Природа и облик на молитвата при БожиЯ народ

Св. Тереза Исусова

Периодът на патриарсите започва с началото на израилския народ, от времето на първите отци, продължава през излизането от Египет, и Съдиите, до началото на монархията, и трае от 15-и до 10-и век преди Христос. Книгите от Свещеното писание, които обхващат този период, са Петокнижие⁹, Иисус Навин, Съдии, 1 и 2 Царства¹⁰.

За периода на Патриарсите е характерен култът.

1. 
   форми на молитвата
   

Първата форма на молитва, която срещаме в най-старите текстове е молитвата на благословия – беракал. В книга Битие намираме, че Бог чрез сътворението благославя всички създания: животните (Битие 1:22), човека (Битие 1:28), съботата (Битие 2:3), след това Ной (Битие 9:1), Авраам (Битие 12:2) и чрез него се излива благослов над всички народи; бащите благославят децата: Исаак благославя сина си Яков (Битие 28:4), Яков сина си Йосиф (Битие 49:26); Мойсей благославя народа (Втор. 11:26-32: 12:15; 16:10); Мелхиседек благославя Авраам: »и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята" (Битие 14:19). Също и отделни хора благославят Бог на някой друг човек: Ной благославя Яхве, Бог на Сем (Битие 9:26).

Всички молитви и благодарности се придружават с благословия . Този обичай ще се предаде на всички родове: примерно благословията на Даниил „ Всички дела Господни, благословете Господа…”, на Захария ”Благословен Господ Бог Израилев..."
Молитвата на хваление или славословна молитва¹¹ е малко по разширена молитва на благословия с повече ентусиазъм. И затова не случайно много химни започват и свършват с благословия. Това са най-различни форми, с най-различни видове, с най-различни названия като примерно:
Халал или хиллел oзначава ,,да хвалиш", ,,да славиш", и от това произлиза Алелуях ,,Хвалете Яхве"

Ядах – да благодариш

Закар – да си спомниш с благодарност Нагад- да разкриеш Божиите дела

Замар – да пееш Гадал – да величаеш, да славиш

Сабан - Да славиш с песен Рум - да величаеш, да славиш
Човек има нужда да присъедини към себе си гласа на всички творения. Дърво ще благославя Господа, само ако човек благославя Бога. Значи човек е в центъра на прославата на Бога. Ентусиазмът се проявява по различни начини: с повик от цялото си гърло, със свирене на различни музикални инструменти, пляскане с ръце, с танци…

Типични поводи за съчиняване на химните са великите дела, които Бог е направил в полза на своя народ: преди всичко освобождението от Египет, пътуването към Обетована земя. Мойсей пее: ,,да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето..." (Изх. 15:1-20). За израилитяните тази песен е истински ,,Те Деум" на евреите като благодарност за най-великото дело, което Бог е направил за Своя избран народ, това е като раждане на избрания народ.

В книгата Съдии (Съд. 5:2-31) е записана песента на Дебора и на Варак. Песента на Анна, майка на Самуил (1 Царст. 2:1-10) за рождението на сина е изпята по нов начин в Новия Завет като „Душата ми величае Господа” на Пресвета Богородица. Тук са още много Псалми на Давид (17; 96; 104; 105), а самият цар Давид танцува пред ковчега (2 Царст.6:16).

От всичко това са произвели общите химни в литургията.

Народи, които са били силни и големи, са забравили Божията история в своята история.
б) Сила на посредничеството на Божиите приятели
Една от характеристиките на молитвите през този период е подчертаната близост и приятелство между Бога и човека, усещането за близостта на Бога и спонтанни прояви на човека по отношение на Бога. В молитва човек се оплаква, изнася своите нужди и осигурен, че ще бъде изслушан. Особено е подчертана силата на посредничеството на някои лица, които са Божии приятели. Бог разговаря с Авраам (Битие 15:1-17; 17:1-14), с Мойсей (Изх. 24:3-8)... Израилтяните в своите молитви често призовават застъпничеството на Авраaм, Исаак и Яков. Това продължава и в наше време като застъпничество на светците, които ни помагат в разговора с Бога. А сега ще споменем само някои от представителите от този период:
1. Авраам е пример на молитва, целият негов живот е молитва, защото непрекъснато се намира в общение с Бога. Всички събития от своя живот Авраам гледа в светлината на Божието знание на всичко, в светлината на Неговото провидение и любов. Той се застъпва за Содом и Гомор (Битие 18:16). Тази близост с Бога проличава и тогава, когато Авимелек, крал на Герар, взима Сара за жена, смятайки че тя е сестра на Авраам, а Бог го упреква казвайки: „а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив” (Битие 20:7). Имаме записана и прекрасната молитва на слугата на Авраам, който сигурно е имал възможност да види как се моли Авраам: "Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама)." (Битие 24:12-14).

2. Яков, чиято жена Рахил е също пример на молителка (сравни Битие 30: 6.22), също е човек на молитвата и той, подобно на своя праотец Авраам, е изпитал присъствието на Бога в своя живот. "Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро! Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана. Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца. Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи." (Битие 32: 9-12).

3. Мойсей разговаря с Бога като с приятел от своето детство. Той моли Бога за израилтяните, за египтяните и за самия фараон (сравни Изх. 8:16-27); за него молитвата е най-плодотворният начин за намаляване на Божия гняв и предизвикателство към Божията любов и милосърдие. „Аз говоря с него уста с уста" (Числа 12:6-8). Мойсей е верен и когато народът се отвръща от Господа, изглежда като че ли Бог иска да унищожи народа, но с думите „остави Ме…” всъщност говори на Мойсей: не позволявай да се случи такова нещо, моли се! Направи нещо… (сравни Изх. 32:7-14). Мойсей се моли за народа: „Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,
и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;
и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат: Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята. И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки: Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.
Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука." (Числа 14:13-19).

4. Самсон се моли с пълно доверие и неговата молитва е изслушана. (виж Съдии 15:18; 16:28).

5. Анна, майката на Самуил, е набожна жена и молителка, която може да бъде пример за другите. В 1 книга Царства имаме записана нейната молитва за сина й: "Ана скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше, и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му. Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата; и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше… дано рабинята ти намери милост в твоите очи.” ( 1 Царст. 1:9-18).

6. Самуил от детството си разговаря с Бога (1 Царств.7:7-8). В книгата на пророк Йеремия се споменава молитвата на Самуил и Мойсей: „,И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ" (Йер.15,1).

9. Илия е също човек, целият живот на когото е проникнат с молитва, но нямаме записана нито една негова молитва.

Книгите на Свещеното писание, които говорят за този период са книги 3 и 4 Царства и Пророческите книги.

В книга Притчи Соломонови, която е написана по това време, четем: „На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему " (Притч. 15:8), и още: "Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните" (Притч. 15:29).

Юда Макавей има явление: явява му се свещеник Ония, а след това и един стар човек - Йеремия: „той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски.

На народа, който се е събрал около Храма, Йеремия проповядва много енергично и остро осъжда набожността, която е само външна. (Иер. 7:2-15). И именно поради това започва и неговото преследване от собствения му народ. Животът му е постоянно в смъртна опасност, но нито това не му пречи да се моли непрекъснато за своя народ. (сравни. Иер. 10:23-25; 14:7-9; 14:19-22). Йеремия не успява да обърне народа към Бога, нито не успява да измоли от Господа да опрости неверността на народа, която е достигнала до най-голяма мярка: „А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя." (Иер. 7:16), "А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене." (Иер. 11:14), "И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ..." (Иер. 14:11). Йеремия не спира, но се моли с вопли, пълен с тегота и безнадеждност поради неизбежната катастрофа на народа и поради своето неуспешно послание и за съкрушаване на своите врагове и на враговете на неговия народ. (виж Иер. 11:20; 12:1-3; 15:10-18), и за осъществяване на Божия съд (Иер. 17:12-18; 18:19-23; 20:7-13¹⁵).

В своето пророческо послание Иеремия особено подчертава превъзходство на моралните добродетели и на вътрешната духовност пред външните обреди: „Не се уповавайте на лъжливите думи: "тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен"..." (Иер.7:4), а също така и солидарността с най-бедните. Той е първият пророк, който изтъква значението на личната отговорност: "И тогава не ще казват вече: "бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха", но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.” (Иер. 31:29).

Иеремия възвестява нов завет, дълбоко съзнавайки че народът не може да се промени без радикална обнова във вътрешността си: "Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.." (Иер. 31:31-34). Вероятно никой от пророците не е разкривал по-добре от Йеремия грешките и прегрешенията на човешкото сърце, но може да се каже, че никой по-добре от него не е призовавал Божието милосърдие да излекува това сърце.

И въпреки трагичната си участ, той е бил и е останал винаги човек на молитвата и "този който обича своите братя”, въпреки всичките гонения които е преживял. И когато решава, че ще изостави Господа, усеща като огън в себе си и отново се връща, поемайки отговорност за света, въпреки че Йеремия още не познава вярата в задгробния живот.

Пророк Йеремия изтъква моралните стойности – той учи хората да се молят, защото молитвата ще има сила, моли се, защото молитвата ще ги промени. Ако молитвата е искрена и настойчива Бог няма да може да не я изслуша.

От текстовете на Стария завет много малко знаем за личната молитва на пророците, но все пак от всичко виждаме, че приятелите Божии се отнасят към Бога с голяма непринуденост и свобода.

Вижда се, че в периода на пророците липсват молитви на славословие. Но, именно това е периодът в които се възвестява идването на Месията, възвестява се Новият завет между Бог и човеците… а в основата на всичко винаги е възклицание, радост... Това е период на деформация на вярата и тук се търси изход, затова човек по-малко се обръща към Бога, за да го слави.