Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА.
| Лекцията в „Мегарон“, Атина, 2009 г.
За подписването в „Хестия“ си спомних десет години по-късно, когато един възрастен британски лекар пожела да се срещнем за консултация. Недоволен от ергенския си живот и нереализирания си потенциал, той изпитваше противоречиви чувства по отношение на консултацията с мен: от една страна, желаеше помощта ми, но от друга, силно завиждаше на писателския ми успех и беше убеден, че и той притежава таланта да пише хубави книги. Към края на консултацията докторът ми разказа една съществена случка от живота си, споменът за която не му давал мира вече петдесет години. Преди пет десетилетия в продължение на две години той преподавал английски език в девическо училище в Гърция. В края на церемонията по изпращането му, на тръгване, една красива негова ученичка го прегърнала и прошепнала в ухото му „Обичам те“. От този миг насетне непрестанно мислел за нея, чувал прошепнатите от нея думи и се терзаел, че не му достигнал кураж да започне живота, който очевидно бил определен за него. Положих всички усилия да му помогна, но знаех, че единственото, което не мога да си позволя да му кажа, бе: „Когато гъркиня изрече „Обичам те“, тя няма предвид същото, което имаме предвид в Съединените щати, а най-вероятно и във Великобритания. Уверявам те, същите тези думи един следобед прошепнаха в моето ухо петдесет гъркини“. В деня на подписването на книги в книжарница „Хестия“ университетът „Пантейон“ ме удостои с единствената ми почетна докторска степен. С трепет се изправих пред множеството присъстващи в огромната аудитория, по чиито стени бяха окачени портретите на Аристотел, Платон, Сократ, Епикур и Есхил. Следващата вечер Мерилин изнесе в Атинския университет лекция върху проблемите на феминизма. Ех, че звезден миг за семейство Ялом! Музеят на Акропола, Атина, 2009 г. Следващото ми посещение в Гърция беше четири години по-късно, през 2009 г. Мерилин бе поканена в Янинския университет, за да представи книгата си „История на гърдата“ (A History of the Breast). Узнали, че ще идвам в Гърция, от фондация „Онасис“ ме поканиха да говоря за новия си роман „Изцелението (на) Шопенхауер“42 в „Мегарон“ – най-голямата концертна зала в Атина. Когато пристигнахме в Атина, научихме, че за нас е организирана частна обиколка на Новия музей на Акропола, чието откриване предстоеше след няколко седмици. Още с влизането бяхме поразени от стъклените подове, през които под краката си виждахме пластовете руини от цивилизации, съществували преди хиляди години. В музея бяха и Елгиновите мраморни скулптури, станали известни с името на англичанина лорд Елгин, който пренесъл половината от тях от Акропола в Британския музей. Липсващите (някои биха предпочели думата „откраднати“) части от скулптурите бяха заместени с гипсови отливки с различен от оригиналния цвят. Връщането на произведения на изкуството в страната на произхода им е проблем, пред който са изправени всички музеи днес. Докато бяхме в Гърция обаче, ние бяхме на страната на гърците. От Атина се качихме на полет до град Янина – Мерилин бе поканена от проф. Марина Врели-Заку да изнесе лекция в Янинския университет – впечатляващо заведение с двайсет хиляди студенти. Както винаги, когато Мерилин говори пред публика, аз седях щастливо облегнат в стола си и едва се удържах да не се разкрещя: „Хей, хей, това е моята съпруга“. На следващия ден нашите домакини ни заведоха на обиколка из провинцията и посетихме Додона – древно светилище, което се споменава в произведенията на Омир. Дълго седяхме в гръцкия амфитеатър, на изсечените преди две хиляди години каменни места, след което се разходихме до горичката, където оракулите някога тълкували езика на косовете. С монолитността си, със своята духовност и история това място ме вълнуваше дълбоко и въпреки скептицизма си аз придобих представа, макар и бегла, за сакралното. Разхождайки се из Янина, разположен на брега на красиво езеро, стигнахме до действаща синагога от римско време, която все още обслужва малобройната еврейска общност в града. През Втората световна война почти всички евреи в Янина били избити. Дори сега те са толкова малко, че в синагогата е позволено жени да бъдат причислявани към състава на минян – задължителните десетима възрастни от мъжки пол, необходими за провеждане на служба. Продължихме разходката си из пазара. Наблюдавахме старците, които играеха табла и отпиваха узо, и вдъхвахме чудесните аромати на тази страна, когато едно неустоимо ухание – на баклава – ме примами и воден от обонянието си, стигнах до пекарна, където се предлагаха над двайсет различни вида. До ден днешен често фантазирам, че отивам да пиша следващата си книга в Янина и по-конкретно в квартала с въпросната пекарна. В книжарницата на Янинския университет, докато и двамата давахме автографи, Мерилин попита собственика каква е моята популярност сред гръцките читатели. – Ялом е най-известният американски писател тук – отвърна той. – Ами Филип Рот? – поинтересува се Мерилин. – И него харесваме – гласеше отговорът, – но Ялом приемаме като свой. През годините журналисти са ме питали известна ли ми е причината за моята популярност в Гърция и аз никога не съм бил способен да отговоря. Мога да ви уверя обаче, че макар да не владея и дума гръцки език, в Гърция се чувствам като у дома си и дори в Съединените щати изпитвам особена топлота към хората с гръцки произход. Възхищавам се на древногръцката драма, философия и Омир, но не това е обяснението. Предполагам, популярността ми може да се отдаде на някакъв средноизточен феномен, тъй като и в Турция, Израел и Иран броят на читателите ми е също непропорционално висок. Изненадващо често например получавам имейли от ирански студенти, терапевти и пациенти. Не знам колко екземпляра са продадени от книгите ми на фарси: Иран е единствената държава, където книгите ми се издават без разрешение и платени авторски права. Мои колеги там споделят, че познават трудовете на Фройд, Карл Юнг, Мортимър Адлер, Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу и биха желали да поддържат по-близък контакт със западните психотерапевти. За жалост вече не пътувам в чужбина и се налага да отклонявам поканите за лекции в Иран. При толкова много тревожни новини от света днес всички сме уморени или претръпнали, но когато с Мерилин чуем да се споменава Гърция, неизменно наостряме уши. Към гърците винаги ще чувствам възхищение и благодарност за това, че се отнасят с мен като с почетен грък. ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА.Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|