Младежите и медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Медийна свобода и свобода на изразяването в България
КонтекстМладежи: Според последното преброяване на населението, към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 327 224 души. В градовете средната възраст на населението е 41.5 години, а в селата - 45.8 години. Според последното преброяване на населението, младежите на възраст между 15 и 30 години в страната са 1 324 481 души или приблизително 18.1% от населението на България1 (2013:47). Изследването е проведено сред 1200 младежи, от тях 64% са жени, а 36% мъже. Повечето от отговорилите младежи живеят в град – 93%, а 94% отговарят, че са от български произход, 2% от турски, 1% от ромски и 1.6% са посочили отговор друго. Половината от запитаните заявяват, че учат, а 41%, че работят. Сред отговорилите, 46% са с висше образование, 42% със средно, а 11% с основно.
През последните години са осъществени няколко важни изследователски проекта със специален акцент върху отношенията между младите и медиите. Проектът „Новите млади и новите медии” е реализиран през 2009 г. с подкрепа на фондация „Отворено общество”. Публикувана е книга с резултатите от изследването. Книгата „Новите млади и новите медии” представя начина, по който новите форми на комуникация променят културните практики на съвременните български младежи и разкрива различни страни на този проблем – конкретни социокултурни групи, интернет-платформи, субкултурни общности, политически ориентации. Проектът „Нови млади, нови култури, нови каузи: интердисциплинарни подходи в културните изследвания” е реализиран от експертен екип от университетски преподаватели (социолози, културолози, антрополози, медийни изследователи) между 2009 и 2012 г. с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Изследването включва анализ на начините на използване на медиите от младите хора в България – в техните социални, културни и политически практики. Резултатите са обобщени в книга. Други изследвания, като „Нови медии – нови мобилизации”, спонсорирано от фондация „Отворено общество” и проведено през 2011 г., съдържат аспекти на проучване на отношенията между младите, медиите и политиката. Периодично Националният статистически институт предоставя данни за медийното потребление от страна на младите: По данни от проучвания на Националния статистически институт близо 80% във възрастовата граница от 16 до 25 години и над 67% от хората на възраст 25-34 години в България регулярно са използвали интернет базираните средства за придобиване и обмен на информация през 2011 година. Сред учащите се този процент надхвърля 94. Независимо, че като цяло само малко над 46% от населението на България е имало достъп до Интернет, с което се класираме на едно от последните места в Европа, процентът сред младите потребители на тези информационни канали е твърде висок. Електронните медии, пак по данни на НСИ, са достъпни за над 98% от населението в България. Същевременно непрекъснато намалява делът на хората, и особено на тези в младежка възраст, които редовно четат вестници, списания и книги. Всичко това показва, че посланията, отправяни към различните аудитории от електронните медии, достигат много по често до адресатите си2. Редица социологически изследвания периодично извършват проучвания на медийното поведение и медийната консумация на младите хора (преди всичко във възрастовата група 18+). Изследвания и оценки за състоянието и политиките на младежта на национално и областно ниво са включени в Националната информационна система за младежта, създадена от Министерството на образованието, младежта и науката през 2012 г. и достъпна онлайн3.
Според определението на Freedom House, българската медийна среда през 2012 година е „частично свободна“. Репортери без граница нареждат България на 87 място, със седем места по-надолу спрямо миналогодишната им класация. А според IREX, “политическите противопоставяния съвпадат със значителен спад на индекса за устойчивост на медийната независимост. Организацията отбелязва, че явно предубедени репортажи, неясната собственост (на медиите бел. ред.) и икономическата криза, влошена от политическата безизходица, са довели до спад на професионализма, плурализма и икономическата устойчивост“4 (2013:ix). Заключенията на трите водещи организации говорят за влошаване на медийната среда в страната, като някои от тях дават предположения за причините. Според доклада на IREX, индексът на медийната устойчивост в България е на рекордно ниско ниво спрямо първото изследване на организацията, проведено през 2001 г., а очакванията са тенденцията да се задълбочи. „Въпреки че цифровото предаване набира скорост, а интернет и обществените медии растат и се развиват, напредъкът е минимален в сравнение с увеличаващия се политически натиск, корпоративен контрол и неспазване на професионалните стандарти във водещите медии, които са все още основният източник на информация за повечето български граждани“ (2013:37). Страната бележи спад по всички показатели на индекса, спрямо предишни години – свобода на словото, професионална журналистика, плурализъм на новинарските източници, бизнес управление и поддържащи институции. Според интервюираните в това изследване експерти, представителни на медийни организации, на практика българските медии не изпълняват своите роли. Специалистите медиите споделят мнението, че медиите трябва да бъдат четвърта власт - трябва да са коректив, да бъдат двупосочен посредник между политическата и социалната реалност, да бъдат от полза, както на потребителите си, така и на тези, които създават новините – управляващите. Експертите обаче смятат, че медии не стоят „по средата” в българското общество, а са по-близо до управляващите, както в политически, така и в икономически аспект. По мнението на един от тях медиите са власт, но не работят в полза на обществото: „Смятам, че не изпълняват позитивната си функция си на четвърта власт... Те са власт. И тази власт е използвана в ущърб на качеството на демокрацията, на демократичните процеси в страната.” Друг експерт българските медии нямат власт: „В идеален план би трябвало да бъдат четвъртата власт. Само че в България те не са, а са обслужващо звено на онова, което е единствена власт дефакто – корпоративни интереси, които са се просмукали навсякъде, и при медиите това е особено видимо.” Медиите по принцип трябва да бъдат поле за диалог, заявява друг експерт, но те не изпълняват и тази си роля: „Дискурсивната демокрация всъщност е възможна в нашето общество до голяма степен през медиите като (…) място, на което могат да бъдат обсъждани идеи. (...) На практика тази роля не се изпълнява от медиите. (...) Не виждам никакъв опит българските медии да се опитват да предлагат плурализъм на гледни точки.” Някои експерти определят ролята на медиите като „западаща”. Според тях причините могат да се търсят донякъде заради развитието на интернет технологиите: „Социалните мрежи, Уеб 2.0, интернет до някаква степен направиха така, че традиционните медии все по-трудно успяват да отговарят на предизвикателствата, които се поставят пред тях. В България се държи на консервативността, на медиите във формата на представяне на нещата” – споделя експерт и допълва: „Но онова, което прави медията наистина медия – именно посредник на послания от една общност към друга общност, от една социална страта към друга социална страта – всичко това, за жалост, в традиционните български медии все повече изтлява.” Експертите виждат вината за упадъка на българските медии е в самите тях, като загубата на доверие е от ключово значение за загубата на аудиториите им: „Медиите са в дълбока криза. И тя не е само финансова. Напротив, става дума за професионален упадък на медиите, особено що се касае до етичните стандарти, прави лоша услуга на самите медии, които губят престиж и влияние. Вижте какво се случва с най-тиражните вестници. Те загубиха тиражите си. Това може да се дължи на онлайн медиите. Да, може би отчасти. Но те загубиха доверието на аудиторията, защото не обслужваха интересите на своята аудитория, а обслужваха интересите на собственици и на рекламодатели...” Според един от запитаните представители на медийни организации, българските медиите не стоят по-близо до обществото, отколкото до управляващите, защото самото общество допуска това: „Интересите на обществото не са много застъпени, за което не съм сигурен, че са виновни управляващите и икономически влиятелните хора. По-скоро обществото ни само позволява това, тъй като предпочита да си купува вестници от по петдесет стотинки, пък, каквото пише в тях, това е. Обществото не е готово да си плаща за информация и не си дава сметка колко е важно да си създаваш представа за околния свят от качествени и проверени източници, както се прави професионално. Като че ли в България хората предпочитат да минат със стотинки. Важното е, че пише програмата на телевизията и клюките вътре.” В допълнение експертите посочват, че в тази ситуация все повече младежи използват интернет за създаване на алтернативни канали: „Младежите са активни и създават алтернативни канали. Традиционните медии малко са ги изпуснали, защото младите не гледат телевизия и не четат вестници.” Така възниква проблемът за липсата на регулация за професионална журналистика в интернет и излагането на младежите на вредно съдържание.
|