Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности
Кратък преглед на образованието в България
Изтегляне 3.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Детски градини
- Училища
Кратък преглед на образованието в България
Българското общество традиционно приема доброто образование като висша обществена ценност и полага специални усилия децата му да го постигнат. За кратък исторически период през 20 век българското образование достига европейско равнище. България е една от първите страни в Европа, в която още в края на 19 век има задължително начално 4-класно образование. През първата четвърт на 20 век се въвежда задължително основно 7-класно образование, а през 60-те години и задължително 8-класно образование. Същевременно началната училищна възраст се установява на 6/7 години, а задължителната - на 16 години и се изравнява с тази на развитите страни в света. През изминалото столетие българското образование постига съществени резултати в ограничаване на неграмотността, броя на незаписаните и отпадналите от училище деца, както и в постепенното въвеждане на масова предучилищна подготовка и възпитание на децата. С достатъчно основание може да се твърди, че в началото на 21 век съществуват необходимите предпоставки българското образование да се развива в съответствие с европейските тенденции. През периода 1980 – 1990 г. дейностите и организацията в сектора на образованието се регламентират от следните основни нормативни актове:
Министерството на културата, науката и просветата осъществява идейно, методическо и организационно-педагогическо ръководство на образованието в страната, като се ръководи от правителствената политика. То утвърждава основните документи за образованието, като учебни планове, програми и др.; осигурява написването и издаването на учебници и учебно-помощна литература; определя формите на учебно-възпитателната работа в училищата; установява реда за назначаването на учителите и определя условията за приемане на учениците и студентите в учебните заведения. Общинските народни съвети осъществяват непосредствено ръководство на училищата и възпитателните заведения с изключение на висшите учебни заведения, учителските институти и институтите за усъвършенствуване на учителите и средните училища по изкуствата, като се ръководят от основните документи на правителството и Министерството на културата, науката и просветата. Училищата в системата на народната просвета се обединяват по групи както следва:
Средното политехническо училище е общообразователно, трудово и политехническо с производствено обучение. То обединява положителните страни на досегашното общообразователно и професионално училище върху политехническа и производствена основа. Главна негова задача е въз основа на широки общообразователни и политехнически знания и производствено обучение да подготвя учащите се научно, технически, практически, физически и психологически за участие в материалното производство. То дава необходимата подготовка за следване във висши учебни заведения и за работа в областта на културата. Срокът на обучение в средното политехническо училище е 12 години. Средното политехническо училище има две степени: основно училище и горен курс. Основното училище започва от I клас и завършва с VIII клас.
Средните професионални училища подготвят специалисти за нуждите на промишлеността, селското стопанство, строителството, транспорта, търговията, здравеопазването и другите области на живота. Те осигуряват на учащите се научно-техническа подготовка, трудови навици и техническа сръчност с квалификация на среден техник по съответната професия, разред по една от застъпените при следването специалности и общообразователни знания, съответствуващи в основни линии на средното политехническо училище. Завършилите средно професионално училище имат право да продължат образованието си във всички висши учебни заведения. В средните професионални училища се приемат завършили основно или средно образование. Срокът на обучение в тях е 4-5 години над основното или 1-3 години над средното образование.
За подготовка на квалифицирани работници се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища. Професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства. Постъпването в професионално-техническите училища става след завършено основно образование, а курсът на обучение в тях трае от 1 до 3 години - в зависимост от изучаваната професия. На завършилите тези училища се дава възможност да получат средно образование, като им се признава изучаваният материал. Финансирането на детските градини и училищата е за сметка на държавния бюджeт и се осъществява от Министерството на културата, науката и просветата. Детски градиниВ таблица 3 са систематизирани по години данни за промените в основните натурални показатели - брой детски градини, педагогически персонал, брой деца и съотношението Дете/Учител. Таблица 3. Източник: Статистически годишник( 1980-1990г.) , Национален статистически институт За наблюдавания 11 годишен период ясно се очертава тенденция към намаление на съотношението Дете/Учител от 14.51 през 1980 г. до 10.56 за 1990 г. Предпоставка за тази промяна е намаляващият брой деца – 117 025 или 27.81 % за периода, докато педагогическият персонал е редуциран незначително – 0.76 % (220 учителя). Закриването на 25.79 % от детските градини в страната е обосновано от гледна точка на променените обективни условия, без обаче то да е съпроводено с адекватна промяна на политиката за кадрово осигуряване. УчилищаСредното образование в България за периода 1980–1990 г. се характеризира със сравнителна устойчивост на статистически измерваните показатели. Съотношението Ученик/Учител в най-многочислената група училища – единните средни политехнически училища – е в рамките от 16 до 18 ученика на един учител (табл. 4), което /според преобладаващите оценки/ са относително ефективни стойности за разглеждания показател. Броят на учениците са е увеличил с 5 % за 10 г., при което преподавателският състав е коригиран в посока на увеличение с 11 462 учителя, т.е. с 19.41 % спрямо учебната 1980/1981г., при което се постига съотношение 16 ученика на един учител. Оптимизирана е и училищната мрежа със 77 учебни заведения. Таблица 4. Табличната информация разкрива аналогични тенденции както в средното образование, така и в образованието като цяло. В системата на образованието учащите са се увеличили с 6.86 % за 10 години, като за същия период броят на преподавателите се е повишил с 18.08 %, или с 17 119 учителя. Съотношението Учащи се/Преподаватели спада от 18.5 за 1980/1981 до 16.27 за 1989/1990 г., а само за средното образование в страната през същия период е в границите от 17 до 14 ученика, обучавани от един учител, което е в рамките на утвърдените стандарти. Използваемостта на капацитета на учебните заведения за 10 годишния период е висока. Показателен за това е намаления брой учебни заведения (99) на фона на увеличаващия се брой учащи. От таблицата може да се проследи началото на тенденцията за влошаване на ефективността на образованието и постепенното нарастване на диспропорциите между обема образователни ресурси и получения резултат. Таблица 5. Важна част от съвременното образование е чуждоезиковото обучение, представено в Таблица 6. В годините от 1980 до 1990 се отдава все по-голямо значение на обучението по чужди езици. Най-голям е интересът към английския език, който се изучава от 4 пъти повече ученици към края на разглеждания период. Таблица 6. Ученици, изучаващи западен език в общообразователните училища Източник: Статистически годишник( 1980-1990г.) , Национален статистически институт При немския и френския език увеличението е съответно 1.6 и 1.4 пъти.
|
Източник: Статистически годишник ( 1980-1990г.), Национален статистически институт
Източник: Статистически годишник ( 1980-1990г.), Национален статистически институт
