Анализ на ефективността на държавните училища

8.4. Анализ на ефективността на държавните училища

Най-голям е броят и делът на професионалните училища, които са разделени в шест подгрупи и са общо 504. Тези училища се администрират от Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието, Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта в зависимост от профила им. Тук е анализирана ефективността само на училищата към МОН поради липсата на информация за останалите.

Под управлението на МОН са професионални училища с различни профили: металургия, машиностроене, енергетика, строителство, транспорт, химическа промишеност, електроника, лека промишеност, услуги и туризъм.

Ефективността на професионалното обазование зависи от оптималната численост и структура на персонала в учебните заведения, от размера на възнаграждението на персонала и от стойността на издръжката на учащите се. Това са трите променливи, които определят количеството и стойността на ресурсите, които държавата отделя за изпълнението на функцията. Поради това вниманието по-долу е насочено именно към тях.

В анализа са разгледани 330 учебни заведения в 141 общини от страната. По отчет на МОН общата сума на текущите разходи за тези училища през 2003 г. възлиза на 116 985 729 лв. В структурно отношение се наблюдава сериозен дисбаланс между двете основни групи текущи разходи. Разходите за заплати съставляват почти 79 % от общата сума на текущите разходи, докато издръжката е едва 15 %. Останалите 6 % са разходи за стипендии. Тази структура на разходите определено не е добра предпоставка за качествено образование в професионалните училища, където обучението е с по-силна практическа насоченост отколкото в общообразователните училища и по тази причина елементите на издръжката оказват силно влияние върху качеството на учебния процес.

Ниското равнище на разходите за издръжка в професионалните училища се откроява при сравнението с общинските училища. В общообразователните училища към общините средните разходи за издръжка на един ученик са 161.17 лв., а в професионалните училища към МОН – 123.25 лв. Тази разлика е голяма като се има предвид и че издръжката в професионалните училища, при равни други условия, Би следвало да е по-висока отколкото в общообразователните училища. В групата на професионалните училища към МОН се включват много учебни заведения от отраслите транспорт и селско стопанство, електроника и електротехника, машиностроене, обществено хранене, за които издръжката в РМС 743 е между 160 и 309 лв.

Изводът е, че издръжката в професионалните училища е значително по-ниска от минимално необходимата за провеждане на нормален учебен процес с професионална и практическа насоченост. Друг е въпросът защо бе допуснат този дисбаланс и дали неследва да бъде преоценена системата от стандарти за различните видове училища?

Прави впечатление високата вариация на разходите за издръжка падаща се на един ученик между отделните училища. Средната стойност за цялата група е 123.25 лв. на годишна база, но минималната е едва 25.3 лв. на един ученик. В същото време най-високата издръжка на един ученик в професионално училище, по отчет за 2003 г., достига 768 лв. Така разликата между училището с най-висока и най-ниска издръжка е 742.7 лв. или над 30 пъти. В групата има 16 училища с разходи за издръжка на 1 ученик, надхвърлящи 300 лв. За годината и 172 училища с разходи за издръжка на един ученик под 100 лв. Наблюдаваните различия не се дължат на профила на училището, тъй като училища с един и същ профил имат разходи за издръжка на един ученик, които се различават няколко пъти. Основната причина за големите неравенства във финансирането на отделните училища се крие в слабостите на системата на финансиране на държавните училища. За тези училища все още няма действащи стандарти за издръжка и численост, поради което се допускат големи неравенства във финансирането по отношение на издръжката. Последиците от прилагания механизъм на разпределение на средствата за държавните училища от първостепенните разпоредители без наличието на критерии, по които това да става, бяха вече коментирани в изложението. Ако бъде запазен, този механизъм ще продължи да генерира хоризонтална несправедливост и неефективност.

Представеният анализ на издръжката на професионалните училища е направен на база на отчета на училищата за 2003 г. Ниският размер на отпуснатите средства за издръжката и особено недостига на средства за отопление на училищата бяха покрити с централна доставка от държавата, която целеше именно осигуряване отоплението на учебните заведения, ползващи течни горива. Включването на това дофинансиране на държавните училища реално повиши тяхната издръжка средно до 177 лв. на един ученик, но въпреки това повечето от професионалните гимназии не успяха да постигнат нивото на издръжка на един ученик, определено за общинските професионални училища по РМС 743, докато други значително го надхвърлиха. Вариацията между издръжката на отделните училища като цяло се запази.

Разходите за заплати са най-същественото перо в професионалните гимназии. В много от тях те надхвърлят дори 80 % от текущите разходи. Средствата за работни заплати се осигуряват приоритетно и обикновено издръжката се явява остатъчна величина в рамките на текущите разходи. При средствата за заплати не се наблюдава голяма вариация между различните училища. Причината е, че тези средства не се определят от резултата от учителския труд, а от трудовия стаж и придобитата степен на квалификация, като разликите в заплащането между различните степени на квалификация са малки.

Съотношението Ученик/Учител в професионалните гимназии е относително ниско. Средно за учебните заведения от тази група към Министерството на образованието то е 10.5, но в много училища то е около и под 8. Интересно е, че в училищата с най-ниски съотношения Ученик/Учител се включват и такива, които са разположени в някои от големите градове на страната. Като цяло заключението е, че в професионалните училища съществуват резерви за оптимизация както на училищната мрежа, така и на преподавателския състав.

Направеният кратък анализ на ефективността на професионалните гимназии позволява да се направят някои обобщения:

• 
  Структурата на разходите в тези училища е небалансирана – много висок е делът на разходите за заплати и възнаграждения на персонала за сметка на разходите за издръжка.
  
• 
  Проблемите при финансирането на професионалните училища поставят въпроса доколко е целесъобразно решението тяхното управление и финансиране да се извършва от МОН, а не от общините
  
• 
  Недобро планиране на разходите за издръжка и големи различия в размера на финансирането за различните училища – това е вследствие на липсата на критерии и стандарти, на основата на които да става разпределението на средствата за издръжка. Недостигът на средства за издръжка в повечето професионални училища съществено понижава качеството на обучението и определя недостатъчно високата квалификация на кадрите, които излизат от тях. Това в крайна сметка води до несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда.
  
• 
  Висока численост на персонала, която в съчетание с големите диспропорции на средствата за издръжка между отделните училища понижава ефективността на отделяните за професионално образование ресурси.
  

Въпреки това високият размер на разходите за специалните училища до голяма степен е неоправдан. Факт е, че в тези училища са записани неправомерно много деца с нормално физическо и психическо развитие. Това са основно деца от социално слаби семейства и от малцинствата, чийто родители прехвърлят грижата по отглеждането им на държавата. Така, от една страна, излишно се повишават разходите за образование, а от друга, много деца не получават подходящо образование.

Ниската ефективност и ефикасност на специалните училища доведоха до изменение в Закона за народната просвета, според което децата със специални образователни потребности трябва да се обучават интегрирано в общообразователните и професионалните училища (чл. 27 (1) от ЗНП). В специални училища и обслужващи звена се обучават само деца, за които всички други възможности за обучение в държавни и общински училища са изчерпани. За съжаление, макар и приета през 2002 г., тази разпоредба не доведе до очакваните резултати и броят на специалните училища не е оптимизиран и системата не е преструктурирана.