На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка



страница30/40
Дата21.07.2016
Размер6.74 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   40

подходящото място в подходящия момент. Подслуша

Роше да дава заповеди на хората си. Явно се беше обадил

някакъв тайнствен непознат, който заявил, че притежава

важни сведения за сегашното положение. Капитанът

говореше така, като че ли този човек може да им помогне,

и съветваше гвардейците да се подготвят за пристигането

на госта.

Въпреки че информацията очевидно бе поверителна,

Глик постъпи като всеки всеотдаен репортер - нечестно.

Намери тъмно ъгълче, нареди на Макри да включи дистанционната

камера и съобщи новината.

- Смайващо развитие на събитията в Божия град -

заяви той й присви очи, за да придаде напрегнатост на

изражението си. После разказа за идването на тайнствения

спасител във Ватикана. Нарече го „самарянинът

от последния час" - идеално име за безликия мъж,

появяващ се в последния момент, за да извърши добро

дело. Другите телевизионни мрежи налапаха апетитната

примамка и Глик за пореден път обезсмърти

името си.

„Аз съм велик - помисли си той. - Питър Дженингс

току-що скочи от моста."

Естествено Глик не се бе ограничил с това. Докато

вниманието на света беше насочено към него, той бе прибавил

и от собствената си теория за "заговорите.

„Яко. Адски яко."

- Ти ни прецака - каза Макри. - Тотално ни провали.

-- Какво искаш да кажеш? Бях страхотен!

Чияита го зяпна смаяно.

- Бившият президент Джордж Буш? Илюминат?

Пиаца Навона. „Фонтанът на чети«1

рите реки."

Също като в пустинята, нощите в Рим

могат да са изненадващо студени дори след топъл ден

Загърнат в сакото си, Лангдън се криеше в края на пло-

щада. Из града отекваше какофония от телевизионни ре

портажи, напомняща на далечно бучене на автомобилен

трафик. Той си погледна часовника. Петнадесет минути.

Имаше малко време да си почине.

Пиацата пустееше. Вълшебният фонтан на Бернини

клокочеше пред него. Пенливата вода вдигаше пръски

във въздуха.

Най-поразителната особеност на фонтана беше неговата

височина. Само цейтралната му част надвишаваше шест

метра - назъбена планина от шуплест варовик, осеяна с

пещери и вдлъбнатини, през които кипеше водата. Цялата

скала бе покрита с езически фигури. На върха й се

издигаше обелиск, който се извисяваше на цели дванадесет

метра. Лангдън вдигна поглед до върха му, където

безшумно беше кацнал самотен гълъб.

„Кръст" - помисли си той, все още смаян от фигурата,

образувана от пръснатите в Рим знаци. Фонтанът на

четирите реки бе последният олтар на науката. Само преди

часове професорът беше стоял в Пантеона, убеден, че

Пътят на просвещението е разрушен и че никога няма да

стигне дотук. Глупава грешка. Всъщност целият път бе

непокътнат. „Земя, въздух, огън, вода." И Лангдън го

беше изминал... отначало докрай.

„Не съвсем докрай" - напомни си той. Пътят имаше

пет точки, а не четири. Четвъртият знак някак си сочеше

към крайната цел - свещеното илюминатско скривалище,

Храма на просвещението. Американецът се чудеше

дали скривалището все още съществува. Чудеше се

дали хашишинът не е отвел Витория там.

Погледът му се плъзна по фигурите на фонтана в тър-

ли над елементи бдят." Тук обаче нямаше нито един ангел.

Фонтанът на четирите реки бе езическа творба и

изваянията нямаха религиозен характер.

„Дали не съм сбъркал мястото? - Отново се замисли

за четирите обелиска, образуващи кръст, и сви юмруци.

- Този фонтан е съвършени

В 22:46 по уличката от отсрещната страна на площада

се зададе черен бус. Лангдън нямаше да му обърне внимание,

ала колата се движеше с изключени фарове. Като

акула, обикаляща из осветен от луната залив, автомобилът

обиколи цялата пиаца.

Професорът се наведе още по-ниско в сенките зад грамадното

стълбище, което водеше към черквата „Мъките

на св. Агнес". Пулсът му се ускори.

След като направи две пълни обиколки, бусът зави

към фонтана на Бернини и спря точно до басейна, така

че плъзгащата му се врата бе само на сантиметри над

водата.

. Вдигнаха се пръски.



Дали хашишинът беше подранил? С буса ли бе пристигнал?

Лангдън беше предполагал, че убиецът ще доведе

последната си жертва пеш през площада, както бе

постъпил на „Св. Петър". Но щом идваше с бус, правилата

се променяха.

Изведнъж плъзгащата се странична врата на буса се

отвори.

На пода лежеше гол мъж, свит на кълбо. Целият бе



увит с вериги. Мяташе се и се мъчеше да се освободи,

ала веригите бяха прекалено тежки. Една от халките бе

натикана в устата му като юздечка и заглушаваше виковете

му за помощ. В този момент Лангдън видя в*ората

фигура, която заобикаляше зад пленника, като че ли

правеше последни приготовления.

Американецът разбра, че има само секунди.

Стисна пистолета, смъкна сакото си и го хвърли на

земята. Само щеше да затруднява движенията му, пък и

той не искаше да доближава Галйлеевата „Diagramma"

до водата. Документът щеше да остане на сухо и сигурно

място.


Лангдън тръгна надясно, заобиколи фонтана и застана

точно срещу буса. Каменната грамада му пречеше да

вижда. Той се изправи и се затича право към басейна.

Надяваше се, че клокоченето заглушава стъпките му.

Стигна до ръба, прескочи го и се хвърли в пенливата

вода.


Беше дълбока до кръста и леденостудена. Лангдън

изскърца със зъби и закрачи навътре. Дъното бе хлъзгаво,

множеството хвърлени за късмет монети го правеха

двойно по-опасно. Той разбираше, че само късмет няма

да му е достатъчен. Целият обгърнат от водни пръски,

той се зачуди дали студът, или страхът е причина пистолетът

в ръката му да трепери:

Най-после стигна до скулптурната група и я заобиколи

отляво. Движеше се бързо, като се криеше зад

каменните фигури. Бусът бе на пр-малко от пет метра.

Хашишинът клечеше на пода и се готвеше да пре-

търколи увитото във вериги тяло на кардинала във

водата.

Робърт Лангдън вдигна пистолета и излезе от облака



пръски.

- Не мърдай. - За разлика от оръжието, гласът му не

трепереше.

Хашишинът го погледна. За миг сякаш се смути, като

че ли беше видял призрак. После на устните му плъзна

злобна усмивка и той покорно вдигна ръце.

- Слез от буса.

- Изглеждаш мокър.

- Подрани.

- Бързам да се върна при плячката си.

Лангдън се прицели.

- Няма да се поколебая да стрелям.

- Вече се колебаеш.

Американецът усети как показалецът му се напряга

на спусъка. Кардиналът лежеше неподвижно като мъртвец.

- Развържи го.

- Остави кардинала. Дошъл си за жената. Не се преструвай,

че не е така.

Лангдън потисна желанието си да приключи на мига.

- Къде е тя?

- На сигурно място. Чака ме да се върна.

„Жива е!" Проблесна лъч на надежда.

- В Храма на просвещението ли е?

Убиецът се усмихна.

- Никога няма да го намериш.

Професорът не повярва на ушите си. „Скривалището

все още съществува."

- Къде е?

- Мястото се пази в тайна от векове. Дори аз го научих

съвсем наскоро. Ще умра, но няма да предам доверието.

t - Мога да го открия и без теб.

- Арогантна мисъл.

Лангдън посочи фонтана.

- Стигнах дотук.

- Мнозина са стигали. Последната стъпка е най-трудна.

С неуверена по хлъзгавото дъно крачка, професорът

се приближи към буса. Хашишинът изглеждаше

странно спокоен, приклекнал в колата с вдигнати над

главата ръце. Лангдън се прицели в гърдите му, като

се чудеше дали просто да не го застреля и да сложи

край на всичко. „Не. Той знае къде е Витория. Знае

къде е антиматерията. Трябва да го принудя да ми

каже!"

Хашишинът наблюдаваше противника си от мрака в



буса и не можеше да не го съжалява. Американецът беше

смел, бе го доказал. Но нямаше опит. И това беше станало

ясно. Храброст без опит бе равна на самоубийство.

Оцеляването си имаше закони. Древни закони. А американецът

ги нарушаваше до последния,

„Ти имаше преимущество - елементът на изненада. И

го проигра."

Американецът беше нерешителен... най-вероятно се

надяваше да пристигне помощ... или може би чакаше

хащишинът неволно да му разкрие важни сведения.

„Никога не разпитвай преди да си обезвредил жертвата

си. Приклещеният в ъгъла враг е смъртоносно опа-

сен.'

Американецът пак приказваше. Опипваше. Маневрираше.



Убиецът едва не се засмя. „Това не ти е холивудски

филм... няма да има дълги преговори под дулото на пистолета,

докато се стигне до последната престрелка. Това

е краят. Сега."

Без да откъсва очи от американеца, хашишинът плъзна

ръце по тавана на буса и откри каквото търсеше. Като

продължаваше да гледа право пред себе си, той го хвана.

И изигра хода си.

Движението бе неочаквано и внезапно. За. миг Ланг-

дън си помисли, че физическите закони са престанали да

действат. Убиецът сякаш увисна в безтегловност във въздуха

- краката му се стрелнаха напред, обувките му удариха

завързаното с вериги тяло на кардинала и го блъснаха

навън. Старецът цопна в басейна и вдигна облак

пръски.

С обляно от вода лице, Лангдън със закъснение разбра



какво става. Хашишинът се беше хванал за една от

страничните дръжки в буса и се бе залюлял. Сега летеше

право към него с изпънати напред крака.

Професорът натисна спусъка и заглушителят глухо

изтрака. Куршумът проби пръстите на лявата обувка

на убиеца. В следващия миг стъпалата му се забиха в

гърдите на Лангдън и със смазваща сила го блъснаха

назад.


Двамата се строполиха сред пръски кръв и вода.

Първото, което усети Лангдън, беше болка. После се

задейства инстинктът му за самосъхранение. Вече не

държеше пистолета. Оръжието беше отхвърчало от ръката

му. Той се гмурна и заопипва хлъзгавото дъно. Докосна

метал. Шепа монети. Пусна ги. Отвори очи и се

огледа. Водата около него кипеше като ледено джакузи.

Въпреки инстинктивното желание да диша, страхът

го караше да остане на дъното. Без да престава да се

движи. Не знаеше откъде ще дойде следващият удар.

Трябваше да намери пистолета! Ръцете му отчаяно се

протягаха пред него. '

„Имаш преимущество - каза си американецът. - Ти

си в стихията си. - Дори и с мокрото си поло Лангдън бе

умел плувец. - Водата е твоята стихия,"

Когато за втори път докосна метал, беше сигурен, че е

извадил късмет. Това не бяха монети. Стисна метала и се

опита да го притегли към себе си, ала сам се плъзна във

водата. Предметът бе неподвижен.

Още преди да напипа гърчещото се тяло на кардинала,

Лангдън разбра, че е хванал тежката метална верига.

За миг се вцепени от вида на ужасеното лице, което се

взираше в него от дъното на фонтана.

Поразен от живота в очите на стареца, Лангдън стисна

веригите и се опита да го издърпа. Тялото започна да

изплува... бавно като котва. Американецът напрегна

мускули. Главата на кардинала се показа на повърхността

и старецът няколко пъти отчаяно си пое дъх. После

тялото му рязко се завъртя и Лангдън изпусна хлъзгавата

верига. Тежък като камък, Баджа отново изчезна под

кипящата вода.

Робърт се гмурна, широко отворил очи. Откри кардинала.

Този път веригите му се ра!зместиха... и разкриха

още по-голяма мерзост... английската дума „water" ~

„вода" - жигосана върху гърдите му.

След миг пред очите му се появиха две обувки. От

едната бликаше кръв.

Като ватерполист, Робърт Лангдън

беше водил безброй подводни битки.

Дивата конкуренция, която бушуваше

под повърхността на басейна, далеч от очите на реферите,

можеше да доведе до най-грозни схватки. Бяха го

ритали, драскали, стискали, веднъж един разярен защитник,

от когото постоянно се беше изплъзвал, дори го бе

ухапал.

Сега обаче, докато се мяташе в ледените води на фонтана,



той разбираше, че е далеч от харвардския басейн.

И не се бореше за победа в шампионата, а за живота си.

Това беше вторият им сблъсък. Тук нямаше рефери.

Нямаше преиграване. Ръцете натискаха лицето му към

дъното със сила, която не оставяше съмнение в убийствените

намерения на противника му.

. Лангдън инстинктивно се завъртя като торпедо. „Отскубни

се от него!" Ала хашишинът не го изпусна - той

имаше преимущество, каквото не притежаваше никой

ватерполист. Два крака, стъпили върху здрава земя.

Убиецът като че ли щадеше едната си ръка... но въпреки

това го държеше здраво.

В този момент Лангдън си помисли, че няма да оцелее.

И направи единственото, което му дойде йаум. Престана

да се опитва да изплува. „Ако не можеш да идеш на

север, тръгни на изток." Събра последните си сили, сви

крака и направи делфински скок напред.

Ненадейната промяна на посоката, изглежда, свари

хашишина неподготвен. Страничното движение наруши

равновесието му. Още един скок и Лангдън изведнъж

се освободи, издиша и се издигна на повърхността.

Успя да си поеме дъх само веднъж. Убиецът отново се

нахвърли върху него със смазваща сила, опря длани

върху раменете му и го натисна надолу. Лангдън се

опита да стъпи на дъното, ала арабинът го изрита и го

събори.


Лангдън пак потъна под водата.

Гърчеше се в ръцете на противника си. Този път маневрите

му бяха напразни. Той отвори очи и потърси

пистолета. Виждаше като в мъгла. Мехурчетата скриваха

всичко. В лицето му заблестя ослецителна светлина

- хашишинът го бе натиснал към подводния

прожектор, монтиран на дъното на фонтана. Американецът

протегна ръка и хвана кутията. Беше гореща.

Опита се да се отскубне, но прожекторът бе на

панти и се завъртя в ръката му. Внезапно той изгуби

опора.

Убиецът продължаваше да го натиска надолу.



И тогава го видя. Стърчеше изпод монетите точно под

лицето му,- Тънък черен цилиндър. „Заглушителят!" Лангдън

се пресегна, но когато пръстите му стиснаха цилиндъра,

не напипа метал, а пластмаса. Гуменият маркуч се

изви към него като змия. Беше дълъг над половин метър

и от края му струяха мехурчета. Това изобщо не бе пистолетът...

а маркучът на един от многобройните безобидни

компресори.

Само на няколко метра от тях кардинал Баджа усещаше,

че душата скоро ще напусне тялото му. Макар че

през целия си живот се беше готвил за този момент, никога

не бе предполагал, че краят му ще е такъв. Физическата

му обвивка страдаше... изгорена, натъртена и

задържана под водата от тежестта на веригите. Той си

напомни, че това страдание е нищо в сравнение с изтърпяното

от Иисус.

„Той е умрял, за да изкупи моите грехове..."

Чуваше звуците от бушуващата наблизо борба. Мисълта

за това бе непоносима. Неговият похитител щеше

да погуби още един живот... човекът с добрите очи, човекът,

който се беше опитал да му помогне, щеше да умре.

Болката се усилваше. Баджа се отпусна по гръб и се

вторачи през водата в черното небе. За миг му се стори,

че вижда звезди.

Беше'време.

И като изостави всички страхове и съмнения, карди-

налът отвори уста и изпусна последния си дъх. И прос^

леди с поглед духа си, който заклокочи нагоре сред облак

прозрачни мехурчета. Баджа инстинктивно вдиша.

Водата нахлу в него като ледени кинжали. Болката продължи

само няколко секунди.

Сетне... покой.

Без да обръща внимание на паренето в стъпалото си,

хашишинът се съсредоточи върху давещия се американец,

когото държеше прикован под себе си в кипящата

вода. „Довърши го!" Той стисна още по-силно. Знаеше,

че този път Робърт Лангдън няма да се спаси. Както бе

предвидил, съпротивата на жертвата му ставаше все по-

слаба.

Изведнъж тялото на Лангдън се вцепени и бясно започна



да се разтърсва.

„Да - помисли си убиецът. - Спазмите. Когато водата

прониква в дробовете." Знаеше, че това ще продължи

само няколко секунди.

Шест.

После, точно както очакваше хашишинът, жертвата



му внезапно се отпусна като голям спадащ балон.

Това беше краят. Арабинът го подържа още тридесет

секунди, докато водата изпълни белодробната му тъкан.

Усещаше, че тялото на Лангдън постепенно само

потъва към дъното. Накрая го пусна. Репортерите

щяха да открият във Фонтана на четирите реки двойна

изненада.

Убиецът излезе от водата, погледна кървящия си

крак и изруга. Предницата на обувката му бе разкъсана

и върхът на палеца му беше отнесен. Ядосан на

собственото си нехайство, той отпра маншета на единия

си крачол и натъпка плата в отвора. Болката се

стрелна нагоре по крака му. Хашишинът сви юмруци

и натика плата още по-навътре. Кървенето постепенно

отслабна.

Арабинът насочи мислите си от болката към удоволствието

и се качи в буса. Беше приключил работата си в

Рим. Знаеше точно какво ще го успокои. Витория Ветра

бе завързана и чакаше. Въпреки че замръзваше, хашишинът

се възбуди.

„Заслужих си наградата."

Витория се свести и простена от болка. Лежеше по

гръб. Всичките й мускули бяха вцепенени като камък.

Ръцете я боляха. Когато се опита да помръдне, усети

спазми в раменете. Трябваше й известно време, за да разбере,

че ръцете й са завързани зад гърба. Първата й реакция

бе объркване - „Сънувам ли?", - ала когато понечи

да повдигне глава, болката в основата на черепа й

подсказа, че е будна.

Объркването се превърна в страх. Тя се огледа. Намираше

се в каменна стая - голяма и добре мебелирана,

осветена от факли. Някаква древна зала. Наблизо имаше

кръг от пейки.

Студен вятър я нйкара да настръхне. През отворената

двукрила врата видя балкон. И можеше да се закълне,

че между перилата съзира Ватикана.

Лапнал гумения маркуч, Робърт Лан-

гдън лежеше на легло от монети на

дъното на Фонтана на четирите реки.

Въздухът от компресора бе мръсен и гърлото му гореше.

Но не се оплакваше. Нали беше жив.

Не бе сигурен доколко точно е имитирал удавяне, ала

тъй като целият му живот беше свързан с вода, бе чувал

разкази за удавници. И се беше постарал. Накрая даже

бе изпуснал целия въздух от дробовете си и беше престанал

да диша, така че мускулната му маса да го притеглй

към дъното.

Слава Богу, че хашишинът бе повярвал.

Започваше да се задушава. Чудеше се дали убиецът

още е тук. Пое въздух от маркуча, пусна го и заплува по

дъното на фонтана, докато стигна до гладката скала в

центъра му. Безшумно я проследи нагоре и излезе на

повърхността в сенките под грамадните каменни фигури;

Буса го нямаше.

Това беше всичко, което искаше да види. Дълбоко си

пое дъх и бързо се върна на мястото, където бе потънал

кардинал Баджа. Знаеше, че старецът вече е в безсъзнание

и почти няма вероятност да го спаси, но трябваше да

опита. Откри тялото, здраво стъпи от двете му страни,

наведе се и хвана веригите. После напрегна сили и за-

дърпа. Баджа се показа на повърхността, но очите му

вече бяха изцъклени. Лош признак. Нито дишаше, нито

имаше пулс.

Тъй като знаеше, че няма да успее да го измъкне през

ръба на фонтана, Лангдън затегли кардинала към скалната

кухина. Там водата бе плитка и имаше наклонен

перваз. Професорът издърпа голото тяло възможно по-

нагоре и се захвана за работа.

Като натискаше увитите с вериги, гърди на Баджа,

започна да изкарва водата от дробовете му. След това

продължи с дишане уста в уста. Броеше внимателно.

Бавно. Бореше се с инстинктивното си желание да издиша

прекалено силно и бързо. В продължение на три минути

се опитва да съживи стареца. След пет минути разбра,

че всичко е свършило.

II preferito. Човекът, който щеше да е новият папа.

Проснат мъртъв пред него.

Дори сега, отпуснат в сенките на полузалетия перваз,

кардинал Баджа излъчваше кротко достойнство. Водата

тихо плискаше гърдите му, почти разкаяно... сякаш го

молеше за прошка, задето го беше убила... сякаш се опитваше

да почисти овъглената рана, която носеше нейното

име.

Професорът леко прокара длан по лицето му и затвори



изцъклените му очи. И усети, че в собствените му очи

напират сълзи. Това го сепна. После за пръв път от много

години Лангдън заплака.

Докато се отдалечаваше от мъртвия

кардинал и отново нагазваше в дълбоката

вода, мъглата от изтощени

емоции бавно се вдигаше. Останал без сили, сам във фонтана,

Лангдън почти очакваше да припадне. Ала вместо

това усети, че го изпълва нова енергия. Отчаяна. Непоколебима.

Мускулите му се стегнаха. Без да обръща внимание

на болката в сърцето, разумът му отхвърли миналото

настрани и се съсредоточи върху една-единствена

задача.

Да намери илюминатското скривалище. Да помогне



на Витория.

Обърна се към скалата в центъра на фонтана, призова

цялата си надежда и се зае да открие последния илюми-

натски ключ. Знаеше, че някъде в тази маса от фигури

има знак, който сочи към скривалището. Докато разглеждаше

фонтана обаче, надеждите му бързо повехнаха.

Думите на стихотворението сякаш подигравателно отекваха

наоколо. „И ангели над елементи бдят." Той гневно

се втренчи в статуите. „Фонтанът е езически! Няма никакви

ангели!"


Погледът му инстинктивно се плъзна нагоре по високия

каменен стълб. „Четири знака, пръснати из Рим като

гигантски кръст" - помисли си Лангдън.

Докато разглеждаше покриващите обелиска йероглифи,

се зачуди дали ключът не е скрит в египетските символи.

И веднага отхвърли тази идея. Йероглифите бяха с

много векове по-древни от Бернини, а и не бяха разчетени

до откриването на Розетския камък. И все пак... Дали

творецът не бе прибавил нов символ? Останал незабелязан

сред йероглифите?

Отново обнадежден, професорът за пореден път заобиколи

фонтана и разгледа обелиска от четирите му

страни. Това му отне две минути. Нищо в йероглифи-

те не му се струваше странно. И определено нямаше

ангели.

Погледна си часовника. Точно единадесет. Не знаеше



дали времето лети, или пълзи. Пред очите му се нижеха

образи на Витория и хашишина. Направи от;е една безсмислена

обиколка на фонтана. Още малко и щеше да

припадне. Отметна глава, за да изкрещи от отчаяние.

Крясъкът заседна в гърлото му.

Лангдън зяпна върха на обелиска. Птицата, която бе

видял по-рано и на която не беше обърнал внимание, го

накара да се замисли. Това не бе ангел. Нищо подобно.

1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница