Между пустинята и живота
Изтегляне 5.52 Mb.
|
IV Когато Аниус Цимбер доведе Иешу бар Иосефа в лятната къща на коен-хагадола, той изправи своите бойници край входа, каза им да вложат мечовете си в ножниците — и те застанаха от двете страни на вратата, облегнати на своите щитове. Робите и слугите введоха Назарянина в къщата, а сам Аниус Цимбер влезе в атриума, дето го срещна първосвещеникът. Там му сложиха вечеря, вино и плодове, а Иосеф бен Кайафа влезе в съседната стая. Беше трети час от втората стража, когато робите и храмовите слуги введоха в стаята на коен-хагадола галилейския пророк. Около четвъртита маса, покрита с черна кожа и украсена със стихове от Тора и Набеим, седяха хората на Кайафа. Между тях имаше писци, книжници, свободни садукей и мъже от санедрина. Но този среднощен съвет не бе санедрин. Трябваше да се съди мецит, което значи — прелъстител на народа. И самият народ трябваше да го съди. Ала народът нямаше за глава Иосефа бен Кайафа, който бе продаден на ромяните за власт, а - Ханана, някогашен първосвещеник и вожд на народното течение. Ханан едничък имаше пълното доверие на своя народ и - неговата безкрайна почит, та само той можеше да съди кого да е за излъстване на народната вяра. Между Ханана и зетя му нямаше никаква подялба на власт, защото Кайафа бе поел властта, след като бе смогнал с подкуп и клевета да свали тъста си от първосвещенишкия престол. Коен-хагадолът се бе отказал да съди пророка в санедрина, защото се боеше от народния гняв и от силното течение на Ханана, който държеше страната на Иешу бар Иосефа и ненавиждаше ромската власт. Санедринът се сбира денем в отредени от преданието часове, най-късно пред залез, в определена горница на храма. Събранието, пред което введоха Назарянина, бе таен съд, от който бяха отлъчени вси съмишленици на пророка и вси защитници на народната вяра. В тази мрачна стая нямаше ни един ведър поглед, ни една праведна воля, ни един свободен ум. Тези мъже слушаха само думите на коен-хагадола. Те бяха подкупени. Мъжът, що предвождаше храмовите слуги, введе Иешу бар Иосефа пред сбраните. Робите излязоха. В стаята останаха само двама слуги и коенът — да пазят вързания. Съдиите изгледаха виновника, а коен-хагадолъг го запита строго и с ледна надменност: — Ти ли си измамникът, който прелъстява народа, хули вярата на бащите и дедите ни, зове простите люде към бунт, мами народа, че е Мешиах, и прогласява себе си за цар на Давидовия престол? Но Иешу бар Иосеф го погледна спокойно и не отговори. Коенът, който стоеше до него, лепна плесница на галилееца и го запита:
Тогава Назарянинът отвърна: —Не могат да ми бъдат съдии онези, които сами са повинни на смърт! А един от хората на Кайафа рече на първосвеще-
—Закълни го, та в името на Бога го запитай! Тогава може да отговори! Иосеф бен Кайафа се изправи пред галилееца, дигна десница към небето и каза на Иешу бар Иосефа: —Заклевам те в името на живия Бог: кажи ни като пред Бога, ти ли си Мешиах, ти ли си Син Божи, ти ли си Помазаникът отгоре? Тогава Иешу бар Иосеф отговори бавно и уверено: —Ти каза! Не разбрахте ли отдавна, че съм Аз? Ако не бях Аз, не бихте ме съдили! Вие съдите пратеника на небесата, защото се боите от Божи гняв: страх ви е да ви не накаже Адонаи чрез Мене! Не бойте се: Син Божи не вади меч! После Иосеф бен Кайафа го запита:
- В чие име отричаш това? В името на Бога ни кажи!
При тези думи Иосеф бен Кайафа рече на съдиите: - Запомнете що каза той против ромската власт! Не е ли ясно, че въстава срещу нея? А после запита изново Назарянина: - Кой насъска тълпите да те прогласят за цар на Израеля? В името на Бога ни кажи! Иешу бар Иосеф отвърна:
Ала Иешу бар Иосеф го погледна с ледно презрение и не каза нищо. Той разбра, че участта му е решена, и видя пред себе си готови свидетели, отрано научени да говорят. Първосвещеникът се обърна към писците и рече: - Записвайте всичко, което го питам — и онова, което ми отговаря. А после запита Назарянина: — Признаваш ли, че си през Закона и Бога мецит, който излъства народа и го кара да въстава срещу ромяните? Признаваш ли, че самин се стремиш към власт и затова влечеш подире си въоръжени тълпи? Признаваш ли, че искаш да сринеш ромското владичество, та самин да станеш цар и насилник над народа? Но Иешу бар Иосеф не отвърна дума. Тогава коен-хагадолът рече на съдниците: — Не е ли повинен на смърт според Тора и преданието? А те едногласно отвърнаха: - На смърт е повинен! И се изправиха на крака.
И когато се свърши съдът у Кайафа, излезе първосвещеникът и каза на робите да ударят на пророка тридесет и девет удара с бич, защото Moше Законникът във „Второзаконие" не разрешава повече от четиридесет удара. И биха го робите, а слугите се гавриха с него. След това Иосеф бен Кайафа предаде вързания на ромските войници, за да го отведат пред прокуратоpa, тъй като съветът на първосвещеника се бе сбрал, за да докаже вината му, а Понтиус Пилатус трябвате да го осъди. И поведоха го ромските стражи под оръжие към преториума на Понтиус Пилатуса, който се намираше при кулата Антония. А тогава бе настъпил първият час от третата стража. Полунощ проваляше. Мрак тежеше над земята и студът бе толкова силен, че копията лепнеха по ръцете на ромяните. А преториумът на ромския наместник бе висок каменен дворец, великолепно ограден и свързан с кулата Антония чрез два каменни хода, надвесени над двора като мостове. Освен тях имаше шест подземни хода, отредени за минаване на стражи и войници. Тези ходове водеха в тъмниците, в храма и в големите покои на крепостта. В преториума живееше ромският прокуратор, когато дохождаше от Цезарея Филипика в Свещения град. Около двореца имаше широк двор, постлан с камъни и засаден със смокини, зокуми и теребинти232. В мрака високите дървета се чъртаеха като исполински стражи, окръжили ромския дворец. Пред преториума се издигаше площ от мрамор с водоравен покрив, поддържан от два реда каменни стълпове. На двете стълби, водещи към колонадата, стояха стражи с голи мечове. Това широко мраморно преддверие бе място на държавния съд. То се наричаше литостротон а по хебрейски габата. От един висок ахатов престол властта четеше присъдите: хебреите се не качваха никога по тези стъпала, за да се не осквернят. От литостротона една врата водеше в затворена горница без странични прозорци, дето ставаше самият съд. В тази горница на хебреи и прозелити бе възбранено със закон да влизат. Друга врата водеше отляво по дълъг покрит ход в покоите, отредени за самия прокуратор. Когато ромската стража, водеща Назарянина, излезе из тясното устие на Кидрон, за да поеме пътя към стените, пред градската врата - отворена тази нощ за поклонници -я срещна ромски войник. Той приближи до Аниуса Цимбер и му предаде нещо с тих шъпот, а после се отдалечи към пътя за Бетама. Вождът на стражата, спря войниците и рече: — Робите и слугите ще минат през подземния ход от притвора на храма в кулата Антония, за да излязат пред литостротона. Там има сбрани тълпи, които готвят смут. Хората на първожреца въоръжени чакат в левия двор на преториума. После, като се обърна към коена, каза: —Ти ще отведеш мъжете си! Когато видиш, че вратата на левия двор се отваря, ще пуснеш въоръжените да се смесят с твоите и заедно ще нападнат метежниците. Ромски войници ще ви помагат. Вървете! И те се отделиха, като оставиха стражите с галилееца. Когато се отдалечиха зад стените, Аниус Цимбер се обърна към един снажен легионер, който изглеждаше да е центурион, и му рече: - Верониус Аспренас! Ти ще извикаш всички войници от тъмниците освен смяната и ще им кажеш да оградят отпред литостротона с голи мечове и копия. После ще се явиш пред Децимуса Брутус, вожд на ко-хортата, от когото ще искаш да прати своите шестстотин души да заемат дворовете, ходовете и кулите на преториума! Кажи му, че моята стража е пръсната по града, за да заеме улиците, площадите и кръстопътищата! Верониус Аспренас се отдалечи с бързи крачки.Стражата потегли към водостоците на Битезда и пресече една тъмна уличка към скрития ход, свързващ крепостта Безета с кулата Антония. Когато легионерите введоха Назарянина през подземния ход в десния двор на преториума, отвъд каменната сграда се разнасяше вече дивият вик на хилядна тълпа: - Пуснете пророка от Назарет! Пуснете царя на Бене Израел! И в този многогърлен вик се месеше металният звън на оръжията и тежкият тропот на разбъркано човешко стадо.
Атриум в преториума на Понтиус Пилатуса. Четири големи светилника пръскат светлина. Край стените големи каменни вази със зелени палми. Разкошни извити столове от абанос и слонова кост, украсени със златни меандри233 и палмети234. Стените накичени с бойни трофеи, копия и мечове от възточните провинции. Каменна маса с четири полици, прет- рупани с пергаментни свитъци и книги. Висок пос-тамент от червено дърво, накичен с плочи, по които са писани заповеди. Сред атриума голяма амфора с вино, поддържана от изваяни тигри. Наоколо — две дъгообразни маси; на тях се виждат чаши за вино от базалт и сребро. Понтиус Пилатус стои до масата със свитъците и търси нещо. Антониус Муза, Силвиус Енеус Хуза и Глория-Сузана седят възлегнати край дъгообразната маса. Влиза Мунациус Планкус. Мунациус Планкус. Мунациус Планкус приветства славния потомък на стрелците! Здравей, Глория-Сузана! Здравей, Силвиус Енеусе, и ти, Антониус Муза! Понтиус Пилатус (дохожда при гостите със свитък в ръка). Мунациус Планкусе, в Антиохия235 ли отиваш? Мунациус Планкус. В Антиохия, знатен Понтиусе! Максентиус ме вика за втория поход срещу пар-тяните. Аз съм щастлив! Понтиус Пилатус. И аз съм еднакво честит, като гледам радостта на своя приятел! Па съм щастлив и за това, че начело на градската охрана остава Аниус Цимбер! Антониус Муза. Аниус е млад и честен. Неговата смелост отдавна търсеше такова важно и опасно място. В ромската палестра236 преди години той бе най-смелият борец. А в големия гимназиум на Марсово поле той гътна много северняци и траки. Жал ми е, че баща му загина във войната с пирати при Сицилия: аз бях приятел на баща му. Ние се учехме с него заедно. Той дори ми дължеше хиляда сестерции. Силвиус Енеус Хуза. Кога ще заминеш, Муна-циусе? Мунациус Планкус. На съмване. Още няколко часа ми остават в този неблагодарен град. Понтиус Пилатус. Неблагодарен. Право мълвиш. Град на метежи, народни бури, безсмислени борби и храмови сплетни. Право мълвиш. Неблагодарен град. Утре трябва да замина за Цезарея, а четири денонощия не съм спал от работа. И ето, тази нощ ще има пак съд. Глория-Сузана. Кого ще съдят, Понтиусе? Понтиус Пилатус. Размирника от Галилеа. Глория-Сузана. Младия поет ли? Понтиус Пилатус. Той не е никакъв поет. Поет не води въоръжени тълпи, не влиза в кървава разправа с ромяните в градините на Елеонската планина и не нарича себе си цар на робски народ. Той е глупец. Глория-Сузана. Луканус Иустус казва, че бил поет... Понтиус Пилатус. Луканус Иустус не е сума cu. Той намира мъдрост и поезия дори в хулите на всеки презрян рибар. Той беше бреме на Вечния град — и добре сториха, че избавиха Рома от него. Синовете му излязоха като баща си метежници: префектус преторът на Рома, почитаният от всички Сейанус Елиус от Валсиния237, ги уби за бунт и оскърбление на цезаря. Та чудно ли е, че Луканус се влачи и тук след всеки метежник? Мунациус Планкус. Насмалко онзи ден този галилеец щеше да ми донесе беда. Помъкнал хиляди след себе си, влиза в града с тържество, а всички викат подир него: „Да живее Израелъовият цар! Долу Рома! Долу потисниците! Да живее наследникът на Давидовия престол!" Метежът бе готов. Щеше да потече кръв като река по целия град, ако водачът на тълпите не беше влязъл в храма. Той влезе в притвора. Аз бях заповядал на стражите да бдят през решетката на подземния ход: чуят ли този вик да се повтори в храма — да затворят вратата, да заловят пророка и съзаклят ниците му, па да ги доведат през подземния ход в крепостта. Но когато влезе в храма, дворът бе препълнен и неговата тълпа остана отвън. Легионерите заеха улиците и разпръснаха народа. Понтиус Пилатус. А тази нощ, когато стражите се приближили да го свържат, той дал знак на своите хора, та нападнали с ножове и мечове легионерите. Има убити стражи. Заловените са заключени в тъмниците на кулата. Съдът на първожреца е записал признанията на метежника, дадени под клетва. Той признава, че е водил народа към бунт, за да поеме самин властта, но не му се е удало. Аз ще го разпитам сам, когато го доведат. Доста ми е да признае с една дума. Законът е строг. Мунациус Планкус. Безумни хора са хебреите!... Та цял Иерузалем е тръгнал след този назаретски мечтател: всички улици вече миришат на рибарс- ка дреха ! Силвиус Енеус Хуза. На смърт ли ще бъде осъден той? Понтиус Пилатус. Ако признае, да! Антониус Муза. Но ти нали нямаш право на живот и смърт? Присъдата ще трябва да се потвърди от Вителиуса. Понтиус Пилатус. Не е нужно. Аз сам мога, защото обвиненият е хебреин, а законът говори само за ромските граждани. Да не бе роден в Назарет, а в Tapс или друг град, обявен за свободен, не бих можал дори да го съдя, защото родените там се смятат ромски граждани. Те се съдят от легатуса на цезаря и се посичат с меч, защото благородната кръв трябва да тече, а не да се задуши в тялото или да посинее в жилите. Но галилейците се разпъват. Иезус ще умре на кръст, ако е виновен. Аниус Цимбер (влиза с войнишки поздрав). Виновникът е доведен в южния двор и консулът може да го разпита. Понтиус Пилатус. Има ли друго, Цимбер? Аниус Цимбер. Две големи тълпи метежници, водени от хора на Ханана, нападат от две страни литостротона. Те искат свободата на галилееца. Улиците, площадите и кръстопътищата са заети от стражи и пътят към преториума е отсечен. Градските врати са затворени. Пазят ги стражи. Моите хора не успяха да разгонят тълпите на Ханана. Аз искам да ми помогне кохортата. Понтиус Пилатус. Дай знак да отворят вратата на северния двор! Когато мъжете на Кайафа се смесят с тълпата, легионерите на Децимус Брутуса. да нападнат през двата двора метежниците и да ги прогонят по улицата на търговците вън от града! Няма дa жалите никого! Върви, Цимбер! Да влезе центурионът от съда! Аниус Цимбер излиза. Явява се центурионът от съда. Понтиус Пилатус (на центуриона). Писците заеха ли своите места? Центурионът. Всички са на местата си. Понтиус Пилатус. Довереникът на тетрарха и обвинителят там ли са? Центурионът. И двамата са там. Понтиус Пилатус. Литостротонът пази ли се от стражи? Центурионът. Два реда мечове и два реда копия го пазят. Всичко осемдесет души. По десетте стъпала към площта стоят четиридесет ликтори с готови брадви. Литостротонът е окръжен от две вериги по шестнадесет меча. Консулът може да почне. Понтиус Пилатус. Две плочи за присъдата! Два остри стилона! (Центурионът откачва две плочи от слонова кост и развива два стилона, завити в коприна.) Дигни завесата! Центурионът дига завесата отдясно. Вижда се дъното на съдебната горница. Писците седят на своите столове около висока каменна маса. Понтиус Пилатус минава в съдебната горница. След него центурионът спуска завесата и горницата се закрива. Глория-Сузана. Аз искам да видя този младеж, Хуза. Отведи ме да го видя! Силвиус Енеус Хуза. Ела след мене! Ние ще минем през левия ход, за да го видим пред съдебната горница. Той чака сигурно там. (Излизат.) Антониус Муза. Не завиждам на прокуратора, Децимусе! Пета нощ не спи. Присъда върху присъда,.. Вчера осъди двама безделници от Мигдол на разпъване. Мунациус Планкус. Знам. Нали аз му ги заведох!... Убийци. Хора с тесен и нисък череп. Единият не изглежда хебреин. Трябва да е самариец. На дясната му ръка имаше печат, правен с горещо желязо. Трябва да е от някоя египетска секта на убийци. А другият беше още момче, но мишците му биха подигнали камъните на една крепост. И двамата бяха силни. За гладиатори родени. Аз обичам силните. Антониус Муза. Да пием, Мунациусе! Ти си отиваш, приятелю!... Аз знам добре Антиохия: живях там четири годин. Лъжа е, че Рома била разпътен град: Ан- тиохия е първа в света. Кълна ти се в коленете на Венус, че там веднага ще забравиш косматите бедра на Мириам от Мигдол!... В прелестната дъбрава, пос- ветена на Дафне238, ти... Мунациус Планкус (пресича го). Мириам ли рече ти? Да, аз трябваше да я потърся тази нощ. Тя е чаровна — Мириам от Мигдол... Жално, че я бях забравил! Антониус Муза. И тя те е забравила, приятелю! Утре тя ще бъде с Каифаса. Той се много радва, вярвам, че заминаваш... Тя ще остане нему. Той пръсна по нея половината си имот... Но ти ме пресече - в дъбравата на Дафне ти ще намериш за два деня любовта на всички племена и вери, Мунациусе! Там моми от цял свят принасят в жъртва на сластната богиня знака на своята девственост — всяка по своему... В това има много чар. Винаги когато робите ме изнасяха оттам на златната носилка, коленете ми бяха подкосени, главата ми се виеше от шемет, а в ушите ми звънтяха страстните думи на толкова непознати наречия... Те обичат ромяните, приятелю. Да не забравя: когато стигнеш в Антиохия, приветствай отмене... Мунациус Планкус. Максентиуса ли? Антониус Муза. Не, Максентиуса не познавам — приветствай Емилиус Папуса, трибун на морските войски! Той живее отвъд река Оронтус, на император- ския остров, близо до двореца. Помня, преди години хо- дехме с него в горите на Елам да ловим сърни с питом- ни рисове и соколи. Ти му кажи това, Мунациусе! „Ан- тониус Муза — речи, — твой другар по лов, те приветс- тва и кани да го посетиш в Цезарея Филипика!" Кажи му, че съм деловодител на тетрарха! Дълго не съм по- лучавал от него известие. Помня, дължеше ми някога два таланта... Ти го приветствай от мене, но за та- лантите му не казвай нищо: той може да се докачи! „Антониус Муза - речи - те приветства." А хуба- ва е Антиохия, Мунациусе! По-сластен град не съм виж- дал... Злато и сласт: това остана от моите някогаш- ни кроежи. А в Антиохия има и сласт, и блясък. Глория-Сузана влиза с мъжа си. Силвиус Енеус Хуза е навъсен. Той й говори нещо тихо. Антониус Муза (на Глория-Сузана). Видяхте ли престъпника? Нищо необикновено!... С червени коси... Не знам що бе намерила в него Мириам!... Аз, да бях жена, не бих го дори погледнал... Такива съм виждал много. Утре ще увисне на кръста. Други ден ще го забравят. През тези врата са влизали мнозина с вързани ръце, а са излизали натоварени с кръст. Нищо необикновено... Глория-Сузана. Аз се измамих в своя блян. Той е толкова жалък!... Та поет ли е той? Антониус Муза. А какъв го смяташе ти? С маслинен венец ли? В пурпурна тога ли? Та той е столарски син! Селянин от Галилеа... Ражда ли се в тези диви места поет! Тука живеят рибари и сарафи. А жените им са блудници... Глория-Сузана. О, аз си мечтаех прочутия галилеец по спомени и приказки - мечтаех си небиден човек!... Едър, снажен, мурголик, с тежки черни коси, стегнати на челото с лавър и златна жица, в тежка дреха от сърма и коприна, с пламъци в очите, с гордо изящество на движенията, с глас като звън на сребърна чаша!... Неговата властна стъпка ми се е присънвала винаги, когато съм слушала за него!... А — после - Не! Сега го видях съвсем друг. Той е сух, уморен и свит, зъзне от студ в своята разкъсана дреха, по лицето му има кръв: те са го били... Дрехата му е разкъсана от удари на бич и желязна тояга... От него висят кървави парцали месо... О!... Силвиус Енеус Хуза. Аз ти казах да се върнем още като го введоха!... Ти не трябваше да го гледаш... Но - ти не послуша. Пий малко вино: ще ти премине... Глория-Сузана. Не, не!... Не мога да го забравя!... Неговият жалък образ ще смущава дълго моя сън... На челото му стоеше бодлив венец от жилави трънливи клони... Бодлите се бяха впили в кожата му... По челото му течеше кръв, косите му бяха станали още почервени от кръвта... Въжето се бе врязало в ръцете му като остра гривня... О!... Мунациус Планкус. Не трябваше да я водиш там, Хуза! Знаеш, че не може да издържи! Антониус Муза. Да бяхте останали! Ние говорихме за Антиохия... Прелестен град!... Злато и сласт!... Трябваше да останете! Зад завесата се чуват гласове. После — шум на излизащи хора и звън на оръжия. Завесата се дига. Влизат Понтиус Пилатус и центурионът. Понтиус Пилатус (на центуриона). Ще изведете от тъмницата на кулата Антония двамата осъдени и ще ги предадете на Аниуса Цимбер! Ще натова- рите двамата разбойници и метежника с кръстовете и ще ги водите към Голгота! Още сега, преди да съмне! Съзаклятниците ще изведете под стража, за да гле- дат разпъването! Да влезе Аниус Цимбер! (Към гостите.) Свърших. Ще кажа нещо на охраната и после съм ваш! (Влиза Аниус Цимбер.) Цимбер! Що правят тълпите? Аниус Цимбер. Разгонени са. Консулът може да бъде спокоен. Понтиус Пилатус. Опряха ли се мнозина? Аниус Цимбер. Отначало се противяха. Нахъл- тването на храмовите хора ги разгневи. Те наченаха да се бият. Всички се тикаха напред, но като виждаха стена от копия и мечове, отстъпваха. Робите и слугите биеха с железни тояги наляво и надясно. Мнозина метежници налитаха с ножове и тояги. Верен на твоята поръка, аз не пуснах веднага легионерите. Оставих хебреите да се бият. Мнозина паднаха — и от двете страни. Хората на Ханана бяха повече, та надделяха. Много храмови слуги и роби на първожреца са избити, а останалите са ранени и видях, че едва се движат. Те викаха за помощ и кълняха Каифаса. Подкупените тълпи, които трябваше да им помагат, се разпръснаха, а Ханановите мъже останаха да се разправят с останалите. Понтиус Пилатус. Добре. Нека знае Иосеф, син Каифасов, що струва една смъртна присъда. Вярвам, че друг път ще се отнася до властта по-рядко. Па и хората на Ханана ще бъдат сега доволни от мене: те ще се нахвърлят върху първожреца. Цимбер, после? Аниус Цимбер. Пуснах легионерите. Те настъпиха тежко и пометоха пред себе си всички, без да гледат кои са Хананови или — Каифасови: както ми бе заповядано. Онези от тълпата, които бяха близо до вратата напънаха да избягат, но тези, които навлизаха навътре, ги изтласкваха пак напред. Стените ги стягаха и те можеха да бягат само през двете врати. Войниците настъпиха с копия и мечове. Първите редици се разгънаха край стените. Тълпата изпадна в пръстен от желязо: изход бяха вратите – и те се пуснаха един през друг натам. Труповете на избитите се изнасят към подземните ровове край Цедрон. Дворът на преториума е безлюден. Тълпите са вън от портите на града. Метеж не може да се очаква вече. Нашите стражи сноват вредом. Понтиус Пилатус. Добре. Ще придружиш осъдените, за да бъдеш там и да следиш разпъването. Ако стане нещо, ще се отнесеш до Децимуса Брутус. Може би аз ще замина на разсъмване. Върви! (Аниус Цимбер излиза.) Мунациус Планкус. Призна ли метежникът, че е водил бунт? Понтиус Пилатус. Това е излишно. Не го питах дори. За случките, в които го намират виновен, отговаря съдът на Каифаса, който го е разпитвал. Аз го запитах само наистина ли е цар Иудейски. Той потвърди. После добави с угаснал глас, че царството му не е от този свят. Той е слаб, хората на Каифаса са го изтезавали и сега се не помни. Стори ми се, че бълнува или говори в просъница. Силвиус Енеус Хуза. Друго нещо каза ли? Призна ли, че е пророк? Понтиус Пилатус. Не го питах. Тяхната вяра ми не трябва. Той каза, че можел да го разбере само онзи, който служел на истината. Това ме обиди. Аз го запитах що е истина. Глория-Сузана. Той що каза? Понтиус Пилатус. Нищо. Замълча. Но аз усетих гордост в това мълчание. Той презира всяка власт. Имаше мигове, когато чувствах, че той се смята по- висок от мене. Нищо: след малко ще гледа цяла- та земя от височината на своя кръст . Глория-Сузана. А кой му беше сложил този бодлив венец? Не е ли жестоко това? Ако е осъден на смърт, защо го поне мъчите? Понтиус Пилатус. Нашите стражи не измъчват без заповед. Но — на такъв иудейски цар друг венец не би и приличал... Венецът е оплетен от бодлив храст, наричан от хебреите зизиф. Той разтваря в черепа страшни рани. Сложили са му го слугите по заповед на Каифаса. Аз казах да го махнат и да му завият главата с гъжва. Антониус Муза. Хебреите доволни ли са? Понтиус Пилатус. Може би, не твърде... Особено - като узнаят, че повечето Каифасови хора лежат мъртви... Заповядах да сложат над главата на Иезуса дъска с надпис „Иудейски цар" на три езика, а на другите да пишат защо са осъдени. Нека чете народът, та да знае къде коронясва Рома царете им!... На Голгота ги коронясва... Но понеже надписът е надсмешка над целия народ, един от Каифасовите мъже настоя да се промени надписът. Трябвало да се каже, че Назарянинът нарича себе си цар иудейски, а не — че е цар иудейски. Антониус Муза. То е все едно. Промени ли надписа? Понтиус Пилатус. Не е все едно. Оставих над- писа, както е. Казах им: „Каквото писах — писах!" Той ще бъде разпънат пред изгрев, додето народът не се е разтревожил. Сега вече целият град е буден. А в града има близо три милиона души заедно с тези по околните села... Не е добре пред тях да става това. Слънцето ще го огрее на кръста. Мунациус Планкус. Трима души ли ще разпъват? Понтиус Пилатус. Трима. —Три кръста над града. Три кръста — пред изгрев, тъкмо срещу тяхната Пасха. Ще помни Иерузалем - за дълго ще помни този ден! Каталог: files2012 files2012 -> Българите потомци на царствените скити files2012 -> Няколко думи, относно съдбата на завещаното ни книжовно наследство от великия писател Николай Райнов Изтегляне 5.52 Mb. Сподели с приятели:
|