Меценат на българската наука и култура

ритуали. Това става важна част от ежедневието на К. Стоилов.

Но вглъбен в книгите, той не проявява интерес към спортните игри и шумните забавления. Продължавайки образованието си в Правния факултет на Хайделбергския университет в Германия, той се докосва

71

до знанията и теориите на най-добрите за своето време философи и преподаватели, между които е капацитетът по държавно и международно

българи, с европейско поведение. Този „капитал” му открива пътя към високите държавни постове1. Той участва в Учредителното

събрание като „депутат по право”, назначен е за началник на канцеларията на княз Александър І, става министър на външните работи.

Стоилов е един от учредителите на Консервативната партия и неин водител, участва в изграждането на основните управленски структури на българското княжество, член е на редица международни мисии, чиято

цел е уреждането на важни национални въпроси2. След падането на правителството на Ст. Стамболов, през май 1894 г. той поема министър-

председателския пост, а в Парламента полага началото на Народната

партия, защото е привърженик на партийната система и споделя

виждането, че партиите осъществяват връзката между държавната власт и народа.

Приблизително сходни са и началните страници от биографията на Ив. Евстр. Гешов. Той произхожда от известната Пловдивска фамилия Гешови, чиято търговска фирма „Братя Гешови” се разраства в средата на 60-те години на ХІХ в. и установява кантори в Цариград, Виена и Манчестър. През пролетта на 1865 г., заедно с родителите си, Гешов заминава

за Англия и прекарва там 7 години. В Манчестър той постъпва в „Owens College”, който е част от Лондонския университет и завършва финансови и политически науки. Още в ученическите години усвоява гръцки, турски, френски и английски в американското протестантско училище в Пловдив, а сега, в Англия, надгражда своите знания като изучава теориите на най-известните за времето си френски и английски

философи – Джон Стюарт Мил, А. Есмен, Й. Блунчи и др. Със силно развитото си патриотично чувство, Ив. Евстр. Гешов проявява жив интерес към събитията на Балканите и към съдбата на българите. Но в Англия той няма българска среда, с която да общува и се ограничава

в рамките на семейството. Информация получава от пресата и от писмата на своите приятели. Завръщайки се в Пловдив, той активно се включва в обществено-просветна дейност, а заради дописките му до в. „Таймс” за пострадалите българи при потушаването на въстанието (1876 г.) е хвърлен в затвора и получава смъртна рисъда. След Освобождението

и отделянето на Източна Румелия той продължава своята активна обществена дейност. Заради неговото минало, широките му знания, познанствата в деловите среди от Западна Европа и личните

1 Стателова, Е., В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България. С., 2001, 45-66.

2 Пак там, 71-141.

72

качества като толерантност, уравновесеност е канен да заеме различни обществени и държавни постове, да участва в състава на важни дипломатически

и обществени нрави.

С качеството на своето образование Т. Теодоров не отстъпва на К. Стоилов и Ив. Евстр. Гешов. Но той върви по пътя, извървян от по-голямата

част от бъдещата българска интелигенция, която по финансови и други причини получава по-високо образование в Русия и Франция. Макар че произхожда от заможно семейство, Т. Теодоров също избира

този път. Той получава първите знания от прекрасните учители в Еленската „Даскалоливницата” и в Априловската гимназия в Габрово. Негови преподаватели са бъдещите министри Иван Гюзелев, Райко Каролев.

Продължава образованието си в Николаевската реална гимназия

в Русия и завършва право в Новорусийския университет в Одеса. Малко по-късно специализира в Париж4. Липсват данни какви лекции е слушал там, чии теории е изучавал, но по-късно, по време на дебатите в Народното събрание проличават широките му интереси. С лекота Теодоров

борави и се позовава на възгледите и идеите на водещи западноевропейски

капацитети по различни въпроси. Нещо повече, той смело опонира на социалистите и твърди, че е чел и трудовете на Маркс.

Обучението му в Габрово, Николаев и Одеса и неговият характер, предопределят създаването на голям кръг от приятели и познати, с които

Т. Теодоров запазва приятелски отношения. Съучениците му от Априловската

гимназия го помнят с „мекия характер”, чувството на хумор, силната памет, доброто общуване и щедростта му5. Създадените връзки той запазва в следващите години и ги развива, но вече на професионална

основа - като държавни чиновници, съдии, адвокати, политици и др. Част от тези хора стават негови партийни съмишленици. В тяхно лице той вижда личности, на които може да разчита по места и в централното

ръководство, от тях получава ценна информация за настроенията и състоянието на партийните структури. Връзките се оказват силни и трайни, защото не лежат на плоскостта ръководител и по-долу стоящи членове, а се основават на приятелски взаимоотношения, които допускат

и предполагат възможностите откровено да се споделят мисли за бъдещето, за допуснати грешки, за несъгласия или препоръки.

3 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, 7-55.

4 Николова, В., Р. Стоянова,. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859-1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременици. С., 2014, 14-15.

5 Васильов, Т. Из спомените ми за Теодор Теодоров. – В: Сборник в памет на ТеодорТеодоров.

С., 1925, 17-23.

73

В домовете на тримата лидери възрожденските морални ценности,

до един тесен кръг от хора. Дори ученическиите приятелства са малобройни - в Робърт колеж, в неговия клас учат само петима българи. От тях Стоилов интелектуално се сближава само с Петко Тъпчилещов, с когото по-късно стават роднини. Дълбоко религиозен, за него неделният

ден е посветен на семейството и църквата.

Семейната търговска фирма осигурява на Ив. Евстр. Гешов по-широки

връзки, макар че в повечето случаи те са делови. Чисто човешкото общуване се осъществява в тесния семеен кръг, към който той е силно привързан. По време на своите пътувания в Западна Европа по държавни

работи или поради здравословни проблеми той информира жена си, дава съвети на децата по различни въпроси, между които преобладават тези от морален характер6. По-късно, като лидер на партията, Гешов продължава деловите контакти и ангажименти и впечатлява с доброто си възпитание и деликатно поведение, със стремежа си да наложи по спокоен и по-мек тон във взаимоотношенията. Той също се проявява като кабинетен човек - увлича се от музика, литература, сам пише статии

и книги, в това число и художествени произведения. Но не прави изключение от наложилата се и в останалите партийни формации практика.

Той включва в партийната йерархия и то на ръководни позиции своите зетьове, като често ги натоварва с решаването на важни партийни

въпроси. Така често пренебрегва останалите ръководни кадри и с основание предизвиква тяхното недоволство7. С деликатността и разбира се със завидния си обществен и финансов статут, Гешов е дистанциран

от обикновените членове на Народната партия.

За разлика от своите предшественици на поста, Т. Теодоров е широко

устроена личност. Той отраства в многолюдна фамилия. Според Стефан С. Бобчев, най-възрастните хора в този „чорбаджийски род” винаги са носили отговорността да бъдат учители и съдии на своите съграждани, давали са съвети как да ръководят стопанствата, как да се женят и живеят и т.н8. Така още в родния си дом Т. Теодоров поема задължението

да се грижи за по-малките си братя и сестри, но усвоява и умението да общува с обикновените хора. Това поведение се превръща в стил на държание, който се запазва и в следващите години. Домът му

6 За тази кореспонденция вж: Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители:

Р. Попов, В. Танкова. С., 1994.

7 Николова, В. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894-1920. В. Търново, 2004, 137-138.

8 Бобчев, С. С. Под родната стряха.- В: Сборник в памет на Теодор Теодоров, 5-7.

74

е отворен за всеки, който има нужда от съвет или друга помощ. Според сина му Иван, „кабинетът му миришеше на цървули и тютюн”9.

влияние от пресата, защото вестниците имат малък тираж, четат се от сравнително ограничен брой читатели, а интригите, лансирани по страниците им често надхвърлят приетите морални норми. Това обаче

изисква партийните ръководители да бъдат добри оратори. В литературата

липсват сведения къде и как те са усвоили тази „професия” или може би вътре заложен талант; няма преценка в каква степен това качество изиграва роля при изграждането на партийните структури. В тази област е особено трудно да се направи сравнение между тримата

лидери на Народната партия, защото те се различават като физика, характер, манталитет, темперамент. Още в Робърт колеж Стоилов доразвива

ораторските си дарби и в Учредителното събрание вече силно впечатлява съвремениците си. Според Тома Васильов, той е от малкото културни мъже на България, „облечен безукорно”, с изящни маниери, притежаващ „широк ум, духовит в разговора и с ораторски талант”10. В речите си проявява ерудиция, силна логика и финес. Противник на народняците, Симеон Радев признава красноречието му, литературния стил и идейното съдържание на речите, но прибавя, че той е студен и показва чувството си на превъзходство. Ораторските изяви на К. Стоилов

в Народното събрание са посветени на актуални за времето въпроси

като проектозаконите за печата (1883, 1887 г.), за амнистията (1883, 1896 г.), по проекта му за наказателния закон, по външната политика на страната, за положението на българите в Македония и Добруджа и т.н.11

Гешов не е сред най-големите оратори и в парламента взема думата сравнително по-рядко. За сметка на това речите му са прецизно подготвени

и компетентни, отличават се с широта и добра информираност. Често цитира мненията на европейски капацитети по дискутираните въпроси. В повечето случаи речите му имат прагматичен характер и са свързани с конкретни национални и международни събития. Не са пренебрегвани

въпросите, свързани с политическата и организационната дейност на Народната партия, тезите за задачите на организацията при провеждането на конгреси и национални избори. Мнението на Гешов се очаква с видим интерес не само от страна на привържениците на партията,, но и от политическите опоненти. Причината е, че втях личи професионализма, а не партийната демогогия.

Т. Теодоров съществено се различават от своите предшественици.

Неговият талант на оратор е съчетан с юридическо образование, адвокатска практика, широка култура, но и с темперамент, заради

9 Теодоров, Ив. Очерк за Теодор Теодоров.- Семеен архив на Надежда Теодорова, л. 1-3.

10 Д-р Константин Стоилов. Спомени на съвременици. Съставители И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2001.

11 Д-р К. Стоилов. Речи. С., 1939.

75

който си спечелва прозвището „Парламентарен лъв”. Според П. Пешев,

лети, докато капне от умора”12. Ако за противниците си той е „буен” „креслив”, то за почитателите силата на неговото слово е в аргументацята, в необикновената памет, втънкия хумор и видимия стремеж да приспособи думите си към компетентността на съответната

аудитория. В многобройните си изяви от парламентарната трибуна,

той борави с точни цифри, споделя опита си, не се страхува да признае допуснатите пропуски и грешки, критикува властимащите и предлага полезни инициативи13. Погледнати през очите на нашия съвременник, бих казала, че речите му са обширни, с излишни отклонения

и с неясни пасажи, но те носят плам и темперамент.

На полето на държавническата дейност тримата водачи на народняците

имат редица сходства, но и немалко различия в изявите, поведението

и предпочитанията. Като министър-председател Стоилов се занимава

предимно с решаване на тежки държавни въпроси, но участва и във всички партийни инициативи, в предизборните обиколки в страната.

Организационната работа предоставя на Централното бюро. След падането на кабинета през 1899 г., той активно се заема с партийните въпроси като се стреми да обедини бившите министри, депутати и искрените

съмишленици. Особено внимание партийният лидер отделя на партийния орган в. „Мир” и символично поема в ръцете си първия за деня брой, с което заявява открито отговорността за казаното в него и за партията. До този момент никой не оспорва и не претендира за мястото му. На демонстративните критики, отправени през 1897 г. от малка група партийни членове от Южна България и на отцепването на Константин Величков през 1899 г. не се отделя специално внимание и те не накърняват сериозно партийното единство. Народната партия е чужда на настроенията за разцепление – поведение, толкова „модерно” в останалите формации.

С неочакваната смърт на Стоилов на 24 март 1901 г. ситуацията сериозно

се променя и на преден план излиза въпросът за лидерския пост. Обикновено всяка подобна промяна е съпроводена с дискусии и недоволство,

породени от амбиции и разногласия. Такива брожения възникват

и в Народната партия. Част от дейците й обвиняват подпредседателя

Ив. Евстр. Гешов, че бяга от отговорност и е напускал партията в трудни моменти. Те предлагат за лидер Т. Теодоров, заради неговата компетентност и енергична дейност, но той категорично отказва. Веро12

Пешев, П. Исторически събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. (Трето фототипно издание). С., 1993, с.3 1.

13 Николова, В., Р. Стоянова. Цит. съч, с. 33,376.

76

ятно с цел да се парират разправии в тази насока, централното ръководство

представители и на гости от провинцията Ив. Евстр. Гешов е обявен

за партиен лидер. В спомените си друг виден народняк-Иван Пеев Плачков твърди, че Гешов станал шеф на партията „насила”, защото е разбирал, че разчитат на неговата финансова мощ и на широките му международни връзки14. Но той пропуска, че Ив. Евстр. Гешов е един от учредителите на партията и водеща фигура в нея, човек със завидно минало и с широки международни връзки, с изключителна компетентност

по стопанските въпроси. Той е дарител, чийто щедрост може да се съизмерява с тази на най-големите меценати в Европа. През целия си живот подпомага църкви, читалища, училища, болници, списания, българите

в Македония, бежанците и много други институции, личности и каузи. Той заема ръководни постове в благотворителни и граждански структури – качества и ангажименти, с които никой в партията по това време не може да се похвали. Вероятно тези му личностни качества, минало и изяви са оценени от водещите дейци на партията, защото конгресът,

проведен през април 1906 г. записва в устава, че партийният лидер е „несменяем и неизбираем”. Така в продължение на 20 години Ив. Евстр. Гешов ръководи една от най-авторитетните политически организации

в страната.

Обвързвайки се тясно с партията, той насочва вниманието си към проблемите на теорията и практиката на партиите, мястото им в системата

на властта. Статиите и речите му имат за задача да подобрят организационното

състояние на Налодната партия, да защитят партийната система, да спомогнат за усъвършенстване на българския парламентаризъм.

В своята аргументация Гешов се обляга на модела на западноевропейските

парламентарни държави. Макар че не обича да върши рутинната организационна дейност, на практика той не се дистанцира от партийния живот и предпочита „да дърпа конците”. Без да подценяваме

ролята на прекрасните редактори на партийния печатен орган Михаил Маджаров и Ив. Пеев Плачков и привлечените превъзходни сътрудници, благодарение именно на партийния лидер вестникът се утвърждава

като сериозно и престижно издание. Дори от чужбина Гешов изпраща тези и напътствия за написването на статии, следи в.”Мир” и поведението на редакторите и на народните представители, като често им препоръчва да бъдат толерантни, коректни, да избягват скандални сцени, да изслушват противника. Целта е да ги насочи към здрав партиен

морал.

По-сложно е положението на Т. Теодоров в ръководството на Народната

Пеев Плачков, Ив. Из гънките на миналото. Спомени и впечатления. Съставители: В. Николова, Е. Нончева. С., 1994, с. 175.

77

вите виждания за лоялност и партийна дисциплина. Налице е стремеж към запазване на организацията от бацила на разцеплението и създаването

председателския пост не на Ив. Евстр. Гешов като ръководител

на организацията, а на лица, по-долу стоящи в йерархията. В тези случаи Т. Теодоров и Централното бюро заявяват, че партията не може да влезе в който и да било кабинет, ако Гешов не го оглавява. Подобна позиция заема Т. Теодоров през 1907 г., когато кабинетът на Р. Петров обвинява Гешов, че е присвоил милионите на Евлогий Георгиев. По време на съдебния процес, някои народняци смятат, че така партията се отдалечава от властта и предлагат на партийния лидер временно да се оттегли. Теодоров не само става един от защитниците в съдебния процес, но и ясно разчита целите на задкулисните игри и категорично прекъсва амбициите за отстраняване на лидера15.

Той поема отговорността да върши тежката организационна работа – среща се с дейците на местните структурите в страната и поддържа кореспонденция с тях, участва при вземането на отговорни политически

решения, организира предизборните обиколки, инициира създаването

на коалиции, активно участва в работата на Народното събрание, има смелостта да поеме върху себе си отговорността за всяка допусната

грешка, без да се крие зад Централно бюро, Министерски съвет или партия. „Той поемаше винаги цялата отговорност за всичко и за всички, готов винаги на сражение за тях. На това се дължеше и неговата

сила, и неговото обаяние” – пише Петко Стайнов16. Нещо повече, след Първата национална катастрофа, когато Гешов, болен се оттегля в Западна Европа, а партийните съмишленици са силно разочаровани, Т. Теодоров си занимава не само с организационните въпроси, но и с идейната защита на партията. По негова инициатива се свикват заседания

на Висшия партиен съвет, а самият той прави обиколки в страната, за да ободри членовете и да поясни кои са виновниците за погрома. В началото на 1914 г. в Народното събрание поема изцяло защитата на партията и нейната позиция по време на Първата балканска война като в продължение на 3 дена дава отговор на почти 340 поставени въпроси и настоява да се проведе анкета на това престъпно безумие17. Благодарение

на убедеността и енергичната си дейност, той успява да запази организацията. Всичко това дава основание на неговите почитатели да го обявят за „фактически шеф”. Въпреки своите достойнства и заслуги за партията, въпреки възможностите, Т. Теодоров нито веднъж не се

15 Николова, В. Между консерватизма и либерализма...., 144-178.

16 Цитирано по: Николова, В., Р. Стоянова. Цит. съч., с. 338.

17 Събраните от анкетната комисия материали не дават основание за съдебно преследване

на министрите от кабинетите на Гешов-Данев.

78

изкушава от мисълта да стане партиен водач. Не можем да го обвиним в ниско самочувствие, но той реално преценява, че Гешов го превъзхожда

В заключение бих цитирала една мисъл на Т. Теодоров, валидна и за тримата партийни дейци, към която би трябвало да се придържа всеки, посветил се на политиката: „Политическите партии, така и всяка человеческа

организация има нужда да й се поднасят твърде често в жертва

личните амбициите или задоволствата на хората й. Колкото повече такива жертви се дават, толкова те партиите и организациите стават по-силни. Стига само жертвоприношението да става искрено!”18

18 Николова, В. , Р. Стоянова. Цит. съч., с.161.

ПРИНОСИТЕ НА ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ ЗА РЕФОРМИРАНЕТО НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Даниел Вачков

Институт за исторически изследвания при БАН

Когато през 1878 г. се възстановява българската държава след близо петвековно прекъсване на държавната традиция, пред обществото и неговите политически водачи стоят множество важни и непосредствени задачи, от чието осъществяване зависи не само бъдещото модернизиране на страната, но и самото функциониране на институциите и администрацията. Несъмнено една от тези задачи е устройството на държавните финанси и изработването на бюджета на Княжеството, който да съдейства за икономическото развитие на страната. Както и днес, така и в миналото, едни от най-съществените белези и критерии за това доколко успешно е организирана дадена държава са ефективността на данъчната ѝ система и постигането на онзи деликатен баланс между данъчната тежест и богатството на една страна, гарантиращ нейния просперитет.

Изграждането на модерна и добре работеща данъчна система в България е едно от най-сериозните изпитания в годините непосредствено след Освобождението. Османското наследство в тази сфера е крайно неблагоприятно. Многобройните и постоянни финансови проблеми на империята в голяма степен се дължат и на невъзможността да се изгради една компетентна и ефективна данъчна администрация,

79

която да елиминира откупвачите на данъци1. Така от една страна, неравномерното и в много случаи превърнало се в архаично данъчно облагане и от друга, пълната с недостатъци и дори порочни практики система на събиране на данъците обричат на провал всички фискални реформи в империята2.

От съществено значение за неговата дейност като финансист е фактът, че той е един от малкото българи, които още преди Освобождението

имат възможността да се запознаят задълбочено с икономическите и финансовите теории на XIX век. Учи в Оуенс колидж в Манчестър, където финанси му преподава авторитетният за времето си преподавател проф. Стенли Джевънс. Но Гешов е особено впечатлен и повлиян от трудовете и парламентарните речи на световноизвестния английски икономист и философ Джон Стюарт Мил3. От неговото учение бъдещият български държавник възприема идеята, че икономическите и финансовите решения трябва да са насочени към стимулиране на цялостното развитие на обществата и към преодоляване на обществените противоречия и социални контрасти4.