Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата

Член 5 от ЕКПЧ

(б) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;

(в) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;

(г) ...

(е) ...
5(2) На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

1. 
   След 1979 г. юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека доразви положенията в този член и оформи редица ясни изисквания. В анализа на делата по-долу са представени изискванията, на които трябва да отговаря системата на умствените увреждания и заведенията за лечението им, за да се спазят изискванията на член 5.
   

2. 
   По делото Винтерверп с/у Холандия⁵¹, първото дело в областта на умствените увреждания, заведено пред Европейския съд, Съдът постанови три относително не-тежки изисквания за законосъобразност на принудителното настаняване на “душевноболно лице”:
   

“Съдът счита, че освен в извънредни случаи, въпросното лице не следва да бъде лишавано от свобода, ако няма убедително доказателство, че е “душевноболно”. Самият характер на фактите, които трябва да бъдат представени на компетентен национален орган – т.е. типично психично разстройство – изисква обективна медицинска преценка. По-нататък, по вид и по степен психичното разстройство трябва да е такова, че да оправдава принудителното настаняване. Също така, законосъобразността на продължителното лишаване от свобода зависи от трайния характер на това разстройство”. (параграф 39)

3. 
   По делото Върбанов с/у България,⁵² решението за принудително настаняване на лицето е било взето от прокурор без да се иска становище на лекар. Съдът подчертава, че такова становище е необходимо и преценката за състоянието на лицето трябва да се направи въз основа на настоящето психично състояние, а не единствено на минали събития.
   

4. 
   Изискването лишаването от свобода да е “в съответствие с процедури, предвидени от закона” е обяснено по следния начин по делото Винтерверп:
   

5. 
   Това означава, че се поставя изискване за кодифициране на процедурата. По неотдавнашното дело Кавка с/у Полша⁵³ Съдът определи, че:
   

“когато се взима решение за лишаване от свобода е особено важно да се спази общия принцип за правна сигурност. Ето защо е задължително да се определят ясно условията за лишаване от свобода по вътрешното законодателство и приложението на закона да бъде предвидимо, за да се спази стандарта за “законосъобразност”, определен от Конвенцията. Този стандарт изисква всички закони да бъдат достатъчно прецизни, така щото лицето – след като получи специализирана консултация, ако има нужда от такава – да предвиди, в степен разумна при дадените обстоятелства, възможните последици от дадено деяние”. (Параграф 49)

6. 
   Страните имат известна самостоятелност при определяне на понятието “душевноболно лице”. По делото Винтерверп Съдът не даде определение – което е в основата си медицинско определение – защото:
   

“... при взимане на решение за принудително настаняване на “душевноболно лице”, на националните власти трябва да се предостави известно право на усмотрение, тъй като те са тези, които оценяват представените доказателства по дадено дело...” (Параграф 40)

6. 
   Член 5 не поражда право на лечение,⁵⁴ нито право на болнични грижи, подходящи за пациента.⁵⁵ Принудителното настаняване на душевноболно лице е правомерно по смисъла на член 5(1)(е) само ако настаняването е в болница, клиника или друго подходящо лечебно заведение. Затворът не се счита за приемливо заведение за принудително настаняване съгласно гражданското законодател-ство.⁵⁶
   

6. 
   Ако лекарското решение е взето въз основа на медицинска информация, която не отразява непременно състоянието на жалбоподателя към момента на решението, “забавянето между клиничния преглед и изготвянето на медицинския доклад може само по себе си да е в противоречие с принципа на член 5 от Конвенцията, а именно защита срещу произвол по отношение на мерките за лишаване от свобода”. (виж споменатото по-горе решение по делото Винтерверп, стр. 17, § 39).⁵⁷
   

6. 
   В ранната си практика, предвид довода, че “арестът” предизвиква асоциации със задържане за криминално деяние, Европейският съд се колебаеше дали да изтълкува израза “всяко арестувано лице” в член 5(2) като отнасящ се до принудителното психиатрично задържане. Ето защо по делото Х с/у Обединеното кралство⁵⁸ Съдът не счете за необходимо да вземе решение по въпроса, защото:
   

“...необходимостта жалбоподателя да бъде информиран за причините за връщането му произтича от член 5(4): всеки, който има право (като Х) да се обърне към Съда за бързо решаване на законността на неговото задържане, не може да се възползва пълноценно от това си право ако не е своевременно и достатъчно добре информиран за фактите и правните основания за лишаването му от свобода” (параграф 66)

6. 
   По дела от по-близкото минало, Европейският съд постанови, че член 5(2) е приложим към задържането на лица с умствени увреждания. Така например, по делото Ван дер Леер с/у Холандия⁵⁹ той определи:
   

“Без да забравя, че изразът в член 5(2) предизвиква асоциации с наказателното право, Съдът е съгласен с Комисията, че той трябва да се тълкува “автономно”, по-конкретно в съответствие с целта на член 5, която е да осигури на всекиго защита срещу произволно лишаване от свобода”. (Параграф 27)

6. 
   Европейският съд не се е произнесъл дали информацията, която се предоставя в момента на задържането, трябва да бъде в писмен вид.
   

6. 
   Правото на пациента по член 5(4) да се обърне към съда за бързо решаване на законността на неговото задържане е едно от най-важните права, предоставени от член 5. То може да бъде упражнено по два начина: право на жалба в съда на избрана от пациента дата, или посредством “автоматичен съдебен преглед”. Проблемите, с които се занима Съдът са: (а) необходимите правомощия на извършващия прегледа съд и неговия съдебен характер, (б) необходимата периодичност на прегледа, (в) срока за произнасяне, (г) процесуално представителство.
   

6. 
   По делото Винтерверп с/у Холандия⁶⁰ Европейският съд определи основните изисквания към съдебното заседание по член 5(4):
   

“Действително, при споменатата в член 5(4) съдебна процедура не са задължителни същите гаранции както при граждански или наказателен процес по член 6(1). Независимо от това, на лицето трябва да бъде осигурен достъп до съд и възможността да бъде изслушано лично или, при необходимост, под формата на представителство. Ако тези изисквания не бъдат спазени, на лицето няма да се осигурят “основните процесуални гаранции, приложими при лишаване от свобода”. При психичните заболявания може да се наложи ограничаване или модифициране начина на упражняване на това право, но то не е оправдание за нарушаване на самата му същност. Тези специални процесуални гаранции могат да се окажат необходими, за да се защитят интересите на лица, които поради умственото си увреждане не са напълно способни да се защитават сами.” (Параграф 60)

6. 
   По делото Х с/у Обединеното кралство, доразвивайки предишната си практика⁶¹ Съдът обясни понятието “съд” в този контекст:
   

“Не е в компетенциите на Съда да определя най-добрата или най-подходяща система на съдебен преглед в тази област, тъй като Договарящите се държави могат да избират сами начина, по който изпълняват своите задължения. Така например, в член 5(4) думата “съд” не обозначава непременно съд от класически тип, интегриран в стандартната съдебна система на страната. Този термин, така както е използван в няколко члена от Конвенцията ( в т.ч. член 5(4)) се използва за обозначаване на органи, характеризиращи се с обичайните и основни принципи - на първо място независимост от изпълнителната власт и от страните по делото – но също и с гаранции (“подходящи с оглед вида лишаване от свобода”) от съдебнопроцесуален характер, чиято форма може да е различна за различните области”. (Параграф 53)

6. 
   Прегледът, извършван от “съда” (независимо от това как е обозначен):
   

“трябва да бъде достатъчно обхватен, за да вземе предвид онези условия, които, според Конвенцията, са от особено значение за “правомерното” задържане на лице на основание душевното му заболяване, особено ако причините, поради които задържането е било първоначално обосновано, престанат да са налице. Това означава, че по настоящето дело член 5(4) изисква подходяща процедура, при която съдът може да прецени дали пациентът продължава да бъде психически разстроен и дали министърът на вътрешните работи има основания да счита, че по-нататъшното принудително настаняване е необходимо в интерес на обществената безопасност”. (Параграф 58)

6. 
   Съдът също така постанови, че съдебната процедура трябва да предвижда достъп на адвоката до информация за неговия довереник. По делото Николова с/у България⁶² Европейският съд реши, че:
   

“Съдът, който разглежда обжалване на задържане трябва да осигури съдебнопроцесуални гаранции. Производството трябва да бъде състезателно и винаги да осигурява “равенство на процесуалните възможности” на страните, прокурора и задържаното лице ... Не се осигурява равенство на процесуалните възможности, ако на адвоката се откаже достъп до онези документи в следственото дело, които са решаващи за ефективното оспорване на законността на задържането на неговия довереник...⁶³ (Параграф 58)

6. 
   По делото Ракевич с/у Русия⁶⁴ Съдът се произнесе по допустимостта на дело за оспорване на практиката на заседание по съдебно дело за умствено увреждане по член 5(4), при което на адвоката е бил отказан достъп до информация за пациента, в т.ч. информация, въз основа на която е било взето първоначалното решение за задържането му.
   

6. 
   По делото Джонсън с/у Обединеното кралство⁶⁵ Европейският съд разгледа решенията на три последователни съдилища за преглед по дело за умствено увреждане, според които пациент, възстановен след умствено заболяване, може да бъде изписан при условие, че бъде настанен в общежитие под наблюдение. Съдът не е разполагал с правомощията да приведе това условие в изпълнение, поради което задържането на пациента е продължило. След като постанови, че в случая има нарушение на член 5(1)(д), Съдът не счете за необходимо да се произнесе по жалбата за нарушение и на член 5(4), което се състои в това, че съдът не разполага с необходимите правомощия. Независимо от това, в решението се казва, че ако не е имало постановление по член 5(1)(д), Съдът е щял да постанови нарушение на член 5(4).
   

6. 
   Наскоро разширен състав на Европейския съд, заседаващ по делото ДН с/у Швейцария⁶⁶, подчерта необходимостта от независимост на съдиите в такива дела: “тази безпристрастност е от съществено значение”.
   

6. 
   Европейският съд все още не се е произнесъл окончателно на какъв период от време пациентът може да упражнява своето “периодично” право по член 5(4). Независимо от това, по делото Херцегфалви с/у Австрия⁶⁷, той разгледа три интервала – първият от петнадесет месеца, вторият от две години, а третият от девет месеца. Съдът подчерта, че първите два интервала не могат да се считат за разумни, но не критикува третия интервал от девет месеца. Следователно, по всяка вероятност Съдът би приел интервал от една година, но не повече.
   

6. 
   По делото Е. с/у Норвегия⁶⁸ Европейският съд реши, че период от 55 дни (7 седмици и 6 дни) между молбата за преглед и решението на “съда” не отговаря на изискването за кратък срок, поставено от член 5(4). Няма определение за максимално допустимия период, но може да се приеме, че той е между четири или шест седмици.
   

6. 
   Поставените срокове по член 5(4) не са толкова кратки, когато пациентът упражнява своето право на втора или всяка следваща жалба. Но по делото Кьондибихарие с/у Холандия⁶⁹ Съдът прецени, че забавянето от 4 месеца е твърде дълъг срок.
   

6. 
   По делото Музиал с/у Полша⁷⁰ Съдът постанови, че “Член 5(4), като гарантира на арестуваните или задържани лица правото да обжалват законността на задържането в съда, провъзгласява и правото им, след като бъде заведено такова дело, на съдебно решение в кратък срок относно законността на задържането и освобождаване на лицето ако задържането се окаже неправомерно (виж Ван дер Леер с/у Холандия, Решение от 21 февруари 1990 г., Series А no. 170-А, стр. 14, §35).”⁷¹
   

6. 
   По делото Музиал срокът между жалбата за преглед и решението на съда беше една година, осем месеца и осем дни. Съдът реши, че тази продължителност е в явно нарушение на член 5(4), освен ако държавата не разполага с изключителни основания за него. По делото Музиал Съдът определи, че полската държава не е имала изключителни основания и че в случая е нарушен член 5(4).
   

6. 
   Пациентът не се отказва от процесуалните си права по член 5(4) ако настоява за медицински преглед извън болницата, която го лекува и съдът приеме искането. Не е допустимо държавата да твърди, че пациентът сам е предизвикал забавата: съдът не е освободен от задължението да се произнесе в кратък срок относно законността на задържането.⁷²
   

6. 
   Сложността на делото не е основание за забава. Съдът даде ясно определение че “сложността на медицинската документация, колкото и да е голяма, не освобождава националните власти от основните им задължения” по член 5(4).⁷³
   

6. 
   Държавата може да приведе довода, че жалбоподателят е могъл да потърси друго средство за защита срещу забавата (като например да подаде оплакване до прокурор). Съдът би приел този довод само ако държавата докаже, че органът, към който жалбоподателят според нея е могъл да се обърне, има “съдебен характер”.⁷⁴
   

6. 
   Ако делото се гледа от един съд, обикновено не е необходимо жалбоподателят да се обръща към Конституционния съд, тъй като “[п]о принцип, намесата на един орган е достатъчна за целите на член 5(4), при условие, че процедурата има съдебен характер и предоставя на лицето необходимите гаранции с оглед на конкретния случай на лишаване от свобода”.⁷⁵ За да се реши дали дадена съдебна процедура предоставя необходимите гаранции, трябва да се вземат предвид обстоятелствата, в които се гледа делото.⁷⁶
   

6. 
   По делото Мегиери с/у Германия⁷⁷ Европейският съд постанови, че е нарушен член 5(4), тъй като на жалбоподателя е трябвало да бъде осигурена служебна процесуална защита. След като разгледа юриспруденцията си по въпроса, Съдът определи:
   

“... когато едно лице е настанено принудително в психиатрично заведение, въз основа на извършени от него криминални престъпления, за които обаче не е отговорно поради умствено заболяване, то трябва – освен ако няма някакви особени обстоятелства – да получи правна помощ при следващите дела във връзка с продължаването, спирането или прекратяването на задържането. Залогът за лицето – неговата лична свобода – е толкова голям, че заедно с характера на страданието му – намалена умствена способност – не може да не доведе до това заключение.” (Параграф 23)

6. 
   Правото на процесуално представителство на всички принудително настанени пациенти не може да се приема за даденост. Психичното разстройство на Мегиери през въпросния период се оказва относително сериозно. Според наказателния съд той не може да отговаря за деянията си, тъй като е страдал от параноидна шизофрения и по време на делото състоянието му се е влошило. Въпреки че правото на служебна процесуална защита не е общодостъпно, “съдебният орган” който се произнася по настаняването, е длъжен във всички случаи да преценява дали конкретният пациент е способен да се защитава сам, например като излага аргументи и становища в своя полза и разбира всички възникнали правни въпроси. В противен случай следва да му се осигури процесуално представителство.
   

6. 
   По делото Ваес с/у Холандия⁷⁸ Комисията по правата на човека (чието съществуване е вече отменено) е заключила, че “същият принцип (възприет по делото Мегиери) трябва да се прилага при производства, които … се отнасят до първоначалното настаняване на дадено лице в психиатрично заведение.”
   

6. 
   По делото Перейра с/у Португалия⁷⁹ Съдът е отбелязал, че жалбоподателят е страдал от психично разстройство, което не му е позволило пълноценно да участва в съдебното производство, независимо от притежаваните от него правни познания. Обстоятелствата по делото са изисквали назначаването на адвокат, който да го представлява в периодичните прегледи на законосъобразността на лишаването му от свобода. Съдията, отговарящ за привеждането на решенията и присъдите в изпълнение, е назначил адвокат в началото на производството, но последният не е взел участие в него. Съдът е счел, че е налице нарушение на член 5(4), подчертавайки че назначаването на процесуален представител само по себе си не е достатъчно, за да се подсигури ефективната правна защита на клиента.
   

6. 
   Когато дадено лице е осъдено за престъпление и поради психичното му разстройство съдът постанови то да бъде настанено в болница, по отношение на принудителното настаняване приложение едновремен-но намират член 5(1)(а) и 5(1)(е). Т.е. лицето разполага с право на периодичен съдебен преглед относно настаняването.
   

6. 
   В случаите когато се приеме, че лице, обвинено в извършване на престъпления, е наказателно неотговорно поради наличието на психично разстройство и в резултат на това бъде оправдано или не бъде осъдено, постановеното от съда настаняване ще бъде законно, само ако мястото на задържане е болница, клиника или друго подходящо заведение⁸⁰.
   

Право на обезщетение

35. Провъзгласеното в член 5(5) право на обезщетение е съдебно защитимо и се ползва със сила на компенсация, която трябва да бъде задължително изплатена. Обезщетение, присъдено от не-съдебен орган (например омбудсман) или ex gratia не е достатъчно. Държавата може да изиска доказателство за настъпилите вреди. Понятието “жертва на арестуване или лишаване от свобода в нарушение на разпоредбите на този член” обхваща всички нарушения на параграфи 5(1) – 5(4).

6. 
   Следва да се отбележи, че изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита не зависи от предявяването на претенция и присъждането на обезщетение. По делото Здебски с/у Полша⁸¹ Съдът подчертава, че
   

“в случаите на оспорване законосъобразността на принудителното настаняване искът срещу държавата за вреди не представлява средство за защита, което е необходимо да бъде изчерпано, тъй като правото на освобождаване на задържаното лице и правото на обезщетение за задържане в нарушение на член 5 са две отделни субективни права.”

Член 5 – обобщение
Минималните изисквания по член 5 от ЕКПЧ са следните:

1. 
   Принудителното настаняване в психиатрична болница изисква приемането на закон, който кодифицира материята относно психичното здраве.
   

2. 
   Освен в спешни случаи, принудителното настаняване трябва да се предхожда от медицински преглед, който да установи действителното наличие на психично разстройство.
   

3. 
   Последното трябва да е достатъчно сериозно (“по вид или степен”), за да оправдае принудителното настаняване.
   

4. 
   По принцип задържането на принудително настанените в болница трябва да продължи докато е налице на психично разстройство в предварително определената степен. От своя страна освобождаването поради възстановяване не следва да е незабавно и безусловно. Държавата може да го отсрочи в разумен период от време с оглед предприемането на определени действия на последваща грижа (например намиране на жилище, което лицето да обитава).
   

4. 
   Пациентът, настанен принудително в болница, трябва незабавно да бъде запознат с причините за настаняването на разбираем за него език.
   

4. 
   След задържане трябва да му се предостави възможност да оспори неговата законосъобразност пред съд, посредством:
   

a) предварителен служебен преглед, или

б) право на жалба, което да се упражни на избрана от него дата, или

в) предоставяне едновременно на двете възможности.

4. 
   Пациентът следва да разполага с последваща възможност да изисква проверка законосъобразността на задържането си поне веднъж годишно.
   

4. 
   Когато става въпрос за първия след задържането съдебен преглед, пациентът трябва в разумен срок да получи решението на съда относно законосъобразността на задържането, ведно с мотивите. Това трябва да стане най-късно до 8 седмици, като препоръчителният срок е до 4 седмици.
   

4. 
   Що се отнася до второто или следващо преразглеждане на мярката, решението трябва да бъде обявено най-много до 4 месеца, като препоръчителният срок е до два месеца.
   

4. 
   Пациентът трябва да бъде изслушан лично или чрез определена форма на представителство, ако то се окаже необходимо.
   

4. 
   Когато е необходимо с оглед психичното разстройство, на пациента следва да се предостави правна помощ. Необходимостта се свързва с неспособността му адекватно да изложи аргументи в своя полза или да се справи с възникналите правни въпроси.
   

4. 
   Адвокатът, който го представлява, трябва да има достъп до притежаваната от болницата информация за пациента.
   

4. 
   Съдът трябва да има достатъчно правомощия във връзка с взимането на решения от основно значение за оправдаване настаняването в психиатрично заведение, включително правото да определи дали степента на психичното разстройство на пациента оправдава по-нататъшното му принудително задържане, както и правото да постанови освобождаване, когато условията за задържане отпаднат.
   

4. 
   Когато съдебното решение за освобождаване се обуславя от определени мерки на последваща грижа и надзор, съдът трябва да е оправомощен да ги приложи принудително, за да се избегне необосновано забавяне на освобождаването.
   

4. 
   Лицата, на които правата по чл. 5 са били нарушени, разполагат с право на обезщетение, присъждано от националните съдилища.
   

Каталог: sites
sites -> Образец №3 справка-декларация
sites -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда
sites -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
sites -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: