Използвана земеделска площ и общ стандартен производствен обем в малките стопанства

1.1.1.4 Специализация и икономическо състояние на малките стопанства

В годините след присъединяването на България към ЕС се наблюдават значителни промени в структурата на малките стопанства по тип на производствена специализация. Броят и делът на малките стопанствата, специализирани в производство на животинска продукция и на смесените стопанства намалява значително, а се увеличава броят и делът на стопанствата специализирани за растителни култури(Фигура 2). През периода 2007-2010 г. броят на стопанствата, специализирани за растителна продукция е нараснал с 25%, а техният дял сред всички стопанства – с около 11 процентни пункта.

Разпределението на обработваемата земя по видове култури във всички видове малки стопанства е дадена на Таблица 5. През 2010 г. основният дял от обработваемата земя е заета с зърнени (49,3%), технически (25,4%) и фуражни (11,9%) култури. През периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция за намаляване на дела на площите със зърнени култури и увеличение главно на дела на техническите култури. Както може и да се очаква, делът на малките стопанства в площите заети със зърнени и технически култури в България е много малък (под 4%), а делът им в фуражните култури е около 15%.

На малките стопанства се падат около една трета от площите заети с тютюн през 2010 г. Площите с тютюн в малките стопанства намаляват с около 40% през периода 2005-2010 г., но продължават да имат доста висок дял – 6,3% от обработваемата земя на малките стопанства.

С пресни зеленчуци, дини, пъпеши, ягоди е заета около 5% от обработваемата земя на малките стопанства, като на тях се пада малко повече от една четвърт от земята с такива култури в България.

Площите с трайни насаждения във всички малки стопанства са 17,2 хил. ха, като през периода 2005-2010 г. има значително увеличение на площите (30%). Около 60% от площите са заети с овощни и ягодоплодни насаждения и останалите са лозя, като през последните години се наблюдава увеличение на площите и дела на овощните насаждения и намаляване на лозята.

Специализираните и смесените малки стопанства за растениевъдна продукция са около 27 хиляди (26,6% от всички малки стопанства) и обработват около 105 хил.ха (51,2%) (Таблица 6). През периода 2005-2010 г. се наблюдава малък растеж на броя на тези стопанства (7,3%) и значително увеличение на ИЗП (42,4%).

Таблица 6 Специализирани и смесени за растениевъдна продукция малки стопанства (2010 г.)

Тип производство	Брой		ИЗП			СПО
	брой	%	ха	%	ха/ стопанство	млн.евро	%
Специализирано производство на зърнени, маслодайни и протеинови култури	3960	14,7%	44100	42,2%	11,1	17,2	16,4%
Специализирано полско растениевъдство от общ характер	7980	29,7%	31760	30,4%	4,0	29,9	28,4%
Специализирано градинарство	7710	28,7%	4180	4,0%	0,5	31,4	29,8%
Специализирани стопанства за трайни насаждения	3200	11,9%	12140	11,6%	3,8	11,6	11,0%
Смесени култури (растениевъдство)	4020	15,0%	12360	11,8%	3,1	15,1	14,4%
Общо	26870	100,0%	104540	100,0%	3,9	105	100,0%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Най-голяма е подгрупата на стопанствата специализирани в полско растениевъдство от общ характер. Общо те са близо 8 000 или 29,7% от всички, като на тях се пада 30,4% земеделската площ и 28,4% от общия стандартен производствен обем в малките стопанства в растениевъдството. В тази подгрупа са включени различни по специализация стопанства, включително 2 500 стопанства специализирани в производство на тютюн, и 1 360 специализирани стопанства за полски зеленчуци. Средният размер на ИЗП в при тях е 4 ха, но се колебае значително в зависимост от специализацията – 1,5 ха в стопанствата за тютюн, 2,1 в стопанствата за полски зеленчуци, 5,9 ха за кореноплодни зеленчуци и 7,2 ха при стопанствата с комбинирани полски култури. През периода 2005-2010 г. се наблюдава окрупняване на тези стопанства, като има значително намаление на техния брой(-36,4%), съпроводено с нарастване на ИЗП (57,1).

Малките стопанства, специализирани в зърнени, маслодайни и протеинови култури са около 4 000 или 14,7% от малките стопанства в растениевъдството. Тези стопанства обработват 42,2% от земята в групата, като техният земеделски размер е няколко пъти по-висок от средния – 11,1 ха на стопанство. През периода 2005-2010 г. техният брой, нараства с 49,4% , а ИЗП с 28,9%.

Малките стопанства специализирани в градинарство са 7 700 или 28,7% от всички, но те са много малки по размер (0,5 ха). Те обработват едва 4% от ИЗП, но създават 29,8% от общия СПО. Броят стопанства в тази подгрупа отбелязва най-голям ръст през периода 2005-2010 г. (125,4%), като ИЗП нараства с малко по-нисък ръст (75,6%), което води до известно намаляване на техния среден размер.

Специализираните в трайни насаждения малки стопанства са 3 200 като използват 11% от земята, обработвана от стопанствата в растениевъдството и създават 11,6% от общия производствен обем.Броят на тези стопанства и ИЗП нараства през периода 2005-2010 г., съответно с 11,9% и 104,7%, което води до увеличаване на средния размер на стопанството от 2,6 ха на 3,8 ха.

Смесените стопанства с различни растителни култури са около 4 000 и на тях се пада 11,8% от ИЗП и 14,4% от СПО. В тази подгрупа не се наблюдава съществено изменение на броя на стопанства между 2005г. и 2010г.

Като цяло се наблюдава растеж на броя на стопанствата, специализирани в производството на зърнени и маслодайни култури, градинарство и трайни насаждения. Във всички типове стопанства, специализирани в растениевъдство има растеж на използваната земеделска площ, като измененията в структурата не са големи. Делът в ИЗП на стопанствата с полски култури, градинарство и трайни насаждения нараства с 1 до 3 пункта, и съответно намалява делът на стопанствата с зърнени и маслодайни култури и на смесените стопанства с растениевъдна продукция. Наблюдава се и тенденция за окрупняване на растениевъдните стопанства (с изключение на тези, специализирани в градинарство).

Преобладаващата част от малките стопанства (83,5%) отглеждат селскостопански животни. В тях общо се отглеждат 228,2 хил. животински единици, което представлява 19,9% от общият брой в България (Таблица 7). Малките стопанства, отглеждат 22,1% от млечните крави в България, 30,6% от овцете, 26,6% от козите. В малките стопанства са 54,1% от пчелните кошери.

Малките стопанства, със специализирано или смесено производство на животинска продукция са близо 59 хил., или 74,4% от всички малки стопанства, с общо 214,8 хил. животински единици в тях (Таблица 8). Близо две трети от тези стопанствата са специализирани в говедовъдство и смесени – растениевъдство и животновъдство.

Като цяло се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на броя на животните в специализираните и смесените стопанства за животинска продукция, което е свързано с намаляване на техния брой. През 2010 в сравнение с 2005 г. има 2,2 пъти по-малко стопанства и 1,9 пъти по-малко животински единици. Броят на животинските единици на едно стопанство слабо се увеличава между 2005 и 2010 г. от 3,2 на 3,6 единици.

Броят на стопанствата и отглежданите животни намалява във всички подгрупи стопанства (Фигура 3). Най-силно е намалението на животните в смесените животновъдни стопанства – 3,2 пъти и говедовъдните стопанства – близо 2,8 пъти. По-слаб, но също така висок е темпът на намаление на броят на смесените растениевъдно-животновъдни стопанства – почти два пъти и на стопанствата специализирани в отглеждането на овце, кози и други тревопасни животни – 1,4 пъти.

Фигура 3 Динамика в изменението на общият брой условните животински единици по типове стопанства



Източник: Агростатистика, МЗХ.

В сектора на животновъдството основни фактори, които ограничават конкурентно-способността на стопанствата са малкият размер, слабата обезпеченост с оборудване и високите разходи за постигане на изискванията на ЕС в областта на качеството и безопасността на храните, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните.

Много малък е броят и делът на малките стопанствата, които развиват неземеделски дейности, пряко свързани със стопанството, което е типично за всички земеделски производители в България. Неземеделските дейности, които се развиват са главно услуги за други стопанства, преработка на земеделски продукти и аквакултури.