На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
Използване на аналогични водни обекти
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.9 Специални аспекти при характеризирането на подпочвените водни обекти
3.8 Използване на аналогични водни обектиКогато няма данни от наблюдение, един от възможните начини за оценка на състоянието е да се използва подобен аналогичен обект, за който съществуват данни и да се допусне, че оценката, направена на база данните от наблюдение, може да се използва и за двата обекта. За да бъде възможно най-полезен за целите на анализа на натиска и въздействията по РДВ, обектът, за който съществуват данни трябва да има добро състояние, тъй като противното би изисквало по-подробно проучване. Възможността за групиране на водните обекти за целите на анализа на натиска и въздействията и мониторинга е представена в Хоризонтално ръководство “Водни обекти” (РДВ Ръководство № 2), например, могат да бъдат групирани обекти, подложени на подобни видове натиск или обекти със сходни характеристики. Когато преценявате дали обект, за който съществуват данни може да бъде взет като аналогичен на проучвания обект, основен проблем е значението на близостта. Близостта, сама по себе си често показва, че много характеристики на два водосборни басейна ще бъдат сходни (например екология, топография, геология, климат, характеристики на канала и земеползване). Тъй като тези характеристики могат рязко да се променят, обаче, близостта не може да бъде взета сама по себе си като индикатор за сходство. Наистина, може да се случи по-отдалечен водосборен басейн фактически да представлява по-добър аналог, отколкото съседния водосборен басейн. Оценката на сходството вероятно най-добре може да се извърши въз основа на прозрачна и точна експертна оценка на общите характеристики. Възможно е, обаче, този процес да се формализира, като се направи числена оценка на всяка характеристика, които ако се обединят, да представят обективна мярка за сходството. Тази схема изисква местно претегляне на включените характеристики и следователно трябва да се разработи на регионално ниво в Европа. Основните зауствания от точкови източници или други антропогенни модификации, които се случват на определено място (например черпене или ограничение) в проучвания или в евентуалния аналогов водосборен басейн, почти винаги показват, че този подход не може да бъде използван, тъй като характерните особености на въздействието от точков източник силно зависи от мястото в рамките на водосборния басейн. 3.9 Специални аспекти при характеризирането на подпочвените водни обектиНатискът върху подпочвените водни обекти може да има въздействие или измерим ефект върху тях. Естеството на въздействието ще зависи от фактори като вид и сила на натиска и степен на податливост на подпочвения воден обект на натиска. В допълнение, географският мащаб (например разпространението и гъстотата на натиска) и времевите ефекти (например времева разлика от изхвърляне на замърсителите в земната повърхност до достигането им до водите или преминаването им във водоносния слой) са важни аспекти при оценката на риска за подпочвените водни обекти като цяло и във времето. Резултатът от натиск, причиняващ въздействие често може да бъде показан с данни от наблюдения със значително закъснение. Например замърсяването с пестициди на голяма земна повърхност над подпочвен воден обект може да доведе до концентрация на пестициди в подпочвените води много години след замърсяването. Ако е възможно, трябва да се използва информация от наблюдения, за да се потвърдят прогнозите за въздействията, получени от анализа на видовете натиск. Оценка на въздействията от видовете натиск След като бъдат идентифицирани възможните замърсяващи дейности, черпенето или заустването в подпочвените води, остава проблемът с траслирането на тази информация в мярка на “натиска”. Има два въпроса, които трябва да бъдат разгледани:
Оценка на въздействието от натиска върху подпочвените водни обекти – първоначално характеризиране Предполага се, че понятието “вероятно въздействие” е въведено, за да опише ефектите, които натискът може да причини върху подпочвения воден обект, а това вероятно въздействие се използва, за да се определи дали обектът е “изправен пред риск” от непостигане целите по член 4. Концепцията допуска, че поради ограниченията в процеса на характеризиране, не винаги ще бъде възможно точно да се измери въздействието чрез наблюдение на нивото и качеството на подпочвените води. При натиска от замърсяване, вероятното въздействие се определя, като се отчете натиска от замърсяване (ако възниква на земната повърхност) заедно с определяне на уязвимостта на подпочвения воден обект от замърсяване (Фигура 3.6). Следователно, например големият натиск от замърсяване, причинен от антропогенни дейности на земната повърхност над водоносния слой може да има малко въздействие върху подпочвения воден обект във водоносния слой, ако този обект е защитен посредством дебел слой с ниска пропускателна способност. При количествените видове натиск, например черпенето, потенциалното въздействие от натиска върху обекта може да доведе до намаляване нивото на водата и намалено оттичане. Това може да бъде прогнозирано чрез концептуалния модел на дебитната система и водно балансиране на подпочвения воден обект. 
Фигура 3.6 Въздействието е последица от натиска от степента на замърсяване и черпене и податливостта на подпочвения обект на този натиск. Оценката обикновено се прави след актуализиране на концептуалния модел. Използвайки този концептуален модел трябва да бъде решено дали е вероятно подпочвеният воден обект да не постигне добро химично състояние и, отделно, добро количествено състояние. Цялостната оценка дали подпочвеният воден обект е “рисков” включва по-лошото планирано състояние, ако те се различават. Оценките на потенциалните въздействия в резултат на видовете натиск трябва да бъдат потвърдени в териториите, за които съществуват данни от наблюдение. Данните трябва да бъдат използвани и за утвърждаване на тенденциите в химичния състав на водата. Оценка на въздействието от натиска върху подпочвените водни обекти – допълнително характеризиране Анекс ІІ, раздел 2.3 от РДВ изрично предвижда “преглед на въздействието от човешка дейност” за ‘рисковите’ водни обекти и обектите, преминаващи границите на страните членки. Препоръчаният подход следва този, който се използва при първоначалното характеризиране, но изисква събирането на по-подробна информация и данни, както е посочено в Анекс II, 2.3. Текстът на Анекс ІІ предвижда, че посочената информация, трябва да бъде включена, “ако е възможно”. В този смисъл “възможно” се свързва с оценката на риска от непостигане на целите по член 4. Това не означава, че не трябва да се събира информация. “Възможно” включва и въпроси за степента на подробност, което трябва да се търси, за човешките дейности, времето, за което ефектите от дейността могат да бъдат съотнесени. При решаване на тези въпроси е важно да се върнем към целта на допълнителното характеризиране – да се подобри оценката на риска и да се идентифицират мерки, които се изискват по член 11. Следователно, ако събирането на по-подробна информация би могло да подобри достатъчно концептуалния модел, за да се подобри и оценката на риска, и ако могат да бъдат получени допълнителни подробности, тогава данните трябва да бъдат събрани. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
|