ПРАВИЛА НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

Библията учи, че християнският живот представлява непрекъснат растеж. С новораждането си вие се раждате в духовния свят и ставате бебета в Божието семейство. Божието намерение е да израснете до пълна зрялост в Христос. Би било против Божия закон и природата, ако останете цял живот бебе — нещо като духовно джудже. Във 2 Петрово 3:18 се казва, че ние трябва да растем. Това предполага постоянен растеж, постепенно съзряване и израстване в мъдрост.

За да растем правилно, трябва да спазваме определени правила за добро духовно здраве.

• Първо: всеки ден трябва да четете Библията. Вашият духовен живот се нуждае от храна — духовна храна. Тя се намира в Библията, Божието слово. Библията разкрива Христос, който е живият хляб за гладуващата ви душа и живата вода за жадуващото ви сърце. Ако не приемате ежедневно тази духовна храна, ще отслабнете от глад и ще изгубите духовната си жизненост. Библията казва: „Пожелавайте като новородени деца чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него...“ (2 Петрово 2:2) Четете я, изучавайте я, размишлявайте над нея, запаметявайте я. Деветдесет и пет процента от трудностите, които ще срещнете като християни, се дължат на недостатъчно четене и познаване на Библията.

Не се задоволявайте да прегледате набързо една глава само за да успокоите съвестта си. Пазете Божието слово в сърцето си. По-малка порция, но добре смляна, е по-ценна за душата ви от набързо прочетен голям пасаж. Не се обезсърчавайте, че не разбирате всичко. Четете първо по-лесните части. Нали не започвате от първия ден да храните едно новородено бебе със свински пържоли — давате му мляко!

Бих ви предложил да започнете с Евангелието от Йоан. Докато четете, Светият Дух ще осветлява пасажите, ще ви дава да разбирате дори трудните и неясни неща. Дори да не можете веднага да запомните и разберете всичко, продължете да четете. Самата практика на четенето ще окаже пречистващо въздействие върху ума и сърцето ви. Не позволявайте нищо да измести тази практика от ежедневието ви.

• Второ: опознайте тайната на молитвата.

Вие вече имате един небесен Баща. Той ви чува и отговаря на молитви. Иисус каза: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“ (Йоан 14:14), и още: „И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“ (Матей 21:22) Всички хора, чийто живот е допринесъл за църквата или за Божието царство, са били хора на молитвата. Не можете да си позволите да бъдете прекалено заети, за да се молите. Християнин без молитва е безсилен християнин. Христос прекарваше цели часове в молитва. Понякога оставаше цяла нощ на някой хълм в уединение, за да общува с Бог Отец. Ако Той е трябвало да се моли, колко повече ние!

Молитвите ви може да са малко неумели и неясни в началото. Но Светият Дух, който живее във вас, ще ви помогне и ще ви учи. Всяка молитва, която отправите към Бога, ще получи отговор. Понякога отговорът може да бъде „Не“, понякога може да бъде „Чакай“ — но отговор със сигурност ще има.

Молбите ви винаги трябва да бъдат придружени от условието: „Да бъде Твоята воля.“ „Весели се тъй също в Господа, и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.“ (Псалм 37:4) Но забележете, радостта в Господа предшества изпълнението на желанията ни. Бог винаги ще направи това, което е най-добро за децата Му.

Помнете, че трябва да се молите навсякъде и по всяко време. Докато миете чинии или копаете нивата, или работите в службата, или пазарувате в магазина, или спортувате на игрището — винаги можете да се помолите и Бог ще ви отговори!

Бъдете систематични в молитвата. Молитвата, съчетана с изучаването на Библията, е предпоставка за пълноценен и победен християнски живот. Библията казва: „Непрестанно се молете.“ (1 Солунци 5:17) Ако имате специално време от деня, отделено за молитва, и през останалото време животът ви несъзнателно ще бъде пропит от молитвата. Не е достатъчно, когато сутрин станете от леглото, да коленичите и да повторите няколко изречения. Трябва да имате определени часове през деня, в които да се оттегляте в усамотение с Бога.

Дяволът ще се опитва постоянно да ви пречи. Той ще се погрижи тъкмо по това време детето да заплаче, телефонът да иззвъни, някой да почука на вратата. Често ще ви прекъсват, но не се отказвайте и не се обезсърчавайте. Скоро ще установите, че това време на молитва е най-голямото удоволствие в живота ви. Ще ги очаквате с по-голямо нетърпение от всичко друго. Без постоянна, ежедневна, систематична молитва животът ви ще изглежда сух, безплоден и обезсърчителен. Без постоянна молитва никога няма да познаете вътрешния мир, който Бог иска да ви даде.

• Трето: постоянно се осланяйте на Светия Дух. Помнете, че Христос живее във вас чрез Светия Дух. Тялото ви вече е обиталище на Третото Лице на Троицата. Не искайте от него да ви помогне, както бихте поискали от един слуга. Помолете Го да извърши всичко. Помолете Го да владее целия ви живот. Кажете Му колко слаби, безпомощни, нестабилни и недостойни за доверие сте. Отдръпнете се настрана и Го оставете той да взема решенията във вашия живот.

Вие не сте в състояние да устоите докрай в християнския си живот — но Той може да ви държи. За Него обаче е трудно да ви държи, когато се дърпате, хапете и се борите. Просто се отпуснете и си почивайте в Господа. Оставете вътрешните напрежения и комплекси. Разчитайте напълно на Него. Не се измъчвайте и не се безпокойте за важни решения — оставете Той да ги вземе вместо вас. Не се безпокойте за утре — Той е Бог на бъдещето, Той вижда края още от началото. Не се безпокойте за необходимостите на живота — Той ще се погрижи за тях. Истинският победоносен християнски живот е свободен от притеснения, вътрешни конфликти и напрежения. Когато напълно се осланяте на Светия Дух, ще установите, че много от телесните и умствените ви слабости ще изчезнат.

• Четвърто: редовно ходете на църква. Джон Уесли е казал: _Библията не познава самотното християнство.“ Християнството е религия на общността. Следването на Христос означава любов, праведност, служене — а тези неща могат да се постигнат или изявят само в общуването в с други хора. Това общуване става в църквата.

Църквата е Христовата общност на земята. Тя е мястото, където се покланяме на Бога, учим се от Словото Му и общуваме с другите християни. Библията нарича църквата „свята нация“, „Божи народ“ „Божие домочадие“, „свят храм на Господа“, „Божие обиталище в Духа“, „тяло Христово“. Всички тези метафори и символи се използват, за да покажат духовната реалност на църквата.

Нищо не може да замени ходенето на църква. Ако вие сте истински християнин, ще се надсмеете над такива плоски оправдания като студ или жега, дъжд или сняг — те са недостойни за един сериозен последовател на Христос. Има много хора, които казват, че могат да си останат в неделя сутрин вкъщи и да се покланят на Бога самостоятелно. Човек, който прави това, не успява да отдаде на Бога пълното поклонение, което Му се полага, защото Бог е Създател не само на ума и душата, но и на тялото ни. Затова и умът и тялото ни трябва да участват в отдаването на дължимата на Бога прослава.

Мнозина смятат, че ако у дома слушат проповед по радиото, това може да замести църковната служба. Това обаче не е достатъчно. Вие не отивате на църква, за да чуете една проповед. Отивате там, за да се поклоните на Бога и да Му послужите в общение с другите християни. Не можете да бъдете успешен и щастлив християнин, без да бъдете верен в църквата. Там ще намерите своето място за служене. Ние сме спасени, за да служим. Щастливият християнин е зает с тази служба.

• Пето: свидетелствайте за Христос. Ако вярно практикувате горните четири правила, петото ще се изпълни от само себе си — също като една чаша, която се пълни непрекъснато — тя рано или късно ще започне да прелива.

Вие вече сте официални и законни посланици на Царя на царете. Трябва да издигнете високо Неговото знаме над посолството. Представете си, че американският посланик в Русия заповяда да свалят знамето на САЩ от посолството, защото не е популярно в Русия — много скоро биха го отзовали! Той не би бил достоен да е посланик на Съединените Щати.

Ако не сте готови да развеете знамето си у дома, в работата, в магазина, в университета — вие не сте достоен да бъдете посланик на Христос! Трябва да заемете мястото си и всички около вас да разберат, че сте християнин. Трябва да свидетелствате за Христос.

Ние свидетелстваме по два начина — с думи и с живота си. Нито едно от двете не е достатъчно само за себе си. Божията цел за вас и мен, след като сме се обърнали, е да бъдем свидетели за Неговата благодат и сила. Вие трябва да бъдете Христово опълчение, винаги готово за действие!

Христос каза: „Който изповяда Мен пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата.“ (Матей 10:32) В Деяния 28:23 е представена една вълнуваща сцена. Апостол Павел, затворник в окови в Рим, от сутрин до вечер увещава хора да повярват в Иисус. За всеки от нас трябва да може да се каже: „Ето, сеячът излезе да сее.“

Един пощенски раздавач няма големи възможности за избор. Единственото му задължение е да отнесе посланието от изпращача до получателя. Може да не му е приятно да отнесе съобщението. То може да съдържа лоши новини, които ще разстроят човека, до когото са адресирани. Но пощальонът не може да спре насред пътя, да отвори плика, да промени думите на телеграмата или писмото. Неговото задължение е да предаде посланието.

Ние, младите християни, имаме Божието слово. Нашият велик Военачалник е казал: „Идете и отнесете това послание на погиващия свят.“ Някои обаче пренебрегват заповедта. Някои разкъсват плика и заменят посланието със свое собствено. Някои отнемат част от него. Някои казват на хората, че Господ не е имал предвид това, което е казал. Други им казват, че всъщност не Той е написал посланието, а обикновени хора, които са сгрешили истинското му значение.

Нека си припомним, че векове по-рано апостол Павел увещаваше християните да поучават само Словото. Спомнете си, че ние сеем семе. Някои семена може да паднат на утъпкани пътища, а някои — между тръните, но нашата работа е да продължим да сеем. Не бива да преставаме, защото някоя почва не ни изглежда обещаваща.

Ние държим светило. Трябва да го оставим да свети! Въпреки че може да изглежда само една мъждукаща свещичка в непрогледния мрак — нашата задача е да се грижим за светлинката.

Ние сме тръбачи. В грохота на битката звукът на малката ни тръбичка може да изглежда изгубен, но ние трябва да продължаваме да тръбим и да предупреждаваме тези, които са в опасност.

Ние палим огън. В този студен свят, изпълнен с омраза и егоизъм, нашето малко пламъче може да изглежда безполезно, но ние трябва да го поддържаме.

Ние удряме с чук. Може да изглежда, че ударите само изморяват ръцете ни, но не бива да преставаме.

Ние въртим меч. Може първият или вторият удар да бъдат избегнати и усилията ни да поразим неприятеля може да изглеждат безнадеждни, но трябва да продължаваме — нашето оръжие е „мечът на Духа“.

Ние имаме хляб за един гладен свят. Може хората да предпочитат да се хранят с други неща и да не приемат хляба на живота, но ние трябва да продължаваме да го предлагаме на душите им.

Ние имаме вода за жадуващите хора. Трябва неспирно да викаме: „Ехо! Който е жаден, нека дойде при водата!“

Трябва да постоянстваме. Никога да не се отказваме. Да използваме Словото.

Иисус каза, че много от семената ви ще намерят добра почва, ще поникнат и ще родят плод. Огънят в сърцето и устните ви ще запали свято пламъче в някое студено сърце и ще го доведе до Христос. Чукът ще разчупи някое каменно сърце и ще го накара да се смири и предаде на Бога. Мечът ще прониже бронята на греха и ще отсече самодоволството и гордостта, за да се отвори някое сърце за Божия Дух. Някои гладни мъже и жени ще вземат от хляба на живота и някои жадуващи души ще намерят живата вода.

Бъдете ловци на човеци! Най-вълнуващото преживяване за човека е да спечели друг човек за Иисус Христос. Аз съм имал привилегията да спечеля хиляди души за спасителното познаване на Христос. Но винаги се вълнувам при вида на човек, който вдига ръка и казва: „Аз приемам вашия Христос.“ Това е по-ценно от всичките богатства на света. Никакво щастие, никакво преживяване, никакво романтично приключение не може да се сравни с вълнението от това да спечелиш друг човек за Христос. Бъдете ловци на души! Бъдете свидетели!

Библията казва: „Който е мъдър, придобива души.“ (Притчи 11:30) „Разумните ще сияят със светлостта на простора, а ония, които обръщат мнозина в правда — като звездите до вечни векове.“ (Данаил 12:3)

„Вие сте солта на земята.“ (Матей 5:13) От солта човек ожаднява. Вашият живот създава ли у другите хора жажда за живата вода?

• Шесто: нека любовта бъде господстващият принцип в живота ви. Иисус каза на тези, които Го следваха: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ На друго място в Библията намираме същите думи, казани от Йоан: „Възлюбени, да се любим един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога. Който не люби, не познава Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта — не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилоствение за нашите грехове.“ (1 Йоан 4:7—10)

От всички дарове, които Бог дава на Своите деца, любовта е най-големият. От всички плодове на Светия Дух любовта е първият.

Библията казва, че ние, които следваме Христос, трябва да се обичаме толкова, колкото Бог ни е обичал, когато е изпратил Своя син да умре на кръста за нас. В момента, когато дойдем при Христос, Той ни дава тази свръхестествена любов, Той я излива в сърцата ни чрез Светия Дух. Най-голямото проявление на факта, че сме християни, е че се обичаме един друг. Ако научите отрано тази тайна, ще сте направили една огромна крачка към щастливия, зрял християнски живот.

• Седмо: бъдете послушни християни. Нека Христос бъде на първо място при всички решения, които взимате в живота си. Нека Той бъде Учител и Господ. Нека Той управлява вашия кораб.

• Осмо: научете се как да устоявате на изкушенията. Както вече видяхме, изкушенията са нещо естествено. Едно изкушение още не е грях. Поддаването на изкушението е грях. Бог никога не ви изкушава, но Той допуска да бъдете изпитани по този начин. Изкушението е дело на дявола. Разпознайте го като такова. Един начин да посрещнете изкушението е да цитирате на изкусителя стих от Писанието — той винаги ще побегне, защото не може да устои на Божието Слово.

Когато Иисус беше изкушаван в пустинята, единственото оръжие, с което, разполагаше беше Божието Слово. Той три пъти каза: „Писано е...“

Кажете на дявола: „Така казва Господ“, и той ще побегне. Същевременно оставете Христос да води борбата за вас чрез Светия Дух. Като малкото момиченце, което казало: „Винаги щом чуя, че дяволът чука, пращам Иисус на вратата.“

Всички се сблъскват с изкушения, но някои хора ги подхранват. На тях като че ли им харесва да бъдат изкушавани. Ако подгоните мишка с метла, ще видите, че тя не гледа към метлата, а се оглежда за някоя дупка. Отвърнете поглед от изкушението и го насочете към Христос!

Веднъж попитах един офицер кое качество би предпочел на бойното поле — храброст или послушание. Без секунда колебание той отвърна: „Послушание.“

Бог предпочита вашето послушание пред всичко друго. Но за да бъдете послушни, трябва първо да познавате заповедите Му. Това е още една причина да изучаваме Библията. Тя е нашият компас и пътеводител. Бъдете послушни на това, което Бог ви казва!

• Девето: бъдете нормални християни. Добре е било казано, че някои християни до такава степен ходят по небето, че вече не стават за живот на земята.

Библията ни учи да се отделим от греха, но никъде не е казано, че трябва да бъдем странни птици, на които всичко човешко е чуждо. Бъдете лъчезарни. Бъдете учтиви, любезни, чисти и тялом и духом, спокойни, благи. Избягвайте като гърмящи змии глупавите флиртове, нездравите клюки, съмнителните разговори и двусмислените забавления. Бъдете спретнати и привлекателни, обличайте се добре и с вкус. Стремете се да бъдете идеалния джентълмен или идеалната дама. Животът и видът ви трябва да са препоръка за евангелието, да го правят привлекателно за околните. Както находчиво отбелязва д-р Барнхаус: „Хората могат да не четат Евангелието с кожена или платнена подвързия, но не могат да го избегнат, когато е с кожени или платнени обувки.“

• Десето: издигнете се над обстоятелствата. Бог ви е направил каквито сте! Той ви е поставил където сте! И вие можете най-добре да Му служите и да Го прославяте точно такива каквито сте и където сте. Някои хора постоянно гледат в съседния двор, защото си мислят, че там тревата е по-зелена. Те изразходват толкова време в искане нещата да са различни и измисляне на причини защо не са, че пропускат да видят всички предимства и възможности, които имат точно в положението, в което се намират.

Бъдете като апостол Павел, който казва: „Не ме е грижа за нищо.“ (Деяния 20:24) Той казва, че е научен да живее и в изобилие, и в лишение. Той е бил християнин до мозъка на костите си — дори и в затвора. Не се оставяйте външните обстоятелства да ви потискат. Научете се да живеете спокойно и ведро независимо от тях.

Тези правила и съвети може да ви изглеждат елементарни, но спазвайте ги — те действат. Виждал съм ефекта им в живота на хиляди хора. Опитал съм ги в собствения си живот. Ако се спазват правилно и последователно, те ще ви дадат душевен мир, щастие, спокоен ум и радост и ще научите тайната на удовлетворението от живота.

 


XV глава

ХРИСТИЯНИНЪТ
И ЦЪРКВАТА
„... в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“

Ефесяни 2:22
Човекът е обществено животно. Стадният инстинкт е заложен в природата му и той се чувства най-сигурен и удовлетворен в обществото на други хора, споделящи неговите интереси и мироглед. Измежду всички групи, които хората някога са образували — племена, родове, организации и общества — никоя в течение на цялата история не е била толкова силна, всеобхватна и влиятелна като църквата.

В най-ранните времена хората са се сдружавали за взаимна защита. По-късно те се научили да се сдружават и за друга обща полза и за удоволствие. С развитието на цивилизацията се появили тайни общества, които създавали у членовете си чувство, че са _отделени“, че са по-различни от останалите. Измисляли се специални клетви, закони и ритуали, на които се отдавало голямо значение

Обособили се расови и национални групи, в които членството се определяло от общия произход или поданство на един и същ владетел. Всички човешки общности — землячески дружества, студентски организации, тайни ложи, литературни общества, политически партии, военни клубове — от най-елитния клуб до ученическата банда — свидетелстват за нуждата на човека да намери утеха и сигурност в обществото на други хора, които одобряват неговия начин на живот, понеже техният е подобен.

Никъде обаче човек не е намирал тази утеха, сигурност и мир в такава степен, както в църквата, защото очевидно всички останали групи са създадени от хора. Те поставят изкуствени граници и създават само илюзията за закрила, докато църквата представлява едни жив и силен организъм, който черпи силата си отвътре и не разчита на външни източници, които да придадат жизненост и смисъл.

Думата църква е използвана в превода на Библията на мястото на гръцката дума еклезия, която означава събрание, или общност от хора. Въпреки че тази дума бързо е придобила изключително християнско значение, тя се е използвала широко и преди християнството. В древна Гърция под еклезия се е разбирало събрание на група хора, избрани представители на гражданите на някой свободен град, които трябвало да взимат решения по обществените работи; или каквото и да е друго събрание. В Стария Завет съответната еврейска дума се е използвала за израилевото общество, определено като Божия народ. Затова в Деяния на апостолите Стефан говори за Мойсей, който е бил с „църквата в пустинята“. И така, в първи век тази дума за гърците е била свързана с едно самоуправляващо се демократично общество, а за евреите — с теократично, чиито членове са били поданици на Бога.

Думата църква в смисъла на християнско общество е употребена първо от Иисус, когато Той казва на Петър: „На тая канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да _ надделеят.“ (Матей 16:18) Следователно Иисус Христос сам е основал църквата Си. Той е големият крайъгълен камък, на който тя стои. Той е основата за всяка християнска практика, и църквата също е основана на Него. „Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус Христос.“ (1 Коринтяни 3:11) Иисус каза, че Той е основателят на църквата, Той я съгражда и тя принадлежи само и единствено на Него. Той е обещал да живее със и във всички, които са членове на Неговата църква. Това не е организация, а жив организъм, напълно различен от всичко, което светът някога е познавал — Сам Бог живее със и във обикновени мъже и жени, които са членове на Неговата църква.

Новият Завет учи, че църквата е всъщност само една, но могат да съществуват множество местни събрания. Днес те са групирани в различни деноминации, общества или съвети, разделени по национален или богословски признак, или според темперамента на членовете си. Но въпреки тези разделения в структурата на църквата, Новият Завет учи, че ние имаме само „един Господ“.

Главата на тази всеобща църква е Иисус Христос. От Него трябва да изхождат всички дейности и учения на църквата, защото Той е източникът на всеки християнски живот.

Можем да сравним църквата с телефонна мрежа, при която всички отделни постове минават през централата и там се правят всички връзки. В железопътното дело има едно главно управление, откъдето се издават заповеди до всички местни диспечери. В армията има един главнокомандващ, който издава заповеди на всички войскови части. Отделните му подчинени могат да изтълкуват заповедите му с известни малки разлики, но като цяло действията им се определят от тези негови заповеди.

По отношение на църквата Иисус Христос е в положението на главнокомандващ. Тя съществува по Негова заповед, силата идва пряко от Него и всяко отделно църковно общество е длъжно да следва Неговите нареждания колкото може по-точно. Също както един главнокомандващ очаква заповедите му да бъдат точно изпълнявани, така и Иисус очаква от всеки клон на църквата да се придържа най-близко до Неговите учения.

Църквата е била остро критикувана за множеството вътрешни разцепления, кавги и липса на единство. Но това са повърхностни неща. Тези конфликти идват от някои разлики в тълкуването на заповедите на главнокомандващия и по никакъв начин не засягат Неговата мъдрост или власт да издава заповеди!

Ако се запознаете с вярванията на различните деноминации, ще установите, че в основата си те са еднакви. Може да има големи различия в обредите, може да изглежда, че има непреодолими богословски различия; но по принцип всички приемат Иисус Христос като въплътения Бог, който е умрял на кръста и е възкръснал, за да можем ние да се спасим. А точно това е най-същественият факт за цялото човечество.

Вие сте приели Христос за свой Спасител и сте положили доверието и упованието си в Него. С това вие вече сте станали член на всеобщата Негова църква. Вие сте член на домочадието на вярата. Вие сте част от тялото на Христос. Сега вие сте призовани да се покорявате на Христос, а това включва и да последвате Неговия пример за съвместно поклонение на Бога заедно с други хора. „Да не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават.“ (Евреи 10:25)

Някой е казал: „На практика членството в тялото на Христос трябва да означава членство в някое местно проявление на Неговото тяло — в някоя местна църква.“

Тук става дума вече не за голямата всеобща Христова църква, а за местното общество от вярващи хора, чиито недостатъци и грешки вероятно добре осъзнавате. Но трябва да помним, че съвършенството не съществува сред човешките същества и обществата, които те оформят, дори и за Божия слава, са белязани от техните собствени несъвършенства. Иисус е единственият съвършен Човек, който някога е живял на земята. Всички останали сме в най-добрия случай покаяли се грешници, колкото и да се опитваме да следваме Неговия славен пример. А и църквата си затваря очите за действителността, ако претендира за непогрешимост или съвършенство за себе си или за някой от своите членове.

Когато Иисус основа църквата Си, Той желаеше Неговите последователи да се присъединят към нея и да останат верни. Днес обаче броят на различните църковни общества и групи, към които можете да се присъедините, е зашеметяващ. В избора си можете да се поддадете на естествената склонност да се върнете към тази църква, която познавате от детството си, но може и да пожелаете изборът ви да е основан на по-зряла духовна преценка. Присъединяването към някоя църква не е нещо, което може да се реши лекомислено. Ако искате църквата да ви служи най-добре, и — което е още по-важно — да ви дава най-добрата възможност вие да служите на другите, трябва с молитва да изберете тази, в която ще можете най-добре да служите на Бога.

Винаги когато някой размаха пръст и запита защо има толкова много различни църкви, които всички служат на един и същи Бог, аз се изкушавам да му посоча колко различни видове шапки трябва да се произвеждат дори само за един народ. Ние всички сме човешки същества, но имаме достатъчно физически и вкусови различия, за да не можем да носим еднакви шапки с еднакво удоволствие.

Някои хора намират за по-лесно да се доближат до Бога във величествени сгради с някакви тържествени ритуали. Други са на мнение, че могат да търсят Бога само в крайна простота. На някои им харесва един вид служба, други се чувстват у дома си в по-различна атмосфера. Важно е не как го правим, а искреността и дълбочината на целта, с която го правим. Всеки от нас трябва да намери и да се присъедини към църква, където най-добре може да постигне тази цел.

Вие положително не бихте се нанесли за цял живот в някоя къща, без преди това да се поинтересувате да научите някои неща за нея. Но твърде много християни се присъединяват към някоя църква, без добре да са наясно защо, и след това, като установят, че тя не отговаря напълно на потребностите им, се преместват в друга — също за известно време. Така те изпробват различни църкви, но не пускат здрава котва в никоя от тях. Такова духовно чергарство не е от полза нито за Господа, нито за тях.

Църквите имат различна история, различни традиции, различни обичаи, различни акценти, на които наблягат. Всеки християнин трябва да избере своята църква, понеже е убеден, че в нейната конкретна структура ще намери най-истинно учение, най-големи възможности за духовен растеж, най-голямо удовлетворение за човешките си нужди и най-голям простор за полезна служба на другите. Не правете грешката да се присъедините към някой проповедник, а не към самата църква. Служенията може да се променят — това дори е здравословно и стимулиращо — но принципите и ученията на църквата остават същите. Ние дължим нашата преданост на църквата и Христос, а не на някой човек. Една стабилна църква се изгражда само ако нейните членове съзнават, че това, което ги държи заедно, е тяхната обща любов към Иисус Христос и искреното желание да Го следват.

Истинският християнин не ходи на църква, защото това е модерно, защото му създава престиж в обществото или защото го представя в очите на хората като праведен и добър. Той не ходи на църква дори защото това облекчава душата му и му носи мир, въпреки че това определено е една от благословените награди на членуването в църквата.

Истинският християнин не ходи на църква само за това, което може да получи от нея, но и за това, което може да отдаде от себе си. Той отива там, за да присъедини своите молитви към тези на останалите, отива да издигне заедно с тях глас в прослава на Господа, отива да прибави и своята сила в търсенето на Божието благословение, отива да добави и тежестта на своето свидетелство към предложението за спасение чрез Господ Иисус Христос. Той отива да се поклони на Бога заедно с другите, да се възхити отново от Неговата безкрайна милост и любов.

Целта и смисълът на това християнско общество, което наричаме „църква“, е:

• Първо: да прослави Бога чрез нашето поклонение. Ние не отиваме на църква само за да чуем една проповед. Отиваме, за да се поклоним на Бога. Трябва да Му се покланяме с дух и истина. Символите, песните, посланията на поклонението имат за цел да ни помогнат да прославим Бога. Главната цел на човека е да прославя Бога. С нашето поклонение ние Го прославяме повече отколкото по какъвто и да било друг начин. Християнските дейности, печеленето на души, четенето на Библията и хилядите мероприятия на църквата не могат да заместят поклонението. Поклонението е абсолютно необходимо, за да живеем един щастлив християнски живот. Бог желае нашето поклонение и прослава повече от всичко друго.

• Второ: църквата е място за общение. Може би най-ясното предвкусване на рая, което може да има тук, на земята, е общението на християните помежду им. Ако сте истински християни, с нетърпение ще очаквате срещата си с други християни. В древността голяма част от социалния живот на християнската общност се е развивал в църквата. Това не означава, че църковните сгради трябва да се превърнат в игрища или увеселителни паркове. Всяка дейност на църквата трябва да бъде насочена към прослава на Бога и ръководена от Христос. Но ние се нуждаем един от друг. Нуждаем се от помощта и молитвите си. Ние сме отговорни един за друг.

Апостол Павел оприличава църквата на човешкото тяло — ръката има своето задължение към устата, окото трябва да действа в съгласие с ухото, ръката трябва да се съобразява с краката. Всяка част трябва да носи собствения си товар, но да помага и на другите.

Християнството е религия на общността. Да следваш Христос означава любов, правда, служение, а тези неща могат да се развият и изявяват само в отношения с другите хора. Тези отношения съществуват в църквата. Чрез тази общност с другите ние добиваме сила и взаимно се подкрепяме. Иисус каза: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ (Матей 18:20) Той ни учи, че имаме нужда да се молим и да се покланяме на Бога заедно, като цяла общност.

• Трето: в църквата укрепва вярата ни. Чрез общите молитви, свидетелствата и проповядването на словото в църквата вашата вяра ще укрепне. Църквата ще ви изгради в пресвятата вяра, като отново ви припомня и набляга на точките, които разгледахме в главата „Правила на християнския живот.“

• Четвърто: църквата е среда, в която да служите на Бога. Ние сме спасени, за да служим. Има хиляди неща, които трябва да бъдат направени за Христос. Тази работа се върши най-добре в общението на местната църква. Живото християнство никога не е съществувало извън църквата. Църквата е Божията организация на земята. И с всичките си несъвършенства, провали и разделения, тя пак си остава църквата на Христос и никоя друга организация никога няма да заеме нейното място.

• Пето: църквата трябва да бъде каналът, през който да даряваме средства за Христовото дело.

Библията ни учи да даваме на Господа десятък от нашите доходи. Освен този десятък, давайте според това, как Господ ви е благословил. Даването е християнска добродетел, която трябва да стане органична част от нашия ежедневен живот. Щедростта трябва ни води във всички наши действия.

Христос е казал: „Даването е по-блажено от вземането.“ (Деяния 20:35) Той е знаел как даването стопля сърцето и удовлетворява душата. Той е желаел вие да имате това благословение. Причината за себичността е страхът, а християнинът не трябва да се страхува. Ръцете на Иисус бяха винаги отворени, а не стиснати в егоизъм и алчност.

Щедростта не може да се измери в пари или кашони стари дрехи. Понякога най-големият дар е приятелството или моралната подкрепа. Добрата дума, приятелският поздрав, една вечер, прекарана с някой самотен човек, може да даде много по-богати плодове за Божието царство. Невъзможно е да печелите души за Христос, ако не сте готови да дадете нещо от себе си. Не само от парите ви, но и времето, и способностите ви — всичко трябва да бъде отдадено в служба на Христос.

Това, което давате над десятъка си, не бива да бъде ограничено от някакви правила или организирани методи, а да зависи от конкретните нужди, които се представят пред вас. Може да е някой беден съсед, момченцето, което продава вестници или някой, който умира от глад в Африка или Южна Америка. Даването е израз на любовта ни към Бога. Така ние отвръщаме на Неговата велика любов, с която ни е обдарил, и носим тази любов и на другите.

Даването е изкуство. Една чаша студена вода може да обогати живота на някого, докато куп пари, дадени без любов, могат да го ограбят. Това е проверка на искреността на дарителя. Ако даваме с цел да задължим другия, този дар е продиктуван повече от злост, отколкото от любов. Дарът, който цели да покаже нашето превъзходство над другия човек, не е благословен, нито пък този, който е даден с неудоволствие, или заради добре пресметнатия ефект, който ще произведе върху останалите, които знаят за него.

Трябва да даваме с желание, подтиквани от стремежа да помогнем и утешим, а не с мисълта каква полза ще имаме ние от подаръка. Трябва да даваме любезно и мъдро, за да не би подаръкът ни да нарани човека, вместо да му помогне. В даването има истинска и трайна радост, непозната на алчните и себични хора. Това е истинската радост от жертвата, чувство, което няма нищо общо с това, което някои наричат благородно самосъжаление.

Когато даряваме, независимо дали е на някоя благотворителна организация, или даваме кръв за Червения кръст, винаги трябва да даваме в името на Иисус Христос. Хората, които получават вашия дар, също трябва да знаят, че той е в името на Иисус Христос. Днес твърде много дарения се дават на материална или светска основа. Дарът на християнина трябва да бъде специален. Паричното дарение за някоя благотворителна организация трябва да бъде съпроводено от писмо, в което да се казва: _Аз давам това в името на Иисус Христос, моя благословен Господ.“ По този начин с един куршум ще уцелите два заека — ще направите дарението, и ще разпространявате Евангелието.

Внимавайте да не изпаднете в греха да крадете от Бога. Библията казва: „Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори и да излея благословение върху вас, така че да не стигне място за него.“ (Малахия 3:10)

Д-р Луис Еванс казва: „Евангелието е безплатно, но съдовете, в които носим водата на живота, струват пари.“

Даването е израз на поклонение, не по-малко от молитвата и пеенето. Вече има закони, според които даренията се освобождават от данъци, но колко малък процент хора или фирми се възползват от това! Би трябвало да се засрамим от себе си.

Целият свят би могъл да бъде евангелизиран в много кратко време, ако християните даваха според успеха, който Господ им е дал. Давайте щедро и Бог е обещал да ви върне стократно. Иисус обещава да възвърне инвестицията ви сто процента. Знаете ли банка или финансова организация, която би ви дала 100% лихва върху вложените от вас пари? Бог ни казва да Го опитаме и да видим какво Той ще направи. Давайте, докато ви заболи, и ще видите какво ще ви даде Бог в замяна.

• Шесто: църквата служи за разпространяване на Евангелието. Ето заповедта, дадена на църквата: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието, като кръщавате повярвалите.“ Основната и главна задача на църквата е да проповядва Христос на изгубените. Днешният свят е в трагично състояние и отчаяно се нуждае от помощта на църквата. Той е залят със социални, нравствени и икономически проблеми. Хората потъват във вълните на престъпността и позора. Този свят се нуждае от Христос. Мисията на църквата е да хвърли спасителното въже на умиращите грешници навсякъде по света.

Иисус каза: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен.“ (Деяния 1:8) Ние трябва да печелим хора за Христос — със силата на Светия Дух и ръка за ръка с другите християни. Шестдесет и пет на сто от хората по света още не са чули Евангелието за Иисус Христос. Нашето поколение позорно се е провалило в разпространяването на благата вест в погиващия свят. Съществуват над 1000 езика и диалекта, на които Библията още не е преведена.

Първата църква не е имала Библии, библейски училища, печатници, литература, учебни заведения, радио, телевизия, автомобили и самолети. И въпреки това в рамките на едно поколение Евангелието е било разпространено в по-голямата част от тогавашния свят. Тайната на това се крие в силата на Светия Дух.

Днес, при наличието на много по-развити комуникации, силата на Светия Дух се пренебрегва. Ние се мъчим да правим нещата със собствени сили и естествено се проваляме. И днес милиони хора са езичници и идолопоклонници. Те се покланят пред олтарите на светските ценности, материализма и грешните удоволствия. А през цялото време църквата чува заповедта на Христос: _Идете!“ Времето напредва неумолимо. Светът с шеметна скорост върви към унищожение! Единствената му надежда е Евангелието на Иисус Христос.

Христос няма други крака освен вашите крака. Той няма други ръце освен вашите ръце. Единствената Му уста е вашата уста. Използвайте всички свои дарби и способности, всички възможности и средства, за да спечелите други души за Христос. Това е голямата задача на църквата. Средствата и начините могат да бъдат различни — чрез лични контакти, чрез публични събрания, чрез радио- и телевизионни програми, чрез литература, чрез посещения в затворите или каквото и да било друго. Използвайте всички възможни средства, за да спечелите други хора за Христос.

Но не е достатъчно човекът само да вземе решение, че приема Христос. Трябва да го доведем в общността на вярващите, за да може да израства в благодатта и познанието на Господ Иисус Христос. Най-доброто евангелизиране е това, което има за резултат пълно отдаване и следване на Христос и включване на повярвалия в живота на църквата.

• И накрая: любовта ни към ближния намира най-широк израз чрез църквата. Ние сме длъжни да се грижим за братята си. Достатъчно е само да посетим някои нехристиянски страни, за да се убедим какво огромно влияние е имало това учение на християнството в нашия свят.

Иисус разказа притчата за добрия самарянин, за да вкорени дълбоко в сърцата ни заповедта на Своето човеколюбие. Никой истински християнин не може да пренебрегне нуждите на другите само защото неговите собствени интереси не са засегнати. В някои източни страни все още е напълно обичайно да се пренебрегват човешките страдания, права и нужди. Някое дете може да умира от глад на улицата, но цялото множество от хора да го отминава безучастно, защото никой не се чувства пряко отговорен за проблема, докато детето не умре и не трябва тялото му да се махне от улицата. Такова равнодушие към човешката мизерия е невъзможно за истинския християнин.

Когато се сблъскваме с проблемите на гладните, голите, болните, затворените, онеправданите, ние трябва да помним, че винаги, когато запушим ушите си за някое човешко страдание или се отнесем равнодушно към някоя неправда или беззаконие, ние всъщност запушваме ушите си за Иисус. „Истина ви казвам, понеже не сте направили това на нито един от тия, най-малките, и на Мен не сте го направили.“ (Матей 25:45)

За да разберем колко силно е повлияло върху света това учение, трябва само да погледнем към многото болници, детски домове, приюти за сираци и стари хора, които са били организирани най-напред от църквата. Ние днес ценим най-високо призванието за грижа за болните и социално слабите, но в някои части от света, където учението на Иисус Христос още не е проникнало, тези дейности се оставят само за най-изпадналите и отхвърлени от обществото хора. Християните често са били двигател за усъвършенстване на социалната система на държавата и възтържествуване на социалната справедливост. Тези неща не могат да ни оставят равнодушни, независимо дали самите ние сме засегнати, или не. Примерът на добрия самарянин, който подаде ръка за помощ, без да попита какво ще получи в замяна, трябва винаги да бъде пред нас като мерило за служението ни към нашите братя.

В началото на тази глава казахме, че човекът по природа е обществено животно. Той работи най-добре, извършва най-великите си дела, постига най-добра самодисциплина съвместно с други хора. Всеки, който се е опитвал да отслабне с помощта на диета и упражнения, добре знае колко по-стриктно се изпълняват тези неща, ако се правят в група.

Тъй като сме хора, слаби и несъвършени, заблудени деца, ние се нуждаем един от друг, за да се държим в правия път. Дългият път е по-малко самотен, когато го вървим в компанията на други хора със същата цел. Тежкият товар се носи по-лесно от мнозина. Това общение се намира в църквата. Там всеки християнин има своя духовен дом и фокус на своите усилия. Иисус добре знаеше колко много ние хората се нуждаем да живеем, работим и почиваме в общност. Църквата е тази общност, на която всеки християнин трябва да стане жива част.

XVI глава