Мир с бога били Греам

Нека се опитаме в тази глава да обобщим всичко, което се е случило с нас. Видяхме какво означава човек да се покае, да вярва и да се новороди. Но как мога да бъда сигурен, как мога да зная с положителност, че всичко това е станало с мен? Много хора, с които говоря, са се покаяли, повярвали са и са се новородили, но нямат увереността в това обръщане. Нека още веднъж повторим някои от нещата, които научихме. Първо, обръщането към християнството може да бъде ясно определено събитие, което се случва в даден момент от живота ви, но може да бъде и дълъг процес, достигащ до върховата точка на обръщането, която вие може да осъзнавате, или пък не.

Не ме разбирайте погрешно. Вие не ставате християнин в резултат на някакъв процес на обучение. Преди няколко години един голям проповедник каза: „Ние трябва така да образоваме и обучаваме нашите младежи в християнския живот, че те въобще да не знаят кога не са били християни.“ Голяма част от религиозното възпитание се базира на тази идея и може би мнозина са пропуснали най-същественото в християнската опитност, понеже тя е била изместена от религиозно обучение. В началото на века проф. Старбък, виден психолог на времето си, отбелязва, че активните дейци на християнството обикновено са хора, които са преживели ясно и живо осъзнато обръщане. Той също установява, че хората, които имат ясно съзнание за същността и значението на обръщането, най-често в детството си са получили твърде ограничено или никакво религиозно обучение.

Това не е критика към религиозното обучение, но може да се приеме като критика на погрешното и неуместно прилагане на религиозното обучение, което се превръща в заместител на новото раждане.

Иисус каза на един от най-видните религиозни водачи от Своето време: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3) Никодим не можеше да замести новото раждане с дълбоките си познания в областта на религията, а и ние днес не сме по-напреднали.

Грозната ларва прекарва дълго време в пашкула си, като почти незабележимо расте и се развива. Но колкото и бавно да е това развитие, идва един момент, в който настъпва рязка промяна и тя излиза от пашкула като прекрасна пеперуда. Седмиците на бавен растеж са важни, но те не могат да заместят момента, в който старото и грозното биват оставени и красотата се явява на бял свят.

Вярно е, че хиляди християни не знаят точния ден или час, когато са познали Христос. Но тяхната вяра и живот свидетелстват, че съзнателно или не, те са се обърнали към Него. Те може и да не си го спомнят, но е имало един момент, в които те са прекрачили границата от смъртта към живота.

Вероятно всеки е изпитвал съмнения и неувереност в християнския си живот. Когато Мойсей се изкачи на планината Синай, за да получи от Бога плочите на закона, той за известно време се изгуби от погледа на еврейския народ, който нетърпеливо го чакаше. Накрая всички се усъмниха и си казаха: „Тоя човек Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво стана с него.“ Отстъплението им беше резултат от съмнението и несигурността им.

Тази ужасна несигурност, която измъчва душите на мнозина, се корени в неправилното разбиране за това какво представлява истинското духовно преживяване. Много хора просто не разбират природата на християнската опитност, докато други са били заблудени и поведени да търсят нещо, което Библията не ни казва да очакваме.

Думата вяра се среща повече от триста пъти в Новия Завет във връзка със спасението на човека. На още повече места тя се подразбира. Писателят на Писмото до евреите казва: „Който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.“ (Евреи 11:6) И пак там: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“

Трудностите и несигурността са така често срещани сред днешните християни, защото ние сме объркали вярата с чувствата.

Вярата винаги предполага обект — когато вярваме, трябва да вярваме в нещо. Това нещо аз наричам факт. Нека сега подредим нещата в правилния ред, който никога не бива да се променя. Ако винаги спазвате този ред, ще излезете от несигурността и ще се наслаждавате на един уверен и спокоен християнски живот. Този ред е следният: факт, вяра и чувство. Те винаги следват в този ред и той е много съществен. Ако ги объркате, ако изключите някое от тях или добавите друго, ще попаднете в мрежата на отчаянието и ще продължите да се лутате в полумрака, без радостта и ведрата увереност на човека, който може да каже: „Знам в кого съм повярвал.“ (2 Тимотей 1:12)

Ако въобще сте спасени от греха, вие сте спасени чрез лична вяра в благовестието на Христос, както е записано в Библията. Въпреки че в началото може да изглежда малко догматично и ограничено, факт е, че друг път няма. Библията казва: „Аз ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията.“ (1 Коринтяни 15:3—4) Според Библията ние се спасяваме, когато повярваме в този обективен факт. Делото на Христос е факт, кръстът е факт, гробът е факт, възкресението е факт.

Ние не можем чрез вяра да извикаме нещо в съществуване. Евангелието не се е появило, понеже хора са го вярвали. Гробът на Христос не се е оказал празен, понеже някои предани хора са вярвали в това. Фактът винаги предшества вярата. Ние не сме в състояние да вярваме, ако нямаме някакъв обект на вяра.

Библията не ни призовава да вярваме в някаква небивалица, а в един сигурно установен исторически факт. Тя ни казва да повярваме, че делото на Христос, извършено за греха и за грешниците, е действено за всички, които Му поверят душите си. Да Му се доверите за вечното си спасение означава да се доверите на един факт.

Вярата е вторият елемент от горната последователност. Вярата е невъзможна, когато няма в какво да се вярва. Тя трябва да има обект. Обектът на християнската вяра е Христос. Вярата означава нещо повече от интелектуално приемане на твърденията на Христос. Вярата включва волята на човека. Тя е действена. Тя изисква промяна. Ако ние вярваме истински, ще живеем. Вяра без дела е мъртва. Всъщност вярата означава предаване и посвещение на личността на Христос. Тя означава признаване на греха и обръщане от него към Христос. Ние не познаваме Христос чрез петте си сетива, но Го познаваме чрез шестото чувство, което Бог е дал на всеки човек — способността да вярва.

Чувството е последно в поредицата и трябва да си остане последно и в мисленето ви. Уверен съм, че голяма част от неувереността и безпокойството на много искрени души, търсещи спасение, се дължи на това, че те имат предварително втълпената идея, че трябва да изпаднат в някакво особено емоционално състояние, преди да преживеят обръщането.

Тези, които търсят спасението, както е представено в Светото Писание, биха се интересували от това какво преживяване ни казва Библията да очакваме. Аз говоря на хората, които са излизали напред до амвона или са коленичили сами в стаята си, слушайки някое християнско предаване по радиото или телевизията, които са откликнали на поканата да приемат Христос. Вие сте чули посланието, разбрали сте, че сте грешни и се нуждаете от Спасител, осъзнали сте, че животът ви е една духовна развалина, опитали сте всички човешки начини да станете по-добри, но сте се провалили. И в изгубеното си и безнадеждно състояние сте погледнали към Христос за спасение. Повярвали сте, че Той може да ви спаси и ще го направи. Често сте чували и чели Неговата покана към грешниците: „Елате при Мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28) Чували сте Неговото обещание: „Който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя.“ Чели сте Неговите думи: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.“ (Йоан 7:37)

Четейки внимателно Новия Завет, аз виждам само едно преживяване, което ни се казва да очакваме. Има само една опитност, която трябва да търсите, едно чувство, което със сигурност ще изпитате — и това е преживяването на вярата. Вярването е съвсем реално преживяване, като всяко друго, но много хора търсят нещо друго — някаква драматична сензация, която ще им донесе осезаема възбуда, или пък някаква зрелищна демонстрация. На мнозина им се казва да търсят такива сензации, Библията обаче казва, че човек се оправдава чрез вяра, а не чрез чувство. Вие се спасявате като се доверите на завършеното дело на Христос на кръста, а не чрез емоционална възбуда или религиозен екстаз.

Можете да ми кажете: „Но какво да направим с чувствата? Спасителната вяра не оставя ли никакво място за чувства?“ Разбира се, че оставя, но не чувствата ни спасяват. Което и да е чувство може само да бъде резултат от спасителната вяра, но самЄ по себе си то не ни спасява.

Когато започна да разбирам любовта на Христос към мен, грешника, аз Му отвръщам с любов — а в любовта има чувство. Но любовта към Христос е далеч над чувствените възприятия на човешката любов. Тя е напълно лишена от всякаква себичност. Библията казва: „Съвършената любов изпъжда страха.“ (1 Йоан 4:18) Всички, които обичат Христос, имат тази увереност в Него, която ги издига над страха.

Когато разбера, че чрез смъртта си Христос е постигнал триумфалната победа над смъртта и над греха, аз изгубвам страха си от смъртта. Библията казва: „И Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“ (Евреи 2:14—15) Това със сигурност също е чувство. Страхът е вид чувство, а да преодолееш страха и да бъдеш храбър и уверен пред самото лице на смъртта също е чувство, преживяване. Но отново казвам, не чувството на храброст и увереност ни спасява — вярата ни спасява, а храбростта и увереността са следствия от това, че сме се доверили на Христос.

Гузната съвест също е преживяване. Психолозите могат да я определят като комплекс за вина и да се опитват да го премахнат с помощта на рационални разсъждения, но щом веднъж е била събудена чрез Божия закон, никакво обяснение няма да може да смълчи настойчивия глас. Много престъпници накрая са се предавали сами на властта, защото угризенията на съвестта им са се оказвали по-страшни от затворническите решетки.

Библията учи, че Христос очиства съвестта. „Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!“ (Евреи 9:13—14)

Очистването на гузната ни съвест и освобождението ни от постоянното обвинение е преживяване, но не очистването на съвестта ви спасява. Вярата в Христос спасява, а очистената съвест е резултатът от това, че сте встъпили в правилното отношение с Бога.

Радостта е чувство. Вътрешният мир е чувство. Любовта към другите е чувство. Загрижеността за изгубените души е чувство.

Накрая някой може да каже: „Аз вярвам в историческия факт на евангелието, но въпреки това не съм спасен.“ Може и да е така, защото вярата, която спасява, има едно отличително качество — спасителната вяра води до покорство, до нов начин на живот. Някои хора успешно имитират този живот за известно време, но у тези, които наистина са се доверили на Христос за спасение, тази вяра поражда постоянния стремеж да живеят според Божиите мащаби. Това е сила, която води до благочестив живот и пълно отдаване на Христос. Нека тази интелектуална вяра, тази историческа вяра, която може би сега имате, се предаде на Христос в пълно покорство, с копнеж за Неговото спасение — и според авторитетното Слово на Бога, вие ще станете Божие дете. „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)

О, да, вие току-що сте започнали вашия християнски живот. Току-що сте се родили в един нов свят — духовния свят. Всичко е съвсем ново. Вие сте едно духовно бебенце. Нуждаете се от нежност, любов, грижи и внимание. Трябва да бъдете хранени. Трябва да бъдете закриляни. Това е една от причините, поради която Христос създаде църквата. Вие никога не бихте могли да живеете сам християнски живот, имате нужда от помощ и общение.

Може би вече сте открили, че имате врагове. Те са коварни и опасни и ще използват всяко средство, за да ви разгромят във вашия християнски живот. Още веднага, щом вземете своето решение, ще откриете действието на тези врагове — или ще бъдете изкушени да извършите някой грях, или ще изпаднете в моментна депресия и обезсърчение. Естествено, когато направите крачката и се доверите на Христос, всичко е много вълнуващо и прекрасно. Но също така естествено е да имате своите съмнения, трудности, въпроси, изкушения, притеснения и дори падания.

Библията учи, че има три враждебни сили, които ще воюват против вас през целия ви живот. Трябва да бъдете подготвени за това. Трябва да се пазите от тях.

Първо нека разгледаме тези врагове, срещу които ще трябва да се изправим. Нека свалим техните маски и видим кои са, какви са и как действат.

• Първо: дяволът. Вече видяхме, че дяволът е една могъща личност, която се противопоставя на Бога и изкушава Божиите хора. Открихме, че макар и победен на кръста от Христос, той все още има силата да влияе на хората за зло. Библията го нарича „лукавия“ или „злия“ (Матей 13:19), „човекоубиец“, „лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44), „противник“, който „търси кого да погълне“ (1 Петрово 5:8), „старовременната змия“, „обвинителят на нашите братя“ (Откровение 12:9—10).

В момента, в който вие сте се обърнали към Христос, дяволът е преживял тежко поражение. Той е разярен от това и ще ви изкушава, опитвайки се да ви вкара в грях. Не се плашете, той не може да ви отнеме спасението и не бива да ви отнема сигурността и победата. Той ще направи всичко възможно, за да посее в сърцето ви семето на съмнението относно истинността на вашето обръщане. Не можете да спорите с него — той е най-големият майстор на спора от всички времена.

Моментът на проверката идва още с първото изкушение. Не забравяйте, че не бива да разчитате на чувствата си — те ще се променят като ветропоказател при буря. Следващият му метод сигурно ще бъде да ви накара да се чувствате горди и важни, уверени в собствените си сили, амбиции, желания и цели. При друг случай сигурно ще вложи в сърцето ви омраза. Ще ви изкуши да кажете нещо зло или недостойно за някого. Ще вдъхне в сърцето ви завист, недоволство и злоба. Друг път ще ви изкуши да излъжете и лесно ще се окажете в положението на лицемери. Лъжата е един от най-лошите грехове, който може да се извърши с мисъл, дума или дело. Всичко, което цели да заблуди другия, е лъжа. Дяволът ще направи всичко възможно, за да ви направи лъжец. Той ще се опита и да ви накара да му съдействате като изкушавате и подвеждате и други християни. Ако не внимавате, ще се окажете в служба на дявола. Той е силен, хитър, коварен, лукав и подмолен. Той е наречен „богът на този свят“ (2 Коринтяни 4:4), „князът на този свят“ (Йоан 12:31), „князът на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2).

Ще кажете: „Но как мога да го победя? Какво мога да направя? Накъде да се обърна? Има ли някакъв изход?“

„Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“ (1 Коринтяни 10:13)

В този стих Бог казва, че Той е осигурил изходен път. Помнете: изкушението на дявола не означава, че животът ви не е прав пред Бога. Напротив, то е признак, че сте в правилни отношения с Бога. Изкушението не е грях. Помнете също така, че Бог никога не изкушава своите деца. Той никога не ги кара да се съмняват. Всички съмнения и изкушения идват от дявола. Помнете също, че дяволът може само да изкушава. Той никога не може да ви принуди да се поддадете на изкушението. Помнете също, че Сатана вече е бил победен от Христос. Неговата власт се обезсилва в живота на един напълно вярващ отдаден християнин, който живее в пълна зависимост от Бога.

Библията казва, че ние трябва да се съпротивим на дявола, и той ще побегне от нас. (Яков 4:7) Но преди това се казва: „Покорете се на Бога.“ Ако напълно сте се покорили, изцяло сте се предали на Христос, тогава ще можете да се съпротивите на дявола и Библията обещава, че той ще побегне от вас. Дяволът трепери, когато вие се молите. Той отстъпва, когато му цитирате или прочетете стих от Светото Писание. Той побягва като изплашено куче, когато му се съпротивите. Чрез силата на Христос вие можете постоянно да държите дявола на разстояние.

• Вторият ви враг е светът. Това означава световната система. Светът е склонен да ни въвежда в грях — чрез лоши приятели, удоволствия, моди, мнения, светски ценности и цели.

След като се новородите, ще откриете, че удоволствията ви са се пренесли в едно съвсем ново, славно царство. Много невярващи обвиняват християните, че се ограничават в цяла система от правила, забрани, разпоредби и закони. Това е още една от лъжите на дявола. Християнският живот не се състои от забрани: „не прави това“, а от заповеди: „прави това“. Вие ще бъдете така погълнати от делото на Христос и Неговата работа ще ви носи такова пълно удовлетворение, че няма да имате време за нещата от света.

Все едно че някой ми предлага чиния, пълна с трошички, след като току-що съм изял сочна пържола. Естествено бих казал: „Не, благодаря ви. Вече се нахраних.“

В това се състои тайната. Вие сте така преизпълнени с Божиите неща, така милеете за Христовото дело, че нямате време за греховните удоволствия на този свят.

Трябва обаче да изясним понятието „светско“, тъй като хиляди християни го разбират погрешно. Това може би е една от основните трудности, които срещат младите и неопитни вярващи.

Д-р Грифит Томас казва: „Има известни елементи от ежедневния живот, които сами по себе си не са греховни, но имат склонността да ни въвеждат в грях, ако злоупотребяваме с тях. Злоупотреба буквално означава неправилна или прекалена употреба. При много от обикновените неща прекалената употреба се превръща в грях. Удоволствието е нещо добро само по себе си, но ако с него се прекалява, е грях. Амбицията е съществена част от един силен характер, но трябва да е с мярка и да е насочена към правилни цели. Ежедневните ни дейности, работата, четенето, облеклото, приятелствата и други подобни неща от живота са добри и необходими, но лесно могат да станат лоши, безполезни и вредни. Задължително е човек да мисли за ежедневните си потребности, но това лесно може да се изроди в безпокойство и тогава, както Христос ни предупреждава в притчата Си, светските грижи могат да задушат духовното семе в сърцето. Печеленето на пари е необходимо за живота ни, но то лесно се превръща в любов към парите и тогава лъжовността на богатството навлиза в нашия духовен живот и го съсипва. И така, светското не е ограничено до някакво конкретно действие, или вид неща, или обстоятелства, които бихме могли да отделим и наречем „светски“, а другите — _духовни“. Светският дух е атмосфера, влияние, проникващо в целия живот и човешкото общество, и ние трябва постоянно и бдително да се пазим от него.“

Библията казва: „Не любете света, нито каквото е в света“ (1 Йоан 2:15) Тя ни предупреждава, че светът и „похотите му“ преминават, „но който върши Божията воля, пребъдва вовеки.“ (1 Йоан 2:17)

Но при определени обстоятелства в нашето съвременно общество тези проблеми могат да бъдат много заплетени. Много млади хора идват при мен и ме питат: „Това грях ли е?“ „Онова грях ли е?“ „Това неправилно ли е?“ Един-единствен въпрос, ако си го зададете сериозно и в молитва, ще реши деветдесет процента от всичките ви въпроси в тази насока. „Какво би искал Христос да направя?“ Друг въпрос, който можете да зададете е: „Мога ли да поискам Неговото благословение за това конкретно нещо?“ „Какво би помислил Христос за забавленията ми, книгите, които чета, компаниите ми, филмите, които гледам?“ Тук не можем да се пазарим или да правим компромиси. Трябва да застанем изцяло на страната на Христос.

Това не означава, че ние сме сноби с комплекс за превъзходство над обществото, в което живеем — тук се крие опасността от духовна гордост, която е далеч по-лоша от всичко светско. Но днес има толкова много така наречени християни, които вървят ръка за ръка със света, че вече трудно можете да направите разлика между християнина и грешника. Това не бива да е така.

Християнинът трябва да изпъква като блестящ диамант на груба повърхност. Той трябва да бъде по-чист от всеки друг, да бъде учтив, културен, кротък и добър, но твърд в нещата които върши или не върши. Той трябва да се смее и да сияе, но да не допуска светът да го принизи до своето ниво.

Библията казва: „Всичко, което не става от вяра, е грях.“ (Римляни 14:23) Също така е писано, че който се съмнява в дадено действие, се осъжда, ако го извърши. С други думи, ние никога не трябва да правим нещо, за което нямаме пълна яснота и сигурност. Ако се съмнявате дали едно нещо е светско, или не, най-добре е да не го вършите.

• Третият враг, с който незабавно ще се сблъскаме, е желанието на плътта. Плътта е тази зла наклонност във вътрешното ви естество, която дори след обръщането ви надига глава в старите греховни желания. Библията учи, че старата природа с цялата поквара продължава да съществува и тези зли желания идват точно от нея. С други думи „предателят е вътре“. Злата наклонност към греха продължава да ни влече надолу. Обявена е война! Сега вие имате две естества, които са в противоречие и всяко се бори за победа.

Библията учи, че „плътта силно желае противното на Духа, а Духът — противното на плътта.“ (Галатяни 5:17) Това е борбата между себичния живот и живота на Христос. Старата ни природа не може да угоди на Бога. Тя не може да бъде променена, нито поправена. Но, слава на Бога, когато Иисус умря, Той взе със Себе Си и вас и сега старата природа може да бъде лишена от силата си, вие можете да „считате себе си мъртви за греха“. (Римляни 6:11) Това става чрез вяра.

Но вие трябва внимателно да правите разликата между употреба и злоупотреба; между безобидно и греховно. Някои от нещата, които ще изникнат, могат да бъдат греховни желания, но някои могат да не бъдат.

Както казва д-р Томас: „Първоначалното значение на думата „похот“ е „силно желание“, и то не непременно греховно, тъй като има определени желания на нашето физическо естество, като глад и жажда, които са общи между човека и животните и сами по себе си са естествени и не са греховни. Само злоупотребата с тях е грях. Гладът е естествено желание. Чревоугодничеството е греховна страст. Жаждата е естествено желание. Пиянството е греховна страст, както и леността. Женитбата отговаря на волята на Бога, както и на потребностите на човешката природа — физически, душевни и социални. Прелюбодейството е грях и е против Божията воля и всяка физическа, душевна и сърдечна чистота. Но има и други похоти на плътта, които сами по себе си са греховни. Например желанието на всяка цена да задоволим омразата си и желанието си за мъст. Затова трябва внимателно да правим разликата между страстта, която е просто силно желание, и същата страст като вече греховно желание. В известен смисъл греховете на плътта са най-ужасните, понеже те показват стремежа на самата ни природа да върши зло. Нито дяволът, нито светът, нито дори и собственото ни зло сърце не могат да ни принудят да грешим. Това не става без нашето собствено решение и воля и точно тук лошата ни природа се проявява с ужасната си сила и способност за зло.“

Павел казва, че не се уповава на плътта. По друг повод той казва: „Не се грижете за страстите на плътта.“ (Римляни 13:14) На друго място казва: „Уморявам тялото си и го поробвам.“ (1 Коринтяни 9:27) Ние трябва напълно да се предадем и покорим на Бога, за да можем чрез вяра да считаме старата природа за действително мъртва за греха.

И така, това са трите сили, които враждуват против християнина: дяволът, светът и плътта. Нашето отношение към тях може да бъде само едно — отхвърляне. Не може да има никакви пазарлъци, никакви компромиси, никакво колебание. Абсолютното отхвърляне е единствената възможност за един християнин, който се стреми към пълна победа. Що се отнася до дявола, ние му се съпротивляваме, като се покоряваме на Бога. По отношение на света Библията казва: „И това е победата, която е победила света — нашата вяра.“ (1 Йоан 5:4) По отношение на плътта Библията казва: „Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.“ (Галатяни 5:16)

Ето една славна вест за тези от вас, които вече познават тези борби и изкушения. Не се иска от вас да се борите сами. В Римляни 8:13 Библията казва, че вие чрез Духа ще умъртвите делата на плътта. Помнете, Иисус обеща, че никога няма да ни остави или да ни забрави. Помнете, Иисус ни обеща, че дори след като напусне тази земя, Той ще изпрати друг Утешител — третото Лице от Троицата, Светия Дух, който е наречен Застъпник (буквално, такъв, който помага в пътя), който ще пребъдва с нас вовеки (Йоан 14:16). Иисус каза, че няма да ни остави сами, че ще дойде при нас в личността на Светия Дух.

Светият Дух е най-могъщото същество в днешния свят. Времето на Стария Завет беше епохата на Бог Отец. Времето, когато Иисус беше на земята, беше епохата на Бог Син. Сега, от деня на Петдесетница насам, ние живеем в епохата на Бог Свети Дух.

Библията казва, че в мига, в който приемете Христос като Спасител, Светият Дух се заселва в сърцето ви. Вашето тяло вече е „храм на Светия Дух, който е във вас.“ (1 Коринтяни 6:19) Апостол Павел даже предупреждава, че човек, който няма Христовия Дух, не е Негов.

Ще кажете: „Но аз не чувствам нищо в сърцето си. Не чувствам в себе си Божия Дух.“

Не обръщайте внимание на чувствата. Вие не се спасявате чрез чувства и може и да не чувствате Духа. Приемете Го с вяра като факт. Той живее във вас и в този момент, за да ви помага да живеете християнски живот. Той живее във вас с цел да възвеличава и прославя Христос във вас, така че да живеете щастлив, победоносен и лъчезарен живот, който носи чест на Христос.

Библията заповядва: „Изпълвайте се с Духа.“ (Ефесяни 5:18) Ако сте изпълнени с Духа, ще принасяте плода на Духа, който е: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание.“ (Галатяни 5:22—23) Да се изпълвате с Духа не е въпрос на свободен избор. Това е заповед, на която трябва да се подчиним. Това е дълг, който трябва да изпълним.

Как можете да знаете, че сте изпълнени с Духа? А как можете да се изпълните? Дали това е някакво емоционално преживяване, което трябва да преминете? Не. Когато сте напълно очистени от всеки осъзнат грях и напълно сте се предали и покорили на Христос, тогава можете с вяра да приемете, че сте изпълнени с Божия Дух. Това означава, че Той може да ви има изцяло. В сърцето ви няма нищо друго освен Него. Освещението всъщност е предаване — пълно, безусловно, необратимо предаване. „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.“ (Римляни 12:1)

Само осветеният, изпълнен с Духа християнин може да постигне победа над света, плътта и дявола. Светият Дух е, който ще се бори вместо вас. „Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят.“ (Ефесяни 6:12) Това е духовна война. Не можете да се борите срещу тези врагове с обичайните оръжия. Само ако се превърнем в проводници на Светия Дух и Го оставим Той да води войната чрез нас, ще имаме пълна победа. Не задържайте нищо от Христос. Оставете Го да бъде пълен Господар в живота ви. Той каза: „Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.“ (Йоан 13:13)

Веднъж едно малко дете си играло с една ваза и напъхало вътре ръчичката си, така че после не могло да я извади. Баща му също не успял. Вече мислели да счупят вазата, когато бащата казал: „Сине, нека опитаме още веднъж. Разтвори ръката си и дръж пръстите си изпънати, както ти показвам, и тогава опитай.“ За тяхно изумление момченцето казало: „Не, татко, не мога да направя така, понеже ще си изпусна паричката.“

Може да ви изглежда смешно, но много от нас са точно като това малко момченце — дотолкова погълнати от това да не изпуснат някаква подобна своя скъпоценност, че не желаят да приемат освобождението. Предайте се! Пуснете се от това, в което сте се вкопчили и оставете Бог да определя живота ви!

Сега, след като сте се предали напълно на Христос, помнете, че Бог приема това, което ние Му отдаваме. Тук отново трябва да упражним вяра. „Който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя.“ Вие сте дошли при Него и Той ви е приел. Като резултат от един напълно предаден, осветен, изпълнен с Духа живот, вие ще имате кураж и дръзновение, които никога преди не сте познавали.

Изпълненият с Духа човек не познава друг страх освен страха от Бога. Всички други страхове незабавно ще изчезнат. Той ще има свръхестествена смелост и дързост да отстоява вярата си в Христос. Ако прочетете внимателно книгата Деяния на апостолите, ще видите, че думата дързост се използва много пъти за изпълнените с Духа апостоли.

И така, не само ще бъдете смели, но и ще принасяте плода на Духа. Помнете, че тези плодове са от Духа. Вие не можете да ги произведете сами. Те са свръхестественият плод, който ще характеризира вашия живот всеки ден, и могат да се родят само свръхестествено.

Ще имате любов. Голямата заповед, която Иисус ни остави, беше: „Да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ (Йоан 15:12) Ще обичате ближните си със свръхестествена любов, независимо от раса, вяра или политическа принадлежност. Огорченията, кавгите и завистите ще престанат и братската любов ще надделее.

Ще имате радост. Един от отличителните белези на християнина е вътрешната радост. Независимо от обстоятелствата сърцето ви ще бъде радостно, а лицето — сияещо. Толкова много християни има, които ходят с мрачно изражение и не пропускат навън сиянието на Божията слава. Когато човек срещне някой християнин, не е трудно да се каже дали той живее победоносен всеотдаен духовен живот. Истинският християнин трябва да бъде спокоен и лъчезарен, способен да разведри, а не да помрачи обкръжението си. Библията казва: „Радостта в Господа е вашата сила.“ (Неемия 8:10)

Ще имате мир. Апостол Павел казва: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени.“ (2 Коринтяни 8—9)

Бихме могли да минем по целия останал списък от свръхестествени плодове — дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание — и да видим как те процъфтяват в живота на тези, които наистина са се предали и изпълнили с Духа.

Победата ви принадлежи. Възползвайте се от нея! Тя ви се полага по рождено право. Няма причина да претърпите дори и едно-единствено поражение. Можете да живеете „нависоко, нашироко и на хубаво“. Всичко най-добро ви е дадено. Животът може да бъде едно огромно, славно и вълнуващо приключение. Толкова много ще желаете да живеете всяка минута от него, че ще съжалявате, че трябва да легнете да спите вечер, и с радост ще приветствате всяка сутрин, за да живеете още един ден за Христос. Всеки ден ще бъде чуден и вълнуващ — изпълнен с възможности да послужите, с мигове, преживени с Бога, със знанието, че сте завинаги в безопасност при Иисус!

XIV глава