Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности

5.4. Обучение през целия живот

Обучението през целия живот като система е съставено от три компонента: формалното, неформалното и самостоятелното обучение. Формалното обучение, което разгледахме по-горе, се провежда в училища, колежи, университети, специализирани висши училища или други образователни институции по предварително утвърдени програми и хорариум. В резултат на това обучение се придобива определена степен на образование.

Неформалното обучение се определя като обучение, организирано под формата на курс, конференция, семинар, частни уроци или други форми, независимо от това дали имат връзка с настоящата или евентуалната бъдеща работа на лицето или са за лични, социални или домашни цели.

Самостоятелното обучение лицето организира само, без участие на преподавател, извън рамките на формалната образователна система и неформалното обучение с цел повишаване на знанията и уменията. Най-общо съществуват четири метода на самообучение: четене на печатни издания; ползване на информация от Интернет; гледане/слушане на телевизионни образователни програми, използване на аудиокасети и компактдискове; посешение на библиотеки и учебни центрове.⁶

Концепцията за обучение през целия живот се развива активно от началото на 90-те години на 20 век от Европейската комисия, ЮНЕСКО и ОИСР.

Голям стимул за развитието на обучението през целия живот дава поставената от Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. стратегическа цел: “обединена Европа да стане най-конкурентоспособната и динамично развиваща се икономика на познанието в света, способна да постигне устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване”. Отчитайки реалната демографска ситуация в съюза, както и перспективите за развитие на заетостта и пазара на труда, Европейската комисия декларира, че постигането на тази цел в значителна степен зависи от продължаващото през целия живот образование и професионално обучение. В публикувания от Европейската комисия меморандум се съдържат шест послания, очертаващи основните европейски приоритети за развитие на образованието:

• 
  Създаване на възможност на хората да придобият или осъвременят уменията, необходими за едно продължително участие в обществото на знанието
  
• 
  Видимо повишаване равнището на инвестициите в човешки ресурси с цел извеждане като приоритет на най-важното богатство на Европа – нейните хора
  
• 
  Въвеждане на иновации в образованието и обучението чрез разработване на ефективни методи, осигуряващи цялостта на процеса на обучение през целия живот
  
• 
  Повишаване статута на образованието чрез подобряване на начините, по които се възприемат участието в обучението и резултатите от него
  
• 
  Осигуряване достъп до качествена информация на всеки и съвет относно възможностите му за обучение в цяла Европа и през целия му живот
  
• 
  Приспособяване на възможностите за учене през целия живот колкото се може по-близо до нуждите на хората.
  

Основните цели на обучението през целия живот, поставени в меморандума, са насърчаване развитието на гражданско съзнание и професионални умения с цел адаптиране към обществото на знанието и пълноценно участие в социалния и икономическия живот.

Постигането на тези цели изисква реформиране на образователните системи в Европа с оглед привеждане на европейското образование и професионално обучение в съответствие с динамично променящите се обществено-икономически условия и изисквания.

У нас концепцията за обучение през целия живот все още не е достатъчно популярна. В тази връзка през последните три години са организирани специални инициативи – “Дни на ученето през целия живот”. През 2003 г. излезе публикация на НСИ “Обучение през целия живот”. В нея са включени данни за лицата на 15 и повече навършени години, участващи в различни форми на обучение – формално, неформално и самостоятелно.

Според резултатите, получени от изследването “Обучение през целия живот” общият брой на лицата на 15 и повече навършени години, участващи в поне една форма на обучение е 1329.5 хил., или 19.9 % от населението на същата възраст. Съществено е различието в дела на обучаващите се в градовете и селата. Докато в градовете всеки четвърти от населението на 15 и повече години извършва някакво обучение, в селата това съотношение е един на всеки тринадесет (Графика 3).

Графика 3. Население на 15 и повече навършени години, участващо в обучение

Резултатите от графика 3 са съвсем обясними, имайки предвид, че населението в селата се състои основно от хора над 50-55 години и от представители на малцинствата.

Почти половината от лицата, които участват в обучение са между 15 и 24 години. Те са и основният контингент, който участва във формалното обучение, като формират 92.1 % от обучаващите се над 15 годишна възраст в рамките на образователната система.

Като цяло от обучаващите се на 15 и повече години най-голям е делът на занимаващите се със самостоятелно обучение 1096 хил., или 16.4 % от населението над тази възрастова граница. От групата на повишаващите сами знанията си най-голям е делът на лицата с висше образование – 31.5 %. Най-често използваните методи за самостоятелно обучение са четенето на специализирани книги, списания и ръководства.

Участващите във формално обучение са 619.6 хил. или 9.3 % от населението над 15 години, а участващите в неформалното обучение са 115.8 хил., или 1.7 %. В повечето случаи причината лицата да предприемат неформално обучение е свързана с настоящата или с евентуална бъдеща работа. По-малко (39.6 %) са започнали обучение поради личен интерес или социална потребност. Общата сума на обучаващите се надхвърля 1329.5 хил.лв., защото някои от лицата участват в повече от една форма на обучение.

Информацията за съпоставяне на състоянието и тенденциите в развитието на образованието през целия живот в България и страните от ЕС е недостатъчна. Все пак можем да получим частична представа в сравнителен план на база информацията за участие на населението между 15 и 29 г. в образователния процес (таблица 26).

Таблица 26.

Таблицата показва, че у нас участието на населението между 15 и 29 годишна възраст в образователния процес е под средното за страните от ЕС. Разликите са относително еднакви за двете възрастови групи – 15-19 г. и 20-29 г. Безспорно по-тревожно е изоставането на нашата страна по отношение на възрастовата група 15-19 г., тъй като това са лица в училищна възраст. За въпросната група само Италия и Португалия имат по-лоши показатели. Сериозно е изоставането на България и във възрастовата група 20-29 г., където участието на населението в образователния процес е 50 % под средното за ЕС. Нашата страна е по-назад и от новите членки на ЕС – Полша, Чехия и Унгария, като структурата е най-сходна с тази на Унгария.

От казаното дотук може да се направи изводът, че значението на обучението през целия живот като концепция все още не е достатъчно осмислено от обществото в България. Делът на хората, участващи в поне една форма на обучение е относително нисък, като особено нисък е делът на лицата, участващи в неформално обучение. Недостатъчно силно е и участието на хората между 15 и 29 г. в образователния процес. Наблюдават се големи диспропорции между обучаващите се в градовете и селата.

За постигане на общоевропейските цели, поставени в Меморандума, през последните години на първо място бяха направени някои допълнения в нормативната уредба (Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, Закон за професионалното образование и обучение), насочени към разширяването на ранното чуждоезиково обучение, разширяване познанията по информационни и комуникационни технологии и придобиване и непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация. Политиката на правителството за развитие на човешките ресурси е заложена и в Националния план за икономическо развитие и Националната стратегия за развитие на човешките ресурси. Освен това е изготвен Национален доклад по меморандума за обучението през целия живот. Той обединява становищата и препоръките на всички представители – участници в сформирана междуведомствена работна група за приоритетите, мерките и очакваните резултати от дейностите по меморандума. В междуведомствената група се включват представители на правителството, представителни организации на работодателите, представителни организации на работниците и служителите, висши училища и неправителствени организации. Докладът съдържа анализ на нормативната уредба за достъп до обучение през целия живот, анализ на състоянието и перспективите за обучение през целия живот у нас и предложения за инициативи и действия.

По-важните проблеми, свързани с развитието на обучението през целия живот у нас, които до голяма степен извежда и доклада по меморандума са:

• 
  недостатъчна адаптивност на обществената система и организациите към изискванията на концепцията – у нас висшите училища не провеждат активна политика за привличане на студенти, имащи интерес от обучението през целия живот. Много слабо е и сътрудничеството между висшите училища и социалните партньори – предприятия, публична администрация и други.
  
• 
  слаба териториална и междусекторна мобилност на работната сила поради икономически и инфраструктурни причини
  
• 
  съществен недостиг на средства от индивидуален и институционален характер – не са добре развити възможностите за самофинансиране на курсове за обучение през целия живот; липсват средства за развитие на инфраструктурата за ИКТ във висшите и професионалните училища
  
• 
  недостиг на средства за стимулиране на субектите в процеса - работодателите нямат никакви стимули за извършване на обучение на собствения си персонал.
  
• 
  недостатъчна и нестабилна мотивираност на индивидите за учене
  
• 
  значителен недостиг на модерни средства и подходи за обучение и учене – дистанционното обучение, електронното обучение и уеб-учене са все още твърде слабо застъпени. Педагогическите подходи, предлагани в различните курсове, са много често остарели и резултатите от обучението не задоволяват участниците в процеса на обучението през целия живот.
  
• 
  недостатъчна информираност на всички партньори по нива относно обучението през целия живот, за да се провокира активността им
  
• 
  недостатъчна адаптивност и насоченост на възпитателните дейности, образованието и обучението към създаване на предпоставките за обучението; недостатъчен обхват на маргинализираните групи във формалното образование и обучение.
  

• 
  създаване на национален (междуинституционален) обществен съвет (комитет) по проблемите на обучението през целия живот
  
• 
  организиране на Национална конференция по Ученето през целия живот
  
• 
  разработване на национална програма за обучение през целия живот
  
• 
  създаване на регионални програми за действие по обучение през целия живот с включването на административните и социални партньори чрез Регионалните съвети по заетостта, структурите на регионалните служби по заетостта
  
• 
  Насърчаване и мотивиране на работодателитe за извършване на обучение на собствения персонал чрез: признаване на инвестициите в човешки ресурси като капиталови инвестиции; въвеждане на стимули за онези работодатели (облекчен данъчен режим), които предлагат възможности за обучение през целия живот.
  
• 
  Усъвършенстване на системата за сертифициране на различните видове и форми на обучение чрез предоставяне на възможности на браншовите организации на работодателите да сертифицират обучението
  
• 
  Изграждане на центрове за професионално обучение на браншово равнище
  
• 
  Въвеждане на модерни, гъвкави методи за обучение на възрастни - дистанционно обучение, електронно учене, уеб-учене и др.
  
• 
  Изграждане на система и въвеждане на модулен принцип на обучение, който позволява включване в обучение във всеки един етап от трудовия живот и кариерното развитие.
  

• 
  Ориентация на учебния процес към учащите – определянето потребностите на обучаващите се да залегне в основата на поставянето на цели, съставянето на учебната програма и цялостното проектиране на обучението; гъвкава организация на обучението, съобразена с индивидуалността на всеки обучаван; система за външно оценяване на всички резултати от обучението
  
• 
  Равнопоставеност на формите и равни възможности за учещите – извеждане на предучилищното образование като приоритет с цел създаване на равен старт и участие в училищното образование; равнопоставеност на всички видове образование по отношение статута на учещите
  
• 
  Качество на образованието – прилагане на маркетингов подход за осигуряване качеството във всички сфери на образование; създаване на работеща система от индикатори за оценка на знанията и прозрачни процедури, съчетаващи възможности за вътрешно и външно оценяване; система на институционално и програмно акредитиране
  
• 
  Съответствие и практическа приложимост на ученето.
  

Актуалността и важността на обучението през целия живот са пряко свързани с концепцията за икономиката на знанието.

Модерните икономики стават все по-зависими от знанието и информацията. Знанието се смята за основен фактор за производителността и икономическия растеж, което придава нова ключова роля на информацията, технологиите и обучението за резултатите от функционирането на дадена икономика. Именно осъзнаването на реалното място на знанието като производителна сила в модерните икономически системи води до появата на термина “икономика на знанието”.

Въпреки че знанието винаги е било важен фактор за икономическия растеж, днес икономистите търсят начини да включат знанието и технологиите много по-пълно и пряко в техните теории и модели. Тези опити изискват цялостно разбиране на значението на инвестициите в научно-изследователска дейност, образованието и обучението за икономическия просперитет.

Конкурентоспособна и динамично развиваща се икономика на знанието в света е основната цел и на Европейския съюз, заложена в Лисабонската стратегия.

Като потенциален член на съюза от 2007 г. България трябва да насочи своите усилия към преструктуриране на своята икономика от гледна точка на факторите, които са в основата на икономическия растеж днес. Ролята на образованието в този процес е решаваща.

България има относително добри постижения в областта на образованието спрямо доходите в страната. Въпреки това налице е значително изоставане от сегашните страни-членки на ЕС по отношение прехода към икономиката на знанието. Една от основните причини за това са ниските нива на инвестиране в перспективни изследвания и информационни технологии. Това състояние поддържа ниско ниво на търсене от пазара на труда на високо квалифицирани работници и специалисти, което от своя страна не създава натиск върху образователната система за създаване на такива кадри, което от своя страна залага дефицит на високо квалифицирани работници в близките години.

Затова усилията в България трябва да са насочени към създаване на образователна система способна да се преструктурира бързо в съответствие с промените в света на знанието и информацията. Това изисква фундаментално преосмисляне на традиционните концепции за знанието, неговото предаване, “доставянето” му от учителите и “придобиването” му от учениците. То повдига въпроса за оценката и проверката на знанията и по-високите изисквания към качествата на учениците, отношението към и мотивацията за обучение.

В този контекст е много важен и въпроса за съдържанието на учебната програма и приоритизирането и сегментирането на учебните дисциплини. Промените в учебната програма трябва да са насочени към изучаването на дисциплини, повишаващи постиженията в новаторските области.