Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности
Образователна структура на населението
Изтегляне 3.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Образователната система в България към настоящия момент
- 5.1. Предучилищно образование – цели, задачи, покритие и достъп
Образователна структура на населениетоОбразователната структура на населението е един от най-важните елементи, детерминиращи потенциала за развитие на дадена страна. Нейното развитие за периода 1995-2002 г. е представено в таблица 7. Регистрират се следните тенденции: Първо, делът на населението с основно и по-ниско образование намалява с един стабилен среден темп от 4.95% годишно, като това става за сметка на адекватно увеличение на населението със средно и висше образование. Имайки предвид демографската ситуация в България (намаляване общия брой и застаряване на населението), това увеличение на дела на по-високо образованото население се дължи основно на преминаването на голяма част от по-ниско образованите във възрастовата група над 64 г. Второ, като цяло България показва добри показатели за достъп до образование и обща образованост на населението. Делът на хората между 25 и 64 г. с основно и по-ниско образование е значително по-нисък от средния за страните от ЕС, съответно делът на тези със средно и по-високо образование е по-висок. Делът на хората с висше образование е около средния за страните от ЕС, като тенденцията е процентът в нашата страна да задмине този в ЕС. По посочените предимно количествени (а не качествени) критерии, България е на равнището на страните от ЕС, а в сравнение с някои от тях, показва по-добри резултати. Трето, в сравнение със скоро присъединилите се към ЕС страни Полша, Унгария и Чехия се констатира, че в Полша и Чехия нискообразованите имат по-нисък дял отколкото в България, а относителният дял на населението с висше образование в България е по-висок. Наред с това образователната структура на населението у нас е по-близка до тази на страните членки на ЕС, отколкото до тази в Полша и Чехия. Таблица 7. Образователна структура на населението на възраст 25-64 г. за избрани страни в Европа (2002 г.) Таблици 8 и 9 разкриват един доста показателен факт за структурата на населението между 25 и 64 г. по отношение зависимостта завършено образование – етническа група. Разглеждайки трите основни етноса – българи, турци и роми, се наблюдава една ясно откроена диференциация в образователната им структура. Над 97 % от най-високо образованите у нас са българи. Делът на турците с висше образование сред всички висшисти е около 1.2 %, а на ромите – едва 0.05 %. Иначе казано едва 2.7 % от турското население у нас има висше образование и едва около 0.3 % от ромското. Особено обезпокоителен е делът на населението от тези два етноса, което няма дори начално образование – съответно 5.6 % за турското и 20.5 % от ромското население. В мнозинството си тези хора са напълно неграмотни. Тази ситуация е още по-сериозна като се има предвид, че средното образование е безплатно и достъпно за всички граждани. Затова е необходимо предприемането главно на програми за информиране на населението от етническите малцинствата за ползите от доброто образование и за по-активно включване на децата от малцинствата в образователния процес. Сегашната ситуация създава реална опасност ниската образованост на населението от етническите малцинства в близко бъдеще да породи сериозни социални и икономически проблеми.
Таблица 9. Структура на населението към 01.03.2001 г. на възраст 25-64 г. по завършено образование и етническа група Пряко отношение към формирането на образователната структура на населението има показателя участие на населението в образователния процес. Той показва относителния дял на учащите в дадена възрастова група към общия брой на населението в съответната възрастова група (таблица 10). По този показател страната отбелязва напредък през последните години, но въпреки това остава сравнително назад след страните от ЕС и от централноевропейските страни. Резултатите на България са задоволителни само за населението на възраст 5-14 г., където участието е близо до 100 %. За населението в групата 15-19 г., коефициентът е много нисък, което разкрива слаба мотивация за обучение извън задължителния курс в България. Тази констатация е валидна и за следващата възрастова група между 20 и 29 г., където въпреки големият брой на университетите в страната и увеличеният им прием, едва 15.2 % от населението се възползва от възможността да получи по-високо образование. За сравнение средно за страните от ЕС този дял е 22.2 %, като във Финландия достига почти 38 %. Населението в Полша, Чехия и Унгария също участва по-продължително в образователния процес, като активността е най-висока в Полша. Имайки предвид направеното сравнение може да се предположи, че в близко бъдеще образователната структура на населението в България ще се влоши, като делът на нискообразовананат част от населението ще се увеличи.
Структурата на образователната система в България включва следните нива:
5.1. Предучилищно образование – цели, задачи, покритие и достъпЦели и задачи Предучилищното образование (ISCED’97 ниво 0) включва деца от 3 до 6-7 годишна възраст, които посещават детски градини по желание на родителите до постъпването им в първи клас. За децата, които не владеят добре българки език се осигурява обучение по езика по специализирана методика за усвояване на българки език. Освен държавни и общински детски градини, чиито дял е най-голям (95 %), съществуват и частни. Техният дял е все още малък, но непрекъснато нараства. От учебната 2003/2004 г. става задължителна подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас и тя се извършва в подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове към училищата, като родителите се освобождават от заплащането на такси. Финансирането на детските градини от държавния или общинския бюджет се допълва от такси, заплащани от родителите, в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси. Основната цел на предучилищното образование в България е създаването на възможност всяко дете да развива максимално своите потребности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда, ориентирането му в общочовешките ценности и формиране на определени умения и навици за адаптиране към новата среда и към ученето. Наред с това детската градина си поставя за цел да съхранява и насърчава детската индивидуалност към самоизява. От така поставената цел пред предучилищното образование произтичат две основни задачи. Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение към училището и позитивна мотивация за учене, които са важни фактори за успех в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава условия за формиране на мотиви за учене през целия живот. Тази предпоставка е особено важна за децата, които живеят в среда, в която образованието не се приема за ценност. В тази връзка втората основна задача на предучилищното образование е да полага специални усилия за изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Защото мотивираните родители полагат усилия да преодоляват трудности и препятствия, за да гарантират успешното обучение на децата си. От другата страна са родителите, чието отношение към образованието на децата им е, по една или друга причина, безразлично. Това са голяма част от ромите, някои от турските семейства в икономически изостаналите райони, семейства на алкохолици, наркомани и много бедни родители. За децата от такива семейства Министерството на образованието и регионалните инспекторати трябва да имат специални ангажименти и задължения, свързани основно с издирване и осигуряване на достъп до образование на всички подлежащи на обучение.
Системата на предучилищното образование в България в България разполага с екстензивно развита материална база, която е в състояние да осигури 100 % обхват на децата за целодневни грижи. Броят на детските градини през учебната 2002/2003 г. е 3127 (табл.11). В сравнение с 1991 г. този брой е намалял с 1338 или около 30 %, а за същия период броят на децата в детските градини е намалял с 22.3 %. Педагогическият персонал в детските градини през 1991 г. е бил 28 045 души, а за 2002 г. броят на заетите в тази сфера достига 18 276. Намалението е в размер на 9 769 души, което означава, че за периода 1991-2002 г. персоналът в детските градини е намалял с 34.83 %. Резултатът от настъпилите промени може да се проследи и с помощта на съотношението Дете/Учител, което от 9.23 през 1991 г. се повишава до 11.02 за 2002 г., т.е. темпът на намаление при децата е по-нисък от редуцирането на преподавателския състав. Таблица 11. Източник: НСИ Данните за обхвата по години от 1998 г. насам са както следва: 
Вижда се, че през последните пет години обхватът на предучилищното образование у нас непрекъснато нараства, но въпреки това все още е относително нисък в сравнение със страните от ЕС, където през последното десетилетие една от целите на предучилищното образование е подготовката на децата за училище и осигуряване на равен старт за учене на всички деца. Тази цел поставя пред почти всички европейски страни задачата да разширят материалната си база и да осигурят 100 % обхват на децата поне през последната година преди постъпването им в първи клас. За Франция, например тази цел е постигната още през учебната 1989/1990 година, а през учебната 1998/1999 г. е постигнат 100 % обхват на децата от 3 до 6-годишна възраст. Освен това предучилищното образование е поставено в системата на задължителното образование, което гарантира приемственост между детската градина и началното училище, както по посока готовността на децата за училище, така и по посока на образователното съдържание, учебните планове и образователните технологии. Такива са тенденциите и в Белгия, Испания и Италия. Периодът след 1991 г. се характеризира със значително намаляване на броя на децата от 2 до 7 годишна възраст. В сравнение с 1998-1999 г. например броят им е намалял с над 178 000. В резултат значително намалява и броят на детските градини и децата в тях. През 1991 г. децата в детските градини са били 258 995, а за 2002 г. техният брой достига 201 317. Намалението е значително - 57 678 деца, което означава, че за 11 години процентът на намаление е 22.27 %. Основната причина за формиране на негативната тенденция е влошената демографска характеристика на населението. Увеличеният обхват се дължи на по-бавното намаляване на броя на записаните деца в сравнение с общия брой деца на възраст от 3 до 6 години. Най-голям е обхватът за децата на 6-годишна възраст – над 80 %. Очевидно е, че причините за ниския обхват не са в липсата на материална база. Много от децата, които не посещават детска градина, са от семейства на безработни, социално слаби и семейства в риск. А именно тези деца, които са 21 % от общия брой имат най-голяма нужда от грижи и подготовка за училище. Проблеми и перспективи Основните проблеми, пред които е изправено предучилищното образование у нас са следните:
Каталог: docs -> publ publ -> М. Вуков, Л. Георгиева publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп publ -> Община минерални бани, област хасково publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението Изтегляне 3.65 Mb. Сподели с приятели:
|
Източник: НСИ
Източник:НСИ
