Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности

5.2. Училищно образование

• 
  Качество и ефикасност – да включва необходимите и достатъчни знания, умения, компетентности и отношения, в съответствие с най-високите стандарти, за всеки човек, за неговото развитие, подготовка и обща култура за продължаване на образованието или за социална реализация
  
• 
  Гъвкавост и отвореност – да е съобразено с характера и съдържанието на подготовката, която училището трябва да осигурява на учениците, съответстваща на съвременната наука, техника и технологии, на националната и световната култура и икономика
  
• 
  Достъпност и усвояемост – да е съобразено с възрастовите особености на учениците, с техните потребности, интереси, възможности и способности.
  

• 
  начални – от 1 до 4 клас включително;
  
• 
  прогимназиални – от 5 до 8 клас;
  
• 
  основни – от 1 до 8 клас;
  
• 
  гимназии – от 9 до 12 клас;
  
• 
  профилирани гимназии;
  
• 
  средни общообразователни училища – от 1 до 12 клас;
  
• 
  професионални гимназии – от 8 или 9 клас до 12 или 13 клас включително;
  
• 
  професионални - от 7 или 8 клас с продължителност на обучението до 3 години, а от 9 клас с продължителност до 4 години; професионални колежи след завършено средно образование – с продължителност на обучението до 2 години;
  
• 
  спортни;
  
• 
  по изкуствата;
  
• 
  специални.
  

Основното образование (от 1 до 8 клас) обхваща началното училище (от 1 до 4 клас, ISCED’97 ниво 1) и основното училище (от 5 до 8 клас, ISCED’97 ниво 2А). Може да се осъществява в държавни, общински и частни училища. В рамките на същото образователно равнище може да бъде осигурена и допълнителна професионална квалификация чрез професионално-технически програми при завършване на 6, 7 и 8 клас. След успешно завършване на 4 клас се издава Свидетелство за начално образование, а след успешно завършване на 8 клас се издава Свидетелство за завършено основно образование, което дава право за продължаване на общообразователната подготовка или за професионално обучение.

Средното образование (ISCED’97 ниво 3А) може да се раздели на общо средно (с общообразователни и профилирани училища) и професионално. Общото средно образование се постига в общообразователни училища (учебен процес от 3, 4 години) и профилирани училища (учебен процес 4, 5 години). Учениците могат да постъпят в профилираните училища след като са завършили 7 или 8 клас, преминавайки приемни изпити, които съответстват на профила на съответното училище (български език и литература, математика, хуманитарни науки и т.н.).

Средното образование може да се получи и в технически училища, след завършване на 8 клас и 4 години обучение, или, след завършване на 7 клас и 5 години обучение. То се осигурява също и от професионални технически училища с тригодишна образователна програма.

Образователни програми за професионални технически училища (ISCED’ 97 ниво 3С) се предлагат, след завършване на основното образование, с продължителност 2 години. Добитата професионална квалификация дава достъп до пазара на работна ръка.

5.2.1. Общо средно образование

Основните цели на общообразователната подготовка, дефинирани в Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план са:

• 
  да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;
  
• 
  да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;
  
• 
  да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.
  

Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:

1. български език и литература;

2. чужди езици;

3. математика, информатика и информационни технологии;

4. обществени науки, гражданско образование и религия;

5. природни науки и екология;

6. изкуства;

7. бит и технологии;

8. физическа култура и спорт.

Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища. Общообразователният минимум за гимназиалния етап е различен в зависимост от профила на учебното заведение, като основните различия са свързани с включването на културно-образователните области изкуства и бит и технологии.

В общата структура на рамковия учебен план се включват три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема. Задължителната подготовка определя базисното образование (общообразователния минимум), т.е. съдържанието, необходимо за постигане на базисни образователни потребности и тя е единна и задължителна за всички ученици. Останалите два вида подготовка отчитат както интересите на учениците, така и потребностите на обществото и формират съответен общообразователен или професионален профил на училището. Съотношението между базисната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образование и е както следва: за началния етап е 90 %; за прогимназиалния етап – между 80 % и 90 %; и за гимназиалния етап – между 45 % и 80 % от задължителното учебно време.

През учебната 2002/2003 г. броят на общообразователните училища в България е 2720. В сравнение с учебната 1996/97 г. техният брой е намалял с 530, а в сравнение с предходната 2001/2002 г. – с 92 в резултат на закривания и преобразувания (табл. 12). Най-голям е делът на основните училища (65 %), а най-малък на прогимназиите (0.8 %). За периода 1998-2003 г. се е увеличил абсолютният брой и относителният дял на гимназиите (от 5.15 % на 5.92 %), както и на пълните средни училища (от 12.8 % на 14.7 %). Същевременно значително намалява броят и относителният дял на началните училища. Тези тенденции са резултат от демографската ситуация в страната, изразяваща се в значително намаляване на броя на учениците от 1 до 4 клас.

За годините от 1990/1991 г. до 2002/2003 г. включително броят на учениците в общообразователните училища е намалял с 25.67 %, броят на училищата с 21.34 %, а броят на преподавателите с 15.15 % (таблица 13). страна. Завършилите през 2002/2003 г. са с 49.18 % по-малко от дипломираните ученици за учебната 1990/1991 г., като демографското влияние се изчислява на 25.67 % намаление в числеността на учениците. Това означава, че има и други фактори, които оказват негативно влияние. Към тях се отнасят главно броят на отпадналите ученици и броят на тези, които изобщо не са обхванати от системата. За първите се води само обща статистика – за всички степени на образование.

Основните причини за отпадане на учениците са нежеланието им да учат и семейни проблеми (табл. 14). Семейните причини оказват най-силно влияние върху динамиката на броя на отпадналите от училище ученици. За учебната 2002/2003 г. броят на отпадналите ученици се увеличава с над 3000 като около 70 % от това увеличение се дължи на фактора семейни причини. По степени най-голям е процента на отпадналите в прогимназиалния етап на обучение в общообразователните училища – около 33 % от общия брой.

Трябва да се отчете, че за последните 2-3 години относителният дял на напусналите ученици се установява на нива от 2.5-3 %. За необхванатите от системата няма точни данни, но техният брой и относителен дял от учащите се непрекъснато се увеличава. Това се дължи предимно на ниския коефициент на записване на децата от малцинствата. Проблемът с отпадналите и необхванатите ученици е много сериозен от социална и икономическа гледна точка. На фигура 2 са показани причините, които пораждат този проблем и ефектите от неговото проявление.

Източник: Статистически годишник , НСИ

Източник: НСИ

Безспорен показател за обхвата на образователната система е нетният коефициент на записване. За периода 1998/1999-2002/2003 г. този коефициент непрекъснато расте за всички степени на средното образование, като с повишаване на степента постепенно намалява и е най-нисък за учащите между 9 и 13 клас. Въпреки че нетният коефициент на записване през последните 5-6 години се увеличава, неговите нива са все още незадоволителни, особено що се отнася за обхвата на учениците между 9 и 13 клас. Нисък е и коефициентът на записване на децата, принадлежащи към групата за прогимназиално образование. Това означава, че немалкия брой останали извън тази група реално не завършват задължителния етап на обучение.

За да се направи съпоставка по показателя за обхвата на българската образователна система и тези на ЕС, е добре да се използва показателя участие на населението в образователния процес. Данните са представени в таблица 16.

От данните в таблицата могат да се изведат две тенденции: Броят на учащите и в двете възрастови групи нараства съществено от 1996 г. до 2002 г., като това нарастване е особено значително за учениците в групата 15-19 години. В последните години България се доближава значително до средното ниво за страните от ЕС по този показател за учащите в първата група, като за втората - изоставането все още не е наваксано. Степента на участието на населението между 15 и 19 г. в образователния процес, е с 10.8 % по-ниска, спрямо средното ниво за страните от ЕС. Постигането на напредък по този показател е от съществена важност от гледна точка на предстоящото присъединяване на страната към ЕС.

Независимо че нетният коефициент на записване и участието на населението в образователния процес показват значително подобряване през последните години, данните за фактическата посещаемост, получени от изследване на домакинствата, показват съвсем различна картина (Таблица 17).

Вижда се, че за разглеждания период посещаемостта в предучилищното образование е намаляла с 50 %, като тази тенденция се отразява почти еднакво на населението в селата и градовете – данни, които са далеч под равнището, съобщавано от официалната статистика. Посещаемостта на децата в началното образование леко се увеличава, като положителният факт тук е значителното увеличение на посещаемостта на бедните и ромските деца.

В средното образование за учебната 2001/2002 г. се наблюдава леко намаление на общата посещаемост в сравнение с учебната 1995/1996 г. и по-значително (9 %) в сравнение с учебната 1997/1998 г. Негативен факт е сериозното намаляване на посещаемостта в селата и на най-бедните слоеве на населението. В селата през учебната 2001/2002 г. в сравнение с 1995/1996 г. посещаемостта е намаляла с 29 %, а при най-бедните – с 35 %.

Данните на официалната статистика завишават фактическото покритие на образователната система и това се дължи на няколко причини. Първо, съществуват стимули за завишаване броя на записаните ученици като начин за запазване на съществуващите училища и учителски места.

Второ, административните данни за броя на записаните ученици не отразяват броя на децата, които реално се ползват от облагите на образователната система, защото някои от записаните ученици изобщо не посещават училище.

Броят на училищата и техния капацитет, както и броят на учителите е достатъчен за обхващането на всички деца, подлежащи на обучение от 1 до 12 (13) клас.

Проблеми и перспективи

Със съвременното базисно образование трябва да се постигнат следните резултати по отношение на личността:

• 
  формиране на висока обща култура
  
• 
  намаляване на неравенството и несправедливостта
  
• 
  придобиване на качества и квалификация, които максимално съответстват на нуждите на бизнеса и работодателите
  
• 
  притежаване на необходимата научна подготовка и икономическа култура за самостоятелен професионален избор и реализация
  
• 
  изграждане на широка комуникативна способност
  
• 
  възпитаване на способност и желание за непрекъснато образование и самоусъвършенстване.
  

• 
  висок дял на отпадналите от училище и ниска посещаемост - тук влияние оказват редица социално-икономически фактори, засягащи средата на развитие на децата – семейство, религия, етническа принадлежност, местоживеене, социално положение
  
• 
  висок дял на необхванатите от системата
  
• 
  необходимост от десегрегация на училищата за деца от малцинствата – това се отнася главно за ромските училища
  
• 
  неефективно управление на училищата в национален мащаб – въпреки че броят на учениците намалява по-бързо от броя на училищата, реално достъпът до системата намалява
  
• 
  липса на достатъчно нововъведения във връзка с новите цели на базисното образование
  
• 
  слабо навлизане на ИКТ в образователния процес
  
• 
  нерешени въпроси с подготовката и квалификацията на учителите за новите цели на базисното образование.
  

5.2.2. Професионално образование

В публикуваната през 1995 г. Бяла книга “Преподаване и учене – по пътя към учещото се общество” Европейската комисия издига тезата за професионалното образование като неразделна част от образованието на всеки човек.

В тази връзка се подчертава, че:

• 
  професионалната подготовка е приоритетна стратегия в контекста на ученето през целия живот
  
• 
  професионалната подготовка трябва да предлага възможности за личното професионално развитие и усъвършенстване, да подпомага личността да се адаптира към технологичните промени
  
• 
  професионалните форми на подготовка да осигуряват еднакъв достъп независимо от пол, възраст, образование и етнически произход
  
• 
  мрежата от съвременни професионални форми и програми да бъдат мобилни и да предлагат възможности за свободен избор на актуални професии и специализации.
  

Във всички европейски страни се извършват реформи в областта на професионалното образование, свързани с усъвършенстването на системата с оглед на това да се подпомогнат младите хора да овладеят ключови професионални компетентности, от които те ще се нуждаят особено много в бъдещия си живот, професионална кариера и обучение. България е изправена пред предизвикателството да хармонизира системата на професионалното образование с тази на ЕС. Основните въпроси, които следва да се решат с оглед членството на България в ЕС през 2007 г., са децентрализацията на системата на професионалното образование, оптимизация на мрежата от училища, сътрудничество между професионалното образование и трудовия пазар, ефективност и качество на професионалното образование и обучение и стабилност на реформата в тази система. Приоритети са актуализирането на стандартите за професионално образование и обучение и по-нататъшно развитие на оценяването и сертифицирането.⁴

Системата на професионалното образование и обучение в България включва професионалното ориентиране, професионалното обучение и професионалното образование съгласно Закона за професионалното образование и обучение от 1999 г.

Системата на професионалното образование и обучение обхваща:

• 
  професионално образование и обучение след завършено основно образование – 8 клас.
  
• 
  Професионално образование и обучение след завършен 7 клас.
  
• 
  Професионално образование и обучение след завършен най-малко 6 клас – завършилите придобиват основно образование и квалификация за дейности с предимно ръчно изпълнявани операции.
  
• 
  Професионално образование и обучение след успешно завършено средно образование.
  

Основните задачи на системата на професионалното образование и обучение са:

• 
  придобиване на професионална квалификация;
  
• 
  придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава;
  
• 
  непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;
  
• 
  формиране на мотивационна система за реализация в гражданското общество;
  
• 
  формиране на обща култура на основата на националните и общочовешките ценности.
  

Учебните планове и програми включват задължителна общообразователна част, осигуряваща базисната подготовка на учениците. В частта за професионалната подготовка, според Закона за професионалното образование и обучение, се включва: обща за всички направления професионална подготовка, отраслова – единна за всички професии от съответното професионално направление; специфична за всяка професия; бизнес обучение; чуждоезикова подготовка по професията; умения за общуване; избираема подготовка – задължителноизбираема и свободноизбираема. Акцентът в професионалните училища е поставен върху професионалната подготовка и най-вече върху тази, която е обща за всички професионални направления, както и върху специализираната такава. Докато общообразователните предмети се преподават в началните години от професионалното обучение, то часовете по професионална подготовка преобладават през последните години. В резултат на това учениците от професионалните училища са изправени пред сериозни затруднения при полагането на приемните изпити за университета, и много от тях не успяват да се запишат да учат във висшите учебни заведения.

Друг проблем на програмите в професионалното образование е, че те са остарели в сравнение с прилаганите в други европейски страни. Ориентацията на много от програмите е към професии, които вече не съществуват. С акцента, който поставят върху информацията, вместо върху уменията и компетенциите, те не са в състояние да подготвят учениците за европейския пазар на труда. Понастоящем повечето от учениците, завършващи професионални училища, се нуждаят от допълнителна подготовка, за да се конкурират на трудовия пазар и нерядко не са в състояние да намерят работа. Сериозна пречка е и липсата на действаща система за производствена практика извън училището. При тези условия професионалната подготовка се провежда в училищата, които в преобладаващата си част са недостатъчно или неподходящо оборудвани.

Професионалното образование и обучение предлага придобиването на четири степени на професионална квалификация – първа, втора, трета и четвърта. Обучението за придобиване на четвърта степен, която е най-високата, може да се започне след завършване на средно образование. Обучението по останалите три степени може да започне и да приключи в рамките на средното образование.

Придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Тези програми определят възрастта и входящото образователно и квалификационно равнище на кандидатите, както и съдържанието и продължителността на професионалното образование и на професионалното обучение.

Обхват и достъп

Обучаващите институции в системата на професионалното образование и обучение според Закона за професионалното образование и обучение са:

• 
  професионални училища; професионални гимназии; професионални колежи; училища по изкуствата и центрове за професионално обучение;
  
• 
  прогимназии, основни, средни общообразователни, специални и спортни училища и гимназии.
  

През учебната 2002/2003 г. професионалното образование се осъществява в 504 учебни заведения, от които най-много са професионалните гимназии – 358 или 71 %. Разпределението на професионалните училища отговаря преимуществено на регионалните потребности. Някои училища обучават по същите професионални направления, които се изискват в предприятията. Повече от половината от професионалните училища са разположени в големите градове. Броят и видът на професионалните училища и броят на учащите в тях е даден в таблици 18 и 19.
Таблица 18. Професионални училища по вид

Източник: “Образование в Република България”2003, издание на НСИ

Tаблица 19. Учащи се в професионалните училища

Източник: “Образование в Република България”2003, издание на НСИ

Графика 1. Учащи се в професионалните гимназии

Броят на учениците в професионалните училища в последните три години непрекъснато се увеличава, докато броят на училищата намалява. Броят на учителите в професионалните училища обаче също се увеличава и през учебната 2002/2003 г. достига 18 809, което прави 10.76 ученика на 1 учител, което е чувствително под стандарта за страните от ЕС. Очевидна е необходимостта от оптимизацията на училищната мрежа в сферата на професионалното образование и обучение. В този смисъл е много важна ролята на Министерството на образованието и науката, което има правото да разкрива, трансформира и закрива училища, в съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета.

С оглед оптимизирането на училищната мрежа е създаден комитет, включващ инспектори, училищни директори, представители на дирекциите “Общо образование” и “Професионално образование” към Министерството на образованието и науката. Комитетът разработва критерии за оптимизация и планове за прилагане, които обаче са доста неясни и не отчитат връзките със системата на образование и обучение като цяло.

Основните цели на критериите за оптимизация са:

• 
  да осигурят конкурентоспособни и признати в Европейския съюз училища
  
• 
  да отговорят на тенденциите в демографското развитие като драстичното намаляване на прираста на населението в България
  
• 
  да отчетат икономическите характеристики на отделните региони и да отговорят на нуждите на пазара на труда.
  

Въз основа на тези критерии, общините съвместно с регионалните инспекторати извършват оценяване на училищата, за които отговарят. След това правят препоръки относно бъдещото развитие на тези училища пред Министерството на образованието и науката, което взима окончателното решение.

Резултатите от целия този засега не са задоволителни. Поддържането на екстензивна училищна мрежа е основен финансов проблем за държавата, но решенията за закриване на училища се взимат много трудно. Основната причина за това са опасенията от повишаване безработицата сред учителите, за които възможностите за нова работа и за преквалификации са ограничени.

Сътрудничество между професионалното образование и обучение и пазара на труда

Законът за насърчаване на заетостта, Законът за професионалното образование и обучение и Кодексът на труда са основните нормативни документи, създаващи правната рамка за съвместни дейности между професионалното образование и обучение и пазара на труда. Тази рамка предвижда начално и непрекъснато обучение, както и преквалификация за пазара на труда.

Министерството на образованието и науката, използвайки системата за професионално образование и обучение, предлага подготовка и преподготовка за възрастни в професионалните училища и професионалните гимназии. Обучаваните сами заплащат таксата за обучението си. Освен от училищата от системата на професионалното образование и обучение, такива услуги се предлагат и от редица представители на обществения и частния сектор и от различни неправителствени организации.

Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта провежда мерки по активната политика по заетостта. Те включват програми за обучение и придобиване на професионална квалификация и за запазване и насърчаване на заетостта. По такива програми се обучават работници, които се очаква да бъдат съкратени поради преструктурирането на икономиката, а също и безработни, които имат потвърждение за наемане на работа. МТСП предлага също така и регионални програми за заетост, които включват образователни дейности, отговарящи на регионалните потребности за заетост /напр. Изграждане на инфраструктура, насърчаване на самозаетостта, микропроекти за професионална квалификация и др./

Ефективност и качество на професионалното образование

Националната агенция за професионално образование и обучение е създадена през февруари, 2000 г. със седалище в Националния институт по образование. Основните й функции, в съответствие със Закона за професионално образование и обучение, са следните:

• 
  разработва и утвърждава критерии и процедури за лицензиране и свързаната с тях документация
  
• 
  издава и отнема лицензи за професионално обучение и професионално ориентиране
  
• 
  изработва и предлага на министъра на образованието и науката списъка с професиите за професионално образование и обучение, както и държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии
  
• 
  участва в разработването на държавните образователни изисквания за документите на системата на народната просвета и за системата за оценяване в частта им за професионалното образование и обучение
  
• 
  разработва и утвърждава единни изисквания за условията, организацията и съдържанието на професионалното обучение по професии, упражняването на които изисква правоспособност, извършвано от центровете за професионално обучение
  

На практика агенцията не изпълнява своите функции по отношение на изграждане на критерии за оценка на качеството в професионалното образование. Институционалната акредитация не е достатъчна, за да се гарантира постигането на желаното равнище на качество в тази система.

Учениците, които завършват професионални гимназии, трябва да положат 5 зрелостни изпита: съответно по български език и литература, два избираеми общообразователни предмета, и по един по теория и по практика на професията. Свидетелство за професионална квалификация се издава на ученика след успешно положени изпити по теория и практика на професията, като се вземат предвид и резултатите от текущото оценяване на уменията на ученика.

Институциите, отговорни за професионалното образование, обаче, не предоставят информация за реализацията на завършилите професионалните училища, за да може да се прецени резултата от този основен вид образование.

Инспекторатите и мястото им в системата на професионалното образование

Инспекторатите по образование отговарят и за професионалните училища. Служителите на инспекторатите наблюдават и контролират преподаването на отделните предмети, следят за спазване на държавните образователни изисквания, но не оценяват представянето на отделните учители. Инспекторите организират и квалификационни курсове за учители, свързани с преподаването на общообразователните предмети. Не е разработена специална система за мониторинг и обучение на учителите в сферата на професионалното образование и обучение.

Инспекторатите си сътрудничат с общините по въпросите за оптимизиране на мрежата на професионални училища, както и с Министерство на образованието и науката и местните трудови борси при разработване на учебните планове, но тази тяхна дейност не е планирана и официализирана. Функциите и отговорностите на инспекторатите по отношение на професионалното образование и обучение са неясни и двойнствени, което пречи за постигане на максимален ефект от дейността им.

Основни проблеми в системата на професионално образование

• 
  Рязкото намаляване на броя на учениците в сферата на професионалното образование. Този проблем е до голяма степен демографски и засяга почти всички сектори на образователната система.
  
• 
  Наличие на отпадащи ученици от професионалните училища и на такива, завършващи с ниска квалификация. И двете групи са силно податливи на дългосрочна безработица.
  
• 
  Ниска ефективност на системата. Докато броят на учениците намалява, броят на учителите в системата на професионалното образование остава същия или се увеличава, което обуславя възможностите за обединяване на училища и оптимизиране на училищната мрежа. Критериите за оптимизиране все още са неясни и недостатъчно обвързани с усилията, полагани в общообразователните училища.
  
• 
  Трудности при оценка на качеството на системата. Националната агенция не осигурява постигане на качество в повечето направления на професионалното образование. Не съществува единна система за измерване и оценка на състоянието на професионалното образование. Системата за оценяване на завършващите ученици в момента не дава възможност да се оцени в перспектива развитието на професионалното образование в България и да се сравни с това на ЕС.
  
• 
  Липса на балансираност в програмите за обучение. Общообразователните предмети най-често се преподават в първите няколко години от обучението в професионалните училища, оставяйки последните години на професионална подготовка. По този начин възможностите на учениците от професионалните училища за продължаване на образованието във висшите училища са по-ограничени.
  

Продължаване на реформите в системата на професионалното образование и обучение

Реформата към настоящия момент постига съвсем незадоволителни резултати, като причините за това са комплексни. Те следва да се търсят не само в икономическото развитие на страната. Трябва да се подчертае, че прилагането на реформата изисква включване на квалифицирани служители от съответните институции в областта на образованието и науката, които да я доведат до край. Необходимо е тясно сътрудничество между Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика, както и на подчинените им институции, за да се определят съгласувани приоритети за развитие на човешките ресурси в областта на професионалното образование. Институционалният капацитет би могъл да бъде засилен с помощта на различни инструменти и програми (например от страна на ЕС, Световна банка и др.). Основният проблем обаче е, че липсва воля на всички управленски равнища за цялостно реформиране на системата с цел постигане на качествено професионално образование, съобразено с изискванията на съвременния трудов пазар.

Каталог: docs -> publ
publ -> М. Вуков, Л. Георгиева
publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски
publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител
publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп
publ -> Община минерални бани, област хасково
publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението

Изтегляне 3.65 Mb.

Сподели с приятели: