Наредба №3 от 8 май 2013 Г. За утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 2.64 Mb.
|
|
10.2.4.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.4.1.2.1. Гнойна секреция от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.2. Културелно доказани причинители в кръвта или в секрет от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.3. Установено разширение на медиастинума при радиологично изследване. 10.2.5. G1 Интракраниална инфекция при пациенти 1-годишна възраст (мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция, енцефалит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.5.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.5.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание и 10.2.5.1.2. най-малко един от следните критерии: 10.2.5.1.2.1. Микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчната тъкан или в материал от абсцеса; 10.2.5.1.2.2. Доказване на антиген в кръвта или урината; 10.2.5.1.2.3. Радиологични данни за инфекция; 10.2.5.1.2.4. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.5.1.3. при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за интракраниалната инфекция) антимикробна терапия. 10.2.6. G2 Менингит или вентрикулит при пациенти 1-годишна възраст Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.6.1. Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.6.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, вратна ригидност, менингеални признаци, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост и 10.2.6.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.6.1.2.1. Повишен брой левкоцити, повишена концентрация на протеини и/или понижена концентрация на глюкозата в ликвора; 10.2.6.1.2.2. Микроскопски доказани микроорганизми в ликвора; 10.2.6.1.2.3. Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.6.1.2.4. Доказване на антиген в ликвора, кръвта или урината; 10.2.6.1.2.5. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.6.1.3. при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за менингит или вентрикулит) антимикробна терапия. 10.2.7. Н9 Инфекция на горните дихателни пътища при пациенти 1-годишна възраст (фарингит, ларингит, епиглотит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.7.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.7.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, секреция от носа или гноен ексудат във фаринкса и 10.2.7.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.7.1.2.1. Културелно доказани причинители в материал от засегнатото място; 10.2.7.1.2.2. Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.7.1.2.3. Доказване на антиген в кръвта или в респираторен секрет; 10.2.7.1.2.4. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; 10.2.7.1.2.5. Диагноза на лекаря. 10.2.8. I3 Некротизиращ ентероколит при педиатрични пациенти Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.8.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.8.1.1. повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо и 10.2.8.1.2. повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв във фекалиите и 10.2.8.1.3. най-малко едно от следните условия: 10.2.8.1.3.1. Пневмоперитонеум; 10.2.8.1.3.2. Чревна пневматоза (раздуване на чревната стена); 10.2.8.1.3.3. Непроменяемо "ригидни" чревни бримки. 10.2.9. L5 Стрепто- или стафилодермия при пациенти 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.9.1. Пациентът има пустули и 10.2.9.2. едно от следните условия: 10.2.9.2.1. Лекарят поставя диагнозата; 10.2.9.2.2. Лекарят започва съответна антибиотична терапия. 10.2.10. L6 Инфекция след циркумцизио на новородени 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.10.1. Пациентът има гнойна секреция в областта на циркумцизията; 10.2.10.2. Пациентът има най-малко два от следните признаци в областта на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.2.1. Зачервяване 10.2.10.2.2. Оток или 10.2.10.2.3. Болка при натиск и 10.2.10.2.4. културелно доказване на причинители в материал от мястото на циркумцизията. 10.2.10.3. Пациентът има поне един от следните признаци на мястото на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.3.1. Зачервяване 10.2.10.3.2. Оток или 10.2.10.3.3. Болка при натиск и 10.2.10.3.4. културелно доказване на представител на обичайната кожна флора (коагулазо-отрицателни стафилококи, коринебактерии и др.) от мястото на циркумцизията и 10.2.10.3.5. лекарят поставя диагнозата или започва съответна терапия. 10.2.11. L7 Омфалит при новородени 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.11.1.1. Пациентът има зачервяване и/или серозна секреция от пъпа и 10.2.11.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.11.1.2.1. Културелно доказани микроорганизми от дренажна течност или аспират с игла; 10.2.11.1.2.2. Културелно доказани микроорганизми в кръвта. 10.2.11.2. Пациентът има зачервяване и гнойна секреция от пъпа. ІV. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОРА НА ВБИ И АМР 1. Общи принципи 1.1. Надзорът на ВБИ и АМР представлява системно събиране, регистриране и анализ на съответната медицинска информация (случаи с ВБИ, респективно - АМР, наранявания с остри предмети) с цел ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР посредством планиране и провеждане на профилактични и противоепидемични мерки, оценка на тяхната ефективност, както и осигуряване на обратна връзка до всички звена, участващи в надзора. Чрез надзора се установяват приоритетите за профилактиката на инфекциите в лечебното заведение и се постига засилване на вниманието на персонала върху проблема ВБИ. 1.2. За съпоставимост на данните от надзора се прилагат стандартизирани методи, форми и подходи. 1.3. Провеждането на надзор на най-значимите в епидемиологичен и социално-медицински аспект ВБИ се извършва текущо (ежедневно) от всяко лечебно заведение. На надзор подлежат общи за страната "индикаторни" ВБИ, които се определят от РЦ - ВБИ. На регистрация и отчет подлежат (Категория ІV): 1.3.1. вътреболничните инфекции на кръвта (първичен сепсис); 1.3.2. пневмонии, свързани с механично обдишване (вентилационни пневмонии); 1.3.3. инфекции на хирургичното място; 1.3.4. други инфекции, свързани с приложение на инвазивно пособие: 1.3.4.1. катетър-свързани инфекции на кръвта; 1.3.4.2. катетър-свързани уроинфекции; 1.3.4.3. инфекции, свързани с поставянето на импланти. 1.4. Надзорът на АМР и антибиотичната консумация е задължителен (Категория ІV) за лечебните заведения за активно лечение. 1.5. Надзор се извършва и на всички случаи на наранявания на персонала с остри предмети в лечебните заведения (Категория IV). 2. Установяване на приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение 2.1. Идентифицирането на рисковите отделения/клиники и определянето на специфичните проблеми и приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение се извършва както на базата на провеждания текущ ежедневен надзор на ВБИ и АМР, така и чрез периодично провеждане на целенасочени проучвания върху заболяемостта и болестността (превалентността) от индикаторни ВБИ. 2.1.1. Проучвания на заболяемостта от ВБИ: Проучванията на заболяемостта включват ретроспективен анализ и детайлно проучване на регистрираните случаи на ВБИ за определен период от време. Целта е установяване на слабите места в дейността на лечебното заведение, допълнително прецизиране на анализа на данните от надзора на ВБИ и АМР и подобряване на стратегията за намаляване на заболяемостта от ВБИ. Проучвания на заболяемостта от ВБИ се извършват в рискови отделения, където съществува потенциал за предотвратяване на инфекциите и благоприятно съотношение между ползи и разходи, установено от надзора - напр. в отделенията/клиниките по анестезиология и интензивно лечение, в отделенията/клиниките по хематология, в отделенията/клиниките по онкология, в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. Възможно е проучване на заболяемостта и в други отделения/клиники, напр. в отделенията/клиниките по вътрешни болести, като се прилага ротационен подход - напр. проучвания на заболяемостта от ВБИ през първото полугодие в отделенията/клиниките по вътрешни болести, а през второто полугодие - в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. 2.1.2. Проучвания на болестност (превалентност) от ВБИ: Проучване на болестността от ВБИ представлява проучване на всички регистрирани заболели с индикаторни ВБИ в даден момент (ден, седмица) в отделения/клиники с повишен риск от ВБИ. Целесъобразно е ограничаването върху избрани видове ВБИ от особен интерес (напр. само уроинфекциите при пациенти с уретрален катетър през последните седем дни). Препоръчва се периодичността на проучванията на заболяемостта и болестността от ВБИ в лечебното заведение да се определя от броя на рисковите отделения/клиники (напр. веднъж на три месеца). 2.2. Анализ на рисковите фактори за ВБИ, определяне на мерки и оценка на предприетите мерки 2.2.1. За откриване източниците на инфекция или пътищата на предаване могат да бъдат проведени по-нататъшни аналитични проучвания. Те предлагат възможността чрез разширяване на набора от наблюдавани рискови фактори евентуално да се открият и анализират други съществени проблеми, неразкрити от проучванията по т. 2.1. При това се използват същите методи, които намират приложение и при проучването на взривове. 2.2.2. При аналитичните проучвания трябва да се използват онези специфични, индивидуални дефиниции и методи, които най-добре съответстват на конкретните условия в лечебното заведение за болнична помощ и водят до изясняване на проблема. Съществуват следните възможности: 2.2.2.1. кохортни проучвания (ретроспективни или проспективни); 2.2.2.2. проучвания случаи-контроли (ретроспективни). 2.3. Независимо от замисъла на проучването е необходимо да се събират достатъчно количество данни за пациентите в стандартизирана форма. Към тези данни се отнасят: 2.3.1. демографски данни за пациентите; 2.3.2. отделение (при различни отделения - данни за престоя във всяко отделение); 2.3.3. симптоми; 2.3.4. начало на симптомите, евентуално край; 2.3.5. лабораторни изследвания; 2.3.6. инвазивни пособия; 2.3.7. възможни експозиции, ако е възможно с дата (за операции или определени изследвания); 2.3.8. фактори, които евентуално влияят върху връзката между експозицията и заболяването. 2.4. Чрез изчисляването на относителния риск или на съотношението на вероятностите може да се определи дали съществува връзка между един или повече рискови фактори и заболяемостта от ВБИ в съответното звено. Ако анализът покаже връзка между един или повече рискови фактори и ВБИ, допълнително се провеждат целенасочени проучвания. На базата на резултатите от проучванията се планират и провеждат конкретните интервенционни мерки. След въвеждането на интервенционните мерки надзорът трябва да продължи, за да се контролира ефектът от прилагането им. За оценяването на интервенционните мерки обикновено се използват същите методи както при идентифицирането на проблема. 3. Дейности по надзора на ниво лечебно заведение за болнична помощ На ниво лечебно заведение за болнична помощ основната цел на надзора - ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР, се постига чрез целенасочено повторение на следния цикъл от дейности: 3.1. Идентифициране на рисковите отделения/клиники и практиките в тях; 3.2. Събиране, статистическа обработка и анализ на данни за пациентите в рисковите отделения и съответните практики; 3.3. Определяне на ендемичното ниво на заболяемост от ВБИ и разпространението на АМР; 3.4. Разкриване на тенденции за отклонения спрямо ендемичното ниво - зачестяване или намаляване на ВБИ, разкриване на епидемични взривове и на тенденции в разпространението на АМР, анализ на причините и влиянието на рисковите фактори; 3.5. Въвеждане на мерки за отстраняване на причините и за ограничаване влиянието на рисковите фактори; 3.6. Оценка на ефекта от предприетите мерки. За съпоставимост на данните от надзора в национален и международен мащаб се прилагат посочените по-горе стандартизирани методи (Категория ІV). 4. Надзор на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия Надзорът на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия, обхваща свързаните с използването на медицински пособия за инвазивни процедури и интензивно лечение (пособие-свързани) инфекции, като т.нар. "вентилационни пневмонии", "катетър-асоцииран (първичен) сепсис" и "катетър-асоциирани уроинфекции" (категория ІV). 4.1. В интензивните отделения и рисковите отделения обект на надзор са: 4.1.1. Пневмонии, свързани с обдишване; 4.1.2. Катетър-асоцииран сепсис; 4.1.3. Катетър-асоциирани уроинфекции. 4.2. За тези обекти на надзора се изчисляват следните стандартизирани показатели за честота на инфекциите/плътност на заболяемостта: 4.2.1. Пневмонии, свързани с обдишване: ~TABLE 0;40-;55-1,1,C;20-; ^^Брой пневмонии при^^ ^^пациенти на ИБВ** ^^ ^Честота на VAP*=^________________________________^ x 1000^ ^^Брой дни на ИБВ^^ ~END_TABLE 4.2.2. Катетър-асоцииран сепсис: ~TABLE 0;50-;55-1,1,C;20-; ^Честота на асоци-^Брой първични сепсиси^^ ^ирания с ЦВК***^при пациенти с ЦВК^^ ^първичен сепсис**** =^________________________________^x 1000^ ^^Брой дни с ЦВК^^ ~END_TABLE 4.2.3. Катетър-асоциирани уроинфекции: ~TABLE 0;45-;55-1,1,C;20-; ^Честота на кате-^Брой уроинфекции при^^ ^тър-асоциираните^пациенти с уретрален катетър^^ ^уроинфекции =^_____________________________^x 1000^ ^^Брой дни с уретрален катетър^^ ~END_TABLE * VAP (ventilator-associated pneumonia) - пневмонии, свързани с изкуствена белодробна вентилация (ИБВ) ** ИБВ - изкуствена белодробна вентилация *** ЦВК - централен венозен катетър **** Първичен сепсис = виж Критерии за установяване на ВБИ, раздел III, т. 6. 4.3. Причинната връзка рядко може да бъде доказана; тя се прави изключително само по време, т.е. пациентът е на изкуствена белодробна вентилация през последните 48 часа преди появата на пневмонията; през последните 48 часа преди появата на първичния сепсис е имал ЦВК; през последните седем дни преди установяването на уроинфекцията е имал уретрален катетър. 4.4. Дните с пособие в съответното отделение се вземат от документацията, която се води от персонала на интензивното отделение, така че показателите да могат да бъдат изчислени съответно за всяко интензивно отделение. 4.5. Надзор на инфекциите на хирургичното място (постоперативните раневи инфекции). 4.5.1. Надзорът на инфекциите на хирургичното място (ИХМ) обхваща най-вече индикаторните операции, които се определят от ръководителя на хирургичното отделение или на амбулаторното хирургично звено. Това са по-често провежданите или особено важните за отделението видове операции. Основните индикаторни операции са: APPE/апендектомия, ART/артроскопична операция на колянната става, CHOL/холецистектомия, COBY/коронарни байпас операции, COLO/операция на колона, GC/съдова хирургия, HERN/херниотомия, HPRO/тазобедрена протеза, HIST/абдоминална хистеректомия, KPRO/колянна ендопротеза, MAG/операции на стомаха, MAST/мастектомия, NEPH/нефректомия, OSG/ОР на горната скочна глезенна става, OSHF/операция на шийката на бедрената става, PRST/простатектомия, SECC/цезарово секцио, STRIP/венозен стрипинг, STRUM/операция на струма. 4.5.2. За съпоставимост на данните установените честоти на ИХМ се разделят на групи според броя на рисковите точки (категория ІБ), като една операция може да получи най-малко 0 и най-много 3 рискови точки. Операцията получава по една рискова точка за всеки от следните фактори: 4.5.2.1. степен по скалата на ASA 3 (табл. 1); 4.5.2.2. продължителността на операцията е по-дълга, отколкото при 75 % от този тип операции; 4.5.2.3. клас на контаминация на раната - контаминирана или септична (табл. 2). За всяка отделна индикаторна операция тези фактори се сумират. Таблица 1. Скала на Американското дружество на анестезиолозите (ASA) ~TABLE 0;25-;45-;45-; -1,3 |~1,1,C;Степен (точки)|~1,1,C;Статус|~1,1,C;Пример| -1,3 |I (1 т.)|Здрав|Пациент с ингвинална херния| -1,3 |II (2 т.)|Леко системно заболяване|Артериална хипертония, лека степен на диабет, без органни изменения| -1,3 |III (3 т.)|Среднотежко неживотозастрашаващо системно заболяване|Ангина пекторис, хроничен бронхит с умерена клинична изява| -1,3 |IV (4 т.)|Тежко животозастрашаващо заболяване|Сърдечна недостатъчност, хронично-обструктивен бронхит в напреднал стадий| -1,3 |V (5 т.)|Пациент в терминално състояние, очаквана продължителност на живота < 24 h|Руптура на аортна аневризма, белодробна емболия| -1,3 ~END_TABLE Таблица 2. Класификация на раните според степента на контаминация ~TABLE 0;40-;80-; -1,2 |Чиста|Операция в област без признаци за инфекция. Няма отваряне на стомашно-чревния, респираторния или урогениталния тракт.| -1,2 |Чиста-контаминирана|Операция с планирано отваряне на стомашно-чревния тракт, на респираторния или урогениталния тракт, без признаци на инфекция.| -1,2 |Контаминирана|Операция на прясна рана (< 6 часа), значителна грешка в асептиката или макроскопска контаминация с чревно съдържимо.| -1,2 |Инфектирана|Операция на травматична рана (> 6 часа) с некротична тъкан, чуждо тяло или масивна контаминация с чревно съдържимо или операция след перфорация на черво или при саниране на остри бактериални инфекции, при абсцеси (отваряне на абсцеси)| -1,2 ~END_TABLE 4.6. Данните за посочените в т. 4.5.2 рискови фактори следва да бъдат отразявани в документацията на всеки пациент, подложен на хирургична интервенция. 4.7. С помощта на референтните стойности за ИХМ за всяка лечебна структура може да бъде изчислен очакваният брой ИХМ за рисковата група n (0 - 3), периодът от време и видът индикаторна операция: ~TABLE 0;45-;60-1,1,C;35-5,1,L; ^Очакван брой ра-^^Брой^ ^неви инфекции в^Референтна стойност за РГП^опера-^ ^дадена рискова гру- =^____________________________ x^ции в^ ^па пациенти (РГП)^100^РГП^ ~END_TABLE Стойностите за очаквания брой ИХМ в четирите рискови групи се сумират и се изчислява стандартизираната честота за всички раневи инфекции в отделението/клиниката. ~TABLE 0;55-;70-; ^Стандартизирана чес-^Наблюдаван брой раневи инфекции^ ^тота на раневи инфекции =^________________________________^ ^^Очакван брой раневи инфекции^ ~END_TABLE Стандартизираната честота на раневите инфекции е равна на единица, когато наблюдаваният брой раневи инфекции отговаря на очаквания брой. Ако стойността на стандартизираната честота на раневите инфекции е по-голяма от 1, са наблюдавани повече раневи инфекции, отколкото се е очаквало според референтните стойности. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 2.64 Mb. Сподели с приятели:
|