Младежите и медиите
Законова и институционална рамка
Изтегляне 1.09 Mb.
|
Законова и институционална рамка
В българското средно и висше образование липсва сериозно и обособено обучение по медийната грамотност. Преобладава несистематизираният и фрагментарен интерес към темата. Медийната грамотност не присъства в учебните планове на средните училища. Само в отделни случаи, по желание на училищните ръководства, се организират курсове с включване на елементи на медийна грамотност. Подобен вид обучения протичат под формата на извънкласни занимания. За лектори се канят университетски преподаватели от областта на журналистиката и изследванията на медиите и комуникациите. На университетско ниво обособяването на медийната грамотност като самостоятелен предмет (курс) на обучение се среща рядко. Дисциплината се преподава в отделни единични случаи (например в Нов български университет). Акцентът е поставен върху разбирането и анализирането на медийните текстове, възможностите за манипулиране на общественото мнение чрез медиите, влиянието на медиите върху поведението на децата и др. В повечето случаи университетите, които предлагат обучение в сферата на журналистиката и масовите комуникации, засягат отделни аспекти на медийната грамотност в общия контекст на обучението (Софийския университет, Американския университет в България, Бургаския свободен университет, УНСС и др.). Въпреки че липсва изградена традиция в преподаването на медийната грамотност като самостоятелен предмет, през последните години има интерес към темата на университетско ниво.
Друг важен елемент от обучението на младежите в България е критичното мислене, като един от основните инструменти за неговото развиване са дебатите на училищно и университетско ниво. Моделът на клубовете за дебати е въведен в средните училища през 90-те години на миналия век. Той е характерен преди всичко за елитните училища – най-често се среща в езиковите гимназии, чиито ученици се самоорганизират в подобни дискусионни клубове по образец на западни училищни практики. Членството в клубовете за дебат е доброволно извънкласно занимание, което не в рамките на задължителните учебни програми. Обикновено заниманията са подпомагани от отделни учители, в повечето случи специалисти по литература, философия или психология. Клубовете поставят акцент върху умението да се представят и защитават тези и контра-тези, да се излагат аргументи, да се събира информация по зададени проблеми и т.н. Дебатите често имат състезателен характер. Организират се и междуучилищни състезания. През последните няколко години поддържането на клубове за дебати е насърчавано основно по линия на европейски проекти, преди всичко в рамките на програмата на Европейския парламент (ЕП) „Евроскола”. Програмата е насочена към училищата от всички страни-членки на ЕС и цели да насърчи учениците да опознаят ЕП като се „включат” чрез симулирани заседания в работата му. Спечелването на квота за участие в програмата е на състезателен принцип. Част от състезанието включва дебати по теми, свързани с политиките на ЕС, между училищни отбори от цялата страна. От 2006 г. насам повече от 60 български училища и над 1000 български младежи са се включили в инициативата5. Аналогични модели на клубове за дебати има и на университетско ниво. И тук водеща роля имат отделни европроекти, например годишните Национални студентски евросъстезания, стартирали през 2011 г. под патронажа на Европейския парламент. Междууниверситетските състезания имат за цел да функционират като платформа за обмяна на мнения и дебат между студентите по актуални теми от дневния ред на ЕП и ЕС. В годишните състезания се включват около 40 студенти от 8 университета. Като цяло интересът към поддържането на клубове за дебат е по-силен на нивото на средното образование, отколкото в университетите. В повечето случаи клубовете се организират ad hoc, по инициатива на отделни студенти и учители. В България няма централен регистър, който да даде точна информация за броя на съществуващите клубове.
На този етап няма изготвена самостоятелна стратегия, която да третира взаимодействието между медиите и младежта. Елементи на уреждане на тези отношения се съдържат в приетата от Министерски съвет Национална стратегия за младежта 2010-20206. Сред основните цели на Стратегията е подобряването на достъпа на новите поколения до информация и качествени услуги. Документът констатира, че „въпреки масовото навлизане на информационните технологии в бита и в работата, достъпът до информация на младите хора все още ограничен”7. Набелязана е следната стратегическа цел за справяне с този проблем: „Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им”8. Най-важната оперативна цел е дефинирана като „Формиране на информационна политика, насочена към младите хора”9. За целта Стратегията предвижда създаване на Националната информационна система за младежта. Макар Законът за младежта, приет през април 2012 г., да урежда създаването и функционирането на такава информационна система, той не третира пряко взаимодействието между медиите и младежта или връзките на тази обособена информационна система с медиите.
Съгласно българските нормативни уредби ограниченията за свободата на изразяване засягат обидата, клеветата, речта на омразата, словото с дискриминационен характер, класифицираната информация. Според действащото българско законодателство речта на омразата е предмет на наказателна отговорност. Съгласно чл.162, ал.1 от Наказателния кодекс, за проповядване или подбуждане (чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин) към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност се носи наказателна отговорност. Наказанието в тези случаи е от една до четири години лишаване от свобода и глоба от 5 000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание. В допълнение, Законът за защита от дискриминация предвижда отговорност за слово, което има дискриминационен характер. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор над дейността на радио- и телевизионните оператори. Законът за радио и телевизия (ЗРТ) определя базови правила по отношение на дискриминацията. Например чл. 75, ал. 5, т. 2, постановява, че „Търговските съобщения не трябва да включват или насърчават каквито и да са прояви на дискриминация, основана на признаци като пол, раса или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация”. Параграф 36, чл. 1, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗРТ постановява, че достъпът до наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява при спазване на следните принципи: обективност, справедливост, недискриминация, равнопоставеност. Според Етичния кодекс на българските медии, изготвен през 2004 г, медиите приемат да не публикуват материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация, както и да не посочват расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията. Спазването на Етичния кодекс на българските медии е доброволно и не всички медийни групи в страна са го подписали.
В страната не е разработена специализирана стратегия за елиминиране на езика на омразата, но отделни практики по ограничаване и премахване на езика на омразата са характерни за работата на:
СЕМ осъществява надзор (за електронните медии) на следните по-важни принципи (чл. 33; чл. 10 от ЗРТ):
Съдържанието на печатните медии не подлежи на специални регулации. В техния случай се прилага общата нормативна уредба, засягаща обидата, клеветата, речта на омразата, словото с дискриминационен характер и класифицираната информация.
СЕМ организира мониторинг на електронните медии, проследяващ спазването от тяхна страна на изискванията по ЗРТ. Независим мониторинг и оценка на някои от най-влиятелните традиционни медии се осъществява от фондация „Медийна демокрация”. На кампаниен принцип и особено в периодите на избори мониторинг се извършва и от някои други неправителствени организации. Мониторингите включват количествени и качествени анализи. Измерва се отношението на наблюдаваните медии към политически фигури и към ключови институции, анализира се дискурсът на медиите.
От страна на СЕМ (Чл. 126г. от ЗРТ), на доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение „Национален съвет за саморегулация” (сдружение на представители на рекламната индустрия: рекламодатели, рекламни агенции, медии, рекламни специалисти и др.), се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Съвета за електронни медии. Наказателните постановления се издават от председателя на СЕМ. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (Чл. 127, ал. 3). Етичните комисии към Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” на свой ред разглеждат конкретни казуси и вземат решения по тях. Годишно се разглеждат сравнително малко казуси. Етичният кодекс предвижда публикуване на „ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация”, и извинение, „ако е необходимо” (1.2.1). Подписалите Етичния кодекс медии се задължават също така да предоставят „право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации” (1.2.2). В България не съществува обобщена национална статистика на санкциите, налагани за неизпълнение на изискванията към съдържанието на медиите.
Начинът на конституиране на регулаторните органи не предвижда специално младежко представителство – нито директно, нито индиректно.
|