Меценат на българската наука и култура

им да купува от тяхната фабрика „всички книги“, т.е. хартия на същите цени, на каквито ги купува от чужбина при условие, че тя е със същото качество. Кабинетът обаче отказва да удовлетвори исканията

за привилегии, засягащи превоза на хартията, освобождаването от данъци и др.10 Макар че улесненията се отнасят само до оборудването на фабриката, поддръжката на производствения процес и пласирането на продукцията, такива привилегии присъстват и в проектозаконите за насърчение на индустрията.

Въпреки липсата на протекция, в началото на 90-те години на XIX в. в страната вече работят индустриални заведения – 40 парни мелници,

7 Според Д. Мичев концесионната система, практикувана от Стамболовото правителство,

фактически спъвала до известна степен бързото развитие на националната промишленост. – Вж. Мичев, Д. Цит. съч., с. 29.

8 НБКМ-БИА, ф. 272, а.е. 1004, л. 1-21.; Български търговски вестник, № 1, 1-13 авг. 1893; Мичев, Д. Цит. съч., с. 28.

9 ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 784, л. 2.

10 ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 784, л. 3-4.

89

10 пивоварни, 25 спиртоварни, 4 вълненотекстилни фабрики, пет фабрики

и се трудят над 3 хил. работници11.Този ранен стадии от историята на българската индустрия е характерен с интензивното разгръщане на частната инициатива и с доминирането на български капитали в инвестициите.

Годината 1892 се оказва много важна за ускорението на законодателното

насърчение на индустрията. Известно е, че тогава в Пловдив по идея на Ив. Евстр. Гешов се организира „Първа българска земеделско-

промишлена изложба“, към която българското общество проявява огромен интерес. Паралелно с изложнието се свиква и Първият земеделско-

промишлен събор, който с приетите постановления и решения съдейства за модернизацията на българското стопанство.

По инициатива на Гешов, Земеделско-промишленият събор препоръчва

на правителството да издаде закон, подобен на румънския, за насърчение

на местната индустрия12. Според него всяко заведение, в което

са вложени 25 хил. лв. капитал, което си служи с „усъвършенствани технически и механични средства“ и в което се трудят постоянно „поне 12 постоянни работника“ 5 месеца от годината, получава правата, за които вече стана дума в „Чиновнишкий пролетариат“. Освен задължителното

заимстване на посочените постановки има и пожелателни. Първият земеделско-промшилен събор препоръчва няколко членове на румънския закон, които предвиждат при определени условия фабричните

заведения да получават премии при износ на продукцията си.

Първият земеделско-промишлен събор формулира и някои чисто български препоръки. Такива са предложенията за подписване на дългосрочни

контракти за доставки между правителството и местни фабрики;

задължителното носене на облекло и обувки местно производство от определени категории служители; улесняване държавното и частно кредитиране на индустриалците; довършване на междуселската пътна инфраструктура; митническа протекция чрез сключване на търговски договори, а не краткосрочни споразумения. Така за пръв път на широк представителено обществено-държавен форум се поставя въпросът за законодателно насърчение на индустрията със съпътстващи го мерки.

Две са законодателните начинания на Стамболовия режим, които засягат

пряко подкрепата за индустрията. През ноември 1892 г. е приет Закон за търговските и индустриалните марки, който определя отличителните

знаци, които да служат като средство за разпознаване на пазара

11 Български търговски вестник, № 4, 15-29 септ. 1893.

12 В по-стари публикации, занимаващи се с индустриалната политика на българската

държава, неколкократно се отбелязва, че българският Закон за насърчение на местната индустрия е взет от румънския, а последният от своя страна е взаимстван от унгарския. За разлика от нашия закон в румънския и в унгарския за предприятия, които изнасят продукцията си в чужбина са предвиждат допълнителни бонуси.

90

местните производители и търговци. Законът е предназначен да внесе ред при продажбата на индустриални стоки на вътрешния пазар и да ги направи разпознаваеми за потребителите.

на финансите в правителството на Стамболов, внася в парламента

първия специален проектозакон за насърчение на местната индустрия.

На същата дата Шестото ОНС приема по принцип на първо четене законопроекта и гласува препращането му в парламентарна комисия13. Поставянето на обсъждане на законопроекта е придружено от едно единствено изказване – на Христо Конкилев14. Той подчертава важността му и благодари на правителството за грижите, които е положило

за „повдигане на промишлеността“15. Според познавачи на индустриалната

политика на българската държава, подадената на 18 ноември 1892 г. от Гр. Начович оставка, е причина законопроектът да не стане закон. Начович хвърля вината за неприемането му върху Стамболов, който го бавел нарочно, защото се боял от забогатяването на българите. Той искал „тяхното оголяване, за да може по-лесно да ги [им] заповядва“

16. В историографията е изказано становището, че правителството на Стамболов е отклонило разглеждането на законопроекта по външнополитически

съображения17.

Според законопроекта „Начович“ друг вариант е „всеки български поданик“, който отвори фабрика, снабдена с „най-усъвършенствани средства за работа“, т.е. машини и е вложил в нея капитал от 20 хил. лв. или използва „20 работника най-малко“ има право да получи „улеснения“

от страна на държавата. Органът, който решава дали фабриката отговаря на тези условия е Министерският съвет.

Законопроектът дава отговор на един много важен въпрос, не намерил

място в постановленията на Първия земеделско-промишлен събор

- производството на кои стоки да бъде поощрявано. В мотивите към законопроекта се разяснява, че списъкът съдържа най-потребните продукти, а също и такива, които ще могат по-лесно да се произведат в страната.Те са обединени в 13 групи18. Първата група събира различни

кожени изделия; втората – вълнен текстил и вълнени дрехи; третата копринени, ленени, конопени прежди и конопени изделия; четвъртата - памучни прежди, платове, дрехи и чорапи; петата – мебели, бъчви и

13 Стенографски дневници на VІ ОНС, ІІІ РС, VІІ зас., 6 ноем. 1892, с. 49.

14 Хр. Конкилев е гайтанджия и фабрикант. През 1887 г. с група съдружници основава камгарна предачница в Габрово. – bg.wikipedia.org/wiki/Иван_ Калпазанов

15 Стенографски дневници на VІ ОНС, ІІІ РС, VІІ зас., 6 ноем. 1892, с. 49.

16 Начович, Гр. Из дневниците. Съставители: А. Пантев, Н. Игов. С., 1999, с. 187.

17 Мичев, Д. Цит. съч., с. 31.

18Някои артикули не цитирам дословно, тъй като днес се причисляват към редките и остарели думи/понятия в българския език.

91

хартия; шестата – сапун и свещи; седмата – порцеланови чинии, кюнци,

за насърчение на местната индустрия на Стамболовото правителство предлага привилегии да получат: производствата на почти

целия асортимент на текстилната промишленост и готовите дрехи, определени кожарски артикули, произведения за масово потребление на химическите фабрики, керамичното, стъкларското и железарското производство, изработката на мебели. Продуктите на хранително-вкусовата

промишленост са представени с най-разнообразни браншове. Общо взето законопроектът „Начович“ поставя акцент върху произведения

на текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Разделът за „улесненията“, т.е. привилегиите в него до голяма степен

е идентичен с постановленията и решенията на Първия земеделско-

промишлен събор. Това важи за срока на валидност на улесненията, за освобождаване от повечето държавни и общински данъци и налози, за безмитния внос на машини и суровини, за превоза по държавните жп линии на машини, вносни суровини и продукция по „най-ниските тарифи“.

Същевременно има и нови детайли - освобождаване от налози на контрактите, сключени за основаване на индустриалните заведения и акциите, издавани със същата цел. Предлага се, ако производствените суровини са „изкопаеми вещества“, които се намират в държавни или общински земи, те да се предоставят на фабриканта, съгласно Закона за мините и кариерите, докато трае предприятието.Това предписание е съгласие със Закона за мините и кариерите, приет през 1891 г., който обявява всички рудни и нерудни богатства за държавна собственост. На фабрикантите се отстъпват от държавни и общински имоти безплатно и места за строителство на фабрики без ограничение на площта, както е в румънския закон.

Според законопроекта „Начович“ продукцията на насърчаваните заведения

се предпочита пред чуждата за държавни и общински нужди, когато при равно качество тяхната цена „би била даже с 10 % по-скъпа“.

С това законопроектът качва с 5 % препоръката на събора. В това отношение предимствата за местните производители са по-големи от предвидените на Пловдивското изложение. Предлага се един правилник,

издаден от Министерството на финасите и одобрен от Министерския

съвет, да определя подробностите по „туряне в действие“ на закона.

В историографията се подчертава, че е съществувала „похвална и градивна приемственост“, което се отнася и до законодателното насър19

ЦДА, ф. 173К, оп. 1, а.е. 374, л. 204-205, 206-207, 208-210.

92

чение на индустрията между Стамболововия режим и управлението на кабинета на К. Стоилов20. И наистина при управлението Стоилов се приема първият Закон за насърчение на местната индустрия /ЗНМИ/, вотиран на 20 декември 1894 г. от Осмото ОНС и обнародван през януари

и управляващ Министерството на търговията и земеделието. Със студията си за чиновническия пролетариат, с постановленията на първия земеделско промишлен събор и с приемането на ЗНМИ при неговото

министерстване Гешов остава в паметта на представителите на деловите среди като създател на ЗНМИ21.

Структурата на Закона за насърчение на местната индустрия от 1895 г. е еднаква с тази на законопроекта от 1892 г. Според член първи “всеки,

който в разстояние на 10 години” от влизането на закона в сила, “отвори фабрика”,снабдена с “усъвършенствани средства за производство”,

в която са вложени „25 хил. лв. капитал” и работят “най-малко 20 работници” има право да ползва редица облекчения. В случая законодателят

се връща към размера на капитала, определен от Земеделско-промишления

събор. Според закона министърът на търговията, а не както е в проекта „Начович“ – Министерският съвет, решава дали фабриката отговаря на посочените условия22.

Според закона от 1895 г. право на улеснения имат фабриките, които

произвеждат артикули, обособени в 9 групи: 1. прежди, платове и плетени изделия от памук, коприна, лен иконоп,върви и въжета; 2. стеаринови

свещи; 3. фаянсови съдове, пещи, кюнци, огнеупорни тухли; 4. стъкла за прозорци, чаши, бутилки; 5. захар, „хартийно вещество и всякакъв вид книга“; 6. кола [коларство – б.а.]; 7. произведения на химическата

индустрия; 8. кибрит и туткал; 9. произведения на минната и металургическата индустрия; „железни и други металически изделия от местни метали; цимент и хидравлична вар“23. Общо взето списъкът обхваща произведения на текстилната индустрия, на химически продукти,

на стъклопроизводството, на керамичната индустрия, на производството

на метални и строителни изделия.

Какво показва съпоставката на групите стоки между законопроекта на Начович

и закона на Гешов? Законът от 1895 г. премахва почти напълно про20

История на България през погледа на историците И. Божилов, В. Мутафчиева, К. Косев, А. Пантев, Ст. Грънчаров. С., 1993, с. 432.

21 Без да отричам заслугите на Гешов, не може да се отъждествява вносител и създател.

Върху текста на ЗНМИ работи Васил Атанасов, първият български химик технолог,

завършил висшето си образование в Прага, началник на Отделението за търговия и индустрия при Министерството на търговията и земеделието /МТЗ/и организатор на една от успешните пивоварни фабрики в България.

22 Предвижда се в случай на спор заинтересованото лице да има право да се отнесе до Министерския съвет, който решава окончателно.

23ЦДА, ф. 173К, оп. 1, а.е. 523, л.34, 40; Държавен вестник, № 22, 28 ян. 1895.

93

дуктите на хранително-вкусовата промишленост. Единственото изключение

месец преди внасянето на законопроекта белгийски предприемачи кандидатстват пред правителството за построяване на захарна фабрика.

За сметка на хранително-вкусовата промишленост в ЗНМИ от 1895 г. влизат индустриални заведения от т. нар. тежка промишленост като минодобива, металургията, производството на „металически изделия” от местни метали, а така също и строителните материали цимент и вар. Министър Гешов специално подчертава пред Народното събрание, че е “твърде желателно” създаването “занапред” на химическа и металургична

индустрия заради улесненията, които тези отрасли ще да дадат за развитието на много други производства и занаяти. Кожарските изделия

са изхвърлени от ЗНМИ. От браншовете на текстилната промишленост

ЗНМИ изключва частично вълнената, на която се дават по-малки преференции, но производителите на всички останали текстилни изделия

прежди и платове от лен, коноп, коприна памук са запазени с цел да се поощри производството на едноименните растителни култури и отглеждането на буби. И в двата закона като насърчавано фигурира въжарството, което се обяснява с нуждите на артилерията. Производството

на цимент, вар; на порцеланови или фаянсови чинии се дължи на промените в бита, поне на по-заможните градски семейства в края на XIX в., когато бакърените тави и глинените паници се изместват от фаянсови и порцеланови съдове.

Точките от раздела за улесненията, т. е. списъка с привилегиите по закона от 1895 г. са почти напълно идентични с постановленията на Земеделско-промишления събор и законопроекта от 1892 г. Има само две корекции. Законът повишава на 15 % разликата между цените на местните и чуждестранните произведения при държавните доставки. В Закона от 1895 г. намалението на тарифите при жп превозите е фиксирано

на 35 %. В духа на постановлението на Събора законът разрешава държавата да сключва контракти с насърчавани фабрики, със срокове „до 5 години“.

Законът предвижда няколко вида заведения да се ползват само от някои

привилегии. Такива са фабриките за спирт и бира, за вълнени и кожени

изделия, също и фабриките за сапун. Тези производства попадат в закона благодарение на Парламентарната комисия по МТЗ, членове на която са такива известни политически и стопански дейци като търговеца

Г. Консулов, банкера Д. Буров, едрия земевладелец д-р Ц. Тотев.

ЗНМИ от 1895 въвежда една изключително важна клауза. За определени

производства – на хартия, захар, прежди и платове от памук, лен и коприна, стъкла, за стеаринови свещи, цимент и вар учредителите на индустриалнните заведенияосвен другите права се ползват и с предимството

в продължение на 10 години, а за цимента и варта за 15 години,

94

единствено те да фабрикуват споменатите продукти в определен район. Това е по същество една свръх привилегия, съвпадаща с концесиите. ЗНМИ определя Министерският съвет да се произнася за ползването на това право.На практика това означава даване на монопол за производството

захарни фабрики и рафинерии“ за производството на захар24.

При представянето на законопроекта в Народното събрание Ив. Евстр. Гешов подчертава, че законът цели да съдейства за „групиране на капитали за основаване на индустриални предприятия, които никога и никъде не са могли да бъдат създадени другояче освен чрез съединен

капитал”. Според разясненията към ЗНМИ, от поощрение не се изключва

„приемането на чужди капитали”, с цел “по-бързо разработване на суровите богатства на страната”. Накратко казано целите на ЗНМИ от 1895 г. могат да се определят така: създаване на привилигеровани условия за ускорено развитие на местната индустрия и акумулиране на български и чужди инвестиции.

В историографията се изтъкват заслугите на Гешов за цялостното развитие на българското стопанство в края на XIX в., които са неразривно

свързани със законодателното насърчение на индустрията. Ив. Евстр. Гешов е притежател на земеделски земи, на недвижима градска собственост и ценни книжа, занимава се с кредитиране /раздаване на заеми/, член е на Управителния съвет на Българска търговска банка, възглавява софийския клон на банкерската къща на Евлоги Георгиев. В началото на 90-те години на ХІХ в. по волята на своя покровител Евлоги

Георгиев той организира строителството и производството на една вълненотекстилна фабрика в Карлово, открита през 1891 г. В строежа и експлоатацията ѝ са вложени общо почти 629 хил. лв., но въпреки това фабриката през първите години работи на загуба.Така че през 90-те години

Гешовов чрез личен опит се сблъсква с трудностите на фабричното

производство в България.

През 1897 г. е приет нов допълнителен закон към Закона за насърчение

на местната индустрия, който разширява привилегиите, дадени за някои производства като отглеждането на захарното цвекло и производството

на кибрит. Допълненията са в полза на чуждите предприемачи,

които проектират да строят захарна фабрика в София и кибритена в Костенец. Други добавки отзакона от 1897 г. целят да стимулират износа

на спирт, да предпазят от чуждестранната конкуренция местните мебелни и железарски фабрики и работилници25.

През 1897 г. българските прозводители са подкрепени и с приетия Закон за задължителното носене на местни дрехи и обуща. Няма да

24 Костов, Ал. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки 1879-1914. С., 2005, с. 47.

25 ЦДА, ф. 173К, оп. 1, а.е. 523, л. 58, 61.

95

излагам нито неговото съдържание, нито ще цитирам правилника по приложението му. Ще се огранича с историографската оценка, че макар да имал патриотична цел да насърчи кожарската и текстилната промишленост,

резултати26.

При режима на действие на първия ЗНМИ /1895-1905/ се основават

66 нови индустриални заведения. В края на 1904 г. броят на насърчаваните

предприятия е 166. Появяват се текстилни фабрики, които преработват лен и коноп. Интензивна производствена дейност развива

фабриката за керамични изделия „Изида“ при с. Новоселци, днес Елин Пелин, Софийско, завършена няколко месеца след приемането на ЗНМИ. През 1895 г. се създава първата фабрика за производство на мебели в София, наречена „Придворна“. През 1904 г. започва работа първата картонена фабрика, а година по-късно и дървообработващото

предприятие на братя Балабанови в Кочериново. В индустриалното производство преобладават българските инвеститори. През 1898 г. е открито

най-голямото до войните индустриално предприятие в България, построено с чужди инвестиции - софийската захарна фабрика, която започва работа с 3 млн. франка начален капитал. През този период с помощта на ЗНМИ продукцията на насърчаваните фабрики успява да измести от вътрешния пазар част от конкурентните чуждестранни продукти,

като осигурява 13-14 % от общата консумация на индустриални стоки в страната.

26 БИА-НБКМ, ф. 272, оп. 1, а.е. 4270, л. 358-359; Държавен вестник, № 58, 14 март 1897; Николова., В. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894-1920. С., 2004, с. 89.

96

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ И ПРИНОСЪТ МУ ЗА РАЗВИТИЕТО

Д-р Биляна Попова

Регионален етнографски музей - Пловдив

Иван Евстратиев Гешов е представител на елитните кръгове на българската

буржоазия, възпитан във възрожденски дух, владеещ чужди езици, завършил финансови и политически науки в Англия. Той е виден

държавник, политик, меценат, журналист, банкер, общественик, дарител. В началото на ХХ в. се изявява като собственик, акционер, председател и член на управителни съвети на редица банки, акционерни

дружества, фабрики, мини и няколко сгради в центъра на столицата. Той спомага за поставяне основите на българското стопанство и финанси,

имайки ясна научна стратегия за развитието на икономиката. Гешов е първият български икономист, който настоява за провеждане политика

за насърчаване на българската индустрия.

По негова инициатива през септември 1892 г. се провежда Първото земеделско – промишлено изложение, което затвърждава увереността на българските индустриалци в техните възможности и дава солидни аргументи за по-активна намеса на държавата в стопанския живот. Макар

че зад осъществяването на изложението стои финансовият министър

Григор Начович, идеята за него е подсказана от Гешов още през 1886 г. в статията „Чиновнишкият пролетариат”. Самият той се ангажира

дейно с подготовката на събора, оценявайки позитивните стопански начинания на Стамболовия кабинет, и е готов да окаже съдействие1. Гешов председателства заседанията на втората секция, където се дискутира

по проблемите на тежкото положение, в което се намират занаятите,

пречките за развитие на промишлеността и мерките за тяхното подпомагане. Натоварен е да обобщи решенията на секцията под формата

на доклад, влязъл като втора част в „Постановления на първия български земеделско-промишлен събор”. Несъмнено е, че Гешов е основна

фигура в събора и генератор на съществени негови идеи2.

В раздела „Постановленията по промишлеността” се съдържат препоръки

относно подпомагане на занаятите и промишлеността. В 13 точки е разработена програма за стопанската политика на държавата, към която ще се придържат и следващите правителства в България. Тя

1 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. София, 1994, с. 82.

2 Мичев, Д. Първото българско земеделско-промишлено изложение и събор в Пловдив

1892. - В: 100 години от първото българско земеделско-промишлено изложение. Пловдив, 1992, с. 8.

97

е подчинена на два основни принципа – свобода на частната инициатива

да се обучават и ученици, да изпраща занаятчии на специализация в чужбина, да отпуска безлихвени заеми на най-добрите в професията3.

Правителството на д-р Константин Стоилов изиграва значима роля за осъществяване идеите на събора. Два от приетите на първата сесия на VIII Народното събрание закони засягат развитието на младата българска

индустрия. Законът за насърчаване на местната промишленост утвърждава провежданата политика на протекционизъм в областта на стопанския живот. Държавата влиза в ролята на регулатор на капиталистическото

производство, което трудно си пробива път в една изостанала

в икономическо отношение страна, каквато е България. Степента на намеса е необходимо да бъде премерена, за да не е в ущърб на частната