Проверка на знанията, изпити и оценяване – основни показатели и сравнителен анализ

9.2. Проверка на знанията, изпити и оценяване – основни показатели и сравнителен анализ

Най-същественият нормативен документ, касаещ системата за оценка в образованието е Наредба 3 от 15.04.2003 г. за системата на оценяване. Тя определя организацията на оценяването в училищното обучение и организацията на изпитите за придобиване на професионална квалификация в центровете за професионално обучение. Според тази наредба оценяването е вътрешно и външно. Вътрешното оценяване се извършва от самия учител, докато външното може да се извърши от:

1. 
   директорът на училището;
   
2. 
   училищна комисия;
   
3. 
   длъжностни лица от Министерството на образованието и науката (МОН), от регионалните инспекторати по образованието (РИО), от Националното звено за оценяване в средното образование (НЗОСО) или от Националния институт по образованието (НИО);
   
4. 
   националните комисии за оценяване на държавните зрелостни изпити;
   
5. 
   комисиите за оценяване на изпитите за придобиване на професионална квалификация.
   

Така създаденото образователно изискване за системата на оценяване е ефективно до известна степен що се отнася до вътрешното оценяване. То заема и най-съществената част от системата за оценяване на образованието у нас. Останалите елементи не са разработени на необходимото ниво и поради това в крайна сметка не може да се получи една обобщаваща и обективна оценка на образованието у нас. В това направление предстоят много усилия, за да се установи реалното състояние на българското образование спрямо това на европейските страни. Много подходяща е разработената от Европейската комисия система от 16 индикатори за качеството, подразделени в 4 големи групи – за постижение, за успеваемост, за контрол на образованието и за ресурсна осигуреност.

В момента МОН не използва явни показатели за оценяване на резултатите на образователната система. Резултатите от зрелостните изпити се използват за груба оценка на резултатите от обучението, въпреки че на тези изпити участват много по-малко от 50 % от учениците. Но тъй като тези изпити са организирани и проверявани на местно ниво, резултатите не са надеждни и представителни. Трябва да се има предвид и, че явяващите се на зрелостни изпити обикновено са по-слаби ученици, което на дава реална представа за достиженията на всички. Изпитите след 7 клас също се използват за преценка на резултатите от обучението, но на тях се явяват обикновено 30-40 % от учениците, а резултатите са показател основно за нивото на извънучилищната подготовка.

Имайки предвид тези празноти в системата за оценка на качеството, МОН направи опит да въведе система за оценка, която да осигурява достатъчно представителна информация за качеството на образованието у нас. Това стана чрез приетия през 1999 г. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който изисква за придобиване на средно образование всеки ученик да положи минимум два държавни изпита, единият от които задължително по български език и литература. За придобиване на професионално образование, освен тези два изпита, учениците в професионалните гимназии трябва да положат и два държавни изпита за професионална квалификация.

Въвеждането на задължителните матури се отлага два пъти, главно поради силната съпротива от страна на ученици и родители, като последно техният старт се очаква от учебната 2005/2006 г.

Във връзка с въвеждането на задължителните зрелостни изпити са направени някои промени в съдържанието, часовете и стандартите за оценяване по основните предмети. В момента съществуват стандарти за всички степени на доуниверситетското образование, включително програми за техническо и професионално обучение. Второ, създаден е полунезависим Национален център за оценяване, като част от проект финансиран от Световната банка, който да осигурява професионална и техническа експертиза и да отговаря за администрирането и оценяването на националните изпити. Центърът има поставени пред себе си и други задачи като въвеждането на систематично оценяване след 4 и 8 клас, което също се бави.

Надеждата, свързана с въвеждането на задължителните зрелостни изпити е, че те ще осигурят много по-ясна и надеждна картина за знанията на учениците в края на средното образование. Тези надежди обаче са до голяма степен неоснователни. Първо, защото зрелостните изпити по-скоро ще са показател за качеството на образованието в конкретни области и няма да дават една комплексна оценка за знанията на учениците. Второ, самата форма на провеждането на тези изпити създава твърде големи възможности за субективизъм. И трето, практиката на провеждане на изпитите по места генерира допълнителни изкривявания в резултатите поради редица недобросъвестни действия.

За да се получи една цялостна оценка на знанията на учениците и съответно на качеството на образованието у нас, трябва да се разработи една система от индикатори за качество, засягаща максимален брой умения и компетентности.

В момента у нас освен изпитите се правят (но много рядко) периодични оценявания, основани на извадки, например за да се установи доколко учениците са усвоили “общообразователния минимум” по български език след 4 и 8 клас.

България участва в международни сравнителни изследвания на постиженията на учениците, например Третото международно изследване по математика и естествени науки (TIMSS) и Международното изследване по грамотност (четене) (PIRLS), а вече и в програмата на ОИСР PISA.

Тези изследвания онагледяват две основни тенденции. На първо място - качеството на образование драстично се е снижило за последните 10 години. И второ - сривът идва във втория етап на основното образование – от 5 до 8 клас.

Въпреки постоянните проблеми в просветата през миналата година, от изследването PIRLS 2001 бе обявена добра новина Изследването е направено по отношение на четивната грамотност на четвъртокласниците. То обхваща 35 страни, между които САЩ, Канада, Франция, Италия, Германия, Великобритания, Холандия и Скандинавските страни. Изследването във всяка една от страните е представително, като извадките са сформирани по общи правила. В България по този метод са изпитани 3460 ученика от общо 170 училища. Във всички страни-участнички децата са решавали еднакъв тип тестове. Българските ученици получават изключително високи резултати и се нареждат в общото класиране след Швеция, Холандия и Великобритания. Разликата между средните резултати на българчетата и шведчетата е едва 11 точки - 550 срещу 561. Българските деца се справят еднакво добре и на въпросите, измерващи литературните умения, и на извличането на информация, като разликата е едва една точка в полза на втората компетентност. България стои много добре и в процентното разпределение на децата, попадащи в групата на най-добрите, и на тези на дъното - 21 % от участвалите в изследването са получили над 615 точки. Това е средният резултат за 10-те процента най-добри ученици във всички страни. По този показател по-добре се представя само Великобритания с 24 % от децата, попадащи сред елита. Едва 10 % имат под 435 точки - среден резултат за 25-те процента най-зле справящи се деца. Тоест образованието до 4 клас е относително качествено и болшинството от децата успяват да покрият повече от минимума.

Принос за това имат и родителите, защото са се занимавали сериозно с децата преди училище, показва проучването. България е на 8-о място по процент родители, заявили, че често са чели на децата си книги, разказвали са истории, играли са с букви или думи. В тази група попадат 62 % от българските семейства. Българският родител отстъпва на детето си по показателя позитивни нагласи към четенето. В групата на децата с висок индекс на позитивна нагласа попадат 60 % от четвъртокласниците в България, като само в Иран, Молдова, Македония, Гърция и Румъния този показател е по-висок. При родителите в тази група попадат 54 % - 17-то място. Едва 4 % са децата, които не обичат да четат, срещу 9 % при родителите. Тези високи резултати са постигнати въпреки лошите материални условия.

Представянето на осмокласниците е много по-слабо, както по отношение резултатите по литература, така и по математика и естествени науки.

Безспорно доказателство за наличието на драстичен спад в качеството на обучение по математика и естествени науки са двете международни изследвания по проекта TIMSS на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР). Първият TIMSS е проведен сред 41 страни. Изпитните материали, критериите за оценяване и подходът при извадката във всички страни-участнички са общи. Въпросите са разделени в две части - математика и естествени науки (география, биология, химия, физика, околна среда). През 1995 г. осмокласниците от България се представят добре и в двата раздела. Те постигат 11-ти резултат по математика и 5-ти по естествени науки сред всички страни участнички.

Четири години по-късно, през 1999 г., резултатите значително се променят. Българските ученици постигат съответно 17-ти резултат по математика и 17-ти резултат по естествени науки. Резултатите по математика намаляват средно с 16 точки, като само при Чехия този спад е по-голям – 26 точки. При естествените науки спадът в резултатите на българските ученици е най-голям сред всички страни, включени в изследването – 27 точки.

За спада в качеството на образованието у нас говорят и резултатите от проведения през 2000 г. тест PISA+. Проверени са знанията на децата в три области - четене, математика, естествени науки. И в трите области България е сред най-слабо представящите се страни. От 41 страни в изследването българските ученици имат 33-ти резултат по математика и литература и 30-ти резултат по естествените науки.

Чувствително се е влошило и процентното разпределение на учениците по нива на знание. Около 38 % от българските ученици са получили по математика под 400 точки - тоест те не са успели да преодолеят второто от 6 нива на знание. Средният процент за ОИСР е 16. В групата на най-добрите попадат само 5.3 % от децата при средно за ОИСР 16 %. Подобна е и картината по литература, като тук момчетата имат чувствително по-ниски резултати. Половината от младежите не са успели да преодолеят второто ниво. Отлично са се представили едва1.2 % от момчетата при средно 7.2 % за ОИСР. При момичетата литературната неграмотност е значително по-ниска и сравнима с тази за ОИСР. Сравними са резултатите и в групата на много добрите.

От друга страна, българските ученици четат повече и по-сложна литература от учениците от ОИСР. България е на второ място по процент ученици, четящи дълги текстове – 38.6 %. Също така българчетата полагат много по-големи усилия, когато учат. Тези резултати трябва да се интерпретират в светлината на проблемите с учебния план, преподаването, учебниците и пр.

Най-тревожната тенденция, очертана от PISA+, е наличието на зависимост между резултатите на учениците, доходите на родителите и икономическата среда на училището като цяло. България и Македония са страните с най-голяма зависимост между доходите и селекцията на децата в средно образование. В България, както и в Чехия, Германия, Швейцария, Аржентина, Чили, Перу, семейният произход оказва сериозно влияние върху представянето на децата.

Резултатите от тези проучвания показват, че качеството на образованието у нас постоянно намалява. Вече не може да се каже, че нивото на знанията на българските ученици е сред най-високите в ЕС. Нещо повече, оформящата се тенденция поражда сериозни опасения, че при приемането на страната в ЕС българите може да бъдат затруднени при конкуренцията на общоевропейския пазар на труда.