На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
Оценка на риска от непостигане на целите
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.7 Подход на концептуалния модел
3.6 Оценка на риска от непостигане на целитеТеоретично, оценката на риска от непостигане на целите е елементарно сравнение на състоянието на водния обект с праговите стойности, които дефинират целта. В настоящото ръководство предлагаме няколко генерални подхода за оценка на състоянието на водния обект и най-вече на елементите, свързани с химичните и физичните свойства. В момента, са известни праговите стойности за тези елементи на състоянието, свързани със защитените територии и опасните вещества (Директива на Съвета 76/464/EEC). За останалите елементи на състоянието все още не са известни стойности, например праговите стойности, които определят добрия химичен състав. В периода преди дефинирането на тези прагове, ще е необходимо да се използват няколко временни прагови стойности, дефинирани чрез експертна оценка и приложими в рамките на екорегионите или по-малки географски единици. При повърхностните и при подпочвените водни обекти, за които трябва да се отчете екологичното състояние на свързаните повърхностни водни обекти, основен проблем е да се преодолеят пропуските в разбирането между биологичното състояние и физикохимичните условия. Това частично се преодолява чрез системите за класификация, които съществуват в страните членки, но в момента те трябва да бъдат взети като показателни за условия, които съответстват на съответното биологично състояние. Доколкото тези системи за класификация се различават в детайли, класовете често се определят и наименуват според цялостната оценка на състоянието. Например, най-добрият клас може да бъде естествен, основен или отличен. Под тях обикновено се прави разграничение между клас, върху който е леко въздействано, но има като цяло приемливо състояние (вероятно наречен добър), и клас, върху който е въздействано повече, което е неприемливо (наречен среден или умерен). Това разграничение между добър и умерен в съществуващата схема може да бъде използван в анализа преди 2004 г., за да се разделят обектите, които не са изправени пред риск, от тези, които са пред риск от непостигане целите на РДВ. Трябва да имаме предвид, че подобна класификация обикновено съдържа само физикохимични елементи и следователно не включва пряко морфологичните видове натиск. Следователно, доколкото подобна схема правилно отразява състоянието на водния обект, тя може да скрие причината, например промяната в химичния състав на водата може да бъде причинена от промяна в дебитния режим. За да се използват, тези национални схеми трябва да отговарят на едно или повече от следните изисквания, които се отнасят за целите на РДВ.
за повърхностните води (екологично състояние): - да бъдат тясно свързани с биологичните елементи, описани в РДВ, Анекс V; - да бъдат специфичен замърсител на ниво речен басейн;
- да бъдат вещества от РДВ, Анекс X ; за подпочвените води: - да описват състоянието (химично и количествено);
- основното/ естествено състояние на повърхностните води; - целевото състояние (например “добро състояние"), под което водният обект е “рисков”; - под категориите, които не постигат целта.
Примери за тези схеми за оценка на въздействието са представени в Анекс IV, 4. 
Анекс ІІ изисквания Характеризиране Оценка на натиска и въздействията
Оценка на риска от непостигане на целите Анекс V изисквания Дефиниране на прагове за категориите състояние (например високо, добро, средно биологично и химическо състояние При подпочвените водни обекти използването на данни от наблюдения за оценка на риска от непостигане добро химично състояние трябва да става внимателно, като се имат предвид специфичните екологични цели, които могат да доведат до непостигане на добро състояние. Ясно е, че процесът на оценка на риска до известна степен е итеративно сътрудничество между всички, които извършват анализа на натиска и въздействията и всички, които дефинират праговете за все още неопределените аспекти на състоянието (Фигура 3.4). 3.7 Подход на концептуалния модел(Забележка: Моделът се използва в тази глава като синоним на “разбиране” и обикновено не означава “числен модел”!). Концептуалното разбиране на дебитната система, на химичното съдържание, а при повърхностните води и на екологичните промени на водния обект, както и на взаимодействието между подпочвените и повърхностните екосистеми, е от основно значение за характеризирането. Сериозно предимство на подхода е, че позволява в общото разбиране на системата да бъдат включени много разнообразни данни (например включително физични, биологични и химични данни). Ако бъдат получени нови данни, те помагат за актуализиране или промяна на модела; и обратно моделът може да покаже грешки и несъответствия в данните. Концептуалният модел е динамичен, еволюиращ във времето с появата на нови данни и при изпитването на модела. Неговото развитие и подобрение включва итеративен подход. Следователно, подходът се вписва добре на различните нива на познания, необходими на различните етапи съгласно РДВ. Например, базовият модел е подходящ за първоначалното характеризиране; (ако е възможно) той ще бъде актуализиран и подобрен при последващото характеризиране, и отново при прегледа на ПУРБ. Изграждането на базови концептуални модели за дебитните и химични системи на подпочвените води може да започне рано в процеса на първоначалното характеризиране на подпочвените води. Това включва очертаване границите на подпочвения воден обект и първоначално разбиране на естеството на дебита и геохимичната система и взаимодействието с повърхностните водни обекти и сухоземните екосистеми. Този процес включва и информация за качеството на водата и ранна оценка на видовете натиск. По същество моделът трябва да описва естеството на системата на водоносния слой по отношение на качеството и количеството, както и вероятните последствия от видовете натиск. От съществено значение, дори и на етап очертаване на подпочвения воден обект, е да се постигне последователно разбиране за обекта. Всички данни за естеството на подпочвения воден обект, събрани в процеса на характеризиране, трябва да бъдат изпитани чрез концептуалния модел, за да се подобри модела и за да се направи проверка за грешки в данните. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
|