На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията


Идентифициране на движещите сили и видовете натиск



страница7/27
Дата26.05.2017
Размер3.18 Mb.
#22058
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27

3.2 Идентифициране на движещите сили и видовете натиск


В допълнение към общото описание на водния обект е от съществено значение да се идентифицират движещите сили, които водят до натиск върху водния обект. В Таблица 3.1 е представена широка класификация на движещите сили. Тя е допълнена до по-подробен списък на движещите сили и видовете натиск в Глава 4, който може да се използва като контролен лист за описание на съответните видове натиск. При използването на този контролен лист може да имате предвид всички видове натиск, без отношение към тяхното значение.
Таблица 3.1 Широка класификация на движещите сили на видовете натиск, които трябва да бъдат отчетени (имайте предвид, че това е обяснено в пълен списък на видовете натиск в Таблица 4.1).


ДИФУЗЕН ИЗТОЧНИК

Дренаж на градски води (включително оттичане)

Селскостопанска дифузия

Гори

Друга дифузия



ТОЧКОВ ИЗТОЧНИК

Отпадни води

Промишленост

Минна индустрия

Замърсена земя

Селскостопански точки

Управление на отпадъците

Аквакултури


ДЕЙНОСТИ, ИЗПОЛЗВАЩИ СПЕЦИФИЧНИ ВЕЩЕСТВА

Производство, използване и емисии от всички промишлени/ селскостопански отрасли

ЧЕРПЕНЕ

Намаляване на дебита

ИЗКУСТВЕНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Възстановяване на подпочвените води

МОРФОЛОГИЯ

(Виж също РДВ ОСИ Ръководство № 4 за СМВО)



Регулиране на дебита

Управление на реките

Управление на преходни и крайбрежни води

Други морфоложки



ДРУГИ АНТРОПОГЕННИ

Други

Движещите сили (ДС) са сфери на дейност, които могат да произведат поредица от натиск като точкови или неточкови източници. Както и данните от проучването, ДС се остойностяват с агрегирана информация, която за някои сфери се получава лесно, например: брой хектари обработваема земя, гъстота на населението и др. Сравняването на данните за ДС с подходящата обща мониторингова информация позволява бърза оценка на вероятността съответната ДС да е обвързана с вид екологичен натиск. В този случай, само очакваните видове натиск трябва да се проучат по-подробно.


Проучвателната процедура не е само начин да се ускори събирането на данни чрез фокусиране на видовете натиск, които реално се очакват. Тя осигурява независима оценка на взаимоотношенията на видовете натиск и въздействия, което е ценно, особено ако регистрите за емисиите и черпенето са лошо водени.
За повърхностните и подпочвените водни обекти ще е необходима информация за движещите сили и видовете натиск, тъй като например селскостопанската дейност може да оказва натиск върху повърхностни и подпочвени водни обекти. По подобен начин, всяка дейност може да оказва натиск върху редица водни обекти по долното течение. Поради това е уместно да се съберат данни на база речен басейн или райони на басейново управление, а след това да се извади информация за всеки отделен воден обект. Очевидно, използването на ГИС ще улесни този процес. Ръководството, обаче, не засяга управлението на тази информация, тъй като това е в компетенциите на работната група за Географската информационна система в рамките на ОСИ (виж РДВ ОСИ Ръководство № 9).

3.3 Идентифициране на значимите видове натиск

3.3.1 Въведение


Списъкът на видовете натиск може да съдържа много, които нямат, или имат малко въздействие върху водните обекти. При повърхностните води РДВ предвижда това, като изисква да бъдат идентифицирани само значимите видове натиск, а в Ръководството значим се тълкува като натиск, който допринася с въздействие, което може да доведе до непостигане на целите. При подпочвените води първоначалното характеризиране изисква общ анализ на видовете натиск, подобен на описания в Раздел 3.2, но отново в контекста на оценка на риска от непостигане на целите. Следователно, въпреки че процесите са описани поотделно за повърхностните и подпочвените води, може да бъде възприет общ подход за идентифициране на видовете натиск, които трябва да бъдат допълнително проучвани.
Това налага разбиране на естеството на въздействията, които могат да възникнат в резултат на натиска и подходящите методи за мониторинг или оценка на взаимоотношенията между въздействията и натиска. Вероятните въздействия са разгледани по-долу, като се използват наименованията на основния натиск от Таблица 3.1.
Натиск от замърсяване от дифузни и точкови източници

Натискът от замърсяване възниква в резултат на действие, които може пряко да причини влошаване в състоянието на водния обект. В повечето случаи, този натиск се свързва с добавянето или освобождаването на вещества в околната среда. Това може да бъде заустване на отпадни продукти, но може също да бъде страничен ефект или вторичен продукт от някои видове дейности, например филтрирането на подхранващи вещества от селскостопанската земя. Натискът от замърсяване може да бъде причинен и от дейност като промяна в ползването на земята, например течението на утайки се изменя от урбанизацията, горите и промяната в засаждането на зимни и пролетни култури. Най-често използваната класификация на видовете натиск от замърсяване е разграничението между дифузни и точкови източници (виж Таблици 3.2 и 3.3). Разграничението между дифузни и точкови източници, обаче, не винаги е ясно и може отново да се обвърже с пространствения мащаб. Например, замърсените територии могат да бъдат дифузен или точков източник на замърсяване.


При дифузното замърсяване движещите сили не винаги са пряко свързани с натиска, но замърсяването достига водните обекти чрез хидроложки пътища.
Таблица 3.2 Примери за дифузни видове натиск и техните въздействия.

Дейност или движеща сила

Начин за причиняване на натиска

Възможна промяна в състоянието или въздействието

Селско стопанство

Загуба на хранителни вещества от селското стопанство чрез

• изтичане от повърхността

• ерозия на почвата

• изкуствен дренаж

• прецеждане (т.е. вътрешно течение, изворни и подпочвени води)

(включва големи количества торове и минерализация на утайките)



Хранителните вещества променят екосистемата

Загуба на пестициди по посочените по-горе начини

Токсичност, замърсяване на годната за пиене вода

Загуба на седименти от почвата, брегова ерозия и ерозия на речното корито

Затрупване на речното корито, промяна на структурата на безгръбначните, загуба на места за изхвърляне на хайвер

Промишлено замърсяване на атмосферата

Изхвърляне на азотни и серни съединения.

Окисляване на повърхностните и подпочвените водни обекти. Еутрофикация

Транспорт

Разлив на замърсители

Силно замърсяване на водните обекти

Използване на сол за разтопяване на леда

Повишена концентрация на хлорид

Използване на хербициди




Газове от превозни средства

Повишени количества окисляващи химикали в атмосферата

Таблица 3.3 Пример за натиск от точкови източници и тяхното въздействие.



Дейност или движеща сила

Начин за причиняване на натиска

Възможна промяна в състоянието или въздействието

Промишленост

(IPPC и не-IPPC)



Изхвърляне на отпадни води в повърхностни и подпочвени водни обекти

Токсичните вещества има пряк ефект, повечето твърди тела, органичните вещества променят кислородния режим, подхранващите вещества изменят екосистемите

Градски дейности

Изхвърляне на отпадни води в повърхностни и подпочвени водни обекти

Както по-горе

Сметища

Химични флюсове във филтратите

Както по-горе

Животински смъртни леговища (например след епидемия)

Замърсени филтрати

Както по-горе

Предишно земеползване

Замърсени земи

Различни

ТЕЦ

Връщането на охлаждащи води причинява изменение на топлинния режим

По-високи температури, по-малко разтворен кислород, промени в скоростта на биогеохимичните процеси

Биоциди в охлаждащите води

Пряк токсичен ефект върху водната фауна.

Изкопни дейности

Утаечни отпадъци

Затрупване на корита, промени в структурата на безгръбначните

Отстраняване на субстрати

Загуба на местообитания

Рибовъдство

Хранене, лечение, бягство

Подхранващи вещества, болести, ветеринарни продукти, изкуствени популации риби, променена хранителна верига


Количествени ресурсни видове натиск

РДВ предвижда количественото състояние само за подпочвените водни обекти, но количествените видове натиск могат да бъдат оценени при всички водни обекти. При повърхностните водни обекти тези видове натиск се използват за оценка на хидроморфоложкото състояние. Количествените видове натиск са важни също за всички водни обекти, тъй като въздействат върху разреждането, времето за утаяване и съхранението. Примери за количествени видове натиск са представени в Таблица 3.4.


Таблица 3.4 Пример за количествени видове натиск и техните въздействия.

Дейност или движеща сила

Начин за причиняване на натиска

Възможна промяна в състоянието или въздействието

Селско стопанство и промяна на земеползването

Модифицирано водоползване от растителността.

Уплътняване на земята



Изменено възстановяване на подпочвени водни обекти

Черпене за напояване, публично и частно водоснабдяване

Намаляване на дебита или съхранението на водоносния слой

По-бавно разтваряне на химически флюсове.

По-малко съхранение.

Модифициран дебит и екологични режими.

Солна интрузия.

Модифицирани зависими сухоземни екосистеми.


Изкуствено възстановяване

Повишено съхранение

Повишено изтичане.

Замърсяване на подпочвените води.



Трансфер на вода

Повишен дебит при получаване на вода

Модифицирани термични, дебитни и екологични режими


Хидроморфоложки видове натиск

Хидроморфоложките видове натиск могат да имат пряко въздействие върху повърхностните води в допълнение към въздействието върху количественото състояние. Примери са представени в Таблица 3.5.


Таблица 3.5 Примери за хидроморфоложки видове натиск и техните въздействия.

Дейност или движеща сила

Начин за причиняване на натиска

Възможна промяна в състоянието или въздействието

Изкопни дейности

Утаечни отпадъци

Затрупване на корита, промени в структурата на безгръбначните

Отстраняване на субстрати

Загуба на местообитания

Промяна на водното равнище

Промяна на водната маса, загуба на влажни зони, загуба на територии за изхвърляне на хайвер.

Физически бариери (язовирни стени, преливници и др.)

Промяна на дебитните характеристики (например обем, скорост, дълбочина), по горното и долното течение на бариерите.

Променен дебитен режим и местообитания.

Модификация на канала (например изправяне)

Промяна на дебитните характеристики (например обем, скорост, дълбочина)

Променен дебитен режим и местообитания.


Биологични видове натиск

Биологичните видове натиск могат да имат пряко въздействие върху живата природа, както качествено, така и количествено.


Таблица 3.6 Примери за биологични видове натиск и техните въздействия.

Дейност или движеща сила

Начин за причиняване на натиска

Възможна промяна в състоянието или въздействието

Рибарство

Риболов

Намален брой риби, особено мигриращи и земноводни риби

Развъждане на риби

Генетично замърсяване на диви популации

Въвеждане на други видове

Конкуренция с местните видове

Подмяна на популациите, разрушаване на местообитанията, конкуренция за изхранване

3.3.2 Методи


За да се определи дали натиска върху водния обект е значим или не трябва да се позоваваме на знания за видовете натиск в рамките на водосборния басейн, както и до известна степен на концептуално разбиране на водния дебит, химическите трансфери и биологичното функциониране на водния обект в рамките на системата на водосборния басейн. С други думи трябва да знаем, че натискът може да причини въздействие поради начина по който функционира системата на водосборния басейн. Това разбиране, използвано за списъка на всички видове натиск и характерните особености на водосборния басейн, ни дава възможност да идентифицираме значимите видове натиск. Този подход, обаче, често се извършва на два етапа. На първият етап се извършва оценка на връзките. Той има предимството, че използва данни от наблюдения и не изисква сложни хипотези. Когато е необходимо и подходящо, може да се наложи оценка на причинните връзки, посредством, например, числени модели, които ще симулират въздействието на различни видове натиск. На тези инструменти, обаче, рядко може да се разчита, тъй като те се основават на хипотези за функционирането на екосистемата. В раздела за оценка на въздействията се разглеждат оценка и модели на вероятността.
Друга алтернатива е концептуалното разбиране да бъде внедрено в набор от прости правила, които пряко показват дали натискът е значим. Един такъв подход е да сравним силата на натиска с критерий или праг, съответстващ на вида воден обект. Такъв подход не може да бъде валиден, ако се използва само един набор от прагове в Европа, тъй като не се отчитат спецификите на водния обект и неговата податливост на натиска. Този подход ефективно обединява идентифицирането на натиска и анализа на въздействието, защото, ако бъде надвишен прага, водният обект се определя като рисков за постигане на целите си. Доколкото са елементарни, тези методи могат да бъдат ефективен начин за отчитане на експертната оценка и могат да се основават на стабилни научни познания. Тези методи са описани по-подробно с примери в Раздел 4.3. Те могат да бъдат по-ефективни, ако се комбинират с мониторинга на състоянието, както е показано в примерите.
Успешното проучване на видовете натиск и въздействия не следва точно предписанията. То е проучване, което се основава на точно разбиране на целите, добро описание на водния обект и неговия водосборен басейн (включително данни от наблюдения) и познания за това как функционира системата на водосборния басейн (Фигура 3.2). Трябва да знаем какви са отношенията между водните обекти в района на басейново управление, например отношенията във връзка със замърсяването на езерата по долното течение и крайбрежните води (еутрофикация, замърсяване на седименти, бионатрупване) или проблемите на реката по горното течение. В такъв случай в анализа трябва да бъдат включени видовете натиск, причиняващи само въздействия извън самия воден обект.


Разбиране на целите

Подходящ и успешен анализ на натиска и въздействията

Познания за водния обект и водосборния басейн

Правилен концептуален модел

Фигура 3.2 Три предпоставки за подходящ и успешен анализ на натиска и въздействията.

3.3.3 Промени във видовете натиск и въздействия


По дефиниция натискът от точкови източници не може да бъде пространствено еднакъв, но вероятно е вярно, че видовете натиск от дифузни източници и количествените видове натиск, се променят в пространството в рамките на водосборния басейн на даден воден обект.
Както вече споменахме, определен вид натиск не винаги причинява определено въздействие. Мащабът, времеви и пространствен, е един от аспектите, които определя въздействието от натиска. Останалите характеристики на водосборния басейн на водния обект също могат да въздействат и, разбира се, особеностите ще бъдат обвързани с естеството на натиска. Например, въздействието от киселинен дъжд ще бъде по-голямо за водосборен басейн, намиращ се върху гранит с тънък слой почва, която има по-малки неутрализиращи способности, отколкото за водосборен басейн с варовикова структура и почви с по-големи способности за неутрализиране. Този ефект е валиден и за други видове натиск, например проблемите с нитратите в територии, уязвими от тях и подпочвени води, податливи на замърсяване, което включва много характеристики, свързани с подпочвения обект.
Имайки предвид тази променливост, можем да направим две заключения. Първо, по-лесно е да предоставим насоки за идентифициране на всички видове натиск (т.е. потенциални видове натиск), отколкото да идентифицираме значимите видове натиск (т.е. тези, които могат да предизвикат въздействия, които вероятно ще причинят непостигане на целите). Като цяло, последните изискват оценка за всеки отделен случай, като се отчитат характеристиките на всеки отделен воден обект и територията на неговия водосборен басейн.
Второ, когато променливостта на видовете натиск и техните въздействия може да възникне в различни части на водния обект с различно състояние, може би е подходящо да предефинираме границите на водните обекти, за да създадем практична програма от мерки за всеки един от тях. Когато направим това, повторното обозначаване трябва да следва ‘правилата’ за очертаване на водни обекти, предвидени в Насоките на Комисията (d’Eugenio, 2002).

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница