Меценат на българската наука и култура

Но освен теоретичната подготовка, получена във Великобритания, изключително полезна се оказва практиката, която младият Гешов има възможност да придобие в областта на държавните финанси в наскоро сформираната Източна Румелия. През януари 1882 г. Главният управител на областта Алеко Богороди назначава за директор на финансите доскорошния председател на Областното събрание Иван Евстр. Гешов. Той остава на този пост повече от година и половина и за това сравнително кратко време успява да свърши значителна по обем работа, а също и да навлезе в сложната данъчна материя, а имено – определяне степента на задълженията и справедливото им и ефективно събиране5.

1 Birdal, M. The political economy of ottoman public debt. London, New York, 2010, 18-19.

2 Янева, С. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя.

Към историята на българския делови и социален елит през XIX в. С., 2011, 98-99.

3 Гешов, Ив. Евстр. Спомени из години на борби и победи. Съставители: И. Бурилкова

и Ц. Билярски. С., 2008, 34-35.

4 Шумпетер, Й. А. История на икономическия анализ. Втори том. От 1790 до 1870. София, б.г., 229-238.

5 В този период Ив. Гешов изготвя поправителни бюджети на Източна Румелия за

80

Още в този период Ив. Гешов констатира сериозните недостатъци на фискалната система и в общи линии изгражда своите концепции за нейното модернизиране и оптимизиране. Това, което му прави огромно впечатление и той оценява като напълно неприемливо, е твърде произволното определяне на задълженията на данъкоплатците. За основния данък – поземления - се уточнява някаква сума въз основа на осреднените добиви от предходните три или четири години, която много често не отговаря на конкретните доходи за текущата фискална година и в повечето случай е в ущърб на земеделските производители6. Този механизъм води до впечатляващи разлики в големината на събирания десятък за различните селскостопански райони, което е категорично доказателство за погрешната методика, по която се определят данъците.

През следващите години, от 1883 до 1886 г., Ив. Евстр. Гешов заема поста директор на Българска народна банка (БНБ) и продължава да трупа опит и да наблюдава отблизо държавните финанси, този път в Княжество България. При управлението на Стефан Стамболов икономическото и финансовото развитие на България все повече налага идеята у Гешов, че страната се нуждае от сериозни финансови реформи и то най-вече в областта на данъчното облагане. Започналото активно изграждане на инфраструктурата на страната, свързано със строителството на железници, пристанища, но също така и модернизирането на армията, разрастването на администрацията и увеличаването на други непроизводителни разходи на държавата, стават причина за бързо нарастване на бюджета и на външния дълг на страната. В последните

предходните три години, публикува първите статистически данни за областта, въвежда

система за разхвърляне на кадастралния данък, с което облекчава данъчното бреме на селското население. Успява да намали и годишната сума, която Източна Румелия внася в централния османски бюджет от 240  000 на 180  000 лири. Вж.: Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. София, 1994, 44-45.

6 Гешов, Ив. Ев. Думи и дела. Финансови и икономически студии. С., 1999, 10-11.

7 Пак там, 6-10.

8 Стателова, Е. Източна Румелия 1879-1885. Икономика, политика, култура. С., 1983, 153-154.

81

две години на Стамболовото управление (1893-1894) състоянието на държавните финанси става доста тревожно. В бюджета се формират значителни дефицити, които се покриват със свръхсметни кредити, а те от своя страна увеличават външните задължения на държавата. Страната се нуждае от балансиране на бюджета, но без да се увеличават данъците, а напротив, като се направят усилия за намаление на част от тях, тъй като според Гешов данъчното бреме върху основната част от населението – земеделските производители - е достигнало критичната си точка9.

като финансов директор във вече бившата Източна Румелия и като управител на БНБ, определят Гешов като най-сериозния кандидат за поста финансов министър в правителството, което идва да смени подалия оставка Ст. Стамболов през 1894 г.

И наистина, току-що стъпил в длъжност, Ив. Евстр. Гешов се заема активно със задачата да се започне мащабна данъчна реформа. Трябва да се отбележи, че за съжаление много рядко в българската политическа практика се случва становища, отстоявани от даден политик или политическа сила в опозиция, да бъдат приложени стриктно в момента, в който последните дойдат на власт. В това отношение поведението на И. Гешов е почти изключение в установилата се традиция. Още на 19 юли 1894 г. той свиква наскоро основаваната към Министерство на финансите Комисия за реформиране на данъците. Пред нея той обосновава

крайната необходимост час по-скоро в държавата да се осъществят

данъчни промени, които да бъдат подчинени на една основна

цел – по-равномерно и по-справедливо разпределение на данъците. Замисълът е да се облекчи огромната маса от земеделското население, върху което тежи главния данъчен товар и в една по-голяма степен той да се поеме от по-заможните слоеве в българското общество10. За финансовия министър няма никакво съмнение, че най-адекватен в това отношение е прогресивно-подоходният данък, който ще определи точно данъчното облагане съобразно размера на доходите на отделните

граждани. Но както заявява самият Гешов, в България има твърде много пречки, които да позволят въвеждането на подобен данък. На първо място е необходимо държавата да разполага със средства и възможности, чрез които да получава подробна информация за реалните доходи на населението. Според него системата на личните декларации ще доведе до повсеместно укриване на данъци, от което сериозно ще пострада фискът. Той дава за пример, че дори в доста развити държави с опитна администрация, като Франция, нямат потенциал да въведат

9 Гешов, Ив. Евстр. Думи и дела…, 181-183.

10 Пак там, с. 200.

82

прогресивно-подоходното облагане. Ето защо след дебати в Комисията е преценено, че на този етап една толкова радикална реформа е невъзможна. Позицията е, че е необходимо да се осъществят такива реформи, които да облекчат населението, без обаче да се постави в риск системата на държавните финанси11.

В изпълнение на тези задачи още през есента на 1894 г. Ив. Евстр. Гешов внася поредица от законопроекти, които из основи реформират данъчната система в България. Най-съществени са промените в поземления данък: след преизчисляването му се постига съществено намаление на данъчната тежест – само в рамките на две години 1895 и 1896 г. данъчните задължения на земеделците са облекчени с около 40 %, което е впечатляваща по мащабите си данъчна редукция. Намалени са и други данъци и даждия, като пътната повинност (50%) и беглика (20%), а някои са и напълно премахнати (серчимът)12.

Но за да не се стигне до срив в приходната част на бюджета се предприема увеличение на акцизите на някои стоки. И тук, обаче, се търси да бъде смекчен негативният социален ефект. От една страна се цели по-високо облагане на онази част от населението, чиято консумация е по-голяма, а също така да се увеличат акцизите върху продукти, чиято прекомерна употреба е вредна за здравето, какъвто е случаят с акциза върху спирта. Но същевременно Гешов доказва, че дори и след това увеличение на косвените данъци в България, в тази сфера страната остава с едни от най-ниските ставки спрямо повечето европейски държави13. И независимо от увеличението на косвените данъци, се отчита значително облекчение на общата данъчна тежест. Така например намалението на постъпленията от преките данъци през 1896 г. спрямо тези от 1891 г. възлиза на над 18 млн. лв., докато увеличението от косвените данъци е около 11 млн. лв.14

Разбира се, освен постигането на по-голяма социална справедливост,

с данъчните реформи се цели да се засили държавната подкрепа за развитието на определени производства в родна българска икономика. В това отношение данъчните промени се провеждат, като същевременно се извършва една своеобразна ревизия на икономическите и търговските клаузи на Берлинския договор – факт, срещу който се изказват

11 Пак там, 200-202.

12 Пак там, с. IV.

13 Пак там, с. VI.

14 Статистически годишник на Българското царство. Година първа, 1909. С., 1910, с. 377.

83

доста остри възражения от страна на Великите сили. Но въпреки твърденията, отправяни отвън, че правителството няма право да налага акцизи на вносните стоки, то отстоява позицията си. Нещо повече, тази правителствена политика е продължена посредством сключването на търговски договори с редица европейски държави, по силата на които митата върху някои вносни стоки достигат 14%. С това не само се защитава местното производство, но и се отбелязва повишаване на приходите от косвени данъци15.

периодични изпити, целящи повишаването на тяхната квалификация.

Към всички околийски центрове са изградени т. нар. Главни бирничества,

което улеснява данъкоплатците, като им дава възможност по всички, касаещи ги въпроси, да се обръщат към тези данъчни служби, вместо да ходят до окръжните центрове и по този начин да изразходват време и средства16.

За да компенсира общия спад на приходите в бюджета вследствие на намалените данъци, Ив. Евстр. Гешов съкращава част от държавните разходи – главно за администрацията и за военното ведомство. Същевременно

е ясно, че значими съкращения в разходната част на бюджета

е трудно да се осъществи с оглед някои предприети мащабни дейности,

като строеж на железници, пристанища и сгради на държавни институции. По тази причина, въпреки усилията на финансовия министър, бюджетите приключват с дефицити, макар и неголеми, което обаче създава риск за стабилността на държавните финанси. С цел да укрепи финансовото положение на страната Ив. Гешов влиза в трудни преговори с Управлението на отоманския дълг, настоявайки

да бъдат изплатени полагащите се България 10, 5 млн. фр, задължения

на османската държава към железницата Русе – Варна, която вече е собственост на България. Той заплашва, че в противен случай българското правителство ще прекрати изплащането на вноските по отоманския дълг. Тази декларация предизвиква острата реакция на Администрацията на отоманския дълг и заплашва да изолира България от международните финансови пазари. Претърпял неуспех в преговорите, Ив. Евстр. Гешов подава оставката си като финансов министър през август 1897 г.17

15 Гешов, Ив. Евстр. Думи и дела…, с. IX-XII.

16 Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на българите. По случай 25 години от възшествието му на българския престол 1887 – 1912. С., 1912, 155-156.

17 През следващия месец спорът с Управлението на отоманския дълг е разрешен, като България подновява плащанията си, но редуцира вноските с 863 хил зл. фр. до пълното изплащането на османските задължения от 10,5 млн. вж. Тодорова, Цв. Дра84

В заключение може да се отбележи, че през трите години от 1894 до 1897, когато Ив. Евстр. Гешов стои начело на държавните финанси, по негова инициатива са извършени множество значими данъчни реформи. Постигнато е впечатляващо намаление на данъчното бреме на най-широките слоеве от българското население – селячеството. Осъществява се и видима модернизация в администрацията, чрез която се преодоляват голяма част от съществуващите до тогава многобройни недостатъци в определянето и събирането на данъците и същевременно се повишава ефективността на системата, което се отразява в спада на недоборите. В краткосрочен план реформите предизвикват някои проблеми, най-вече в уравновесяването на бюджетите, но в дългосрочен план те категорично доказват правотата си. И през следващите години до Балканските войни, нивото на преките данъци се запазва сравнително ниско, а увеличението се осъществява предимно в сферата на косвените данъци18. Тази концепция за данъчно облагане стимулира производството и създава условия за постепенното ориентиране към пазара на основния отрасъл в българското стопанство - земеделието.

матичното начало 1878 – 1918. - В: Иванов, М. Цв. Тодорова, Д. Вачков. История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990. Първа част, С., 2009, 61-63. Според

Елена Стателова причината за оставката на Ив. Евстр. Гешов от поста финансов министър е свързана със смъртта на Евлогий Георгиев и многобройните задължения, които възникват пред него като изпълнител на завещанието на богатия български търговец

от Букурещ. Вж. Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или…, 114-115.

18 Статистически годишник на Българското царство. Година четвърта, 1912. София, 1915 г., с. 350.

85

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ И ЗАКОНОДАТЕЛНОТО НАСЪРЧЕНИЕ

ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК

Доц. д-р Румяна Първанова

Институт за исторически изследвания при БАН

Известно е, че почти век след внедряването на техническите изобретения

на първата индустриална революция в България все още не съществуват благоприятни стопански предпоставки за създаване на индустриално производство. Пречките са добре известни - статутът и задълженията на Княжество България по Берлинския договор, ограниченият

вътрешен пазар до 1885 г., липсата на модерна транспортна мрежа

и кредитиране, разходите по уреждане на администрацията, слабото вътрешно потребление. Развива се и процес на упадък на традиционни

занаяти вследствие вноса на фабрични изделия, като стойността на вноса значително превишава стойността на износа.

Политическата нестабилност в първото десетилетие след Освобождението,

честата смяна на правителствата не способства за законодателно

насърчение на индустрията. Документ от времето на недълготрайния

режим на пълномощията е показателен в това отношение. В доклад от управляващия Министерството на общите сгради, земеделието

и търговията д-р Георги Вълкович до държавния глава, изготвен

през ноември 1882 г., се подчертава, че „скудността“ на капитала в страната е една от главните причини, „гдето нашата индустрия не може да напредне и незначителните наши индустриални произведения не могат да [се] конкурират с тия на Западна Европа“. Затова се предлага

Държавният съвет да разгледа следните предложения: първо, правителството

да внесе в бюджета една „извънредна сума“ за насърчение на местната индустрия; второ, Държавният съвет да направи списък с най-потребните индустриални предприятия като например фабрики за хартия, свещи, сапун, платове, кожи, железни и дървени изделия, за кибрит, стъкло, чинии, захар и др. ; трето, Държавният съвет да се произнесе върху контрола, който ще упражнява правителството върху строителството и експлоатацията на тези фабрики; четвърто, съветът да определи минимума [капитал], който да притежава едно лице или дружество за „вдигането“ на едно индустриално заведение, за да получи

държавна субсидия и времетраенето на субсидията1. Документът показва, че насърчението на местната индустрия е в предварителна

1ЦДА, ф. 708К, оп. 1, а.е. 261, л. 6.

86

фаза на подготовка2. Проектът не е внесен в Народното събрание, но може да се оцени като начален прототип на закона за насърчение на местната индустрия.

на Министерството на финансите. Едва през 1893 г. с промяната в Основния закон настъпва по-съществена диференциация в грижите на държавата към стопанството. Тогава се обособяват две стопански министерства едното, от които е Министерството на търговията и земеделието,

в което е формирано Отделение за търговия и индустрия.

През 1886 г. Иван Евстратиев Гешов публикува в списанието на Българското

книжовно дружество студия, озаглавена „Чиновнишкий пролетариат“,

който той асоциира с младите хора, завършили гимназии, домогващи се непременно до държавна служба. За да се ограничи разрастването

на непроизводителния слой на бюрокрацията, той предлага

редица образователни и стопански мерки. Гешов лансира идеята, че е назрял моментът в България „по-скоро да се гласува един закон, по подражание на румънски, според който всеки, който създаде завод с капитал от 25 хил. лв. да има право да поиска за 15-годишен срок следните

поощрения: безплатно ползване на 5 ха държавна земя; освобождаване

от държавни и общински данъци; безмитен внос от странство на машини и сурови материали; превозване на продукцията по намалени

цени по държавните железници; неговите фабрични изделия да се предпочитат при всички държавни и общински доставки, дори ако са с 5 % по-скъпи от чуждестранните. „Трябва да обсъдим – подчертава Гешов – дали да не направим такава услуга /закон/ на нашата млада индустрия, за да ободрим слабий ѝ дух и укрепим нежните ѝ мишци сред жестоката борба за съществуване.» В „Чиновнишкий пролетариат“

Гешов пише и за повишаване на вносните мита за стоки, които могат

да се фабрикуват в страната. С тези предложения Гешов се изявява като привърженик на двата типа мерки за поощряване на индустрията – митническата протекция, създаваща препятствия и ограничения пред чуждестранната конкуренция. Пред обществото той се оказваи инициатор

на идеята за приемане на специален закон, насърчаващ местната индустрия чрез осигуряване на привилегии на индустриалните заведения

при определени условия.

Нуждите на държавата /строителството на администратвни сгради/ снабдяването на армията, ускореното изграждане на инфраструктура налагат активизиране на усилията за по-бързо развитие на редица индустриални

производства. През първите 15-тина години след Освобождението

няма целенасочена държавна политика в сферата на индустри2Друга

интерпретация на документа вж. Гешева, Й. Консерваторите, партията, личностите

и изграждането на българската държава 1879-1886 г. С., 2013, 184-186, 239.

87

ята. Но все пак отделни инициативи са налице - приемане през 1884 г. на Закон за развитие на народната промишленост, който предписва при доставки на облекла и обувки за войниците, стражарите и разсилните местните оферти да се предпочитат пред чуждите, дори при разлика в цената от 15 %.

на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и др., с който е направен опит да се даде приоритет на местното производство. Според него снабдяването на армията се предоставя на частни лица от държавата чрез търг, контракт и др. Законът предвижда сключването на договори по доставката на тези „потреби“ за срок от 5 до 10 години3. Но при режима на Стефан Стамболов предпочитането на местни производители

при доставки на облекло за войската понякога остава само на книга. Такъв е един случай от април 1894 г. Сливенски и габровски фабриканти негодуват срещу изключването им от търг за изработване на 60 хил. м. „шинелен шаяк“, предназначен за Министерството на войната,

допуснал чуждестранни произведения за облекло, въпреки предписанията

за предпочитане на местните производители. Затова те се обръщат към Гешов като „защитник на младата българска индустрия“ да съдейства за отмяна на „тази убийствена мярка“4.

За улеснение на индустриалците от 1888 до 1894 г. Стамболовото правителство раздава безлихвени заеми на 29 фабриканти на сума 269700 лв.5 Чрез Народното събрание то отпуска и концесии, при които има привилегии - освобождаване за 15 години от данъци, вносни мита за машини, инструменти; ползване 20 на сто отстъпка при превоз на материали

по държавните железници. Задълженията на концесионерите се свеждат главно до построяване на предприятията, до съоръжаването им с модерни машини и др. От своя страна правителството се задължава

да изкупува част от продукцията им, да ограничава строителството на подобни предприятия в района, в който е дадена концесията. В някои

случаи концесииите се провалят поради необезпечаването от страна

на концесионера на капитали за разработката им. Такъв е случаят с дадения на концесия „стъклен пясък“ при с. Гебежде, дн. Белослав, Варненско6. Общо взето опитът за привилигеровано индустриално производство при управлението на Стамболов се оказва неуспешен, защото

концесиите се използват за облагодетелстване на личности, при3

Мичев, Д. Развитието на капитализма в България /1885-1894/ и икономическата политика на Стамболовия режим. – Изследвания по българска история. Т. 5. Вътрешната

политика на България през капитализма. 1878-1944. С., 1980, с. 30.

4 БИА-НБКМ, ф. 272, оп. 1, а.е. 1634, л. 1.

5 Мичев, Д. Цит. съч., с. 27.

6 ЦДА, ф. 173К, оп. 1, а.е. 523, л. 23.

88

ближени на властта7. По-голям успех, както е известно, правителството има с прилагането на митническия протекционизъм със сключването на съглашения с Англия, Германия, Швейцария, Франция и др. за повишаване

В студия, посветена на стопанската политика на Стамболовия режим,

като концесионер се споменава и Ив. Евстр. Гешов, който получава

концесия за откриване и експлоатация на хром, манган и желязо в околностите на селата Долни Воден и Паная /Руен/, Пловдивско. Писмата

от някои си А. Грам до Гешов от лятото на 1893 г. свидетелстват за издирването на минерални образци в посочения район и за изпращане на мостри във Виена8.

Документи от 1890 г. показват, че въпреки липсата на специален закон

Стамболовото правителство давало някои привилегии за фабрични производства. През юли с.г. Министерският съвет разрешава „отпущане“

без мито на внос на 50 хил. кг коноп и 20 хил. кг конопено семе на фабрикантите на „въжа“ от фирмата „Георги П. Петков и Сие“ - Карлово9.

През юни 1890 г. правителството решава да удовлетвори частично прошението на Хр. П. Манафов и Г. Тотев, които заявяват, че са съставили

дружество, което да произвежда хартия.Те заявяват, че ще вложат за целта капитал от „700 хил. лв. златни“. Но за да могат да основат фабриката,

те искат да получат улеснения, част от които правителството на Стамболов удовлетворява. То приема две от исканията на Манафов и Тотев – да внесат без мито всички машини и др. предмети, нужни за строителството на фабриката и да ги превозят по най-евтината тарифа по държавните железници и да им се „отпущат“ без мито най-малко в течение на 15 години всички химически препарати, необходими за фабрикуването на хартията. Правителството се съгласява и с предложението