Мир с бога били Греам

С тези въпроси се занимават много от най-популярните книги в днешно време, вестниците и списанията са пълни със страшни предсказания за Армагедон, края на времето и разрушаването на цивилизацията. Един президент в своя встъпителна реч каза: _Науката даде в ръцете ни възможността да се самоунищожим.“ Доктор Ричард К. Улман пише: _Както никога досега, човечеството днес е изправено пред съдбоносни решения, пред избор между доброто и злото, правдата и неправдата, смъртта и живота. И ако направим погрешен избор, ние може да се окажем последното поколение на тази земя.“ В този смисъл са и думите на професор Соронин: _Живеем във времето на една от най-големите кризи в човешката история. Не само войните, революциите, глада и епидемиите, но и безброй други пагубни явления бушуват в света. Ценностите се рушат, нормите се унищожават и човечеството се е превърнало в жалка карикатура на собственото си някогашно величие. Кризата е тотална и обхваща почти цялата култура и обществото във всичките му слоеве. Тя е факт в изкуствата и науката, философията и религията, етиката и закона, в обществените, стопанските и политическите институции, в целия ни мисловен живот. Има всички основания да се очаква, че тази криза ще се задълбочава и нещастията в нашия гибелен век ще вземат все по-големи размери.“

Ако разгледаме литературата, създадена след откриването на атомната и водородната бомба и посветена на ядрените опити в Невада и Бикини, или на темата за неизбежната катастрофа, очакваща човечеството, ще видим, че тази научна литература си служи с библейска терминология. Доктор Уилбър Смит казва: „Нито Платон, нито Сенека, нито Аристотел, нито който и да било от големите философи не е правил опит да надникне в бъдещето.“ Библията е единствената книга на света, която има системна есхатология, т.е. описва с подробности бъдещето. От Битие до Откровение тя е изпълнена с описания на събития, които предстои да се случат. През последните години много църковни водачи се бояха от фанатизъм при коментирането на бъдещите събития, но днес църквата показва ново разбиране по отношение на тази библейска тема.

В днешно време, както става винаги в тежки кризисни времена, хора, които не познават Библията, лесно стават жертва на лъжепророци, окултизъм, гадатели, врачки, екстрасенси и всякакви други суеверия. Те дават много пари, за да хвърлят поглед към бъдещето си. Но всъщност най-разумното, което могат да направят, е да си купят най-евтината Библия и там да прочетат тайните на бъдещето.

В книгата на Мери Бейкър Еди „Наука и здраве“* няма нито едно изречение, което да осветлява бъдещето. Можете да прочетете и Корана от началото до края, но няма да намерите нито дума за бъдещето на човечеството. Само и единствено Библията хвърля светлина в тайнствения мрак на бъдещето. Тя повдига завесата на неизвестността и разкрива пред нас неизбежните събития, които ни очакват — според пророчеството на Библията тази световна система, което днес познаваме, отива към своя край. Кулминацията на цялата световна история ще бъде повторното идване на Иисус Христос. Най-тържественото събитие на всички времена ще бъде, когато Той бъде коронясан за Цар на царете и Господ на господарите.

Тази тема е била винаги обект на дискусии и често е била разбирана погрешно. Напоследък най-различни фанатици и самопровъзгласили се пророци обявяват точно определени дати за Второто пришествие. Всичко това, разбира се, помрачава тази чудесна истина.

Списанието „Религия и живот“ публикува статия със заглавие: „Християнската надежда и нейното значение днес“. В нея темата за бъдещето е разгледана от трима видни мислители: д-р Арнълд Н. Тойнби — прочут британски историк, д-р Амос Н. Уилдър — известен богослов от Чикагския университет и д-р К. С. Луис — прочут английски учен и професор в Оксфордския университет.

Тойнби вижда света разделен на два лагера в резултат от технологичното развитие, което намалява разстоянията, така че изведнъж всички хора се оказват съседи, но без взаимна търпимост, любов и разбиране. Според него чрез надеждата, която носи християнството, трябва да се води борба срещу религията на поклонение пред човека, материализма и колективизма.

Д-р Уилдър се съмнява, че християнската надежда може да бъде открита в самата история. Той смята, че спасението трябва да дойде от духовни източници извън човечеството. Човекът трябвало да осъзнае, че божествените намерения в крайна сметка ще се изпълнят, дори ако за това е необходим пречистващият огън на войни и бедствия. Според него един ден хората ще устроят Божието царство на земята, повече или по-малко със собствени сили и мъдрост.

Едва при изложението на д-р Луис вече се усещаме на библейска почва. Луис приема Божието слово за истина. Той открито заявява: „Струва ми се невъзможно да продължаваме да изповядваме под каквато и да било явна форма божествеността на Христос и истинността на Христовото откровение, ако отричаме или омаловажаваме обещаното и заплашително надвиснало завръщане на Иисус Христос.“

Д-р Луис посочва три причини, поради които хората се отнасят с насмешка към идеята за завръщането на Иисус Христос на тази земя.

Първо: много така наречени християни твърдят, че това е погрешно учение, понеже Второто пришествие на Христос не е настъпило, както е било предсказано от ранната църква. Вярно е, че ранната църква е очаквала завръщането на Господа в своето време, но има много пророчества в Библията, които е трябвало да се изпълнят преди това, казва Луис.

• Второ: еволюционната теория пречи на много хора да повярват в учението за Второто пришествие на Христос. Ако вярваме, че човекът от само себе си се развива във възходяща посока, никога няма да приемем обещанието на Христос, че Той ще се завърне и ще сложи край на греха и на смъртта.

• Трето: той посочва, че учението за Второто пришествие разбива плановете и мечтите на милиони хора. Те искат да ядат, да пият, да се женят и да се омъжват, без някой да пречи на живота, който сами са си избрали.

Точно това беше причината, поради която присмивателите от дните на Ной отказаха да повярват в потопа — те не искаха нищо да нарушава техните егоистични и своеволни планове за бъдещето. Самата Библия предсказва, че в последните дни ще дойдат присмиватели с подигравки, които ще следват собствените си страсти и ще казват: „Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието.“ (2 Петрово 3:4)

Целият смисъл на надеждата, която Бог ни предлага, и предупреждението, което ни отправя, би се изгубил, ако Христос, преди да се възнесе, ни беше казал точната дата на Своето завръщане. Точно понеже не знаем в кой час ще се завърне, ние трябва по всяко време да държим духовния си дом в готовност.

Д. Л. Муди обичаше да казва: „Винаги, когато изнасям проповед, си мисля, че Господ може да дойде, преди да успея да изнеса следващата.“

Д-р Кемпбъл Морган казва: _Никога не започвам сутрин работа, без да си помисля, че може Той да прекъсне моята работа и да започне Своята. Аз не чакам смъртта. Чакам Него.“

Така един християнин би трябвало да живее живота си — в постоянното очакване на завръщането на Иисус Христос! Ако можехме да живеем всеки ден, като че ли е последният преди окончателния съд, колко по различно би изглеждала земята!

Но ние не обичаме да мислим така! Не ни е приятно да си представяме, че внимателно изготвяните ни планове и дългосрочни намерения изведнъж биват пресечени от Божията тръба! Дотолкова сме погълнати от нашите си дребнички дейности, че не можем да понесем мисълта, че каквото и да било може да ги осуети. Много хора си казват: „Е, краят на света още не е дошъл, защо да мислим за него — може би дотогава има още хиляда години!“

Може би има. Но може би и не. Аз няма да предсказвам кога ще настъпи краят на света. Твърде много хора са правили това и трагично са компрометирали Христовото дело. Твърде много религиозни маниаци и фанатици са правили християнската вяра за посмешище с лъжливи предсказания.

Историята на църквата помни множество случаи, когато самозвани пророци са предизвиквали масова истерия. През 1843г. Уилиям Милър предрекъл, че краят на света ще настъпи през нощта на 21-ви март. Той обявил, че точно в полунощ ще затръбят тръбите, небето ще се навие като огромен свитък и Иисус ще се яви за втори път! Тези, които повярвали на Милър вместо на Библията, се събрали и зачакали, а в ранната утрин крадешком се прибрали по домовете си, разочаровани и посрамени. Те можеха да си спестят този публичен позор, ако се бяха вслушали в предупреждението, което Иисус нееднократно отправи: _Бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата — дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или заранта — да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!“

Както лъжливите предсказания, така и човешкото нежелание да се признае, че животът на тази земя може да бъде внезапно прекъснат от свърхестествени сили извън нашата власт, са станали причина за много хора да се присмиват на Второто пришествие.

Има и още една причина, която подлъгва голяма част от „цивилизования“ свят към безгрижно спокойствие. Това е лъжливата теория за „прогреса“! Според нея човекът и всичките му дела болезнено и бавно се усъвършенстват с помощта на естествените човешки сили и интелект. Мнозина, които вярват в това, твърдят, че вярват и във второто идване на Христос, но те казват, че това ще бъде просто времето, когато човекът ще се е очистил сам, със собствени средства! Тогава човекът щял да осъзнае безсмислието на войната, глупостта на егоизма и алчността, безполезността на предразсъдъците и нетърпимостта. Всички хора щели да разберат, че са братя и да заживеят съгласно златното правило.

Този мит — защото теорията за постоянния „прогрес“ не е нищо повече от мит — се основава на това, което хората се надяват да се случи, а не на това, което се случва в действителност. Когато такива хора привеждат като доказателство развитието на съвременната медицина и удължаването на човешкия живот, те пропускат факта, че смъртта все още продължава да е неизбежният ни край. В най-добрия случай успяваме да я отложим с няколко кратки години. Когато посочват фантастичния напредък на транспорта и комуникациите, те се опитват да игнорират факта, че ние сме използвали завладяното въздушно пространство главно за да сеем смърт и разруха сред събратята си, а не за да разпространяваме благата вест за Христос. Когато се хвалят с образователната система, която вече е станала достъпна за всички, те подминават факта, че голяма част от обучението в училищата и университетите по-скоро отдалечава младите хора от Бога, вместо да ги доближава до Него. Тези хора хвалят гениалните умове, които най-после са разгадали тайната на атома, докато ние треперим при мисълта какво може да донесе това на всички нас!

Това са върховите постижения на човешкия „прогрес“. Това са нещата, от които някои хора черпят надежда, на които основават вярата си в един по-добър и мирен свят. Те изглежда считат за естествено, че „прогресът“ винаги води към по-добро. Всъщност обаче той може да води не само напред, но и назад.

А какви са аргументите на другата страна? Какво е сигурното доказателство, че Иисус ще се завърне и че ние трябва да живеем живота си в постоянна готовност за този славен ден?

Разбира се, нашето доказателство е Библията. Второто пришествие на Христос заема много сериозно място в Светото Писание. Някои изследователи на Библията са показали, че на всеки тридесет стиха един говори за това, а на едно споменаване на първото идване на Иисус съответстват осем за второто. Общият брой на местата, в които присъства тази тема, е триста и осемнадесет. В Стария Завет това е темата на пророческите книги, а в Новия Завет цели книги (1 и 2 Солунци) и глави (Матей 24, Марк 13, Лука 21) са посветени на нея.

В книгата на пророк Исая (66:15) например се казва: „Защото ето, Господ ще дойде с огън, и колесниците Му ще бъдат като вихрушка, за да излее гнева Си с ярост и изобличението Си с огнени пламъци.“

В книгата на пророк Еремия четем, че при идването на Господа Ерусалим ще стане престол на Неговата слава и всички народи ще се съберат около Него. Там ще се състои голяма конференция по разоръжаване, много по-голяма от всяка друга, която светът е видял някога в Лондон, Париж или Вашингтон.

Езекиил пък разказва за Ерусалим, който ще бъде възстановен, за храма, който ще бъде изграден отново, и за страната, която ще бъде спечелена обратно и ще процъфтява.

Даниил Го видя във видение да идва като Съдия и Цар на земята.

Осия предсказва, че в последните времена, когато Господ се върне, Израил ще Го приеме като Свой Цар и Бог.

Йоил описва как в последния ден армиите на света ще се опълчат срещу небесните войски.

Амос вижда новия престол на Давид, който ще бъде издигнат повторно в Ерусалим.

Авдий отправя сериозни предупреждения във връзка с пришествието на Княза на князете.

Михей известява за предстоящото прекратяване на всички войни, когато мечовете ще бъдат изковани на плугове, а копията — на сърпове.

Наум разказва за хълмовете, които се тресат под нозете на Господа и за земята, която гори в присъствието на Христос.

Авакум описва как Царят измерва с тръстика новото Си царство и всички планини се покланят пред Него.

Софония ни дава новата песен, на която Той ще научи Израил, и описва падането на лъжливия Христос.

Агей говори за разтърсването на всички неща, при което ще останат само Божиите дела.

Захария предсказва, че нозете на Иисус отново ще стъпят на Елеонския хълм, който ще се разцепи.

Малахия завършва старозаветните пророчества за идещия Княз, като го представя като пречистващия огън на златаря и сапуна на тепавичаря, като изгряващото слънце, което изпълва цялата земя с Неговата слава.

Старият Завет изобилства от предсказания за Второто пришествие на Христос. В Новия Завет те са дори още по-ясни и недвусмислено формулирани.

Матей сравнява Иисус с младоженец, който ще дойде да вземе невястата си.

Марк Го вижда като господар на дом, отправил се на далечно пътуване, който преди да замине възлага определени задачи на слугите си.

По подобен начин Го описва и Лука — като благородник, заминал по работа в далечна страна и оставил богатствата Си на слугите Си, за да търгуват с тях, докато се върне.

Йоан цитира Христовите думи: „Отивам да ви приготвя място, и като отида и ви приготвя мястото, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си.“

Яков призовава читателите си да бъдат търпеливи и да чакат идването на Господа.

Петър казва, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

Йоан дава голямо обещание на всички вярващи: „Сега сме Божи деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, Какъвто е.“ (1 Йоан 3:2)

Юда казва: „Ето, Господ иде с хилядите Си светии.“

В Писмото до римляните се говори, че при идването Си Иисус ще покори всичко под нозете Си.

В Първото писмо до коринтяните Павел пише, че когато Господ дойде, ще събуди и възкреси мъртвите. Второто писмо до коринтяните описва новия дом, който ще имаме, когато тази земна хижа се развали.

В Колосяни (3:4) се казва: „Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“ (Колосяни 3:4)

В Първото писмо до солунците Павел ни призовава да чакаме Божия Син от небето. Във Второто си писмо към тях той рисува величествената картина на идването на Господа с Неговите светии.

В Писмото до Тимотей четем, че Бог ще награди всички, които са възлюбили Неговото явяване.

В Писмото до Тит се говори за „блажената надежда“.

Писмото до евреите също говори, че Иисус ще дойде втори път, вече без да има работа с грях.

С Второто пришествие на Христос се занимава и цялата книга Откровение.

Но не само Старият Завет ни казва да очакваме второто идване на Христос, не само Новият Завет е изпълнен с обещания за него — ако изследваме историческите документи на ранната църква, ще видим, че нашите праотци всички са вярвали в него и са го приемали като неоспорима истина.

Това е най-вълнуващата и прекрасна истина на света. Тя е сигурна надежда за бъдещето в едно време, когато всичко около нас ни навява мрачен песимизъм. Когато хората се оплакват: „Какво ще се случи с нас? Накъде отиваме?“, Библията им дава сигурен и ясен отговор. Библията казва, че при Второто пришествие целият този свят ще бъде унищожен, а Божиите избрани ще получат своята награда.

Що се отнася до точното време на това славно събитие, аз не бих си позволил да правя предположения. Твърде добре знам онези стихове в Деяния на апостолите (1:6—7), където учениците питат Иисус: „Господи, в това ли време ще възстановиш на Изрил царството?“, а Той им отговаря: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“

Не е важно за нас да знаем точното време на Неговото идване. Важното е да живеем живота си по такъв начин, че винаги да сме готови за него! Иисус каза, че ангелите на небето не знаят кога ще бъде това, че само Бог знае деня и часа, когато ще затръбят тръбите, когато небесата ще се разтворят и Христос и Неговото небесно войнство ще се явят пред очите на човечеството.

Но все пак Иисус каза, че ще има определени белези, по които ще си проличи, че времето на Неговото второ явяване наближава. Той каза: „А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. И им каза притча: Погледнете смокинята и всичките дървета. Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. Също така и вие, като видите, че става това, да знаете, че Божието царство е близо.“

А какви са тези признаци, за които Иисус ни каза да внимаваме? „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.“

Мярката, с която ангелите, които наблюдават цялата вечност, измерват времето, е твърде различна от нашия земен календар. За нас, които отчаяно сме се вкопчили в отредените си 70 или 80 години, които гледаме на времето само от гледната точка на нашия собствен престой на земята, за нас сто, двеста, петстотин години изглеждат много, много дълго време. Но това е само един миг за Бога!

Мнозина, които четат Писанието в светлината на днешните световни събития, са склонни да мислят, че днес ние живеем в последните дни на тази земя, че вече сме навлезли в крайния етап — последното действие на гигантската драма, започнала преди хиляди години в Едемската градина.

Средният Изток е един кипящ казан. Древна Персия отново добива ключово значение поради петрола. С образуването на Израел като отделна суверенна държава със собствена валута, армия и управление, историята направи огромен скок и се доближава до своя край. В тази богата и плодородна част на Близкия Изток се зароди нашата цивилизация. Оттам тя се разпространи навсякъде, обиколи земното кълбо, движеше се неотклонно напред, понякога поспираше, за да събере сили, понякога попадаше в клопките на мрачните времена на варваризма, невежеството, безбожието и страха. И най-накрая, в днешно време, тя отново се завръща на мястото, откъдето е излязла.

Оглеждайки се наоколо, християните все по ясно виждат картината, която Иисус нарисува: „И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички — така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“ (Матей 24:37—42)

Пророк Даниил (12:4) говори за голямото нарастване на познанието в последните дни като друг белег, който подсказва за наближаващия край. „Мнозина ще изследват“ — това ясно говори за напредъка в научните познания, който наблюдаваме през последните десетилетия. В цялата записана човешка история не е имало друго време, в което събитията да се развиват с такава шеметна скорост, и човешките открития да следват едно след друго с такива бързи темпове.

Но лекарите и психиатрите все повече предупреждават, че човешкото същество не е пригодено за такова напрежение, че то не може да издържи на стреса на огромния темп на живот, която светът му налага. Мнозина от най-големите умове и от най-активните водачи на нашето време не издържаха и смъртта ги отнесе в разгара на тяхната дейност — като Франкенщайн те станаха жертва на чудовището, което сами създадоха.

Мнозина интелектуалци доскоро се присмиваха на думите на апостол Петър (2 Петрово 3:10—12), но създаването на водородната и кобалтовата бомба с техните невероятни възможности за унищожение превърнаха иронията и съмненията в респект и учудване от предсказанията на Библията: „Но Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат; и земята, и делата по нея ще изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят?“

Аз не бих желал да повтарям грешката на Уилям Милър и на други искрени, но прекалено усърдни Божии мъже, като посоча някоя прибилизителна дата за завръщането на Иисус. Но напълно сериозно искам да ви обърна внимание, че времената, в които живеем, се различават радикално от всички досегашни в историята. Скоростта нараства, събития от такава величина, че всяко от тях преди известно време би било сензацията на века, сега стават толкова често, че минават почти незабелязани. Моралният упадък е така повсеместен, че вече се смята за нормален и никой не си прави труда дори да го прикрива. Корупцията по върховете на властта вече се смята за правило, а не за изключение!

Освен всичко това, враждебните на християнството сили все повече и повече се издигат и добиват ясен облик. Идеята за обединението на света и навлизането му в новата епоха, в която християнството е отживелица на миналото, се оформя съвсем отчетливо.

Апокалиптичните белези — войни, глад, епидемии и смърт — се разпространяват все повече в света около нас. Времето, което ни остава, може да е десет, сто, хиляда години. Но може и да е месец, седмица, ден. Може и за нас да се отнасят думите: „Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“ (Матей 24:34)

Докато настъпи този последен, велик Ден всеки християнин трябва да бди и да го очаква. Иисус каза: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“ (Матей 24:42) Тази вълнуваща надежда трябва да предизвика у всички нас, които вярваме в нея, желанието за пълно освещение и отдаване на служението на Христос. Той каза: „Търгувайте с това, докато дойда.“ (Лука 19:13) Това време ни е дадено за подготовка. Иисус ни предупреждава: „Бъдете и вие готови; защото в час, когато не го мислите, Човешкият Син ще дойде.“ (Лука 12:40)

Цялата човешка история се движи към този върховен ден, когато всички врагове ще бъдат покорени под нозете на Христос и Той ще се възцари. Библията казва: „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на Неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века.“ (Исая 9:7)

В този ден ще спрат всички войни и борби. Вече няма да има грях, няма да има бедност и лишение. В онзи ден ще изчезне всяка болка, всяка мъка и скръб. Езичниците ще се обърнат. Вече никой няма да живее в неведение за Бога. Тогава цялата природа ще заблести в славата и красотата, която е имала в Едемската градина. Дори и земните зверове ще живеят заедно в мир. В онзи ден познанието и любовта на Бога ще покриват цялата земя. В онзи ден нашата изпълнена с копнеж молитва: _Да дойде Твоето царство“ най-сетне ще получи своя отговор.
Иисус Христос ще бъде Цар, където
от изток слънцето към запад път чертае;
от бряг до бряг в простора на моретата;
на вечното Му царство няма да се види краят!
Това е надеждата на християнина!

XVIII глава