Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности

7.2. Висше образование

Народното събрание с решение открива, преобразува и закрива висши училища и ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

Министерският съвет представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби. По предложение на Министерството на образованието Министерският съвет:

1. 
   утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;
   
2. 
   предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
   
3. 
   открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища
   
4. 
   утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;
   
5. 
   утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии;
   
6. 
   утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища
   
7. 
   определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища
   
8. 
   утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;
   
9. 
   утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
   
10. 
    утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
    

Специализиран държавен орган в системата на висшето образование е Националната агенция за оценяване и акредитация. Агенцията има функции по разработване и утвърждаване критерии за оценяване и акредитация, на конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация.

Агенцията оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и специалности и дейността и качеството на обучението във висшите училища, въз основа на което акредитира или отказва акредитация, като създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности.

Вижда се, че в сравнение с Министерския съвет правомощията на МОН са доста по-ограничени. Това от една страна отразява приоритетното отношение към висшето образование, а от друга, е предпоставка за блокиране на административната дейност чрез концентрирането й в орган с обща компетентност, който трудно би могъл да управлява сектора съобразно неговата динамика.¹⁰

Академичната самоуправление като част от академичната автономия дава възможност на органите за управление на висшите училища да вземат най-важните решения, касаещи тяхното функциониране и развитие като образователни институции.

Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. Те се избират с четиригодишен мандат.

Общото събрание е орган за стратегическо управление на висшето училище. То се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена. Общото събрание приема и изменя правилника на висшето училище, определя членовете на контролния съвет, избира ректор на университета, определя числеността и избира членовете на академичния съвет и приема годишен доклад от ректора за състоянието на учебното заведение.

Академичният съвет е орган за автономно ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който определя образователната и научната политика на висшето училище, приема бюджета на висшето училище и ежегодния отчет за резултатите от неговата дейност.

Академичният съвет взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище и определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти; утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище; определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му; избира заместник-ректори по предложение на ректора; приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище; утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище.

Председател на академичния съвет е ректорът. Той представлява висшето училище, сключва и прекратява трудови договори и решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти.

Представената структура на управление на ниво учебно заведение се отнася само за държавните висши училища. Частните висши училища могат да утвърдят друга управленска структура, която да не противоречи на разпоредбите на Закона за висшето образование.

Всяко държавно висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет. Приходната и разходната част на бюджета се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет. В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Всяко висше училище има право да формира собствени фондове и самостоятелно да определя условията и реда за тяхното изразходване. Така в приходната част на бюджета на висшето училище се включват субсидия от държавния бюджет; финансова помощ от общините; дарения, завещания и спонсорства; собствени приходи от научно-изследователска, спортна, консултантска дейност, такси за кандидатстване и обучение, такси административни услуги и други дейности.

Субсидията от държавния бюджет се приема от Народното събрание и осигурява средства за:

1. 
   издръжка на обучението - размерът на издръжката за всяко училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и оценката при акредитацията;
   
2. 
   присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;
   
3. 
   издаване на учебници и научни трудове;
   
4. 
   социално-битови разходи;
   
5. 
   капитални вложения.
   

Системата на управление и финансиране на висшето образование е в значителна степен децентрализирана. Автономията на висшите училища им дава възможност независимо да вземат ключови решения за своята дейност. В същото време държавата има правото да взема някои от най-важните решения за развитието на висшето образование като цяло. Основните недостатъци на така изградената система в България са:

• 
  Липсата на достатъчно и адекватни показатели за оценка на качеството на изхода на системата
  
• 
  Слаба пазарна ориентация на системата – липсват сериозни проучвания на потребностите на пазара на труда, в резултат на което приемът не е съобразен с новите реалности в сектора. Това е и основната причина за високият относителен дял на висшистите, които не могат да намерят реализация на своите знания, придобити във висшето училище. В този смисъл по-добра алтернатива е въвеждането на модел на финансиране, базиращ се на търсенето.
  
• 
  Финансирането на базата на брой студенти не създава санкции за учащите, оставащи във висшите училища над необходимото време за завършване на съответната образователна степен.
  
• 
  Голям брой висши учебни заведения и прекалена масовизация на висшето образование, което води до влошаване на качеството
  
• 
  В същото време слаб конкурентен натиск за повишаване на качеството, както между държавните висши училища, така и между държавните и частните университети
  
• 
  Липсата на достатъчно критерии за качество на образователната услуга и масовизацията водят до липса на конкуренция във висшето образование.