Меценат на българската наука и култура

инициатива. В мотивите към законопроекта се изтъква особеното положение, в което Берлинският договор е поставил страната, подчертава

се ролята на външната конкуренция и невъзможността да се залага само на селскостопанската продукция.

Законът предоставя привилегии за всеки, който до десет години построи

фабрика за текстил, за производство на фаянсови съдове, за огнеупорни

тухли, захар, стъкла, хартия и др. Тези предприятия ще се ползват за срок от 15 години след влизане в експлоатация от право на безмитен внос на машини и суровини, на намалени тарифи при превоз по българските държавни железници, на безплатни места за строеж на фабричните здания4. Съгласно с този закон, фабрични предприятия, които произвеждат изделия, каквито не са изработвани до тогава в България,

изделия, които не биха конкурирали нашите стари занаяти, а напротив

биха съдействали за увеличаване добива на култури в страната ни, като памук, коприна, лен, коноп, цвекло и др., получават следните привилегии: освобождават се за известно време от данък емляк и патент;

от гербов налог; освобождават се от мито, а произведенията им се предпочитат пред чуждите, когато се касае за държавни и общински

нужди. Отпускат се безплатно държавни места, вън от населените места, където да бъдат построени подобни предприятия. Отпускат се също държавни и общински места за построяването на път от новосъздадените

предприятия до някое шосе или железница. Тази покровител3

Стателова, Е. Цит. съч., с. 83.

4 Пак там, с. 96.

98

ствена политика съдейства за привличането на голяма част от наличните

обективно необходим за встъпителния етап от нейното развитие.

Гешов гледа с тъга на отмирането и упадъка на занаятите в България.

За него основната причина за това е изчезването на еснафските сдружавания. За да се подобри състоянието на занаятите през 1894 г., той внася законопроект, свързан със създаването на държавни практически

занаятчийски училища, а също и за припознаването за същата цел на онези частни образцови работилници, които отговарят на условията

на закона. Със закона се предвижда създаването на такива частни и държавни практически училища и образцови частни работилници за следните занаяти: грънчарство, столарство, железарство, тъкачество, бояджийство, кроячество, бакърджийство, въжарство, седларство, златарство,

кожарство, коларство, бъчварство, кошничарство и винарство. В мотивите си към законопроекта Гешов се спира върху въпроса за съотношението между теория и практика в училищата, които трябва да подготвят истински занаятчии. По нататък той отбелязва: „За да се изучи днес един занаят, трябва практически да се учи в работилницата на частния майстор, а същевременно през няколко часа на ден да се посещава

училище, за да се съберат ония познания от науката, чрез които се постига съвършенството на занаята”5.

В законопроекта се предвижда изучаването на занаятите да става практически в частни и в държавни училищни работилници, а във вечерни

курсове да се предават на учениците уроци по предмети, които

спомагат за обогатяване на познанията и за развиване на вкуса и творческите дарби на занаятчията. Заслужава да се отбележи, че в този законопроект Гешов отделя специално внимание на необходимостта наред с държавните училища да се насърчи създаването на частни образцови

работилници. За да се поощри това начинание в законопроекта се предвижда да се плаща на притежателите на подобни работилници по 1000 лева за всеки ученик, който е изучил занаята с добър успех. Гешов вярва в необходимостта от частна инициатива: „От училищата на частната инициатива без друго има да се очаква по-сигурен успех. Училищата на частната инициатива ще бъдат едновременно и средство за поощряване развитието на самите занаяти”6.

Така Гешов отново заявява предпочитанията си към професионалното

образование, което да подготвя работници с технически познания. „Нам са нужни добри работници” – казва той при защитата на проекта.

Специални клаузи предвиждат реорганизация на държавното зана5

Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи, София. 1916, 120-121.

6 Пак там.

99

ятчийско училище в с. Княжево, Софийско и на четири практически училища: в Самоков по железарство, в Русе по столарство, в Трън по грънчарство и в Сливен по тъкачество и бояджийство. Законопроектът предизвиква бурни дискусии особено след ученическите вълнения в княжевското училище против промените в учебната програма. В крайна

на четири самостоятелни практически училища7.

На 16 януари 1896 г. по време на втората редовна сесия на VІІІ Обикновено

народно събрание, Иван Гешов внася законопроект за уредба на еснафите, чиято цел е да възстанови еснафството в един съвременен и нов вид. В него се предвиждат условия, които да гарантират трайно и сигурно развитие на дребната занаятчийска промишленост, за да може тя да се усъвършенства и да противостои достойно на чуждата конкуренция.

След няколко уместни дебати законопроектът е приет на първо четене и изпратен в съответната комисия за проучване. Той обаче не е приет като закон.

Законът за създаването на търговско-индустриалните камари също е дело на Иван Гешов. Началото в създаването на търговско-индустриалните

камари в България е поставено със законодателна инициатива, предприета в края на 1894 г. от правителството на д-р К. Стоилов. Още с първите стъпки на своето управление кабинетът на Народната партия декларира насоките за икономическото развитие на страната. Изпълнението

и осъществяването на обявената програма започва с внесения от Министерството на търговията и земеделието на 2.ХІІ.1894 в VІІІ ОНС законопроект за търговско-индустриалните камари. На първо четене министър Иван Евстр. Гешов запознава народните представители с мотивите

към законопроекта, както и с пълния му предварителен текст. Краткото и аргументирано изложение изразява дълбокото убеждение на вносителя за значението на търговските камари, които ще изиграят положителна роля в бъдещото стопанско развитие на страната8.

В законопроекта са заложени две основни цели – да се даде възможност

за професионална защита на интересите на търговци, индустриалци

и занаятчии и същевременно да се улесни дейността на Министерство

на търговията и земеделието със сведения, предложения и статистики9. Законопроектът е придвижен с бърза процедура. Само за десет дни той минава на второ и трето четене. Така още на 20 декември 1894 г. с пълно мнозинство народните представители приемат Закона

за търговско-индустриалните камари, който дава началото на нова стопанска структура в държавно-административната система на стра7

Стателова, Е. Цит. съч., с. 97.

8 Велева, Л. Търговско-индустриалните камари в България 1894-1919 (организация и дейност). С., 2005, 20-21.

9 Стателова, Е. Цит.съч., с. 96.

100

получават автономен статут, а дейността им се финансира от държавата11.

Основните задачи на камарите са да наблюдават състоянието и развитието

на търговията и промишлеността в страната. На базата на анализи

и оценки те трябва да предоставят сведения, мнение, проекти по собствено усмотрение или по желание на правителството. Правителството

чрез съдействието на Министерството на търговията и земеделието,

се съветва с камарите по редица въпроси, например за: тарифите и митата; железопътните тарифи; в областта на данъчната политика; необходимост от приемане на нови закони, които имат връзка с търговията;

индустрията и занаятите и въобще по проблеми от търговски и индустриален характер, които засягат интересите на частни лица и съсловия

или общите интереси на страната. Камарите имат задължението при повикване да разрешават възникнали спорове и противоречия между

индустриалци или търговци, като влизат в качеството си на арбитри. В обхвата на камарите заляга и грижата за състоянието, развитието и бъдещето на занаятчийското производство. Те се застъпват за обществената

защита на занаятчиите, развивайки дейност за осигуряване на стопанска свобода и за дребните стокопроизводители.

Сред важните приоритети на индустриалните камари е задължението

да събират статистически данни за движението на търговията, за състоянието на индустрията в района им. На базата на събраните данни

и материали те анализират и обобщават, като дават точна и прецизна оценка за състоянието и обема на промишлената продукция.

За Търговско-индустриалните камари Гешов отбелязва пред парламента:

„Търговско-индустриалните камари са институтът, на който не малко имат да благодарят за подобрение на търговията и индустрията си ония държави, които са имали възможност преди нас да ги устроят... Правителството ще сключва търговски спогодби с други държави или ще въвежда нови митарствени или железопътни тарифи, или ще иска да пристъпи към реформиране или подобрение на данъчната система и пр.; кой друг, освен самите заинтересовани търговци и производители, чрез камарите могат внушат на правителството много тънкости и подробности,

с които да се предварят значителни загуби на държавата.”12

Законът урежда създаването на търговско индустриални камари в по-важните градове като изборни организации, в които могат да членуват

само търговци, индустриалци и занаятчии. Търговско-индустриалните

камари в страната са пет на брой – в София, Русе, Варна, Пловдив

10 Велева, Л. Цит.съч., с. 22.

11 Юбилеен сборник на търговско-индустриалните камари в Царството: 1895 – 11/24 юни. С.. 1920, 16-18.

12 Пак там, 6-7.

101

индустриалните камари се ръководят от секретари, които е необходимо

да имат съответния образователен ценз и чиновническа практика. Техният състав се сменя наполовина, за да се осигури приемственост в работата. Камарите трябва да проучат състоянието на търговията и занаятите в своя район, за да изготвят точна стопанска статистика, да дават предложение и др. Възлагат им се редица отговорни задачи, което ги прави организации с голямо бъдеще14.

Данните от годишните отчети на камарите и провежданите от тях занаятчийски анкети са ценен извор за развитието на отделните занаяти

и за броя на майсторите в различните области на страната. От тях би могло да се проследи статистически броят на занаятите и майсторите,

които ги упражняват в отделните индустриални камари; броят на занаятчийските заведения (самостоятелни, промишлени, градски, селски);

съотношението между заетите лица според положението им в занаятчийското заведение (самостоятелни, несамостоятелни майстори; калфи; чираци) и др.15

След създаването на търговско-индустриалните камари към тях се откриват специални информационни бюра, които предоставят търговска

информация в чужбина и в страната, занимават се с популяризиране на нашето производство. Учредяват се и търговско-промишлени музеи към всички камари с изключение на Софийската, тъй като в София вече е открит през 1898 г. първият търговско-промишлен музей в България при Министерство на търговията и земеделието. Варненската и Русенската

камара откриват свои музеи през 1903 г., а Пловдивската - през 1904 г. Практическата цел на тези музеи е да демонстрират местните и вносни индустриални, занаятчийски и земеделски произведения; да посочват недостатъците на българското производство; да сближават продавачи и купувачи; да вземат поръчки за сметка на износителите, да извършват продажби на дребно и др. Музеите се налагат като своеобразна

витрина на постигнатото производствено, интелектуално и професионално равнище за определен район или в национален мащаб.

По време на заседанията на първата редовна сесия на Софийската търговско-индустриална камара Гешов произнася специална реч, в която

очертава работата на новосъздадените организации. Правителството разчита на тяхното съдействие, за да продължи законодателната дейност

за развитие на търговията и индустрията, без които българската държава не може да се замогне16. По този повод Гешов отбелязва: „Нам са нужни по-образовани занаятчии, по-евтини капитали, по-лесни съ13

Батоев, Т., Арнаудов, Г. и др. Ръководство за майсторски изпит. С., 1939, 58-63.

14 Стателова, Е. Цит.съч., 96-97.

15 Попова, Б. Българските майстори на народни музикални инструменти – традиция и модерност. Пловдив, 2009, 82-83.

16 Стателова, Е. Цит. съч., с. 99.

102

общения, добър търговско-занаятчийски закон, добри, без ажио, пари и необходимата за всяка млада държава протекция от чуждата конкуренция

Търговско-индустриалните камари имат за задача да синхронизират официалната държавна политика с обективните нужди на стопанските дейци. Те успяват да се наложат като институция и в продължение на дълги години активно присъстват в икономическия живот на страната като представители на частната инициатива. В целия цикъл на тяхната регламентация и създаване – от идеята, през последвалата законодателна

инициатива до практическата реализация и откриването на търговско-

индустриалните камари, централно място трябва да се отдаде на Иван Евстр. Гешов. Още съвременниците оценяват приноса му и той получава заслужени благодарности за личния си актив при осъществяването

на това важно дело. В телеграма пловдивчани признателно посочват: „Под Вашето просветно ръководство отечеството ни се сдоби с тези камари, които ще способстват за повдигане на икономическото положение, за което постоянно и с доказана вещина се грижите.”18

В реч на Илия С. Бобчев, произнесена на тържествено събрание в чест на Ив. Гешов на 27 януари 1908 г. в Пловдив по повод щедрия му дарителски жест към Българското книжовно дружество, е посочен големият принос на бележития политик и икономист за развитието на отделни стопански отрасли, за подобряването на народния поминък: „Още от млади години той се поставя в Пловдив начело на разни ученолюбиви

и човеколюбиви дружества и учреждения. Оттогава и до днес той не само не е престанал да дава своята морална и материална помощ

на всички полезни начинания, но все повече и повече насърчава всяко народополезно дело у нас.”19 В речта се подчертава още и това, че като изпълнява най-добросъвестно своите задачи, Гешов непосредствено

се ангажира с изработването на редица важни закони, правилници,

разпоредби в областта на селското стопанство, индустрията, занаятите,

данъчната система. Тази всеобхватна дейност има свой дял за последвалия подем „на нашата търговия и промишленост, увеличаване на износната търговия, съвземането на множество занаяти, отварянето на множество промишлени заведения, увеличаване производството в страната и усилване на народното благосъстояние”20.

17 Юбилеен сборник на търговско-индустриалните камари в Царството…, с. 21.

18 Велева, Л. Цит. съч., с. 74.

19 Бобчев, И. Кой е Иван Евстратиев Гешов? Пловдив., 1908, с. 13.

20 Пак там.

103

И СТЕФАН С. БОБЧЕВ

Гл. ас. д-р Петър Първанов

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Иван Евстратиев Гешов и Стефан Савов Бобчев са две личности, които оставят ярка следа в българското развитие. Двамата са почти връстници - Гешов е роден през 1849 г., а Бобчев през 1853 г., дори в един и същи месец. Родните места и на двамата са селища, които се превръщат в центрове на българщината в епохата на Възраждането. Както е добре известно, Гешов е от Пловдив, като родът му идва от Карлово и Сопот, а Бобчев е от Елена. И двамата израстват в стабилна семейна среда - бащите им са богати търговци, с изяви в обществото, в което имат завидно положение. Те са част от изграждащия се български

елит. И двамата бъдещи български общественици отрано показват

склонността си към знания и получават солидно образование по родните си места. Благодарение на придобитите знания и желанието за развитие, продължат да учат в чужбина – нещо, което е характерно за новосъздаващата се българска интелигенция. Гешов е един от малцината

българи, които получават образованието си в Англия, в Манчестър, където учи политически и икономически науки. От своя страна Бобчев в учи медицина в Истанбул и завършва право в Москва. По време на следването и двамата показват, че освен от наука, се интересуват от проблемите

на българите и чрез статии в българския възрожденски печат активно се включват в обществения живот. За дейността си и двамата са арестувани и лежат в затвора. Причините за арестуването им също са аналогични - и двамата са вкарани в ареста поради публицистична дейност около събитията, свързани с Априлското въстание, макар че Бобчев, като попада в полезрението на османските власти няколко години

по-рано заради преводаческата си дейност. Не буди учудване, че след толкова общи черти във формирането им, тяхното познанство ще се превърне в сътрудничество на политическо, научно и семейно равнище.

Връзката между двамата ще продължи и след смъртта на Гешов, когато Бобчев става един от неговите първи биографи1.

Отношенията между двамата не са били обект на специално проучване,

но се споменават многократно от редица изследователи и са

1 Повече за живота на двамата вж.: Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият

път на съзиданието. С. 1994; Първанов, П. Стефан Савов Бобчев – жизнен и творчески

път. (Непубликувана дисертация). Благоевград 2012. Дисертацията е достъпна на http://194.141.32.15/DWWebClient/(X(1)S(htfbbs4503tp2555105hmo45))/ViewerWindow.ashx?WebpartKey=Viewer_Viewer_3047&v=1229 посетен на 27.01.2015 г.

104

отразени в мемоарната литература. Основните проблеми, намерили интерпретация

естествено са свързани с политическата им дейност, с участието им в решаването на въпросите около изпълнението на завещанието на Евлогий Георгиев и в много по-малка степен – с научните им дирения2.

Реално, първото съприкосновение между двамата е в Москва, докато

Бобчев учи там. Тогава младият българин се колебае, къде и как да продължи живота си – дали да следва във Франция и след това да се завърне в родината като независим специалист по финансово право или директно да се прибере. Дилемата, къде да се върне, също е голяма

– дали да отиде в столицата на българското княжество, където му предлагат пост в съдебната система и така да подсигури доходите си или да се установи в Пловдив, където с правните си познания да помогне

за изграждането и функционирането на автономната област. Един от основните фактори Ст. С. Бобчев да предпочете Източна Румелия пред Княжество България са именно дейността и личният пример на Ив. Евстр. Гешов. Те стоят в основата на аргументите, на които се позовава

Михаил Маджаров, когато го убеждава да избере Пловдив. Самият Гешов също се среща с младия си сънародник в Москва, за да изтъкне предимствата на главния град на автономната област като място за развитие

на младия юрист, да наблегне върху необходимостта от кадри с висше юридическо образование за румелийската администрация. В спомените си Бобчев преценява тази среща като решаваща за формирането

на крайното му становище3.

Заселил се вече в румелийската столица, Ст. С. Бобчев е в непосредствен

контакт с Гешов. Факторите за тази близост с годините стават все повече. Двамата изповядват сходни политически виждания, а Бобчев е възхитен от дейността на Гешов като директор на финансите и предсе2

Пашев, Г. Да живей Съединението! С., 1972; Пеев Плачков, Ив. Из гънките на миналото.

Спомени и впечатления. Съставители: В. Николова, Е. Нончева. С., 1994; Абрашев,

П. Дневник. Съставител П. Свирачев. С, 1995; Маджаров, М. Спомени. С., 2004; Пулиев, Х. Професорите и Завещанието на родолюбеца Евлогий Георгиев. С., 1914; Андреев, Б. Начало, развой и възход на Българския периодичен печат. Т. 2, Идейно-

политически и всекидневен печат. С. 1948; Стоянов, М. Когато Пловдив беше столица.

С. 1973; Радева, М. Културната политика на българската буржоазна държава. С., 1982, второ издание 2002; Митев, Й. Съединението 1885 г. Пловдив, 1985; Николова, В. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов (1894 - 1899). С., 1986; Същата. Между консерватизма и либерализма. Народната партия

1894 – 1920. С., 2004; Танкова, В. Когато Пловдив вече не е столица. С., 1994; Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994; Стателова, Е., В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България, С. 2001; Ангелова, Р. Развитие и дейност на Народната партия (1899 - 1911). С., 2003.

3 Стефан С. Бобчев. Животописни бележки. – Във: Възхвала. Сборник в чест на Стефан

С. Бобчев 1871 – 1921. С. 1921, 19 – 20; Гешов, Ив. Ст. Из моите румелийски спомени. – Във: Възхвала. Сборник в чест на..., 46 – 47; Бобчев, С. С. Из спомените на един стар магистрат.- Юридически преглед, 1933, 49 – 53.

105

Г. Груев, Д. Душанов, Гр. Караджов, М. Маджаров, Д. Минков, П. Наботков, Ив. Салабашев и д-р Г. Янкулов, са сред създателите и членовете

на Научно-книжовното дружество на Източна Румелия. Дружеството

се формира на 5 февруари 1881 г. Управлява се от настоятелство, което се избира за една година и трябва да заседава всеки петък. Целта

му е да разпространява науката и да развива българската книжнина

чрез издаване на периодическо списание и книги. Организацията има действителни и дописни членове. Тяхно задължение на е да внасят членски внос и всяка година да депозират оригинален труд, в размер на половин печатна страница. За всеки друг труд над този размер получават

възнаграждение5. Така двамата стават участници в институционализирането

на научната дейност в Източна Румелия и полагат началото на научните си занимания.

Сходни са предпочитанията им и в областта на публицистиката, където

Бобчев и М. Маджаров, наследяват Гешов на поста главен редактор

на вестник „Марица“, когато последният се премества в София6.

Впоследствие двамата развиват съвместна политическа дейност извън

пределите на родината по времето на политическите сътресения след отстраняването на княз Александър І от българския престол. Тогава

те са част от българската политическа емиграция. В спомените на Бобчев за престоя му в Цариград, Гешов е представен като финансов благодетел на емигрантите. Пак през този период Гешов (като ръководител)

и Бобчев (като член) участват в дипломатическата мисия на българските емигранти, която използва честванията по повод 900-годишнината

от покръстването на руския народ, за да се опита да привлече

руските държавници на своя страна, в спора с българското правителство7.

Безспорно, най-дълготрайни и съответно най-широко представени в историческата литература са политическите отношения между двамата.

Те споделят идеите на формираната през 1894 г. от Константин Стоилов

Народна партия и са част от ръководния й ешалон. Както е добре известно, Иван Евстр. Гешов дълги години е председател на партията, а Бобчев неизменно присъства в ръководството ѝ и е един от нейните идеолози. По време на активната си партийна дейност двамата често

4 НБКМ-БИА, ІІД5111.

5 НБКМ – БИА, ІІД4938; Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или..., 40 – 41.

6 НБКМ-БИА, ІІД5111; Стефан С. Бобчев, Живот, обществено-книжовна деятелност и показалец на по-главните му трудове. С., 1909, 5; Стефан С. Бобчев. Животописни бележки.- Във: Възхвала. Сборник в чест на ..., 19 – 20; Маджаров, М. Спомени, с. 263; 298; Пеев Плачков, Ив. Цит. съч., с. 199.