Работна сила в малките земеделски стопанства

1.1.1.5 Работна сила в малките земеделски стопанства

Малките земеделски стопанства са семеен бизнес. Почти цялата заетост (99%) се осигурява от членове на семейството на стопанина. Средно в едно стопанство са заети 2 лица – собственикът и неговия съпруг/съпруга, а вложеният труд е 1,2 годишни работни единици.

Много малък дял от стопаните имат земеделско образование или квалификация, което е характерно и за останалите стопанства в страната. С висше земеделско образование са 0,7%, 3,1% са с базисно/основно, а останалите 96,2% нямат земеделско образование, а само практически опит.

Практическият опит и традициите в земеделието на постоянно заетите са предимство на малките стопанства. Такива са и високата мотивация, търпение и готовност за работа, ориентиране към дългосрочни цели.

Принос за стабилността на стопанствата има и връзката на стопаните с местните общности и предпочитанията към начина на живот в селските райони. Показателно в това отношение е, че съгласно проведеното през 2012 г. поучаване на представителна извадка на малки земеделски стопанства 85% от анкетираните заявяват, че винаги са живели в същото населено място, а 96% нямат планове да мигрират в близките 5-10 години. Освен това за една трета от стопаните земеделието е част от предпочитания начин на живот⁷.

Засилената миграцията на трудоспособно население от селските райони, а също и непривлекателните условия на труд и ниските доходи в земеделието намаляват предлагането на работна сила в земеделието. По тази причина стопаните изпитват трудности с намирането на квалифицирана сезонна работна ръка.

1.1.1.6 Пазарна ориентация и достъп до пазарите на малките стопанства

През последните години се наблюдава благоприятна тенденция за увеличаване на дела на пазарно-ориентираните малки стопанства. Делът на малките стопанствата, които използват повече от половината от продукцията си за лично потребление е намалял от 50,4% през 2005 г. на 27,8% през 2010 г. (Таблица 11) Делът на малките стопанства, произвеждащи основно за лично потребление е по-висок в стопанствата със специализирано и смесено животновъдството (35,5%) и значително по-нисък в растениевъдството (8,6%).

Малките стопанства в растениевъдството продават предимно на търговци на едро, а в животновъдството на преработватели. Поради по-високите разходи за дистрибуция и по-голямата пазарна сила на посредниците и преработвателите, малките производители не получават най-добрата пазарна цена. Малките партиди и непостоянното качество на продукцията също влошават пазарните позиции на тези стопанства. Липсата на умения и знания на малките стопанства за проучване на пазарите, слабата информираност за пазарната конюнктура и маркетинг на продукцията също влошава техните пазарни позиции и намалява способността на земеделските производители да отговорят бързо и адекватно на пазарните тенденции.

Проблем за малките стопанства е липсата на дългосрочни договори с преработватели и търговци на едро⁸. Според собствениците на малки стопанства основни причини за липсата на дългосрочни договори са нестабилността на пазарните цени, рискът за неизпълнение на договорните задължения от страна на стопанствата и недостатъчната правна сила на договорите.

Недостатъчно активно работеща е системата от земеделски тържища в страната. В страната има изградени земеделски тържища, но не всички от тях функционират по своето предназначение. Не са разработени другите елементи на системата за търговия със земеделски стоки – аукциони, фючърсни договори и др., което затруднява продажбите на земеделска продукция, както и конкурирането на земеделските производители и търговци при сключването на сделки.

В градските центрове в България няма специализирани пазари на местни производители. Функциониращите пазари на открито продават главно продукция, закупена от тържища, която е с различен произход и не осигуряват възможност за пряка връзка между производителя и потребителя.

През последните години проблем за малките стопанства е разширяването на териториалното покритие, гъстотата и пазарния дял на големите вериги супермаркети. Малките производители не са в състояние самостоятелно да предложат редовна доставка в достатъчно големи партиди, каквито те търсят, и съответно губят пазарни позиции.

Малките стопанства са подложени и на практики на нелоялна конкуренция, като нерегламентиран внос на земеделска продукция с влошено качество и ниски пазарни цени; продажби на земеделска продукция на нерегламентирани пазари и злоупотреба с пазарна сила на посредници.

Въпреки политиката за подкрепа на групи и организации на производители, те са много слабо разпространени в страната, поради нежеланието на производителите да се обединяват и липсата на подпомагане за тяхното иницииране и създаване. Към края на 2012 г. има само 3 признати организации на производителите. Липсата на ефективни организации на производители не позволява на малките стопанства да се възползват от възможностите за европейско финансиране в сектора и влошава пазарните им позиции.

В България директните продажби от производители са много слабо развити. Преобладават главно директни продажби по неформални канали. Развитието на директните продажби се спира от законодателната рамка, която поставя високи изисквания към производителите, ограничава обема и дела на продукцията от животински произход, която може да бъде предложена за директна продажба, а също и регионите, в които тя може да се предлага за продажба⁹. По тази причина в страната има само 230 производители регистрирани за директни продажби съгласно националното законодателство, от които 170 са производители на пчелни продукти. В много малка степен местните храни и директните продажби са интегрирани в стратегиите за развитие на туризма.

В България има много слабо развитие на схемите за доброволно сертифициране на продукти и храни, а също и на късите вериги за доставка. Това ограничава развитието на стратегии на малките производители, които са свързани с добавяне на стойност на основата на качеството и произхода на продукцията.

Това развитие не съответства на очакванията на българските потребители, които в по-голяма степен от средно европейското ниво отдават значение на качеството и произхода на хранителните продукти. Проучванията на Евробарометър, проведени през 2011 и 2012 г., показват значителен интерес на българските потребители към произхода на храните и здравословното хранене, което разкрива възможност за разширяване на пазара на местни продукти и продукти със сертифициран произход или качество. Въпреки ниските доходи 98% от българските домакинства определят качеството като важен фактор при избора на храна, а 78% дори го посочват като много важен фактор.Произходът на храните е много важен фактор при избора на храни за 74% от потребителите в България, като за 41% той е много важен фактор¹⁰.

Почти всички от българските потребители (97%), смятат че местните храни са полезни, и затова развитието на местните пазари и канали за дистрибуция трябва целенасочено да се насърчава. Проучванията показват, че потребителите обичат да купуват местни храни по ред причини – убеждение, че те са с по-високо качество, желание за подкрепа на местните фермери и загриженост за околната среда. Развитието на пазарите на местни продукти се спира от това, че повече от половината от потребителите (52%) имат проблеми с индентификацията на произхода на стоките, и затова почти всички (96%) смятат, че би било полезно да има система за индентификация на продуктите, които са с местен произход¹¹. Тези настроения са свързани и с убеждението на близо половината от българите, че малките стопанства имат принос за опазване на социалния живот и подобряване на икономическото положение в селските райони.

1.1.1.7Инвестиции и достъп до външно финансиране

Малките стопанства разчитат основно на собствени средства за финансиране на текущите разходи и инвестиции. Те имат ниска кредитоспособност, поради липсата на активи, които могат да служат за обезпечаване на кредита и високия риск на земеделската дейност. Високата цена на кредита, сравнена с доходността на развиваните земеделски дейности, ограничава търсенето на външно финансиране от малките стопанства¹². От друга страна, ниската задлъжнялост на стопанствата определя тяхната стабилност и високата автономност при взимане на инвестиционни решения.

Разчитането само на собствени финансови средства е ограничаващ развитието фактор. Недостигът на вътрешни финансови ресурси възпира инвестициите в закупуването на земя, земеделска техника, а също и диверсифицирането към нови дейности. Тя е и важен фактор, който спира кандидатстването по инвестиционни схеми за безвъзмездна помощ, които изискват префинансиране на инвестициите.

Инвестиционната активност се ограничава и от липсата на умения на стопаните да планират инвестиционни проекти, да развиват пазарите и да управляват по-големи производствени единици. Въпреки това около 80% от изследваните от НССЗ малки земеделски производители имат желание да преструктурират своето стопанство, като 83% от тях искат да увеличат размера на стопанството без промяна на специализацията, а останалите желаят да променят специализация без увеличаване на размера¹³.

Основен източник на оборотен капитал в земеделските стопанства е натрупаният доход от предходни години. Сезонността на производството определя неравномерни постъпления на парични приходи в земеделските стопанства и чести ликвидни проблеми, които влияят негативно върху производителността.

Въпреки че малките земеделски стопанства функционират при по-високи нива на риск, техните стопани нямат опит и желание да прилагат методи за управление на риска. Причина за това са недоверието към застрахователните организации; високите разходи за застраховане, които не могат лесно да се покрият от оперативния капитал на стопанството, както и ниската информираност относно механизмите за управление на риска, а и липсата на традиции на прилагането им.

1.1.1.8 Достъп до информация, консултантски услуги и трансфер на иновации

Съвети в земеделието

Системата за съвети в земеделието в България е основана главно на дейността на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). НССЗ е специализирана в предоставянето на консултантски услуги, актуална информация и обучение на земеделските стопани. Тя има 27 териториални офиса в областните центрове (NUTS 3) и персонал от 80 души, от които 69 консултанти. Съгласно Постановление № 185 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 52 от 2011 г.) НССЗ има право да назначи до 25 експерти извън утвърдената численост на персонала при спазване на разпоредбите на трудовото законодателство. Точният брой на назначения извънщатния персонал зависи от успешното прилагане от НССЗ на дейностите по мярка 143 от ПРСР. Към 12.02.2013г. са назначени 24 експерти-консултанти на трудов договор. Освен това тя поддържа постоянни контакти с над 40 експерти, които привлича за предоставяне на специализирани консултации или провеждане на информационни събития и обучение. Офисите на НССЗ работят в тясно сътрудничество с Областните дирекции „Земеделие“ и други регионални структури на администрацията.

Общият брой на предоставените консултации на земеделски стопани е близо 55 000 през 2011 г. и 75 000 през 2012 г. Потребностите на малките стопанства от съветнически услуги за превръщането им в икономически жизнеспособни единици са приоритет в консултантска дейност на НССЗ. По данни от Годишните отчети на дейността на НССЗ повече от 90% от консултациите, предоставени от НССЗ през 2011-2012г. са предназначени за малки стопанства с размер до 4 икономически единици. През 2012 г. са предоставени повече от 70 000 консултации на малки стопанства, като половината от тях са свързани с мерки по ПРСР. Предоставени са близо 20 000 специализирани консултации като сред тях преобладават консултациите в областта на аграрната икономика, растениевъдството и поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Проблем при осигуряването на равен достъп на малките земеделските производители до съвети в земеделието е недостатъчния капацитет НССЗ и липса на офиси на по-ниско общинско ниво, които да обслужват по-трудно достъпните планински, полупланински и погранични територии.

НССЗ провежда широк кръг информационни събития – семинари, лекции, дискусии, тематични срещи, работни срещи и участия с щандове на международни и национални изложения. За периода от 2007 до 2012 г. са проведени близо3 500 информационни събития.

Към НССЗ функционира и Център за професионално обучение, който годишно осигурява обучение на около 1 000 земеделски стопани.
Трансфер на технологии

Селскостопанска академия е държавна организация за научни изследвания, на която е възложено осъществяването на научни и приложни изследвания в областта на земеделието, рибарството и аквакултурите и хранителната промишленост. Тя има 44 звена, от които 26 научни института, в които работят 640 изследователи с научни степени.

Приоритет в дейността на Селскостопанската академия е трансферът на научни знания и постижения към практиката. Към институтите и опитните станции на Селскостопанска академия са създадени бюра за научно обслужване, които извършват научно приложна, консултантска, проектантска и маркетингова дейност. Популяризирането на иновациите се осъществява чрез демонстрации, открити фермерски дни, семинари и конференции, и издателска дейност.

За осъществяване на информация и популяризиране на научно-приложни постижения през 2012 г. са изградени 77 демонстративни полета и ферми, където се провеждат открити дни и срещи със земеделски производители. Демонстративните полета и ферми, а също и провежданите открити дни дават възможност за сравняване и избор на сортове, породи селскостопански животни от национална и световната селекция, на нови машини, технологични решения, на поливна техника, растителнозащитни мероприятия, съобразно климатичните фактори на района. Демонстрират се сортове, устойчиви на болести, неприятели, високи и ниски температури, както и на засушаване.

Друг метод в научно приложната дейност на Селскостопанската академия са договорите със земеделски производители за оказване постоянна методична и консултантска помощ. В рамките на тези договори се предоставя научна и консултантска дейност за установяване на състоянието на отделни селскостопански култури; за решаване на технологични проблеми; препоръки за сортова структура; за породи селскостопански животни и технологии в животновъдството, за нови насоки в механизацията и поливната техника и др. Броят на тези договори е все още малък – 168 през 2012 г.

Малките земеделски стопанства в недостатъчна степен се ползват от съществуващите възможности за трансфер на технологии, тъй като имат ограничени човешки ресурси и в недостатъчна степен на осъзнават на ползите за развитието на стопанството от прилагане на модерни производствени методи.

1.1.1.9 Поуки от подпомагането на малките стопанства през периода 2007-2013

През програмния период 2007-2013 г. развитието на малките стопанствата се подпомага по няколко мерки на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР), насочени към насърчаване на преструктурирането и кооперираното, облекчаване на достъпа до информация, обучение и консултантски услуги.

Важно значение за сектора има Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, която цели преструктуриране на полупазарните стопанства и повишаване на тяхната жизнеспособност и пазарна ориентация. Мярката подпомага стопанствата с малък икономически размер (от 1 до 4 икономически единици), като им предоставя финансова помощ в размер левовата равностойност на 1 500 евро годишно за период максимум 5 години.

За целия програмен период по тази мярка са подадени 9446 заявления за подпомагане и са одобрени 8634, на обща стойност на публичните разходи 54, 94 млн.евро¹⁴. Целите на мярката за броя на подпомогнатите стопанства са изпълнени на 92%. Междинните оценки показват, че най-голям интерес към мярката има от полупазарните стопанства в растениевъдството, на които се падат приблизително 60% от всички подадени заявления,а останалите 40% са равномерно разпределени между пчеларство, животновъдство, и смесени стопанства. Около 90% от одобрените заявления са за стопанства с размер до 5 ха.

Поуките от прилагането на мярката показват, че е необходимо време и добре фокусирана информационна кампания, за да се активира интересът на малките стопани. Прилагането на мярката започва през м. септември 2008 г., но до края на 2010 г. са подадени само 1650 заявления за подпомагане. Проведената информационна кампания, включително и тази по линия на НССЗ, оказва силно влияние върху повишаване на интереса за кандидатстване.

Допълнителен стимул и увереност на потенциалните кандидати дава преодоляването забавянето в разглеждането заявленията за подпомагане и реалното изпълнение плащанията по одобрените проекти през 2011 г. В това отношение принос за успешното усвояване на бюджета на мярката има децентрализацията на кандидатстването за подпомагане. От 2011 г. приемът заявленията за подпомагане и плащане се обработват в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” -Разплащателна агенция, което значително съкращава сроковете за обработка и предотвратява натрупването на много чакащи заявления. Регламентираният срок за одобрение на проекти по мярката е до 4 месеца, но след децентрализацията на прилагането обикновено одобрение се получава до 2 месеца. Тези фактори водят до много голямо увеличаване наброя на кандидатите през 2011 и 2012 г, когато те са съответно 2 280 и 5 500.

По данни на текущата оценка важно значение за високото изпълнение на целта за броя на подпомогнати стопанствата има подпомагането на изготвянето на заявленията и бизнес плановете. През програмния период 2007-2013 г. те са изготвяни от НССЗ, с финансиране от бюджета на ПРСР, като за кандидатите по мярката услугите на НССЗ са безплатни.

По данни от текущата оценка, мнението на подпомогнатите стопани е, че мярката в голяма степен ги подпомага в модернизацията и разширяването на дейностите и навлизането на пазара. Оценките на ефективността на мярката показват, че размерът на подпомагането е недостатъчен за преструктуриране на стопанствата и е необходимо осигуряване на допълнителна подкрепа по мерки на Програмата, насочени към модернизиране на земеделските стопанства и диверсификация на дейностите¹⁵.

Друга мярка на ПРСР, насочена към малките стопанства е Мярка 143 “Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния”. Тя цели да улесни достъпа на земеделските стопанства до средства на ПРСР, и постигане съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. НССЗ е избрана за единствен бенефициент по мярката. Помощта се изразява в предоставянето от страна на НССЗ на пълен комплект от съветнически услуги на земеделски производители, допустими за кандидатстване по четири мерки от ПРСР. Съветническите услуги включват изготвяне на бизнес план и попълване на заявление за подпомагане, съвети за изпълняване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; съвети за преодоляване на проблемите на опазването на околната среда в земеделието.

През програмния период 2007-2013 НССЗ (към 30.09.2013г.) е предоставила на земеделски производители 19 827 комплекта съветнически услуги (КСУ), от които 9 341 – по Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, 4 406 – по Мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери”, 2 841 – Мярка 214 „Агроекологични плащания”, 206 – Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 1 536 – КСУ относно оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление, 1 492 - КСУ за управление на земеделското стопанство и специфични съвети в областта на растениевъдството и/или животновъдството. Прилагането на мярката има значителен ефект върху засилване на интереса за кандидатстване и осигуряването на достъп на малки стопанства до ресурсите на ПРСР, а също и за подобряване на техните земеделските практики и знания.

Кандидатстването на малки земеделски стопанства по инвестиционните мерки на ПРСР (121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и 311„Разнообразяване към неземеделски дейности”) е затруднено поради липсата на опит на малките стопанства в подготовката на проекти. Както беше посочено, те имат големи трудности при осигуряване на префинансиране на инвестициите и финансиране на собствения принос. Проблем за малките стопанства е и подготовката на инвестиционни проекти и управлението на проектната документация, а също и административната тежест.

Поуките от прилагането на тези мерки са, че е необходимо облекчаване на процедурите за кандидатстване и административната тежест за по-малките стопанства, за да се осигури техния достъп до подпомагане.

Мярка 142 „Създаване на организации на производители” има много ниско усвояване на бюджета поради липсата на интерес, който както вече беше посочено се дължи на трудностите при коопериране на дребните земеделски стопанства, липсата на взаимно доверие, недостатъчните умения за управление на маркетингова организация (водене на счетоводство, управление на търговско дружество/кооперация) и др. Друг проблем е липсата на подпомагане за иницииране и развитие на групите, с използване на подходящи за характеристиките на целевата група методи.

1.1.2 Силни страни

На основата на анализа могат да се обособят следните силни страни на малките стопанства в България:

Висока мотивация, гъвкавост и независимост при управление на дейността и взимане на решения;

Опит и традиции в производство на продукти, които са традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители;

Производствени практики насочени към получаване на продукция с високо качество;

Производствени практики, насочени към опазване на природните ресурси;

Връзка с местните общности и предпочитание към начина на живот в селските райони;

Изградена система за съвети в земеделието, наука, образование и обучение

Тези силни страни влияят положително върху жизнеспособността и стабилността на малките стопанства и имат силен принос за устойчивото развитие на селските райони в България.

1.1.3 Слаби страни

Слабите страни на малките стопанства идентифицирани в анализа и изброени по-долу водят до по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентно-способност и доходи на малките земеделски стопанства. За нуждите на програмирането слабите страни са разделени в следните три групи.

1. Конкурентоспособност и жизнеспособност на стопанствата

Физическо и морално остаряло оборудване и ниска степен на механизация на производството;

Неефективен мащаб на производството (на част от стопанствата);

Неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар или конкуренция от производители с по-ниски разходи(на част от стопанствата);

Неблагоприятна възрастова и образователна структура на управителите на стопанствата;

Недостиг на квалифицирана работна сила;

Липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура;

Недостатъчен оборотен капитал;

Ниска кредитоспособност.

Част от слабите страни, изброени по-горе определят по-ниската производителност и Конкурентоспособност на малките стопанства, а друга част от тях намаляват възможностите на стопанствата да реагират на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности.

Пазарни позиции и вертикалното и хоризонтално коопериране

Производство на разнородна по вид и качество продукция, в малки обеми и липса на стандартизация;

Слабо коопериране между производителите;

Слаба интеграция между земеделието и преработвателния сектор;

Неразвита система за търговия на местни продукти и къси вериги за доставка;

Ограничителна нормативна рамка за директни доставки.

Част от слабите страни, свързани с пазарните позиции и достъпа до пазарите са вътрешно присъщи на малките стопанства, а други са специфични за средата в България. Като цяло те влияят на жизнеспособността на стопанствата, тъй като оставят малък дял от добавената стойност в стопанствата и ограничават възможности им за диверсификация на източниците на доходи и развитие в нови перспективни пазарни ниши или разширяване на основните пазари.

3. Трансфер на знания и иновации

Недостатъчно използване /търсене на информация, консултантски услуги и обучение;

Затруднен достъп до съвети в земеделието на стопанства от отдалечени от областните центрове населени места;

Неразвита система за трансфер на технологии към малки земеделски стопанства.

Слабите страни в областта на трансфера на знания определят ограниченото търсене и използване на външни услуги, информация и влияят негативно на навлизането на нови технологии, растеж на производителността и ефективното използване на производствените ресурси.

1.1.4 Възможности

Устойчиво нарастване на интереса на потребителите към произхода на храните и здравословното хранене

Устойчивото нарастване на интереса на българските потребители към произхода на храните и здравословното хранене разкрива възможност за успешно прилагане при част от малките стопанствата на стратегии за добавяне на стойност на основа качество и произход, включително биологични продукти, местни храни, канали за преки продажби.

Устойчиво нарастване на интереса на потребителите към услугите, свързани с алтернативния туризъм

Разширяване на пазара на социални услуги, включително грижи за възрастни и хора с увреждания

1.1.5 Заплахи

Нестабилни пазарни цени

Пазарът на земеделски продукти се характеризира с големи колебания през последните години, което прави трудно управлението на приходите от продажби на земеделска продукция, увеличава риска и намалява желанието за инвестиции.

Нарастване на цените на ресурсите

Цените на основните производствени ресурси се увеличават значително през последните години, като тази тенденция се очаква да продължи, което излага на риск малките стопанства, които имат много ниска норма на възвращаемост.

Увеличаване на пазарният дял на веригите супермаркети

Увеличаването на пазарния дял на веригите супермаркети намалява търсенето на продукцията на малките стопанства, които не са в състояние да предложат редовна доставка в достатъчно големи обеми.

Увеличена конкуренция от големите земеделски стопанства

Увеличената сила на големите земеделски стопанства повишава цените и ограничава достъпа до ресурсите (земя, работна сила) на малките стопанства, поради техните ограничени ресурси.

Глобално изменение на климата

Тенденцията на повишаване на глобалната температура ще изискват промяна в специализацията на земеделските стопанства, изменение на земеделските практики и въвеждане на по-добро управление на риска.

1.1.6 Индикатори на контекста

No	Индикатор	Стойност	Единица	Година	Забележка
17	Земеделски стопанства
	България	370 490	Брой	2010
	Малки стопанства	85 770	Брой	2010
	Икономически размер на стопанствата
	<2000 СПО	255 110	Брой	2010
	Малки стопанства– 2000-7999 СПО	85 770	Брой	2010
	от които			2010
	2000 – 3999 СПО	59 480	Брой	2010
	4000 – 7999 СПО	26 290	Брой	2010
	>8 000 СПО	29 620	Брой	2010
	Среден физически размер
	България	12,1	хаИЗП/стопанство	2010
	Малки стопанства	2,4	хаИЗП/стопанство	2010
	Среден икономически размер
	България	6 846,8	евроСПО/стопанство	2010
	Малки стопанства	3599,8	евро СПО/стопанство	2010
	Среден брой заети (лица)
	България	2,0	лица/стопанство	2010
	Малки стопанства	2,1	лица/стопанство	2010
	Среден брой заети (ГРЕ)
	България	1,1	ГРЕ/стопанство	2010
	Малки стопанства	1,2	ГРЕ/стопанство	2010
18	Използвана земеделска площ
	България - общоИЗП	4 475 530	ха	2010
	Малки стопанства - общоИЗП	203 930	ха	2010
19	Площи за биологично производство
	сертифицирани
	България	4 010,0	хаИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	хаИЗП	2010
	в процес на сертификация
	България	2 220,0	хаИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	хаИЗП	2010
20	Поливни площи
	България	4 010,0	хаИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	хаИЗП	2010
21	Животински единици
	България	1 149 470,0	ж.е.	2010
	Малки стопанства	228 240	ж.е.	2010
22	Работна сила
	Заета работна сила/вложен труд
	България	738 900	лица	2010
	България	389 110	ГРЕ	2010
	Малки стопанства	175 980	лица	2010
	Малки стопанства	103 500	ГРЕ	2010
23	Възрастова структура на управителите на стопанствата
	България
	дял < 35 г.	6,9	% от всички управители	2010
	коефициент <35 / >= 55 г.	11,0	Брой млади управители на 100 възрастни управители	2010
	Малки стопанства
	дял < 35 г.	XX	% от всички управители	2010
	коефициент <35 / >= 55 г.	XX	Брой млади управители на 100 възрастни управители	2010
24	Земеделско образование на управителя на стопанството
	България
	дял на управителите с основно, средно и висше земеделско образование	3,4	% от всички	2010
	дял на управителите до 35 г. основно, средно и висше земеделско образование	5,7	% от всички	2010
	Малки стопанства
	дял на управителите с основно, средно и висше земеделско образование	XX	% от всички	2010
	дял на управителите до 35 г. основно, средно и висше земеделско образование	XX	% от всички	2010

Каталог: Admin -> upload
upload -> Декларация за минимална помощ
upload -> Примерна таблица за допустимите разходи по дейности на база референтни цени
upload -> Въпроси и отговори по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери”
upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П о к а н а за приемане на заявления за подпомагане по мярка 121 „
upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. Одобрявам: /изет шабан председател на ус
upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П ъ р в а п о к а н а за 2013г
upload -> Фактология: в периода 30. 07–06. 08. 2010 г
upload -> Проект: Наредба за изменение и допълнение на Наредба №20 от 7 юли 2008 г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване
upload -> Наредба №26 от 14 октомври 2010 Г
upload -> Програма за развитие на селските райони. "Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони Европа инвестира в селските райони"

Изтегляне 6.44 Mb.

Сподели с приятели: