ВЯРА „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“

Мойсей беше на четиридесет години, когато взе своето голямо решение; когато прецени, че вяра и истина заедно със страдания и трудности е по-добре от богатство и слава без Божията любов. Малцина мъже в историята са били изправени пред по-трудно решение от неговото.

Мойсей беше образован и културен човек, богат и почитан. Като син на дъщерята на фараона той беше навикнал на почести, лукс и привилегии. Престолът на Египет, най-богатата, най-силна, най-зрелищно романтична страна в неговото време, можеше да бъде негов!

Но Библията казва, че „с вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха, като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата. С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.“ (Евреи 11:24—27)

Забележете, казва се, че той „отказа“ и „напусна“ — това е истинско покаяние. А след това се казва, че той го е направил „с вяра“! Това е следващата стъпка — вярата. Мойсей взе това решение не в пристъп на някакви бурни емоции, които според някои психолози били необходими за религиозната опитност. Той не беше разочарован, не беше неудачник или неудовлетворен от живота. Мойсей не избра Божия път като компенсация за благата, от които считаше, че животът го е лишил, нито се отдаде на религията от скука и досада. Той не търсеше полза, нито развлечение, нито забавление.

Никой от тези аргументи или от многото други, които толкова често се привеждат като причини за търсене на Бога, не беше валиден в случая с Мойсей. Той не беше принуден да бяга от плътта и от дявола. Той го направи по собствен избор. Мойсей положително не беше нито слабоумен, нито слабоволев. Той не беше дете, което се вкопчва в някакъв установен ред, за да намери сигурност. Той не беше някой незабележим човек, търсещ признание и престиж. Той не беше нито едно от онези неща, които според подигравателите на вярата трябва да бъде човек, за да почувства нуждата от спасение. Мойсей имаше много повече, отколкото си мечтаят повечето от нас. И въпреки това по собствената си зряла преценка в разцвета на живота си той се отвърна от богатството и положението си и вместо тях избра вярата в Бога.

Всеки път, когато чуя да се казва, че само безпомощните хора, които нямат надежда, които не могат да се адаптират, имат нужда от утехата на религията, си спомням за Мойсей.

Имал съм привилегията да говоря със стотици и хиляди мъже и жени за техните духовни проблеми. Убедил съм се, че когато хора със здрав разум отхвърлят Христос като техен Господ и Спасител, те го правят не защото намират християнските учения интелектуално незадоволителни, а защото се стремят да избегнат отговорностите и задълженията, които изисква християнският живот. Слабото им сърце, а не брилянтният им ум застава между тях и Христос. Те не желаят да се подчинят и да предадат всичко на Христос.

Мойсей внимателно премисли изискванията и задълженията на религията. Той съзнаваше, че ако се обърне към Бога, ще трябва да жертва тези неща, които обикновено ценим най-много. Преценката му не беше прибързана. Не стигна до недобре обмислени заключения под влиянието на внезапен порив или емоционална реакция. Той знаеше колко голям е залогът и стигна до решението, използвайки превъзходните си и добре тренирани умствени способности. Крайният му избор нямаше характера на временен експеримент. Той не избра вярата като временна мярка. Това беше едно зряло убеждение с ясна цел, убеждение, което не можеше да бъде поклатено от променливите успехи или изпитанията и продължителните лишения. Той старателно изгори всички мостове и кораби, които биха могли да направят възможно връщането от новото му положение. Когато Мойсей на четиридесетгодишна възраст преживя големия обрат в своя живот, той безрезервно се посвети на Бога — завинаги и при всякакви обстоятелства.

Колко различно е решението на Мойсей от това на известния биограф Гамалиил Брадфорд, който в края на живота си каза: „Не смея да чета Новия Завет, защото ме е страх, че това ще предизвика в мен буря от безпокойство, съмнения и страх, че съм избрал грешния път, че съм станал предател спрямо ясната и проста воля на Бога.“

Мойсей не изпитваше такъв страх. И вие няма нужда да се страхувате, ако се обърнете с цяло сърце към Христос — сега и завинаги чрез вяра. Не се обръщайте към Него с думите: „Ще опитам християнството за малко. Ако става, ще продължа, но ако не, все още имам време да избера друг начин на живот.“ Когато дойдете при Христос, всеки мост зад вас трябва да бъде изгорен, без никаква мисъл за връщане назад.

Преди много години, когато крилете на свирепия римски орел хвърляли зловеща сянка върху света, смелите войници, предвождани от Цезар, отплували, за да покорят Британия. Когато вражеските кораби се появили на хоризонта, хиляди англичани се събрали по височините, за да защитят своето отечество. За тяхно огромно изумление първото нещо, което римляните направили, когато стъпили на брега, било да запалят корабите си. Когато буйните пламъци погълнали флотата, единственият път за отстъпление на дръзките нашественици бил отрязан. Как биха могли да не победят при този несломим дух! Не е чудно, че китното селце на бреговете на Тибър е станало господар на целия свят!

По същия начин Христос изисква пълно подчинение и посвещение. „Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.“ (Лука 9:62)

Мойсей направи своя съдбоносен избор, когато беше на кръстопътя на живота. Неговият блестящ ум претегли всички факти, свързани с решението. Той внимателно огледа и двата пътя, които му се предлагаха, и техния край. Прецени всички за и против и чак тогава реши да положи доверието и вярата си в Бога.

Първо той огледа широкия път — светлия път, изпълнен с власт и разкош, с веселия и пирове, с всички неща, които светът счита за удоволствие. Този път му беше добре познат. Беше вървял по него четиридесет години и знаеше, че той свършва в разрухата, знаеше, че този път може да го отведе само в пъкъла.

После Мойсей погледна към другия път — тесния път, по-трудния. Той видя страданията, скърбите, униженията разочарованията. Видя трудностите, изпитанията, лишенията и болката, но с вяра той видя и победите и наградата на вечния живот.

Човек с по-малък опит и с по-ограничени способности за преценка от Мойсей вероятно би се изкушил да тръгне по първия път. Египет беше най-голямата сила в тогавашния свят. Той владееше плодородната низина на Нил, житницата на света. Войските му бяха непобедими, учебните му заведения бяха образец за подражание на всички останали страни.

На малцина от нас се е налагало да се откажем от толкова много неща заради Бога. Малцина от нас са се изправяли пред такова разнообразно и богато изкушение. На малцина от нас се предлагат такива земни наслади и удоволствия — а дори и Светото Писание признава, че в греха има удоволствие, макар и временно. Удоволствието е мимолетно и не оставя трайно удовлетворение.

Като избра Бога, Мойсей направи голяма жертва, но той спечели и голяма награда. Огромните богатства са били рядкост в онова време и наистина малко хора са имали възможността, която Мойсей е имал — да стане най-богатият човек на света.

В днешно време мнозина могат да придобият големи богатства. През 1923 г, когато трупането на богатства беше на голяма мода в нашата страна, в хотела Еджуотър Бийч в Чикаго се състоя среща на най-големите финансисти в света. Дори за легендарното време на двадесетте години това бе впечатляваща демонстрация на богатства и власт. На една маса бях седнали председателят на най-голямото стоманено дружество в света, председателят на най-голямата компания за битови услуги, най-големият търговец на жито, председателят на нюйоркската фондова борса, един член на кабинета на президента на Съединените щати, президентът на банката за международни платежни споразумения, човекът, известен като най-големия търговец на Уолстрийт и един друг, който ръководеше най-мощния монопол в света. Тези осем мъже взети заедно разполагаха с по-голямо богатство от държавната хазна на САЩ! Всеки ученик знаеше историите на техния успех. Те бяха примерите, на които всички се опитваха да подражават. Те бяха финансовите и индустриални гиганти на Америка!

През 1923 г. широко известните биографии на тези хора изглеждаха чудни и вълнуващи. Те възпламеняваха въображението, възбуждаха завист, вдъхновяваха други хора да се опитват да бъдат като тези мъже. Но през 1923 г. техните истории бяха разказани само наполовина — заключителните глави тепърва предстоеше да бъдат написани.

По времето, когато тези осем мъже седяха заедно в хотела в Чикаго, всеки от тях се намираше в положението на Мойсей, когато той стоеше на кръстопътя. Те също бяха на кръстопът, всеки в собствения си живот. Пред тях се простираха два пътя. Може би те не виждаха единия от тях, може би не ги беше грижа. Със сигурност те не решиха да го последват — и днес техните истории вече са пълни. Последните глави са вече написани. Ние можем да разгледаме техния живот също както и живота на Мойсей, и да преценим кой изглежда по-мъдър и по-добър.

Чарлз Скуаб, председателят на стоманеното дружество, преживя последните си години в постоянни заеми и умря без пукната пара. Артър Кътен, най-големият търговец на жито, умря неплатежоспособен в чужбина. Ричард Уитней, председателят на Нюйоркската фондова борса, излежа присъда в затвора Синг Синг. Алберт Паул, членът на кабинета, беше помилван и освободен от затвора, за да умре в дома си. Джеси Ливърмор, _мечката на Уолстрийт“, Леон Фрейзър, председателят на банката за международни плащания, и Айвар Крюгер, ръководителят на най-големия монопол в света, всички се самоубиха!

Всички тези мъже имаха пари, власт, слава, престиж, интелект и образование — но на всеки от тях му липсваше онова, което придава истински смисъл и цел на живота. Те нямаха това качество, което е съществено за християнската вяра и живот — качеството, което прави възможно обръщането, което прави обновлението истинско. Те отказаха да повярват!

Тези мъже нямаха вяра или ако имаха, не действаха съгласно вярата си. Колко по-различни биха били заключителните глави от техния живот, ако сред техните съкровища беше и вярата в Христос!

Забележете, че чрез вяра Мойсей се отказа от богатствата на Египет. Чрез вяра той знаеше, че дори и да страда в изпитания и унижения до края на земния си живот, накрая ще получи най-голямата от всички награди — вечния живот. Хора като Кътен и Скуаб навярно биха сметнали Мойсей за глупак. Според тях би било по-добре да се държи питомното, отколкото да се гони дивото. Те биха казали: _Ето, погледни какво имаш в Египет! Знаеш какво може да направи човек с твоите способности, когато има на разположение такова богатство и власт! Ако правилно изиграеш картите си, Египет ще владее целия свят! Можеш да елиминираш всички по-малки страни! Можеш да унищожиш конкуренцията и всичко да върви по твоята воля!“ Това биха казали те, защото така мислеха и така действаха, така повечето от тях бяха придобили богатството си. Те биха се изсмели на човек, който казва, че вярва в Бога или в Христос. Биха казали: „Вярата не е доходен бизнес. Тя не е за умни хора.“

Библията учи, че единствено с вяра можем да дойдем при Бога. „Който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.“ (Евреи 11:6) Също така се казва, че вярата носи радост на Бога повече от всичко друго. „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“ (Евреи 11:6)

Навсякъде по света хора се самоизмъчват, обличат се в странни одежди, изтезават телата си, лишават се от най-необходимите неща, прекарват много време в молитви и правят всякакви саможертви в опита си да станат приемливи в очите на Бога. Всичко това може и да е добро, но най-важното нещо, което можем да направим, за да зарадваме Бога, е да вярваме в Него.

Ако отида при някой мой приятел и го обсипя с всякакви ласкателства, но след това му кажа, че не му вярвам, всичките ми красиви думи биха били напразни.

Най-добрият начин, по който можем да угодим на Бога, е да вярваме словото Му. Изглежда почти като че Христос умолява за вярата на служителите си, когато казва: „Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец — в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.“

И така, Библията ясно заявява, че вярата е най-важното. Ще попитате: _Добре, ако вярата е толкова важна, какво е всъщност вяра? Какво разбирате под вяра? Какво е определението за вяра? Как мога да знам дали имам правилната вяра? Какво количество вяра трябва да имам?“

Момент, почакайте малко — толкова много въпроси наведнъж! Ще се опитам да им отговоря един по един.

Библията постоянно учи, че можем да се спасим само чрез вяра:

„Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш — ти и домът ти.“ (Деяния 16:31)

„На ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)

„Чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.“ (Деяния 13:39)

„А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.“ (Римляни 4:5)

„И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.“ (Римляни 5:1)

„Ние обаче, не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от онези, които вярват и душата им се спасява.“ (Евреи 10:39)

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога.“ (Ефесяни 2:8)

Дали наистина вярата ни спасява? Не, ние сме спасени по благодат чрез вяра. Вярата е само каналът, по който получаваме Божията благодат. Тя е ръката, която се протяга, за да получи дара на Неговата любов. В Евреи 11:1 четем: „Вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“

Вярата всъщност означава да се предадеш, да се покориш, да се посветиш. Вярата е пълно доверие.

Аз например никога не съм бил на Северния полюс, но вярвам, че той съществува. Как мога да знам това? Знам, защото някой ми го е казал. Четох за Северния полюс в една историческа книга, видях го на карта в един учебник по география и вярвам на хората, които са писали тези книги. Приемам информацията в тях на вяра.

Библията казва: „Вярата е от слушане, а слушането — от Христовото слово.“ (Римляни 10:17) Ние вярваме на това, което Бог ни казва за спасението. Приемаме го, без да се съмняваме.

Мартин Лутер превел Евреи 11:27 по следния начин: „защото се държеше за Този, когото не виждаше, като че ли Го вижда.“

Това не е някаква необикновена, мистериозна способност, която трябва с труд да придобием. Иисус каза, че трябва да станем като децата — както децата се доверяват на родителите си, така и ние трябва да се доверяваме на Бога.

Ако например пътувам със сто километра в час по междуградско шосе и стигна до подножието на някой хълм, дали ще натисна спирачките, ще спра, ще изляза от колата и ще се изкача пеш до върха на хълма, за да проверя дали шосето продължава и зад височината? Естествено не бих направил така. Бих се доверил на пътната служба на съответния район. Бих си продължил със същата скорост, сигурен, че пътят продължава, макар и да не го виждам. Ще приема това на вяра. Същото е и със спасителната вяра в Христос!

Както при покаянието, и при вярата се включват три неща. Първо трябва да имаме знание за това, което Бог е казал. Затова е толкова важно да четете Библията и да знаете учението на Библията за спасението на душата. Да знаете, че сте грешник и Христос е умрял за вас, е достатъчно. Да знаете само Йоан 3:16 може да бъде достатъчно. Мнозина са се обърнали и с по-малко знание. Но за такова важно нещо като спасението би трябвало да сте колкото може по-добре информирани, а единственият източник, откъдето можете да научите за него, е Библията.

Много хора казват, че не разбират всичко в Библията и затова не се и опитват да я четат. Това не е особено мъдро. И аз не разбирам много неща в Библията. Моят краен ум никога няма да разбере всичко за безкрайността. Но аз не разбирам и всичко за телевизията, което не ми пречи да гледам телевизия. Приемам я на вяра.

Но Бог не иска нещо невъзможно. Той не изисква да скочите в тъмнината. Вярата в Христос се основава на най-сериозното свидетелство, което може да съществува — Библията. Макар да не разбирате всичко, можете да я приемете на вяра, понеже Бог е казал това, което пише в нея. Една от първите атаки на дявола към човека е да го накара да се усъмни в Божието слово. Ако започнете да се съмнявате и да поставяте под въпрос Библията, положението вече става опасно.

• Необходимо е знанието, че сте грешник. Трябва да знаете, че Христос е умрял за греховете ви и е възкръснал за вашето оправдание. Смъртта, погребението и възкресението на Иисус Христос са самата сърцевина на Евангелието. Това е най-малкото, което човек трябва да вярва и да приема, за да се обърне.

• Второ: и тук отново участват чувствата. Библията казва: „Страх от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7) Павел казва: „Христовата любов ни принуждава.“ (2 Коринтяни 5:14) Желание, любов, страх — всичко това са емоции. Емоцията не може да се отдели от живота ни. Никой разумен човек не би си помислил да се опита да изхвърли от живота всякакви чувства. Те са свързани с нашата личност. Ние не можем да си представим живота без топлите краски на емоциите. Как би изглеждало едно семейство, в което всеки действа, движен единствено от студеното съзнание за своя дълг? А ако бях предложил на жена си да се ожени за мен, след като първо бях обяснил, че не изпитвам никакво чувство към нея?

По този повод д-р Сангстер казва: _Пренесете същия принцип в религията. Искайте Божият Вестител да оповести предложението на Своя Цар да прости даром и да излее изобилна благодат, но при това да бъде забранена всяка проява на радост — и при представянето на предложението, и при приемането му — и вие ще искате невъзможното.“

Във всеки случай ще има сърдечен трепет. Чувствата могат да са много различни при религиозните преживявания. Някои хора са сдържани, докато други са по-емоционални, но чувство винаги има.

По време на войната Чърчил държеше своите блестящи речи пред британския народ и в тях той провокираше не само логиката, но и чувствата на слушателите си. Спомням си веднъж, когато го слушах в Айброкс Парк в Глазгоу. Речта му ме накара сериозно да се размисля, но същевременно предизвика у мен желанието да скоча, да развея знаме и да викам ура! Когато отдадете любовта си на Иисус Христос, чувствата ви няма да останат настрана.

• Третото: и най-важно, е волята. Сякаш в нас има три малки човечета — едното се казва Разум, другото — Чувство, а третото Воля. Разумът казва, че Евангелието е логично. Чувството казва, че изпитва любов към Христос. А Волята седи по средата и трябва да прецени. Именно волята е, която взема окончателното решение. Възможно е човек да има интелектуалното убеждение и емоционалното усещане, и въпреки това да не се е обърнал действително към Христос. „Вяра без дела е мъртва.“ (Яков 2:20)

Преди няколко години чух за един човек, който прекарвал градинска количка по въже, опънато над Ниагарския водопад. Хиляди хора го аплодирали възторжено. Той слагал в количката стокилограмов чувал с пръст и я прекарвал в двете посоки по въжето. После се обръщал към множеството зрители и питал: „Колко от вас вярват, че мога да пренеса човек с количката ?“ Всички викали разпалено. Тогава човекът посочвал някой особено ентусиазиран зрител от първите редове с думите: „Вие сте на ред!“ В следващия момент от човека не оставала и следа. Всъщност той не вярвал. Казвал, че вярва, може би и си мислел, че вярва, но не бил готов сам да седне в количката.

Същото е и с Христос. Много хора казват, че вярват в Него, казват, че Го следват. Но те никога не са се качили в количката. В действителност те никога не са се посветили и предали изцяло, сто процента на Христос.

Много хора питат: „Добре де, колко вяра трябва да има човек?“ Иисус каза, че е достатъчна вяра „колкото синапено зърно“.

Други питат: „Какъв вид вяра е необходима?“ Не става дума за някакъв специален вид вяра. Всъщност вярата е само един вид. Важен е обектът на вярата. Кой е обектът на вашата вяра? Този обект трябва да бъде Христос. Не вяра в ритуали, не вяра в жертви, не вяра в морала, не вяра в себе си — в нищо друго освен Христос!

Библията учи, че вярата се проявява по три начина. Тя се проявява в учението — в това какво вярвате. Тя се проявява в поклонение — вашето общение с Бога и с Неговата църква. Тя се проявява и в морала — в начина ви на живот и поведение. Ще обсъдим тези неща в следващите глави.

Библията също учи, че вярата не свършва с доверяването на Христос за вашето спасение. Вярата продължава. Вярата расте. Тя може да бъде слабичка в началото, но ще укрепне, когато започнете да четете Библията, да се молите, да ходите на църква и да преживявате ежедневно Божията вярност във вашия християнски живот. След като сте се покаяли за греховете си и сте Го приели с вяра, трябва да Му се доверите и да ви пази, да ви укрепва, да ви дава сили и способности. Все повече и повече ще научавате как да се осланяте на Христос за всяка нужда и при всички обстоятелства и изпитания. Ще се научите да казвате заедно с апостол Павел: „Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.“ (Галатяни 2:20)

Когато имате спасителна вяра в Иисус Христос, сте направили още една крачка към мира с Бога.

XI глава

НОВОРАЖДАНЕТО
„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“

Йоан 3:3
Ако можех да си поговоря лично с вас, вие може би щяхте да признаете: „Аз съм несигурен и объркан. Ясно е, че съм престъпил Божиите заповеди. Живял съм не според законите Му. Мислех си, че мога да се справя и сам. Опитах се да си създам собствени правила, но се провалих. Страданията и скърбите, които преживях, ми дадоха горчиви уроци. Какво не бих дал, за да се родя отново! Какво ли не бих дал, за да мога да се върна и да започна отначало, да тръгна по съвсем друг път!“

Ако тези думи звучат познато в сърцето ви, ако подобни мисли вече са ви спохождали, аз имам една прекрасна вест за вас: Иисус каза, че можете да се родите отново. Можете да започнете отначало, и то от по-добро начало, отколкото сте мислили. Можете да се освободите от омразното си грешно „аз“ и да станете нов човек — чисто и изпълнено с мир същество, измито от греха.

Колкото и да е опетнено вашето минало, колкото и объркано да е настоящето ви, колкото и безнадеждно да изглежда бъдещето ви, има изход! Има един ясен, сигурен, вечен изход — но само един! Имате само един избор, само една посока, в която можете да поемете, само един път, различен от мъчителния и неудовлетворителен път, по който сте вървяли досега.

Разбира се, можете да продължите пътя си недоволни, нещастни, изпълнени със страх и отвратени от живота и от себе си. Но можете и още в този момент да решите, че искате да се новородите, да изтриете грешното си минало и да започнете отначало, по нов и правилен начин. Още сега можете да решите да станете онзи човек, който Иисус обещава, че можете да бъдете.

Логично е тук да зададете въпроса: „Но как мога да се родя отново? Как мога да изтрия миналото и да започна отначало?“

Точно това е въпросът, който и Никодим зададе на Иисус в онази далечна нощ преди две хиляди години под ориенталското небе. Новораждането, за което говоря, е нещо много повече от едно обикновено ново начало или обръщане на нова страница в живота.

Както вече видяхме, Библията учи, че вие сте се родили първо във физическия свят, но духовното ви естество е родено в грях. Според Библията вие сте „мъртви във вашите престъпления и грехове“. (Ефесяни 2:1) Във вашето мъртво и грешно естество няма нищо, което да може да породи живот. Вие сте мъртви в греховете си и не можете да създадете праведен живот. Много хора се опитват да живеят добър, свят и праведен живот, без да са били новородени, но те винаги са се проваляли. Един труп не може да роди живот. Библията учи, че „грехът, като се развие напълно, ражда смърт“. (Яков 1:15) Всички ние сме мъртви духовно.

Старата ви природа не може да служи на Бога. Библията казва: „Естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух ... и не може да го разбере.“ (1 Коринтяни 2:14) В нашето естествено състояние ние всъщност сме във вражда с Бога. Ние не се покоряваме на Божиите закони, а според Римляни 8:7 и не можем, дори да искаме.

Също така Библията учи, че нашето старо естество е напълно покварено. От главата до петите „няма никъде здраво място“, то е покрито със „струпеи, синини и гноясали рани“. (Исая 1:6) Нашето старо сърце е измамно повече от всичко и ужасно болно. То е покварено, зло и се повежда по измамни страсти.

Библията учи още, че нашето старо естество не може да бъде обновено. Когато се новородим, ние събличаме стария човек, а не го поправяме. Старото аз трябва да бъде разпънато, а не превъзпитано. Иисус каза, че очистването на външността на чашата и блюдото не помага на вътрешността — тя си остава все така гнила.

Библията учи също, че ако не сме преживели ново раждане, не можем да влезем в Божието царство. Иисус подчертава това: „Трябва да се родите отново.“ (Йоан 3:7) В тези думи няма нищо неопределено или условно — който иска да влезе в Божието царство, трябва да се роди отново.

Спасението не е просто ремонтиране на първоначалната личност. При него се появява една нова личност, създадена от Бога в правда и истинска святост. Новораждането дори не е промяна на природата или на сърцето. Да се новородиш не означава да се промениш, а да станеш нов. Това е едно ново творение, второ раждане. „Трябва да се родите отново.“

В старата природа няма нищо, което Бог би приел. В нея няма нищо здраво. Тя е твърде слаба, за да следва Христос. Павел казва: „вие не правите това, което искате.“ (Галатяни 5:17) Които са в плътта, не могат да служат на Бога. „Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата — смокини?“ — пита Яков. (Яков 3:11—12)

Ето как е описан старият човек: „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си мамят. Аспидова отрова има под устните им. Техните уста са пълни с проклятие и горчивина. Нозете им са бързи да проливат кръв; опустошение и разорение е в пътищата им ... Пред очите им няма страх от Бога.“ (Римляни 3:13—18)

Как ще промените или поправите, или превъзпитате такива гърла и езици, и устни, и крака, и очи като тези? Невъзможно е. Иисус знае, че промяната или поправката е невъзможна, и затова каза, че е необходимо съвсем ново раждане. „Трябва да се родите отново.“ Иисус каза: „Роденото от плътта е плът.“ По друг повод Библията казва: „Може ли етиопец да промени кожата си, или леопард пъстротите си?“ (Еремия 13:23) Отново в Римляни четем: „Които са в плътта, не могат да угодят на Бога.“ „В мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро.“ (Римляни 7:18) Библията също говори за едно „освещение, без което никой няма да види Господа“. (Евреи 12:14)

Животът, който идва при новото раждане, не може да бъде получен чрез естествено развитие или собствени усилия. В самата си природа човек няма тази святост, която Бог изисква за небето. Единствено с новото раждане може да сложи началото на един такъв живот. За да живеем Божия живот, ние трябва да имаме Божията природа.

Получаването на този нов живот е като монета. То има две страни — божествена и човешка. В главата за обръщането видяхме човешката страна; видяхме какво трябва ние да направим. Нека сега видим какво прави Бог.

Новото раждане е изцяло дело на Светия Дух. Няма нищо, което можете да направите, за да го постигнете. Библията казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.“ (Йоан 1:12—13) С други думи, не можете да се родите от кръв — това означава, че не можете да наследите новораждането.

Християнството не се предава по наследство. Родителите ви може да са били християни, но това не означава, че и детето им автоматично е християнин. Ако сте се родили в гараж, това не ви прави автомобил!

Писанието казва още, че не можете да се родите от плътска воля. С други думи, няма нищо, което можете сами да направите. Вие сте мъртви. Един мъртвец не може да направи нищо.

Не можете да се родите и от мъжка воля. Новото раждане не може да се постигне с човешки средства или планове. Много хора си мислят, че се новораждат автоматично, когато се присъединят към някоя църква, или чрез някой религиозен ритуал, или когато на някоя Нова година вземат решение вече да бъдат добри, или дарят голяма сума на някоя благотворителна организация. Всички тези неща са добри и правилни, но не могат да предизвикат новото раждане.

Иисус казва, че ние трябва да се родим отново. Но кой човек се ражда сам? Ние не можем да се родим сами, трябва някой да ни роди. Това е нещо напълно независимо от нашата воля и участие. С други думи, новораждането е божествено дело — Бог ни ражда.

Никодим не можеше да разбере как може да се роди втори път. В своето объркване той два пъти попита: “Как?“

Това, че новото раждане изглежда загадъчно, не го прави да не е истина. Ние може да не разбираме как точно действа електричеството, но знаем, че то осветява домовете ни, задвижва машините ни и чрез него работят телевизорите и радиоапаратите ни. Ние не разбираме как овцата има вълна, докато конят има грива, а птиците — пера, но сме сигурни, че това е така. Ние не разбираме много тайни, но с вяра приемаме факта, че в момента, в който се покаем от греховете си и с вяра се обърнем към Иисус Христос, биваме новородени.

Новораждането е вливане на божествения живот в човешката душа. То е присаждане на божествената природа в душата на човека, при което ставаме Божии деца. Ние получаваме Божието дихание. Чрез Светия Дух самият Христос се заселва в сърцата ни. Ние се свързваме с Бога за цялата вечност. Това означава, че ако сте се родили отново, ще живеете докато живее Бог, тоест вечно, защото вече сте участници в Неговия живот.

Новораждането има няколко следствия. Първо то ще увеличи способността ви да разбирате и преценявате нещата. Библията казва: “Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познаването на Божията слава в лицето на Иисус Христос“ (2 Коринтяни 4:6); „... като просветли очите на сърцето ви.“ (Ефесяни 1:18) Вече ще разбирате с вяра неща, които по-рано сте смятали за глупави и сте им се надсмивали. Цялата ви умствена нагласа се променя — Бог става ключът на вашето мислене. Бог става центърът. Собственото ни „аз“ е свалено от трона.

• Второ: в сърцето ви се извършва радикална промяна. Библията казва: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“ (Езекиил 36:26)

Чувствата ви са променени из основи. Новата ви природа обича Бога и всичко, което е Негово. Вие обичате най-възвишените и красиви неща в живота и отхвърляте низките и пошлите. Вече гледате по друг начин на социалните проблеми около себе си. Сърцето ви се изпълва със съчувствие към всички страдащи.

Трето, ще се промени сериозно и волята ви. Целите ви са различни. Мотивацията ви е различна. Библията казва: „Бог на мира... нека ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него...“ (Евреи 13:20—21)

Новото естество, което получавате от Бога, когато се новородите, е покорно на Неговата воля. Вече ще желаете да вършите само Неговата воля. Ще бъдете изцяло и докрай посветени на Него. Вече имате нова насока в живота, нови наклонности и предразположения, принципите ви са нови, както и решенията, които взимате. Вие ще се стремите да прославяте Бога. Ще търсите общението на други християни и на църквата. Ще обичате Библията. Ще копнеете да прекарвате време заедно с Бога в молитва. Вече цялата ви настройка е друга. Докато някога животът ви е бил изпълнен с неверие — корена и основата на всеки грях — и докато някога сте се съмнявали в Бога, сега вече му вярвате, имате пълно доверие и вяра в Бога и Неговото Слово.

Може би някога гордостта е била център на вашия живот. Имали сте амбициозни планове, цели и желания за себе си. Но сега това ще започне да се променя. Може би някога животът ви е бил изпълнен с омраза. Завист, неудовлетворение и злоба са изпълвали мислите ви за другите хора. Това също ще се промени.

Може би някога с лекота сте изричали лъжа. Много от мислите, думите и делата ви са били фалшиви и лицемерни. Всичко това е вече променено. Някога сте се поддавали на похотта на плътта. Това сега също се е променило. Вие сте родени отново. Може и да се препънете в някоя от клопките, които дяволът поставя пред вас, но веднага ще съжалите, ще изповядате греховете си и ще помолите за прошка, понеже сте новородени. Самата ви природа се е променила.

Има една стара история за прасето и агнето. Един селянин донесъл вкъщи прасе. Той го окъпал, излъскал копитцата му, напръскал го с парфюм, сложил му панделка около врата и го оставил в гостната. Прасето изглеждало много добре. Изглеждало почти приемливо за обществото и приятелите, които можели да дойдат — толкова чистичко и хубаво било. Било истински домашен любимец — за няколко минути. Но щом вратата се отворила, прасето изхвърчало от гостната и се хвърлило в първата кална локва, която му се изпречила. Защо ли? Защото по сърце то си било прасе. Природата му си била останала същата. То било променено външно, но не и вътрешно.

Но вземете например едно агне. Сложете го в гостната, и после го пуснете навън. То ще направи всичко възможно, за да избегне калните локви. Защо ли? Защото природата му е друга.

Вземете един човек, облечете го добре и го поставете на първата редица в църквата — изглежда почти като светец. Той може да заблуди дори и най-близките си приятели за известно време, но сложете го на следващия ден на работното му място или в дома му, или в клуба в събота вечер — и ще видите истинската му природа да излиза наяве. Защо той се държи така? Защото природата му не е била променена. Той не е бил новороден.

В момента, в който се новородите, в момента, в който получите тази нова божествена природа, вие вече сте оправдани пред Бога. Под оправдан разбирам _все едно, че никога не съм съгрешил“. Оправданието е това действие на Бога, чрез което Той обявява един безбожен човек за съвършен, докато той все още е безбожен. Бог ви поставя пред Себе Си, като че ли никога не сте извършили никакъв грях.

Както казва апостол Павел: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!“ (Римляни 8:33) Греховете ви са простени. Бог ги е погребал в морските дълбини, хвърлил ги е зад гърба Си и ги е забравил. Всеки грях е изтрит завинаги. Вие стоите пред Бога като длъжник, чийто дълг е бил опростен; вие сте вече примирени с Бога. Преди това вие сте били негов враг. Библията казва: „А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Иисус Христос, и ни даде служение на примирение.“ (2 Коринтяни 5:18)

Но освен всичко това, вие сте осиновени в Божието семейство. Вече сте Божие дете. „Той ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля.“ (Ефесяни 1:5) Вече сте член на небесното царско семейство. Във вените ви тече царска кръв. Вие сте дете на Царя. В очите ви има нов блясък. В походката ви има нова сила. На лицето ви сияе усмивка. Дори и приятелите ви забелязват промяната, която е настъпила в живота ви. Вие сте новородени.

След новорождението ще забележите и други промени.

• Първо: ще имате различно отношение към греха. Ще се научите да го мразите, както Бог го мрази. Ще се отвращавате от него.

На едно наше събиране в Хюстън, щата Тексас, един човек се новороди. Той беше собственик на магазин за спиртни напитки. На следващата сутрин на вратата на магазина беше поставена табела с надпис: „Магазинът е закрит.“

Преди известно време чух за един човек, който се новородил на едно подобно събиране на християни. Той бил известен като градския пияница. Викали му Стария Джон. На следващата сутрин някой го заговорил на улицата и му казал: „Ей, Стария Джон, добро утро!“ Той отвърнал: „На кого говориш? Аз не съм Стария Джон. Аз съм Новия Джон.“ В неговия живот беше настъпил пълен обрат.

• Второ: ще знаете, че сте новородени, понеже ще имаше желанието да се покорявате на Бога. „И по това знаем, че сме Го познали, ако пазим заповедите Му.“ (1 Йоан 2:3)

• Трето: ще бъдете отделени от света. Библията казва: „Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него.“ (1 Йоан 2:15)

• Четвърто: сърцето ви ще бъде изпълнено с нова любов към другите хора. Библията казва: „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята.“ (1 Йоан 3:14)

• Пето: вече няма системно да практикувате грях. „Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава.“ (1 Йоан 5:18) Вие няма да се впускате в греховни дейности.

В Тексас разказват историята за един човек, който всяка сутрин връзвал коня си пред кръчмата. Една сутрин кръчмарят погледнал навън и видял, че конят бил вързан пред Методистката църква. Видял човека да идва по улицата и извикал към него: _Хей, защо конят ти днес е вързан пред Методистката църква?“ Човекът се спрял и казал: „Снощи се обърнах и смених коневръза.“

Това означава новораждането. Това означава обръщането. Означава да смениш коневръза.