Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности
Анализ на ефективността на средното образование
Изтегляне 3.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.2. Публични разходи за образование
- 8.3. Ефективност на разходите за образование – основни показатели за измерване и сравнение с други страни
8. Анализ на ефективността на средното образование8.1. Цел на анализаАнализът на ефективността на образованието има за цел да установи доколко добре се управляват средствата в сектора за получаване на максимални ползи от тяхното разходване. В този смисъл е трудно да се изведат определени заключения за резултатната ефективност, защото липсват както показатели, така и измерители, така и национални сравнителни изследвания за получения продукт в рамките на образователната система. Има публични индикации, че обществото не е удовлетворено от качеството на обучението, без да е налице система за цялостна оценка на ефикасността на образованието. Следователно, трудно е да се направят и прогнози за последващото въздействие на качеството на работната сила върху икономическото състояние в страната и за конкурентоспособността й в международен мащаб. Информацията за определяне на ресурсната ефективност в образованието, от друга страна, позволява да се даде сравнително точна оценка за това доколко ефективно се използват средствата в сферата на образованието от чисто количествената им страна, без връзка с продукта на системата.
Източник: МФ Разходите за образование днес са по-малко отколкото са били в края на 80-те години. След 1989 г. публичните разходи за образованието относително намаляват и източниците за финансиране са диверсифицирани (задължаване на родителите да купуват учебници, въвеждане на частно образование, въвеждане на такси във висшето образование). През 90-те години средствата за образование в България спадат рязко в реално изражение – повече отколкото в която и да е друга страна-кандидатка за присъединяване към Европейския съюз. През последните няколко години разходите за образование се стабилизират и постепенно започват да се увеличават както в номинално, така и в реално изражение. Техният ръст за последната година е значителен, но нивото им като процент от БВП все още е по-ниско в сравнение със страните от ОИСР (Таблица 30). Образованието е определено като приоритетен сектор в правителствената политика и през следващите години се предвижда увеличение на разходите за образование в България и постепенното доближаване на дела им до средния за страните-членки на ОИСР. Въпреки това за достигане на стандартите на развитите страни в ресурсно отношение ще са необходими немалко години. Недостатъчното финансиране и липсата на реформа в сектора на образованието през 90-те години се отразява тежко върху материалната база – липсват средства дори за закупуване на книги в библиотеките, за обзавеждане на лабораториите, за оборудване на кабинети с модерна компютърна техника. Всички това на първо място се отразява на качеството на образованието, което също бележи значителен спад през последните 10-15 години, като това личи от международните проучвания.
Източник: ОИСР 8.3. Ефективност на разходите за образование – основни показатели за измерване и сравнение с други страниНедостатъчният размер на разходите за образование съвсем не е единствената причина за тежкото състояние в този сектор. Съществен фактор за ниското качество на образованието е неефективното използване на разполагаемите ресурси. Таблица 29 е пример за това – през последните няколко години над 95 % от публичните разходи за образование спадат към групата на текущите разходи. Което означава, че средства за капиталови ремонти и оборудване почти не се отделят. Около 70-75 % от текущите разходи за финансиране на средното образование се насочват за изплащане на заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на персонала, зает в системата на образованието. Т.е. съществуващата структура на разходите е силно негативна – тя осигурява само функционирането на системата като такава, но не и условията за качествено обучение, както и развитието и усъвършенстването на сектора. При такава структура на разходите образователната система в България в краткосрочен план няма да постигне съответствие с тенденциите в развитието на сектора в страните от ЕС. Съответно работната сила в страната трудно ще отговори на потребностите на европейския пазар на труда. Първата стъпка към справянето с този проблем е оптимизирането на сектора на образованието в две направления – първо, по отношение на училищната мрежа и второ, по отношение на числеността на персонала. Продължаващият спад в броя на населението в училищна възраст предоставя възможността да бъдат намалени разходите за покритие на образованието и да започне дълго отлагания процес на повишаване качеството на образованието и модернизиране на сектора. Въпреки това, досега в средното образование тази възможност не се използва. Продължава изкуственото поддържане на много малки училища вместо обединяването на няколко такива училища в едно, което ще освободи достатъчно средства за подобряване осигуреността с ресурси и повишаване на качеството на образователния процес. Отчита се сложността на този процес, но коплицираните многофакторни въздействия не следва да бъдат оправдание за бездействието на компетентната администрация в толкова продължителен период. Оптимизирането на училищната мрежа ще има като последващ резултат и оптимизацията на числеността на персонала в системата. Това е вторият тежък проблем по отношение ресурсната ефективност в системата. Липсата на стимули за намаляване на персонала, паралелно с намаляване броя на учениците доведе до допълнително увеличаване на дела на разходите за заплати в системата на образованието и до изтласкване на разходите за издръжка и капиталовите разходи до много ниски нива. Така вътрешните движещи сили на образователната система в настоящия момент са насочени предимно към запазване на числеността на преподавателския състав, т.е. към входа, а не към качеството на продукта – учениците и повишаване тяхното равнище на подготовка, т.е. към изхода. Обобщено отражение на описаните дотук тенденции представлява съотношението ученик/учител, което е основният показател за ресурсна ефективност в системата на образованието. Както се вижда в таблица 31 през последните години това съотношение е далеч под нивата за страните от ОИСР. Таблица 31. Средни съотношения ученик на 1 учител по образователни нива Източник: ОИСР и НСИ Графика 7. Съотношения ученици на 1 учител за България по степени на образование Трябва да се има предвид, че данните посочени в таблицата са съгласно официална информация на НСИ. Реалните показатели за България са по-ниски с около 10-15 %. Причината е, че до скоро липсваше информационна система за броя на учениците в страната и това създава възможност за някои недобросъвестни действия като записване на един ученик в няколко училища, неотписването на учениците при смяна на училищата, записването в училище на деца, които не съществуват. Така изкуствено се завишава броя на учениците и съответно и стойностите на наблюдаваното съотношение. Но дори официалната информация е достатъчно показателна. Според таблица 31 съотношението ученик/учител основното образование у нас е с 25 % по-ниско от това в страните от ОИСР, в средното образование – с 21.7 %, а във висшето – с 24.8 %. И докато университетите са автономни и до голяма степен могат сами да определят числеността на преподавателския си състав, то в средното образование МОН провежда кадровата политика и определя числеността на персонала. А резултатите показват, че се допуска твърде висока численост в средното образование, което понижава ефективността на вложените в сектора ресурси. Ако числеността на преподавателския състав у нас се приведе в рамките на стандартите за страните от ОИСР, това ще доведе до икономия на средства за заплати от минимум 20-30 % от сегашното равнище. Разбира се тези средства трябва да останат в системата и да се използват за подобряване на материалната база и повишаване заплатите на оставащите учители. Това ще подобри условията за обучение и ще даде допълнителни стимули на учителите да изпълняват своите задължения. Редица изследвания дори показват, че качеството на обучение се покачва до достигане на съотношение ученик/учител от 25 : 1. Има още един обезпокоителен факт относно ефективността на разходите за образование. По неофициални данни разходите, които домакинствата отделят за образование възлизат на около 600 млн.лв. Това са в голямата си част разходи за курсове и индивидуални уроци, на които родителите са принудени да записват своите деца, за да могат те да попълнят пропуските си от училище и да получат повече и по-качествени знания. Следователно съществува една допълнителна загуба на ефективност от некачественото функциониране на образователната система – средствата, които се отделят в системата не изпълняват своята цел. Горната констатация се потвърждава и от международните изследвания на знанията на учениците в рамките на средното образование. Данните от две от тези изследвания – TIMSS и PISA показват, че през последните 5-10 години качеството на образованието в България непрекъснато спада. В областите четене, математика и естествени науки резултатите на българските ученици са под средните за страните в изследването. Единственият положителен факт е, че сравнено с БВП на глава от населението, представянето на българските ученици е над средното в сравнение с другите държави със сходна степен на икономическо развитие. Таблица 32. Представяне на учениците в областите четене, математика и естествени науки Източник: TIMSS, PISA Анализът на ефективността може да се сведе и на по-ниско ниво като се изследват различните групи училища. Каталог: docs -> publ publ -> М. Вуков, Л. Георгиева publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп publ -> Община минерални бани, област хасково publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението Изтегляне 3.65 Mb. Сподели с приятели:
|
1 Американски долари по паритет на покупателните сили