Анализ на ефективността на общинските училища

8.5. Анализ на ефективността на общинските училища

В България има 263 общини, в които има 2612 училища, като голямата част от тях са общообразователни. Общата сума на текущите разходи за тези училища през 2003 г. възлиза на 547 655 164 лв. В структурно отношение преобладават разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски за персонала, като техният размер е 417 154 298 лв. или 76.2 % от общата сума на текущите разходи. Разходите за издръжка са значително по-малко – 130 500 866 лв. или 23.8 % като относителен дял. Все пак прави впечатление, че в сравнение с държавните училища структурата на разходите в общинските училища е по-балансирана и предполага по-ефективно осъществяване на учебния процес. Основната причина за това е нормативно регламентираната издръжка за делегираните от държавата дейности, в частност за образованието, чрез Решение 612 на Министерски съвет (заменено понастоящем с Решение 743).

Липсва ясно изразена зависимост между размера на общината и нейната демографска структура, от една страна, и структурата на текущите разходи, от друга. Наблюдават се и някои изключения от общата тенденция – в относителни малките по население общини Струмяни и Якоруда разходите за издръжка са много ниски: съответно 8.90 % и 6.73 % от общата сума на текущите разходи. Това се дължи на два фактора: ниските разходи на издръжка на един ученик и високата численост на персонала, която увеличава значително разходите за заплати и осигуровки. Тази структура на разходите поражда съмнения относно ефективното провеждане на учебния процес. Като се изключат обаче тези две общини, не може да се каже, че в малките общини структурата на разходите е по-неблагоприятна отколкото в големите.

Текущите разходи на един ученик за общинските училища са средно 734.10 лв. като най-ниски са в Пирдоп – 510.12 лв., а най-високи са в Трекляно – 1267.04 лв. Като цяло се наблюдават големи различия между текущите разходи за един ученик между отделните общини. Тези различия се дължат както на големи вариации на разходите за издръжка, така и на разходите за заплати и осигуровки, като влиянието на първата променлива е по-голямо. Разликата в разходите за издръжка на един ученик в общината с най-голяма и най-малка издръжка е 10 пъти (461.03 лв. и 46.17 лв. на 1 ученик). При разходите за заплати това съотношение е 2.33 пъти. Причините са както недостатъчното финансиране на някои общини и извършваното преразпределение на средствата за издръжка, така и възможностите на други общини да дофинансират образованието на своята територия.

Връзката между населението на общината и разходите за образование на един ученик е обратна (макар и слаба), т.е. забелязва се, че в малките общини с население до 15 000 души разходите за образование на 1 ученик са най-високи. Влияние върху тези резултати оказват относително високият брой на преподавателския състав в тези общини и допълнителното финансиране от държавния бюджет на училища с малък брой ученици, които се намират именно в малките общини. Така от една страна държавата осигурява по-лесен и удобен достъп до образование на децата в малките общини, но от друга генерира неефективно разпределение на ресурсите в образователната система.

Горният извод се потвърждава при разглеждането на съотношението Ученик/Учител. Средната му стойност за общинските училища в България е 10.86, което е доста по-ниско от средната стойност за страните от ОИСР (около 16 ученика на 1 учител). Това означава, че ресурсната ефективност за общинските училища у нас е около 70 % от тази в страните от ОИСР.

Другият важен факт е, че като цяло общините с по-малко население имат по-ниски съотношения ученик/учител. Най-ниско е съотношението ученик/учител в община Ковачевци – 7.17. В 29 от всички 263 общини съотношението е по-ниско от 8, като всички тези общини са с население до 30 000 души.

Наблюдава се и силна обратна корелация между съотношението ученик/учител и текущите разходи на един ученик, т.е. с увеличаването на съотношението ученик/учител текущите разходи на един ученик намаляват. Трябва да се отбележи, че тази тенденция се дължи както на числеността на педагогическия персонал, така и на разходите за издръжка на един ученик. Влиянието на първия фактор е значително по-силно.

За сравнение на ефективността на вложените в образование ресурси в отделните общини може да използва непараметричния метод DEA. Тъй като на този етап МОН не предоставя данни, позволяващи изчисляване ефикасността от разходите за образование чрез сравняване качеството на образователния продукт, при прилагането на “DEA” анализа се използва само ресурсно ориентирания вариант на метода. Прилагането на този вариант се налага и от факта, че вземащите решения в публичния сектор имат пълен контрол върху ресурсите, без да имат контрол върху резултатите.

Анализираната зависимост е между:

• 
  вложените в образованието ресурси – разходите за възнаграждения и осигуровки, разходите за издръжка и брой на учителите.
  

На първо място са разгледани най-големите общини – с население над 100 000 души. Това са общо 13 общини, които постигат средно съотношение ученик/учител 12.90.

В таблица 33 са изчислени техническите ефективности за тези общини.

Таблица 33.

Резултатите показват, че от големите общини образователните ресурси се използват най-добре в Пловдив и Пазарджик, които формират границата на ефективността. Високата сравнителна ефективност в тези две общини до голяма степен се дължи на високите съотношения ученик/учител, т.е. на по-доброто използване на преподавателския състав. Останалите общини могат да подобрят своята ефективност чрез по-икономично използване на предоставените им ресурси. Това е свързано с оптимизиране на преподавателския състав и съкращаване на някои от разходите. В София, например, постигането на техническата ефективност на Пловдив е свързано с намаление на разходите за заплати и осигурителни плащания с близо 3 млн.лв. (5.48 %), а на преподавателския състав със 713 души (8.2 %).

При включването на общините Пловдив и Пазарджик в извадка, включваща и някои по-малки по размер общини, разликите в ресурсните ефективности като цяло нарастват. Ресурсните ефективности на някои малки общини са над 40 % по-ниски от тези на Пловдив и Пазарджик. В някои малки общини високата ресурсна ефективност се дължи на ниските разходи за издръжка на един ученик, което от своя страна е предпоставка за ниско качество на обучението (Таблица 34).

В заключение от анализа на общинските училища могат да се направят следните изводи:

• 
  Средствата, отпускани за издръжка на общинските училища са по-големи от тези в държавните, което създава условия за по-ефективен образователен процес. Въпреки това е необходимо структурата на разходите да се промени като допълнително се увеличи дела на разходите за издръжка в рамките на общата сума на текущите разходи.
  
• 
  Необходимо е оптимизиране числеността на педагогическия персонал с цел повишаване на ефективността на използваните в образованието ресурси, подобряване структурата на разходите и повишаване заплащането в системата.
  
• 
  Необходимо е оптимизиране на училищната мрежа и премахване на високите субсидии за училищата с малко ученици, за да се повиши дела на разходите в издръжката, които имат чисто образователно предназначение.