Младежите и медиите
Достъп до медиите Достъп на младежите и медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
Достъп до медиите
Таблица Младежите, участвали в изследването, са на възраст между 15 и 30 и са разделени на 3 групи, по 33-тия процентил, за по-лесна визуализация на резултатите. За да разберем какъв е достъпът на младежите до медии, първо установихме какви устройства са на тяхно разположение в дома им. Ясно се вижда, че младежите, участвали в това изследване, не страдат от липса на технически средства. Огромен процент имат собствен или семеен лаптоп, стационарен компютър или смартфон, което определя факта, че достъпът им до интернет е изключително висок и лесен. Очаквано, традиционните медии отстъпват по брой на новите медии, по достъпност. Единствено телевизията все още е най-широко разпространената традиционна медия сред младежите. Тук също се наблюдава тенденция на стесняване на нейния обхват. Интересно е, че с напредване на възрастта, намалява процентът на хората, чиито домакинства притежават телевизор. Всички петнайсет и шестнайсет годишните респонденти отбелязват, че семейството им притежава телевизор. Този процент започва да спада при седемнайсет годишните и достига до близо 78% при 30 годишните (Подробна таблица за отделните възрасти в приложението - Таблица ). Нито едно от изброените устройства няма толкова голяма разлика в употребата сред различните възрасти. На второ място по разпространеност след телевизора, се нарежда лаптопа, като най-многобройни са потребителите на това устройство сред 20-24 годишните – 91% от тях притежават лаптоп. Смарт телефоните и мобилните телефони са приблизително еднакво разпространени сред респондентите. Следва стационарният компютър, а малко повече от половината от отговорилите притежават радио. Близо 40% от отговорилите притежават DVD или Blu-ray. Таблетите са разпространени сред близо 1/3 от младежите, а около 20% притежават видео игри. Малък процент от респондентите притежават четец за електронни книги. Едва 10% от най-младите, 16% от хората в ранните си 20 години и 24% от най-възрастните притежават E-Book или Kindle. Като цяло най-многобройни положителни отговори за всяко от устройствата, с изключение на четците на електронни книги, дават най-младите. Обратното, най-възрастните пък притежават по-малко или по-малко разнообразни устройства. Все пак, разликите са незначителни, с изключение на телевизора и четците на електронни книги. Фигура 2 Що се отнася до това колко често младежите използват устройствата, които притежават, едва 54% от запитаните гледат телевизия всеки ден. Всекидневно 33% от младежите слушат радио. За сметка на това, 65% от запитаните използват интернет през телефоните си, а 80% използват интернет на друго устройство всеки ден. Младежите предпочитат да четат вестници в интернет, вместо на хартия – 72% към 17%. Отново се забелязва разлика между възрастовите групи. Докато 84% от хората до 30 години четат вестници в интернет всеки ден, едва половината от младежите до 20 години четат електронните варианти на всекидневниците. По-голяма част от младежите между 20 и 24 години също предпочитат да четат вестниците онлайн (74%). От данните личи, че с напредване на възрастта прогресивно се увеличава и потреблението на интернет източници на новини. Много малък е процентът на хората, които са отбелязали, че никога не четат книги (без разграничаване на форматът им), като отрицателните отговори на най-младите са двойно повече от тези на най-възрастните, като групата на 20-24 годишните е по средата – съответно 6.4%, 4.5% и 3.3%. На въпроса колко често ходят на кино, повече от половината младежи отговарят, че това се случва по-рядко от веднъж в месеца.
От своя страна запитаните журналисти са единодушни, че социалните мрежи и интернет медиите са най-интересни за младежите. Нито един от отговорилите не смята, че радиото е обект на внимание от страна на младите. Само един от 56-тимата журналисти е посочил телевизията като най-атрактивна. Работещите в медиите си обясняват тази ситуация предимно с младежките навици и култура, като близо 60% от запитаните дават този отговор. Еднакъв брой журналисти са посочили съдържанието и достъпността на медиите като фактори за младежките предпочитания (12.5%), а едва по-малко от 4% смятат, че финансовата достижимост е определяща. По-късно ще видим, че голяма част от младежките организации смятат именно финансовата достъпност на медиите за сериозна пречка за достъпът им до тях и популяризирането на младежките инициативи. Според самите медии, продуктът им е лесно достъпен от финансова гледна точка, докато според младежките организации, създаването на този продукт, с младежка насоченост, е финансово трудно достижим. Един от медийните експерти, цитиран по-горе, заяви, че именно финансовата достъпност на медиите е основната причина за предпочитанията към определена медия. Припомняме, че експертът заключва, че това влияе на качеството на съдържанието на съответните медии. Разминаването в мненията е интере сно и е необходим допълнителен анализ на проблема. Целта на това изследване е основно да маркира проблемите сфери и не позволява да се направи по-задълбочен анализ. Мненията на журналистите не се изчерпват с предварително зададените отговори. Според един от отговорилите младежите са привлечени от медии, които предоставят „възможност за филтриране на специфичен тип информация, интерактивност, възможност за обратна връзка, достъп от мобилни устройства“. Мнението му е споделено от друг журналист, според когото медиите са интересни заради своята „реактивност и интерактивност“. Основното качество на медията, което привлича младежите, според един от отговорите е, тя да са „независима директна и патриотична[sic]“. Интересно е да се отбележи, че независимостта на медиите е отличена като важна характеристика за младежите само в гореспоменатия коментар. Това може да е резултат от формулировката на въпроса, но също може да се разчете и като проблем на начина, по които работещите е българските медии виждат медийната среда. Както става ясно в следващия раздел, младите хора не са безразлични към независимостта на българските медии.
|
