Учители: състояние, статут, заплащане

6. Учители: състояние, статут, заплащане

Тези промени поставят нови предизвикателства пред възможностите и мотивацията на учителите. За да поемат тези предизвикателства, учителите се нуждаят от подкрепа и уважение от страна на държавата и обществото. На този етап не е налице обществен консенсус, че такава политика по отношение на учителите е сред важните обществени приоритети. Липсва системата от мерки и действия, чрез която да се преструктурира професията. Направеният по-долу анализ акцентира върху най-съществените проблеми, свързани с учителската професия.

През учебната 2002/2003 г. в системата на средното образование са работили 82 392 учители, чието разпределение по видове училища може да се проследи в Таблица 27. Най-голям е делът на учителите в общообразователните училища – 74.5 %. През 2002/2003 г. броят на учителите запазва тенденция да намалява, макар че в гимназиите и професионалните училища се наблюдава обратната тенденция – увеличение. От 1998/1999 г. броят на учителите в гимназиите непрекъснато расте, което се дължи главно на увеличението на броя на учениците в тях (около 11.5 %). Прави впечатление обаче, че темпът на нарастване броят на учителите в гимназиите за периода (23 %) превишава двата пъти ръста в броя на учениците, което резултира в понижение съотношението ученик/учител и до ситуация, в която много учители не работят на пълен норматив. Увеличението през 2002/2003 г. спрямо 2001/2002 г. се дължи и отчасти на въвеждането на XIII клас в средното образование.

Източник: “Образование в Република България” 2003, издание на НСИ

Характеристиката на учителите по образователен ценз показва, че 83 % от тях имат висше образование, 15.8 % - полувисше и 1.2 % са със средно. Тези съотношения сами по себе си разкриват една положителна картина. В последните години се очертава трайна тенденция на нарастване броя на учителите с висше университетско образование. За последните 5 години техният брой се е увеличил с близо 8 %. Наред с това една значителна част от учителите – над 20 % имат и по-висока степен на квалификационно равнище – присъдени квалификационни и научни степени.

Таблица 28. Педагогически персонал в общообразователните и професионалните училища по образование

Силно негативен факт по отношение квалификацията на учителите е владеенето на чужди езици и компютърната квалификация. За учебната 2000/2001 г. делът на учителите, владеещи чужди езици е едва 10 %, а на тези с компютърна квалификация – 6 %. А това безспорно са две от най-актуалните направления на развитие на съвременните образователни системи.

По отношение на възрастовата структура на учителския състав най-голям е делът на учителите между 40 и 49 годишна възраст (36.5 %). Заедно с учителите от 30 до 39 г. те съставляват 67 % от преподавателския състав в системата на средното образование. Те са основата на преподавателската колегия. Младите учители в образователната система под 30 г. са 11.5 % от общия брой през учебната 2002/2003 г. Техният брой и относителен дял през последните години непрекъснато намалява, като през учебната 1998/1999 г. те са съставлявали 13.66 % от общия преподавателски състав, а през учебната 2000/2001 г. – 12.5 %. Преобладаващата част от младите учители са с висше образование. Те най-често са носители на новите технологии, на нов тип мислене и инициатори на нововъведенията в училище⁷. Затова тяхното намаляващо присъствие в системата на средното образование е една обезпокоителна тенденция. Причините за нейното възникване са комплексни. На първо място младите хора започват все по-често да отбягват учителската професия както поради ниското заплащане, така и поради липсата на уважение към личността на учителя. Освен това, поради непрекъснатото свиване на щата, за младите педагози без трудов стаж става все по-трудно да започнат работа като учители. Трето, недоброто планиране на кадровата потребност в образователната система е причина по определени специалности да има излишък от педагози, докато в други (западни езици, информационни технологии) образователната система изпитва остър недостиг от подготвени кадри. Осигуреността с педагози по най-търсените от пазара специалности предопределя и ефективността от въвеждането на нови учебни предмети и методи на обучение.

Не са положителни тенденциите и по отношение на съотношението мъже-жени в образователната система. Преобладаващият състав са жените – около 80 %. Мъжете са само 20 % и са главно в средните училища, техникумите и специалните училища. В началното училище делът на мъжете учители е едва около 8 %. Тенденцията, която се наблюдава през последните години е към по-нататъшно намаляване броя на мъжете учители.

Важен показател при анализа на педагогическия персонал е съотношението ученик/учител, т.е. броя на обучаваните ученици от един учител. Това съотношение години наред се наблюдава в международен мащаб и на негова основа се правят сравнения за ефективността на вложените в образованието ресурси. В нашата страна това съотношение е значително по-ниско от средното за Европейския съюз във всички етапи на средното образование с изключение на началното образование. Най-ниско е съотношението ученик/учител в професионалните училища, където то е едва 10.76 при стандарт от 14-15. При ограничените финансови ресурси на страната завишеният брой на преподавателския състав води до допълнително намаляване ефективността на образователната система. Това е и една от основните причини за неудовлетворителното заплащане на учителите.

Структурата и размера на учителските заплати се регламентира с Наредба No. 6 на министъра на образованието и науката. Според наредбата индивидуалните месечни работни заплати в системата на образованието включват основна месечна работна заплата и допълнителни и други трудови възнаграждения.

Основната месечна работна заплата за длъжността учител се определя в зависимост от нормата на задължителна преподавателска работа, по-високата лична квалификация, времето, признато за стаж по специалността, и коефициента към началната основна месечна работна заплата за длъжността. Нормата на задължителна преподавателска работа е регламентирана с Наредба No. 5 на министъра на образованието и науката, в която е дефиниран и начина за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета. Личната квалификация на учителите се определя в зависимост от присъдената им образователно-квалификационна и професионално-квалификационна степен. В момента кариерата на учителите се основава на петстепенна система, като 5-то ниво е най-ниско. Директорският пост е разделен на четири степени. Присъдената професионално-квалификационна степен определя началната основна месечна работна заплата. Въпреки създадената йерархична структура разликата в началната основна месечна заплата е много малка – само 33 лв. между 1-ва и 5-та квалификационни степени за учители. Разликата между началната основна заплата на директор 1-ва и директор 4-та степен пък е 38 лв. Получената начална основна работна заплата се коригира с коефициент, който зависи от професионално-квалификационната степен и времето, признато за трудов стаж. Максималната стойност на този коефициент е 1.243.

Допълнителните трудови възнаграждения са за:

• 
  продължителна работа
  
• 
  по-висока лична квалификация
  
• 
  преподаване на предмети на чужд език
  
• 
  работа при тежки или утежнени специфични условия на труд
  

Така описаната система на формиране на заплащането на учителския труд е доста централизирана и остаряла и като цяло не стимулира и самите учители да постигат определени показатели свързани с качеството на техния труд.

Общо тенденциите в развитието на заплатите в образованието през последните години могат да се наблюдават на графика 5. През 1996 г. в сравнение с 1995 г. намалява съотношението на средната годишна работна заплата в обществения сектор на образованието към средната за страната. От 1997 г. е налице нарастване на съотношението: от 64.6 % за 1997 г. на 80.7 % за 2000 г. и 82.9 % за 2002 г.

Графика 5. Съотношение на средната годишна работна заплата в обществения сектор на образованието към средната за страната

Данните за заплатите показват, че е реализиран напредък към намаляване на разликата през последните години между средната работна заплата за страната и средната за образованието, като същевременно учителските заплати нарастват по-бързо от тези в обществения сектор като цяло.

Въпреки многото и различни по вид възнаграждения, които учителите получават, в крайна сметка заплащането на повечето от тях е около средното за страната. Липсата на конкуренция в сектора, между отделните училища, както и вътрешна система за по добро стимулиране на учителския труд води до изкривяване на разпределението на ресурсите в системата. От своя страна ниският размер на заплатите влияе негативно върху качеството на работата на учителите в две направления. Първо, намалява тяхната мотивация за пълноценна дейност. И второ, учителите са принудени да допълват доходите си чрез преподаване на частни уроци, което води до намаляване на времето, което отделят за извънкласна дейност, като подготовка на уроци, преглеждане на домашни работи, присъствие на учителски съвети, участие в квалификационни курсове.

Посочените проблеми пораждат необходимостта от реформа в системата на заплащане на учителите. Тази реформа обаче, трябва да бъде съпроводена и с реформа в методите и начините за определяне числеността на персонала, за да се оптимизира неговата структура и състав. В основата на реформата в числеността на педагогическия персонал трябва да стои съотношението ученик/учител. Едновременното провеждане на една такава интегрирана реформа няма да бъде свързано с отделянето на значителни допълнителни финансови ресурси.

За да се установи по-задоволителна политика към учителската кариера, е необходимо да се изгради подходяща и лесно достъпна база данни, обхващаща такива елементи като: възраст и пол, текучество и напуснали, преподавани предмети, квалификация, класове, географско разположение, тенденции при пенсиониране и освобождаване от работа, демографска структура, училищна инфраструктура, отношение ученици/учители, структура на заетостта. Тази база данни трябва да захранва една съгласувана стратегическа политика за преподаване в рамките на нова реконструирана образователна система. Политиката трябва да е свързана с бъдещите проблеми за набиране, първоначално обучение и обучение без откъсване, заплата, задържане на работа, работни условия, мобилност, кариера, оценяване и консултиране на учителите. Този подход трябва да постави рамката за дългосрочно развитие на учителската кариера и да й даде статус и смисъл на съществуване.⁸

Първоначална учителска подготовка и квалификация

Безспорно един от най-важните фактори, определящи качеството на образованието е подготовката на учителите. Тя може да се подраздели на първоначална и допълнителна.

Първоначалната подготовка на учителите у нас се провежда в 10 институции, които са част от университетската мрежа. Типичният модел е разновидност на т.нар. едновременно обучение, при което студентите изучават академичните предмети в съответния факултет и тези, които решават да станат учители изучават допълнителни курсове към педагогическите факултети. Тези курсове включват четири основни дисциплини: основи на педагогиката, педагогическа психология, методика на преподаването на отделни учебни предмети и учителски стаж. Ударението при тази система е поставено върху овладяване съдържанието на предмета под формата на изложение. Основен проблем, който съществува при тази традиция е, че дори университетските преподаватели се оказват твърде далеч от новите подходи на преподаване в училище, както по отношения на практическия опит, така и по отношение на концептуалното разбиране.

Друг съществен проблем е, че много студенти придобиват педагогическа правоспособност като резервен вариант, без да имат сериозно намерение да се занимават с преподавателска дейност, което води до прекомерно увеличаване броя на студентите и затрудняване на ефективната работа с тях, както и до загуба на време и преподавателски усилия, тъй като голяма част от студентите не стават учители. Обучението по педагогика не се ползва с необходимата популярност и престиж, поради което не се радва на значителен академичен интерес. Съществува и неудовлетвореност от времето посветено на учителския стаж, от качеството на ръководството, предлагано на студентите.

Негативен ефект върху качеството на образованието оказва и ниското ниво на селекция за специалността педагогика в университетите, в сравнение с най-търсените специалности.

Допълнителната учителска подготовка се явява като повишаване на учителската квалификация и се извършва в създадени за целта институти към някои университети. Тези институти се финансират от университетите, към които са асоциирани. Учителите посещават курсовете в институтите, за да получат атестация и да напреднат в кариерата, както и за да опреснят своите умения и да са в течение на новите учебни планове. Задачата на професионалното развитие е да подготви и поддържа нивото на педагозите така, че те да помогат на всички ученици да постигат високи резултати в ученето и развитието си. Успехът на тези програми у нас все повече намалява, както поради финансови трудности, така и поради ниска мотивация от страна на учителите за участие в тях.

Направеният кратък преглед очертава следните основни проблеми пред педагогическите кадри у нас:

• 
  Ниска мотивация за качествено изпълнение на задълженията и неудовлетвореност от педагогическия труд. Ниската мотивация определя недостатъчните усилия за задържане вниманието на учениците в час, а неуспехът в това направление допълнително снижава самочувствието и мотивацията на учителите. Основните причини са ниското заплащане и липсата на уважение и признание към учителската професия. Резултатите са занижено качество на обучението и възпитанието на учениците, което директно рефлектира върху потенциала за развитието на страната в дългосрочен план. Решението на този проблем е както в създаването на нова система за заплащане на учителите, която да поставя тяхното заплащане в зависимост от професионално-квалификационната им степен и от резултатите от тяхната работа с учениците, така и въвеждане на нови методи и средства за преподаване, в контектста на радикалното усъвършенстване на учебния план.
  
• 
  Излишък от преподаватели като цяло в системата, поради обективните демографски процеси и по определени учебни предмети и частичен недостиг на преподаватели по редица актуални нови дисциплини и особено по английски език. Това налага точно, отговарящо на предварително оценени обективни потребности планиране на необходимите кадри в образователната система и тяхното задържане в нея след завършване на висше педагогическо образование.
  
• 
  Учителите са подложени на напрежение и се чувстват несигурни поради опасността от съкращения – това допълнително намалява тяхната мотивация, защото не им позволява да се съсредоточат върху ефективно изпълнение на своите задължения. Безспорно е необходима оптимизация на персонала в системата на образованието и МОН не трябва повече да отлага този процес, защото това води до допълнително задълбочаване на проблемите. Задължително е наред с промяната в числеността на педагогическия персонал да се разработи и внедри програма за преквалификация и пренасочване на освободените учители в други сфери, както и система за еднократното им обезщетяване.
  
• 
  Не се отделят достатъчно средства за повишаване квалификацията на учителите, а поради ниското им заплащане, голяма част от тях не могат да си осигурят участие в квалификационни форми със собствени средства. Това допълнително затруднява въвеждането на новите технологии и форми на обучение в образователния процес.
  
• 
  Недостатъчна подготвеност на младите учители, завършващи педагогическите висши училища в такива ключови области като сферата на възпитанието и особено гражданското образование и възпитание.⁹
  

7. 
   
   Каталог: docs -> publ
   publ -> М. Вуков, Л. Георгиева
   publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски
   publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител
   publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп
   publ -> Община минерални бани, област хасково
   publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението
   
   
   
   Изтегляне 3.65 Mb.
   
   Сподели с приятели: