Меценат на българската наука и култура

На 30 юли 1887 г. княз Фердинанд тържествено е посрещнат на българска земя и на 2 август полага княжеска клетва в Търново. Първото княжеско правителство е оглавено от Ст. Стамболов. Програмата му съдържа три основни приоритета: Короната, Конституцията, България за себе си. Триадата Родина - Корона - Конституция представлява в дадения случай едно програмно цяло. Стамболов и кръгът около него се изказват в защита на Конституцията. Това е една от причините, на които той дължи популярността си. Създават се дружинките «България за себе си», чиято главна задача е да преследват «посегателите и унищожителите» на независимостта; при провеждането на изборите техните членове потушават опозиционните прояви и, демонстрирайки «всенародна» подкрепа за режима, действат грубо, партизански и безпардонно, изисквайки уволнението на отделни държавни чиновници и служители в местната администрация.

Опозицията не съществува като организирана политическа сила. В страната има много опозиционери, но опозиционни партии след 9 август 1886 г. няма. Вестникът на Васил Радославов «Народни права» излиза безпрепятствено до 1891 г., когато си позволява да намекне, че режимът използва убийството на министър Белчев за разправа с политическите си противници.

Петко Каравелов и привържениците му оценяват възкачването на Фердинанд на българския престол като крушение на своята политическа линия и приемат победата на Стамболов като драматичен обрат в историята на държавата. Каравелов продължава да е убеден, че върховните интереси на България са осъществими в равноправно сътрудничество с Русия, но е принуден да се откаже от издаването на в-к «Търновска конституция».

Тази обстановка поражда новия вид политическа култура, чието ярко проявление е списанието “Библиотека Свети Климент”.

62

„Имаме и ново дружество – Свети Климент – вид Матица, първий

2. Това пише на 28 септември 1888  г. Иван Евстратиев Гешов до д-р Константин Иречек.

На 27 юли 1888 г. по инициатива на П. Каравелов в София се основава дружество «Свети Климент». Неговата цел е «да разпространява между народа полезни знания и да развива вкуса му към прекрасното». Не е случаен изборът на патрон. Подобно на ученика на Кирил и Методий, на неговата апостолска и просветителска дейност на ползу роду инициаторите също си поставят амбициозни задачи. Набирайки членове в цялата страна, те започват просветителска дейност, разпространяват полезни знания, стремят се да създават ново отношение към литературата и усет за красивото. Основателите на Дружество «Свети Климент» предвиждат разпространението на своя труд и сред българите в чужбина. Дружеството е една отдавна проектирана независима «Матица». Важно е да отбележим, че това е първият опит да се организират интелектуалните сили с точно определена цел, макар и в отговор на един диктаторски режим.

За своите създатели списанието не е случаен акт, а се замисля като институция, която чрез трайното си присъствие трябва да образова и да възпитава българското общество. Иван Евстратиев Гешов определя изданието като българска Матица, подобна на Матица Словенска, която ще се превърне в основа за изграждането на една родна Bibliotheque National.

Настоятелството на дружеството - д-р Димитър Моллов (председател), Стоян Костов, Димитър Мишев, Ив.   Евстр. Гешов - излъчва редакторски колектив, който предвижда издаването на списание «Библиотека Свети Климент» шест пъти годишно. Печатането се възлага на К.Т. Кушлев, а годишният абонамент се предвижда да бъде пет лева. Излизат том 1, 1888-1889, кн. 1-6, том 2, 1889-1890, кн. 7-12, и том 3, 1890-1891, кн. 13-16.

Публикувани са общо 15 книжки, а шестнадесетата е подготвена за печат и арестувана от властите. Опитите на изследователите да открият отделни страници, шпалти, печатни коли или запазено книжно тяло от кн. 16 в архивите на редакторите и настоятелите на списанието са безрезултатни. Установено е само, че в съдържанието й е бил включен преводът на Екатерина Каравелова «Легенда за Свети Юлиян» от Гюстав Флобер. Първите две или три книжки са редактирани от Д. Мишев, след което неизменен редактор на списанието е Петко Каравелов.

Около “Библиотека Свети Климент” се събират преводачи и писатели, които не одобряват вътрешната политика на правителството на Стамболов. Много от авторите се подписват с псевдоними.

2 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова. С., 1994, 93-94.

63

Сътрудници са: Екатерина Каравелова, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Тодор Влайков (Веселин), Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, Иван Вазов (Георги), д-р Кръстьо Кръстев, Стоян Михайловски (де Профундис), Марко Балабанов, Иван Андрейчин, Моско Москов, Димитър Матов, Иван Евстратиев Гешов, Петко Каравелов (Камен Чернев), Д. К. Попов (Правов), Г. А. Миндов (М) и др.

помощ на списанието в размер на 500 франка.

В кн. 1 е обнародван уставът на дружество «Свети Климент». Точно са определени целта, съставът, средствата, начинът на управление и т.н. В чл.17 се казва: «ако поради някои обстоятелства дружеството прекъсне действията си завинаги, всичките му имоти ще се употребят само за училището «Св. Климент» в гр. Охрид»4. След ареста на Петко Каравелов и д-р Моллов полицията обискира редакцията на ул. „Войнишка“

и всички документи са унищожени.

Новата българска интелигенция не се задоволява вече с наличните български и преводни книги. Списанието “Библиотека Свети Климент” откликва с богати критерии за ценностно и прекрасно. Често книжките започват с поеми на Дж. Байрон, М. Лермонтов, Пенчо Славейков, а завършват с кратки белетристични произведения на Д. Мишев, Ж. Рекал, Тургенев, Ив. Евстр. Гешов и др. При подреждането на поместваните чужди и наши произведения в списанието графично не се отбелязват никакви раздели и рубрики, текстовете не са групирани по жанров или тематичен критерий. Прегледът на съдържанието показва приблизително еднаква структура на отделните книжки: те включват поезия, белетристика, очерци, статии по обществени или литературни проблеми, басни, приказки за съвременния живот, драматични творби, политически речи от древни философи или от съвременни западноевропейски лидери. По разбираеми причини оригинални публицистични творби не се поместват. Възприема се практиката да се цитират мнения на големи автори по обществени и литературни въпроси. В условията на цензура списанието публикува реч на Виктор Юго от 1850  г. за свободата на печата.

Редакторите се насочват към преводи на класически образци на световната литература и към създаването на оригинална българска поезия и проза, на онова, което е потребно «за народно четение». На читателите се поднася подбран материал, облечен в «добра българска

3 Стателова Е. Иван Евстратиев Гешов или …., с. 85.

4 Библиотека Свети Климент (БСК), Т. 1, 1888-1889, кн.1 , с. 96.

64

одежда». Тази “одежда” е предимно метафората, алюзиите с българската действителност, със съкровените мечти, идеали, борби и въжделения на народа ни за консолидация и единна съдба. Редакторите се придържат към обещания висок критерий за строг подбор при оригиналните и преводните произведения. Българските творби са все още малко, затова се дава предимство на класическия преводен материал. Общо за трите години от 144 заглавия 96 са на чуждестранни и 48 на български автори.

По време, когато достъпът на руска периодика и книги е ограничен със закон, “Библиотека Свети Климент” популяризира произведенията на Тургенев, Пушкин, Лермонтов, Лев Толстой, Чехов, Короленко, Шчедрин и др.

Алегорично чрез преводни произведения се критикува политическата поквара. Заклеймява се практиката на оклеветяване на невинни, политическата демагогия и мнимата демокрация. Подборът на произведенията помага на читателя да направи паралел с живота у нас. Следвайки целта си, редакторите на списанието превеждат и публикуват произведения, удовлетворяващи изискванията на времето и отговарящи на актуалните за обществото хуманно-демократични потребности. Изпъква и осъзнатият дълг на издателите да задоволяват «нуждите на българите другаде», тези, които продължават да живеят зад граница, откъснати по силата на решенията на Берлинския конгрес.

Неотменимо правило е поместваните произведения да са на значима социално-етична тема, актуална за българската действителност, да будят размисли за настоящето и бъдещето. Съвременното звучене се превръща в критерий за подбора на творбите. Това е демонстрация срещу отнетото право да се коментират свободно социалните, икономическите и културните явления. В басня Стоян Михайловски олицетворява «властимеющите» чрез образа на бухала - онази «кръвнишка птица», която ненавижда «светлата мушица» само защото свети в мрака и заради тази своя «вина» насища «търбуха на Бухля».

Списанието огласява мнението на автори, изявяващи се като съвест на своята епоха, и се превръща в средище на най-видните творчески личности, които обединяват усилията си, проявявайки разбиране за различни вкусове и предпочитания, като показват висока култура и

5 Стателова Е., Попов Р. Стефан Стамболов и неговото време. Непубликувани спомени.

С., 1993, с.87.

65

взискателност. Естествено то бързо се налага сред обществото като трибуна, допринасяща за утвърждаването на литературни традиции и на националния литературен живот.

***

„От две години насам - пише Гешов през 1888 г. на Иречек - аз не съм вече директор на банката, а свободен гражданин“6. Такива свободни граждани са и повечето сътрудници на “Библиотека Свети Климент”. В обръщението към читателите в кн. 1 на списанието се казва: „Неколцина

живеющи в столицата да поемят върху себе си съставянето на едно дружество със задача издаването и разпространението на полезни знания

в народа и развитието на неговий вкус, правейки всичко възможно да не допуснат никакви партизански влияния“7.

От такива задачи и цели се ръководи Гешов и като автор на публицистични и художествени творби, за които можем да кажем, че са «облечени в добра българска одежда». Чрез приказки, примери от героичното минало и здравия български патриархален дух той налага на читателите си изводи за конфликтите на настоящето. Сюжетите на алегориите «Адам и Ева» и на съвременните приказки «Изповед на една нечиста съвест», «Лила» и др. се зараждат при специфични обществено-социални условия. За обкръжаващата действителност не може да се говори открито, с необходимата искреност и дълбочина. На фона на нерадостната действителност Гешов разказва за недалечното

6 БСК, Т.1, 1888-1889, кн. 2, с. 97.

7 Пак там, кн. 1, с.76.

66

величаво време, превърнало обикновени хора в герои: в разказа “Борба за Пловдив” се припомня за силата на духа и волята за победа, вложени от българите в борбата срещу гръцкото влияние и в стремежа им към църковна независимост8. Свободното изповядване на вярата, на мислите,

светски знания като преграда за чуждо влияние и като стъпка към национално самоосъзнаване. Същият патриотичен дух витае и в художествено

пресъздадения спомен „Войникът“. Говорейки за величавия български подвиг при Сливница, авторът възкликва: „Защо героите да бъдат смъртни? Защо да не остаят в тоя свет, за да го ободряват с своето сърдце, за да го разхубавявават с своята слава?“9. Възхвалявайки българския

подвиг, Гешов отрича войната и нейната жестокост: „Кънтението

беше подземно, като че и земята негодуваше за кръвта, която тъй безполезно се проливаше“. Политикът и държавник Гешов недоумява, че „Каин беше се разсърдил, защо жертвоприношението на Авеля да бъде по-угодно на Бога?“10. До края на живота си той ще вярва, че е възможна алтернатива на „дрънкането на саби“, и ще ратува за обявяване

война на самата война. Въпросите за междусъседските държавни отношения не престават да го вълнуват никога. По-късно той искрено вярва в Балканския съюз и дълбоко страда от развитието на събитията.

Във всичките му политически разговори, действия и совалки личи неговата голяма загриженост за опазването на мира, за разумното разрешаване

на възникващите проблеми, за съзидателните и достойни взаимоотношения

между народите и държавите - отношения, изградени върху демократичността, почтеността и суверенитета.

Пътувал и живял в Западна Европа, Ив. Евстр. Гешов е убеден в равнопоставеността на народите. Със задоволство и възхищение набляга върху здравия български разум, резултат от патриархалния бит. В идилията в проза «Разковничето» на фона на природните картини се разглежда селската душевност с характерната непорочност на нравите.

В кн. 1 на списанието е поместена приказката «Борба за чест». Гешов използва литературната форма, за да подчертае пред читателя неправилната посока, в която върви страната. Българският светоглед и морал са противопоставени на т. нар. цивилизация – в този момент според Гешов това е недоброто западно влияние. Недвусмислено се поставя въпросът защо трябва да се откажем от изконното българско, за да бъдем «цивилизовани». Чрез метафори авторът говори за настъпилите промени: вместо лоени свещи - газени лампи, домашната гроздова - заменена с фабричен спирт. «Повече светлина, но и повече опасност, по-люти удоволствия, но и по-люти отрови - не са ли тия

8 Пак там, Т. 3, 1890-1891, кн. 14, с. 116.

9 Пак там, Т. 2, 1889-1890, кн. 9, с.220.

10 Пак там.

67

главните чърти на тъй наречената цивилизация?»11. На читателя се предлага да се замисли защо тези цивилизовани хора, безспорно полезни

управници защо допускат „официалните представители на цивилизацията

по Балканский полуостров често ... да защитават хора и интереси, които ги биха покрили с вечен срам в техните отечества?“12. Защо при една демократична конституция, предлагаща истинско правосъдие,

се използват методи и похвати от отоманския наказателен закон.

Естествено е добрият, грижовен държавник да използва „добрите пътища“, предлагани от цивилизацията, но заради нечии користолюбиви

и аморални стремежи не бива да се допуска „събарянето на добрите нрави“. Според автора българските национални цели и интереси трябва

да стоят над всекиго и над всичко.

Нездравата обществена атмосфера, създадена от режима, е явление, чуждо на националния манталитет. Консолидирането на прогресивните слоеве за решителен отпор е работа трудна, изискваща търпение и време. На тази цел посвещават усилията си и сътрудниците на “Библиотека Свети Климент”. Демократ и хуманист по убеждения, Ив.Ев. Гешов подчинява цялата си дейност - държавна, политическа и обществена - на тези принципи. Неговите разкази, приказки, алегории в списанието, посветени на злободневните проблеми, са вътрешна необходимост и повик на съвестта. Възпитан в патриархално семейство, той поставя проблема за ширещите се несвойствени за традицията ни методи и форми на правосъдие, за насаждането на чужди идеали и теории, за опитите да се измени народопсихологията. Като използва приказни похвати («Лила») говори за «неправдата на света», за «глупостта на хората, които за злодействата на родителите си правят себе си злочести»13. Защото грешките на един политик се плащат в бъдещето.

Гешов си дава сметка, че днешното настояще е утрешно минало. И отговорност за него носят силните на деня. „За да преобразиш едно общество, ти требва да започнеш с възпитанието му“14 („Адам и Ева“). Политическите тежнения след Съединението разделят народа на силни

и слаби. С показателна многозначителност - „Патриотите станаха партизани“ - е изпълнен разказът „Слабите на деня“. Четейки за случките

в Пловдивското областно събрание, читателят открива истината за своето време: „Бяха слаби, защото имаха силни убеждения. И тия

11 Пак там, Т. 1, 1888-1889, кн. 1.

12 Пак там, Т. 1, 1888-1889, кн. 1, с. 76.

13 Пак там, кн. 5, с. 468.

14 Пак там, кн.6, с. 571.

68

убеждения не им дозволяваха да се кланят пред силните на денят“15. Защото опозиционерът не се радва на добра позиция и перспектива. Отнема му се всичко, дори и «разположението на приятелите». Чрез думите на своя герой дядо Добри Гешов споделя опита си - «Слабостта на опозиционера е товар, който иска силни плещи, за да бъде понесен. На слаби рамене - озлобява или уморява човека»16. Изисква се голяма духовна сила, за да понесеш товара на избора да си в опозиция в условията

Много морална сила и устойчивост е необходима на героите на Гешов, осъзнали, че «силните рядко умеят да бъдат великодушни”, за да запазят мечтите и надеждите си. Те са «недоволни от поразителний контраст, който съществуваше между техните вечни идеали и съвременната действителност». В «Изповедта на една нечиста съвест»17 разкайващият се герой оплаква някогашната си чистота и непорочност. Гешов добре знае, че «обществото няма по-големи неприятели, няма по-гибелни врагове от злоупотребителите». Героят му говори за външния неприятел, който открито напада Отечеството, и за оня вътрешния, който злоупотребява със своята власт за лична полза, и скришно влива отрова. Авторът, десетки пъти пътувал из Европа по държавни дела със собствени средства, смята, че «онзи, който е поставен да бди над народните интереси и получава пари за това, и злоупотребява, трябва да бъде наказан, както заразен член от едно тяло се отсича». Той говори и за тридесетте сребърника на безчестието, за които държавните чиновници продават честта, името, миналото и бъдещето си. Лошият държавник «отравя избора на правосъдието, подправя обаянието на властта, поклаща основите на законите, убива безпристрастието на държавата към поданиците, умъртвява любовта на поданиците към държавата». Гешов е убеден, че на отечеството трябва да се служи чисто, неподкупно и самоотвержено. Затова е и недвусмисленото му обвинение: «Престъпление! Че едно ли е само? Не е ли цял ред от престъпления, цяла челяд от злодейства, цяло прасило от грехове?». Затова призовава общественото мнение и съвест да сложат край на чиновническите злоупотреби, за да могат мечтите за една България, наистина малка по пространство, но велика «по добродетелите на своите синове», да станат реалност.

И осемте произведения на Иван Евстратиев Гешов са адресирани към съвремениците му. Този негов литературен опит е породен от нуждите на времето. С помощта на приказните похвати, алегории, метафори, със светли и величави патриотични спомени произведенията излъчват поука и вдъхват смелост. Героичното минало дава упование за преодоляване трудностите на настоящето. Чрез размислите и постъпките

15 Пак там, Т. 2, 1889-1890, кн. 11, с. 534.

16 Пак там, кн. 11, с. 534.

17 Пак там, Т. 1, 1888-1889, кн. 3, с. 244.

69

на героите авторът призовава съвременниците, разделени и насочени един срещу друг, да обединят силите си за благото на държавата. Последователен в своите идеи, и по-нататък през годините Гешов ще говори за консолидация, ще пише против политическото насилие, ще отстоява българските позиции пред външния свят. Убеден е, че най-силното оръжие е словото. И след “Библиотека Свети Климент” той ще продължи да си служи с него. Ценни са неговите проучвания върху стопанския живот в страната, статиите му по финансови въпроси, дописките и материалите, посветени на политическия и обществен живот, писани за различни европейски вестници и списания.

вдъхновяващи го през целия му осмислен и ползотворно изживян

живот.

18 НБКМ-БИА, ф. 272, а.е. 1, л. 38.

ТРИМА ЛИДЕРИ С РАЗЛИЧЕН СТИЛ - КОНСТАНТИН СТОИЛОВ,

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ

Проф. д.и.н. Веска Николова

Институт за исторически изследвания при БАН

Народната партия и нейните привърженици имат щастието да бъдат ръководени от партийни дейци1 със завидни лични качества, с висок обществен престиж, носители на най-доброто от възрожденските морални

ценности, но и с европейско поведение. Това са председателите на организацията Константин Стоилов, Иван Евстр. Гешов и Теодор Теодоров, които последователно поемат този пост. Разбира се, те имат своите постижения и слабости, почитатели и противници. В следващите

страници бих искала да маркирам някои техни качества, които ги правят „подходящи” за лидери на партията, въпреки че те се различават по своя характер, манталитет и темперамент. Изводите ми са плод на дългогодишните ми изследвания върху историята на Народната партия и отразяват общите ми впечатления за нейните водачи.

На първо място в очертаването на общото между тях бих поставила тяхната духовност, интелигентност и престижно образование, придобито

в най-добрите за времето си училища. Със своето политическо и обществено поведение, те са радват на висок обществен престиж. Чрез образованието и широките си интереси изграждат у себе си система от схващания за пътя, по който може да се развива една млада държава. Разбира се, идейните им виждания не са статични, а се обогатяват и изменят

в практиката. И тримата се вписват в тези, бих казала „условни” качества, към които могат да се добавят и други важни предпоставки, изигравали важна роля за оформянето на личностнитеим характеристики

– уважение към традициите, политическата модернизация на българското

общество, влиянието на семейната и обществена среда и т.н.

К. Стоилов произхожда от заможно пловдивско семейство. Още в Класното епархиално училище в Пловдив се отличава с любознателността

си. В престижния Робърт колеж в Цариград, той задълбочава

знанията си, усвоява класическите и почти всички модерни езици, изучава историята на другите държави и техните политици. Така, още юноша той вече е модерно мислещ човек. В образователната програма на Робърт колеж се предвижда учениците да подготвят реферати по различни теми, да произнасят речи, да правят преводи, да спазват религиозните