Негативните процеси в почвите, имащи отношение към Регионален план за развитие на Северозападен Район 2014-2020, се изразяват най-вече с развитие на проблемите свързани с почвено запечатване, ерозия, свлачищни процеси и локално замърсяване.
Процесът на почвено запечатване се отнася за почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните за реализация проекти.
Ерозията и свлачищата са природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони, но са и много зависими от антропогенните фактори - от дейността на човека в силно урбанизираните райони. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализация на инфраструктурни, промишлени, туристически и др. проекти, интензивното земеделие и липсата на адекватни противоерозионни мероприятия водят до задълбочаване на проблемите, свързани със загуба на ценни почви в следствие на развитието на тези процеси.
Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, складовете за опасни вещества и промишлените предприятия.
4.4Ландшафт
Липса на нормативна база - В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите.;
Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта.;
Промяна на типовете ландшафти - Промяната на съществуващите ландшафтни компоненти и замърсяването им с отпадъци, има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите в също съществен проблем.;
Нарушаване на ландшафтите - Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и вторични. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на всички видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта.;
Визуално-естетически нарушения - Вторични промени върху ландшафтните компоненти има вследствие изграждането на нови структури и обекти.
4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна
4.5.1Флора
Горските пожари са един от основните екологични проблеми на района, не само за флората, но и за околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Това е особено голям проблем за СЗР предвид, че горските територии в района заемат 22% от площта на района;
Проблем за района са навлизащите чужди за България растителни видове, като най-уязвими са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания;
Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите край населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове;
За СЗР е идентифициран и проблемът от продължаващото замърсяване на околната среда и невъзстановяване на замърсените територии, както и негативните последици от природни и технологични рискове. Немалка тежест имат екологичните проблеми, в резултат от дългогодишно замърсяване причинено от промишлените предприятия в района.
4.5.2Фауна
Неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци от гражданите и фирмите, което води до формиране на нерегламентирани сметища около населените места и пътните артерии, както и до замърсяване на зелените площи в самите населени места;
Проблем е и бракониерството и неконтролираното ползване на рибни ресурси, замърсяване на р. Дунав и крайбрежието й, както и обезлюдяването на района, което води до вторични сукцесионни процеси в обработваемите земи.
4.5.3Защитени територии и защитени зони
Пряко и непряко въздействие върху флората и фауната, произтичащи от замърсяването на водите, въздуха и почвите.;
В СЗР са отчетени заплахи от продължаващи промишлени замърсявания на околната среда и невъзстановяване на замърсените територии, както и негативните последици от технологични и природни рискове, вкл. пожари, наводнения и др.;
Загуба на биологично разнообразие. Под влияние главно на човешките дейности, редица природни местообитания и прилежащото им биоразнообразие са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация и замърсяване. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем през последните години.
Неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също водят до загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа.
Един от основните проблеми е липсата на разработени, утвърдени и влезли в сила планове за управление за всяка една от защитените зони в района.
