психиатричното заведение.


Принцип 13

Права на пациента и условия в психиатричните заведения


  1. Всеки пациент в психиатрично заведение има право на необходимото зачитане на:

(а) Неговата равнопоставеност пред закона;

(б) Личната си неприкосновеност;

(в) Свободата на общуването, която включва свобода на общуване с други лица от психиатричното заведение; свободна и нецензурирана кореспонденция; свободни и лични срещи във всеки подходящ момент с адвокат, законен представител и други посетители; свободен достъп до пощенски и телефонни услуги, вестници, радио и телевизия;

(г) Свобода на религиозните или други убеждения.



  1. Средата и битовите условия в психиатричните заведения трябва да са възможно най-близки до обичайните за лица на определена възраст и, по-специално, трябва да включват:

(а) Условия за отдих и свободни занимания;

(б) Условия за обучение;

(в) Възможности за купуване и получаване на предмети, свързани с ежедневния живот, почивката и общуването;

(г) Наличие на съоръжения и насърчаване използването им от пациентите за участие в активни занимания, подходящи с оглед социалния и културния им произход и за осъществяването на подходящи трудови възстановителни мерки с оглед интеграцията им в обществото. Мерките следва да включват професионално ориентиране, обучение и услуги по намиране на работа с оглед осигуряване и запазване на трудовата им заетост в обществото.



  1. При никакви обстоятелства пациентът не може да бъде заставян да полага принудителен труд. В съответствие с ограниченията, които състояние му налага и изискванията на администрацията в психиатричното заведения, той може да избере определен вид дейност, която да изпълнява.

  2. Пациентът в психиатричното заведение не може да бъде експлоатиран. Пациентът има право да бъде възнаграден за работата, която извършва, така както би му се заплатило за същата работа съгласно местния закон ако не беше болен. Всеки пациент във всички случаи има на полагаемата му се част от всяко възнаграждение, изплатено на психиатричното заведение за неговата работа.


Принцип 14

Ресурси на психиатричните заведения


  1. Психиатричното заведение трябва да разполага с ресурси в същата степен, в каквато и останалите здравни заведения и по-специално:

(а) Достатъчно на брой квалифициран медицински и помощен персонал с професионална подготовка и съответно пространство, за да се осигурят на всеки пациент лична сфера и подходяща за него програма за активно лечение;

(б) Диагностично и терапевтично оборудване за пациентите;

(в) Подходящи професионални грижи; и

(г) Достатъчно, редовно и цялостно лечение, включително медикаменти.



  1. Всяко психиатрично заведение трябва да бъде инспектирано от компетентните власти с достатъчна честота, за да се осигури, че условията на лечението и грижите за пациентите съответстват на тези Принципи.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница