КАК И ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНЕМ?

Бог е свят и справедлив. Той не може да търпи греха. Грехът е това, което ни отделя от Него и което предизвиква Неговия гняв над човешката душа. Човекът е загубил своето нравствено, умствено и духовно разбиране за Бога, защото е загубил Бога. И няма да Го намери, докато не намери пътя обратно към Него.

Пътят, който води обратно към Бога, не е пътят на разума или на морала. Човек не може да се върне при Бога по пътя на мисълта, защото човешкият мисловен живот не се съгласува с божествения, плътският ум е във вражда с Бога. Човек не може да се върне при Бога и по пътя на религията, защото в духовно отношение той е бунтовник против Бога. Не можете да се върнете при Бога и по пътя на морала, защото характерът ви е вече развален от греха.

Така логично възникват въпросите: Какво трябва да направя? Откъде и как да започна? Кой е моят път към Бога?

Има само един път обратно към Бога. Иисус казва: „Ако не се обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ С това Иисус изисква от нас едно обръщане. Така се започва. Оттук се започва. Трябва да се обърнете!

Много хора бъркат обръщането със спазването на закона. Мойсеевият закон е изложен точно в Библията и целта му е ясно посочена. Той никога не е бил предлаган като чудодейно лекарство срещу болестите на света, а по-скоро като средство за тяхното разпознаване. Той посочва причината за нашите неприятности, но не и как да се избавим от тях. Библията казва: „А знаем, че каквото казва законът, казва го на ония, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.“ (Римляни 3:19) Целта на Закона е да разкрие човешката неправда и Библията казва: „Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона.“ (Римляни 3:20) Невъзможно е човек да се обърне чрез спазването на закона. Библията казва: „Чрез закона става само познаването на греха.“ Законът е само едно нравствено огледало — той осъжда, но не преобразява, поставя изисквания, но не променя, сочи с пръст, но не предлага милост. В закона няма живот, а само смърт, защото неговата присъда е: „Ти трябва умреш.“

Мнозина казват, че тяхната религия е Проповедта на планината (Матей 5—7). Но все още не се е родил човекът, който наистина да е живял в съответствие с нея. Библията твърди, че всички сме съгрешили и сме лишени от Божията слава.

Преди да заявите, че сте добър човек и водите такъв живот, че не се нуждаете от обръщане, се запитайте какви са мотивите ви. Вгледайте се дълбоко и честно в собственото си сърце, преди да кажете, че някои други може и да се нуждаят от обръщане, но не и вие.

Веднъж проповядвах в Холивуд и една група кинаджии ме помолиха да поговоря с тях на някои религиозни теми. След като им казах няколко думи, имаше време за дискусия и първият въпрос, който ми зададоха, беше какво е това „обръщане“.

Не след дълго имах възможност да говоря пред група политици от Вашингтон. Когато дойде времето за дискусия, отново първият въпрос беше: „Какво е това обръщане“?

В почти всички университети и колежи, в които съм говорил, неизменно са ми поставяли същия въпрос: „Какво разбирате вие под обръщане“?

И може би на този въпрос се дават повече различни отговори отколкото на всеки друг. И така, какво представлява обръщането? Как се извършва? Какви са резултатите от него? Защо трябва да се обърнем, за да отидем на небето?

Самата идея за обръщането не е толкова чужда на съвременното общество. Всеки добър търговец знае, че трябва да „обърне“ вниманието на хората към артикулите, които предлага. Специалистите по реклама се стремят на „обърнат“ търсенето на пазара от един вид стоки към друг. Често говорим за политици, които са се „обърнали“ от първоначалните си политически убеждения към други. През войната голяма част от промишлеността се „обърна“ от мирновременно производство към военно.

Да се обърнеш означава да смениш посоката, да промениш начина си на мислене, да се върнеш обратно. В смисъла на християнството тя често се обяснява като покаяние, обновяване, получаване на благодат, прощение, получаване на увереност.

Спомням си как на едно от моите събрания при мен дойде един алкохолик и ми каза: „Господине, аз не съм уверен, че има истина в думите ви, но смятам да опитам вашия Христос и ако Той действа поне малко, както вие твърдите, ще се обърна и ще бъда Негов за цял живот!“

След няколко седмици той сподели с мен, че с него е станало нещо непонятно — всеки път когато възнамерявал да си пийне, като че ли нещо му попречвало. Всъщност Христос му беше помогнал да победи лошия си навик. Този човек се върна при семейството си и сега живее нов живот за Христос. С други думи, той се „обърна“ — промени насоката на живота си, начина си на мислене.

При различните хора обръщането може да стане по различен начин. То е индивидуално и зависи от отделния човек, от неговия характер, темперамент, интелект, от чувствата му, от обкръжението му, от социалното му положение, от начина му на живот. Понякога обръщането може да следва след голяма криза в живота на човека. То може да настъпи, след като всички предишни ценности са били разрушени, след някое голямо разочарование, след загуба на материалното благосъстояние или на любим човек. Този, за когото целият смисъл на живота му е бил съсредоточен в печелене на пари или в професионална или обществена кариера, или в любовта му към даден човек, може да преживее страшно сътресение при загубата на тези неща. За него това е загуба на смисъла на живота.

В тези трагични моменти, когато е останал без силата и сигурността на света, когато любимият човек си е отишъл безвъзвратно, човек осъзнава колко ужасно самотен е всъщност. Именно тогава Светият Дух може да снеме пелената от очите му и той да прогледне за първи път в живота си. Той може да разбере, че Бог е единственият източник на истинска сила и единственият извор на трайна любов и общение.

Но обръщането може да настъпи и в момент на преуспяване и щастие, когато всичко върви добре и Божиите милости се изливат изобилно над нас. Тъкмо Божията благост може да накара човека да осъзнае, че дължи всичко на Бога. Самата Божия добрина ни води към покаяние.

Обръщането в такъв момент може да бъде внезапно и драматично като обръщането на езичниците, които пренасят обожанието и вярата си от каменните и дървени идоли към личността на Иисус Христос.

Не винаги обаче тази промяна се извършва като внезапна светкавица на просветление на душата (така нареченото кризисно обръщане). При много хора тя настъпва след продължителен и тежък конфликт на вътрешните мотиви на личността. При други обръщането идва като връхна точка на един продължителен процес на постепенно убеждение в необходимостта от обръщане и разбиране на спасителния план. Този продължителен процес завършва със съзнателно приемане на Христос като личен Спасител и предаване на живота в Неговите ръце.

И така, можем да кажем, че обръщането може да бъде моментно събитие, криза, в която човек получава ясно откровение за Божията любов, или да бъде постепенно развитие, завършващо с кулминационен момент, в който се пресича границата между тъмнината и светлината, между смъртта и вечния живот.

Не винаги обаче обръщането става точно по този ясен начин. Жена ми, например, не може да си спомни точния ден и час, когато е станала християнка, но е напълно уверена, че в живота е имало един момент, когато фактически е преминала границата. Много млади хора, израснали в християнски семейства и изпитали благословението на християнското възпитание, не помнят кога точно са предали живота си на Христос. Други си спомнят мига, в който публично са изповядали вярата си. Повечето разкази за обръщане на различни хора в Новия Завет говорят за драматично, кризисно обръщане.

Проблемът за обръщането, както и други религиозни проблеми, дълго време не представляваха интерес за психолозите. През последните 25 години обаче те им посветиха сериозни изследвания. Посочва се, че обръщането е не само християнско преживяване, а е характерно и за други религии. То дори не е и само религиозно преживяване, а съществува като явление и в области извън религията. Психолозите отличават три степени в акта на обръщане: първата — чувство на объркване и безпокойство; втората — кулминационната точка на поврат; и третата — освобождаване от напрежението, белязано от вътрешен покой и радост.

Старбук различава два вида обръщане — едно, съпроводено от остро съзнание за грях, и друго, породено от чувство на непълнота, от стремеж към по-висш живот и желание за духовно просветление.

Приносът и значението на психологическите изследвания на обръщането обикновено се подценяват. Те действително хвърлят светлина върху проблема, малко са обаче психолозите, готови да приемат библейското обръщане като свръхестествено преживяване.

Библейското обръщане също има три степени — две от тях са активни, а едната е пасивна. Към активната част принадлежат покаянието и вярата. Покаянието е отвръщането от предишния живот. Вярата е обръщането към Бога. Третата, пасивна степен, можем да наречем новораждане или обновление.

Иисус казва, че за да влезем в небето, трябва да се обърнем. Не го казвам аз, казва го Иисус! Това не е нечие човешко мнение, това е мнението на самия Бог! Иисус казва: „Ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство!“ (Матей 18:3)

Истинското обръщане включва целия разум, всички чувства и цялата воля. Има хиляди хора, които се обръщат към Христос само с разума си. Те вярват всичко, което пише в Библията, вярват всичко за Иисус, но никога не са се обърнали наистина към Него.

Във втора глава на Евангелието от Йоан се разказва за стотици хора, последвали Иисус още в началото на служението Му. Казва се, че много от тях били повярвали в Него, но Иисус не им се доверявал, защото познавал сърцата на всички човеци. Защо Иисус не им се е доверявал? Защото е знаел, че те вярват само с ума си, но не и със сърцето си.

Има огромна разлика между интелектуалното обръщане и пълното обръщане, което спасява душата. Естествено, трябва да има промяна на мисленето и интелектуалното приемане на Христос.

Много хора са имали някакво емоционално преживяване, което наричат обръщане, но всъщност никога не са се обърнали истински към Христос. Христос изисква промяна в живота ви и ако животът ви не отговаря на емоционалното ви преживяване, имате пълно основание да се съмнявате в преживяването! Естествено когато дойдем при Христос, в емоциите ни ще настъпи промяна — ще започнем да мразим греха и да обичаме правдата. И тази промяна ще бъде рязка и силна — предаността ни към Христос няма да има граници, любовта ни към Него ще прелива.

Но дори и да приемате Христос интелектуално и да имате емоционално преживяване — това все още не е достатъчно. Необходимо е обръщане на волята! Трябва да подчините волята си на волята на Бога. Вашето „аз“ трябва да бъде приковано на кръста. Единственото ви желание ще бъде да живеете за Него.

При обръщането вие заставате в подножието на кръста и Светият Дух ви дава да осъзнаете своята греховност. Той насочва вярата ви към Христос, който умря вместо вас. Трябва да отворите сърцето си и да Го пуснете да влезе. Точно в този момент Светият Дух извършва чудото на новото раждане. Вие действително ставате ново нравствено същество. Във вас бива присадена божествената природа. Ставате участник в живота на самия Бог. Иисус Христос чрез Божия Дух заживява в сърцето ви.

Обръщането е толкова просто, че и малко дете може да се обърне, но същевременно е толкова дълбоко, че богословите в цялата история са разсъждавали върху него. Бог е направил пътя на спасението толкова прост, че „пътниците, даже и глупавите, няма да се заблуждават по него.“ (Исая 35:8) Никога няма да има човек, който не е успял да влезе в Божието царство, защото не е могъл да разбере пътя. Богат и беден, умен и глупав — всички могат да се обърнат.

И така, обобщено обръщането просто означава „промяна“. Когато някой се обърне, той може да продължи да обича нещата, които и преди е обичал, но основанията за тази любов ще се променят. Обърнатият човек може и да изостави някои неща, които е обичал по-рано. Той може дори да се отдалечи от предишните си приятели, не защото ги презира — те са си все същите хора и много от тях са почтени и добри — а просто защото обществото на други християни със същите разбирания става по-привлекателно за него.

Обърнатият човек ще започне да обича неща, които по-рано е мразил и да мрази неща, които по-рано е обичал. И сърцето му ще се промени по отношение на Бога — ако някога е бил безразличен към Бога или пък е живял в постоянен страх, ужас и неприязън към Него, след обръщането си той ще се намери в състояние на пълно доверие, почит, послушание и преданост. Той ще се изпълни със страхопочитание, ще живее в постоянна благодарност и признателност към Бога и с чувството на пълна зависимост от Него. Преди обръщането човек може би е угаждал на плътта си. Може би културата или интелектуалните му интереси, или пък печеленето на пари са били от първостепенно значение за него. След обръщането правдата, духовната святост и християнският начин на живот ще бъдат поставени над всички други интереси, защото единственото наистина важно нещо ще бъде живот, който носи радост на Христос. С други думи, обръщането означава пълна промяна в живота на личността.

Спомням си много живо случая с една девойка от Ню Йорк, която беше дошла в Лос Анжелос, за да се омъжи. С младежа се бяха запознали в една преуспяваща рекламна агенция, където бяха работили заедно и цялата им връзка се беше развивала по младежки събирания и нощни клубове. Не след дълго годеникът, воден от амбицията за бърза кариера, се беше преместил в Калифорния, като се бяха разбрали, че след шест месеца момичето ще го последва и ще се оженят.

Една седмица след като бе пристигнала в Лос Анжелос, изпълнена с надеждата за нов и щастлив живот, тя беше открила, че годеникът междувременно се е влюбил в някаква филмова звезда, но нямал куража да пише за това, преди тя да напусне Ню Йорк.

И така, тя изведнъж се бе оказала съвсем сама в един град, където не познаваше никого, всичките планове бяха рухнали, гордостта бе смазана, а бъдещето се простираше пред нея пусто и безрадостно. Тя не беше от религиозно семейство и в този момент на голяма мъка не знаеше къде да потърси утеха, съвет и напътствие.

Вървейки по непознатите улици и мъчейки се да се съвземе от удара и да преодолее скръбта и унижението, тя беше стигнала до голямата палатка, в която провеждахме нашите събрания. По-късно тя сподели с мен, че сама не знае какво я e накарало да влезе, но влязла и седяла мрачна и навъсена по време на цялата проповед. На следващата вечер пак дошла, и така всяка вечер, до края на седмицата, докато през мъглата на горчивината и мъката, които я притискали, Божият глас достигнал до нея. Тогава тя излезе напред и изповяда нуждата си от спасение.

Чрез вяра в Господ Иисус тя бе освободена от бремето на вината и огорчението и разбра, че любовта, която бе изгубила, бе станала за нея стъпало към една много по-голяма и по-богата любов. Чувството на унижение, което бе пречело да се върне на предишната си работа, бе изчезнало, и животът, вместо да свърши, бе станал много по-богат и смислен. Само че вместо да пропилява ума и способностите си в безкрайни коктейли и развлечения, тя стана изключително деятелна в своята църква. Фантазията, която преди бе служила, за да забавлява клиентите, сега оживяваше библейските истории в неделното училище. Способностите за финансова организация също са от голяма полза за църквата.

Преди отхвърлена и нежелана, сега тя е един от най-търсените хора в църквата. Но най-важното е, че чувството на самота изчезна, защото тя разбра, че Христос е винаги до нея, готов да я утешава, води и закриля!

Всичко това бе в резултат на нейното обръщане — от празния и безрадостен светски път, по който вървеше толкова нещастна, към нейния Господ и Спасител Иисус Христос. Тя намери мир с Бога!

 
IX глава

ПОКАЯНИЕ
„Също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“

Лука 15:7
Видяхме, че Иисус изисква обръщане. Разбрахме също така, че трите елемента на обръщането са покаяние, вяра и обновление. Може да се спори в каква последователност се явяват тези три елемента, но общо взето се приема, че те настъпват едновременно. Независимо дали осъзнавате това, или не, в критичния момент на обръщането тези три неща се случват едновременно с вас.

Ако покаянието може да се опише с една дума, то тя е „отказване“. Ще попитате: „Отказване от какво?“ Отговорът се съдържа също в една дума: „От греха.“ Библията учи, че грехът е престъпване на закона. Грехът е незачитане на какъвто и да е авторитет и отхвърляне на всяко задължение спрямо Бога. Грехът е онзи принцип на злото, който влезе в Едемската градина, когато Адам и Ева бяха изкушени и паднаха в грях. Тръгвайки от Едем тази ужасна отрова премина във всички човеци, така че „всички съгрешиха“ и „няма праведен нито един“. Грехът разруши връзката ни с Бога и като последица от това увреди нашите отношения с всички хора и дори със самите нас.

Ние никога не можем да имаме мир с Бога или мир с другите хора, или дори мир вътре в себе си, ако не бъде премахнато това „отвратително нещо, което е омразно на Бога“. Ние трябва да отхвърлим не само принципа на греха, но и отделните конкретни грехове. Ние трябва да се откажем от света, от плътта и от дявола. Тук не може да има никакви компромиси, колебания или пазарлъци. Христос изисква от нас пълно отказване.

Но това отново е свързано с принципа на любовта — ако истински и изцяло отдадете любовта си на Иисус, няма да искате да вършите неща, които за Него са омразни и отвратителни. Когато Му се предадете с вяра, автоматично ще се откажете от всички грехове в живота си. Затова покаянието и вярата вървят ръка за ръка — не може да има истинско покаяние без спасителна вяра и не може да има спасителна вяра без истинско покаяние.

За жалост думата покаяние днес не звучи твърде често от амвона. Тя е много непопулярна дума. А първата проповед на Иисус беше: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4:17) Бог говореше чрез Своя Син. Иисус дойде на земята със сърце, изпълнено с любов и милост, но веднага започна ясно и недвусмислено да говори за вината и греха на човека. Той призоваваше хората да признаят вината си и да се обърнат от безбожието си. Казваше, че преди Бог да излее върху тях любовта, благодатта и милостта Си, те трябва да се покаят. Иисус никога не си затваряше очите пред неправдата. Той изискваше нашето себеосъждане, нашето абсолютно обръщане; изискваше от нас ново отношение към живота преди да ни открие Божията любов.

Веднъж разказали на Иисус за едни галилеяни, чиято кръв Пилат смесил с кръвта на жертвите им, когато римските легиони потушили еврейски бунт. Разказали Му също как падането на силоамската кула отнело живота на много хора. Иисус отговорил: „Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.“ (Лука 13:2)

С други думи, Иисус казва, че независимо дали хората умират от насилие, при злополука или от естествена смърт, съдбата им ще бъде една и съща, ако не са се обърнали с покаяние към Бога. Докато това не стане, вярата е напълно невъзможна. Това не ограничава Божията благодат, но покаянието разкрива пътя за нея.

Знаем, че спасението се основава единствено на Божията благодат. Вече видяхме, че никакви жертвоприношения, обреди или дела по закона не могат да спасят нито една душа. Библията казва, че никой човек не се оправдава пред Бога чрез закона: „Праведният чрез вяра ще живее.“ (Римляни 1:17) Спасението, прошката и оправданието са основани единствено на изкупителното дело на Христос. Но за да стане Христовата жертва на кръста действена за който и да било човек, през което и да било историческо време, този човек трябва да се покае за греховете си и да приеме Христос чрез вяра.

Йона проповядваше покаяние в Ниневия, докато целият град се покая.

Езекиил също говореше за покаяние: „Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Йехова. Покайте се и обърнете се от всичките си престпления, та да не ви погуби беззаконието.“ (Езекиил 18:30)

Голямото послание на Йоан Кръстител също беше покаянието: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“ (Матей 3:2)

Покаянието се споменава седемдесет пъти в Новия Завет. Иисус казва: „Ако се не покаете, всички така ще загинете.“ Проповедта на апостол Петър в деня на Петдесетница беше: „Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви.“ (Деяния 2:38) Апостол Павел казва: „Проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.“ (Деяния 20:21) Според Библията покаянието е заповядано от Бога: „Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“ (Деяния 17:30) Това е безусловна заповед. Бог казва: „Покайте се, или ще загинете!“ Вие покаяли ли сте се? Сигурни ли сте?

Какво е разбирал Иисус под покаяние? Защо тази дума се среща толкова често в Библията? Ако я потърсим в някой съвременен речник, ще открием, че „покайвам се“ означава „съжалявам, мъчно ми е за нещо извършено“. Но оригиналните гръцки и еврейски думи, които Иисус е използвал са означавали много повече от просто „съжалявам“ и „мъчно ми е, че съм извършил грях“. Библейската дума „покаяние“ означава „промяна, обръщане“. Това е силна, действена дума, тя означава истинска революция, която се извършва в човека. Когато Библията ни призовава да се покаем за греха си, това значи да го отхвърлим, да се обърнем обратно и да тръгнем в посока, противоположна на греха и всичко свързано с него.

Иисус разказа притчата за блудния син, за да покаже нагледно какво разбира под думата „покаяние“. Когато блудният син се разкайва, той не продължава просто да си седи където е, съжалявайки горко за греховете си. Той не се отдава на пасивна скръб. Не остава на мястото си, сред свинете. Напротив, той става и тръгва! Той поема в обратна посока, намира баща си и се смирява пред него, и след това получава наградата си.

Твърде много съвременни християни са изгубили библейското разбиране за покаянието. Те смятат, че то едва ли е нещо повече от това да поклатиш глава и да си речеш: „О, колко съжалявам, че направих това!“ — и след това да продължиш да си живееш точно както преди.

Истинското покаяние означава промяна, обръщане от нещо, поемане в друга посока. Не е достатъчно да съжаляваме. Юда също съжаляваше и съвестта го измъчваше, но той никога не се покая. Не е достатъчно дори да се поправим. Няма изтезание, на което бихме могли да подложим тялото си, няма изпитания, на които да подложим ума си, които биха могли да задоволят всемогъщия Бог. Нашите грехове бяха изкупени от Иисус Христос на кръста. Там Той изтърпя наказанието за тях. Никое страдание, което ние бихме поели върху себе си, не би ни довело до покаяние.

Когато говоря за покаяние, нямам предвид така наречената „скамейка на скръбта“ от едно време. Мнозина са учили, че за да се стигне до покаяние и спасение, трябва да се скърби определено време. Веднъж един човек ми разказа за своето обръщане: на едно събиране на християни с такива разбирания той излязъл напред, за да приеме Христос. Докато стоял на колене пред амвона и се опитвал да намери Бога, при него дошла една мила сестра, потупала го по рамото и казала: „Дерзай, братко! Ако търсиш Бога, трябва да се бориш!“ След няколко минути се приближил един църковен служител, потупал го по рамото и казал: „Братко, отпусни се!“ След малко дошла друга сестра и му доверила: „През нощта, когато аз се обърнах, видях ослепителна светлина, от която направо се смръзнах.“ Човекът ми каза: „Опитвах се да се боря и да се отпусна едновременно, като същевременно се оглеждах за светлината. Без малко щях изобщо да се откажа в цялото объркване!“

Един много интелигентен християнски водач веднъж ми разказа, че настойчивото очакване на проповедника и цялата църква да видят от него някаква демонстрация на чувства, почти му попречило да дойде при Бога.

Фалшивата приповдигнатост на чувствата, която се създава на много християнски събирания, е била и е пречка за не една искрена търсеща душа. Но тук аз говоря за истинското библейско покаяние, което включва и трите — и разума, и чувствата, и волята.

• На първо място е необходимо осъзнаване на греха. Библията казва: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“ (Римляни 3:23) Когато Исая осъзна греха си, той извика: „Горко ми! ... понеже съм човек с нечисти устни.“ (Исая 6:5) Когато Йов осъзна, че е грешник, каза: „Гнуся се от себе си.“ Когато Петър осъзна греховете си, възкликна: „Аз съм грешен човек.“ (Лука 5:8) Когато Павел осъзна своята греховност, той нарече себе си „главния от всички грешници“.

Светият Дух предизвиква това изобличение за грях. Истинско покаяние може да настъпи само след като Светият Дух вече е говорил на сърцето и ума. Той може да използва молитвите на една майка, чрез проповедта на един пастир, някое християнско радиопредаване, вида на някоя църковна сграда или смъртта на любим човек, за да породи у нас това необходимо съзнание за грях. Но аз съм виждал хора, разтреперани и уплашени от това изобличение, които въпреки това не се покайват. Възможно е човек да разбере, че е грешник, да вижда греховете си и дори сълзи да лее за тях, но въпреки това да не се покае.

• Второ: в покаянието участват и емоциите, както и при всяко друго истинско преживяване. Павел говори за скръб по Бога, която води към спасително покаяние. Много хора се страхуват от всякакви емоции и са критични и подозрителни към всяко обръщане, което не е извършено като в хладилник. Разбира се, подклаждането на фалшиви приповдигнати емоционални състояния крие големи опасности, но това не изключва съществуването на истински чувства и дълбочина на преживяването.

По този повод д-р Сангстер, голям методистки проповедник, казва в своята книга „Моят коментар“: „Човек, който крещи на футболен или бейзболен мач, но когато чуе, че някой грешник плаче пред кръста на Христос, се разстройва и промърморва нещо за опасността от емоционалното християнство, едва ли заслужава сериозно отношение.“

• Трето: покаянието включва волята. Чак когато стигнем до волята, намираме истинската сърцевина на покаянието. Необходима е твърдата решимост за изоставяне на греха, за промяна на отношението ни към самите себе си и към Бога. Трябва да се променят чувствата ни, волята ни, начинът ни на мислене и целта на нашия живот.

Само Божият Дух може да ни даде решимостта, която е необходима за истинското покаяние. То означава нещо повече от молитвата на малкото момиченце: „Боже, направи ме добра — не наистина добра, но достатъчно добра, за да не ме бият!“

Има стотици хора, чиито имена са вписани в църковните регистри. Те ходят на църква, когато им е удобно, даряват пари и поддържат църковните мероприятия, ръкуват се с проповедника след службата и му казват колко блестяща проповед е изнесъл, владеят християнския език и много от тях могат да цитират доста стихове от Библията, но въпреки това никога не са преживели истинско покаяние. Те имат консуматорско отношение към религията. Обръщат се към Бога и се молят, когато се окажат натясно, а през останалото време не се замислят твърде за Него. Библията ни учи, че когато човек дойде при Христос, в него се извършва промяна, която се отразява във всичко, което той върши.

Нито един-единствен стих в Светото Писание не намеква, че човек може да бъде християнин и да си живее както си поиска. Когато Христос влезе в човешкото сърце, Той изисква да бъде Учител и Господ. Той изисква пълно отдаване. Той изисква контрола над умствените ни способности. Той изисква тялото ни да бъде подчинено на Него и само на Него. Той изисква целият ни труд и всичките ни усилия да бъдат в Негово име.

Много от днешните тъй наречени християни по-скоро биха се отказали да ходят на църква, отколкото да се откажат да си купят нов хладилник. Ако трябва да избират дали да направят вноска за нова кола, или да подпомогнат строежа на някое неделно училище, едва ли биха се колебали дълго. Хиляди хора, които се считат за вярващи, поставят парите и високия стандарт на живот преди учението на Христос. Те намират време за кино, футбол и всякакви развлечения, но не могат да намерят време за Бога. Могат да пестят за по-голяма къща и по-голям телевизор, но не могат да отделят пари за църквата. Това е идолопоклонство.

Трябва да настъпи промяна! Ние сочим с пръст езичниците и идолопоклонниците от древността, но единствената разлика е, че нашите кумири са направени от блестящ хром и неръждаема стомана и имат терморегулатори и размразяващи устройства вместо очи от скъпоценни камъни! Вместо позлатени нашите богове са емайлирани, но ние им се покланяме по същия начин и смятаме, че не можем да живеем без тях.

Иисус изисква пълно господство над всички тия неща. Той желае да Му предадем всичко, свързано с обществения, семейния и професионалния ни живот. Той трябва да бъде на първо място във всичко, което вършим, мислим, или говорим, защото, когато се покаем наистина, ние се обръщаме към Бога във всяко отношение.

Христос ни предупреди, че няма да ни приеме в Своето царство, ако не сме готови да се откажем от всичко, ако не сме готови да се отвърнем от всеки грях в своя живот. Не се опитвайте да направите това отчасти. Не си казвайте: „Ще оставя част от греховете си, но някои ще си задържа. Ще живея част от живота си за Христос и част за собствените си желания.“

Иисус изисква да Му се отдадем сто процента и когато го направим, ни възнаграждава хилядократно. Не очаквайте обаче, че Той обявява и по-малки награди — например от петстотин процента за петдесет процента отдаване. Бог не действа по този начин. Той изисква пълна промяна, пълно отдаване. Ако сте решили да се откажете от греха и изцяло да се предадете на Христос, вие сте направили още една стъпка към мира с Бога.