Меценат на българската наука и култура

Жътварските чети се водят от драгоманин, който намира предварително

работа от собствениците на чифлици. Той набира работна ръка, осигурява необходимите инструменти за работа. На общо събрание четата

избира чакъмджийка – опитна мома, която разпределя работата и кираджия, който кара конете и багажа на жътварките15. Драгоманинът осигурява храната, измерва ожънатото пространство, разделя общата печалба на отделните членове от четата. Към общата сума чифликчията прибавя по 1-2 лири подарък за всички работнички.

Разпределението на длъжностите сред сдруженията на котленските овчари в Добруджа се предоставя на самата дружина. Кошарата носи името на собственика, но вътрешният управител (кехая), избран чрез висшегласие отговаря за организацията на труда. Кехаята държи приходно-

разходните тефтери на дружината, прави разходи по преценка и със съгласието на мнозинството, продава произведената стока в кошарата

и прибира печалбата в общата каса, съхранява дяловете на овчарите

и има право да променя партидата на всекиго от дружината16. Членовете на дружината се делят на три категории: стари овчари, калфи

и чираци. Стадото съответно се подразделя на „сюрии” – овци за доене, шилета и млади животни, които тепърва ще се обагнят. Въпреки

различната тежест при разпределението на задълженията, всички овчари получават еднакви трудови възнаграждения. В редица случаи при преработката на млякото в мандрите се наемат работници срещу заплата за определено време17. С приключването на работата в края на октомври животните се преброяват, поставят им се знаци и се разделят за беглик, за доене и за ново поколение. Приходите от зимния сезон са отново в натура в марии, овни и др. След разпределението на печалбите,

депозитът остава за стопанина на кошарата и се заделя като капитал на дружината за следващата година18.

Броят на участниците в производителните дружества достига до 60 души. Установените заможни задруги в Западна България наброяват от 28 до 41 членове на всяко родово учреждение19. Тайфите на градинарите

от Търновско наброяват от 6 до 12 души у нас и от 40 до 50 души,

14 Гешов, Ив. Ев. Нашите градинарски …, 329–334.

15 Гешов, Ив. Ев. Овчарите от Котленско …, с. 320.

16 Пак там, 313–314.

17 Пак там, 314 –316.

18 Пак там, 317–318.

19 Гешов, Ив. Ев. Задругата въ Западна …, 434–438.

44

когато работят в големи градове в чужбина. Работещите дружини в Русия

В своите трудове Иван Евстратиев Гешов поставя проблема за географската

локализация на доброволно разпределените общности за труд и капитал и отчита конкретни факти. Градинарските тайфи от Търновско работят на сезонна работа от пролетта до есента в българските земи, в Румъния,

Сърбия, Русия, Австрия и Унгария, Турция и Франция24. Жътварските

чети се сформират в селищата от Предбалкана и Стара планина (Търновско,

Габровско, Дряновско, Габровско и Тревненско). Те преминават в Южна България и се установяват за сезонна работа (три седмици) в Стара и Нова Загора и карнобатските села25. Котленските овчарски дружини се установяват след Руско-турската война от 1812 г. в Добруджа в околиите Бабадаг, Хърсово, Силистра и продължават да съществуват в Балчишкия и Добричкия регион до 1890 г.26

В съчиненията си Гешов обобщава предимствата и недостатъците на производителните общества в България по икономически, социален и морален признак. Той счита, че южнославянските организационни форми

дават възможност за разделение на труда в земеделието и привличат

най-достойните свои членове в управлението. Постига се социално равенство при разпределение на печалбите и се намалява престъпността.

Задругиге като посредник межу личността и общините възпитават своите членове в самоуправление. Задружните форми съхраняват семейните

добродетели и родовата памет. В същото време, производителните

дружества, с изградена йерархична система за разпределение на труда, потискат инициативата у отделните членове, а тясната специализация

ги прави негодни в други селскостопански занятия27.

Изследванията на Гешов, посветени на производителните обшности в България предизвикват положителни отзиви в Западна Европа. Към задружните форми на владение и труд проявяват интерес представителите

на социално-икономическата школа на Ле Пле. Техните усилия са насочени към намиране на най-успешната формула за увеличаване на

20 Гешов, Ив.Ев. Нашите градинарски …, с. 330.

21 Гешов, Ив. Ев. Задружното владение …, 546–547.

22 Гешов, Ив. Ев. Овчарите от Котленско …, с. 320.

23 Пак там, с. 314.

24 Гешов, Ив.Ев. Нашите градинарски …, 324–329.

25 Гешов, Ив.Ев. Овчарите от Котленско …, с. 320.

26 Пак там, 311–312.

27 Гешов, Ив. Ев. Задругата въ Западна …, 445–449.

45

производителността, към създаването на дружества като необходима форма на организация на труда. Българските традиции в това отношение

„La nouvelle revue”28.

През 90-те години на XIX в. Иван Гешов предприема законотворчески

инициативи за регламентиране на производителните дружества. Като привърженик на политиката на протекционизъм и стимулиране на различните форми на собственост, той счита, че напредъкът на българското княжество зависи от икономическото му замогване. Социално-икономическите възгледи на Гешов се формират в резултат на доброто познаване на дискусионните форми в европейската икономическа мисъл и конкретната визия за българската действителност. Отчитайки факта, че българското капиталистическо стопанство трябва да се развива в унисон с европейските модернизационни процеси в производството, Гешов инициира Закона за подкрепа на частната инициатива и покровителството на държавата спрямо производителите29.

Задружното владение и обработване на земята е архаична форма в организацията на националното стопанство, която се запазва в някои райони на Западна България до края на XIX в. И въпреки несъвместимостта

между модерното капиталистическо производство и производителните

съдружия от родов тип, Гешов изпитва носталгия по тази форма на организация на труда. Той смята, че дружествата могат да се усъвършенстват и поставени в законова рамка да се адаптират успешно към новите икономически условия. Този български стопански феномен обаче е обречен на тотално забвение от страна на управляващите30.

Изявеният икономист и стопански историк е автор на основните идеи, заложени в „Постановленията по промишлеността” от 1892 г. Що се отнася до производителните дружества, той предлага те да бъдат

трансформирани в корпоративни организации, които да имат за цел взаимното подпомагане на занаятчиите. Тези дружества да се обединят

в промишлено-търговски камари, каквито съществуват в Румъния, Сърбия, Белгия и други страни.

В Постановленията за земеделието Гешов излага своите мисли за по-широко използване на машини, внос на семена за индустриални растения, организиране на общи и окръжни изложения за най-добрите

земеделски сдружения. Той препоръчва съставянето на земеделски и промишлени производителни дружества, регламентирани със закон. Част от неговите идеи са реализирани в практиката от правителството на Стефан Стамболов31. В реч произнесена на извънредния събор на

28 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов …, 80–81, 319.

29 Пак там, 77, 79.

30 Пак там, с. 79.

31 Пак там, 83–84, 94–95.

46

Народната партия, проведен в София на 18 февруари 1908 г., българският

на кооперативните дружества32.

Приносите на Иван Евстратиев Гешов при разработването на стопанската

история на България и в частност на дейността на производителните

дружества са значителни и могат да бъдат обобщени по следния

начин. Българският икономист обработва значителна като обем историческа информация, която систематизира, класифицира и анализира.

Той умело представя различни форми на собственост и владение, организация на труда и географски ареали на разпространение. В своите

проучвания установява, че социалните и икономическите форми са взаимосвързани. Докосвайки се до народопсихологията на българите – гурбетчии, той отчита бързата адаптация в чужда среда и възприемчивостта

към европейската култура в бита. Статиите и студиите, посветени

на стопанската проблематика, защитават правото на частната собственост и инициират идеята за развитие на корпоративните сдружения

и учредяването на земеделско-промишлени камари, като форми за представяне на българското стопанство.

Стопанският историк Гешов изказва мнение, че публикуването на регионални и краеведски проучвания и записването на лични истории е изключително важна стъпка при изясняването на въпросната проблематика.

Много често той се позовава на изследванията на местни краеведи,

но прави и собствени проучвания, за да представи цялостната картина на задружното владение и работа по българските земи до края на XIX в. научно аргументирано и с необходимата прецизност.

32 Пак там, с. 188.

47

ПРИНОСЪТ НА ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ

Райна Каблешкова

Регионален етнографски музей - Пловдив

Девизът на академик Иван Евстратиев Гешов, който го ръководи в живота, може да се обобщи с израза: „Малко думи – много дела!” Гешов

е човек с енциклопедични възможности, носи в себе си възрожденско-

просветителски плам и стремеж към усвояване и прилагане на европейски културни стандарти. За развитието на българската наука и култура по онова време са вградени неуморните му безкористни усилия.

Неговите енциклопедични интереси му дават възможност да се изяви

и в полето на етнографскатите проучвания. Към приноса му в тази област можем да отнесем неговите студии по историята на българската етнография, върху традиционната социално-нормативна култура и организация

на наемен труд. Работите му, свързани с посочената проблематика,

са слабо проучени, въпреки че професор Христо Вакарелски в своя капитален труд „Етнография на България“ (1974) ги споменава и отбелязва. От голямо значение е фактът, че в етнографските си проучвания

Гешов излага и икономическите си възгледи. Студиите на Гешов са поместени в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“

в периода 1887-1890 г.

В началото на първата си работа, озаглавена „Задругата в Западна България” той прави преглед на чуждестранните учени, занимавали се с проблема, като В. Богишич, Г. Каниц и дава оценка за техния принос.

По-нататък той отбелязва: „И ако днес се решавам да споделя с публиката моите ограничени познания за нашата задруга, то го правя с единствената цел да покажа колко интересен е тоя предмет и колко той заслужава да бъде изучен основно не само в Западна, но и в Източна и Средна България1. Посочва се, че задругата съществува в Софийски, Трънски и Кюстендилски окръзи, като по-подробно авторът разказва за задругата в с. Горна баня. „Там се намира- пише той- задружната челяд на Божовите, която се управлява от един домакин – Тодорин. С него заедно печелят и шестимата му братя. Всичко правят заедно, всичко е общо, с изключение на дрехите. Тодориновата жена нарежда коя етърва,

кой ден да готви и кой ден да меси, от една пещ и от един котел се

1 Гешов, Ив. Ев. Задругата в Западна България. – Периодическо списание на Българското

книжовно дружество (ПСпБКД), 1887, № 21-22, 426-449.

48

ненето и пиенето на задругата, тя учи жените на ред и трудолюбие. Ако някое момче, член на задругата, отиде да учи в градската гимназия,

на случаите, когато син поиска своя дял от имуществото, докато баща му е жив. В с. Драгалевци, например, Гешов описва подобен случай,

когато син поискал по дела си и бащата склонил да му даде нещо. Но селяните се възпротивили и разбунтували, така че в крайна сметка, бащата се принудил да не му дава нищо.

Всички тези и много други описания, които дава авторът, са неизвестни

и за пръв път влизат в научно обръщение. На базата на емпиричния

материал ученият посочва икономическите, моралните и политическите

изгоди от задругата, причините за изчезването им. Оценката му е изцяло положителна: „Задругата е едно семейно учреждение,- пише той - което е направило щастието на толкоз поколения у нас и е будило удивлението на толкоз учени в Европа”4.

Скоро след излизането на тази студия Гешов получава отзив за нея от Константин Иречек, с когото поддържа редовна кореспонденция5. „Голяма радост ми направихте – пише Иречек – с драгоценната статия върху българската задруга. Има години, дето не съм чел нищо с толкова възхищение!“6 Отзиви за студията му, написани от белгийския професор

Емил дьо Лавеле, от австрийския учен д-р Ф. С. Краус и др., са публикувани и във френски, австрийски и руски списания7.

Само година по-късно Ив. Евстр. Гешов публикува новата си работа,

озаглавена „Нашите градинарски дружества“. За целта посещава Лясковец, за да проучи градинарството. В нея описва практиките на лясковските градинари, на градинарите от Търновско, дружественото устройство на нашето градинарство, странстването на градинарите ни по Балканите и в Европа.

Полезни за изследователите тогава, а и за науката днес, са изнесените

данни, какво отглеждат те, а именно лук, праз, зеле, чесън, картофи, боб, фасул, грах, кервиз, магданоз, чубрица, моркови, карфиол, чушки, бамя, спанак, копър, гулия, цвекло, дини, пъпеши. Най-големи врагове

на градинарите са природните стихии и най-вече наводненията и градушките. Работят на доверие, без предварителни писмени договори.

Изброени са по-известните градинарски търговски фамилии като Стателови, Гешови, Бумбалови. Някои от тях са привнесли в България редица нововъведения като орането с коне и сеитбата на детелината и люцерната, вносители са и на веялките, които навлизат тогава като

4 Пак там.

5 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, 79-80.

6 Пак там.

7 Пак там, с. 80.

49

хранят 35 членове на задругата. Съгласието и любовта постоянно съществуват

В с. Драгалевци Гешов открива две цветущи задруги – Алуловите и Даневите. Едната наброява 36 души, а другата обединява34 и констатира.

Авторът констатира, че на левия бряг на р. Искър задругата се среща по-често, отколкото в селищата на десния бряг на реката; споменава, че в с. Граово и в Перник наименованията им са по-интересни - Пончеви, Пуракови, Иглеви, Чакарджийски. Егреците играят важна роля в живота

на задругите в с. Граово, където те са само тяхна собственост. Там всяка задруга си има къща в селото и два егрека извън селото. В селото има само свине, кокошки и петел, а останалите животни са извън него, в егреците. „Така пред нас се представлява една населена местност, във всякой кът на която има комин да дими и куче да джавка3 – пише изследователят.

В с. Мошино Гешов намира няколко задруги – Чавдарови, Деспотови, Младжови. Домакиня в тях винаги е старата им майка, а децата на всички техни членове са познати в селото по името на домакина.

Така например, децата на Деспотови саизвестни като Аначкови. Според Гешов, тази практика показва, че домакинът на задругата се счита за баща на всички, които тя обединява. Изброени са и задругите в с. Ярлово – Масларови (40 души), в с. Горна Глоговица – Дедини и Гьошини,

с по 45 души, в с. Планиница съществува т.нар. Великина задруга,

която се управлява от една жена – баба Велика. В Софийско, Трънско

и Кюстендилско често се срещат села, с имена, които завършват на „овци“ и „евци“ (Драгалевци, Филиповци). Според Гешов, в основата на тези наименования стои фактът, че там са съществували задруги с тези имена (например задругата на Филиповци).

В с. Граово задругата се нарича от народа задружна, когато челядта е многобройна. Главата на задругата е домакинът, който се избира не по старшинство, а по способностите си. Мъжките членове са роднини

по кръв, но има и случаи, когато вземат за равноправни членове и външни хора. Това се случва, когато в задругата има много момичета и малко момчета. В този случай в задругата могат да бъдат привлечени някои приведени зетьове, които получават правата и се натоварват с длъжностите, характерни за всички останали нейни членове. Домакинът,

който я ръководи, може да бъде женен, вдовец или неженен. Ако той е неспособен и нечестен, се сваля и в краен случай се изключва от задругата.

Домакиня става омъжена жена или вдовица. Тя е или съпруга на последния

домакин, когато е най-старата вкъщи, или е жената на новия домакин. Когато той не е семеен, за домакиня се избира най-възрастната

жена. В задълженията й влиза пряко да отговаря за децата, за хра2

Пак там.

50

селскостопанска техника. Симпатиите му към градинарските сдружения

8 И продължава: „Тия скромни труженици, тия мирни герои на длъжността, тия странствующи рицари на труда са нашите градинаре. Те заслужават едно особено внимание, не само защото с чест носят между другите народи българското име и българската репутация за работливост

и честност, но и защото представляват една чудна от икономическа

точка на зрение организация9.

Значима е и студията му „Задружното владение и работение в България“

10. Тук са изброени, а някои и доста подробно описани, десет занаята.

Очертано е географското им разпространение по българските земи. Така поднесените данни служат като основа за бъдещи етнографски проучвания и представляват безценен източник на информация. Гешов описва следните занаяти: овнарство (джелеплък), овчарство; жътварство

– занятието на т.нар. загорци – жътвари и жътварки, които всяко лято жънат из Северна България и Тракия; дюлгерство – дюлгерите в Одринско и Македония и техните сдружения; фурнаджийство; кираджийство

(габровските колибари внасят вълна, мед и др.); соватчийство и салханджийство – в Горна Оряховица, Враца, Плевен, Дряново; котларство

– в Северна България нови котли за стари; 8) сапунджийство; 9) грънчарство.

Например, благодарение на описанието и анализа, направени от Гешов,

науката днес разполага с информация за изчезналия с течение на годините занаят котларство. Главатар на жътварската чета е т. нар. домакин.

Загорците жътвари водят почти всякога със себе си по един гайдар,

който им свири при започването на нова нива. Същите пеят и свои специфични песни.

Следващият му труд, публикуван през 1890 г., е „Овчарите в Котленско

и жътварите от Търновско“11. Материали му предоставят Божил Райков, Д. Г. Уста Генчов, Стойчев и Холювич. Това му дава възможност

да направи едно по-обширно изложение, да изнесе интересни и непознати дотогава за етнографията факти и да ги коментира. В студията

са описани дружините на котленските овчари, които се заселват в Добруджа, техният бит. Анализирано е и устройството на жътварските чети в Габровско, Търновско, Дряновско, които работят в Старозагорско

и Новозагорско. Те се създават ежегодно, специално за сезона на

8 Гешов, Ив. Ев. Нашите градинарски дружества. – ПСпБКД, 1888, № 27, 324-341.

9 Пак там.

10 Гешов, Ив. Ев.Задружното владение и работение в България.- ПСпБКД, 1889, № 28-30, 539-548.

11 Гешов, Ив. Ев. Овчарите в Котленско и жътварите от Търновско. Според бележките на Б. Райнов и Д. Уста-Генчев. - ПСпБКД, 1890, № 32-33, 310-326.

51

жътвата. В местността „Тулова кория“ се събират всички жътварски чети от Габровско и Търновско на брой 5000-6000 моми и драгоман. Тук идват и всичките чифликчии и се прави пазарлък. Всяка чета се състои от 20 до 50 моми. Жътвата трае цели три седмици. Широката три разкрача ивица, която трябва да жъне всяка мома, се нарича коза. Жътварите се хранят три пъти дневно - на обяд, на пладне и вечер. Всяка година от голямата горещина и от тежкия труд умират по 2-3 момичета.

венци за украса на къщата си. Някои моми събират улѝтки (един вид дълги бели охлювчета) от Дервентските височини при Стара Загора,

нижат ги на конци и така изработват герданчета, за да ги подарят на малките момичета у дома. Жътварска чета, от която е починал някой, по пътя на връщане не пее. В жетварските песни се споменават имената на драгоманина и на кираджията на четата.

Интересно и емоционално е определението, което дава Иван Евстратиев

Гешов на термина сдружение: „Те са саморасляци, изникнали от само себе си като хубавите дъбове на нашите гори, като зелената морава

на нашите поля!”12

Изложеното до тук разкрива една не много позната страна от личността

и интересите на Гешов. Неговите студии, посветени на задругите

и сдруженията, са първи по рода си и представляват принос в развитието

на българската етнографска наука. Като учен той си служи с методите описание, наблюдение и интервю, похвати на етнографския инструментариум. По-късно поколения от етнографи ползват и цитират

част от неговите работи.

12 Пак там.

52

МАЛКО ИЗВЕСТНА ПУБЛИКАЦИЯ НА

Габриела Вапцарова, Даниела Атанасова, Дарина Илиева

Научен архив на БАН

Академик Иван Евстратиев Гешов е едно от имената, с които Българската академия на науките (БАН) се гордее. През 2014 г., по стара традиция Академията отбеляза 165 години от неговото рождение, което е добър повод отново да си припомним за един много заслужил държавник, политик и учен, оставил трайна следа в нашата и в световната история. Личността и делото на Гешов ни изпълват с възхищение: „Той беше публицист с европейска известност, той бе държавник с образцова толерантност, той бе общественик с обширни познания, той бе гражданин с отлични добродетели, той обичаше България с всичките й недостатъци.”1 С цялата си дейност Гешов защитава всеотдайно националната кауза, с усърдие се стреми да насажда модерна политическа култура и високи морално-етични норми на поведение в българското общество. Почти няма област от многоликия живот на нова България, чието начало да не е свързано с неговото име, талант и енергия. Ив. Евстр. Гешов е дългогодишен председател

и щедър дарител на Българското книжовно дружество (БКД) и БАН. Тази разностранна дейност го нарежда сред най-бележитите исторически личности на своето време.

За Гешов вече е писано много. За повече от сто години са публикувани редица статии и изследвания. В този смисъл съществуват известни нагласи, че за него е трудно да се каже нещо ново. С нашия доклад искаме да привлечем вниманието към огромната народополезна дейност на този достоен българин, за да се приобщим към идеалите, на които той е посветил живота си и да съхраним духовното му присъствие за поколенията.