Microsoft Word дипломна final docx

5
1. ГЛАВА ПЪРВА.ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА
МЕНИДЖМЪНТА НА ЧОВЕШКИТЕ
РЕСУРСИ
1.1 Същност на мениджмънта на човешките ресурси

Много от проблемите на конкуренция, с които съвременният бизнес се сблъсква, изискват промяна в традиционната политика, практика и възможност за управление на хората в организациите. Те трябва да станат гъвкави, динамични с възможност за бърза реакция на ситуацията в обкръжаващата ги среда. Едната от тези причини обуславяща необходимостта от промяна е свързана с функционирането на различен тип икономика, основана на знания, за разлика от предишната с основен ресурс капиталът. Днес символът за успех са големите организации, работещи с по-малко хора, но изцяло ориентирани към знанията.
Друга причина е наличието на Интернет. Това дава на хората неограничени възможности за информационен обмен и много бърза комуникация. Третата причина е глобализацията в съвременния бизнес.
В широкия смисъл Управлението на човешките ресурси (УЧР) може да бъде дефинирано като стратегически и последователен подход за управлението на най-ценния капитал на организацията - хората, работещи там, които индивидуално или колективно допринасят за постигането на нейните цели, свързани с конкурентни предимства на пазара. За да работи ефективно всяка организация се нуждае от ресурси, сред които спадат и нейните служители и работници. Умелото им управление обаче изисква сбор от компетентности, водещи до ефективното извършване на процесите по набиране и подбор, мотивация, оценяване, възнаграждения и обучение. Тези компетентности са същността на философията на Управлението на човешките ресурси.
Формирането на системата от човешки ресурси в една организация е сред най- отговорните функции в управлението и конкретно в управлението на персонала.
С дейностите по формирането на персонала (набиране, подбор и назначаване) се предопределят количеството и качеството (равнището на образование и

6 професионална подготовка, квалификация, производителност), трудовите отношения и конфликти, мотивацията и други характеристики на човешкия фактор в организацията. Те от своя страна предопределят основните резултати и имиджа на организацията, нейното развитие и ефективност. Ето защо е толкова важна ролята, която има функцията по формирането на човешките ресурси в организацията и конкретно в управлението на човешките ресурси.
Човешките ресурси са най-важните активи, които притежава една фирма и всеки проект, всяка промяна трябва първо да бъде подсигурена с хора, с човешки ресурс. Тяхното ефективно управление и използване е ключът към нейния успех. Много често се казва, че "една организация е толкова добра, колкото е добър нейният персонал". Темата за ефективна трудова заетост е особено актуална днес – в съвременната сложна и променяща се икономическа среда. Все повече са привържениците на схващането, че решаващо за това дали ще оцелее или не дадена фирма при неблагоприятна пазарна конюнктура е способността на работещите в нея да отговорят на предизвикателствата на времето. Формирането на персонала е една от най-важните дейности на организацията, играе решаваща роля и в системата на управлението на човешките ресурси – техният качествен подбор предопределя в основна степен развитието и на другите подсистеми като професионалната квалификация на сътрудниците, тяхното мотивиране и стимулиране за приобщаване към целите на организацията.
При теоретичното разработване на темата съществуват определени различия в използваната терминология от различните академични колективи.
Основното разминаване е в смисловото значение на думите длъжност, работно място и щат, което на пръв поглед е в състояние да смути и обърка запознаващите се с материята.
Под длъжност трябва да разбираме - съвкупност от трудови задължения, които са достатъчно сходни, за да се групират заедно и да се възложат за изпълнение на един човек. И в този смисъл според тях трябва ясно и категорично да се направи разграничение на длъжността от работното място. Неговото смислово съдържание те формулират като относително обособена част от територията на предприятието, оборудвана със съответните технически средства

7 и приспособления, където се изпълнява длъжността или преобладаваща част от нея. В други трудове за значението на длъжност се говори за анализ и проектиране на работното място като процес на дефиниране на работното място в понятията на дейностите, които извършват по отношение на образование, опит и отговорност, нужни за изпълнение на задачите на работното място. Можем да срещнем и понятието …анализ на щата…
1
, което също е неточно. То вероятно е повлияно от близкото минало когато управлението на икономиката и в това число на човешките ресурси е било централизирано.
Представителите на Международният банков институт, също правят разлика между Position (Длъжност) и Job (работа, служба) според тях се отнася до специално назначение или служба, която се вмества в рамките на организацията, докато работата се отнася до дейността , състояща се от задачи, който са групирани в една работна единица и могат да се изпълняват от един човек. Като пример за това, те дават ситуацията, в която трима души в една организация изпълнявайки една и съща работа, заемат три различни длъжности.
Проф. д.с.н. Цветан Давидков възприема длъжността основно като пост, щат или заглавие на конкретното мястото в организационната структура на организацията, на което се извършва определен набор от задачи (конкретна работа). Или с други думи - на различните служби с еднакви трудови задачи съответстват длъжности с различни наименования. Тук като че ли под длъжността се разбира „наименование на работното място”, а смисъла й се усвоява от термина работа.
Преминавайки към методологическата, целевата и съдържателната постановка на въпроса различията като цяло изчезват.
1
Владимиров.Ж,Управление на човешките ресурси, 2014

8

Изтегляне 5.32 Mb.

Сподели с приятели: