Образованието в България след 1989 г

Образованието в България след 1989 г.

Промените в нормативната база и организацията на образованието у нас след 1989 г. са съпътствани от редица негативни тенденции, които влошават общото състояние на сектора. Проблемите са породени основно от липсата на единна национална стратегия за развитие на образователната система, която да отчита променените обществени реалности. Снижава се качеството на образованието, което се дължи в значителна степен на бавните темпове на неговото преструктуриране в съответствие с новите демографски, икономически и социални взаимоотношения в обществото. Понижава се материалното и социалното положение на преподавателите в средните и висшите училища. Нарушава се връзката между училището, семейството, институциите и обществото. Увеличава се делът на децата, които не постъпват или отпадат от училище. Всичко това налага преглед на извършените реформи в сектора за откриване на техните недостатъци и преодоляването им.

3. Нормативна база на образованието: закони, подзаконова нормативна база, държавни образователни изисквания, правителствени стратегии за развитие на образованието

• 
  Конституция на Р България, /1991/
  
• 
  Закон за народната просвета /1991, 1998, 1999, 2003/ и Правилника за прилагането му;
  
• 
  Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план /1999/;
  
• 
  Закон за професионалното образование и обучение /1999/
  
• 
  Закон за висшето образование/1995/
  
• 
  Закон за научните степени и звания /1975, 2000/
  
• 
  Наредба № 5 за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета /2002/
  
• 
  Наредба № 7 за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена /2000, 2003/
  
• 
  Решение № 612 за разделение на дейностите, финансирани от общинските бюджети на държавни и общински и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на държавните дейности по образование, здравеопазване, социални услуги и култура през 2003, заменено от Решение No.743, което е в сила от 01.01.2004 г.
  
• 
  Стратегия за развитие на образованието в Р България на Министерство на образованието и науката, в процес на съгласуване в момента
  

Основен закон, регулиращ сектора на средното образование към настоящия момент, е Законът за народната просвета и Правилника за приложението му. Той очертава основните принципи на предучилищното и средното образование в България – устройство, функции и управление на сектора и обхваща детските градини, училищата и обслужващите звена. Според закона в системата на народната просвета се включват детските градини, училищата и обслужващите звена. Всички граждани имат право на образование, което се осигурява според държавните образователни изисквания и е безплатно в държавните и общински училища.

Според Закона за народната просвета държавната политика в областта на средното образование се формулира от Министерския съвет. Министърът на образованието и науката е административен орган, който доразвива политиката и управлява нейното прилагане. Чл.142 ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета влиза в противоречие с посочената разпоредба на Закона, защото обявява Министерството на образованието и науката за орган на МС за разработване и провеждане на държавната политика за системата на народната просвета. В тази връзка следва да се направи уточнение, че орган на държавната власт е министърът на образованието, а министерството е организационна форма на администрацията, която подпомага органа в изпълнение на неговите функции.

Законът за народната просвета е приет през 1991 г., но оттогава почти всяка година се приемат изменения поради промяна и въвеждане на нови регулации в системата на средното образование, следствие от промените в обществено-политическите отношения в страната след 1989 г. Промените в Закона за народната просвета се характеризират с частичност, недостатъчност и липса на задълбочен анализ на основните проблеми в сектора. Поради тази причина те са неефективни и не постигат целта си, а именно – изграждане на съвременна система на средното образование в България, която да отговаря на европейските стандарти и да осигурява качествени образователни услуги на населението. Няма разработени стандарти за оценка на качеството на образование в средните училища. Финансирането на учебния процес в училищата се подчинява на разработени стандарти за пълняемост на паралелките, за численост на персонала в зависимост от това дали училищата са държавна или общинска отговорност и за средна работна заплата в областта на образованието. Министерство на финансите неколкократно прави предложения за основна промяна в Закона за народната просвета (а именно – въвеждане на конкуренция в сектора, на стандарти за качество и ефективност, на единна издръжка на един ученик, за децентрализация и автономност на училищата и др.).

В момента финансирането на държавните детски градини и училища, които са с национално значение, е за сметка на държавния бюджет и се осъществява от Министерството на образованието и науката и няколко други отраслови министерства. Не са определени стандарти, чрез които да се обективизира разпределението на финансови ресурси.

Общинските детски градини и училища се финансират съответно от общинските бюджети. Конкретният механизъм за финансиране за 2003 г. е уреден с РМС № 612 от 2002 г., където се определят стандарти за численост на персонала на държавните дейности за образование, финансирани чрез общинските бюджети както и стандарти за издръжка на държавните дейности, финансирани чрез общинските бюджети. Стандартите за численост както и средната работна за сектора служат за определяне на най-голямото разходно перо – разходите за заплати. Стандартите за издръжка формират сумите, необходими за веществена издръжка на един ученик, в които се включват разходите класифицирани като издръжка по Единната бюджетна класификация, утвърдена от министъра на финансите.

След като се определят и утвърдят, чрез държавния бюджет, средствата за издръжка и развитие на просветата, Министерството на образованието и науката отделя бюджетните средства за капиталовложения, за субсидиране на научни изследвания в областта на образованието, както и за квалификация на учителите и директорите. Системата създава значителна неравнопоставеност във финансирането между отделните училища и съответно – нееднакви от гледна точка на ресурсите образователни възможности.

Качеството на българското образование се гарантира от държавните образователни изисквания, регламентирани в чл. 16 от Закона за народната просвета. Те определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и се отнасят за:

1. 
   предучилищно възпитание и подготовка
   
2. 
   степента на образование, общообразователния минимум и учебния план
   
3. 
   учебното съдържание
   
4. 
   усвояването на книжовният български език
   
5. 
   системата на оценяване
   
6. 
   професионалното образование и обучение
   
7. 
   придобиване на квалификация по професии
   
8. 
   обучение на децата и ученици със специални образователни изисквания и/или с хронични заболявания
   
9. 
   учебниците и учебните помагала
   
10. 
    документите за системата на народната просвета
    
11. 
    извънкласната и извънучилищната дейност
    
12. 
    учителската правоспособност и квалификация
    
13. 
    материално-техническата база
    
14. 
    здравното обслужване
    
15. 
    безопасните условия за обучение, възпитание и труд
    
16. 
    научното, информационното и библиотечното обслужване
    
17. 
    едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общински детски градини, училища и обслужващите звена
    
18. 
    нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета
    
19. 
    инспектиране на системата на народната просвета
    

Съществуват различни механизми за определяне на статута на отделните изисквания. Те се приемат с наредби на Министерски съвет или с наредби на министъра на образованието и науката.

Наредба № 5 определя нормативите на преподавателската работа на педагогическия персонал както и нормативите за численост на персонала в системата на просветата.

За изчисляване на числеността на персонала общо във всички училища за база се използва броя на паралелките, които се определят с Наредба № 7.

Наредба № 7 определя нормативи за минимален и максимален брой на ученици в една паралелка в училищата, детските градини и обслужващите звена. Конкретният брой на паралелките се определят веднъж годишно в началото на учебната година от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити и той остава непроменен до края на учебната година. Поради липсата на единна информационна система и регистър на учениците до скоро, този регламент за определянето на натуралните показатели в системата се основава на недостатъчно точно определен общ брой на учениците. Допълнително изкривяване в посока увеличаване числеността на персонала се получава от използването на паралелките като опосредстващ елемент. Регламентът в Наредба № 7 позволява въпреки значителното намаляване броя на учениците в последните години, броят на учителите да се запази относително непроменен.

Въпросът за качеството и адекватността на поднормативните документи, издадени от министъра на образованието и науката е с изключителна важност, доколкото с тях се уреждат обществени отношения, които засягат голяма част от обществото. Типичен пример за това са наредбите за провеждане на изпитите след 7 клас.

Правото на избор се осигурява и чрез системата на специализирано обучение в профилирани и професионални училища, както и чрез задължително избираемата и свободно избираемата част от учебния план, в съответствие със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Закона за професионалното образование и обучение. За тези ученици, които не са успели или не желаят да продължат образованието си, още в задължителната училищна възраст или след завършването й са осигурени условия за придобиване на професионална квалификация за упражняване на професии, за които се изисква основно образование. За учениците, надхвърлили възрастта за задължително обучение (16 години), се осигуряват условия и право да се обучават във вечерна, задочна, кореспондентска или самостоятелна форма на обучение.

Законът за висшето образование регулира основните принципи, на които се подчинява висшето образование в страната. Приет е през 1995 г. с постепенни изменения, последното от които – през 2002 г. В него е установена автономията на висшите училища, тяхното управление и финансиране. И тук стоят сериозни проблеми, а именно:

• 
  Качеството на висше образование. Частично, но съвсем недостатъчно решение този проблем намира с акредитацията на висшите учебни заведения в страната. Тя се извършва от специално създадена за целта Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет, но за съжаление това съвсем не е достатъчно – акредитация се извършва на всеки 5 години, ако получената оценка е “добра” или “много добра” и на 3 ако оценката е “задоволителна”. Единствено акредитираните училища получават финансиране от страна на държавата.
  
• 
  Финансиране на висшите училища. Съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗВО, държавните висши училища формират своя бюджет от:
  
  1. 
     субсидии от държавния бюджет
     
  2. 
     финансова помощ от общините
     
  3. 
     дарения, завещания, наследства и спонсорство
     
  4. 
     собствени приходи от: научноизследователска, експертно-консултантска, художествено-творческа, лечебна, спортна дейност, права от индустриална собственост, авторски и други сродни права, постъпления от такси за кандидатстване, за кандидатстване и приходи от обучение, следдипломна квалификация, административни услуги за лица, които не са студенти и други дейности от учебния процес.
     

Представените от Министерство на образованието и науката проекти на Стратегия и Програма за развитие на образованието в България очертават някои от основните проблемни области пред средното и висшето образование към настоящия момент, например усъвършенстване на структурата и управлението, осигуряване на равен достъп, повишаване на качеството на образованието и др.

Същевременно тези два документа пропускат съществени моменти от реформата в сектора, без които нейното осъществяване ще бъде невъзможно на практика. Основните им недостатъци са липсата на цялостна визия за необходимостта от реформа в сектора, преглед на проблемите пред образованието в България на всички нива, рисковете пред реформата и качество в сектора и др.

Основните недостатъци на нормативната база на образованието в България, по наше мнение са следните:

1. 
   Законодателната рамка в момента не дава възможност да се решат основните проблеми в сектора. Отделните документи не са обвързани един с друг, често си противоречат и не дават възможност да се изгради благоприятна среда за създаване на качествена европейска система на образование.
   
2. 
   Финансирането на образованието не е изведено като основен елемент на системата на образование, принципите на финансирането към настоящия момент не са прозрачни и ясни.
   
3. 
   Нормативните документи не осигуряват реализация на основния принцип за безплатно задължително образование до 16 г.
   
4. 
   Нормативната база /особено поднормативните регламенти/ генерира голяма зависимост между доходите и селекцията на децата в средно образование.
   
5. 
   Регламентите регулиращи финансирането на образованието и неговото администриране не осигуряват реализация на принципа за равни образователни възможности за всички ученици
   
6. 
   Системата на финансиране и администриране на образованието не осигуряват най-високи стандарти на обучение за всички ученици
   
7. 
   Не са изведени стандарти за определяне качеството на образованието на отделните етапи на образователния процес.
   
8. 
   Недостатък е разделянето на училищата на държавни и общински и липсата на единни стандарти за численост и издръжка за всички училища.
   
9. 
   Децентрализацията и автономията на училищата все още е само едно добро пожелание.
   
10. 
    Липсва контрол върху дейността на лицата, участващи в образователния процес.
    
11. 
    Нормативната база в подсектора на висшето образование не осигурява равнопоставеност във финансирането и условия за конкуренция между държавните и частните учебни заведения²
    

4. 
   
   Каталог: docs -> publ
   publ -> М. Вуков, Л. Георгиева
   publ -> Частни съдебни изпълнители район Благоевград чси александър Борисов Цанковски
   publ -> Рс софия Държавен съдебен изпълнител
   publ -> Коментарът относно измененията и дапълненията на ппзнп
   publ -> Община минерални бани, област хасково
   publ -> Ако искаш да стигнеш до изворите,трябва да вървиш срещу течението
   
   
   
   Изтегляне 3.65 Mb.
   
   Сподели с приятели: