Между пустинята и живота
Изтегляне 5.52 Mb.
|
първосвещеник заедно с Авиатар по времето на Давид (2 Книга на царете 20:25), двамата помогнали на Давид при бягството му от Авесалом и върнали в Ерусалим ковчега с плочите на Божия завет (2 Книга на царете 15:24-29). 127 Закени - съдии. 128 Херодес Антипас - Ирод Антипа, тетрарх, управител на Галилея, втори син на Ирод Велики и самарянката Малтека. 129 Понтиус Пилатус - Пилат Понтийски, прокуратор в Еру- салим, назначен от имп. Тиберий в 26 г. от н.е. 130 Иоканаан бар Зебадиа - евангелистът Йоан, Йоан Богослов, син на галилейския рибар Заведей, ученик на Йоан Кръстител, един от дванадесетте апостоли. 131 Невод — рибарска мрежа. 132 Назир — на евр. означава „посветен, усамотен". Обет, който можел да даде всеки израилтянин или израил-тянка, с който се посвещавал за определено време или за цял живот изцяло на Бога. Далият този обет трябвало да се въздържа от вино и грозде, да не се доближава до мъртвец, дори да е негов близък. 133Иакоб Облиам — Яков, най-големият брат на Исус - вж. бел. 67. 134 Алфеевите синове — евангелското повествование назо-вава само един Алфеев син - Яков, който обикновено се споменава в края на листата на апостолите (Матей 10:3, Марко 3:18). Другият Алфеев син може би е Йосия, споменат в евангелските текстове като брат на Яков (Матей 27:56, Марко 15:40). 135Плиниус Млади (61 или 62 — ок. 114 г.) - римски писател и държавен деец. От съчиненията му са запазени сборник с писма в 10 книги и похвалната реч за Траян („Панегирик"); погубени са съдебните му речи и поетическите му произведения. 136Земята Офир - в библейските текстове земя в Египет, известна със златните си залежи (пс. 45:10, 3 Книга на царете 9:27-28, Книга на пророк Исай 13:12). Местност край брега на Червено море на Арабския полуостров. 137Ханан - страната на хананетите, най-древните семитски племена. В библейските текстове хананетите се представят като главно и коренно население на Палестина. 138Еном - място, близо до Салим, където Йоан Кръстител е кръщавал. Самата дума означава място, където има извори. 139Къпалнята Бетезда — къпалнята Витесда, където Исус е лекувал болни (Йоан 5:2-9). 140Едеса - град в Месопотамия, столица на горномесопо-тамското княжество Осроене. 141...в града Мерое, царува Кандакия, черна царица... - спо- менава се в новозаветните текстове като етиопската царица Кандакия (Деяния на апостолите 8:27). 142Шимон Макеба — Симон Макавей, син на Мататий, родо- началник на Макавеевия род. През 140 г. пр.н.е. избран за първосвещеник и юдейски цар. Убит през 135 г. пр.н.е. 143 Пророк Иехойел - пророк Иоил (вж. Книгата на пророк Иоил). 144 Никодемос Законник - вероятно Никодим (вж. бел. 100), 145 А след това Иоканаан Магид бе заключен от четиривластника в кулата Махеро, обвинен в метеж срешу Рома - като пазител на праведността Йоан Кръстител обвинява тетрарха Ирод Антипа в грубо нарушаване на юдейските закони (Ирод отнема жената на брат си Иродиада и се оженва за нея). Ирод хвърля Йоан Кръстител в тъмница, но не го убива, боейки се от неговата популярност (Матей 14:3-5, Марко 6:17-20). Кулата Махеро се намира на Мъртво море. 146Иакоб бар Зебадия - Яков, Заведеев син, брат на Йоан (Йоан Богослов), един от учениците на Исус (Матей10:2, Марко 3:17, Лука 6:14, Деяния 1:13). 147 Иокайахим - Йоаким, юдейски цар, при когото Навуходоносор обсажда и превзема Ерусалим (597 г. пр.н.е.). 148 Цедекиас — последният юдейски цар, възцарен от Наву- ходоносор след падането на Ерусалим (597—586 г. пр.н.е.). 149Кнеус Помпеус - Кней Помпеус (106-48 г. пр.н.е.), римс- ки пълководец и политически деец от периода на гражданските войни, в резултат на които републиката е унищожена и е установена военна диктатура на робовладелците. 150 Бетшеба - Вирсавия (вж. бел. 38 за Урия). 151 Елиазер бен Шамуел, сестрите му Марта и Мириам - възкресеният от Исус Лазар и сестрите му Марта и Мария (вж. Йоан 11:1-44). 152Зенон Елеатски - Зенон от Блея, Южна Италия (ок. 490-430 г. пр.н.е.), старогръцки философ, представител на т.нар. Елейска школа. 153Ахурамазда (или Ормузд) - в иранската митология върховно божество в зороастрийския и ахеменидския пантеон. Буквално означава „Господ премъдри". Олицетворение на света, живота и истината. 154Книга на Енох - един от старозаветншпе апокрифи. Енох е син на Ярет от рода на Сет и е баща на Метусал, името му се открива в родословието на Исус (Лука 3:37. Вж. и Послание към евреите 11:5). 155Михаел - Архангел Михаил — в старозаветната, християнската и дори в мюсюлманската традиция. Ангел на застъпничеството и милосърдието. Също и „ангел на предстоянието", стоящ заедно с Гавриил пред Божия престол. 156Луциус Вителиус (15 г. пр.н.е. - 69 г. от н.е.) - римски император (69 г.). 157Херодиас — Иродиада, жената на Ирод Антипа. 158Лабарум - знаме. 159Саул - цар на Израел (род. 1050 г. пр.н.е.), предшестве- ник на цар Давид, опитал се да обедини под своя власт целия Израел. 160Мириам Шамуел, Марта Шамуел - сестрите на възкре- сения Лазар Мария и Марта. Вж. Йоан (11). 161Езра - по линия на Садок произхожда от Елиазер, сина на Арон. Книжник, добре владеещ Мойсеевите закони. Служил при персийския цар Арта Ксеркс I (465—423 г. пр.н.е.). Вж. Книга на Езра. 162Танаими, сабураими, емораими — хора, в различни перио- ди коментирали старозаветните предания. 163Пророк Даниел - Даниил, легендарен еврейски праведник и пророк мъдрец, чиито видения са описани в Книга на пророк Даниил. 164А пророк Даниел ви възвеща четири царства на нечес- тие, на гибел обречени — и пето царство след тях: царство на светост, царство без край — Книга на пророк Даниил (7). 165Кидар - тиара, диадема, главното украшение на първос- вещениците във вид на чалма с диадема. 166Зелоти — групировка, която призовавала към война с римляните на живот и смърт; зелотите ходели винаги въоръжени; мнозина от тях се включвали в обкръжението на Исус. 167...стария мъдрец от Александрия... — има се предвид фи- лон Александрийски (вж. бел. 115). 168Египтянина Мозес — Мойсей. 169 Солон (VII-VI6. пр.н.е.) - старогръцки законодател и поет, един от седемте мъдрели на елинската античност. 170 Цебаот - Саваот. 171 Елиас — пророк Илия, пророкувал на цар Ахав (вж. 3 Книга на царете 17:1). 172 Цар Ахааба и жена му Иезабел - самарийският цар Ахав (IX в. пр.н.е.) и жена му Езавел. Споменават се в 3 Книга на царете (16:28-34). 173 Двата големи храма на Тебес - навярно става дума за храмовете на Амон и Пта в Тива, съградени от Тутанкамон през периода на Новото царство. 174 Пергам — древен град (и царство) в Северозападна Мала Азия. 175Сибили - в древногръцката митология пророчици, които, изпадайки в екстаз, предсказват бъдещето. 176 Нума Помпилиус - Нума Помпилий, легендарен цар на древния Рим от края на VIII - нач. на VII в. пр.н.е. 177 Стадий — мярка за дължина, около 600 фута. 178 Проконсулът Вителиус - Луций Вителий, управител на Сирия (вж. бел. 157). 179 Тибериус Цезар — Тиберий (Клавдий Нерон), рим. император, приемник на Октавиан (14-37 г.); пренебрегнал напълно ролята на Сената, установил еднолична диктатура; по негово време били унищожени видни представители на римската култура. 180 Силвани - от Силван, в римската митология бог на го- рите и дивата природа. В периода на империята - най-популярният бог на плебеите и робите. Висши- те класи го причислявали към „черните земни богове". 181 Мезия — Мизия. 182 Иосуе, син Сирахов - Исус Сирах (вж. апокрифната ста- розаветна Книга на Исус Сирах). 183 Хилел и Симеон — вж. бел. 73.
186 Атриум — преддверие в гръцка или римска къща. 187 Йоханес, син на Зебадиас — евангелистът Йоан. 188Гилеад - област на източния бряг на р. Йордан. 189Саломе - дъщеря на Иродиада (6ж. бел. 92), която според евангелската легенда поисква главата на затворе- ния Йоан Кръстител като награда за танца си, с който очарова своя пастрок Ирод Антипа (Матей, 14:6-12, Марко 6:21-29). В евангелските текстове Са- ломе не е назована по име. 190Псантер — струнен инструмент, подобен на цитра. 191Къжел (диал.) — къделя, хурка. 192Крагуи - ловна птица, сокол или ястреб. 193Мора — вероятно Н. Райнов използва названието на зъл дух, нечиста сила в славянската митология (мора, кикимора), първоначално със значение въплъщение на смъртта. 194Иозеф, син Каифасов - Йосиф бен Кайафа. 195Идумея — област, населявана от идомитите, които след разрушаването на Ерусалим (586 г. пр.н.е.) проникнали на север и спадали към царството на Ирод Beлики. 196Филипус Закен и Аристион, син Теомов — ученици на Йоан Кръстител, които той изпраща при Исус да го питат той ли е Месия: в евангелската легенда не са назовани поименно (Лука 7:19). 197Сабат - шабат (вж. бел. 37). 198Самария - столица на северното еврейско царство. 199Хоразин — селище, споменато в евангелските текстове: жителите му огорчили Исус, като не се покаяли (Матей 11:21, Лука 10:13). 200Лисиците имат свои дупки, а птиците - гнезда... - вж. Матей 8:20. 201Елеати — представители и последователи на Елеатска- та (Елейската) школа (древногръцка философско-иде-алистическа школа). 202Херодес Магнус — Ирод Велики. 203Елиазер, син Самуелов - възкресеният Лазар (вж. бел.151). 204„Иерузалеме, Иерузалеме!..." — не е буквален цитат, а мон- таж от стихове от евангелията на Матея (23) и Лука (11). 205Праведният Абел- Авел, вторият син на Адам и Ева, убит от брата си Каин. В Новия завет Авел се тълкува като първия мъченик, от него започва редът на невинно убитите (Матей 23:25, Лука 11:51). 206 Пророк Закариа - пророк Захарий, баща на Йоан Кръстител. За него разказва евангелието на Лука (1). Убит от хората на Ирод в храма (Матей 23:35, Лука 11:51). 207Ханан - първосвещеникът Ананий (Ана), тъст на Кайафа, един от духовните водачи в Ерусалим. При него според евангелието на Йоан (18:13) завеждат най-напред заловения Исус. 208Архелаус — най-големият от тримата синове на идумейския цар Ирод Велики. Майка му е самарийката Малтоке. Заедно с брат си Ирод Антипа е възпитан в Рим. 209 Потомци на дома Макабеи — потомци на Макавеевия род (вж. апокрифните 1 и 2 Книга на Макавеите). 210 Иосеф от Ариматея - споменава се в евангелието на Йоан. Заедно с Никодим (вж. бел. 100) участва в свалянето на Исусовото тяло от кръста u погребването му (Йоан 19:39-42). 211 Който похули името на Елохима... — вж. Левит 22. 212 Племето, що отвоюва отпосле страната ни... — става дума за завладяването на Израелското царство от асирийския цар Саргон II (722 г. пр.н.е.), който разселва израилтяните в Мидия и Месопотамия. 213Духът на Иаван — има се предвид елинската цивилизация и нейният наследник Рим. 214 Стапове — ед.ч. стап, тояжка за подпиране. 215 Кремуциус Кордус - Кремуций Корд, римски историк, една от жертвите на едноличната диктатура на Тиберий. 216 Архитриклинос (лат.) - иконом, разпоредител при гощавка. 217 Ликтори — в римската армия служители (помощници) на едила, носещи знаците на неговото достойнство (свастиките). 218Молох — в Библията божество, на което са принасяли човешки жертви, особено деца. Почитано в Палестина, Финикия и Картаген. 219Далила погуби Самсона... — виновница за гибелта на Самсон (вж. бел. 26) е филистимлянката Далила, негова възлюбена, която разкрива, че силата на Самсон е в косите му, и докато той спи, тя отрязва от тях. Благодарение на това филистимляните го залавят и убиват (вж. Числа 16). 220Проклетата шомеронка — самарийката Малтеке, жена на Ирод Велики и майка на Ирод Антипа. 221Партяни - от Партското царство (III в. пр.н.е. - III в. от н.е.), разположено в земите на днешен Североизточен Иран и Югозападна Тюркмения. Партите били известни като могъщи и коварни противници на римските легиони в Средния изток. 222Таблиците на Вечния град - „Закони на дванадесетте таблици", първата кодификация на правото в Римската република (451-450 г. пр.н.е.). Законите били за- писани на медни плочи и изложени публично. С тях се ограничава произволът на патрицианските магистрати. 223„Цезаровото дайте цезару..." — „... отдавайте кесаревите на кесаря, а Божиите на Бога" — из проповедите на Исус пред фарисеите (Матей 22:21). 224Изпаренията на Геином - „огнена геена", в юдейската и християнската традиция символно обозначение на окончателната гибел на грешниците. 225Адонай - едно от означенията на Бога в юдаизма. От епохата на елинизма се употребява като заменящо название на непроизносимото име на Яхве. 226 Имаше един цар лозе в далечна страна... - цялата глава X е Николай - Райнов вариант на една от притчите, с които Исус проповядва пред първосвещениците и народните старейшини в храма (вж. Матей 21:33—41). 227Тирза - тирсово дърво. 228Пърнар — нисък вечнозелен храстовиден дъб. 229Дом на молитва ще се нарече Моят дом — Книга на пророк Исай (56:7), цитирано у Матей (21:13). 230Дванадесеттех — дванадесетте апостоли, ученици на Исус. Имената им се откриват в евангелията на Матея (10:2-4), Марко (3:16-19) u Лука (6:14-16), както u 6 Деяния на апостолите (1:13). 231 Градината Гатамена — Гетсиманската градина, последният приют на Исус. 232 Теребинти - терпентиново дърво. 233 Меандри - геометрични орнаменти. 234Палмети — растителни орнаменти. 235Антиохия - по онова време третият по големина град в древноримските земи, столица на Сирия, най-многобройното християнско селище след Ерусалим. 236Палестра — в древна Гърция и Рим гимнастическа школа, място за състезания. 237 Сейанус Елиус от Валсиния — Сейан (вж. бел. 95). 238 Дафне - в гръцката митология нимфа, дъщеря на Гея и бога на реките Пеней (или Ладон). В дадения случай има предвид и дафиновата горичка, гордост на Ан- тиохия, в която се правели целогодишни празненст- ва. 239Елохи-Елохи - лама сабахтани ? - Боже мой, Боже мой, защо ме остави? (вж. Матей 27:46, Марко 15:34). 240 Матиас Митар - евангелистът Матей. Пенка ВАТОВА Каталог: files2012 files2012 -> Българите потомци на царствените скити files2012 -> Няколко думи, относно съдбата на завещаното ни книжовно наследство от великия писател Николай Райнов Изтегляне 5.52 Mb. Сподели с приятели:
|