Социална и демографска обстановка

Социална и демографска обстановка

Основните демографски и социални тенденции са представени в Таблица 2.

Източник: Статистически годишник 2002, Национален статистически институт

Забележки:

*Данните за население са в хиляди души

**Данните за раждаемост, смъртност и естествен прираст са в промили.

Състоянието на демографската характеристика на населението очертава следните основни проблеми пред българското общество, които обективно обуславят и наложителните промени в образователния сектор:

1. 
   Общо и относително намаляване на населението на страната за всички години след 1990. Достигнатото равнище на раждаемостта през 1997 г. (7.7 живородени на хиляда) е най-ниското в демографското развитие на България досега, а регистрираното през 2000 г. (9.0 ‰) е все още далеч от това през 1980 г. – 14.5 ‰. В същото време се задълбочава тенденцията към увеличаване на общата смъртност. От 12.9 ‰ през 1993 г. коефициентът на обща смъртност достига 14.7 ‰ през 1997 г., а през 2000 г. се очаква да бъде на равнище около 14 %. Коефициентът на естествен прираст е с отрицателни стойности за всичките години след 1990 г. и в абсолютни цифри намалението числеността на населението възлиза на 337 хил. души.
   
2. 
   Вътрешна и външна миграция. Емиграцията на населението в България в периода 1992-2001 г. е приблизително 196 хил. души. В същото време в страната са се завърнали и преселили само около 19 хил. души. При съпоставката на тези два насрещни миграционни потока салдото от външната миграция на населението се изчислява на 177 хил. души. Интензитетът на вътрешната миграция е 4.8 % спрямо средногодишния брой на населението за периода, като продължава тенденцията на нарастване на миграцията на градското население.
   
3. 
   Възрастова структура. Населението на България продължава да застарява в резултат на неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси през последните три десетилетия. Към 1 март 2001 г. делът на населението под 15-годишна възраст намалява до 15.2 % от цялото население, а този на лицата над 65 години се увеличава с 2.7 процентни пункта – до 17.4 % от населението. Населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 9.2 %, а делът му (с 1.4 процентни пункта) - до 66.4 %. Броят на лицата над трудоспособна възраст се очаква да нарасне с 10.9 %, а делът им се очаква да се увеличи с 3.3 процентни пункта и да достигне 20 % от населението.
   
4. 
   Етническа структура. За периода 1992-2001 г. населението от българската етническа група е намаляло с 8.4 % (616 хил. души), намаляване има и при турската етническа група – с 6.7 % (53 хил. души). Населението от ромски произход нараства с 18.4 % (58 хил.души), а лицата от други етнически групи намаляват с 0.2 % (192 души). В структурата на населението според етническа принадлежност, делът на българското население намалява от 85.7 % през 1992 година, на 83.9 % през 2001 г., делът на турската етническа група остава непроменен – 9.4 %, а делът на ромите и на населението от други етнически групи нараства съответно от 3.7 на 4.7 % в ромската група и от 1.1 на 1.2 % в други групи. Етническата структура на населението има пряко отношение към образователния процес. Значителното внимание от страна на държавата при осъществяване на образователния процес на етническите групи се налага, както от специалните образователни потребности на населението, така и от необходимостта за интеграция на малцинствата в образователния процес, в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
   

Ф
игура 1. Връзка: демографска ситуация – пазар на труда – образование

Взаимовръзката между демографската ситуация, пазара на труда, сектора на образованието и пенсионната система е основната социалноикономическа корелация, осигуряваща развитие на конкретния човек и обществото като цяло. Същественото място на образованието в структурата на социалното битие се определя от това, че колкото е по-високо и качествено образованието на преобладаващата част от обществото, толкова по-добри са параметрите на пазара на труда, съответно на това се повишават приходите на пенсионната система, подобрява се семейното планиране и възпроизводството на работната сила и тенденциите в прираста на населението.

Функционирането на пазара на труда в България само отчасти може да се обясни с регулациите, институциите и политиката на при търсенето и предлагането на труд. Законовата рамка на пазара на труда – Кодексът на труда - се счита за една от пречките пред развитието му, особено от работодателите, въпреки многобройните изменения и допълнения. Неразвитостта на пазара на труда, слабата институционализация и мотивация на работодателите не оказва достатъчно силен натиск върху образователния сектор, не формира действени стимули и принуда за приспособяване на образованието към нуждите на този пазар, което обуславя и запазване на относително много високите нива на безработица в страната.

Поради икономическата нестабилност, характерна за по-голямата част от 90-те години, първичният пазар на труда е негъвкав. Прогнозирането и управлението на потребностите от работна сила от фирмите в дългосрочен аспект не е елемент от тяхното управление. Анализът на параметрите на процеса на търсене на работна сила показва, че програмите за заетост се превърнаха в съществен компонент на пазара на труда. Разкриването на допълнителни работни места се използва като инструмент за балансиране на отрицателните тенденции на първичния пазар на труда, който е силно зависим от сезонните фактори. Това на практика сериозно подкопа квалификацията и мотивацията на работната сила да търси работа.

Счита се, че проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50 % от продължително безработните лица и 70 % от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. През 2001 г. равнището на безработица сред лицата с висше образование възлиза на 8.8 % и е далеч по-ниско от общото равнище на безработица за възрастовата група 15-64 г. (19.2 %) спрямо 18.8 % и 32 % респективно за тези със средно образование и с основно и по-ниско. Равнището на изходящия поток безработни възлиза на 17 % за работниците с основно образование срещу 26-28 % за тези със средно образование. Ниското образователно ниво на значителна част от населението, в това число и на етническите малцинства, и високият процент на безработица се отразяват в директно снижение на приходната част на пенсионната система, влошаване материалните условия и ефективността на здравеопазването на тези лица и в крайна сметка в съкращаване на продължителността на живота.

Според преобладаващата част от съществуващите изследвания към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания. Недостатъците се проявяват с най-голяма сила на регионално ниво, в районите, разположени далеч от големите промишлени и административни центрове – особено селата в планинските райони и отдалечените от административните центрове, както и на ниво подотрасъл за определени професионални направления и професии. Нивото на безработицата в селата е два пъти по-висока от тази в градовете и обуславя в голяма степен бедността в селските райони.

Налице е тенденция към разширяване на несъответствието между квалификацията на лицата с професионално образование в основните възрастови групи, от една страна, и уменията, които се търсят на пазара на труда, от друга. Разминаването между предлаганата и търсената квалификация е най-вече в групата на младежите със завършено средно общо образование, лицата с основно и по-ниско образование и без квалификация, в групата на лицата със завършено образование и професионална квалификация, но без трудов опит, както и в групата на продължително безработните лица. Образователното равнище и степента на професионална квалификация сред представителите на етническите малцинства са значително по-ниски. Това ограничава техните възможности за постоянна заетост и ги причислява трайно в групата на продължително безработните лица и в групата на бедните. Проблемът с деквалификацията е особено остър при значителна част от продължително безработните лица от групите с по-висока възраст. Тук се проявяват наложителните потребности от въвеждане на стратегия и програми за “обучение през целия живот”.

Голяма част от работната сила притежава сравнително високо образователно равнище, като в същото време в типичният случай й липсват елементи на съвременни професионални компетенции. Налице е тясна професионална специализация, което определя и ниската мобилност. Специфичен проблем представляват образова­телните постижения и професионалните умения на безработните, и по-специално на продължително безработните лица. Налице е определен недостиг на съвременни базисни умения на работната сила, главно интердисциплинарни и интерпрофесионални умения и ключови квалификации. Наблюдава се недостиг на подходяща квалификация за професии, свързани с новите техноло­гии в производството и услугите, съвременните техники в селското стопанство, както и с предприемачески умения.

Според Индекса на човешко развитие 2001¹ проблемите с ниското образователно равнище са концентрирани до голяма степен сред общините населени с етнически малцинства. Наличието на големи етнически малцинства се свързва и с ниски стойности на индекса на записване. Това обаче не означава, че етническите малцинства в страната имат затруднен достъп както до образователната система, така и до пазара на труда. По-скоро те са израз на ниската ефективност на осъществяваната политика за социална и трудова адаптация на конкретни групи от населението по време на прехода от една страна и на редица социално-културни причини, от друга.

Основните изводи, които могат да се направят от прегледа на демографската обстановка у нас, засягащи сектора на образованието, са следните:

1. 
   Статистическите данни показват трайна тенденция към намаляване на броя на населението на страната. Анализите на параметрите на отрицателния естествен прираст сочат, че обективният демографски процес за намаляване броя на децата в училищна възраст ще продължи и през следващите години. Образователната политика следва да се съобрази с този факт и да набележи адекватно на реалностите преструктуриране на входящите ресурси, с оглед подобряване на резултата от функционирането на системата.
   
2. 
   Застаряването на населението поставя остро проблемът за тясното обвързване на пазара на труда с професионалното образование и със създаване на условия за “обучение през целия живот”, за да се постигне синхрон в търсенето и предлагането на труд.
   
3. 
   Предстоящото членство на България в ЕС през 2007 г. поставя изисквания пред страната по отношение на: повишаване качеството на образованието, разширяване на достъпа и интеграцията на малцинствата. Тези проблеми стоят най-вече пред образователните институции, които на практика следва да управляват посочените процеси. На дневен ред е осигуряването на задължителните условия за това, а именно – обществен консенсус по принципите и наличие на институционален капацитет.
   

2. 
   
   Каталог: docs -> publ
   publ -> М. Вуков, Л. Георгиева
   publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски
   publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител
   publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп
   publ -> Община минерални бани, област хасково
   publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението
   
   
   
   Изтегляне 3.65 Mb.
   
   Сподели с приятели: